Р Е Ш Е Н И Е
№522
гр.Пловдив, 20.03.2020г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД - IX наказателен състав в публично заседание на двадесет и
първи януари, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МОМЧИЛ НАЙДЕНОВ
при секретаря: МАГДАЛЕНА
ТРАЙКОВА
като разгледа АНД № 7371/2019г. по описа на ПРС, IX наказателен състав и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 19-1030-007656
от 07.08.2019г., издадено от Д.Г.В., на длъжност **към сектор „Пътна полиция“
при ОД МВР – гр.Пловдив, с което на И.Г.Б., ЕГН: **********, с адрес ***, на
основание чл.178Ж, ал.1, пр.1 от Закона за движението по пътищата е наложено
административно наказание – глоба в размер на 1 000 лв. /хиляда лева/ и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца, за нарушение на чл.58,
т.3 от Закона за движението по пътищата.
В жалбата се поддържа, че наказателното
постановление е незаконосъобразно и неправилно. Посочва, че не е извършил
описаното нарушение на Закона за движението по пътищата, както и че са нарушени
процесуалните правила при издаване на наказателното постановление. Още посочва,
че се е движил бавно в аварийната лента за да спре на безопасно място, както и
че липсва техническо средство, с което да е установена високата скорост. Предлага
наказателното постановление да бъде отменено. Процесуалният представител на
жалбоподателя – адвокат Тошев поддържа жалбата, сочи че административнонаказващият
орган неправилно е тълкувал разпоредбата на чл.58, т.3 от Закона за движението по
пътищата, от разпитаните свидетели се установява, че моторното превозно
средство е било с техническа повреда, било е опасно да продължи движението си в
лентата за активно движени, включително предвид метеорологичните условия. Посочва
и че е допустимо МПС с повреда не само да спират, но и да се движат в
аварийната лента, както и че такава повреда се установява, предвид приложените
доказателства – фактура за извършен ремонт и за репатриране на автомобила.
Посочва, че поведението на водача не може да се квалифицира като
административно нарушение. Също предлага наказателното постановление да бъде
отменено, претендира и направените разноски.
Ответната страна – ОД МВР – Пловдив, сектор „Пътна
полиция“ не изпраща представител, в съпроводителното писмо взема становище, че
административнонаказателното производство по издаване на обжалваното
наказателното постановление е проведено законосъобразно, като предлага същото
да бъде потвърдено.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено
следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН,
подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този текст,
като наказателното постановление е връчено на 17.10.2019г., видно от
приложената към наказателното постановление разписка, а жалбата е подадена до
РС – Пловдив, чрез ОД МВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“ на 22.10.2019г.,
съгласно отразения входящ номер. Жалбата също така е подадена от легитимиран
субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес
от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване
на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 14.07.2019г. жалбоподателят И.Г.Б. управлявал
МПС – лек автомобил „Тойота Айго“ с рег.№ **,
собственост на Л.Д.А. по Автомагистрала А-1 (Автомагистрала Тракия), в посока –
гр.София, като с него пътувала и свидетеля С.С.А..
При това с гореописаното МПС възникнал технически проблем – автомобилът загубил
мощност, поради което и по указания по телефона на свидетеля С.В.А.– ** на С.С.А. и съпруг на собственика на автомобила - Л.Д.А.,
жалбоподателят Б. продължил движението си с ниска скорост в лентата за
принудително спиране, като търсил подходящо място да спре.
При това, на 14.07.2019г. около 14:55 часа, на километър
139 на Автомагистрала А-1 (Автомагистрала Тракия), посока гр.София, движението
на МПС с рег.№ ** било забелязано от свидетелите С.С.Д.
и С.С.Н. – в качеството им на **към сектор „Пътна
полиция“ при ОД МВР – гр.Пловдив, които спрели същото МПС за проверка и
установили, че последното било управлявано от жалбоподателя Б..
На място свидетелят Д. съставил АУАН – „Серия GA АКТ № 7953“ срещу жалбоподателя Б. за нарушение на чл.58, т.3 от Закона
за движението по пътищата, който жалбоподателят подписал, като отразил
възражения. Въз основа същия акт било издадено обжалваното наказателно
постановление.
Така описаната и възприета от съда фактическа
обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на
разпитания в хода на съдебното следствие свидетели С.С.Д., С.С.Н., С.С.А. и С.В.А.. Показанията на същите свидетели са
непротиворечиви и добре кореспондиращи по между си, като от показанията на
всеки едни от тя се установява, че на посоченото време и място МПС – лек
автомобил „Тойота Айго“ с рег.№ ** се движило с ниска
скорост в лентата за принудително спиране на Автомагистрала А-1, а от
показанията на свидетелите С.С.А. и С.В.А.– и
причината за това, а именно – възникнала техническа повреда. Съдът намира
показанията на свидетелите С.С.Д., С.С.Н., С.С.А. и С.В.А.за последователни, логични, непротиворечиви и
съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност и оценява
последните като истинни. От същите показания се установява фактическата
обстановка, посочена като възприета от съда, както и процедурата по съставяне
на акта.
Описаната от съда фактическа обстановка, а именно –
техническата повреда на МПС – лек автомобил „Тойота Айго“
с рег.№ ** се установява и от приложените по делото писмени доказателства, а
именно – фактури за извършване на репатриране и осъществяване на технически
услуги, издадени на 15.07.2019г. на името на И.Г.Б. и Л.Д.А. .
Относно приложението на процесуалните правила: С
оглед изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и
НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи притежаващи нужните правомощия за тези действия, съгласно така представената
Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи, като
за актосъставителя
следва да се има предвид и разпоредбата на чл.189, ал.1 от ЗДвП, вр. с чл. 30, ал. 1, т. 5 от ЗМВР. При съставянето на АУАН
и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните
правила, които да водят до опорочаване на административно - наказателното
производство по налагане на наказание санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден
при спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава
неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на
жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три дневен срок от
съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП
съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци,
водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Въпреки горното съдът намери, че след преценка на
цялата доказателствена съвкупност, не се установяват достатъчно данни за
извършено деяние, с което жалбоподателят И.Г.Б., ЕГН: **********, с адрес *** виновно
да е нарушил разпоредбата на чл.58, т.3 от Закона за движението по пътищата.
На първо място следва да с посочи, че съгласно чл.58,
т.3 от Закона за движението по пътищата – на водача е забранено да се движи или спира в лентата
за принудително спиране, освен при повреда на пътното превозно
средство, както и при здравословни проблеми на водача или
пътниците в превозното средство. С оглед горното и при тълкуване на
същата норма е видно, че на водача не е забранено да се движи или спира в
лентата за принудително спиране, при повреда на пътното превозно средство. Ето
защо не намира никаква опора в нормата на чл.58, т.3 от Закона за движението по
пътищата становището, че при повреда на ППС, на водача е разрешено да спре в лентата
за принудително спиране, но не и да се движи в нея, ако това е необходимо с
оглед избягване на опасност, доколкото подобно разграничение чл.58, т.3 от
Закона за движението по пътищата не прави по никакъв начин, независимо от
начина, по който се нарича същата лента.
Предвид горното, на второ място, в случая се
установява от обективна страна и че МПС – лек автомобил „Тойота Айго“ с рег.№ ** на посочените дата и място в наказателното
постановление е имало повреда. Последното следва не само от показанията на
свидетелите С.С.А. и С.В.А., както и от представените
писмени доказателства, но дори може да се заключи от показанията на свидетелите
С.С.Д. и С.С.Н., които също
сочат, че автомобила се е движел с ниска скорост, като Н. дори посочва, че е
бил и с включени аварийни светлини. По никакъв начин не се установява соченото
в наказателното постановление обстоятелство, че автомобилът се е движел с
висока скорост, което не се поддържа и от самия актосъставител.
Ето защо и в случая не се установиха съставомерните за соченото нарушение на чл.58, т.3 от
Закона за движението по пътищата обстоятелства, а именно – водачът да се е
движил в лентата за принудително спиране, без да е налице някое от
изключенията, позволяващи това, а именно – установява се повреда на МПС – лек
автомобил „Тойота Айго“ с рег.№ **.
Горното мотивира отмяна на обжалваното наказателно
постановление като неправилно.
С оглед изхода на спора, на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл.144 от АПК, вр.
чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени
извършените от него разноски в настоящото производство за заплатено
възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство от упълномощен
от него адвокат в размер на 400 лева. Следва да се посочи, че от страна на
същия е направено своевременно искане за присъждане на разноските в настоящото
производство, като е представен и оправдателен документ за тяхното извършване –
договор за правна помощ /лист 8/.
Липсва също възражение от въззиваемата
страна за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. трето от ЗАНН съдът
Р
Е Ш
И :
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № 19-1030-007656 от 07.08.2019г., издадено от Д.Г.В., на длъжност
**към сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР – гр.Пловдив, с което на И.Г.Б., ЕГН: **********,
с адрес ***, на основание чл.178Ж, ал.1, пр.1 от Закона за движението по
пътищата е наложено административно наказание – глоба в размер на 1 000 лв.
/хиляда лева/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца,
за нарушение на чл.58, т.3 от Закона за движението по пътищата.
ОСЪЖДА
ОД на МВР Пловдив да заплати на И.Г.Б., ЕГН: **********,
сумата в размер на 400 /четиристотин/ лева, представляваща извършени разноски в
настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване в 14
дневен срок от получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и
обявено, пред Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.И.