РЕШЕНИЕ
№ 35
гр. Велики Преслав, 24.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, II СЪСТАВ, ГО, в публично
заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Елена С. Геренска
при участието на секретаря Марияна П. Василева
като разгледа докладваното от Елена С. Геренска Административно
наказателно дело № 20213610200094 по описа за 2021 година
Подадена е жалба от Х. Ф. Х. с ЕГН **********, чрез адв.М.П., срещу
Наказателно постановление № 21-0323-000075/24.02.2021 г. на началник РУ
към към ОДМВР-Шумен, РУ Велики Преслав, с което на лицето е наложено
административно наказание "Глоба" в размер на 250 лева, на основание чл.53
от ЗАНН и по чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП, за нарушение на чл.150 от ЗДвП.
Жалбоподателят счита,че наказателното постановление е постановено в
разрез с материалния и процесуалния закон. В жалбата се твърди, че както
АУАН, така и обжалваното НП не съдържат всички изискуеми реквизити.
Сочи се, че на обективиранте в НП дата и час жалбоподателят не е
управлявал процесния автомобил. Оспорва се и компетността на
актосъставителя и АНО. Моли съда да постанови решение, с което да отмени
изцяло наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован за същото, не
се явява, като същият се представлява от адв.П., който поддържа изцяло така
подадената жалба на посочените в същата основания.
1
Представител на въззиваемата страна не се явява, като същата депозира
становище по съществото на делото, като моли наказателното постановление
да бъде потвърдено. Претендират се и разноски и се прави възражение за
прекомерност при насрещно претендирани такива.
Призованата на осн. чл.62 от ЗАНН Районна прокуратура-Шумен, не
изпращат представител в съдебно заседание.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните
по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа
страна:
На 11.02.2021 г. в РУ-Велики Преслав бил получен сигнал за движение
на автомобил БМВ с чужда регистрация с несъобразена скорост в града. При
извършен обход, автомобилът – БМВ 320Д с рег.№1-CAL-243, бил установен
от служители на РУ-Велики Преслав – св.Т. и св.Г., паркиран пред магазин
„Лидер“ на ул.“Стефан Караджа“ в гр.Велики Преслав. В момента на
пристигането им, към него се насочвало известното им лице Х. Ф. Х., който
възприемайки ги отново се върнал към хранителния магазин. Същият заявил,
че автомобилът е негов, но не го е управлявал. При преглед на записите от
поставените в и пред магазина охранителни камери било установено и
възприето от св.Т., че именно Х. е управлявал и паркирал автомобила пред
магазина, предвид и което, доколкото същият нямал СУМПС, съставил
АУАН за извършено нарушение на чл.150 от ЗДвП, който връчил лично на
нарушителя. Писмени възражения не били депозирани в срока по чл.44, ал.1
от ЗАНН. Въз основа на съставения акт на 24.02.2021 г. било издадено и
атакуваното наказателно постановление, с което на Х. Ф. Х. била наложена
глоба в размер на 250 лева за извършено нарушение на чл.150, ал.1 от ЗДВП.
Приетата за установена фактическа обстановка, съдът изведе въз основа
на анализа на доказателствата - писмени и гласни събрани в хода на
настоящото производство, вкл. и приобщени в хода на съдебното следствие.
Свидетелските показания депозирани от разпитаните св.Т., св.Г. и св.М. са
напълно безпротиворечиви, взаимно допълващи се в кореспондираща връзка
помежду си, като колерират и с писмените доказателствени средства, като
поради липса на предпоставки за тяхната критика съдът възприема с доверие
и кредитира изцяло показанията на посочените свидетели считайки ги
обективни и достоверни, така и писмените доказателствени източници.
Противно на посоченото е относимо към дадените от страна на св.Х. и св.М.
2
показания, които съдът преценява като заинтересовани такива, с оглед от една
страна семейните/роднински отношения на същите с жалбоподателя, а от
друга и доколкото ги намира за недостоверни и несъответни на останалия
доказателствен материал.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, подадена е в
законоустановения срок и от надлежна страна. Разгледана по същество,
същата се явява неоснователна поради следното:
В жалбата се твърди, че жалбоподателят не е управлявал процесния
автомобил, който не е бил в движение в момента, а е бил паркиран пред
магазина, оставен там от непознати лица – потенциални купувачи на същия.
В показанията си обаче свидетелите Т. и св. М. са категорични, че след
преглеждане записите от охранителните камери на магазина, същите са
възприели видно от същите именно известното им във връзка със службата
лице Х.Х. да паркира и слиза от процесния автомобил, като св.Т. и св.Г. са
възприели и непосредствено насочването на същия към автомобила след
излизането му от магазина. При липсата на данни за предубеденост или
заинтересованост на посочените свидетели от изхода на делото съдът не
намира основания да не кредитира показанията им, противно на тези
релевирани от св.Х.а и св.М., които съдът не кредитира именно преценявайки
ги от една страна като дадени от лица - заинтересовани и предубедени , а от
друга изцяло несъответни както на останалите гласни и писмени събрани
такива, така и за недостоверни, доколкото и не са и житейски логични
касателно твърдяното – мястото на оставяне на автомобила от тествали го
купувачи - не пред дома на жалбоподателя, а на разстояние от него
предпоставящо предвижването му при положение че жалбоподателя е без
СУМПС, липсата на контакт след това между тях и жалбоподателя за
връщане ключа от МПС и коментари за теста и закупуването му.
Предвид и посоченото съдт приема твърденията, че жалбоподателят не
е управлявал автомобила, за недоказани, като счита за безспорно установено,
че на описаните в наказателното постановление дата и място Х. действително
3
е паркирал след управление процесното МПС. От събраните по делото
доказателства се установи по несъмнен и безспорен начин, че жалбоподателят
Х. Ф. Х. е неправоспособен водач, т. е не притежава СУ на МПС, издадено от
компетентните органи на Република България.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното:
В настоящото производство съдът следва да извърши проверка на
законността на оспореното пред него наказателно постановление, като следва
да прецени правилно ли са приложени процесуалният и материалният закон, с
оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на
приложената от административнонаказващия орган санкционна норма.
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление, съдът намира за съставени от компетентни органи /в
съответствие със Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г./, като са спазени
сроковете по чл. 34, ал. 2 от ЗАНН и не са допуснати съществени нарушения
на административно наказателнопроцесуалните правила, които да налагат
отмяна на последните. Наказващият орган е спазил задължението си по чл. 52,
ал. 4 от ЗАНН. Спазена е процедурата по съставянето и връчването им.
Наказателното постановление е издадено в предвидената форма и съдържа
изискуеми съответните реквизити, като същото не страда от пороци, които го
правят процесуално недопустимо.
От доказателствата по делото се установява, че на датата на деянието,
което съдът намира за безспорно установено и извършено от жалбопадетяля,
нарушителят не е разполагал със свидетелство за управление на МПС, което
обосновава извода, че същият е бил неправоспособен водач по смисъла,
вложен в чл.150 от ЗДвП, респ. с деянието си е осъществил именно състава на
административното нарушение, за което е санкциониран.
Съгласно чл.150 от ЗДвП всяко пътно превозно средство, което участва
в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се
управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е
индивидуално електрическо превозно средство или превозното средство е
учебно и се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за
4
управление на моторно превозно средство по време на обучението му по реда
на наредбата по чл.152, ал.1, т.3 от ЗДвП и при провеждането на изпита за
придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 4
от ЗДвП. Така нормата урежда правило за поведение за водачите на
превозните средства, а именно – същите да са правоспособни при
осъществяването на управлението на ППС. Изпълнителното деяние включва
извършването на действие – управление на автомобил, като същото трябва да
се извършва при липса на правоспособност на водача. В случая от
установеното от фактическа страна е видно, че е осъществен съставът на
нарушението, доколкото действително жалбоподателят е управлявал
превозното средство и същият е неправоспособен. Не са налице и някои от
изключенията, свързани с вида на управляваното превозно средство, като и
липсват твърдения то да е от такъв вид, който би изключил наказването на
лицето.Приложена е правилната санкционна норма на чл. 177, ал. 1, т. 2
отЗДвП. Същата предвижда налагането на наказание "глоба" в размер от 100
до 300 лева за конкретното нарушение. Според настоящия състав правилно
административно-наказващият орган е наложил наказание близко до
максималния предвиден размер, а именно от 250 лв., доколкото се касае за
деяние с висока степен на обществена опасност и за поредно нарушението за
жалбоподателя, на който са били налагани и предходни санкции по ЗДвП.
Водим от горното, съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление се явява правилено и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено изцяло, а жалбата - да бъде оставена без уважение.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните
производства по обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс, като на основание чл. 144, ал.3 от АПК, с оглед изхода на делото
такива да се присъдят на административнонаказващия орган, който
своевременно е направил изрично искане за това. Съгласно чл. 37, ал. 1 от
ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. Като взе предвид, че производството по делото е
приключило в две съдебни заседания, без участието на представител на
въззиваемата страна, съотв. същото не представлява фактическа и правна
5
сложност намира, че на страната следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в минималния размер, предвиден в нормата на чл. 27е от
Наредбата, а именно за сумата от 80,00 /осемдесет/ лева.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0323-
000075/24.02.2021 г. на началник РУ към към ОДМВР-Шумен, РУ Велики
Преслав, с което на Х. Ф. Х. с ЕГН ********** е наложено административно
наказание "Глоба" в размер на 250 лева, на основание чл.53 от ЗАНН и по
чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП, за нарушение на чл.150 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Х. Ф. Х. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ОД на МВР
Шумен сумата от 80,00 /осемдесет/ лева, представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Шумен по реда на АПК в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Велики Преслав: _______________________
6