№ 21699
гр. София, 27.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 73 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ АНТ. СОПОТСКА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ Гражданско дело
№ 20241110173333 по описа за 2024 година
Предявен е осъдителен иск по чл.411 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД.
Ищецът ЗК ЛЕВ ИНС АД моли съда моли за осъждане на ответника
ЗАД ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ АД да му плати на осн. чл.411 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД
сумата от 1077,88 лв., претендирана като неплатената част от обезщетение за
претърпените на 4.9.2019 г. при ПТП имуществени вреди от собственика на
л.а. с рег. №********, в чиито права е встъпил ищецът с изплащане на
застрахователното обезщетение по договор за застраховка – полица
№93001910056609 от 2019 г., срещу ответника като застраховател по договор
за застраховка „Гражданска отговорност“ със собственика на т.а. с рег.
№******** с ремарке с рег. №********, ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба – 10.12.2024 г., до изплащане на сумата и на осн.
чл.78, ал.1 ГПК - обезщетение за направените разноски.
Ответникът ЗАД ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ АД оспорва исковете и моли за
отхвърлянето им. Твърди, че е погасил задължението си и прави възражение
по чл.111, б.В ЗЗД.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по отделно
и в съвкупност, приема за установено следното:
От приетите по делото протокол за ПТП /който е изготвен от полицай в
1
кръга на службата му по установения за това ред и представлява официален
удостоверителен документ за констатираните с него обстоятелства/ и съдебно-
автотехническа експертиза, както и извънсъдебното признание на ответника,
което имплицитно се съдържа в частичното погасяване на задължението му по
чл.411 КЗ се установява верността на твърдените от ищеца факти, които са
свързани с произшествието от 4.9.2019 г., предизвикването му от водача на т.а.
с рег. №******** с ремарке с рег. №******** в нарушение на правилата за
движение по пътища - чл. 25 от ЗДвП, при извършване на маневра в паркинг,
при което се блъска в паркирания л.а. с рег. №******** и му му причинява
повреди.
По делото е безспорен договорът за застраховка Каско - полица
№93001910056609 от 2019 г., от който личи, че между собственика л.а. с рег.
№******** и ищеца към исковия момент е действал договор за застраховка и
че по него ищецът е задължен срещу застрахователна премия да носи риска от
повреждане на автомобила при ПТП.
Безспорен е и договорът за застраховка Гражданска отговорност между
ответника и собственика на т.а. с рег. №******** с ремарке с рег. №********,
въз основа на който ответникът е длъжен към исковия момент да носи риска
водач на този автомобил да причини вреди на трети лица при управлението му.
Също - и че ищецът е обезщетил застрахования собственик на л.а. с рег.
№******** за претърпените от него вреди от процесното ПТП с плащане на
възнаграждението по чл.258, вр. чл.266, ал.1 ЗЗД за ремонта на автомобила в
размер на 2577,76 лв. Не се спори и че е направил ликвидационни разноски в
размер на 15,00 лв. за оценка на повредите и размера на обезщетението по
чл.405 КЗ.
Страните са единодушни и че ответникът е погасил задължението си по
чл.411 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД по реда на чл.103 ЗЗД – чрез прихващане със свое
насрещно вземане до размера от 1514,88 лв.
От приетата по делото САТЕ е видно, че размерът на средните пазарни
цени за отстраняване на повредите по същия е в размер на 2668,50 лв. а
обичайният размер на ликвидационните разноски – 15 лв., тоест тези размени
са по-ниски от претендираните. Дадените от вещото лице цени от
алтернативни доставчици представляват – най-ниските цени, а не средните
пазарни цени, поради което не следва да се вземат предвид.
2
При така установените факти, съдът стигна до следните правни
изводи:
Относно иска по чл.411 КЗ, вр. чл.45 от ЗЗД:
С договора за застраховка застрахователят се задължава да поеме
определен риск срещу плащане на премия и при настъпване на
застрахователно събитие да заплати застрахователно обезщетение или сума
(чл.343, ал.1 КЗ). Предмет на застрахователния договор за имуществено
застраховане може да бъде всяко право, което за застрахования е оценимо в
пари (чл.399 КЗ). За действителна застрахователна стойност се смята
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи
друго от същия вид и качество (чл.400, ал.1 КЗ). За възстановителна
застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на
имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи
разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на
обезценка (чл.400, ал.2 КЗ).
С плащането на обезщетението по чл.405 КЗ застрахователят встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне. В случаите като процесния, когато причинителят на вредата има
сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по
имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност“ - до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне. Съгласно чл.45 ЗЗД
Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като
вината се презумира до доказване на противното.
Ищецът доказа фактите, на които основава претенцията си и са в негова
доказателствена тежест, с изключение на иска по размер. От приетата по
делото САТЕ се установява, че средните пазарни цени за ремонта на
повредения автомобил и за ликвидационните разноски са в общ размер на
2668,50 лв., тоест повече от платеното от ищеца обезщетение по чл.405 КЗ,
респ. от претенцията му по настоящото дело след като от тази сума се извади
погасената от ответника част от задължението чу по чл.411 КЗ. Ето защо,
искът е неоснователен и следва да се отхвърли.
3
Възражението на ответника за погасяване на задължението му по
давност – чл.110 ЗЗД, е неоснователно, тъй като от плащането на
обезщетението по чл.405 КЗ /1.11.2019 г./ до предявяването на иска
/10.12.2024/ е изтекъл период от 5 години един месец и 9 дни, но през този
период е действало правилото по чл.3, т.2 от Закона за мерките и действията
по време на извънредно положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г., според което давностният срок спира да тече за
периода 13.3.2020 – 20.5.2020 г. Следователно давността не е изтекла към
датата на предявяване на иска.
Относно направените по делото разноски: На осн. чл.78, ал.1 ГПК
ответникът дължи на ищеца плащането на направените по делото разноски,
съразмерно на уважената част от иска – изцяло - – 450,00 лв.
Предвид изложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ответника ЗАД ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ АД с ЕИК *********
да плати на ищеца ЗК ЛЕВ ИНС АД с ЕИК ********* следните суми:
на осн. чл.411 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД – 1077,88 лв., представляваща
обезщетение за претърпените на 4.9.2019 г. при ПТП имуществени вреди от
собственика на л.а. с рег. №********, в чиито права е встъпил ищецът с
изплащане на застрахователното обезщетение по договор за застраховка –
полица №93001910056609 от 2019 г., срещу ответника като застраховател по
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ със собственика на т.а. с рег.
№******** с ремарке с рег. №********, ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба – 10.12.2024 г., до изплащане на сумата;
на осн. чл.78, ал.1 ГПК – 450,00 лв., обезщетение за направените по
делото разноски, съразмерно на уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване по реда на Глава двадесета от ГПК
– с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните на съдебните им
адреси чрез процесуалните им представители!
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5