Решение по дело №110/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано по въззивна жалба, подадена от Б. Ш. Н. (ищец в първоинстанционното производство), против решение № 127/01.11.2013 г., постановено от Кърджалийския районен съд по гр. д. № 620/2013 г. по описа на съда, в отхвърлителната му част. В жалбата се твърди, че решението на районния съд е неправилно поради необоснованост, нарушение на материалния закон и процесуалните правила, за което се излагат подробни съображения. Въззивникът счита, че при определяне размера на справедливото обезщетение решаващият съд не е отчел, че причиненото му увреждане съставлява тежко умишлено престъпление срещу личността, което според жалбоподателя предполага по-високо в стойностно отношение обезщетяване в сравнение с обикновените случаи на неимуществени вреди. В жалбата се сочи, че оценяването на загубата на телесен орган на сумата от 5 000,00 лв. не се явява справедливо и не носи удовлетворение на увреденото от деликта лице. Въззивникът излага също и съображения, че съдът не е изложил мотиви досежно определянето на присъдената с решението сума от 5 000,00 лв., тъй като не е посочил кои факти приема, че оказват влияние за намаляване на поисканото първоначално обезщетение от 10 000,00 лв. и как степента и тежестта на уврежданията обуславят намаляване на обезщетението наполовина. В жалбата се навеждат и доводи за непосочване от страна на районния съд на съдебна практика за обосноваване на въпросното намаляване наполовина на претендираното с предявения иск обезщетение. Жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение в отхвърлителната му част, вместо което да постанови ново, с което да уважи предявения иск. Претендира заплащане на разноски и за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание чрез упълномощен процесуален представител поддържа жалбата.

Ответникът по въззивната жалба – К. Ю. Ю., не подава отговор в двуседмичния срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК. В съдебно заседание чрез упълномощен процесуален представител оспорва жалбата. Не претендира разноски.

Въззивният съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Жалбата, като подадена в срок и от лице, имащо правен интерес от обжалване, е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е основателна по следните съображения:

Първоинстанционният съд е сезиран от Б. Ш. Н. с предявен против К. Ю. Ю. иск с правно основание чл. 45 във вр. с чл. 52 от ЗЗД за заплащане на сума в размер на 10 000,00 лв., претендирана като причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане. В исковата молба ищецът твърди, че на 29.07.2012 г. в гр. Кърджали е бил нападнат и наръган с нож от ответника, с което му били нанесени наранявания, съставляващи тежка телесна повреда - разкъсване на далака, наложило отстраняването му по оперативен път и довело до неговата загуба. За извършването на описаното деяние ответникът е бил признат за виновен по силата на одобрено от Кърджалийския районен съд споразумение по н.о.х.д. № 38/2013 г. по описа на съда. Ищецът твърди, че от деянието е претърпял неимуществени вреди – болки и страдания, тъй като вследствие на нараняванията е претърпял оперативно лечение, при което му е бил отстранен далакът. Поради това за известно време не е могъл да се движи, храни и обслужва нормално. Сочи, че за ежедневните си хигиенни и битови нужди е трябвало да разчита на помощта на други хора, което му е създало голямо неудобство и притеснение. Излага и твърдения, че продължава да усеща болки и да взема болкоуспокояващи медикаменти, в резултат на което изпитва затруднения да се грижи пълноценно за себе си и да работи в стопанството си. Навежда също и довод, че причиненото му от ответника нараняване е повлияло и на общото му здравословно състояние в негативен план като е причинило зачестяване на здравословните му проблеми. Наред с това твърди, че е изпитвал и силно чувство на срам и неудобство от съселяните си за това, че се е налагало да обяснява какво се е случило. Това го е принудило да замине за Република Турция и да живее известно време там. Твърди, че причиненото му от ответника увреждане е променило живота му по негативен начин - станал затворен и саможив, непрекъснато изпитвал страх и притеснение, избягвал разговорите с познати, за да не му се налага отново да разказва за случая. Твърди, че ответникът не му е поискал извинение и до предявяването на иска не се е свързал с него, за да уточнят обезщетението за причинените му вреди. В отговора ответникът не оспорва иска по основание, възразява единствено относно неговия размер като го намира за недоказан.

Между страните не са спорни обстоятелствата, свързани с наличието на виновно извършено от ответника по иска противоправно деяние. Тези обстоятелства се установяват и от приложеното по делото протоколно определение от 11.01.2013 г., постановено от Кърджалийския районен съд по н.о.х.д. № 38/2013 г., видно от което по силата на одобрено от съда споразумение ответникът К. Ю. е бил признат за виновен в това, че на 29.07.2012 г. в с. П., О. Ч., обл. Кърджали, причинил на ищеца Б. Н. тежка телесна повреда, изразяваща се в разкъсване на далака, наложило отстраняването му по оперативен път и довело до загуба на слезката (далака). За описаното деяние на основание чл. 128, ал. 2 във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е било наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от две години, чието изпълнение е било отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години.

Ответникът по иска не оспорва и обстоятелството, че в причинна връзка с така описаното деяние ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в причинени му болки и страдания при самото нараняване и по време на лечението му в болница.

Спорен между страните, с оглед възраженията на ответника в отговора на исковата молба, е единствено размерът на причинените на ищеца Б. Н. неимуществени вреди от процесното непозволено увреждане.

От представената по делото епикриза, издадена от МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски”, гр. Кърджали, Хирургично отделение, се установява, че на 30.07.2012 г. на пациента Б. Н. е била извършена тотална спленектомия (оперативно отстраняване на далака) поради разкъсване. Постъпил е на 29.07.2012 г., а е бил изписан на 10.08.2012 г. при констатация за гладък постоперативен период и без данни за настъпили усложнения. Видно от представеното съдебномедицинско удостоверение № 153/2012 г., издадено от д-р Н. М., съдебен лекар, прободно-порезното нараняване е проникнало в коремната кухина, наранило е стомаха и е причинило кръвоизлив, като е довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота.

От показанията на свидетеля Ф.К.се установява, че Б. няколко дни след изписването си от болницата заминал за Република Турция. Свидетелят сочи също, че след случилото се въззивникът не излизал много навън, срамувал се. Свидетелят Р. Б., на свой ред, установява, че Б. рядко излизал навън след инцидента, бил омърлушен, не споделял, бил затворен в себе си. Съдът кредитира посочените свидетелски показания, тъй като същите са вътрешно непротиворечиви, а също така и взаимно се допълват. Намира, че същите установяват настъпването на негативни за ищеца Б. Н. последици в психологичен план вследствие на причиненото му увреждане. Съдът кредитира и показанията на свидетеля А. Ю., съгласно които по негови наблюдения страните били в добри отношения както преди, така и след случая. Конфликтът между тях възникнал в кръчмата след употреба на алкохол. Заявява, че след това два пъти видял Б. пред заведение - казвал, че е „добре и живее”, нямал страх от отмъщение. Съдът намира, че тези показания също са вътрешно логични и непротиворечиви. Освен това, обстоятелството, че въззивникът Б. Н. е бил видян два пъти пред заведение и на зададен му въпрос отговорил, че е добре, не противоречи на показанията, съгласно които същият бил затворен в себе си и не споделял. Съдът дава вяра и на показанията на свидетеля Ф. Ю., брат на въззиваемия, в които той сочи, че след инцидента два пъти е ходил в дома на Б., за да съдейства „да се разберат”, както и че К. се извинил на Б.. Същите установяват, че са били направени опити за помирение между страните. Съдът намира, че не следва да обсъжда останалите събрани доказателства – показанията на свидетеля Е.Л., както и обясненията на ответника по иска - К. Ю., тъй като същите са неотносими към спора, поради несвоевременното навеждане в процеса на възражението за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Такова възражение не е направено нито в отговора на исковата молба, нито до приключване на съдебното дирене, а едва в хода на устните състезания пред първата инстанция, с оглед на което и не следва да бъде обсъждано.

При така изяснената фактическа обстановка, съдът приема предявения иск за неимуществени вреди за основателен и доказан. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане е свързан с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства - характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, причинените морални страдания, тяхната продължителност и степен на интензитет и други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. В настоящия случай съдът съобрази обстоятелството, че се касае за причинено тежко телесно увреждане, изразяващо се в нараняване в коремната кухина, довело до раþкъсване на далака. Посоченото увреждане е причинено след възникнал конфликт между страните в заведение в селото, в което живеят. Съдът взе предвид, че нанесеното на въззивника увреждане – наръгване с нож, е довело до необратими последици за неговото здраве, тъй като се е наложило оперативно отстраняване на слезката, с което са засегнати две важни функции на човешкия организъм, свързани с производството на лимфоцити, както и с прочистването на кръвта от чужди частици и микроорганизми. Съдът съобрази също и претърпените от въззивника болки и страдания при лечението му, негативните му психични изживявания поради невъзможността за известен период от време да се обслужва сам и необходимостта да разчита на грижите на други хора. Съдът отчете и обстоятелството, че след увреждането същият е ограничил общуването си с други хора, спрял е да излиза от дома си, чувствал се потиснат и се затворил в себе си. Поради всичко изложено дотук настоящият съдебен състав намира, че справедливо по смисъла на чл. 52 от ЗЗД се явява обезщетение в размер на 10 000 лв., в какъвто размер е предявена исковата претенция.

По тези съображения въззивната жалба се явява основателна, с оглед на което решението на Кърджалийския районен съд следва да бъде отменено в обжалваната му част. В останалата си част първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано.

При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на въззивника следва да бъдат присъдени своевременно поисканите разноски, направата на които безспорно се установява по делото, представляващи както следва: 975,00 лв. - неприсъдена част от разноските за адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство, както и 1 650,00 лв. - разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство. Въззиваемият следва на основание чл. 78, ал. 6 във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК да бъде осъден и да заплати по сметка на Кърджалийския окръжен съд сумата от 200,00 лв., представляваща разноски за държавна такса в първоинстанционното производство, както и сумата от 100,00 лв., представляваща разноски за държавна такса във въззивното производство.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 127/01.11.2013 г., постановено по гр. д. № 620/2013 г. по описа на Кърджалийския районен съд, в частта, с която е отхвърлен предявеният от Б. Ш. Н., ЕГН *, против К. Ю. Ю., ЕГН *, иск с правно основание чл. 45 във вр. с чл. 52 от ЗЗД за разликата над сумата от 5 000,00 лв. до пълния предявен размер от 10 000,00 лв., вместо което постановява:

ОСЪЖДА К. Ю. Ю., ЕГН *, да заплати на Б. Ш. Н., ЕГН *, по иск с правно основание чл. 45 във вр. с чл. 52 от ЗЗД сумата от 5 000,00 лв., представляваща разликата над 5 000,00 лв. до пълния предявен размер от 10 000,00 лв., като обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат на умишлено нанесена на 29.07.2012 г. тежка телесна повреда, изразяваща се в разкъсване на далака, наложило отстраняването му по оперативен път и довело до неговата загуба, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането - 29.07.2012 г., до окончателното й погасяване.

ОСЪЖДА К. Ю. Ю., ЕГН *, да заплати на Б. Ш. Н., ЕГН *, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 975,00 лв., представляваща неприсъдена част от разноски за адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство, както и сумата от 1 650,00 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство.

ОСЪЖДА К. Ю. Ю., ЕГН *, да заплати по сметка на Кърджалийския окръжен съд, на основание чл. 78, ал. 6 във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК, сумата от 200,00 лв., представляваща разноски за държавна такса в първоинстанционното производство, както и сумата от 100,00 лв., представляваща разноски за държавна такса във въззивното производство.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република България при условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.