Р Е
Ш Е Н
И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
№ ІІІ -851 14.10.2019
год. гр. Бургас
Бургаски окръжен съд трети въззивен граждански състав,
на четиринадесети октомври две
хиляди и деветнадесета година
в закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАЛИНА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ : КРЕМЕНА ЛАЗАРОВА
Мл.с.ВАНЯ ВАНЕВА
като разгледа докладваното от
съдия Калина Пенева
в.гр.дело номер 1473 по описа за
2019 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по
чл.463 от ГПК, вр. чл.278 от ГПК.
Постъпила е жалба
подадена по пощата на 09.04.2019 год., вх.№ 13097/11.04.2019 год. по
описа на ЧСИ Таня Маджарова, рег. №803 на КЧСИ, от „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район “Оборище“,
ул.“Московска“ №19, чрез процесуален представител ст.ю.к. Кирил Кирилов, срещу
разпределение от 28.03.2019 год. на събрана сума по изпълнително дело №
20178030401619 по описа на ЧСИ Таня
Маджарова, рег. №803 на КЧСИ след публична продажба на поземлен имот с
идентификатор №57491.10.15 по КККР на гр.Поморие.
В жалбата се
твърди, че жалбоподателят има качеството на присъединен взискател по
изпълнителното дело, но не е бил надлежно уведомен за изготвянето и
предявяването на разпределението, а е разбрал за него при справка в
деловодството на ЧСИ Трифон Димитров по друго изпълнително дело, извършена на
08.04.2019 год. Твърди се, че като не го е призовал за предявяването на
разпределението ЧСИ е допуснал съществено процесуално нарушение по чл.462, ал.1
от ГПК поради което разпределението следва да бъде отменено дори само на това
основание. Твърдят се допуснати от ЧСИ и други нарушения , а именно: -
възразено е срещу разпределението на сумата от общо 7600 лв. включваща 400 лв.
за вещо лице, 4800 лв. заплатен адвокатски хонорар и 2470 лв. – заплатен
хонорар на особен представител, в полза на първоначалния взискател
„Холидей-Н.Ю.С.“ООД. Посочено е, че жалбоподателя не е бил уведомяван до
момента на разпределението за разноските направени от първоначалния взискател
за заплатени адвокатски възнаграждения. Изложени са съображения за прекомерност
на адвокатските възнаграждения, като е направено искане за намаляването им до
минималните размери. Твърди се, че сумата от 400 лв. за възнаграждение на вещо
лице е заплатена за извършване на експертна оценка за всички имоти, които са
били предмет на публичната продан, поради което с обжалваното разпределение е
следвало да се разпредели съответната пропорционална част от тази сума.
- възразено е срещу
разпределението на сумата от общо 2 602,97 лв. в полза на ЧСИ, представляваща
такси по ТТРЗЧСИ. Твърди се, че тези такси не са привилегировано вземане по
чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД. Твърди се, че неправилно в тази привилегия е включена
таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер на 670,82 лв., тъй като тя не е в
приложното поле на тази разпоредба и не отговаря на изискванията на т.6 от ТР 2/2013
год. на ОСГТК на ВКС - не е от категорията необходими разноски по осъществяване на изпълнителния способ.
Твърди се, че не става ясно как са формирани таксите по т.4,5,11,13,20 и 31 от
ТТРЗЧСИ и дали те са свързани с продажбата на конкретния имот. Твърди се, че
тези такси е следвало да бъдат внесени предварително, но те не са. Възразено е
, че таксата по т.11 е нормативно определена в размер на 50 лв., а е начислена
в размер на 120 лв.. Твърди се, че два пъти са начислени допълнителни разноски
по т.31 в общ размер от 224 лв. без да е ясно какъв е техния вид. Направено е
искане за отмяна на обжалваното разпределение.
Постъпили са мотиви от ЧСИ Таня Маджарова, в които
са описани извършени по изпълнителното дело действия. Твърди се, че жалбата е
неоснователна. Твърди се, че актът с който са приети разноски по делото за
заплатено адвокатско възнаграждение от първоначалния взискател е стабилизиран и
не може да бъде изменян, а определеният размер кореспондира с размер на дълга.
Твърди се, че още с присъединяването си по изпълнителното дело жалбоподателят е
бил запознат с приетия адвокатски хонорар и с разходите за възнаграждение на
вещо лице в размер на 400 лв., а възражението за прекомерност на
възнаграждението на особения представител на длъжника е неоснователно. Твърди
се, че всички такси и разноски дължими към ЧСИ са подробно описани и се
съдържат в кориците на изпълнителното дело.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид постъпилата
жалба и събраните по делото доказателства, намира следното :
Съгласно
определение № III-1097/17.06.2019 год. по
в.гр.д.№849/2019 год. по описа на Бургаския окръжен съд, следва да се приеме,
че жалбата е подадена в срока по чл.462, ал.2 от ГПК. Жалбата е подадена от
легитимирано лице, срещу акт на ЧСИ, който подлежи на обжалване пред настоящия
съд, поради което е ДОПУСТИМА.
Към момента на
извършване на обжалваното разпределение изпълнително дело № 20178030401619 по
описа на ЧСИ Таня Маджарова, рег. №803 на КЧСИ е с
взискатели „Холидей-Н.Ю.С.“ООД – първоначален
взискател, Банка „ДСК“ ЕАД – ипотекарен и
присъединен взискател, Държавата чрез ТД НАП-Бургас- за съобщения размер на
публичните вземания, „Денста ООД“- присъединен взискател, а длъжник е ЕТ
„НИКОЛАЙ ДИМИТРОВ“ с ЕИК *********.
С обжалваното
разпределение от 28.03.2019 год. по изпълнително дело № 20178030401619 по описа
на ЧСИ Таня Маджарова, рег. №803, е
разпределена сумата от 15 995 лв. постъпила от продажбата на поземлен имот
с идентификатор №57491.10.15 по КККР на гр.Поморие, ипотекиран в полза на присъединения взискател
- Банка „ДСК“ ЕАД.
С
обжалваното разпределение сумата от общо 2602,97 лв. е разпределена в полза на
ЧСИ Таня Маджарова. В тази сума е включена сумата от 670,82 лв. представляваща
начислена такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, както и суми за дължими и незаплатени
авансово от взискателя такси по т.4,5,11,13,20 и 31 от ТТРЗЧСИ – подробно
посочени в табличен вид в разпределението, в общ размер от 1890,45 лв. След
приспадане на сумата от 2602,97 лв., остатъкът от 13 390, 03 лв. е разпределен
както следва :
по чл.136,
ал.1, т.1 от ЗЗД – в полза на първоначалния взискател „Холидей-Н.Ю.С.“ООД общо 7670 лв. , от които
400 лв. – вещо лице, адвокатски хонорар - 4800 лв. и хонорар за особен
представител - 2470 лв.,
по чл.126,
ал.1 , т.3 от ЗЗД – ипотекарен взискател – остатъкът от 5720,03 лв.
Процесуалният
пропуск на ЧСИ да призове жалбоподателя в качеството му на присъединен
взискател по изпълнителното дело, за предявяване на разпределението, не може да
бъде самостоятелно основание за отмяна на разпределението, а единствено дава
възможност за жалбоподателя да обжалва разпределението в срока по чл.462, ал.2
от ГПК, считано от момента на узнаването. Доколкото в случая на жалбоподателя е
признато правото на жалба срещу разпределението, този процесуален пропуск се
счита отстранен и няма отношение към законосъобразността на разпределението.
Ето защо съдът не споделя възражението на жалбоподателя, че разпределението
следва да бъде отменено на това основание.
Следва да
се има предвид, че в производството по чл.435 и сл. от ГПК, когато съдът
осъществява контрол само относно т.н. процесуална законосъобразност, действията
на съдебния изпълнител, които подлежат на обжалване за всеки от участниците в
изпълнителното производство са лимитативно изброени. Извън тези действия, които
изрично са посочени от закона като обжалваеми, страните не разполагат с други
възможности за обжалване, откъдето произтича и невъзможността им в тези
производства да правят възражения срещу действия на ЧСИ, които са необжалваеми
за тях. Жалбоподателят е присъединен взискател в изпълнителното производство,
поради което за него не е предвидена възможност за обжалване на разноските по
изпълнението възложени в тежест на длъжника или определени за внасяне от
първоначалния взискател. Ето защо ако в хода на изпълнителното производство ЧСИ
по предвидения в закона ред е приел разноски в определени размери съгласно ТТРЗЧСИ
и тези разноски са документално обосновани – с разходни документи, издадени
фактури и сметки по чл.79 от ЗЧСИ, присъединеният взискател, включително при
обжалване на разпределението, не разполага с възможност да възрази срещу
основанието и размера на тези разноски. Предвид горното настоящият съд не е
обвързан да се произнесе по възраженията на жалбоподателя срещу основанията и
размерите на приетите разноски в полза на първоначалния взискател за заплатено
адвокатско възнаграждение, за заплатено възнаграждение за особен представител
на длъжника, както и за прети дължими разноски от първоначалния взискател и
длъжника по ТТРЗЧСИ, за които са издадени надлежни счетоводни документи. На
жалбоподателя в качеството му на присъединен взискател не е предоставена и
процесуална възможност да прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение заплатено от първоначалния взискател по изпълнителното дело.
Независимо от това, следва да се посочи, че не може да бъде споделено
твърдението на жалбоподателя, че е разбрал за извършването на разноските за
заплатено адвокатско възнаграждение и за такси по ТТРЗЧСИ едва с обжалваното
разпределение, тъй като по изпълнителното дело е приложено връчено на
27.10.2017 год. съобщение изх.№ 32189/25.10.2017 год. до жалбоподателя, с което
той е уведомен за размера на дълга на длъжника по делото, включително за приети
разноски по изпълнителното дело и такси по ТТРЗЧСИ.
Допустимо
за разглеждане в настоящото производство е възражението на жалбоподателя
относно неспазване на реда на привилегиите по чл.136 от ЗЗД.
Относно
приспадането на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ в полза на ЧСИ преди определяне на
останалите привилегии съдът намира възраженията на жалбоподателя за
неоснователни. Таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ представлява дължимото на ЧСИ
възнаграждение за положения от него труд по осъществяване на изпълнителния
способ постъпленията от прилагането на който се разпределят, като в този смисъл
ЧСИ се явява своеобразен кредитор за разноски, за които не е предвидено
задължение за предварително внасяне от взискателя. Посочената като дължима такса
по т.26 от ТТРЗЧСИ от 670,82 лв. е изчислена по съответната методика в тарифата-таксата се определя за целия дълг, но се събира само
частта съответстваща на събраната сума. С обжалваното разпределение тази такса
е разпределена като привилегировано вземане в полза на ЧСИ преди останалите
привилегии по чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД. Горното е в съответствие с целите на
изпълнителното производство и тези по ЗЧСИ, поради което приспадането на тази
такса в полза на ЧСИ не може да бъде възприето като незаконосъобразно.
Разпределянето
по чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД, като привилегия от първи ред, в полза на
първоначалния взискател „Холидей-Н.Ю.С.“ ООД на сумата от общо 7670 лв., от
които 400 лв. платени авансово от първоначалния взискател разноски за вещо
лице, платени от първоначалния взискател
адвокатски хонорар - 4800 лв. и платен хонорар за особен представител - 2470
лв. /в какъвто смисъл по
делото са представени платежни документи за плащане на сумите от първоначалния
взискател/ е съобразено с т.6 от Тълкувателно решение от 26.06.2015 год. по
т.д. № 2 / 2013 год. на ОСГТК на ВКС, поради което съдът намира възраженията на
жалбоподателя в тази част за неоснователни. Тези разноски представляват разходи
на първоначалания взискател по прилагане на изпълнителния способ, постъпленията
от който се разпределят. Доколкото по делото се съдържат данни, че платените
възнаграждения за заключения от вещо лице са в по-висок размер от 400 лв., а
това са приети и документално обосновани разноски направени от първоначалния
взискател по изпълнителното дело, няма основание да се счете, че те не са
съответни на приложения изпълнителен способ, постъпленията от който се
разпределят. Относно размерите на адвокатските възнаграждения заплатени от
първоначалния взискател, както беше посочено по-горе, жалбоподателят в
качеството му на присъединен взискател не разполага с възможност да прави
възражение за прекомерност. От значение в случая е единствено обстоятелството,
че тези разходи са реално направени от първоначалния взискател.
Основателно
е обаче възражението на жалбоподателя за неправилно разпределени такси по т.4,5,11,13,20 и 31 от ТТРЗЧСИ –
подробно посочени в табличен вид в разпределението, в общ размер от 1890,45 лв.
С
обжалваното разпределение без да посочи изрично, но видно от отразените
приспадания, ЧСИ е разпределил като привилегировани вземания преди първи ред по
чл.136 от ЗЗД собствените си вземания за дължими, но невнесени авансово от
взискателя такси по т.4,5,11,13,20 и 31 от ТТРЗЧСИ. Съгласно изложеното по-горе
присъединеният взискател не разполага с възможността да оспорва основанието и
размера на начислените такси по ТТРЗЧСИ при спазване на изискванията за
документална обоснованост от ЗЧСИ, но разполага с възможността да възрази
относно неспазване на реда на привилегиите. Съгласно разпоредбата на чл.136,
ал.1, т.1 от Закона за задълженията и договорите, ползват се с право на
предпочтително удовлетворение вземанията за разноски по обезпечаването и
принудителното изпълнение, както и за искове по чл.134 и чл.135 – от стойността
на имота, за който са направени, спрямо кредиторите, които се ползват от тези
разноски. В случая начислените от ЧСИ такси по т.4,5,11,13,20 и 31 от
ТТРЗЧСИ в общ размер от 1890,45 лв. /изключва се таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ/,
са били дължими авансово от взискателя, но не са събрани авансово от него. Ето
защо, дори да са за сметка на длъжника, към момента на извършване на
обжалваното разпределение тези суми не представляват направени разноски на
кредитор и липсва основание за включването им в разпределението като
привилегировано вземане по реда на чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД. Такъв извод е
направен и по Решение № 136 от 03.08.2016 г. на ВнАС по в. ч. гр. д. № 396/2016
год., в чиито мотиви е посочено, че доколкото таксите по ТТРЗЧСИ не са били
заплатени авансово от първоначалния взискател, както са били дължими и както
ЧСИ е следвало да ги изиска в съответствие с разпоредбите на чл. 29 от ТТРЗЧСИ
и чл. 80 от ЗЧСИ, преди да извърши конкретните действия, то същите не
представляват разноски, сторени от взискател, които да се ползват с
привилегията по чл. 136, ал.1, т.1 от ЗЗД. Тези суми съставляват частно вземане
на ЧСИ и според правилото на чл. 79, ал.2 от ГПК са дължими от длъжника, но
това частно вземане на ЧСИ не е сред вземанията по чл. 136, ал.1, т.1 от ЗЗД.
Горният извод е в съответствие и с т.6 от Тълкувателно решение от 26.06.2015
год. по т.д. № 2 / 2013 год. на ОСГТК на ВКС.
Ето защо,
като е включил в привилегиите от първи ред и вземанията си за дължими, но невнесени
авансово от взискателя такси, ЧСИ е допуснал нарушение на закона, което
опорочава всички останали действия по разпределението. Независимо от това, че
съдът споделя частично оплакванията на жалбоподателя, обжалваното разпределение
следва да бъде отменено изцяло, като делото бъде върнато на ЧСИ за извършване
на ново разпределение, при спазване на указанията изложени в мотивите към
настоящото решение.
Мотивиран от
горното и на осн. чл.463 от ГПК, Бургаският окръжен съд,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ разпределение от 28.03.2019 год. на събрана сума по
изпълнително дело № 20178030401619 по описа на
ЧСИ Таня Маджарова, рег. №803 на КЧСИ извършено за постъпленията от публична
продажба на поземлен имот с идентификатор №57491.10.15 по КККР на гр.Поморие.
ВРЪЩА делото на ЧСИ Таня Маджарова, рег.
№803 на КЧСИ за изготвяне на ново разпределение съгласно указанията изложени в
мотивите към настоящото решение.
Решението може да
се обжалва в едноседмичен срок от връчването на препис от него на страните, пред
Бургаския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1. 2.