Р
Е Ш Е Н И Е
№ 1252/07.11.2022 година, град Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Бургас, II-ри състав, в открито съдебно заседание на 19.10.2022
г. в състав
Съдия: Константин Григоров
Секретар: Димитрина
Димитрова
като разгледа
докладваното от съдия Григоров административно дело № 1445 по описа на
съда за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл.
от АПК, вр. с чл.172, ал.5 от ЗДвП.
Образувано е по жалба от С.О.Н., ЕГН **********, с адрес
***, чрез адвокат С.П. ***, против ЗППАМ № 21-0237-000174/20.12.2021 г.,
издадена от полицейски инспектор към ОД МВР Бургас, РУ
Айтос, с която на
жалбоподателя е наложена ПАМ по чл.171, т.1, б.Б от ЗДвП.
В жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразен
административен акт и е издадена при допуснато нарушение на
административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон.
Изтъква, че по отношение на описаното в заповедта деяние, срещу същото лице за
същото деяние има влязло в сила споразумение одобрено с влязъл в сила съдебен
акт – протокол № 2/05.01.2022 г., с който е одобрено споразумение по НОХД №
424/2021 по описа на РС – Айтос. Съгласно споразумението Н. бил лишен от право
да управлява МПС за срок от 24 месеца, считано от датата на изземване на СУМПС
– 19.12.2022 г. Иска се отмяна на заповедта, тъй като същата се явявала
безпредметна и дублирала вече наложено наказание на лицето.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно
уведомен, не се явява и не се представлява. В писмена молба, чрез упълномощен
представител, излага становище по хода на делото и по доказателствата. Твърди,
че с обжалваната заповед е направено и разпореждане за предварително изпълнение съгласно чл.60 от АПК, тъй
като временното отнемане на СУМПС е наложено на 19.12.2021 г., а датата на
издаване на заповедта е 20.12.2021 г. Това разпореждане не било изрично
дефинирано и не било мотивирано. Не били посочени сроковете и специалният ред,
по който същото може да се обжалва. Така били допуснати съществени процесуални
нарушения. Намира, че датата на заповедта не е достоверна, тъй като не била
връчена на Н. при престоя му в ареста. Това довело до нейното издаване без
правно основание. Сочи се още, че с влязла в сила присъда по НОХД 424/2021 г.
на РС – Айтос от 05.01.2022 г., на основание чл.343 от НК, С.Н. бил лишен от
право да управлява МПС за срок от 24 месеца, считано от датата на изземване на СУМПС,
което означавало, че към момента на връчване на заповедта на 03.08.2022 г.,
въпросът за отговорността му бил отдавна решен и действието на същата във
времето било прекратено. Иска отмяна на обжалваната заповед.
Ответникът, полицейски инспектор към ОД МВР Бургас, РУ Айтос, редовно
призован, не се явява и не се представлява. Представя административната
преписка и писмено становище по жалбата. Описва хронология по извършване на
полицейската проверка на С.Н., при която била установена концентрацията на алкохол
в издишания, от водача, въздух при управление на МПС. Намира, че при издаване
на заповедта не са допуснати процесуални нарушения. Заповедта не противоречи на
материалноправни разпоредби. Иска жалбата да бъде отхвърлена.
Факти:
На 19.02.2021 г., около 22,50 ч., в гр. Айтос, по ул.
Неофит Рилски, в близост до паркинг, находящ се на същата улица, с посока на
движение от ул. Неофит Рилски към ул. Паисий, била извършена полицейска
проверка, при която се установило, че С.О.Н., ЕГН ********** в качеството на
водач, управлява л.а. Фолксваген Лупо с рег. № ****, собственост на О.С.Н., с
концентрация на алкохол в издишания въздух 2,79 промила, установена с техническо
средство „Дрегер Алкотест 7510“ с Ф№ ARВВ-0071. Водачът бил отведен до ФСМП Айтос, където дал кръв
за химичен анализ. Бил съставен АУАН GA №
354380/20.12.2021 г. за нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Било образувано и
бързо полицейско производство, като С.Н. бил задържан за срок до 24 часа в РУ Айтос.
От химичния анализ се установило, че водачът управлявал МПС с концентрация на
алкохол в кръвта – 2,65 промила.
С оглед резултата от проведеното изследване, на 20.12.2021
г. била издадена процесната заповед, с която на С.Н. била наложена ПАМ по
чл.171, т.1, б.Б от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС на водач до решаване на
въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, считано от 19.12.2021 г.
На 05.01.2022 г. Районен съд – Айтос одобрил
споразумение, според което С.Н. се признал за виновен в това, че на описаните
дата и място управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на
хиляда – 2,65 промила, установено по надлежен ред с медицинско изследване на 19.12.2021 г. –
престъпление по чл.343б, ал.1 от НК. Деянието било извършено виновно. На Н.
било наложено наказание лишаване от свобода за срок от 4 месеца, глоба в размер
на 190 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца. Заповедта
била връчена на Н. лично на 03.08.2022 г.
Жалбата е подадена чрез електронната поща на съда на 17.08.2022
г. – в срок, чрез лице – адресат, поради което е процесуално допустима. Разгледана
по същество е неоснователна.
Правни
изводи:
Компетентност, форма, цел на закона:
Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП, ПАМ
от процесния вид (по чл.171, т.1) се прилагат с мотивирана заповед от
ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно
тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
Със Заповед № 251з-209 от 18.01.2017 г. на директора
на ОД МВР Бургас (вписана в ЗППАМ) са оправомощени длъжностни лица от ОД МВР Бургас
за издаване на ЗППАМ по ЗДвП. С т. 1.7 от тази заповед на полицейските
инспектори в сектори/групи „Охранителна полиция“ в РУ при ОД МВР – Бургас са
възложени правомощия по издаване на заповеди за прилагане на ПАМ по ЗДвП.
Предвид изложеното, съдът приема, че процесната заповед е издадена в изискуемата
форма от компетентен орган съобразно изискванията на чл.172, ал.1 от ЗДвП.
Същата е съобразена с посочената в чл.171 цел на приложимия закон – за осигуряване на безопасността
на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения.
Административнопроизводствени правила:
При издаването на обжалваната заповед не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила довели до нарушаване
правото на защита на жалбоподателя.
Материален закон:
Според разпоредбата на чл.171,
т.1, б.Б, предл. първо, вр. предл. последно от ЗДвП, за осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилагат следните принудителни административни
мерки – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство на водач, който: 1. управлява
моторно превозно средство с 2. концентрация на алкохол в кръвта над 0,5
на хиляда, 3. установена с (…) друго техническо средство, определящо
съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, като 4.
при наличие на изследване от кръвна проба … по реда на чл.174, ал.4 установените стойности са определящи.
Наличното описание на процесното ППС дава основание на
съда да приеме, че в случая се касае за управление на МПС, а именно л.а. „Фолксваген
Лупо“ с рег.№ ****. В процесния случай, определящата стойност на концентрацията
на алкохол е тази, установена с химическото изследване на кръв, взета от водача
– 2,65 промила, което е над 0,5 на хиляда.
Неоснователно е възражението, според
което процесната заповед дублирала наказанието, наложено на водача въз основа
на одобреното от съда споразумение. На основание чл.172, ал.5 от ЗДвП,
Обжалването на заповедите по ал. 1 се извършва по реда на АПК. Според чл.142, ал.1 от АПК, съответствието
на административния акт с материалния закон се преценява към момента на
издаването му. В конкретния случай, към момента на издаване не е било налично
одобрено от съда споразумение, поради което правилно оправомощеното длъжностно
лице е издало оспорената заповед. Същата не дублира наложено наказание, тъй
като с нея се налага мярка за административна принуда, а не наказание.
Неоснователно е възражението, според
което с разпореждане на органа било допуснато предварително изпълнение на
заповедта, което не било мотивирано и така били допуснати съществени
процесуални нарушения. Предварителното изпълнение е допуснато с изрична
законова норма – чл.172, ал.6 от ЗДвП,
съгласно която подадената жалба не спира
изпълнението на приложената административна мярка, което означава, че същата произвежда
правно действие от датата на издаването, а не от момента на влизане в сила.
Предвид установените факти – управление на МПС след употреба на алкохол, с
оглед надделяващия обществен интерес, с налагане на процесната ПАМ се осигурява
безопасността на движението по пътищата и се преустановява извършваното
нарушение. Не може да се приеме тезата, че така се нарушават права и законни
интереси на жалбоподателя. Съдът не установи и твърдяната липса на достоверност
на датата на издаване на заповедта. Същата е издадена на 20.12.2021 г., след
провеждане на медицинското изследване на дадената от водача кръвна проба. СУМПС
на водача е иззет с АУАН GA № 354380 на 20.12.2021
г., а не както същият твърди на 19.12.2021 г.
Изложените съображения мотивират съда да приеме, че процесната
ЗППАМ е законосъобразен ИАА, издаден в установената писмена форма, от
компетентен орган, без допуснати нарушения на административнопроизводствените
правила и при правилно приложение на материалния закон. Същата съответства и на
целта на закона, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена.
Разноски по делото не са претендирани.
Мотивиран от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.О.Н., ЕГН **********, с адрес ***, против
ЗППАМ № 21-0237-000174/20.12.2021 г., издадена от полицейски инспектор към ОД
МВР Бургас, РУ Айтос.
На основание чл.172, ал.5 от ЗДвП, решението не
подлежи на обжалване.
Съдия: