РЕШЕНИЕ
№ 72
гр. Карлово, 06.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Дарина Ил. Попова
при участието на секретаря Кристина Р. Шахънска
като разгледа докладваното от Дарина Ил. Попова Гражданско дело №
20215320101057 по описа за 2021 година
ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание член 30, ал.1 вр. с
чл. 31 от ЗН.
Ищецът П. А. Й. с ЕГН ********** от град С., община С., област П.
ул. „Й.Н.“ № *** твърди, че с нотариален акт № 179, том, нот. дело
№744/1993 г. на КрлРС, наследодателите на ищеца А. П. Й. и Х.Г.С., които
били негови родители, дарили на брат му Г. А. Й., бивш жител на град К.,
област П.ска, починал на ********* год. в гр. К., обл. П.ска, посоченият
недвижим имот – жилище.
Бащата на ищеца починал на ******* г., в гр. К., обл. П.ска, а майка
му на ****** г. в гр. С., обл. П.ска.
Надареният Г. А. Й. бил брат на ищеца. След неговата смърт остА.ли
ответниците, неговата съпруга и дъщеря, които по закон били негови
наследници.
С извършеното дарение на гореописаният недвижим имот
наследодателите му се разпоредили със запазената част от наследството на
ищеца. По този начин накърнили неговата запазена част от полагащото му се
наследство.
До деня на смъртта си наследодателите не са му завещавали или
дарявали недвижими имоти.
Баща му А. П. Й. придобил по време на брака си със съпругата си
Х.Г.С. само апартамента, предмет на дарението, което се оспорва, който бил в
режим на имуществена общност. След смъртта си, баща му имал банкова
сметка със сума 3 000 лева в банка „У.“ гр. К., които банката им поделила с
1
ответниците по 1500 лева. Други недвижими имоти наследодателят му А. П.
Й. не придобвал и не притежавал след развода им и към смъртта си - *******
г.
Майка му Х.Г.С. придобила по време на гражданския си брак в СИО
с баща му А. П. Й. само апартамента, предмет на дарението, което се оспорва.
От покойните си родители придобила по наследство дворно място от около
800 кв.м с едноетажна паянтова, негодна за живеене къща в с.В.Л., която
продала в периода около 2004 -2005 г, доколкото ищецът бил запознат - на
купувач от гр.София. След прекратяване на гражданския им брак, майка му
живяла до смъртта си на квартира под наем. До смъртта си не придобила и не
е притежава други недвижими имоти. Родителите му не притежавали към
момента на смъртта си движими вещи, които да увеличат наследствена маса
по чл.12, ал.2 ЗН, за да се прибавят към наследствената маса.
МОЛИ съда да постанови решение, с което да намали дарението,
извършено с нот. акт № 179, том. II, нот. дело № 744/1993 г. на КрлРС
относно следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № 3 (три) на първи етаж от
жилищен блок ЖСК „Л.“, находящ се в град К., област П.ска, застроен в
парцел XIV (четиринадесет), в кв. 89 (осемдесет и девет), по плА. на град К.,
област П.ска, находят се на ул. „П.Д.“ ***, до съседи на парцела: от запад -
улица „П.Д.“; от север - ЖСК „Р.Д.“; от юг - блок № 10 (десет), който
АПАРТАМЕНТ е застроен върху държавна земя с площ от 99.87 кв.м
(деветдесет и девет цяло осемдесет и седем стотни квадратни метра) и се
състои от две спални, дневна, кухня и сервизни помещения, до съседи: изток -
апартамент на А. Б. и стълбището, от юг, запад и север с двора на блока,
ведно с принадлежащите му: таванско помещение № 5 (пет) при съседи:
изток - С.М., запад - стълбище и на юг - коридор; Изба № 6 (шест) до съседи:
изток - Х.С., запад - С.М., както и принадлежащите му общи части от
сградата в размер на 10.58% (десет цяло и петдесет и осем стотни процента)
идеални части, като възстанови запазената му част от наследството до размера
на ½ (една втора) ид. част.
ОТВЕТНИЦИТЕ И. Х. Й. с ЕГН ********** и К. Г. Й. с ЕГН
**********, град К., община К., област П., ул. „В.К.“ *** оспорват иска.
Не оспорват следните обстоятелства: че ищецът и наследодателят на
ответниците, Г. А. Й., починал на ********* г., са наследници по закон на А.
П. Й. - техен баща, починал на ******* г., и на Х.Г.С. - тяхна майка, починала
на ****** г.; че с нот. акт № 179, том. II, нот. дело № 744/1993 г. на КрлРС,
последните двама са дарили на сина си Г. А. Й. процесния имот; че
ответниците са наследници по закон на Г. А. Й. - съпруг на първата и баща на
втората от тях.
Оспорват следните обстоятелства, отразени в исковата молба: че с
извършеното дарение на процесния имот в полза на Г. А. Й. е накърнена
запазената част от наследството на ищеца, съответно, че дарителите са се
разпоредили с повече от разполагаемата част от наследството; че запазената
част на ищеца от наследството на всеки един от родителите е в размер на ½;
че запазената му част от наследството се равнява на ½ ид. част от процесния
имот; че наследството на двамата родители включва само процесния имот.
Оспорват претенцията на ищеца за отмяна на дарението, извършено
2
с нот. акт № 179, том. II, нот. дело № 744/1993 г. на КрлРС, до ½ ид. част от
имота.
Твърдят, че дарителите по сделката, извършена с нот. акт № 179, том
II, дело № 744/11.06.1993 г. на Карловски районен съд - А. П. Й. и Х.Г.С., са
били съпрузи, като бракът им е сключен на ****** г. и бил прекратен с развод
с решение № 1286/03.08.1978 г., постановено по гр. дело № 671/1978 г. по
описа на П.ски окръжен съд.
Съгласно разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от ЗН, запазената част на
низходящи, когато наследодателят не е оставил съпруг, при две и повече деца
или низходящи от тях е 2/3 от имуществото на наследодателя. Тъй като
наследодателите са били разведени, налице била тази хипотеза, поради което
запазената част на ищеца от наследството била в размер на 1/3.
Разполагаемата част от наследството на всеки един от наследодателите била
1/3. Ако се приемело, че наследството е включвало единствено процесния
имот, доколкото всеки от наследодателите би притежавал към смъртта си по
½ ид. част от него, запазената част на ищеца от наследството на всеки един от
тях била 1/6.
Счита, че запазената част на ищеца от наследството на своите
родители не била накърнена, тъй като същият можел да получи пълния размер
на тази част от другото, оставено от наследодателите имущество - в случая
земеделски земи и други недвижими имоти, притежавани лично и като
наследници на своите родители. Бащата на наследодателя А. П. Й. - П. Й. И.,
оставил в наследство дворно място с къща в село З., община П., област Т..
Същият притежавал към смъртта си и земеделски земи в същото землище.
Наследодателят на ищеца - А. П. Й., имал открита банкова сметка в „У. Б.“
АД - клон К., в която към смъртта му е имало авоари. Наследодателят Х.Г.С.
притежавала към смъртта си земеделски земи, находящи се в землището на
село В.Л., община К., които следвало да се включат в наследствената маса.
За да се определи размера на разполагаемата част от наследството,
съответно запазената част на ищеца като наследник, след образуване на
наследствената маса от всички имоти, които принадлежали на
наследодателите към момента на смъртта им, следвало да се извади
увеличението на наследството по чл. 12, ал. 2 от ЗН. Касаело се за увеличение
на наследството, направено приживе на двамата наследодатели, от надарения
по сделката - Г. А. Й., и от ответниците, изразяващо се в направата на
съществени подобрения в имота, които увеличили неговата стойност, което
увеличение следвало да се изчисли по пазарни цени към момента на
откриване на наследството съгласно разпоредбата на чл. 31, пр. ІІ-ро от ЗН.
Подобренията били както следва:
1) Подобрения в процесния имот, направени през 1994 г. от Г. А. Й.
били:
- основен ремонт на баня и тоалетна - поставяне на плочки (фаянс и
теракот), направа на лята вА., пълно оборудване на банята със санитарни
принадлежности и други необходими вещи - ел. бойлер, душ, мивка, тоалетна
чиния, батерия за мивката - на стойност 30 000 лв.;
- основен ремонт на спалня - шпакловане и боядисване на стени и
3
таван, поставяне на подово покритие - мокет - 1000 лв.;
- основен ремонт на детска стая и хол - шпакловане и боядисване на
стени и таван, поставяне на подово покритие - мокет - 2800 лв.;
- основен ремонт на кухня - шпакловане и боядисване на стени и
таван, тапети, ново кухненско обзавеждане, лята мивка с плот - 3000 лв.;
- основен ремонт на северна тераса - шпакловане и боядисване на
стени и таван, остъкляване - винкел и тъмни стъкла, изграден плот с дървен
шкаф - 4900 лв.
През 1999 г. заплатил 9000 лева на *** Д.Т. за създаване на картина
върху стена в хола с размери: височина 2.80 м, ширина 2 м, изпълнена с
цветни бои, която има висока художествена стойност.
2) Подобрения в процесния имот, направени от ответницата И. Х. Й.:
- през 2006 г. - входна дървена врата на апартамента от чам - 600 лв.;
- през 2011 г. - боядисване на кухня, шпакловане и боядисване на
стени и таван на тераса към кухнята - 2400 лв.; шпакловане и боядисване на
стени и таван на хола (300 лв.), поставяне на ПВЦ прозорец (480 лв.) и на
ПВЦ врата (300 лв.) - на обща стойност 1080 лв.;
- през 2014 г. - смяна на водопроводна тръба в тоалетната поради
амортизация на старата - 180 лв.;
- през 2016 г. - основен ремонт на два коридора с обща площ от 13
кв. метра- вътрешна изолация, шпакловка и боядисване на стени и таван,
поставяне на подова настилка от теракот - 3000 лв.;
- през 2016 г. - основен ремонт на стая, обитавА. от наследодателя А.
П. Й. до смъртта му, както и на тераса към нея - изкъртване на мазилка до
тухла, поставяне на вътрешна изолация, шпакловаме и боядисване на стени и
тавани, циклене и лакиране на дървен паркет-2400 лв.; поставяне на ПВЦ
прозорец и три броя ПВЦ врати - на стаята, към терасата и между двата
коридора.
МОЛЯТ съда да отхвърли иска като неоснователен, а при условията
на евентуалност, да намали дарението като формира наследствената маса по
реда на чл. 31 от ЗН.
Във връзка с направеното искане от ищците съдът да допълни
наследствената маса по реда на чл. 12 ал.2 от ЗН, ищецът прави възражение за
изтекла погасителна давност.
От събраните по делото доказателства, отделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено от фактическа стрА. следното:
Не се спори и се установява от представения препис от решение
№1286 от 03.08.1978 г. по гр. дело № 671/1978 г. по описа на КрлРС (л.42), че
общите наследодатели на страните А. П. Й. и Х.Г.С. са сключили граждански
брак на ****** г. и от брака си имат родени две деца – П. А. Й. и Г. А. Й..
Не се спори, че по време на брака си съпрузите са придобили в
режим на съпружеска имуществена общност с нот. акт № 46 том І дело №
110/1974 г. на КрлРС (непредставен по делото, описан в процесния договор за
дарение), следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № 3 (три) на първи етаж
4
от жилищен блок ЖСК „Л.“, находящ се в град К., област П.ска, застроен в
парцел XIV (четиринадесет), в кв. 89 (осемдесет и девет), по плА. на град К.,
област П.ска, находят се на ул. „П.Д.“ ***, до съседи на парцела: от запад -
улица „П.Д.“; от север - ЖСК „Р.Д.“; от юг - блок № 10 (десет), който
апартамент е построен върху държавна земя и е с площ от 99.87 кв.м
(деветдесет и девет цяло осемдесет и седем стотни квадратни метра) и се
състои от две спални, дневна, кухня и сервизни помещения, до съседи: изток -
апартамент на А. Б. и стълбището, от юг, запад и север с двора на блока,
ведно с принадлежащите му: таванско помещение № 5 (пет) при съседи:
изток - С.М., запад - стълбище и на юг - коридор; Изба № 6 (шест) до съседи:
изток - Х.С., запад - С.М., както и принадлежащите му общи части от
сградата в размер на 10.58% (десет цяло и петдесет и осем стотни процента)
идеални части, като възстанови запазената му част от наследството до размера
на ½ (една втора) ид. част.
Бракът между А. П. Й. и Х.Г.С. е прекратен с развод с решение
№1286 от 03.08.1978 г. по гр. дело № 671/1978 г. по описа на КрлРС (л.42).
След прекратяване на брака между съпрузите, бездяловата собственост върху
процесното жилище се е трансформирала в дялова и всеки от тях е придобил
по ½ ид. част от него.
С нотариален акт № 179, том, нот. дело №744/1993 г. на КрлРС (л.5),
А. П. Й. и Х.Г.С. дарили на сина си Г. А. Й. процесния имот.
Г. А. Й., бивш жител на град К. е починал на ********* г., като е
оставил наследници по закон – съпругата си И. Х. Й. и дъщеря си К. Г. Й.,
установено с представеното удостоверение за наследници изх. № 1622 от
20.07.2021 г., издадено от Община К. (л.33). След смъртта му И. Х. Й. и К. Г.
Й. са наследили Г. Й. с равни права – по ½ ид. част съгласно разпоредбите на
чл. 5 и чл. 9 от ЗН.
А. П. Й., бивш жител на град К. е починал на ******* г., като е
оставил наследници по закон – сина си П. А. Й. и по право на заместване на
починалия си син Г., внучката си К. Г. Й., установено с представените препис
извлечение от акт за смърт № 553 от ******* г. и удостоверение за
наследници изх. №1339 от 17.06.2021 г., издадено от Община К. (л.6-7).
Двамата низходящи са наследили А. Й. с равни права, по ½ ид. част на
основание чл. 5 от ЗН.
Х.Г.С., бивш жител на град К. е починала на ****** г., като е
оставила наследници по закон – сина си П. А. Й. и по право на заместване на
починалия си син Г., внучката си К. Г. Й., установено с представените препис
извлечение от акт за смърт № 47 от *** г. и удостоверение за наследници изх.
№ 100 от 15.06.2021 г., издадено от Община К. (л.8-11). Двамата низходящи
са наследили Х.С. с равни права, по ½ ид. част на основание чл. 5 от ЗН.
От представената скица на имота (л.34) се установява, че
понастоящем същият представлява самостоятелен обект в сграда с
идентификатор **************, находящ се в град К., община К., област П.
по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед №
РД-18-52 от 16.11.2011 г. на Ид на АГКК; последно изменение на КККР,
засягащо самостоятелния обект: няма данни за изменение; адрес на имота:
град К., п.к. ****, ул. „В.К.“ ***, ***; самостоятелният обект се намира на
5
етаж 1 в сграда с идентификатор ********; предназначение: жилищна сграда
- многофамилна; сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор:
**********; предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент;
брой нива на обекта: 1; посочена в документа площ: 99.87 кв. метра;
прилежащи части: 10.57% от общите части; изба 6, таван 5; ниво 1; съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ********.2, под обекта:
няма, над обекта: ********.6; стар идентификатор: няма.
По делото не е установено някой от наследодателите на страните,
към датата на смъртта на всеки от тях, да е притежавал други недвижими
имоти, които да бъдат включени в масата по чл. 31 от ЗН. В тази връзка са
изготвени справки от Агенция по вписванията, О.С.З. - К., О.С.З. – П.,
удостоверение за декларирани данни.
По делото не се спори, че към датата на смъртта си наследодателят
А. П. Й. е притежавал средства в размер на 3000 лева по банковата си сметка
и след смъртта му същите са били получени от наследниците му според
правата им по ЗН – по 1500 лева за ищеца и ответницата К. Й..
Съдът не обсъжда представения договор за покупко-продажба на
недвижим имот от 1948 година, доколкото не се установи наследодателят на
страните А. П. Й. към датата на смъртта си да е притежавал имот или идеални
части от имот по наследство от своя баща в село З..
Във връзка с твърденията за увеличение на наследството съдът е
изслушал свидетели.
В показанията си св. К., без родство със страните сочи, че познава И.
от женитбата й с Г., а К., от раждането й. познавала Г., който починал през
2002 г. и знаела, че той е получил от родителите си имот по дарение,
свидетелката присъствала на тържеството по случай придобиването на имота.
Веднага след придобиването на имота Г. и И. започнали да правят ремонти,
първо ремонтирали банята и тоалетната. К. по това време била бебе.
Санитарното помещение било едно, голямо, с обща врата. Г. и И. махнали
старите плочки и мозайки, сменили тръбите, сложили нови плочки на пода и
стените, поставили нова санитария – тоалетна чиния и мивка. Това стА.ло в
рамките на една година след като придобили имота. След това направили
ремонт на кухнята, махнали всички стари шкафчета и сложили нови
шкафчета по поръчка, защото кухнята била нестандартна, шпакловали стени,
таван, боядисали. Ремонтирали и терасата към кухнята, сложили плочки,
имало остъкление, но било старо и го подменили. Остъклението на кухнята
било от винкел, но направили и другата тераса на хола с дограма и тъмни
стъкла. По-късно направили ремонт и на другите стаи, но Г. все още бил жив.
В една от стаите живеел бащата на Г., а в спалнята, която ползвали Г. и И.
направили освежителен ремонт, махнали старите тапети, сменили подовата
настилка, сложили мокет. Направили и антрето. Освен, че направили основен
ремонт на хола и терасата, имало направена голяма рисунка на стената,
рисувА. от карловския художник Д.Т.. Рисунката представлявала семейна
картина – Г., В. и детето. На северната стена в хола имало прозорец и до него
цялата стена била картина. Доколкото свидетелката помнела, картината била
рисувА. след деноминацията на лева. След смъртта на Г., И. направила много
неща в жилището, преобразила апартамента. Ремонтирала коридорите,
6
сменила вратите с нови от ПВЦ. Коридорът бил преграден на две помещения,
между които пак имало ПВЦ врата. След смъртта на А., И. ремонтирала и
неговата стая. Изринала всичко до тухла, направила шпакловка, боядисване,
дограми, подът бил покрит с естествен паркет, който бил изциклен.
Дограмата била стара, И. сменила дограмата с ПВЦ и поставила нова врата
към терасата. В коридора направила теракота на пода, стените и таваните
били шпакловани. Входната врата също я сменила И., но свидетелката не
помнела времето на смяната. Сменена била и дограмата в хола, в спалнята, в
стаята на А. и на терасата. В кухнята правила освежителен ремонт, но не
помнела дали прозорецът е сменен. След смъртта на Г. в банята имало теч и
сменяли водопроводни и кА.лизационни тръби. Всички стаи били с тапети,
които махнали, след това измазали и шпакловали стените. На част от
коридора бил направен лек ремонт приживе на Г., всичко остА.ло било
ремонтирано след смъртта му. Преди да бъде нарисувА. картината в хола, пак
двамата правили основен ремонт. След смъртта на Г., В. дооправила
коридорите, сменила вратите, оправила стаята на свекър й, който починал
през 2016 г. Свекър й бил в западната стая, до хола. Стаята била почистена до
тухла, била направена шпакловка, дограмите били сменени, паркетът –
изциклен.
В показанията си св. Д. сочи, че е кума на ответницата И. Й. и знае,
че приживе Г. е придобил жилището, в което понастоящем живеела И.. След
придобиването Г. започнал с пълен ремонт на банята. Преди ремонта
свидетелката влизала в банята, беше с мозайка. След това той сложил плочки
на стените и пода, вА., всичко било сменено. След банята, започнали кухнята,
хола и спалнята. Кухнята - шпакловане на стени и таван, отлята мивка и си
направили плот, нови шкафчета по поръчка. Започнали постепенно хола и
спалнята, пак шпакловане на стени и тавани. В хола настилката била паркет, а
в спалнята поставили мокет. Ремонтите започнали една година след
придобиването. Имало детска стая, но в нея живеел чичо А.. След като
направил основен ремонт на хола, Г. извикал карловския художник Д.Т.,
който изрисувал цялата стена с картина – Г., В. и К.. Струвала около 10 000
лева. Картината била нарисувА. през 1999 година след деноминацията. След
смъртта на Г. И. също направила ремонт. Бащата на Г., А., ползвал западната
стая. Стената била изкъртена до тухла, стените и тавА. били шпакловани, а
паркетът – изциклен. И. сложила и нова входна врата. След това направила
ремонт на двата коридора, махнаха деколина от големия коридор, стените му
били шпакловани и на пода били поставени тарекотени плочки, а старата
настилка била мозайка. И. освежила и кухнята с шпакловка и боя. Г. остъклил
терасата на кухнята, а В. я освежила. Г. остъклил и терасата, която била на
запад, към хола и детската стая, а В. сменила дограмата на детската и кухнята.
Старите врати сменила в ПВЦ –врати. Веднъж И. се оплакала, че е сменяла
тръби в банята.
От първоначалното заключение на вещото лице З. се установява, че:
- пазарната стойност на процесния апартамент към ******* г. е била
в размер на 52 400 лева;
- пазарната стойност на процесния апартамент към ****** г. е била в
размер на 65 000 лева;
7
- препоръчителната пазарна стойност на строителната услуга за
извършените СМР към 2016 г. е в размер на 8595.69 лева;
- препоръчителната пазарна стойност на строителната услуга за
извършените СМР към 2021 г. е в размер на 10 817.37 лева;
- увеличената пазарна стойност на имота към момента на изготвяне
на експертизата (посочено в обясненията на вещото лице в открито заседание)
е в размер на 7 511.56 лева.
От допълнителното заключение на вещото лице З. се установява, че:
- увеличената пазарна стойност на имота към ******* г. е в размер
на 6 989.96 лева.
- увеличената пазарна стойност на имота към ****** г. е в размер на
8 370.03 лева.
От заключението на допусната експертиза за оценка на
произведение на изкуството, стенопис, изготвено от вещото лице Ф. се
установява, че:
- стойността на стенописа към ******* г. е в размер на 3 800 лева и с
тази стойност се е увеличила стойността на имота;
- стойността на стенописа към ****** г. е в размер на 7 500 лева и с
тази стойност се е увеличила стойността на имота.
Други доказатлества от значение за правния спор не са ангажирани.
Въз основа на така установената и възприета фактическа
обстановка, съдът изграждайки вътрешното си убеждение, прави следните
изводи от правна стрА.:
Правото да се иска възстановяване на запазена част от наследство е
призната от закона възможност на наследника с право на запазена част да
поиска от съда да бъдат намалени завещателните и дарствени разпореждания
на наследодателя в полза на други лица до размер, с който напълно се
удовлетворява неговата запазена част от наследството. Същото е
самостоятелно субективно материално имуществено право, което се
упражнява посредством конститутивния иск или възражение по чл. 30 от ЗН,
при уважаване на който промяната в правоотношенията възниква по силата на
съдебното решение. Основателността на иска за възстановяване на запазена
част от наследство се обуславя от кумулативното наличие на следните
предпоставки: ищецът да е от лицата, имащи право на запазена част, която да
е накърнена от извършени дарствени разпореждания – съобразно наведените
в исковата молба твърдения. В тежест на всяка една от страните е да докаже
съответните си твърдения за извършени разпоредителни сделки чрез дарения
от общия им наследодател с посочените имущества, както и стойността на
дарените недвижими имоти към момента на смъртта на наследодателя и
положението (състоянието) на имотите към момента на извършване на
дарственото разпореждане.
Разпоредбите на чл. 29 от ЗН определят кръга на лицата с право на
запазена част от наследството – низходящи, родители и съпруг, както и
размера на запазената (законната) част. По делото е установена родствената
връзка между ищеца, двамата наследодатели, извършили дарствено
8
разпореждане и праводателя на ответниците. Наследодателите са родители на
ищеца и надарения, т.е. всеки от тях е извършил дарение в полза на наследник
със запазена част. В случая се касае за двама родители, всеки от които е дарил
на сина си собствената си ½ ид. част от недвижим имот, жилище. По време на
дарственото разпореждане през 1993 г., двамата наследодатели на страните са
притежавали по ½ ид. част от имота в обикновена съсобственост, доколкото
бракът им е бил прекратен през 1978 година и имуществената общност е била
прекратена. Този факт е от значение за определяне размера на запазената,
съответно – разполагаемата част на всеки от тях. Всеки от двамата
наследодатели е наследен от две деца или низходящи от тях, съответно
запазената част от наследството за всеки е 2/3, а разполагаемата част – 1/3.
ОТНОСНО исковете по чл. 30, ал.1 от ЗН, предявени против И. Х.
Й.:
По делото не се твърди и установява ищецът да е приел по опис
наследството на кой да е от родителите си.
Предмет на спора е намаляване на дарствено разпореждане,
извършено от родителите на ищеца А. П. Й., починал на ******* г. и Х.Г.С.,
починала на ****** г., в полза на брата на ищеца, Г. А. Й., починал на
*********г. От представените удостоверения за наследници се установява, че
ищецът и Г. Й. са братя и Г. Й. е починал преди родителите си, т.е. преди
откриване на наследството им. Според настоящия съдебен състав ответницата
И. Х. Й. не е материално-легитимирА. да отговаря по иск по чл. 30 ал.1 ЗН.
Този иск се предявява срещу облагодетелстваното лице (в случая – надарен),
а когато то е починало – срещу наследниците му. В случай, че надареният е
починал преди да се открие наследството на лицата, които са се разпоредили
безвъзмездно със свое имущество в негова полза, какъвто е и настоящия
случай, то за да бъде уважен иска по чл. 30, ал.1 от ЗН спрямо лице, което не
би могло да е наследник със запазена част на разпоредилия се безвъзмездно, е
необходимо ищецът-наследник да е приел наследството по опис. В решение
№ 130 от 24.03.2017 г. по гр. дело № 878/2016 г. на ВКС, II-ро г.о. е прието,
че в такава хипотеза правото по чл. 30, ал. 1 ЗН се упражнява не срещу самия
надарен (предвид смъртта му), а срещу различни от него лица, а низходящите
на надарения също попадат в кръга на непосредствено призованите към
наследството на дарителя по право на заместване (чл. 10, ал. 1 ЗН) и по
отношение на тях упражняването на правото по чл. 30, ал. 1 ЗН не се
предпоставя от приемане на наследството по опис. По отношение на всички
остА.ли възможни наследници на надарения, обаче, успешното провеждане на
иска по чл. 30, ал. 1 ЗН винаги изисква да се съобразява разпоредбата на чл.
30, ал.2 от ЗН. В частност – по отношение на съпруга/съпругата на починалия
преди дарителя надарен негов низходящ следва да се има предвид, че не
съществува предвидена от закона възможност такъв съпруг да попада в кръга
на призованите към наследството на дарителя. Ето защо и с оглед
разясненията по т. 4 от ТР № 3 от 19.12.2013 г. по т.д.№ 3/2013 г. на ВКС,
ОСГК предявения срещу такъв съпруг иск по чл. 30, ал. 1 от ЗН може да бъде
уважен, само ако упражняващите правото по чл. 30, ал. 1 от ЗН са приели
наследството по опис. Именно поради отсъствието на тази материално-правна
предпоставка (а не поради принципна невъзможност срещу съпруг на
надареното лице да бъде уважен иск по чл. 30 ЗН). В същия смисъл е и
9
решение № 81 от 20.04.2012 г. по гр. дело № 937/2011 г.на ВКС, ІІ г.о.
По изложените съображения искът, предявен срещу преживялата
съпруга на Г. А. Й., И. Х. Й. следва да се отхвърли като неоснователен само
на това основание.
ОТНОСНО исковете по чл. 30, ал.1 от ЗН, предявени срещу К. Г. Й.:
По силата на чл. 5, ал.1 от ЗН и чл. 10, ал.1 от ЗН, ищецът е
придобил по ½ от наследството, оставено от А. П. Й. и К. Г. Й. е придобила по
право на заместване от починалия си баща Г., също ½ от това наследство. Със
същите права двамата са наследили и наследодателя Х.Г.С.. Запазената част
от наследството на всеки от двамата наследодатели поотделно, както съдът
посочи по-горе, е в размер на 2/3, а в конкретния случай размерът на
запазената част отделно за всеки от наследниците с право на запазена част е
по 1/3, доколкото наследяват двама низходящи с равни права - ищецът като
син на всеки от наследодателелите и ответницата – като тяхна внучка, по
право на заместване от баща си Г. Й..
Съгласно разпоредбата на чл. 31 от ЗН, за да се определи
разполагаемата част, както и размерът на запазената част на наследника,
образува се една маса от всички имоти, които са принадлежали на
наследодателя в момента на смъртта му, като се извадят задълженията и
увеличението на наследството по чл. 12, ал. 2 от ЗН. След това се прибавят
към нея даренията с изключение на обичайните такива според тяхното
положение по време на подаряването и според стойността им по време на
откриването на наследството за недвижимите имоти и по време на подаряване
- за движимите. Масата по чл. 31 от ЗН се формира винаги освен в случаите
на универсално завещание или едно дарение, което изчерпва цялото
имущество, при което се постига същият резултат, както при универсалното
завещание. Формирането на масата се извършва при последователно
прилагане на следните математически операции – събиране на всички
парично оценими права, които наследодателят е притежавал към момента на
своята смърт (пари, недвижимо имущество, движими вещи, вземания), като
от така получения сбор се изваждат задълженията в наследството, в това
число стойността на увеличението на наследството, за което е спомогнал
някой от наследниците, който не е бил възнаграден по друг начин – чл. 12,
ал.2 от ЗН. Полученият стойностен еквивалент представлява чистия актив на
наследството, от който се установява каква стойност е получил всеки от
наследниците. Запазената част не може да се възстановява от чистия актив на
наследството. Чистият актив не може да е отрицателно число, като при
задължения, надвишаващи по размер тези на активите, чистата стойност е
нула. Към чистия актив се добавя стойността на заветите и на даренията (с
изключение на обичайните дарения, като преценката за това дали са обичайни
се прави с оглед повода и размера им). Съгласно императивното правило на
чл. 31, изр. второ от ЗН, при наличие на дарени недвижими при формирането
на наследствената маса същите се оценяват в състоянието към момента на
дарението и по цени към момента на откриване на наследството. Така
получената стойност представлява масата по чл. 31 от ЗН. От последната се
изчислява размерът на разполагаемата част, т.е. тази, с която наследодателят е
могъл да се разпорежда безвъзмездно, и запазената част съобразно
приложимата дроб в зависимост от броя на наследниците и връзката им с
10
наследодателя. На първо място се определя общият размер на запазената част
на всички наследници като дробна част и стойност – според броя на
наследниците в случая, както бе посочено, общата запазена част е 2/3,
съответно разполагаемата част е 1/3. От същата се определя запазената част
на наследника поискал намаляването – в случая 1/3 на основание чл. 29, ал.1
от ЗН, вр. с чл. 5 ал.1 от ЗН. При съпоставяне на получената стойност с тази,
която наследникът с право на запазена част, искащ намалението, е получил от
чистия актив на имуществото, се установява дали наследодателят е излязъл
извън рамките на разполагаемата част, респективно с каква стойност е
накърнена запазената част.
По правилото на чл. 30, ал.1 от ЗН получените от наследник с право
на запазена част завети и дарения се прихващат от стойността на запазената
му част, като другите дарения (тези в полза на лица различни от наследника
искал възстановяване на запазена част) ще подлежат на намаляване или
отмяна, ако полученото от чистия актив е на по-ниска стойност от тази на
запазената част.
Преди съдът да пристъпи към изчисляване стойността на масата по
чл. 31 за всеки от наследодателите поотделно, следва да се произнесе по
направените възражения по чл. 12, ал.2 от ЗН за увеличаване на наследството
посредством осъществени подобрения в дарения имот. Съгласно чл. 12, ал. 2
от ЗН сънаследници, които приживе на наследодателя са спомогнали да се
увеличи наследството и не са били възнаградени по друг начин, могат да
искат при делбата да се пресметне това увеличение в тяхна полза. Посочената
разпоредба има предвид осъществен материален принос от стрА. на един
наследник, който е довел до уголемяване имуществото на наследодателя, но
само в случаите, когато този наследник не е възнаграден по друг начин. В
конкретния случай наследодателят на ответниците е бил надарен с имота, т.е.
възнаграден, поради което разпоредбата се явява неприложима. При
преценката дали наследникът е бил възнаграден за приноса си да се увеличи
наследството, следва да се вземат предвид всички актове на
облагодетелстване на наследника от наследодателя, независимо дали те
предхождат или следват във времето осъществяването на приноса от стрА. на
наследника. В хипотезата на подобряване на имот, който е бил дарен на
наследника Г. Й., същият се явява възнаграден до размера с извършеното
дарение и с правото да ползва имота за себе си, поради което съдът намира,
че не са налице основанията при определяне масата по чл. 31 от ЗН по
отношение на наследството на А. П. Й. да се прибавя увеличението на
наследството със стойността на извършените подобрения от сина му Г. Й.
приживе, и от ответницата И. Й. след смъртта на Г. Й., а по отношение на
наследството, оставено от Х.С. прибавянето на увеличена стойност е
неприложимо, доколкото се твърди, че то е било осъществено от ответницата
И. Й., която обаче не е в кръга от лицата, които могат да отправят претенция
по чл. 12 от ЗН, доколкото не е наследник по закон нито на А. Й., нито на
Х.С.. Не се твърди и установява ответницата К. Г. Й. да е спомогнала за
увеличаване на наследството приживе на баба си и дядо си. При това
положение и след като обсъди приложението на чл. 12, ал.2 от ЗН, съдът
намира, че не следва да прибавя увеличението в стойността на имота при
определяне на масата по чл. 31 от ЗН за всеки от двамата наследодатели
11
поотделно.
Относно дарението, извършено от наследодателя А. П. Й.:
Съобразявайки посоченото при изискванията при формиране на
масата по чл. 31 от ЗН и като взе предвид, че по делото е безспорно, че към
датата на смъртта си – ******* г. наследодателят А. П. Й. е притежавал
единствено паричен влог на стойност 3000 лева, не се твърдят и установяват
задължения, включително такива по чл. 12, ал.2 от ЗН (по изложените по-горе
съображения), то чистият актив от наследството на А. Й.е е на стойност 3000
лева. По делото е безспорно, че ищецът е получил от този влог сума в размер
на 1500 лева.
Следователно, при формиране на масата по чл. 31 от ЗН следва да се
включи освен чистия актив в размер на 3000 лева, и стойността на дарения
имот (1/2 ид. част от процесния апартамент), която към датата на откриване
на наследството възлиза на 26 200 лева (1/2 от 52 400 лева), или паричната
оценка на масата по чл. 31 от ЗН възлиза на 29 200 лева към ******* г.
Стойността на запазената част общо за наследниците по закон с право на
запазена част е в размер на 19 466.66 лева, а съобразно обема на
наследствените им права – 9 733.33 лева. Размерът на разполагаемата част е
9 733.34 лева.
Тъй като към момента на откриване на наследството наследодателят
не е притежавал имущество на стойност, достатъчна за покриване на размера
на запазената част на ищеца, то следва да се приеме, че искът по чл. 30, ал.1
от ЗН е основателен, като бъде извършено възстановяване на запазената част
на ищеца, възлизаща общо на 1/3 чрез намаляване на извършеното в полза Г.
Й. до размера, необходим за допълване на запазената част на ищците. При
съпоставяне на получената стойност на запазената част на П. Й. (9 733.33
лева) с тази, която наследникът с право на запазена част, искащ намалението,
е получил от чистия актив на имуществото (1500 лева), се установява, че
наследодателят е излязъл извън рамките на разполагаемата част с имущество
на стойност 8 233.33 лева.
Предвид основателността на претенцията по чл. 30 от ЗН следва да
се прецени действието на възстановяването на накърнената запазена част
съобразно разпоредбата на чл. 36 от ЗН, уреждаща последиците на това
възстановяване при завет или дарение на недвижим имот, като нейното
прилагане при наличието на изискуемите предпоставки се явява законна
последица от уважаването на иска по чл. 30 от ЗН без да е необходимо това да
е изрично поискано и е част от процедурата по възстановяване, без
прилагането на която същата не би била законосъобразно завършена – в този
смисъл решение № 599/17.11.2003 г. по гр. д. № 240/2003 г. на ВКС, I-во г.о.
Искът за възстановяване на накърнена запазена част от наследството е
конститутивен и съответно с влизането му в сила настъпва и промяната в
отношенията между страните – облагодетелстваният от завещанието или
дарението губи права над частта, с която е накърнена запазената част на
ищеца. Това, с което е надвишена разполагаемата част следва да се върне в
наследството за разпределение между наследниците, като връщането се
осъществява в натура или в пари – в различните хипотези на чл. 36 от ЗН.
Съгласно чл. 36, ал.1 от ЗН, когато предмет на завета или дарението
12
е недвижим имот и отделянето на част от него, за да се допълни запазената
част на наследника, не може да стане удобно, в случай че стойността на
завещания или подарения имот, пресметната съгласно чл. 31, надвишава с
повече от 1/4 разполагаемата част, имотът остава изцяло в наследството, а
заветникът или надареният получават стойността на разполагаемата част. Ако
не е надвишена 1/4, заветникът или надареният може да задържи целия имот
и да възмезди наследника с пари според цената по време на намаляването.
Посоченият начин на съпоставката между стойността на дарения/завещания
имот, от една стрА., и разполагаемата част – от друга, се извършва при
положение, че всички наследници с право на запазена част са поискали
нейното възстановяване. Доколкото в случая наследникът по закон, който
разполага с това право го е упражнил, и надареният е бил наследник със
запазена част, съдът следва да изследва и посочените в специалната
разпоредба на чл. 36, ал.2 от ЗН предпоставки, и ако те не са налице, то
завещаният имот следва да бъде върнат изцяло в наследството. В конкретния
казус по отношение на дарението в полза на праводателя на ответницата не е
приложима разпоредбата на чл. 36, ал.2 от ЗН, според която когато
надареният е наследник със запазена част, той може да задържи целия имот
само ако стойността му не надвишава разполагаемата част и неговата
запазена част, взети заедно, от една стрА., поради настъпилата смърт на
надарения, и от друга поради това, че при извършената по тези правила
съпоставка се установява, че стойността на дареният от наследодателя
недвижим имот в размер на 26 200 лева надвишава сбора на разполагаемата
част на наследодателя в размер на 9 733.34 лева и запазената част на
ответницата в размер на 9 733.33 лева, общо в размер на 19 466.66 лева.
Ответницата К. Г. Й. не е поискала да задържи имота, поради което
възстановяването следва да се извърши чрез отделяне на идеална част от
същия, съответна на стойността на накърнението на запазената част на
наследника, поискал възстановяването, т. е. на ищеца П. Й., а именно – до
размера от 8233.33/26200 ид. части и до този размер съдът следва да намали
дарението,
Относно дарението, извършено от наследодателя Х.Г.С.:
Съобразявайки посочените по-горе принципни положения при
формиране на масата по чл. 31 от ЗН и като взе предвид, че по делото не се
твърди и установява към момента на смъртта си Х.Г.С. да е притежавала
имоти, парични влогове или други парично оценими права, не се твърдят и
установяват задължения, включително такива по чл. 12, ал.2 от ЗН (по
изложените по-горе съображения), то чистият актив от наследството на Х.С. е
на нулева стойност. В случая по делото се установи при условията на пълно и
главно доказване извършването само на едно дарение в полза на бащата на
ответницата К. Г. Й., а именно – на ½ ид. част от апартамента, предмет на
настоящия спор. Предвид наличието на едно дарение, изчерпващо
наследството, не следва да се формира наследствена маса по описания начин,
а вместо това намаляването се извършва с математическата дроб, изведена от
чл. 29 от ЗН без да се образува наследствена маса. Поради изложеното,
дарението следва да бъде намалено, като се възстанови запазената част на
ищеца в размер на 1/3. Поначало възстановяването на запазената част следва
да се извърши в натура – чрез възникване на съсобственост върху имота.
13
Възстановяването на запазена част от наследство в натура се извършва в
зависимост от вида, броя и времето на извършване на безвъзмездните
разпореждания или чрез парично допълване на запазената част в случаите на
чл. 36 от ЗН.
Съгласно разпоредбата на чл. 36, ал.1 от ЗН, когато предмет на
дарението е недвижим имот и отделянето на част от него, за да се допълни
запазената част на наследника, не може да стане удобно, в случай че
стойността на подарения имот, пресметната съгласно чл. 31, надвишава с
повече от 1/4 разполагаемата част, имотът остава изцяло в наследството, а
надареният получават стойността на разполагаемата част (изр. 1), а ако не е
надвишена надареният може да задържи целия имот и да възмезди
наследника с пари според цената по време на намаляването (изр. 2). Съгласно
чл. 36, ал.2 от ЗН, когато заветникът или надареният е наследник със запазена
част, той може да задържи целия имот само ако стойността му не надвишава
разполагаемата част и неговата запазена част, взети заедно. Указаният в
цитирА.та норма начин на възстановяване на запазена част, накърнена чрез
завет или дарение – чрез връщане на имота в наследството и заплащане от
стрА. на наследника на стойността на разполагаемата част – може да намери
приложение само в две хипотези: при един наследник с право на запазена
част или ако всички наследници с право на запазена част са предявили искане
за възстановяването й в един процес (в този смисъл решение № 93 от
15.07.2015 г. по гр. д. № 138/2015 г. на ВКС, ІІ г. о; решение № 34 от
26.02.2015 г. по гр. д. № 6256/2014 г. на ВКС, ІІ г. о.). В случая сочените
предпоставки не са налице. Ответницата К. Г. Й. не е поискала да задържи
имота, поради което възстановяването следва да се извърши чрез отделяне на
идеална част от същия, съответна на стойността на накърнението на
запазената част на наследника, поискал възстановяването, т. е. на ищеца П.
Й., а именно – 1/3 ид.част.
ОТНОСНО разноските:
С оглед изходът от процеса, на основание чл.ц 78 ал.1 от ГПК, на
ищеца се следват разноските. Ищецът е реализирал разноски в размер на
1296.50 лева и предвид факта, че иска се уважава само по отношение на
ответницата К. Г. Й., то същата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца
тези разноски.
На основание чл. 78 ал.3 от ГПК, ответницата И. Х. Й. също има
право на разноски и е реализирала такива в размер на 1197 лева (при
изчисление размера на разноските, направени от ответницата И. Й. съдът
отчита, че тя е заплатила изцяло адвокатския хонорар, а разноските за
допуснатите съдебни експертизи са посочени като направени общо от двете
ответници, поради което съдът взема предвид половината от тях), поради
което ответникът следва да бъде осъден да й ги заплати.
Мотивират от изложеното съдът
РЕШИ:
НАМАЛЯВА, на основание чл. 30, ал.1 от ЗН, дарението, извършено
от А. П. Й. с ЕГН **********, бивш жител на град К. е починал на ******* г.,
14
направено с нотариален акт № 179, том II, нот. дело №744/1993 г. на КрлРС в
полза на Г. А. Й. с ЕГН **********, бивш жител на град К. е починал на
********* г., на ½ (една втора) ид. част от следния недвижим имот:
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор **************,
находящ се в град К., община К., област П. по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-52 от 16.11.2011 г. на
Ид на АГКК; последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект:
няма данни за изменение; адрес на имота: град К., п.к. ****, ул. „В.К.“ ***,
***; самостоятелният обект се намира на етаж 1 в сграда с идентификатор
********; предназначение: жилищна сграда - многофамилна; сградата е
разположена в поземлен имот с идентификатор: **********; предназначение
на самостоятелния обект: жилище, апартамент; брой нива на обекта: 1;
посочена в документа площ: 99.87 кв. метра; прилежащи части: 10.57% от
общите части; изба 6, таван 5; ниво 1; съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж: ********.2, под обекта: няма, над обекта:
********.6; стар идентификатор: няма, като ВЪЗСТАНОВЯВА запазената
част на П. А. Й. с ЕГН ********** от град С., община С., област П. ул. „Й.Н.“
№ *** от наследството оставено от баща му А. П. Й. с ЕГН **********, бивш
жител на град К. е починал на ******* г. до размера от 8233.33/26200 ид.
части, по иска предявен против К. Г. Й. с ЕГН ********** от град К., община
К., област П., ул. „В.К.“ ***, като отхвърля иска по отношение на И. Х. Й. с
ЕГН ********** от град К., община К., област П., ул. „В.К.“ *** като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
НАМАЛЯВА, на основание чл. 30, ал.1 от ЗН, дарението, извършено
от Х.Г.С. с ЕГН **********, бивш жител на град К. е починала на ****** г.,
направено с нотариален акт № 179, том II, нот. дело №744/1993 г. на КрлРС в
полза на Г. А. Й. с ЕГН **********, бивш жител на град К. е починал на
********* г., на ½ (една втора) ид. част от следния недвижим имот:
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор **************,
находящ се в град К., община К., област П. по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-52 от 16.11.2011 г. на
Ид на АГКК; последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект:
няма данни за изменение; адрес на имота: град К., п.к. ****, ул. „В.К.“ ***,
***; самостоятелният обект се намира на етаж 1 в сграда с идентификатор
********; предназначение: жилищна сграда - многофамилна; сградата е
разположена в поземлен имот с идентификатор: **********; предназначение
на самостоятелния обект: жилище, апартамент; брой нива на обекта: 1;
посочена в документа площ: 99.87 кв. метра; прилежащи части: 10.57% от
общите части; изба 6, таван 5; ниво 1; съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж: ********.2, под обекта: няма, над обекта:
********.6; стар идентификатор: няма, като ВЪЗСТАНОВЯВА запазената
част на П. А. Й. с ЕГН ********** от град С., община С., област П. ул. „Й.Н.“
№ *** от наследството оставено от майка му Х.Г.С. с ЕГН **********, бивш
жител на град К. е починала на ****** г. до размера от 1/3 (една трета) ид.
част, по иска предявен против К. Г. Й. с ЕГН ********** от град К., община
К., област П., ул. „В.К.“ ***, като отхвърля иска по отношение на И. Х. Й. с
ЕГН ********** от град К., община К., област П., ул. „В.К.“ *** като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
15
ОСЪЖДА К. Г. Й. с ЕГН ********** от град К., община К., област
П., ул. „В.К.“ *** да заплати на П. А. Й. с ЕГН ********** от град С., община
С., област П. ул. „Й.Н.“ № *** деловодни разноски в размер на 1296.50 лева
(хиляда двеста деветдесет и шест лева и петдесет стотинки).
ОСЪЖДА П. А. Й. с ЕГН ********** от град С., община С., област
П. ул. „Й.Н.“ № *** да заплати на И. Х. Й. с ЕГН ********** от град К.,
община К., област П., ул. „В.К.“ *** деловодни разноски в размер на 1197
лева (хиляда сто деветдесет и седем) лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Окръжен съд
Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му.
К.Ш.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
16