РЕШЕНИЕ
№ 234
град Велико Търново, 21.08.2020 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VII-ми административен
състав, в открито съдебно заседание на шести
август две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНКА ДАБКОВА
при
секретаря В.Г.
и
в присъствието на прокурора ………………………………………………..
разгледа
докладваното от съдията адм.дело № 399/2020г.
по описа на ВТАС. При това, за да се произнесе взе предвид следното:
I.
За вида на производството:
Производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл.186,
ал.4 от Закон за данъка върху добавената стойност/ЗДДС/.
Образувано е по жалба, подадена от М.Д.А., с адрес ***.
Първоначално
жалбата е подадена до Адм.Съд-Бургас, където е образувано адм.д. № 1315/2020г.
по описа на този съд. С Определение № 1229/07.07.2020г., състав на
Адм.Съд-Бургас е приел, че жалбата не му е местно подсъдна, поради което е
прекратил производството по делото и е изпратил същото по подсъдност на АСВТ. В
резултат на това е образувано настоящото дело.
Оспорва се като незаконосъобразна с искане да бъде отменена Заповед
за налагане на принудителна административна мярка - ЗНПАМ №
ФК-77-0340569/03.07.2020 г., издадена от
началник отдел „Оперативни дейности“-Бургас в дирекция „Оперативни
дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“, ЦУ на НАП – гр. София, с която е
наредено запечатване на търговски обект – безстационарен обект – микробус,
находящ се в с. Атия, общ. Созопол, на главен път Бургас – Созопол, срещу
военна база „Атия“, стопанисван от А., и забрана за достъп до него за срок от
14 дни, като
е определено запечатването да се извърши непосредствено с връчването на
заповедта.
II.Становища
на страните:
Жалбоподателят твърди, че оспорената ЗНПАМ /Заповедта/ е
незаконосъобразна, немотивирана и постановена в несъответствие с целта на
закона. Посочва, че в заповедта не са изложени мотиви относно продължителността
на наложената мярка, което води до нарушение на чл. 146, т.5 от АПК. Отделно от
това излага доводи, че със запечатването на всички врати на микробуса, в т.ч.
предните врати на водача и пасажера, е възпрепятстван да използва микробуса за придвижване.
А задържането на МПС на главния път Бургас-Созопол, извън населено място
затруднява изключително жалбоподателя да го охранява от престъпни
посегателства, което е изключително обременяващо. Според него целта на закона
би могла да бъде постигната и чрез
запечатване само на задната врата към товарното отделение, като по този начин
микробусът ще може да бъде използван за превозно средство и за лични нужди, но
не и за превоз на стока. По изложените съображения моли съда да отмени
оспорената заповед, алтернативно да измени същата като определи по-кратък срок,
както и да спре изпълнението на ПАМ до издаването и връчването на НП.
Претендира разноски.
В открито съдебно заседание, жалбоподателят, редовно
призован, не се явява и не се представлява. Представя писмено становище, в
което доразвива доводите си за
незаконосъобразност на ЗНПАМ.
Ответникът
по оспорването – Началникът на отдел „Оперативни дейности“-Бургас в дирекция
„Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“, ЦУ на НАП – гр.
София, не се явява, не се представлява и не взема становище по подадената
жалба.
ІII.По допустимостта:
Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК. Видно от разписката към самата Заповед, същата е
връчена на 04.07.2020г., а жалбата е депозирана чрез ответника до Адм. съд –
Бургас на 06.07.2020г., откъдето е изпратена по подсъдност на АСВТ. Оспорването
е инициирано от легитимирано лице - адресат на разпоредените правни последици,
които засягат неблагоприятно правната му сфера. Насочено е против подлежащ на съдебен
контрол административен акт. Дори към момента на приключване на устните
състезания мярката да е изпълнена, това не обуславя отпадането на правния
интерес от оспорването, с оглед възможността да се претендират вреди по чл. 203
и сл. от АПК.
Делото
е подсъдно на ВТАС по правилата на родовата и местна подсъдност като съд по
седалището на оспорващия търговец, адресат на Заповедта, съгласно чл.133, ал.1
от АПК.
Предвид изложеното, съдът прие, че не са налице пречки за
постановяване на акт по същество, т.к. жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество,
същата е НЕОСНОВАТЕЛНА по изложените
по-долу фактически и правни съображения.
IV.По
доказателствата:
Делото е основано изключително на писмени доказателства. Представените
с административната преписка не са оспорени от страните.
На основание чл.170, ал.1 от АПК доказателствената тежест е за
административния орган, който следва да установи пред съда съществуването на
фактическите основания, посочени в адм. акт/АА/ и изпълнението на законовите изисквания при
издаването му. В тази връзка на основание чл.171, ал.4 от АПК е указано на
ответника да представи доказателства за компетентността на лицето, издало
оспорената Заповед. В изпълнение на
разпореждането на съда е представена като част от АП Заповед № ЗЦУ –
ОПР-16/17.05.2018г. и Заповед № 2106/30.03.2018г. , и двете на Изпълнителния
директор на НАП.
В настоящето производство, съгласно чл. 168 от АПК, съдът
дължи пълна служебна проверка на законосъобразността на оспорения акт, на всяко
основание по чл.146 от АПК, както и
изследване на въпроса дали оспореният АА не е нищожен, въпреки че в жалбата
това не се твърди.
В тази връзка, съдът взе предвид направените в жалбата
оплаквания. Съобрази доводите на страните.
От съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателствени
средства, съдът намери за установено следното:
V.По
фактите:
Предмет на оспорване е Заповед за налагане на принудителна
административна мярка - ЗНПАМ № ФК-77-0340569/03.07.2020 г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“-Бургас в
дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“, ЦУ на НАП –
гр. София, с която е наредено запечатване на търговски обект – безстационарен
обект – микробус, находящ се в с. Атия, общ. Созопол, на главен път Бургас – Созопол,
срещу военна база „Атия“, стопанисван от А., и забрана за достъп до него за
срок от 14 дни, като е определено запечатването да се извърши непосредствено с
връчването на заповедта.
По
искането на жалбоподателя за спиране изпълнението на Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № ФК-77-0340569/03.07.2020 г., издадена
от началник отдел „Оперативни
дейности“-Бургас в дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален
контрол“, ЦУ на НАП – гр. София, съдът
се е произнесъл с Определение № 237/09.07.2020г. по настоящото административно
дело, постановено в закрито съдебно заседание, с което е отменено Разпореждането
за предварително изпълнение, инкорпорирано като част от ЗНПАМ №
ФК-77-0340569/03.07.2020 г. и предварителното изпълнение на ЗНПАМ №
ФК-77-0340569/03.07.2020 г. е спряно до приключване на съдебното производство
относно законосъобразността на ПАМ с влязъл в сила съдебен акт. Предвид това
същото не е предмет на настоящия спор.
От
съдържанието на оспорената Заповед е видно, че същата е издадена след извършена
на 03.07.2020г. проверка от органи по приходите, резултатите, от която са
обективирани в Протокол за извършена
проверка (ПИП) сер. АА №0340569/03.07.2020г.
На
тази дата в 15:30 часа органи
по приходите в отдел „Оперативни
дейности“ - Бургас при ГД „Фискален контрол“ са извършили проверка на
транспортно средство с рег. № *** в качеството на търговски обект по смисъла
на § 1, т.41 от ДР на ЗДДС –
безстационарен обект – микробус, находящ се в с. Атия, общ.
Созопол, на главен път Бургас – Созопол, срещу военна база „Атия“, собственост
и стопанисван от М.Д.А., с ЕГН **********.
При
направена контролна покупка на стойност 20,00 лв. на растение – храст Туя,
заплатена в брой от
посочения ОП не е била издадена фискална касова бележка, нито ръчна бележка от
кочан с касови бележки. При проверката е било установено, че общата фактическа
наличност на парични средства е 20,00 лв. Но в обекта не е налично и няма
въведено в експлоатация фискално устройство за регистриране и отчитане на всяка
извършена продажба.
По
повод тези констатации е съставен АУАН с бланков № F557504/04.07.2020
г., в който извършеното е квалифицирано като административно нарушение на чл.
7, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на
продажбите в търговските обекти чрез ФУ. Няма данни по делото дали въз основа
на този АУАН е съставено и НП. Поне към приключване на устните състезания
такова не е представено. Това обаче, е без значение, доколкото не се твърди и
не се представят доказателства с влязло в сила съдебно решение на наказателния
съд НП за това нарушение да е отменено. Няма основание за приложението на
чл.300 от ГПК.
По
повод същото нарушение е издадена процесната Заповед, според която така
описаното представлява нарушение на
установения ред за въвеждане в експлоатация или регистрация в Националната
агенция за приходите на фискалните устройства, поради което на основание чл.
186, ал. 1, т. 1, б. "б" от ЗДДС съответният орган по приходите е
приложил и процесната ПАМ по отношение на жалбоподателя с оспорваната по
настоящето дело Заповед. Същата е връчена на жалбоподателя и е оспорена първоначално
пред Адм. съд - Бургас, който я е
изпратил на настоящия съд по подсъдност.
Горните
фактически констатации са основани на съвкупната преценка на събраните писмени
доказателства, които не са оспорени от страните и по своето съдържание не са
противоречиви. На практика страните не спорят по фактите, а по тяхната правна
интерпретация.
Въз
основа на установеното от фактическа страна, настоящият състав на съда формира
следните изводи:
VІ.По правото:
Изнесените
в жалбата твърдения за факти и мотивите
на АО разкриват правен спор с
административно естество. Търси се защита срещу последиците на
принудителна административна мярка, наложена от административен орган в
системата на НАП, за да се изпълнят целите, предвидени в чл.22 от ЗАНН да се
преустанови и/или предотврати извършавано нарушение или вредните последици от
същото.
Според
конкретното предметно съдържание на спора, приложим процесуален закон при
издаване и обжалване на акта е АПК, а материален – специалните разпоредби на
чл.186 до 188 вклч. от ЗДДС. Субсидиарно приложима е НАРЕДБА № Н-18 от
13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите
в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Загл.
изм. – ДВ, бр. 80 от 2018 г.), издадена от МФ.
След
извършена на основание чл. 168, ал. 1 от АПК проверка съдът установи, че
оспорената Заповед е издадена от оправомощен орган, в рамките на неговата
компетентност, определена от чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, вр. с чл. 7, ал. 1, т. 3 от Закона за Национална
агенция по приходите. Съгласно
представената по делото Заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г. на
изпълнителния директор на НАП /т. 1, предл. второ от заповедта/, началниците на
отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“, ГД „Фискален
контрол“ в ЦУ на НАП, са сред органите, посочени като оправомощени да налагат
принудителни мерки от вида на процесните, а видно от приложената Заповед №
2106/30.03.2018г./л.43 от делото/, издателят на оспорената заповед е заемал
длъжност Началник на отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в дирекция
„Оперативни дейности“, ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.
Заповедта
е издадена в изискуемата писмена форма и съдържа задължителните нормативно
установени реквизити - наименование на органа, който я издава, наименование на
акта, адресат, обстоятелствена част, в която са изложени установените факти,
разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, начина и
срока за изпълнение на ПАМ, срокът и реда за обжалването й. Действително, в
същата погрешно е посочено, че подлежи на оспорване пред Административен съд -
Бургас, вместо пред Административен съд -
Велико Търново, но това не е довело до накърняване правата на
жалбоподателя, защото от една страна жалбата е подадена в срок, а от друга
страна – макар да е подадена пред местно некомпетентен съд, същата е препратена на Административен съд – Велико Търново. Съобразно
нормата на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, принудителната административна мярка се
налага с мотивирана заповед, т.е. регламентирано е изискването издаденият
административен акт да съответства като съдържание на установеното с чл. 59 от АПК. В случая изискванията на чл. 59 от АПК са изпълнени, като оспорваната
заповед за налагане на ПАМ съдържа всички реквизити, включително и фактическите
и правните основания за издаването й.
Противно
на твърдяното от жалбоподателя, в обжалваната заповед са изложени мотивите на
административния орган досежно конкретно определения срок на наложената
принудителна мярка. Доколкото се касае за принудителна административна мярка -
запечатване на търговски обект, с максимална продължителност 30 дни, то в
случая излагайки мотивите си относно тежестта на конкретното нарушение,
административният орган е мотивирал продължителността на прилагане на ПАМ -
запечатване на търговския обект за срок от 14 дни. Продължителността на срока
на наложената принудителна мярка е обоснована с конкретните фактически
обстоятелства, в съответствие с изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. При
упражняване на правомощието за определяне на срока на прилагане на ПАМ,
административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност,
поради което на съдебен контрол подлежи единствено съответствието с целта на
закона и спазването на пределите на оперативната самостоятелност. В случая,
определеният срок за налагане на ПАМ от 14 дни е в рамките на законоустановения
такъв, като изложените в самия акт мотиви на административния орган относно
прилагането на ПАМ точно за такъв срок, съдът намира за убедителни и обосноваващи
постигане целта на закона по отношение на конкретния правен субект. Прилагайки
ПАМ за посоченият срок, административният орган е действал в съответствие с
изискването на принципа за съразмерност, регламентиран в чл. 6, ал. 2 от АПК,
като няма основания да се смята, че преустановяването търговската дейност в
този обект на жалбоподателя посредством прилагането на ПАМ, е ограничило
правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел.
Доколкото
законът регламентира задължение на правните субекти надлежно да отчитат всяка
една от извършваните от тях продажби, с оглед определяне на оборота за целите
на данъчното облагане, неизпълнението на това задължение има за последица
ангажиране отговорността им посредством налагане на съответното административно
наказание и прилагането на ПАМ от вида на процесните. Освен това, съдът намира
за необходимо да посочи, че при липсата на нормативно изискване относно
съдържанието и обема на мотивите към определен акт, необходимо и достатъчно
условие, за да се приеме, че конкретен административен акт е мотивиран, е от
изложените в него фактически обстоятелства да е ясна волята на издателя - защо
е издал административен акт, точно с такова съдържание. В конкретния случай
оспорваната заповед съдържа аргументите на административния орган за издаването
й, т.е. същата е надлежно мотивирана и не е налице твърдения от А. порок
"липса на мотиви". При издаването на индивидуалния административен
акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила.
По
отношение на материалната законосъобразност на заповедта, съдът намира
следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 186, ал.1, т. 1, б. "б" от ЗДДС, принудителна
административна мярка "запечатване на обект за срок до един месец",
независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага спрямо
лице, което не спази реда или начина за въвеждане в експлоатация или
регистрация в НАП на фискалните устройства или интегрираните автоматизирани
системи за управление на търговската дейност. Логическото и систематично
тълкуване на визираната норма сочи, че налагането на тази мярка е обусловено от
установяването на посоченото деяние, което съставлява административно
нарушение, определено като такова съобразно чл. 185 от ЗДДС. Нормата на чл. 7,
ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. изрично регламентира задължението на
лицата, извършващи продажби на стоки или услуги във или от търговски обект, да
монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП фискални
устройства от датата на започване на дейността на обекта.
В
случая, няма спор, а и се установява от доказателствата по делото – протокол за
извършена проверка от 03.07.2020г., опис на паричните средства в касата към
момента на започване на проверката, че е извършена покупка на растение - 1 бр.
храст Туя на стойност 20,00 лв. Същата е била заплатена в брой, поради което е
следвало нейното получаване да бъде документирано по предвидения в данъчното
законодателство ред и начин, а именно чрез издаване на фискален бон или касова
бележка от кочан към момента на получаване на плащането, и след като това не е
сторено, поради липсата на въведено в експлоатация и работещо фискално
устройство, без всякакво съмнение е налице нарушение на чл. 7, ал. 1 от Наредба
№ Н-18/13.01.2006 г.
За налагане на процесната принудителна
административна мярка е достатъчно установеното по надлежен ред и от надлежен
орган нарушение на чл. 7, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във вр. с
чл. 118, ал.1 и ал.4 от ЗДДС, поради което и при наличие предпоставките на чл. 186,
ал.1, т.1 от ЗДДС, органът е длъжен да издаде заповед за прилагане на ПАМ,
независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, т.е. независимо от
това дали ще бъде ангажирана административно-наказателната отговорност по реда
на ЗАНН на този търговец. Констатациите, съдържащи се в оспорената заповед не
са оборени от жалбоподателя с ангажиране на допустими и относими
доказателства.Като израз на административна принуда, ПАМ трябва да бъде
определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в
степен, надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона цел.
Налагането на принудителната административна мярка "запечатване на
обект" и забрана на достъпа до обекта има за цел да се преустанови едно
противоправно поведение от страна на нарушителите. Противоправното поведение се
състои в неизпълнение на задължението на субекта да монтира, въведе в
експлоатация и използва регистрирано в НАП фискално устройство. Извършването на
търговска дейност без фискално устройство е трайно противоправно състояние,
което безспорно обуславя необходимостта от налагането на ПАМ, за да се
преустанови това състояние. Към датата на издаване на заповедта за прилагане на
ПАМ, в обекта не е било монтирано и въведено в експлоатация ФУ за отчитане на
извършените продажби, поради което ПАМ е приложена в съответствие с целта на
закона.
Ирелевантно за законосъобразността на
настоящата заповед е обстоятелството, че с налагането на ПАМ се възпрепятства възможността за използването на микробуса за придвижване. В
тази връзка следва да се отбележи, че приложената ПАМ –
запечатване на търговски обект – безстационарен обект – микробус, е пряко следствие на извършеното виновно от жалбоподателя административно нарушение – неспазване на
реда за въвеждане в експлоатация на фискално устройство. Именно неговото поведение е причина за лишаването му от възможността да ползва МПС, което се
явява търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР към ЗДДС, тъй като по дефиниция търговски обект е всяко
съоръжение от което се извършват продажби, включително превозно средство, от
което се осъществяват продажбите. Поради това той не може да се позовава на собственото си противоправно
поведение, в резултат на което с голяма вероятност са настъпили твърдените
значителни неблагоприятни последици, за да претендира отмяна на наложената
законоустановена ПАМ.
За
правна яснота следва да се посочи, че без значение за настоящото производство е
изхода от административно-наказателното производство, започнало с акт за
установяване на административно нарушение. Материално-правната разпоредба на
чл. 186, ал.1 от ЗДДС не изисква като предпоставка за прилагането си да е
налице стабилизиран правораздавателен акт, установяващ административно
нарушение, обективният състав на което да се вписва в нейната хипотеза. До друг
извод не води и разпоредбата на чл. 187,
ал.4 от ЗДДС, тъй като тя е приложима, само когато за поведението на
съответното лице е ангажирана и административно-наказателна отговорност, като
погасяването на тази отговорност чрез изпълнение не води до отпадане на
принудителната мярка, а до прекратяване на действието ѝ.
VІІ.Решаващ
правен извод:
При безспорно изяснени факти, съдът намери правилни изводите
на органа по приходите за налагане на ПАМ. Противоправното поведение, покриващо
и състав на административно нарушение е безспорно установено. Същото е
предвидено като предпоставка за налагане на ПАМ в разпоредбата на специалния
закон – чл.186, ал.1, т.1, б. “б“ от ЗДДС. В оспорената Заповед, компетентния
орган по приходите е изложил съответните мотиви, които очертават фактическите
основания на ПАМ и преследваната с мярката специфична цел, а именно:
предотвратяване и преустановяване на административни нарушения от същия вид
като установеното при проверката; да се защити интересът на държавния бюджет за
законосъобразно и вярно регистриране и
отчитане на продажбите в търговския обект и свързаното с това правилно
определяне на реализираните от същия доходи и размера на дължимите публични
задължения. Наложената ПАМ е съразмерна, т.к. постановените ограничения на
адресата на Заповедта са съобразени с вида и характера на търговския обект,
търговската площ и оборота от дейността. Мярката безспорно ще въздейства възпиращо
и възпитателно, т.к. липсата на оборот през това време ще се отрази на
търговеца.
По изложените по-горе съображения съдът намира, че жалбата се
явява недоказана и поради това неоснователна. Следва да бъде оставена без
уважение, със законните последици от това
VІІІ.
По разноските:
При този изход на делото няма правна
възможност за присъждане на разноски на жалбоподателя, а ответникът не е
направил искане в тази насока.
Воден от горните мотиви, на основание чл. 172, ал.2, предлож.
последно от АПК, VII-ми
административен състав на ВТАС
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на М.Д.А., с адрес ***, срещу Заповед за налагане на принудителна
административна мярка - ЗНПАМ № ФК-77-0340569/03.07.2020 г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“-Бургас в
дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“, ЦУ на НАП –
гр. София, с която е наредено запечатване на търговски обект – безстационарен
обект – микробус, находящ се в с. Атия, общ. Созопол, на главен път Бургас –
Созопол, срещу военна база „Атия“, стопанисван от А., и забрана за достъп до
него за срок от 14 дни, като е определено запечатването да се извърши
непосредствено с връчването на заповедта.
Решението подлежи на обжалване, пред Върховен административен
съд на Република България, с касационна жалба, която се подава чрез ВТАС, в 14-дневен срок от съобщението до страните,
че е изготвено.
Препис
от решението да се изпрати на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: