Р Е Ш Е Н И Е
№……………………………………. 2021
година,
гр.ВАРНА
В И М Е Т О Н А Н А Р О
Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Варна, тридесет и
втори състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕРГАНА
СТОЯНОВА
В съдебно заседание, проведено на 15.12 .2021 г. при участието на секретаря Камелия Александрова изслуша докладваното от
председателя административно дело № 1857/2021 г. и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
следващи от АПК във връзка с приложението на чл. 186 от ЗДДС.
Инициирано е по жалба от „Б. 2020“ ООД с ЕИК *********, представлявано от управителя М.М.,
против Заповед за налагане на принудителна
административна мярка /ПАМ/№ ФК-251-0005776/16.06.2021 г., издадена от началника
на отдел „Оперативни дейности“ „Контрол“ в ЦУ на НАП Пловдив, с която на
основание чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС и чл. 186, ал.3 от същия закон на дружеството е наложена ПАМ „Запечатване
на търговски обект – стопанисваният от същото нощен бар „Б. “,
находящ се в гр. Пловдив, бул. „Цар Борис ІІІ Обединител“ хотел „Рамада“ и е забранен
достъпа до него за срок от 14 дни.
В жалбата са релевирани доводи за
незаконосъобразност на оспорената заповед. Твърди се, че същата е незаконосъобразна
и неправилна, постановена при допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и в противоречие с целта на закона.
Посочва
се като нарушение пропускът на АО да посочи какво е конкретното нарушение, извършено от дружеството, което нарушеава правото му на защита.
Отделно се твърди неизясненост на фактите и
обстоятелствата от значение за
случая, необсъждане на обясненията и
възраженията на дружеството.
Оспорва се приетият от АО извод за извършено
нарушение по чл. 118, ал.1 от ЗДДС и чл. 25, ал.1, т.1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г., като оспорването се
обосновава с конкретни обстоятелства, съществували към момента на извършване на проверката. Посочва се, че за
конкретната сума от 72 лв. – част от
установената касова наличност от 95 лв. – била издадена предварителна сметка № 6363, сумата била в
процес на отразяване във ФУ; за останалата част от 23 лв. се посочва, че е
отразена в отчета за предходния ден.
Развити
са доводи и са липсват мотиви при определяне на продължителност на ПАМ – 14 дни, което
препятства преценката за съразмерност на мярката съобразно чл. 6 от АПК.
В
заключение се посочва, че наложената с оспорената заповед принудителна мярка не
съответства на предвидените в чл. 22 от ЗАНН цели и на регламентирания в чл. 6
от АПК принцип за съразмерност.
Въз
основа на изложеното е формирано искане за отмяна на оспорената заповед.
Претендират се за присъждане и разноски.
Ответникът в представено писмено становище
счита жалбата за неоснователна, а
заповедта – за законосъобразно издадена,
поради което моли съда да я потвърди.
Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Настоящият съдебен състав, като анализира
доказателствата и съобрази доводите на страните с данните по делото, приема
следното:
По допустимостта:
Жалбата е подадена против индивидуален
административен акт, подлежащ на съдебен контрол, от надлежно легитимирано
лице, спрямо което е приложена принудителната административна мярка, в срока по
чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
Фактите по случая са следните:
Според съдържанието на обстоятелствената част
на оспорената заповед на 13.06.2021г. в 00:22 часа е извършена съвместна
проверка от служители на ГДФК при ЦУ на НАП Пловдив и МВР Пловдив ІV-то РУ в стопанисвания от оспорващото дружество обект
- нощен бар „Б. “, находящ се в гр. Пловдив, бул. „Цар Борис
ІІІ Обединител“ хотел „Рамада“ при която
било установено, че „Б. 2020“ ООД в качеството на задължено лице по чл. 3 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ „не регистрира и отчита всяка извършена
продажба от търговския обект, чрез издаване на ФКБ от въведеното в
експлоатация за обекта фискално
устройство, с което допуснало нарушение
на разпоредбите на същата наредба.
Според изложената от проверяващите
фактическа обстановка в Протокол
за извършена проверка № 0005776/13.06.2021
г., след легитимация на проверяващите и след извеждане на дневен финансов отчет
№ 0000340/13.06.2021 г. е регистриран нулев оборот, при съпоставка на паричните
средства в обекта с тези от ФУ е
установена положителна касова наличност от 95 лв.
Според
съдържанието на съставения опис на паричните средства в касата към момента на
проверката, разликата се дължала на
това, че не е регистриран
фискален бон, поради неопитност на сервитьорката, която била в период на
обучение.
Видно от подписаната от Кр.К. декларация,
същата изпълнява длъжността сервитьор в
нощен бар „Б. “ от 10.06.2021 г.
АО
възприел изцяло описаната в ПИП
фактическа обстановка и само въз основа на
нея приел, че „ установените
парични средства в повече в касата са резултат от неиздаване на ФКБ от
въведеното в експлоатация и работещо в обекта ФУ модел DATECS DP-150“ ИН DT853595,ФП
02853595, или от кочан с ръчни касови бележки, отговарящи на изискванията
на Наредба І Н-18/13.12-2006 г.
Въз
основа на така приетото счел, че е нарушена разпоредбата на чл. 25., ал.1, т.1 от Наредбата във връзка с чл.
3 от същата и чл. 118, ал.1 от ЗДДС, което му дало основание за прилагане на
ПАМ по чл. 186, ал.1,т.1, б.“А“ от ЗДДС запечатване на обекта и забрана за достъпа до
него за срок от 14 дни.
По искане на оспорващото дружество пред съда
е разпитан като свидетел барманът Аксел С. , от
показанията на който става ясно, че на
клиент на заведението по негово искане е издадена предварителна сметка са сумата от 72 лв., сметката е изведена от
компютъра, след извеждането и клиентът продължил да поръчва. Сервитьорката
потърсила помощта му за вкарване на сумата, в същия момент в обекта влезли проверяващи и започнали проверка.
Сумата била регистрирана след проверката.
Видно от доказателствата по делото дневният
отчет, изведен от проверяващите на 13.06.2021 г. в №№722 часа показва нулев
оборот. Изведен е и такъв за 12.06.2021 г. също с нулев оборот, без обаче да
е видим часът на извеждан.
От представените от оспорващото дружество
детайлни отчети на фискалната памет е видно, че на датата 12.06.2021 г. има
регистриран оборот от 355 лв. , от които
платени в брой 143 лв. и 212 лв. с дебитна карта; на 13.06.2021 г. - регистриран оборот от 231 лв.
От представеното в административната преписка
копие - „предварителна сметка“ на Маса №
3 е видно, че сумата от 72 лв. се отнася
за две входни такси от по 10 лв. и
алкохол : Уиски Феймъс Граус - 2
по 10 лв.; Уиски Чивас Регал – 2 по 16 лв. Предварителната сметка е открита на 12.06.2021 г. в 23:10:49
ч., разпечатана в 23:15 ч.
При тези факти съдът прие следното от правна
страна.
Заповедта е издадена от Ж.М. –началник на
отдел „Оперативни дейности“ при ЦУ на НАП Пловдив, оправомощена със Заповед
№ЗЦУ- 1148/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП. Констатираното
обосновава извод за наличие на компетентност у издателя на акта за налагане на
ПАМ.
Изискванията относно формата и съдържанието
на административния акт формално са спазени.
В настоящия случай принудителната
административна мярка е наложена за извършено от дружеството нарушение на чл. 25, ал.1, т.1 във връзка с чл.3, ал.1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. на МФ във вр. с чл. 118, ал.1 от ЗДДС. В цитирания чл.3,
ал.1 от Наредбата е посочен кръгът от лицата, които са задължени при извършване
на търговската си дейност да издават фискална касова
бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД.
Правното основание за
налагане на принудителната административна мярка е чл. 186, ал. 1, т. 1, б.
"а" от ЗДДС. Съгласно цитираната разпоредба, тя се налага независимо
от предвидените глоби или имуществени санкции, когато лице не издаде съответен документ за продажба по чл. 118;
Законодателят е предвидил
при налагане на ПАМ по реда на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС да се забранява и достъпа
до същия обект/обекти - чл. 187, ал. 1 от същия закон.
В производствата по чл. 186
от ЗДДС административният орган действа при обвързана компетентност и е достатъчно
да се установят по безспорен начин фактите и обстоятелствата, които законът е
предвидил, за да бъде наложена обсъжданата административна принуда в двете и
кумулативно предвидени проявления. Упражняването на това правомощие обаче не
изключва спазването на установените с АПК основни принципи и правила.
Според общото правило на чл. 170 от АПК, при
съдебно обжалване на административния акт, тежестта на доказване на
фактическите основания, обосноваващи законосъобразността му, е на
административния орган с всички произтичащи от това последици при недоказването
им. В разглеждания случай ответникът не изпълни задължението си да докаже фактите, с които обосновава наличието
на материалните предпоставки мотивирали го да издаде оспорената заповед.
Съдът счита, че в хода на
съдебното производство не се предоставяха безспорни доказателства за извършването на твърдяната
от административния орган продажба на
стока или услуга към датата и часа на проверката – 13.06.2021 г. –
00:22 часа.
Приложената клиентска сметка, генерирана на 12.06.2021 г. в 23:10 часа не може да се
приеме, че отразява действително извършена продажба, за която не е издаден
документ по смисъла на чл. 3, ал. 1 от
Наредба № Н-18/2006 г.
- по скоро представлява изкуствено създаден по искане на клиент служебен бон, който да го информира за
евентуалната стойност на неговата поръчка.
Липсата на отразена продажба във ФУ на стойност от 95
лв. за дата 13.06.2021 г. сама по себе
си не води до извод за извършено нарушение на данъчното законодателство,
свързано с не отразяването на приходи, за които конкретни доказателства по
делото липсват.
Безспорни
доказателства за осъществена от
оспорващото дружество реална продажба с извършено
плащане на визираната
дата и
час за посочената стойност
по делото не се ангажират от ответника.
Принципно
положение в правото е, че на доказване подлежат само положителните юридически
факти, т.е. в тежест на този, който обосновава тезата си с наличието на
конкретна правна връзка, е да докаже нейното съществуване. Това е от съществено
значение за изхода на съдебния спор доколкото съдебното решение не може да се
основава на предположения, а само на доказани факти. В обобщение - липсата на
доказателства относно наличието на материалните предпоставки, визирани от
ответника в заповедта за налагане на ПАМ,
води до извод, че в разглеждания случай остава недоказан фактът, че на 13.06.2021
г. дружеството, стопанисващо нощен бар „Б.
“ в хотел „Рамада“ в гр.Пловдив, е извършило продажба на стока
или услуга на обща стойност от 95 лв., по нея е направено плащане, за което е
имало задължение да издаде фискален бон
от ФУ или касова бележка от ИАСУТД и не го е изпълнило.
Наличието на
толкова съществен порок в съдържанието на оспорената заповед прави безпредметно
излагането от съда на мотиви досежно продължителността на срока, за който е
наложена принудителната административна мярка. Такива биха били необходими само
при доказано извършено административно нарушение по смисъла на чл. 25, ал.1,
т.1 във вр. чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ.
С оглед изложеното, оспореният
административен акт се явява постановен при неправилно приложение на материалния закон, несъобразен
с неговата цел, поради което следва да бъде отменен като незаконосъобразен.
Предвид приетия по спора краен правен
резултат и своевременно направеното от
процесуалния представител на оспорващото търговско дружество искане за
присъждане на разноски, съдът счита същото за основателно, но доказано
относно заплатеното адвокатско възнаграждение само до размер от 500 лв.,
предвид посочената като платена сума в договора за правна защита и съдействие и
за сумата от 50 лв., внесена държавна такса.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.
172, ал. 2, предложение второ от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-251-0005776/16.06.2021
г., издадена от началника на отдел „Оперативни дейности“ „Контрол“ в ЦУ на НАП
Пловдив, с която на основание чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС и чл. 186, ал.3
от същия закон, на „Б. 2020“ ООД, със седалище в гр. Варна, представлявано от
управителя М.М., е наложена ПАМ „Запечатване на търговски обект – нощен бар „Б.
“, находящ се в гр. Пловдив, бул.
„Цар Борис ІІІ Обединител“ хотел „Рамада“
и е забранен достъпът до него за срок от 14 дни.
ОСЪЖДА ЦУ
на НАП гр.Пловдив да заплати Б. 2020“
ООД, ЕИК *********, представлявано от
управителя М. М. сумата от 550 (петстотин и петдесет) лв., представляваща общия
размер на сторените по делото разноски.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Г.
Стоянова