Р Е Ш
Е Н И Е
№….
От
публичен регистър, том №……,стр……..
Гр.Тервел, 09.07.2020 година
Решение от книга за открити заседания №…… от 09.07.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Тервел в публично съдебно
заседание на трети юни през две хиляди и
двадесета година, в състав:
Председател: ГАНЧО ДРАГАНОВ
При участието на секретаря М. Димова, сложи
на разглеждане докладваното от районния съдия Ганчо Драганов гр.дело №21 по
описа на съда за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.
Съдът
е сезиран с искова молба от М.И.С. с ЕГН ********** с адрес *** , чрез своя
пълномощник адв.Е.В. от ДАК с посочен съдебен адрес ***, пл.“Свобода“ №5,
ет.10, офис 1008, срещу „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София 1404, бул.България №81, вх.В, ет.1, офис 3 представлявано
от управителите П.Р.и Д.М., за недължимост на сумата от 614 лева, като ищеца
моли да бъде признато за установено, че не дължи на ответника АПС БЕТА България
ООД горе посочената сума, представляваща просрочена главница, съгласно Справка
за кредитополучател №БНБ-31538/19.08.2019г., издадена от Българска народна
банка, „Централен кредитен регистър“, фигурираща като дължима в „Централен
кредитен регистър“.
В
исковата молба се излага, че ответното дружество „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София 1404, бул.България №81,
вх.В, ет.1, офис 3 е подало информация в „Централен кредитен регистър“ към
Българска народна банка за „загуба“, представляваща не погасено задължение от
страна на ищеца, съгласно „Справка за кредитополучател“ № БНБ-
31538/19.08.2019г. на БНБ, като задълженията на ищцата към ответника
произтичали по кредит с дата на откриване 18.10.2013г. в размер на 614,00 лева,
представляваща просрочена главница.
Ищцовата страна излага твърдения, че няма
облигационни отношения с ответното дружество и финансови задължения към същото,
тъй като е обслужвала кредитите си редовно и няма просрочени задължения, но
информацията подадена от ответника понижавала кредитния му рейтинг, което се
явявало пречка за отпускане на нов заем. Ищеца сочи, че не знае че е за
сключения договор за цесия относно договор за потребителски кредит и не е
уведомяван съгласно изискванията на чл.99 ал.3 и ал.4 от ЗЗД за сключен такъв
договор за цесия между ответника и друга финансова институция, което не поражда
действие спрямо него. Спрямо ищеца е започнало системно упражняване на
психически тормоз от служители на ответника, чрез обаждания по телефона с
настояване, че има задължение, което следва да бъде платено, като в противен
случай ще бъдат предприети различни способи за събирането му. Ищеца оспорва наличието на задължение от
негова страна към ответника, произтичащо от сключен договор за кредит в размер
на 614 лева, представляващо просрочена главница, като заявява, че ако се
установи такова задължение, както и действие на цесия спрямо него, прави
възражение за изтекла давност, с оглед претенцията на ответното дружество, че
задължението произтича от договор за кредит от 27.03.2007г.
В исковата молба ищеца е направил възражение за
изтекла давност предвидена в чл.110 и чл.111 от ЗЗД, както и че не е налице
спиране и прекъсване на давността по смисъла на чл.115 и чл.116 от ЗЗД.
Направено
е искане от ищеца да бъде осъден
ответника да подаде заявление за заличаване на подадената в Централния кредитен
регистър информация, че ищецът има задължение към ответника в размер на 430
лева, което искане, съдът е счел за недопустимо, с оглед на това, че не е компетентен да разгледа това искане, тъй
като това е предмет на административно производство.
С оглед изложеното моли съда да постанови решение, с
което да признае за установено, че не дължи на ответника „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“
ООД сумата от 614 лева, представляваща просрочена главница, съгласно „Справка
за кредитополучател“ №БНБ-31538/19.08.2019г. издадена от Българска народна
банка, „Централен кредитен регистър“, фигурираща като дължима в „Централен
кредитен регистър“, както и да бъде осъден ответника да подаде заявление за
заличаване на подадената информация, че
има задължение към ответника в размер на 430 лева. Претендира направените по
делото разноски.
Ответникът
не е подал писмен отговор в срока по чл. 131 ал.1 от ГПК, съдържащ необходимите
реквизити по чл. 131 ал.1, 2 и 3, чл. 132 т. 2 и чл. 133 от ГПК. Не се е явил в
съдебно заседание. Не е изразил становище по иска.
В
проведеното открито съдебно заседание ищеца по делото, редовно призован не се явява и не изпраща свой представител, но
съдът е продължил разглеждането на делото по реда на
чл.238, ал.3 от ГПК, тъй като с исковата молба са представени относими и допустими
доказателства, които са годни да установят подлежащите на доказване факти,
които съдът е допуснал като такива.
По
делото като писмено доказателство е представено копие от справка за кредитополучател от БНБ,
Централен кредитен регистър №БНБ-31538/19.08.2019г.
След
като се запозна с представеното по делото писмено доказателство, съдът прие за установено
от фактическа страна, следното:
По делото е представено като писмено
доказателство от ищцовата страна копие от справка за кредитополучател от БНБ,
Централен кредитен регистър №БНБ-31538/19.08.2019г.
от която е видно текущото състояние на кредити и просрочия
по активни и погасени кредити, като в тази справка действително е описан номер
на кредит ********** в размер на 614,00 лева, придобит от ответното дружество,
чрез вземания по кредит с усвоен размер 614,00 лева и остатък 432,00 лева, представляващ просрочена
главница.
Предвид изложените в
исковата молба обстоятелства и формулиран петитум съдът приема, че е сезиран с
отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ГПК, който иск цели да
внесе яснота, определеност и безспорност в отношенията между страните. С оглед
правната същност на предявения отрицателен установителен иск, в конкретния
казус, ищеца следва да докаже, че не дължи процесната сума, а ответникът следва
да докаже, че ищецът дължи същата.
Ищецът отрича вземането на ответника,
позовавайки се на това, че няма облигационни отношения с ответното дружество и
финансови задължения към същото, с оглед на това, че редовно е обслужвал
кредитите си и няма просрочени задължения и не е уведомяван за сключен договор
за цесия между ответника и друга финансова институция, като оспорва наличието
на задължение от негова страна към ответника, произтичащо от сключен договор за
кредит в размер на 614 лева. Ищеца е направил възражение за настъпила в негова
полза погасителна давност предвидена в чл.110 и чл.111 от ЗЗД, в случай, че в
хода на производството се установи такова задължение.
Искът
като предявен от активно легитимирано лице пред надлежния съд се явява
допустим, а разгледан по същество и основателен
Съобразно
общоприетото становище в правната доктрина и съдебната практика, погасителната
давност е юридически факт от категорията на юридическите събития, представляващ
определен от закона период от време, след изтичането на който се погасява
правото на иск за защита конкретно субективно материално право. Вземането
продължава да съществува, но възможността да бъде изпълнено е ограничено само
от доброволното му изпълнение от страна на длъжника (чл.118 ЗЗД). В този смисъл
следва да се разбира и търсената с предявения отрицателен установителен иск
съдебна защита - установяване недължимост на вземане поради погасяване
възможността за принудително изпълнение.
Според разпоредбата на
чл.110 ЗЗД, с изтичането на 5 годишна давност се погасяват всички вземания, за
които законът не предвижда друг срок. Давността започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо (чл.114 ЗЗД) и се прекъсва с признаване
вземането от длъжника; предявяване на иск или възражение; с предприемане на
действия за принудително изпълнение (чл.116 ЗЗД).
В
конкретния казус вземането е станало изискуемо на От представеното справка №БНБ-31538/19.08.2019г. издадена от
Българска народна банка, „Централен кредитен регистър“ е видно, че договорът за кредит №********** по което се води
процесното задължение е сключен на дата 27.03.2007 г. и е закрит на 15.05.2008
г. Предвид липсата на твърдения и
данни за настъпила предсрочна изискуемост, то изискуемостта на вземанията по
договора за кредит настъпва със закриването на кредита както е посочен в
справката на БНБ. Следователно
изискуемостта на задължението е настъпила на 15.05.2008 г. (10 месеца след
сключване на договора за кредит). От този момент, с оглед разпоредбата на
чл.114, ал.1 ЗЗД започва да тече петгодишната погасителната давност, която е
изтекла на 15.05.2013г., т.е. към датата на предявяване на настоящия иск,
вземането е погасено по давност.
Изложеното води до извод, че претенцията като основателна следва да
бъде уважена изцяло.
Отделно от това, следва да се отбележи, че в хода на настоящото
производство ответникът не е ангажирал доказателства, за установяване размера
на цедираното вземане.
Съобразно разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК в тежест на ответника са
направените от ищеца разноски по делото в размер на 50 лева – заплатена
държавна такса. По отношение на възнаграждение за процесуално представителство
съдът не намира доказателства за реално заплатено такава, тъй като в
представеното пълномощно е посочено че размерът на възнаграждението е само
уговорен..С оглед на последното разноски за процесуално представителство не
следва да се присъждат на страната.
Мотивиран така, съдът.
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.124, ал.1 от ГПК, че М.И.С. с ЕГН ********** с адрес *** не
дължи на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София 1404, бул.България №81, вх.В, ет.1, офис 3,. представлявано от управителите П.Р.и
Д.М., сумата от 614 лева – задължение по договор за кредит №********** сключен на
27.03.2007 г.
ОСЪЖДА „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София 1404, бул.България №81,
вх.В, ет.1, офис 3,. представлявано от управителите П.Р.и Д.М., да заплати на М.И.С.
с ЕГН ********** с адрес ***, направените по делото разноски в размер на 50
лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.Добрич в двуседмичен срок
от съобщаването на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: