Р Е
Ш Е Н
И Е № 664
01.07.2020 г., гр. Пловдив
В И М Е Т О НА Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданска колегия, ХV
гр.с., в публично заседание на двадесет и пети юни две хиляди и двадесета
година в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: КРЪСТИНА ДИМИТРОВА
СЕКРЕТАР: ТОДОРКА МАВРОДИЕВА, като разгледа докладваното от съдията гр. д.
№884/2019г. по описа на съда и
установи следното:
Предявен е иск с
правна квалификация чл.31, ал.2 от Закон за собствеността.
Делото е образувано
по искова молба на М.С.Г., ЕГН ********** и Ф.З.Г., ЕГН ********** *** против Г.А.Т.,
ЕГН ********** ***.
Ищците твърдят, че
с ответника са съсобственици при квоти 1/3 ид.част за
ответника и 2/3 ид.части общо за ищците в режим на
съпружеска имуществена общност, на следния недвижим имот: УПИ VІ-1077 от кв.81
по плана на с.*****, при граници: УПИ ХІХ-1786, улица, УПИ VІІ-1078, УПИ
ХІ-1082 и УПИ ХІІ-1082, ведно с построената в дворното място едноетажна жилищна
сграда със застроена площ от 60 кв.м. и ведно с всички подобрения и приращения. Посочва се, че правата си ищците са придобили
на основание покупко-продажба, извършена с нотариален акт №***, т.*,
н.д.№477/04.09.2008г., а ответникът е придобил своята част с договор за дарение,
оформен с нотариален акт №**, т.**, н.д.№264/26.10.2010г.
Твърди се, че с
нотариална покана, получена на *******г. ищците поканили ответника да им
предостави възможност да ползват имота съобразно правата им. В отговор на това Т.
се съгласил да им заплати обезщетение в размер на 500,00 лева месечно за
периода от ***г. до ****г. или обща сума в размер на 25 000,00 лева.
Платил само част от това обезщетение, за което е издал разписка, а остатъка се
задължил да изплати на части. Тъй като продължава сам да ползва целия имот и да
препятства достъпа на ищците до същия, като го заключва, ищците сезират съда с
искане да постанови решение, с което да осъди ответника да им заплати сумата
26 000,00 лева, представляваща обезщетение за периода от *****г. до *****г.,
през който са били лишени от възможност да ползват съсобствения
имот съобразно с правата си. Сумата се претендира ведно със законна лихва,
считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
Ответникът Г.А.Т. в
срока по чл.131, ГПК е депозирал писмен отговор, с който оспорва иска като неоснователен.
Признава обстоятелството, че описаният в исковата молба недвижим имот е съсобствен между страните при посочените квоти. Твърди, че
дарението, с което е придобил 1/3 ид.част от имота
всъщност прикрива покупко-продажба, тъй като с прехвърлителя
имали уговорка Т. да заплати за придобиването на идеалната част сумата
25 000,00 лева. При подписване на договора ответникът заплатил на Г.
10 000,00 лева, а остатъка от 15 000,00 се договорили да плаща
разсрочено, след което ще му бъдат прехвърлени и останалите 2/3 от имота.
Твърди, че представената с исковата молба разписка удостоверява именно
плащането на цената от 10 000,00 лева и уговорката за разсрочено плащане
на остатъка от цената. Отрича да се е съгласявал да ползва имота срещу заплащане
на обезщетение в размер на 500,00 лева месечно.
Посочва, че след
сделката живее със семейството си в имота, но ползва само две стаи от къщата.
Останалата част – една стая с отделен вход продължила да се ползва от ищците.
Счита, че по никакъв начин не е ограничавал достъпа на същите до имота и не го
е заключвал. Ф.Г. никога не е идвала в имота, тъй като живее и работи в *******.
Отрича да е получавал нотариална покана от ищците и на това основание счита
иска за неоснователен.
След преценка на събраните
по делото доказателства във връзка със становищата на страните, съдът намира
следното:
Страните не спорят
относно факта, че са съсобственици на процесния имот,
представляващ къща с дворно място в с.*******, обл.******.
Това е видно и от представените нотариални актове. С нотариален акт №**, т.**,
н.д.№477/04.09.2008г. ищецът М.С.Г. е закупил от своите съсобственици техните 2
/ 3 ид.части от имота. Тъй като правата са възмездно
придобити по време на брака на Г. с Ф.З.Г., закупената идеална част от имота
представлява съпружеска имуществена общност. Притежаваната от него по
наследство 1 / 3 ид.част от имота, ищецът е дарил на
ответника Г.А.Т. с нотариален акт №**, т.**, н.д.№264/26.10.2010г.
С исковата молба е
представена разписка, от съдържанието на която се установява, че ответникът Т.
е броил на М.Г. сумата 10 000,00 лева във връзка с имота му в с.******.
Останалата част от 15 000,00 лева се е задължил да плаща разсрочено.
Независимо за какви отношения между страните свидетелства този документ, същият
е ирелевантен за настоящия спор, доколкото не
представлява покана от ищците ответникът да им предостави възможност да ползват
съсобствения имот, респективно да му заплащат
обезщетение за това, че са лишени от правото да ползват имота съобразно с
правата си. Такава писмена покана, въпреки указанията на съда, ищците не са
представили по делото.
Според показанията
на разпитаната от ищците свидетелка Е. Ц., покана била изготвена и връчена на
ответника на *****г. Със свидетелски показания би било възможно да се
установява отправяне на устна покана, но е недопустимо да се установява наличие
на писмена покана, както и факта на нейното връчване, тъй като законът е
поставил изискване за форма на поканата.
Разпоредбата на
чл.31, ал.2 от ЗС ясно регламентира деня, от който ползващият съсобственик
дължи обезщетение на съсобствениците,
които не ползват общия имот – това е деня на „писменото поискване”. Съгласно
разясненията, дадени с Тълкувателно решение №7/02.11.2012г. на ВКС по
т.д.№7/2012г., ОСГК, задължението за плащане на обезщетение от страна на ползващия
съсобственик възниква с получаване на писмено поискване от лишения от
възможност да ползва общата вещ съсобственик. Посочено е, че писменото
поискване по смисъла на чл.31, ал.2 от ЗС е едностранно волеизявление за
заплащане на обезщетение, на което законодателят изрично е регламентирал
формата – тя е писмена и с получаването й от адресата, последният изпада в
забава по аргумент на чл.81, ал.2 от ЗЗД и от този момент той дължи обезщетение
и започва да тече общата погасителна давност. Писмено поискване не е необходимо
само когато се претендират добивите от общата вещ, защото съгласно чл.30, ал.3
от ЗС всеки съсобственик има право на съответна на дела му част от естествените
и гражданските плодове, но тази хипотеза касае друга претенция, различна от
заявената в настоящия процес.
Предвид изложеното
ищците не доказват наличието на една от задължителните предпоставките за
уважаване на иска, а именно че писмено са поканили ответника да им заплаща
обезщетение за ползването на имота. Ето защо искът им е неоснователен и като
такъв следва да се отхвърли.
На основание чл.78,
ал.3 от ГПК ищците следва да заплатят на ответника направените разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 1300,00 лева /сумата е платена от Г.Т. на
пълномощника му, видно от приложения на л.21 договор за правна защита и
съдействие/.
По изложените мотиви съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.С.Г., ЕГН ********** и Ф.З.Г., ЕГН ********** *** против Г.А.Т., ЕГН **********
*** иск за осъждане на ответника да
заплати на ищците сумата 26 000,00 лева, ведно със законна лихва от
подаване на исковата молба до окончателното изплащане, която сума представлява
обезщетение за периода от ******г. до *****г., през който М.Г. и Ф.Г. са били
лишени от възможност да ползват съобразно с правата си следния съсобствен недвижим имот: УПИ VІ-1077 от кв.81 по плана на
с.*****, общ.******, обл.*****, с административен
адрес: с.******, ул.”********”№*, при
граници: УПИ ХІХ-1786, улица, УПИ VІІ-1078, УПИ ХІ-1082 и УПИ ХІІ-1082, ВЕДНО с
построената в дворното място едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 60
кв.м. и ведно с всички подобрения и приращения.
ОСЪЖДА М.С.Г., ЕГН **********
и Ф.З.Г., ЕГН ********** *** общо да заплатят на Г.А.Т., ЕГН ********** ***
сумата 1300,00 лева – разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на
обжалване пред Апелативен съд – гр.Пловдив в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: