№ 295
гр. гр. Горна Оряховица , 24.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, IV СЪСТАВ в закрито
заседание на двадесет и четвърти ноември, през две хиляди и двадесета
година в следния състав:
Председател:Пламен А. Станчев
като разгледа докладваното от Пламен А. Станчев Частно наказателно дело
№ 20204120200806 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 72, ал.1 от НПК във вр. с чл. 390 и сл. от
ГПК
Делото е образувано по искане на наблюдаващия прокурор по ДП №
618/2020 г. по описа на Районно управление – Горна Оряховица с правно
основание чл. 72, ал. 1 от НПК за налагане на запор върху лек автомобил
„О.К.“ с рег. № ***, собственост на С. Т. С. , за обезпечаване на бъдещото
отнемане на автомобила в полза на държавата, в случай че С. бъде призната за
виновна по обвинението за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, извършено
с посочения автомобил на *** в ***.
Към искането прокурорът прилага досието на посоченото досъдебно
производство.
Като взе предвид доводите на прокурора и материалите от досъдебното
производство, СЪДЪТ намира искането за неоснователно.
Съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 1, б. „а“ от НК независимо от
наказателната отговорност се отнемат в полза на държавата вещите, които
принадлежат на виновния и са били предназначени или са послужили за
извършване на умишлено престъпление. В правната теория и в съдебната
практика тази категория вещи се означават с термина средство на
1
престъплението. Според б. „б“ на чл. 53, ал. 1 от НК независимо от
наказателната отговорност вещите, които принадлежат на виновния и са били
предмет на умишлено престъпление, се отнемат в полза на държавата само в
случаите, изрично предвидени в особената част на Наказателния кодекс.
Така регламентираният правен режим на отнемане в полза на държавата
на двете категории вещи е наложил чрез тълкуване на цитираните две
разпоредби да бъдат изведени критерии за определяне на предмета и на
средството на престъплението с оглед разграничаването им от другите вещи,
свързани с дадена престъпна дейност. Съдържанието на тези критерии се
предопределя от обстоятелството, че вещите, представляващи съответно
предметът или средството на престъплението, имат функционална
определеност – качеството им на такива и наказателноправното им значение
зависят не от това, че са вещи от даден вид, а от мястото, което заемат в
определена престъпна дейност, и доколкото са елемент от определено
обществено отношение, представляващо непосредственият обект на
престъпление от даден вид.
От друга страна, разликата в правния режим на отнемането в полза на
държавата на двете категории вещи (съответно по чл. 53, ал. 1, б. „а“ от НК за
средството на престъплението, приложим във всички случаи на умишлени
престъпления, и по чл. 53, ал. 1, б. „б“ от НК за предмета на престъплението,
приложим само в изрично предвидените в особената част на НК случаи)
налага извеждането по тълкувателен път и на критерии за разграничаване на
средството от предмета на престъплението. Основание за създаването на
такива разграничителни критерии е и обстоятелството, че една и съща вещ
може да бъде предмет на един вид престъпление и средство за извършване на
друг вид престъпна дейност.
С оглед изложеното по-горе в правната теория са изведени следните
определения за предмет и средство на престъплението, съдържащи и
критериите за разграничаване на тези две категории вещи:
Предметът на престъплението е винаги елемент на общественото
отношение, непосредствен обект на престъплението, или материална
предпоставка за съществуването на това отношение. Деецът засяга
непосредствения обект на престъплението чрез въздействие върху неговия
предмет, т.е. опосредено. Не при всички видове престъпления обектът се
засяга чрез въздействие върху предмета. При някои видове престъпления
2
(когато субектът на престъплението е едновременно и субект на засегнатото
обществено отношение, напр. при престъпленията по чл.183, чл.282, чл. 295,
чл. 296, ал. 1, 3 и 4, чл. 325, ал. 1 и 2, чл. 372 от НК и др.) накърняването на
обекта се осъществява пряко – чрез несъобразяване на дееца с установени в
закона изисквания. Във всички останали случаи обаче, в които законът
придава на определена вещ качеството на предмет на престъплението,
засягането на общественото отношение, непосредствен обект на
престъплението, може да бъде осъществено само чрез въздействие върху
предмета, но не и чрез въздействие върху други вещи.
Средството на престъплението (наречено още оръдие на
престъплението) е винаги нещо външно на общественото отношение,
представляващо непосредственият обект на престъплението. Съществуването
на това обществено отношение, непосредствен обект на престъплението, не
зависи от това дали върху него ще се осъществи посегателство със средството
на престъплението. Определеността на средството на престъплението като
такова зависи от мястото, което деецът му е отредил в своята престъпна
дейност като оръдие за въздействие върху предмета на престъплението.
Поради това средството на престъплението е част от съставляващото го
деяние – то влиза в механизма на осъществяване на деянието, чрез което се
извършва престъплението.
(В изложения по-горе смисъл: Иван Ненов. Наказателно право на
Република България. Обща част. Книга първа. С.: Софи – Р, 1992 г., с. 230;
Александър Стойнов. Наказателно право. Обща част. С.: Сиела, 1999 г., с.
152; Антон Гиргинов. Наказателно право на Република България. Обща част.
С.: Софи – Р, 2002 г., с. 109 – 112.)
Така обоснованото от правната теория разграничение между предмета и
средството на престъплението е възприето и неотклонно се следва и от
съдебната практика – ТР № 18/14.11.1977 г. по н.д. № 13/1976 г. ОСНК, ВС,
както и постановеното при действието на Наказателния кодекс от 1951 г. ТР
№ 84 от 01.12.1969 г. по н.д. № 78/1960 г. на ОСНК, ВС.
Според настоящия състав в крайна сметка изложените по-горе критерии
за разграничаване на предмета от средството на престъплението се свеждат
до това, че непосредственият обект на престъпление от даден вид може да
бъде засегнат със или без да се използва средството на престъплението,
докато редица обществени отношения, представляващи непосредственият
3
обект на отделни видове престъпления, никога не могат да бъдат засегнати
чрез въздействие върху други вещи, различни от предмета на престъплението
от съответния вид.
В процесния случай собственикът на лекия автомобил „О.К.“ с рег. №
*** С. Т. С. е привлечена в качеството на обвиняема за престъпление по чл.
343б, ал. 1 от НК, извършено със същия автомобил. Непосредствен обект на
това престъпление е общественото отношение, по силата на което на дееца е
забранено да управлява моторно превозно средство с концентрация на
алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда. Деецът може да наруши тази забрана
само чрез управление на моторно превозно средство (каквото е посоченият
лек автомобил). Забраната не може да бъде нарушена чрез управление на друг
тип превозно средство (напр. велосипед, каруца) или чрез въздействие върху
други категории вещи. От друга страна, забраната за управление на моторно
превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, е
въведена по повод масовото използване в ежедневния живот на автомобили и
на други видове моторни превозни средства, представляващи източник на
повишена опасност. Поради това моторното превозно средство е
материалната предпоставка за съществуването на общественото отношение,
чрез което е въведена цитираната по-горе забрана и което представлява
непосредственият обект на престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК.
С оглед така изложените съждения относно състава на процесното
престъпление и предвид посочените по-горе разграничителни критерии
следва да се приеме, че моторното превозно средство е предмет, а не средство
на престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК.
Както се посочи по-горе, съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 1, б. „б“
от НК независимо от наказателната отговорност в случаите на умишлено
престъпление предметът на престъплението, който принадлежи на виновния,
се отнема в полза на държавата само в изрично предвидените в особената
част на Наказателния кодекс случаи. За моторното превозно средство като
предмет на престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК законът не предвижда
такова отнемане. Поради това липсва интерес от обезпечаване на посоченото
в искането на прокурора бъдещо отнемане на тази вещ в полза на държавата.
Предвид изложеното по-горе съдът следва да остави без уважение
искането на прокурора за налагане на запор върху лекия автомобил.
Така мотивиран, съдът
4
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на наблюдаващия прокурор по
досъдебно производство № 618/2020 г. по описа на Районно управление –
Горна Оряховица с правно основание чл. 72, ал. 1 от НПК за налагане на
запор върху лек автомобил „О.К.“ с рег. № ***, собственост на С. Т. С. , ЕГН
**********, за обезпечаване на бъдещото отнемане на автомобила в полза
на държавата, в случай че С. бъде призната за виновна по обвинението за
престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, извършено с посочения автомобил на
*** в ***.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на протестиране с частен протест пред
Окръжен съд – Велико Търново в едноседмичен срок от връчване на преписа.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
5