РЕШЕНИЕ
№ 14870
гр. София, 30.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА АТ. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Гражданско дело
№ 20231110135699 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.318 и сл ГПК
Образувано е по предявен от Р. П. Радева – И.а, ЕГН ********** иск по чл.49, ал. 1 СК
против С. Б. И., ЕГН ********** обективно кумулативно съединен с небрачни искове по 59,
ал.2 СК - за предоставяне упражняването на родителските права спрямо роденото от брака и
ненавършило пълнолетие дете Симеон С.ов И., ЕГН **********, местоживеенето, режима
на лични отношения и издръжката на детето, както и относно ползването на семейното
жилище, както и по чл. 53 от СК относно фамилното име и по чл.145 от СК за издръжка на
съпругата.
В исковата молба се твърди, че страните са съпрузи, като имат родени три деца – двете
които понастоящем са пълнолетни – С.и С.ова И.а, ЕГН ********** и Калоян С.ов И., ЕГН
**********, а другото е малолетно – Симеон С.ов И. ЕГН **********. Твърди, че живее
заедно с нейния съпруг от лятото на 2000 г. Споделя, че двамата започнали да развиват общ
бизнес. Пояснява, че по време на брака ответника постоянно е обиждал нейното семейство
пред децата, които ставали свидетели на грозни думи по отношение на родителите и брата
на ищцата. Поддържа, че ответникът е проявявал агресивно поведение, изразяващо се в
хвърляне на предмети, крещене и чупене. Посочва, че от няколко месеца напрежението у
дома е непоносимо, като ответника крещи за всичко което го дразни и ядосва. Заявява, че
ответникът я повалил на земята, стискайки я силно за гърлото в присъствието на техните
деца. Смята, че след физическото насилие на 1 – ви юни избягва всички поводи за близост с
ответника. Твърди, че разговаря с него единствено по телефона, не спят заедно и не
1
общуват, освен при необходимост и за кратко. Изтъква, че малкото им дете – Симеон с
решение на ТЕЛК № 2036 от 124/07.07.2017 г. е със 62% инвалидност и със степен на
увреждане с чужда помощ, като същото е много чувствително и деликатно (възраст девет
години и половина), а големият син Калоян на 30.06.2023 г. навършва 18 години.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът С. Б. И., ЕГН ********** е подал отговор по
исковата молба, в който заявява, че оспорва изцяло предявените искове. Сочи, че не оспорва,
че страните са сключили брак, от който имат родени три деца. Оспорва изцяло твърденията
на ищцата в обстоятелствената част на исковата молба. Посочва, че с ищцата обединили
търговската си дейност, като слели двата бизнеса в един общ по нейно предложение.
Изтъква, че след раждането на първото и второто дете, ищцата съвсем за кратко е полагала
грижи за децата, тъй като ответникът е помагал изцяло за децата и домакинската работа.
Посочва, че три години след раждането на второто им дете Калоян за кратък период от
време инвестирали сумата от 200 000 лева в бизнеса на родителите на ищцата, като дълго
време сумата не била върната, което често давало повод за скандали. Не оспорва
твърдението на ищцата, че не е спирала да работи и да се грижи за бизнеса. Споделя, че
отношенията им започнали да се променят от преди повече от седем години. Твърди, че по
повод на възникнали скандали накарало ответника да потърси семеен терапевт, който да
намери начин да ги помири. Сочи, че е полагал всички необходими грижи за семейството.
Изтъква, че ищцата не се интересувала от семейството, излизала по барове, прибирала се
пияна. Счита, че основанията за дълбоко и непоправимо разстройство на брака са налице и
желае същият да бъде прекратен по вина на съпругата, която се е дезинтересирала от
семейството си. Твърди, че възлагането на родителските права на майката ще застраши
отглеждането на малолетното дете, тъй като през голяма част от годината е на йога лагери в
чужбина и България. Изтъква, че детето не би могло да се отглежда от бабата и дядото по
майчина линия, тъй като същите са безотговорни и не биха могли да полагат грижи за него.
Сочи, че местоживеенето на детето следва да остане там където се води. Заявява, че
семейното жилище, което претендира ищцата, би могло да се ползва и от ответника, тъй
като същото е прекомерно голямо и има възможност да бъде разпределено поотделно и на
двамата родители. Счита, че заявения режим на лични отношение от ищцата е изключително
ограничен. Заявява, че претендираната издръжка е прекомерна, тъй като и двамата съпрузи
работят в обща фирма и същите получават еднакви заплати, поради което не може да бъде
ощетен единия родител с такава сума. Счита, че всеки един от двамата родители следва да
поеме издръжката по равно, а именно издръжка в размер на по 400,00 лева. Посочва, че
поисканите допълнителни суми за такси за обучение в частно училище, не може да се искат
допълнително да се присъждат, като същата е неоснователна, незаконосъобразна и
необоснована. Противопоставя се съпругата да продължи да носи брачното си фамилно име.
Счита, че претенцията за издръжка между съпрузи в размер на 2000,00 лева е неоснователна.
Предявен е и насрещен иск за развод поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака
от С. Б. И., ЕГН ********** срещу Р. П. Р.– И.а, ЕГН ********** с правно основание чл. 49,
ал. 1 и ал. 3 от СК за развод по вина на ответната страна по насрещния иск, обективно
кумулативно съединен с небрачни искове по чл. 59, ал. 2 от СК относно упражняването на
2
родителските права, местоживеенето, режима на лични отношения и издръжката на
ненавършилото пълнолетие родено от брака дете – С. С.ов И., ЕГН **********, по чл. 56 от
СК относно ползването на семейното жилище съвместно от двамата съпрузи. Твърди, че
ищцата напуска домът им без да обяснява къде отива, като оставя бащата сам с трите деца.
Посочва, че употребява алкохол, следствие на което започва да има съвсем свободно –
фриволно поведение. Смята, че целта на ответницата е, чрез малолетния им син да се добере
до семейното им жилище, което се състои от три входа, две сервизни помещения и две бани.
Изтъква, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен по изключителна вина на
ответницата, която постоянно отсъства и употребява алкохол, което е допринесло до пълното
им отчуждение и разбиването на семейната им общност. Сочи, че от 7 месеца брачната им
връзка е само формална, като бракът е безполезен и социално неоправдан. Заявява, че не се
противопоставя личните контакти на майката да бъдат разширени. Изтъква, че издръжка на
съпругата не се дължи, тъй като същата е трудоспособна, здрава и има частен бизнес.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата по насрещните претенции е подала отговор по
насрещната искова молба, в който оспорва изцяло насрещната претенция и изложените в
НИМ обстоятелства, като неотговарящи на действителността. Сочи, че ищецът се опитва да
манипулира децата и съда. Твърди, че не желае да се прекъсва връзката на бащата с детето
Симеон, но твърди, че той може да бъде опасен за детето, ако не полага грижи за
психическото си здраве. Противопоставя се родителските права да бъдат присъждани на
бащата. Смята, че семейното жилище не може да се ползва съвместно, тъй като има само
едно кухненско помещение, една дневна и не може да се ползва по правилата на ЗУТ като
два самостоятелни обекта. Посочва, че поисканата издръжка е съобразена с нуждите на
детето и възможностите на родителя. Изтъква, че детето Симеон отказва да общува със своя
баща, предвид отправените заплахи и натиск да излъже, както и предвид агресивното му
поведение. Моли съда за период от 3 – 4 месеца срещите на бащата с детето да се провеждат
в специализиран център в присъствието на специалист.
Изслушана по реда на чл. 59, ал. 6 от СК, ищцата заявява, че не възразява детето да се
среща с бащата. Твърди, че детето има нужда да преодолее страха от домашното насилие,
като счита, че от там са се влошили отношенията между бащата и детето. Поддържа, че
предвид отношението на бащата спрямо нея е нормално детето да е солидарно с майката.
Посочва, че трябва да се остави пространство и време на детето за да комуникира със своя
баща. Заявява, че в момента детето комуникира с психолог, които бащата също познава, като
детето споделило пред психолога, че не е готово на среща само с баща си. Сочи, че когато
детето има среща с бащата, същия иска майката да се махне, но детето не е готово на това.
Счита, че когато поведението на бащата е добро към нея, смята, че детето ще прояви
желание. Моли бащата да приеме раздялата между тях и не вреди на децата им, както и да
не се налага чрез манипулация да отдалечава другите две деца от майката.
Изслушан по реда на чл. 59, ал. 6 от СК, ответникът поддържа, че брачната им връзка е
изчерпана, тъй като от 13 години майката се занимава с духовна личност и развитие и
същата постоянно отсъства от вкъщи. Твърди, че майката на дата 01.06.2023 г. му е
3
„спретнала“ домашно насилие, а на дата 17.06.2023 г. е заминала на море и оставил детето
Симеон на майката без да дава никакви обяснения. Сочи, че на 19.07.2023 г. сутринта
ответницата му се е обадила, че детето е паднало и си е ударило главата и му казала „Не се
притеснявай, нищо му няма“. Посочва, че когато отишъл вечерта детето било в безподобно
състояние, закарал го в „Пирогов“, след което майката се обадила и му заявила, че е горда,
че детето има такъв баща. Заявява, че на 3.07.2023 г. след като делото за домашно насилие е
приключило тя е отвлякла детето и повече не го е виждал. Споделя, че е виждал детето на
13.07.2023 г., като тогава детето му е казало „тате аз те обичам, нали няма да плачеш за мен“,
а бащата му е казал „И аз те обичам моето момче“, като в този момент майката се е появила
в коридора и детето е избягало от него и от този момент се е спуснала преграда между него
и детето. Твърди, че през месец ноември майката му е казала, че ще вижда детето когато тя
поиска. Смята, че детето следва да остане под негови грижи, тъй като майката не го гледа.
Твърди, че тя се грижи единствено и само за себе си.
Изслушано е детето Симеон С.ов И. по реда на чл. 15 от ЗЗДт в присъствието на социален
работник. Същото споделя, че към момента живее с неговата майка и неговия по – голям
брат. Твърди, че живее в къщата в Бояна и ходи на училище в „Британика Парк Скул“.
Заявява, че прекарва време с неговия баща, като почти всяка събота се срещат пред вкъщи и
се виждат за 15 минути, пита го как е, а ако не са се виждали предната седмица пита, къде е
бил. Твърди, че тази седмица имат уговорка за среща с неговия баща, но няма как да се
осъществи, тъй като с неговата майка ще ходят в Стара Загора. Споделя, че се среща с
неговия баща в събота в 09:00 часа, като не иска да се среща с него често, тъй като не се
държи добре с него. Твърди, че за най – малките неща се ядосва много бързо, а детето му
казва да бъде по – спокоен и да не се ядосва. Заявява, че с баща му не правят нищо заедно, а
с майката в свободното си време след училище ходят до „мола“ и играят на настолни игри.
Разказва, как веднъж баща му го в бутнал на дивана, защото е свирел на пианото вкъщи.
Споделя, че когато всички живеели заедно е било добре, но след известно време е станал по
– сприхав и нервен. Детето споделя също, че не иска да ходи при баща му, тъй като когато
живеели заедно същия започнал да души майка му и да се кара. Твърди, че майка му и
неговия брат се разбират добре. Заявява, че неговата майка не казва нищо за баща му.
Споделя, как веднъж баща му счупил една лампа на тавана, тъй като не отключил с неговия
брат и хвърлил един банан на лампата и тя се счупила.
По делото, съгласно изискванията на чл. 15, ал. 6 от ЗЗдет е представен социален доклад
на ДСП – Красно село с изх. № ПР/Д-С-КС/452-001 от дата 11.08.2023 г. Установява се, че
към настоящия момент грижи за детето полага неговата майка, а бащата посочва, че също
полага грижи за детето Симеон. Установява се, че по информация на майката малолетния
Симеон е с вроден здравословен проблем, за който притежават необходимите медицински
документи. Посочва се, че за децата на старните, които са три, но двете по – големи са
пълнолтни, са обособени самостоятелни стаи, обзаведени с легло, гардероб и лични вещи, а
родителите ползват две отделни стаи. В жилището има обособена кухня с трапезария, хол и
санитарни помещения. Сочи се, че детето и семейството имат изграден социален кръг от
4
близки, приятели и съседи и семейството е успешно адаптирано в социума. Пред
социалните работници, детето Симеон е споделило, че е имало моменти в които баща му си
е позволявал да им крещи и да ги обижда. Споделя още, че преди баща му не им е посягал,
но от началото на годината е виждал, как бащата посяга на майка му – стискайки я за врата,
бутал я е. Детето споделя още пред социалните работници, че майка му никога не му е
посягала и винаги говори със спокоен тон. Установява се, че към настоящия момент
родителите са със силно обтегнати взаимоотношения. За детето са осигурени нужните
жилищно – битови условия. Установява се, че от дата 01.07.2023 г. комуникацията между
детето и бащата е нередовна и непълноценна, което може да бъде предпоставка за
въвличането на детето в конфликта на родителите.
По делото е постъпил и социален доклад на ДСП – Красно село с изх. № ПР/Д-С-КС/669-
006/05.02.2024 г. от дата 05.02.2024 г. Установява се, че понастоящем основни грижи за
отглеждането и възпитанието на малолетния Симеон полага неговата майка. Установи се, че
след отправено писмено запитване, личния лекар на детето е споделил, че на детето са му
направени всички имунизации по календар. Установи се, че има издадено ТЕЛК решение от
30.01.2024 г. във връзка с вроден микрофталмус с персистиращ фетален кръвоносен съд в
дясното око и поради този проблем детето е консултирано от специализирани офталмолози в
България и чужбина и са полагани сериозни грижи за него. Установи се, че са проведени 28
консултации за периода, от тях 11 са профилактични за консултации и имунизации, като 7 са
във връзка с вродения очен проблем и 6 за различни заболявания. Установява се, че децата
обитават двуетажна къща с добри санитарно – битови условия, като всички спални
помещения в жилището са ситуирани на втория етаж от къщата, където малолетния Симеон
и Пълнолетния Калоян, разполагат със собствени стаи, а спалното помещение, ползвано от
Симеон, е обзаведено с всичко необходимо, съобразно неговата възраст и индивидуални
потребности. Установява се, че бащата обитава апартамент с добри санитарно – битови
условия, състоящ се от предверие, просторен санитарен възел, спално помещение, кухненско
помещение, от което има осигурен достъп до всекидневната, към която е налична и тераса.
Установява се още, че всекидневната, е обзаведена и с разтегателен диван, на който бащата
споделя, че има намерение да нощува, в случаите в които малолетния Симеон ще му гостува
с преспиване, които може да ползва само спалното помещение в жилището. В доклада се
посочва, че към момента емоционалната връзка баща – син е нарушена, което е
предпоставка за създаване на родителско отчуждение, като на този етап детето изпитва
конфликтни чувства спрямо образа на своя баща и все още се затруднява да говори за
възникналата ситуация в семейството. Установява се, че към този етап детето С. все още
няма емоционална готовност за осъществяване на срещи с неговия баща, което е в резултат
на породеното родителско отчуждение към него. Посочва се, че е в интерес на детето да
възстанови емоционалната връзка със своя баща, но когато детето има готовност и желание
за контакти. В доклада е посочено още, че взаимоотношенията между родителите са
влошени, което рефлектира и върху начинът, по който се осъществява режимът на лични
контакти между бащата и детето.
5
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
Видно от удостоверение за сключен граждански брак /л. 10 от делото/, страните са
сключили брак на 19.01.2002 г. в гр.София, Република България, за което е издаден акт за
граждански брак № 37/19.01.2002 г., като съпругата е променила фамилното си име от
Радева на Радева - И.а. От брака между страните е родено малолетно дете – Симеон С.ов И.,
ЕГН ********** (л. 9 от делото).
Видно от нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 37, том IV, рег. №
4355, дело № 590 от 2014 г., се установява, че бащата С. Б. И. и майката Р. П. Р. - И.а
придобиват недвижим имот представляващ двуетажна жилищна сграда , находящ се в гр. ....
От представения по делото Договор за обучение в частно средно езиково училище
„Британика“, се установява, че въз основа на сключения договор между частното училище и
Р. Радева – И.а (майката) в качеството на родител на малолетния Симеон С.ов И., училището
се задължава, срещу заплащане на годишна такса , да приеме ученика за обучение в 4 клас
на горепосоченото училище.
Видно от представеното по делото Становище от МЦ „Детско здраве“ ЕООД становище
относно малолетния Симеон С.ов И. се установява, че резултатите от методиката DP 3 са
високи по всички скали – Адаптивно поведение, Социално – емоционално развитие,
Когнитивно развитие, Комуникация и добра норма при физическо развитие с много добър
вербален и невербален интелект, като се ориентира в социални ситуации, които се стреми да
ги осмисли и проявява зрялост в разсъжденията, характерно за по – висока възраст.
Установява се, че резултатите при скалата за оценка на тревожност при деца са завишени,
като малолетното дете към момента е с повишена тревожност, изпитва несигурност относно
бъдещето. Установява се още, че резултатите от теста за агресивност са ниски, малолетния
Симеон не е склонен към агресивни реакции и се стреми да обясни поведението на своя
баща, без да си позволи да изпитва гняв към него. Също така се установява, че резултатите
от методиката за изследване на депресивност показват преддепресивно състояние. Детето
избягва стимули и ситуации, които може да асоциира с травмиращото събитие и изразява
несигурност в очакванията си за бъдещето. При проведеното изследване детето Симеон
споделя пред психолога, че го притеснява насилието и според него най – добрия вариант е
родителите да се разделят и той да ходи при единия и при другия. Установява се, че детето
няма негативна нагласа към неговия баща, но не може да си обясни неговата постъпка.
Установява се, че Симеон е привързан към своето семейство, като споделя, че майка му
обръща най – много внимание, както за училище така и за други неща, а баща му обръща по
– малко внимание и отделя повече внимания на неговия брат. Установява се още, че
малолетния Симеон е преживял силно стресогенно събитие и развива тревожност,
безпокойство и поява на страхове, чувства се объркан от поведението на бащата и изпитва
липса на сигурността и спокойствието, които са необходими за пълноценното развитие.
Видно от представената по делото Заповед за незабавна защита № 173 от 09.06.2023 г. на
6
СРС, 91 състав, се установява, че срещу ответника С. Б. И. са наложени следните мерки по
ЗЗДН: задължен е да се въздържа от извършване на домашно насилие, по отношение на
ищцата и малолетното им дете – Симеон С.ов.
От представеното по делото Решение № 17778 от 31.10.2023 г. на СРС, 91 състав, се
установява, че молбата с правно основание чл. 8, ал. 1, т.1 ЗЗДН, вр. чл. 4, ал. 1 от ЗЗДН, с
която се иска да бъдат взети мерките по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН поради осъществен от страна на
ответника акт на домашно насилие на 01.06.2023 г., е отхвърлена като неоснователна.
Видно от представената по делото Справка данни за осигуряването по ЕГН за период от
01.10.2021 г. до 30.09.2023 г. на НАП /л. 251 - 252 от делото/ ищцата е декларирала облагаем
доход в размер на 3252,00 лв. Установява се още, че към дата 16.11.2023 г. за ищцата няма
данни за действащи трудови договори.
В рамките на периода от 01.10.2021 г. до 30.09.2023 г. ответникът е декларирал средно
месечен облагаем доход в размер на 3252,00 лв. /л. 253 - 254 от делото/. Установява се още,
че към дата 16.11.2023 г. за ответника няма данни за действащи трудови договори.
От представеното по делото съобщение на НОИ Дирекция „Информационни системи за
дългосрочни и краткосрочни плащания“, се установява, че съгласно наличната
неквалифицирана информация за уведомленията по чл. 62, ал. 3 от КТ от Регистър на
трудовите договори, предоставена от НАП на НОИ по реда на чл. 5, ал. 8 от КСО, няма
данни за трудови правоотношения за периода от 02.2022 г. до момента на изготвяне на
справката, относно Р. П. Р. – И.а и С. Б. И., както и няма данни за изплащани пенсии за
горепосочения период, за същите лица.
От показанията на разпитания по делото свидетел – Р. И.а Ганчева се установява, че
познава ищцата от 2010 г., а ответникът от по – скоро. Споделя, че с ищцата са станали
близки, ходели си на гости и тя й споделяла, че между нея и ответника има напрежение.
Твърди, че ищцата върши много неща свързани с работата им, с децата и обгрижва много
хора. Разказва как докато ищцата отива към някой от магазините им, ответникът й звъни и я
притиска с различни въпроси и дава наставления на ищцата. Твърди, че от почти година има
охлаждане на чувствата между тях. Споделя, че е ставала свидетел, как ответникът й звъни и
започва да й нарежда какво и как трябва да се случи, например със заповеден тон й казвал,
че трябва да се платят заплати на работниците. Според свидетелката ответникът е много
припрян и все бърза. Споделя, че между тях двамата е имало и обидни моменти. Твърди, че
не е ставала свидетел на техния скандали, а на по остри изречения от страна на ответника.
Посочва, че детето Симеон й е споделило, че неговия баща го е бутнал на дивана, защото е
свирел на пиано. Свидетелката споделя, че е присъствала на скандал, докато говорят по
телефона е чувала как ответника се държи с ищцата все едно му е подчинена. Свидетелката
твърди, че се вижда с ищцата през ден или всеки ден, предимно през деня и е имало случаи,
в които е полагала грижи за детето в рамките на ден – два, като бащата е бил уведомен за
това. Водила го е на училище и го е взимала по желание на детето. Споделя, че е имало
случаи в които свидетелката е отивала да вземе детето от училище в присъствието на
7
класния ръководител, след което се появил и бащата, които дал на детето някаква карта за
телефон. Твърди, че майката посещава йога от години, дори и в чужбина за по няколко дни.
Изтъква, че докато майката е в чужбина децата са вкъщи при своя баща, но не може да каже
кой се грижи за децата. Свидетелката твърди, че е ходила над 10 пъти на гости при страните,
което се е случвало и през деня и вечерта след работно време, като в повечето случай
ищцата е била сама с децата. Сочи, че бащата отправя обиди към майката, като например:
нападки за храната, че не си върши домакинската работа, което според свидетелката не е
така. Твърди, че когато децата са били малки за тях е полагала грижи помощница, но е било
назад във времето и няма преки наблюдения. Споделя, че не е виждала ищцата да
употребява твърд алкохол, а само вино. Свидетелката твърди, че в рамките на 5 години е
излизала само веднъж с ищцата по женски и това било многократно натяквано от ответника.
Поддържа, че ищцата й е оставяла веднъж детето, когато е ходила на Турция.
По делото е изслушан и свидетеля Х.П.Р.(брат на ищцата), които съдът преценява по реда
на чл. 172 от ГПК. От неговите показания се установява, че познава ответника от 2000 г. В
началото били една щастлива двойка, а отношенията им се развалили около 2008 – 2010 г.,
най – вероятно заради пари. Споделя, че докато е ходил на гости при тях през повечето
време С. го е нямало вкъщи, дори и вечерта не бил там. Ответникът споделял на свидетеля,
че отива да работи в склад за пердета и че няма доверие на никой. Сочи, че ищцата е
полагала грижи за децата. Твърди, че през първите години на тяхната връзка е виждал
бащата с децата на село при неговите родители. Споделя, че докато са били на гости при
неговата майка е имало случай, в които бащата е повишавал тон на майката. Разказва, че
докато майката и бащата са идвали на село, той се е държал добре, като за последно бащата
С. е отивал там през 2021 г. Твърди, че С. не се е държал добре с майката Р.. Твърди, че е
идвал веднъж в София след като си направили къщата и от 2010 г. натам не знае как
протичат техните разговори. Неговата сестра – Р. му споделила преди година, че иска да се
разведе, както и че ответникът й е посегнал. Споделя, че докато децата са били малки за тях
се е грижела някаква възрастна жена, но лично не я е виждал да се грижи за тях. Твърди, че
неговата сестра (майката) е спряла изцяло контактите с него и родителите му през 2010 г.,
като контактът бил възобновен чак пред 2020 г., 2021 г. Свидетелят разказва, как е
присъствал на скарване между бащата и майката докато са били на маса. Твърди, че се е
случвало бащата да повиши тон, а майката не му е викала. Сочи, че не е присъствал на
семейните им скандали. Споделя, че не знае неговата сестра да е отсъствала от семейното
жилище. Твърди, че преди 3 – 4 години започнала да идва заедно със детето Симеон при
свидетеля. Свидетелят поддържа, че всичко което е казал е въз основа на лични впечатления.
Разказва, че неговата сестра е спряла да отива при тях, тъй като отворили магазин за пердета
и бащата С. полудял, тъй като, тъй като стават конкуренция и затова преустановили
контакт. Твърди, че когато отворил магазина, имало влошени отношения между неговите
родители, бащата - С. и майката - Р..
Пред съда е разпитана и свидетелката С.и С.ова И.а (дъщеря на страните), които съдът
преценява по реда на чл. 172 от ГПК. От нейните показания се установява, че страните са
8
нейни родители и че преди няколко години са били много щастливо семейство. Твърди, че
преди 4 – 5 години нещата рязко започнали да се променят. Забелязала, че нейната майка
пътувала поне два пъти в годината извън България, като някой от тези пътувания били по 2
седмици, като например в Бали, а другите пътувания които са в страната били по 4 – 5 дни,
но по 7 – 10 пъти годишно, след които майка й се връщала като различен човек. Майка й
споделила, че е „Богиня“ и всички трябва да й слугуват. Твърди, че никога не се е чувствала
близка с нейната майка, а е по – близка с двамата й братя. Свидетелката забелязала, че майка
й изпитва по – големи чувства към двамата й братя, от колкото към нея. Споделя, че докато
били малки с нейния брат са ги отглеждали техните баба и сестра по бащина линия, а когато
се родил брат й Симеон, майка й го гледала повече от тях, след което е имало и
детегледачки, а като цяло свидетелката твърди, че родителите им не са полагали грижи за
нея и нейния брат, а повече ги гледали техните баби. Споделя, че е виждала как нейната
майка употребява алкохол на 18 – тия й рожден ден, била пила и въпреки това е шофирала.
Твърди, че нейната майка й е споделила как веднъж я спира полиция след употреба на
алкохол, но не са я хванали, защото е практикувала йога дишания и не е отчело нищо.
Разказва, как докато живеели в апартамента в „Княжево“, баба им по бащина линия идвала
и оставала да живее при тях, както и нейните чичо и вуйчо, които са помагали. Твърди, че
нейния чичо й е помагал е с покупките, когато бабата по бащина линия е пазарувала, а вуйчо
й е идвал само веднъж в къщата им, за да прибере братовчедите, които са им били на гости.
Споделя, че свидетелката която днес е тук я е виждала в къщата им, но не е била на вечеря с
цялото им семейство. Разказва, че в момента, в който нейния вуйчо бил там да вземе
братовчедите им от тях, в един от тези дни майката взела багажа и чантата, тръгнала на
някъде и не се върнала в продължение на 5 – 6 дни, без никой да знае къде е. Твърди, че е
ставала свидетел как майка й употребява алкохол на фирмено парти на „Черни връх“, след
което се качила да танцува на стол, от който паднала и си ударила главата. Поддържа, че не е
виждала малкия й брат от миналата година на Коледа, след което го е виждала в рамките на
няколко минути. Свидетелката забелязала, че майка й и баща й не спят заедно. Твърди, че
майката е спала в стаята на малкия й брат. Споделя, че знае за инцидент в който, малкия й
брат С. е бил на уроци по математика и след което е отишъл в близката градинка и си е
ударил главата, след което бащата го откарал, за да го зашият, а майката не е била в София .
Свидетелката твърди, че знае тези неща от нейния брат и нейния баща, както и от това, че се
е чувала с майка й по телефона.
По делото е разпитан и свидетеля Димитър Б. И. – брат на ответника, които съдът
преценява по реда на чл. 172 от ГПК. От неговите показания се установява, че в началото
били много добро семейство, а промяната датира от над 12 години. Твърди, че като
служител на тяхната фирма знае, че са имали лоши моменти, но никога не е имало скандали
пред служителите. Посочва, че за децата С.и и Калоян е полагала грижи сестрата на техния
баща, а след като са пораснали ги е гледала тяхната майка. Изтъква, че детето Симеон са го
отглеждали неговите родители. Свидетелят твърди, че неговата майка има къща в
провинцията и лятно време са водили детето при нея, която го е гледала до 2 – 3 годишна
възраст. Споделя, че неговия брат (бащата на детето) винаги е имал добри отношения към
9
децата и не е присъствал на скандали между страните. Свидетелят разказва, че ищцата ходи
на семинари по йога и е отсъствала по цяла седмица от вкъщи, а през това време бабата и
бащата са полагали грижи за децата. Свидетелят твърди, че докато неговия брат (бащата на
децата) е в чужбина на пазар, му се е обаждал да закара някое дете на училище или
тренировка. Твърди, че не знае ищцата Р. да е употребявала алкохол. Разказва, как през
изминалата година, докато бил при неговата майка (бабата на детето) през юли или август,
докато Мони си играел, вдигнал глава и казал „Бабо тая моята майка не съм я виждал цяло
лято, къде ходи“. Свидетелят заявява, че са се събирали семейно всички на два пъти – на
бала на С.и, а другото събиране било преди 15 г. Посочва, че неговия брат дава всичко за
семейството. Твърди, че не го е виждал да посяга на някого. Твърди, че баща му също е
помагал във фирмата на брат му и снаха му.
Съдът кредитира показанията и на двете групи свидетели, тъй като същите са
последователни, логични и безпротиворечиви. Във всяка една от разпитаните групи се
излагат твърдения за наличие на вина както у ищцата, така и у ответника. От една страна в
показанията на свидетелите Росина Ганчева и Христо Радев се съдържат твърдения за
обидно отношение, повишаване на тон по време на разговори, като от друга страна в
показанията на свидетелката С.и И.а се установи, че ищцата е отсъствала често от дома,
посещавала е йога извън държавата, като някой от тези пътувания са били над 2 седмици, а
пътуванията в страната са били с продължителност 4 – 5 дни по 7 – 10 пъти годишно.
Установи се, че ищцата си е взимала багажа и чантата и е тръгвала на някъде, като не се е
връщала в продължение на 5 - 6 дни, без никой да знае къде е. От показанията на същата
свидетелка се установи, че също така ищцата е употребявала алкохол. С оглед на
изложеното от свидетелите съдът приема, че вина за дълбоко и непоправимо разстройство
на брака имат и двете страни.
По делото е приета и съдебно – оценителна експертиза, която страните не оспорват. От
заключението на вещото лице се установява, че сградата (семейния имот) е проектирана и
изградена, като двуетажна, еднофамилна жилищна сграда, като в сутерена се намират два
гаража, котелно помещение и складови помещения, на първи партерен етаж се намират
дневна с трапезария, кухненски фронт, а на втори етаж са разположени четири броя спални с
два санитарни възела. Установява се още, че всичките етажи са свързани с вътрешна стълба
директно, без същата да е обособена / отделена отделно от етажите, а в цялата сграда има
изграден само един кухненски фронт. Вещото лице посочва, че с оглед на гореизложеното
счита, че няма възможност да се отдели за самостоятелно ползване части от сградата за една
от страните.
За изясняване на делото от фактическа страна е допусната и комплексна съдебно –
психологическа и психиатрична експертиза, която страните не оспорват. Целта на
изследването е родителския капацитет на двамата съпрузи, начина по които комуникират с
малолетния си син Симеон, как всеки от родителите зачита и утвърждава авторитета на
другия родител, наблюдава ли се влияние от някой от родителите върху отношението на
детето към другия родител и ако е така в какво се изразява, каква е изградената емоционална
10
и доверителна връзка на детето с всеки един от родителите, както и налице ли са данни за
наличие на родителско отчуждение на детето спрямо неговия баща и ако е така какви са
причините за това, дали са налице данни някой от родителите да страда от психично
заболяване, как би се отразила на детето липсата на контакт или недостатъчно време за
контакт с родителя, при когото живее и какво е необходимото време за дете на тази възраст
за поддържане на пълноценна връзка с отсъстващия родител. От заключението на вещото
лице се установява, че и двамата родители разполагат с добър родителски капацитет, но към
момента и двамата не успяват достатъчно ефективно да отчитат своя принос в начина, по
който актуалната ситуация повлиява детето Симеон и да отговарят на неговите емоционални
потребности по достатъчно убедителен начин. Твърди се, че детето е силно привързано към
своята майка, като тази връзка е по – силна от нормативната и обичайната и не е оптимална
за неговото достатъчно добро психично здраве в дългосрочен план. Посочва се, че детето е
отчужден до определена степен от своя баща, изгубил е доверие в него и е критичен спрямо
личността и поведението му. Вещите лица посочват, че и двамата родители не се справят в
задачата да зачитат и утвърждават авторитета на другия родител пред детето, като на
практика и двамата допринасят за отчуждението на детето от бащата като майката
практикува отчуждаване чрез пасивност, чрез нещо което наподобява заучена безпомощност
и може да се интерпретира като пасивна агресия, докато бащата го отчуждава чрез
изразяване на открита враждебност спрямо майката. Установява се, че в ситуацията на
конфликт между родителите на детето, въвлечен активно в него от страна на майка си по
силата на тяхната силна емоционална привързаност, малолетното дете възприема
едностранно позицията на своята майка, защитава я, съответно отхвърля и критикува своя
баща. Посочва се, че и двамата родители не спестяват на детето Симеон подробности около
техните взаимоотношения и открито изразяват своето негативно отношение към другия
родител пред детето, като в този смисъл и двамата злоупотребяват с детето. Сочи се, че към
момента майката заявява формално желание за взаимодействие с другия родител по
въпроси, свързани с детето, но такава позиция доскоро не е била поддържана от нея, а
бащата е твърде обиден, огорчен и ядосан, за да е способен в момента да взаимодейства,
комуникира и обсъжда в практически план въпроси с майката. Установява се, че и двамата
родители не проявяват нужната отзивчивост спрямо действителните емоционални
потребности на детето. Вещите лица сочат, че детето Симеон е отчуждено от своя баща,
като факторите за това са свързани както с поведение от страна на майката (запознава детето
със своята гледна точка относно развитието на отношенията й с баща му), така и с поведение
от страна на бащата, който не спестява на детето своето негативно отношение към майката,
но също така не проявява и необходимата грижа и отзивчивост спрямо потребностите на
детето, (като вещите лица посочват в заключението, че бащата тръгвайки си от изследването
почти е „забравил“ да си вземе довиждане с детето и е реагирал в последния момент,
връщайки се, като формално, а не топло и сърдечно се разделя с него), така и с лични
впечатления и възприятия на детето за личността, поведението и отношенията между
неговите родители. В експертизата се твърди, че никой от родителите не страда от психично
заболяване. Вещите лице посочват още, че ограничените контакти с един от родителите са
11
фактор за формиране на проблеми в бъдещите модели на изграждане и поддържане на
взаимоотношения в приятелски и интимен план. Вещите лица констатират, че времето, което
малолетния Симеон прекарва със своя баща, би трябвало постепенно да бъде регулирано,
първоначално чрез възстановяване на тяхната връзка чрез формиране на доверие и
емоционална привързаност, а след това количествено време би могло естествено да се
регулира спрямо потребностите на детето. Посочват, че ключов фактор е не количеството
време, а качеството на времето, прекарано заедно.
Съдът намира, че изследването е проведено пълно, обстойно и изключително
задълбочено в присъствието и на двамата родители с детето, както и със самото дете със
родителите и самостоятелно с детето, поради което кредитира изцяло заключението на
изготвената по делото СППЕ като обективно, всеобхватно и задълбочено, изготвено от
компетентни вещи лица в съответната област.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Между страните не се спори, че отношенията им са влошени, както и че към настоящия
момент същите не живеят заедно. Тези обстоятелства се потвърждават и от показанията на
свидетеля Радев, на които съдът дава вяра в тази част с оглед съответствието им с
твърденията на ищцата в исковата молба се установява, че отношенията между съпрузите
започнали да се влошават през 2010 г. и се намират във фактическа раздяла от 01 юни 2023 г.
без те да подържат контакти като съпрузи през този период от време. Съдът счита, че
брачната връзка е невъзвратимо изпразнена от предписваното й от закона и добрите нрави
духовно съдържание, лишена е от взаимната привързаност между съпрузите, от уважение,
доверие , готовност за взаимопомощ и разбирателство. Като останала да съществува само
формално между съпрузите, брачната връзка е лишена от социалната си функция. С оглед на
това при съвкупния анализ на събраните по делото доказателства, съдът намира, че
съпрузите са разделени от около една година, отношенията им са влошени от доста дълго
време и няма изгледи за тяхното възстановяване. При така установените факти съдът счита,
че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен, доколкото брачната връзка няма
предписаното от закона и добрите нрави съдържание, поради което същата следва да бъде
прекратена.
Разпоредбата на чл. 49, ал. 3 от СК предвижда, че съдът се произнася по въпроса за
вината за разстройството на брака само ако някой от съпрузите е поискал това. Вината в
семейното право представлява субективното отношение на съпруга към собственото му
противобрачно поведение и неговия резултат. Искането не представлява отделен
установителен иск и тъй като законът не посочва каква да е неговата форма, то е възможно
същото да е направено в исковата молба, в писмения отговор на ответника, както и устно
пред съда. По делото такова искане е направено от ищцата в исковата молба и от ответника
в насрещната искова молба. От данните по делото безспорно се установява, че поведението
12
и на двамата съпрузи е довело до разкъсването на семейната общност, като нито един от
двамата съпрузи не само, че не е положил достатъчно усилия за запазването й, за
преодоляване на конфликтите между тях, като и двамата съпрузи демонстрират нежелание и
неумение да правят компромиси в поведението си. Съдът, след като съобрази събраните по
делото доказателства следва да се приеме, че в случая са налице обстоятелства, обуславящи
взаимна вина за дълбоко и непоправимо разстройство, тъй като по делото не се събраха
достатъчно доказателства страните да са положили необходимите усилия за запазване на
семейната връзка, нито за възстановяването й след раздялата на двамата съпрузи, които са
нарушили изискването на чл. 14 от СК, като същите не са проявили необходимото уважение,
взаимност, разбирателство, търпимост и другарско отношение един спрямо друг и са
направили брачната връзка само формална и несъответстваща на закона и морала, което
разстройство не може да се преодолее, за да се възстановят нормалните съпружески
отношения. Отношенията между съпрузите не съответстват на правните принципи,
установени в Семейния кодекс, а последователното фактическо разделно живеене е
последица от това. Следва да се посочи, че това тяхно поведение на страните обуславя и
извод за вина и на двамата съпрузи за разстройството на техния брак. При това положение,
настоящата инстанция счита, че запазването на този брак не е в интерес нито на
семейството, нито на обществото и следва да бъде прекратен по взаимна вина.
Относно упражняването на родителските права, местоживеенето и личните
отношения: Страните са родители на малолетно дете С. С.ов И., ЕГН ********** от мъжки
пол. При анализа на всички обстоятелства по делото, установения капацитет и годност на
двамата родители, емоционалната и доверителната връзка на детето с всеки от тях, и най –
вече с оглед на възрастта, в която се намира детето и заради която се нуждае от майчина
грижа и ласка, налагат упражняването на родителските права да се концентрира у личността
на майката. От показанията на свидетеля Радев се установи, че ищцата е полагала грижи за
децата. От приетите по делото доклади на ДСП – Красно село, изготвен от компетентни
служители, се установи, че понастоящем непосредствено ангажирана с отглеждането и
възпитанието на малолетното дете Симеон е неговата майка. Установи се още, че детето
Симеон е споделило пред социалния работник, че се чувства добре у дома, където живее със
своята майка и своя голям брат. Също така детето споделя пред социалния работник, че
желае да се вижда със своя баща през седмица, за не повече от 20 – 30 минути, тъй като се
ядосва от многото въпроси, които бащата му поставя. От същия доклад се установи още, че
доверието на детето към бащата се е понижило, след като се е „опитал да удуши неговата
майка“. Отделно от това от приетата по делото СППЕ безспорно се установи, че малолетния
Симеон е силно привързан към своята майка. Съдът съобрази, че в приетата по делото
СППЕ, вещото лице е посочило, че и двамата родители имат необходимия родителски
капацитет, но в момента и двамата не успяват достатъчно ефективно да отчетат своя принос
в начина, по който актуалната ситуация повлиява детето Симеон и да отговарят на неговите
емоционални потребности по убедителен начин. Отделно от това от изслушването на детето
по реда на чл. 15 от ЗЗДт се установи, че му харесва да живее при майка му и по – големия
му брат в къща в кв. „Бояна“ и му харесва да ходи на училище, където има много приятели.
13
Съдът също така съобрази и обстоятелството, че детето в открито съдебно заседание заяви,
че не иска да се среща често с неговия баща, тъй като не се държи добре с него и за най –
малките неща се ядосва бързо и веднъж го е бутнал на дивана, защото е свирел на пианото
вкъщи. Също така детето сподели преди съда, че не иска да ходи при неговия баща, защото
когато живеели заедно започнал да души неговата майка.
Съдът с оглед на всичко гореизложено приема, че и двамата родители разполагат с
необходимия базисен родителски капацитет, но с оглед възрастта в която се намира
малолетното дете С. от приетите социални доклади, както и от заявеното от детето в открито
съдебно заседание, че не иска да се среща често с неговия баща, съдът счита, че майката по
– добре откликва на нуждите и интересите на детето, поради което съдът определя детето да
живее при нея.
Предвид изложеното, съдът намира за подходящ с оглед възрастта на детето и
отношенията между него и бащата, но като отчете и нуждата между тях да бъде
възстановена връзката баща и син, намира за подходящ следния режим:
всяка първа и трета събота и неделя от месеца, за времето от 10,00 часа в събота до
19,00 часа в неделя, като бащата се задължава да взима детето от дома на майката и да
го връща в дома на майката.
20 дни през лятото /разделени на два периода от по 10 последователни календарни
дни/ по време, несъвпадащо с платения годишен отпуск на майката, като за същите по
продължителност два периода от 10 последователни календарни дни през лятото, в
които майката ползва платения си годишен отпуск, съботно-неделният режим на
лични отношения не се прилага;
всяка четна година за коледните и великденските празници, за времето от 10,00 часа
на 24 декември, респективно на Разпети петък, до 19,00 часа на 26 декември,
респективно на Светли понеделник, като през всяка четна година съботно-неделният
режим на лични отношения не се прилага по време на новогодишните празници, за
времето от 10,00 часа на 31 декември до 19,00 часа на 02 януари на следващата година;
всяка нечетна година за новогодишните празници за времето от 10,00 часа на 31
декември до 19,00 часа на 02 януари на следващата година, като през всяка нечетна
година съботно-неделният режим на лични отношения не се прилага по време на
коледните и великденските празници, за времето от 10,00 часа на 24 декември,
респективно на Разпети петък, до 19,00 часа на 26 декември, респективно на Светли
понеделник.
За рождения ден на детето-15.09, бащата ще има право да го вижда и взима за два часа
по предварителна уговорка с майката или ако липсва такава за времето от 17:00 часа
до 19:00 часа или от 10:00 часа до 12:00 часа в случай, че рождения на детето е в
делничен ден и същият е учебен.
За рождените дни на родителите: за бащата 21.11, а за майката 02.10. детето ще
прекарва рождените им дни с всеки един от тях, като в тези дни няма да се прилага
общия режим.
14
Относно издръжката на детето: Съгласно чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и
дали могат да се издържат от имуществото си. Възрастта, в която се намира детето /10 г. и
половина към датата на устните състезания/ е свързана с интензивно физическо и умствено
израстване, както и с необходимост от непрекъснато стимулиране на интелектуалното му
развитие. Издръжката на детето се дължи от двамата родители, независимо при кого то
живее, но отглеждащият родител следва да поеме по принцип по-малък дял от издръжката в
пари с оглед даваната от него издръжка в натура при съвместното живеене с детето и
посрещането на разходите на домакинството, част от които са в полза и на детето.
Съобразно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 СК, размерът на издръжката се определя от
доходите на лицето, което я дължи и съобразно нуждата на детето, като съгласно
ограничението на чл. 142, ал. 2 СК същата не може да бъде по-малко от 233,25 лв. По
делото се установи, че и двамата родители имат общ бизнес и работят на едно и също място,
а именно в „Дом Хармония“ ООД и реализират средно месечен облагаем доход в размер на
3252,00 лв., ответникът е в трудоспособна възраст, няма данни да е нетрудоспособен по
здравословни причини или да има други алиментни задължения, поради което не може да се
приеме, че той е в невъзможност да дава издръжка /ППВС № 5/1970 г., т. 11/. При това
положение съдът, като взе предвид нуждите на детето съобразно възрастта му и доходите на
ищцата, счита, че искът за издръжка следва да бъде частично уважена в размер на 500,00 лв.
месечно, а за пълния предявен размер от 1000,00 лева следва да се отхвърли. Издръжката се
дължи, считано от датата на предявяване на исковата молба до настъпване на законна
причина за нейното изменение или прекратяване.
По делото е предявена и претенция за присъждане на суми, представляващи такса за
обучение в частно средно езиково училище „Британика“, съобразно договор от 27.03.2023 г.,
както следва:
-За 5-ти, 6-ти, и 7-ми клас в размер на левовата равностойност по курса на БНБ на 9 040
евро, а именно сума в размер на 17 680,70 лева;
-За 8-ми и 9-ти клас в размер на левовата равностойност по курса на БНБ на 8 100 евро, а
именно сума в размер на 15 843,22 лева;
-За 10-ти и 11-ти клас в размер на левовата равностойност по курса на БНБ на 7 900 евро,
а именно сума в размер на 15 451,05 лева;
-За 12-ти клас в размер на левовата равностойност по курса на БНБ на 7 200 евро, а
именно сума в размер на 14 081,98 лева.
Ищцата претендира горепосочените суми, представляващи добавка върху издръжката,
като се твърдят изключителни нужди на малолетното дете с оглед спецификата на неговото
средно образование. Предявената претенция предпоставя доказване на две предпоставки за
нейното уважаване, а именно: на необходимостта от допълнителни разходи за детето с оглед
изключителни негови нужди и на размер, до който родителят може да дава тази добавка без
особени затруднения. Искът за определяне на добавка към издръжката за покриване на
15
изключителни нужди на малолетното дете /разходи, свързани с неговото средно
образование/ съдът намира за неоснователен. Съдът намира, че допълнителните разходи за
малолетното дете не са „изключителни“ по смисъла на закона и излизат извън нормите на
обичайните разходи за задоволяване нуждите на едно дете. Отделно, по делото липсват
доказателства за това ответникът да може да престира исканата от него добавка, без това да
му създава особени затруднения.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че искането по чл. 143, ал. 4 от СК за осъждане
на ответника да заплати на малолетното дете добавка към определената месечна издръжка в
размер на горепосочените суми следва да бъде отхвърлено.
Ищцата е предявила и иск за издръжка от страна на съпруга си след прекратяване на
брака в размер на 2000,00 лева месечно, считано от подаване на ИМ в съда. При така
констатираните обстоятелства и при установеното от съда обстоятелство, че вина за
дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат и двете страни искът за заплащане на
издръжка, предявен от съпругата след прекратяване на брака е неоснователен. Съгласно чл.
145, ал. 2 от СК – невиновният за развода съпруг има право на издръжка, която се дължи най
– много до три години от прекратяването на брака, ако страните не са уговорили по – дълъг
срок. В настоящия случай е установено от събраните по делото доказателства, че съпругата
също има вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Съгласно чл.
145, ал. 1 от СК – невиновният за развода съпруг има право на издръжка, като при тези
обстоятелства съпругата няма право на издръжка от съпруга си, то искът за издръжка на
съпругата се явява неоснователен и следва да се отхвърли изцяло.
Относно предоставяне ползването на семейното жилище:
По делото ищцовата страна претендира ползването на семейното жилище.
Предоставянето на същото за ползване е последица от развода между страните – елемент от
имуществените последици на прекратяването на брака. По делото не се спори, а и видно от
нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 37, том IV, рег. № 4355, дело №
590 от 2014 г. семейното жилище на страните се намира в гр. ....., придобит от двамата
съпрузи по време на брака при режим на СИО. Ответникът претендира по отношение на
семейното жилище същото да се ползва съвместно от двамата родители, но доколкото от
приетата по делото съдебно-оценителна експертиза се установи, че обективно няма
възможност да се отдели за самостоятелно ползване части от сградата за една от страните, то
неговата претенция следва да се остави без уважение. С оглед на обстоятелството, че
упражняването на родителските права по отношение на детето са предоставени на ищцата,
то следва на нея да бъде предоставено и ползването на семейното жилище.
Относно фамилното име:
На основание чл. 326 от ГПК съдът следва да разгледа въпроса за фамилното име. В
случая видно от представеното по делото на л. 10 удостоверение за сключен граждански
брак е посочено, че съпругата Р. П. Радева е променила фамилното си име от Радева на
Радева – И.а. С насрещната искова молба насрещния ищец е направил искане съдът да
16
постанови съпругата му Р. след прекратяване на брака да носи предбрачното си фамилно име
– Радева. В тази връзка следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 53 от СК посочва, че
право да иска възстановяване на фамилното име има единствено съпругът, който го е
променил. Съгласно чл. 26, ал. 1 от ГПК „страни по граждански дела са лицата, от чието име
и срещу които се води делото“, като освен в предвидените от закона случаи никой не може
да предявява от свое име чужди права пред съд (чл. 26, ал. 2 ГПК). Доколкото не е заявена
претенция по чл. 53 от СК от активно процесуално легитимирано лице, съдът не следва да
постановява промяна на фамилното име на ищцата. С исковата молба ищцата е заявила
желание да запази фамилното си име придобито по време на брака, поради което с оглед
изразената от ищцата воля да бъде постановено запазването му.
Относно разноските: Претенция за присъждане на разноски има и от двете страни за
което е представен по делото и списък по чл. 80 ГПК. Предвид прекратяването на брака по
вина и на двамата съпрузи на основание чл. 322, ал.2 ГПК съдът намира претенцията на
ответника за неоснователна, доколкото в този случай разноските следва да се понесат от
всяка от страните така, както ги е направила.
Държавната такса при решаване на делото по иска за развод в размер на 50,00 лв. следва
да се възложи по равно на двете страни, а ответника следва да заплати и държавна такса
върху определената издръжка в размер на 360,00 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл.44, т.3 вр. чл.49, ал.1 СК С РАЗВОД БРАКА, сключен на
19.01.2002 г. в гр.София, район „Красно село“ Република България с акт за граждански брак
№ 37/19.01.2002 г. на Столична община, между: Р. П. Р. – И.А, ЕГН ********** и С. Б. И.,
ЕГН ********** като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН по вина на
ДВАМАТА СЪПРУЗИ.
ПРЕДОСТАВЯ на основание чл. 59, ал. 2 СК УПРАЖНЯВАНЕТО НА
РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА спрямо роденото от брака дете С.С.ов И., ЕГН ********** на
майката Р. П. Р.– И.а, ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 59, ал. 2 СК МЕСТОЖИВЕЕНЕТО на роденото от брака
дете С. С.ов И., ЕГН **********, при майката Р. П. Р.– И.А, ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 59, ал. 2 СК РЕЖИМ НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ между
бащата С. Б. И., ЕГН ********** и детето С. С.ов И., ЕГН ********** както следва:
- всяка първа и трета събота и неделя от месеца, за времето от 10,00 часа в събота до
19,00 часа в неделя, като бащата се задължава да взима детето от дома на майката и да го
връща в дома на майката.
17
- 20 дни през лятото /разделени на два периода от по 10 последователни календарни
дни/ по време, несъвпадащо с платения годишен отпуск на майката, като за същите по
продължителност два периода от 10 последователни календарни дни през лятото, в които
майката ползва платения си годишен отпуск, съботно-неделният режим на лични отношения
не се прилага;
- всяка четна година за коледните и великденските празници, за времето от 10,00 часа
на 24 декември, респективно на Разпети петък, до 19,00 часа на 26 декември, респективно на
Светли понеделник, като през всяка четна година съботно-неделният режим на лични
отношения не се прилага по време на новогодишните празници, за времето от 10,00 часа на
31 декември до 19,00 часа на 02 януари на следващата година;
- всяка нечетна година за новогодишните празници за времето от 10,00 часа на 31
декември до 19,00 часа на 02 януари на следващата година, като през всяка нечетна година
съботно-неделният режим на лични отношения не се прилага по време на коледните и
великденските празници, за времето от 10,00 часа на 24 декември, респективно на Разпети
петък, до 19,00 часа на 26 декември, респективно на Светли понеделник.
- За рождения ден на детето-15.09, бащата ще има право да го вижда и взима за два
часа по предварителна уговорка с майката или ако липсва такава за времето от 17:00 часа до
19:00 часа или от 10:00 часа до 12:00 часа в случай, че рождения на детето е в делничен ден
и същият е учебен.
- За рождените дни на родителите: за бащата 21.11, а за майката 02.10. детето ще
прекарва рождените им дни с всеки един от тях, като в тези дни няма да се прилага общия
режим.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 53 от СК след прекратяване на брака Р. П. Р.– И.а,
ЕГН **********, да продължи да носи брачното си фамилно име – Р. – И.А.
ОСЪЖДА С. Б. И., ЕГН ********** да заплаща на своето дете С. С.ов И., ЕГН
********** чрез неговата майка и законен представител Р. П. Р.– И.а, ЕГН **********
месечна издръжка в размер на 500,00лв., считано от дата на депозиране на исковата молба до
настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване, като:
ОТХВЪРЛЯ предявената претенция на основание чл. 143, ал. 2 от СК, в останалата й
част до пълния предявен размер от 1000,00 лева като неоснователна.
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция на Р. П. Радева – И.а, ЕГН **********, срещу С. Б. И.,
ЕГН **********, претенция с правно основание чл. 143, ал. 4 от СК за определяне на
добавка към издръжката на детето С.С.ов И., ЕГН **********, представляваща такса за
обучение за 5 – ти, 6 – ти, 7 – ми, 8 – ми, 9 – ти, 10 – ти, 11 – ти и 12- ти клас в общ размер
на 63 056,95 лева, считано от датата на подаване на исковата молба съобразно т. 2 от
Приложение № 1 към договор от 27.03.2023 г. сключен с Частно средно езиково училище
„Британика“ до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Р. П. Р. – И.а, ЕГН ********** иск с правно основание чл.
145 от СК срещу С. Б. И., ЕГН **********, за заплащане на издръжка на бивш съпруг в
18
размер на 2000,00 лева месечно, като неоснователен
ПРЕДОСТАВЯ на основание чл. 56, ал. 1 от СК на Р. П. Р. – И.а, ЕГН **********,
ползването на СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ, представляващо триетажна къща, находяща се в
....
ОСЪЖДА С. Б. И., ЕГН ********** да заплати в полза на Софийски районен съд общо
сумата 375,00 лв. - държавни такси по делото, от които 25,00 лв.-държавна такса при
решаване на делото по иска за развод, и 360,00 лв.-държавна такса върху издръжката на
детето.
ОСЪЖДА Р. П. РАДЕВА – И.А, ЕГН ********** да заплати в полза на Софийски
районен съд общо сумата 25,00 лв. - държавна такса при решаване на делото по иска за
развод.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на страните за присъждане на разноски по делото,
като неоснователни.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
19