Решение по дело №16832/2019 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№                         /23.03.2021г.; гр. Варна

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

                     Районен съд - Варна, 10-и състав, на осемнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година, в открито съдебно заседание, в състав:  

                                         

                                                                                                                Районен съдия:  П. Т.

 

                     при секретаря Г. Н., като разгледа докладваното от съдията Т.гражданско дело № 16832 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                     Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

 Образувано е по предявена искова молба от „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, срещу П.П.Ц., ЕГН **********, с адрес ***, с искане да бъде постановено решение, по силата на което да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 1439,87 лв., представляваща неизплатена главница по сключен между „Б. ***“ ЕАД и П.Ц. Договор за стоков кредит с номер 306473 от 21.11.2017г. за периода от 15.12.2017г. до 21.11.2018г., сумата от 193.50 лв. – договорна лихва, дължима за периода от 15.12.2017г. до 21.11.2018г., както и сумата от 193,08 лв. – лихва за забава, дължима за периода от 15.12.2017г. до датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК в съда – 03.06.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК в съда до окончателното изплащане на сумата.

Излага се в исковата молба следното: На 11.07.2018г. е подписано Допълнително споразумение за цедиране на вземания към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 11.04.2018г., сключен между „Б. ***“ ЕАД  и „А.з.с.н.в.“ ЕАД, по силата на който вземането на „Б. ***“ ЕАД от П.Ц., произтичащо от Договор за стоков кредит с номер 306473 от 21.11.2017г., е прехвърлено в собственост на настоящия ищец. Към исковата молба е представено заверено копие от уведомление за извършената цесията от страна на „Б. ***“ ЕАД. Процесното вземане произтича от сключен на 21.11.2017г. между „Б. ***“ ЕАД и П.П.Ц. Договор за стоков кредит с номер 306473. Съгласно т.1 от Договора кредитодателят се задължил да отпусне на кредитополучателя стоков кредит в размер на 1439,87 лв. за закупуването на телефон „С. С.“ от „Т.“ и сключване на застраховка „Стандарт +“. Кредитополучателят се задължил сумата да бъде усвоена еднократно, чрез превод по сметка на търговеца. Фиксираният лихвен процент бил 24.77 % или 193,50 лв. Начислена е и лихва за забава в размер на 193,08 лв. Срокът на договора изтекъл на 21.11.2018г.

В срока за отговор на исковата молба ответната страна е взела становище в следния смисъл: Сключеният между „Б. ***“ ЕАД и ответницата е нищожен, поради противоречие с разпоредбите на ЗПК и ЗЗП. Шрифтът на договора и приложените към него документи не е 12. Клаузите в договора не са уговорени индивидуално. Нарушени са чл. 143 – 148 ЗЗП. Цесията в случая довела до намаляване „гаранциите на потребителя“. Освен това се излага, че ответникът не бил уведомен за сключената цесия. Направено е възражение за изтичане на погасителна давност за главници и лихви.

                     С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

                     Установява се от представения препис на искане за стоков кредит с номер 306473, че ответницата П.Ц. е пожелала да получи стоков кредит за придобиване на мобилен телефон „С. С.“ в размер на 1439,87 лв., в която сума е включена и застраховка с „Г. Ж.“. Искането е подписано от Ц., а подписът не е оспорен в производството.

                    Представена е декларация, също подписана от П.Ц., в която се съдържа изявление, че на лицето е била предоставена необходимата преддоговорна информация по чл. 5, ал. 2 ЗПК, както и ОУ, прилагани по договори за стокови кредити.

                   Установява се от приложения препис по делото на Договор за стоков кредит с номер 306473, че на 21.11.2017г., в гр. Варна, между „Б. ***“ ЕАД и П.П.Ц. бил сключен съответният договор, по силата на който банката – кредитор отпуснала на кредитополучателя сумата от 1439,87 лв. за закупуване на телефон „С. С.“ от Т. Б.ЕАД. В т. 6 от договора е посочено, че кредитът се олихвява с фиксиран лихвен процент в размер на 24,77 %. Договорът е подписан от ответницата, а подписът не е оспорен в производството.

                   Към Договора за стоков кредит е представен и съответен погасителен план и ГПР, както и Общите условия по договори за стокови кредити.

                   Видно от представения заверен препис на касов бон, стоката, за която е отпуснат кредита, е била закупена, а срещу името на клиент се е подписала ответницата. Подписът не е оспорен в производството.

                    По делото са представени и следните документи, подписани от ответницата, но неоспорени от нея: съгласие за присъединяване към групата на застрахованите лица по групов договор за застраховка на кредитополучателите по стокови кредити, сертификат на застраховано лице по групов застрахователен договор за застраховка на кредитополучатели по стокови кредити, общи условия за застраховане на кредитополучатели при стокови кредити.

                   Установява се от рамков договор за покупко – продажба от 11.04.2018г. и допълнително споразумение за цедиране на вземания към рамков договор за договор за покупко – продажба на вземания от 11.04.2018г., че кредиторът „Б. ***“ ЕАД е прехвърлил вземането си спрямо настоящия ответник П.Ц. по сключения помежду им Договор за стоков кредит на настоящия ищец.

                    Към исковата молба е приложено и уведомително писмо до ответника за извършената цесия.

                    По делото е допуснато извършването на СТЕ, като от заключението на вещото лице се установява, че Договорът за стоков кредит с номер 306473 от 21.11.2017г. е представен с еднакъв по вид шрифт T. N. R.с размер 12pt, което се равнява на минимално указания размер в чл. 10, ал. 1 ЗПК.

                    Допуснато е извършване на ССЧЕ, като от заключението на вещото лице се установява следното: По процесния договор за стоков кредит с номер 306473 от 21.11.2017г. няма извършвани плащания до момента на изготвяне на заключението. Непогасената главница по договора е в размер на 1439,87 лв. Непогасената договорна лихва е в размер на 195,46 лв., а непогасената лихва за забава върху главницата за периода от 15.12.2017г. до 03.06.2019г. е в размер на 142,92 лв.

                    Въз основа на така приетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

                    Ищецът следваше да установи в процеса при условията на пълно и главно доказване предпоставките, довели до дължимост на претендираните суми, а именно наличието на валидно договорно правоотношение между цедента „Б. ***” ЕАД и ответника по Договор за стоков кредит, настъпването на изискуемост на вземанията и прехвърляне на вземанията спрямо ответника, чрез сключване на договор за цесия.

                В тежест на ответника бе да докаже точно изпълнение на договорните си задължения, както и останалите направени правоизключващи възражения.

                Установи се от събраните по делото доказателства, че в действителност е сключен Договор за стоков кредит с номер 306473 от 21.11.2017г., между „Б. ***” ЕАД и П.П.Ц., по силата на който кредитодателят предоставил на ответника сумата от 1439,87 лв. за закупуване на стока от Т. Б.ЕАД. Видно от договора страните договорили, че ГЛП е фиксиран на 24,77%. Договорът е бил подписан от ответника, като подписът не е оспорен в настоящото производство. Установи се, че стоката, за която е отпуснат стоковият кредит, а именно телефон „С. С.“ е получена от ответната страна.        

                 С оглед на това съдът намира, че ищецът успя да докаже съществуването на валидно сключено облигационно правоотношение между цедента на вземането и ответника. Ответникът не ангажира никакви доказателства, с които да установи изпълнение на поетите с договора за потребителски кредит задължения. Това се установи и от приетото по делото заключение по ССЧЕ. При преценка за размера на задълженията на ответника съдът се позовава на заключението по допуснатата ССЧЕ, като го кредитира изцяло.  По процесния договор за стоков кредит с номер 306473 от 21.11.2017г. няма извършвани плащания до момента на изготвяне на заключението. Непогасената главница по договора е в размер на 1439,87 лв. Непогасената договорна лихва е в размер на 195,46 лв., а непогасената лихва за забава върху главницата за периода от 15.12.2017г. до 03.06.2019г. е в размер на 142,92 лв.             

                 Следователно предявеният иск за сумата от 1439,87 лв., представляваща дължима главница по сключения Договор за стоков кредит се явява основателен и следва да бъде уважен. Доколкото основателен е искът за главница, акцесорният иск за лихва за забава по реда на чл. 86 ЗЗД също се явява основателен за сумата в размер на 142,92 лв., с оглед на заключението по допуснатата ССЧЕ. За разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 193,08 лв. искът се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

                  Уговореният фиксиран лихвен размер между страните не е прекомерен. В чл. 19, ал. 4 ЗПК е посочено, че годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. В настоящия случай уговорения ГПР е 24,77% поради което клаузата не е нищожна. Следователно искът за договорна лихва в размер на 193,50 лв. също се явява основателен и следва да бъде уважен.

                  С получаването на исковата молба и приложенията процесуалният представител на ответника е бил уведомен за сключената цесия.

                  Възраженията за недействителност на договора за кредит са неоснователни. Същият не противоречи на изискванията в чл. 10, ал. 1 ЗПК, нито на чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20, нито на чл. 12, ал. 1, т. 7-9. От заключението по СТЕ се установи, че Договорът за стоков кредит с номер 306473 от 21.11.2017г. е представен с еднакъв по вид шрифт T. N. R.с размер 12pt, което се равнява на минимално указания размер в чл. 10, ал. 1 ЗПК.

                  По разноските:

                  Съдът, като взе предвид изхода на спора, намира, че на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът дължи на ищцовата страна сторените от последната разноски в настоящото производство и предхождащото го заповедно производство, съобразно уважената част от исковите претенции, а именно сума в размер на 493,64 лв.

                  Ищецът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд – Варна сумата от 2,75 лв., дължима за заплатената от бюджета СТЕ, съобразно отхвърлената част от претенцията.

                  Воден от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че П.П.Ц., ЕГН **********, с адрес ***, дължи н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, следните суми: сумата от 1439,87 лв. (хиляда четиристотин тридесет и девет лева и осемдесет и седем стотинки), представляваща неизплатена главница по сключен между „Б. ***“ ЕАД и П.П.Ц. Договор за стоков кредит с номер 306473 от 21.11.2017г., дължима за периода от 15.12.2017г. до 21.11.2018г., както и сумата от 193.50 лв. (сто деветдесет и три лева и петдесет стотинки), представляваща договорна лихва, дължима за периода от 15.12.2017г. до 21.11.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК в съда – 03.06.2019г. до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. номер 8437 по описа на ВРС за 2019г., а вземането спрямо тях е прехвърлено с договор за цесия, сключен между „Б. ***“ ЕАД и „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ЕИК ***.

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че П.П.Ц., ЕГН **********, с адрес ***, дължи н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 142,92 лв. – лихва за забава, начислена върху дължимата главница за периода от 15.12.2017г. до датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК в съда – 03.06.2019г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. номер 8437 по описа на ВРС за 2019г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над сумата от 142,92 лв. до пълния претендиран размер от 193,08 лв.

 

                    ОСЪЖДА П.П.Ц., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати н. “А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 493,64 лв., представляваща сторени от ищцовата страна разноски в настоящото производство и в предхождащото го заповедно производство по ч.гр.д. номер 8437 по описа на ВРС за 2019г, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.

 

                   ОСЪЖДА “А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, да заплати в полза на Районен съд – Варна, по сметка на съда, сумата от 2,75 лв., сторени в производството разноски за СТЕ, съобразно отхвърлената част от исковата претенция.

 

                   Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена в двуседмичен срок, който започва да тече за страните от датата на получаването му, пред Окръжен съд – Варна.

 

 

 

                                                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................