Р
Е Ш Е Н И Е
№ 884
гр. П., 05.10.2018
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД – П., гражданско отделение, IV-ти състав,
в открито съдебно заседание проведено на седми септември две хиляди и осемнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МИХАИЛ АЛЕКСОВ
при участието на секретаря КАПКА
СТАНЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 02936 по
описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба подадена
от С.И.Б.
с ЕГН **********, с адрес ***, в качеството му на наследник на Р.Г.Б..
срещу
„Водоснабдяване и канализация” ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. П., ул. „Средец“ № 11, представлявано от управителя
с искане
за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи на
„ВиК“ ООД- гр. П. сумата -главница в размер на 987.96 лв. /Деветстотин
осемдесет и седем лв. и 96 ст./, представляваща стойност на питейна вода за
топлоснабден имот, намиращ се на адрес гр. П., ул. "**** за периода от
04.04.2003г. до 28.02.2006г., както и сумата 205.90 лв. /Двеста и пет лв. и 90
ст./, представляваща изтекла лихва върху горната главница за периода от
12.06.2003г. до 17.03.2006г., ведно със законната лихва върху главницата
считано от 19.04.2006 г. до окончателното й изплащане и сумата 26.88 лева,
направени разноски в производството.
Съдът намира, че е сезиран
с обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.124 от ГПК и чл.439
от ГПК
В исковата молба се посочва, че за горепосочените вземания е
издаден изпълнителен лист от 20.04.2006 г. по гр. д. № 2511/2006 по описа на
Пернишки районен съд. Ответникът образувал изпълнително дело № 923/2007 г. по
описа на ЧСИ С.Д.въз основа на издадения изпълнителен лист. Твърди се, че към
момента на образувано на изпълнителното дело, както и към този на образуване на
глажданското дело Р.Г.Й. е била починала. Тоест осъден да заплати процесната
сума е несъществуващ правен субект.
С исковата молба са представени писмени доказателства, които моли
да бъдат приети по делото. Моли да се изиска и приложи изпълнително дело №
923/2007 г. по описа на ЧСИ С.Д.Исковата молба с приложенията е връчена на
ответника
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор.
В
открито съдебно заседание ищеца
редовно
призован не се явява, представител не изпраща.
Ответникът, в открито съдебно заседание редовно призован, не изпраща представител.
Съдът като обсъди
събраните по делото доказателства и ги преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното
Видно
от представените по делото писмени доказателства по подадена молба по чл. 237 ГПК от „Водоснабдяване
и канализация” ООД - П. е образувано ч. гр.д. 2511/2006г. по описа на
Районен съд гр. П., по което е и издаден на 20.04.2006г. изпълнителен лист, съгл.
който Р.Г.Б. с
ЕГН **********, с адрес *** следва
да заплати на „Водоснабдяване
и канализация” ООД - П. сумата
сумата -главница в размер на 987.96 лв. /Деветстотин осемдесет и седем лв. и 96
ст./, представляваща стойност на питейна вода за топлоснабден имот, намиращ се
на адрес гр. П., ул. "**** за периода от 04.04.2003г. до 28.02.2006г.,
както и сумата 205.90 лв. /Двеста и пет лв. и 90 ст./, представляваща изтекла
лихва върху горната главница за периода от 12.06.2003г. до 17.03.2006г., ведно
със законната лихва върху главницата считано от 19.04.2006 г. до окончателното
й изплащане и сумата 26.88 лева, направени разноски в производството.
Въз
основа на този издаден изпълнителен лист на 19.09.2007г. е образувано
изпълнително дело 923/2007 по описа на ЧСИ С.Д.. По делото след констатиране на
смъртта на Р.Г.Б. в качеството на длъжници са конституирани наследниците, сред
които и настоящия ищец. До наследниците й през 2007 са изпратени ПДИ. Със
запорно съобщение през 2007г. е наложен и запор върху трудовото правоотношение
на единия от наследниците.
При така установените
фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 111 от ГПК, за
признаване на установено, спрямо ответника, че ищеца не дължи посочените суми
предвид настъпването на факти, настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание,
както и установяване недължимостта на присъдени в полза на ответника вземания
за доставена топлинна енергия, за които последния се е снабдил с изпълнителен
лист.
Разпоредбата на
чл.439 ал.1 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът
е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнително основание.
Допустимостта на
отрицателния установителен иск по чл. 439, ал.1 ГПК е обусловена от изискването
искът да се основава на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание (арг. от чл.439
ал.2 ГПК). В т. см. е Определение N
233/17.04.2009г. на ВКС по ч. т. д. № 239 / 09г., II т. о., ТК.
Задължението
за заплащане на топлинната енергия възниква за потребителя й, който по смисъла
на § 1, т.42 от Закона за енергетиката е физическо лице – собственик или
ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. поради което и с оглед
даденото тълкувателно разрешение с ТР № 3 / 2011г. на ОС на ГТК на ВКС, след
като тази сума, обаче, не се дължи еднократно, а ежемесечно, т.е. през
определен период от време, означава, че за абоната задължението за плащане
възниква с настъпване на уговорения в договора падеж за всеки месец поотделно.
Предвид на това, следва да се приеме, че е налице периодично задължение. В
самия закон не е определено точно понятието периодично задължение. Видно от
разпоредбата на чл. 111, б. “в” от ЗЗД, с изтичане на тригодишна давност се
погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания. Предвид
редакцията на разпоредбата, следва да се приеме, че изброяването в същата не е
изчерпателно, а подлежи на допълване с оглед характера на плащането. Следователно,
в разпоредбата на чл. 111, б. “в” от ЗЗД са имани предвид тези плащания, които
по силата на закон или по силата на сключения между страните договор не се
дължат еднократно, а през определен период от време, като цена на предоставена
насрещна престация. Поради това, не може да се считат за периодични тези задължения,
които са уговорени като еднократно платими, но в последствие по волята на
страните плащането на същите е разсрочено. При договора за доставка на топлинна
енергия, не се касае за еднократно уговорено възнаграждение на ответното
дружество, а за задължение, което следва да се изпълнява с настъпването на
падежа всеки месец. Поради това следва да се приеме, че се касае за периодично
задължение, периодичността на което произтича именно от уговорката между
страните по договора. Задължението за заплащане на услугата не е задължение за
продължително изпълнение, тъй като подобно задължение следва да бъде
изпълнявано не през определен период от време, а през цялото време на
действието на договора, без да е налице прекъсване във времето. С оглед на
това, задължението за заплащане на услугата не е такова с еднократно изпълнение
при сключването на договора, нито е такова с продължително изпълнение, а е
периодично като следва да се изпълнява през определен период през цялото време
на действието на договора. Поради тази причина същото следва да се счете за
периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. “в” от ЗЗД. Обстоятелството, че е
възможно за определени периоди да се дължи различна сума, не е основание да се
приеме обратното. Различният размер на задължението се определя от количеството
на предоставената от ответното дружество услуга, която също е различна за
съответния период от време. Законът не е поставил изискване, за да се счете
дадено плащане за периодично, същото освен това, че се дължи през определен период
от време, да е и еднакво по размер за всички плащания. След като подобно
изискване не е законоустановено, то не може да бъде поставяно като допълнително
условие, за да се счете дадено задължение за периодично. С оглед на това,
приложение в случая следва да намери тригодишната давност, уредена в
разпоредбата на чл. 111, б. “в” от ЗЗД, а не общата давност по чл. 110 от ЗЗД.
Такъв би бил случаят, ако задължението на дружеството по договора за доставка
на топлинна енергия би могло да се разграничи като отделен договор за продажба
за всеки един от месеците поотделно. Подобно разграничение, обаче, е възможно
само, когато се касае за договор за доставки, като всяка отделна доставка може
да се определи като отделен договор. Задължението за доставка на топлинна енергия
е такова с продължително изпълнение и следва да бъде изпълнявано без прекъсване
през цялото време на действието на договора, поради което не може отделния
период, за който се дължи плащането, да се счете за самостоятелен договор.
С
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г.,
ОСГТК, т. 14, е прието, че на молбата за издаване на изпълнителен лист не може
да бъде придадено действие да прекъсва давността. Според цитираното
тълкувателно решение давността се прекъсва с
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ: налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването
на опис и оценка на вещ, насрочването и извършването на продан и т. н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени
лица. Не са обаче изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването
на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на
справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за
определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
Няма
доказателства по изпълнително дело 923/2007 по описа на ЧСИ С.Д.да се извършени
изпълнителни действия, които да прекъсват давността, след наложения запор от
2007г..
Ответникът
не е ангажирал доказателства за водени съдебни или изпълнителни производства за
събиране на процесното вземане, като изрично в негова тежест с доклада по
делото е възложено да установи, че за периода от настъпването на изискуемостта
на вземането до изтичане на срока, с който закона свързва погасяването му
поради бездействие на кредитора, са били налице основания за спиране или
прекъсване на давността .
Поради
това съдът намира, че по отношение на вземането за заплащане на цена за
доставена в имота на ищеца на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни
води е изтекъл приложимият специален тригодишен давностен срок, с което същото
следва да се счита за погасено, а оттам и за недължимо.
На
основание чл. 119 ЗЗД с погасяването на главното вземане се погасяват и всички
произтичащи от него допълнителни вземания – в случая това са вземанията за
законна лихва и вземането за съдебни разноски.
При
това положение съдът намира, че предявените отрицателени установителени искове
са основателени и следва да бъде уважени.
По
разноските:
С оглед
изхода на делото, основателно се явява и искането на ищцовата страна за присъждане на разноски в размер на 750,00
лв. съгласно представения списък по чл. 80 ГПК.
При
този изход на спора ответникът няма право на разноски.
По
изложените мотиви съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения
иск с правно основание чл. 124, ал.
1 ГПК, че С.И.Б. с ЕГН **********,
с адрес *** НЕ
ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и канализация” ООД ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. П., ул. „Средец“ № 11, представлявано от сумата -главница в
размер на 987.96 лв. /Деветстотин осемдесет и седем лв. и 96 ст./,
представляваща стойност на питейна вода за топлоснабден имот, намиращ се на адрес
гр. П., ул. "**** за периода от 04.04.2003г. до 28.02.2006г., както и
сумата 205.90 лв. /Двеста и пет лв. и 90 ст./, представляваща изтекла лихва
върху горната главница за периода от 12.06.2003г. до 17.03.2006г., ведно със
законната лихва върху главницата считано от 19.04.2006 г. до окончателното й
изплащане и сумата 26.88 лева, направени разноски в производството..
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Водоснабдяване и канализация” ООД ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. П., ул. „Средец“ № 11,
представлявано от управителя, да заплати на С.И.Б. с ЕГН **********,
с адрес *** сумата
от 750,00 лв. /седемстотин и петдесет лева/ за разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Пернишки окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.