РЕШЕНИЕ
№ 164
гр. София, 11.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 107-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ЛОРА М. МИТАНКИНА
при участието на секретаря НЕЛИ ИВ. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ЛОРА М. МИТАНКИНА Административно
наказателно дело № 20221110209671 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на А. В. Ж. срещу наказателно
постановление/НП/ № 22-4332-012447/05.07.2022 г., издадено от началник
сектор към СДВР, отдел ”Пътна полиция” при СДВР, с което на
жалбоподателя са наложени административни наказания глоба в размер на
700 лв. и лишаване от право на управление на МПС за срок от три месеца на
основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
С жалбата се изразява несъгласие с обжалваното наказателно
постановление, като се твърди, че същото е незаконосъобразно. Твърди се, че
е нарушена процедурата по връчване на АУАН. Счита се, че не може да се
установи точното място на извършване на нарушението, като не е посочен
точен километър. Поради това жалбоподателят приема, че не може да се
установи дали твърдяното нарушение е извършено в населено или извън
населено място. Навежда се довод, че от НП не може да се установи дали
АТСС е стационарно или мобилно. Твърди се, че разпоредбата, която се сочи
за нарушена, е нечетлива. Освен това за нарушена била посочена
разпоредбата на чл. 169, ал. 2, т. 6 ЗДвП, с посочването на която се счита, че
1
също се засяга правото на защита на наказаното лице. Счита се, че в НП е
дадена съвсем нова квалификация на нарушението. Моли се за отмяна на НП.
В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество,
жалбоподателят не се явява. Представлява се от адв. Чобанов, който моли за
отмяна на НП. Сочи, че АУАН е нечетлив. Твърди, че не може да бъде
установено мястото на извършване на нарушението, а оттам дали се касае за
населено или за извън населено място. Твърди, че в НП е дадена съвсем нова
квалификация на нарушението.
Въззиваемата страна О”ПП”-СДВР, редовно призована, не изпраща
представител и не взема становище по жалбата.
Софийски районен съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 25.04.2022г. около 16.23 часа жалбоподателят А. В. Ж. управлявал
л.а. “С Л с ДК № ВН в с. Волуяк по ул. „Ломско шосе“ с посока от гр.
Костинброд към гр. София. Управляваният от жалбоподателя лек автомобил
до номер 271 се движел със скорост 102 км/ч при ограничение на скоростта от
50 км/ч за населено място. Скоростта на лекия автомобил била установена от
служителите на О”ПП”-СДВР с техническо средство CORDON M2 с №
MD1193, записващо и заснемащо скорост, дата, час и регистрационен номер
на автомобила.
На 13.06.2022г. А. Ж. подписал декларация по чл. 188 ЗДвП, в която
декларирал, че на 25.04.2022г. около 16.23 часа той е управлявал л.а. с ДК №
.
На 13.06.2022г. св. Г. Маринов съставил на А. Ж. АУАН № 027606 за
нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, който бил предявен за подпис на
жалбоподателя и той го подписал без възражения.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение е
издадено от началник сектор към СДВР, отдел „ПП”-СДВР атакуваното
наказателно постановление, с което е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като са му
наложени административни наказания глоба в размер на 700 лв. и лишаване
от право да управлява МПС за срок от три месеца на основание чл. 182, ал. 1,
т. 6 ЗДвП.
2
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на приетите по делото писмени доказателства – АУАН № 027606/13.06.22г.,
заповед № 8121з-1632/02.12.21г. на министъра на вътрешните работи, заповед
№ 8121к-13318/28.10.19г. на мнистъра на вътрешните работи, справка-картон
на водача, декларация по чл. 188 ЗДвП, удостоверение за одобрен тип
средство за измерване, протокол от проверка № 06-ГС-ИСИС/15.03.22г.,
протокол за използване на АТСС, ежедневна форма за отчет, гласните
доказателства, съдържащи се в показанията на св. Г. М, и веществените
доказателствени средства – снимка на заснетото МПС с конкретно отчетени
стойности и снимка на позиционирането на АТСС.
Гореизборените гласни и писмени доказателства са непротиворечиви и
единно изграждат възприетата от съда фактическа обстановка. Съдът се
довери на показанията на свидетеля, чиито показания установяват фактите от
значение по делото, и се намират в синхрон с писмените доказателства по
делото и приобщените веществени доказателствени средства.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че
жалбата е неоснователна.
Безспорно се установи извършването от страна на жалбоподателя на
състава на административно нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП. Управляваният
от жалбоподателя лек автомобил се движел със скорост 102 км/ч /измерена
скорост 106 км/ч/ при ограничение на скоростта от 50 км/ч за населено място
на процесната дата и място.
Нарушението е извършено виновно при форма на вина пряк умисъл, тъй
като жалбоподателят е съзнавал, че се движи със скорост над разрешената за
населено място, съзнавал е общественоопасния характер на деянието и
последиците му, а именно че застрашава обществените отношения, свързани
с осъществяване на транспорта, но същият е целял настъпването им.
Размерът на наложените на жалбоподателя административни наказания
съгласно нормата на чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП е абсолютно определен – глоба в
размер на 700 лева за превишаване над 50 км/ч като за всеки следващи 5 км/ч
превишаване над 50 км/ч глобата се увеличава с 50 лв. В конкретния случай
превишаването е с 52 км/ч, с оглед на което законосъобразно глобата е
определена в размер от 700 лева. Законосъобразно е наложено и кумулативно
предвиденото наказание лишаване от право на управление на МПС за срок от
3
три месеца.
При служебната проверка за законосъобразност от процесуалноправна
страна съдът не констатира наличие на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила от страна на административнонаказващия орган, а
наказателното постановление е издадено от компетентен орган съгласно
представените по делото заповеди на министъра на вътрешните работи.
Съдът не споделя доводите на жалбоподателя за допуснати съществени
процесуални нарушения. Възраженията в тази насока са неоснователни.
Както АУАН, така и НП са издадени при спазване изискванията на чл. 42 и
чл. 57 ЗАНН, като нарушението както словесно, така и цифрово е описано
ясно и точно, така че да не оставя съмнение за какво нарушение е
санкциониран жалбоподателят. Изрично е посочено техническото средство за
измерване на скоростта, включително и чрез инвентарния му номер.
АУАН е достатъчно четлив и надлежно поставя началото на
административнонаказателното производство. В същия се съдържат
изискуемите по чл. 42 ЗАНН реквизити. Не е налице разминаване и
твърдяното несъответствие при посочване на нарушената правна норма – и в
АУАН, и в НП тя е отразена като чл. 21, ал. 1 ЗДвП. Несъмнено в АУАН е
посочена нормата на чл. 165, ал. 2, т. 6 ЗДвП, а не както твърди
жалбоподателят – чл. 169, ал. 2, т. 6 ЗДвП.
В АУАН и НП надлежно е описано мястото на извършване на
нарушението – населено място, посока на движение на заснетото МПС, номер
до който е извършено заснемането, така че е несъмнено, че нарушението е
извършено в населено място и е приложима нормата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Разположението на АТСС се установява както от приобщения протокол за
използване на АТСС на процесната дата, така и от приобщеното веществено
доказателствено средство – снимка на позиционирането му.
Воден от горното съдът приема, че наказателното постановление следва
да бъде потвърдено.
Не са налице основания за присъждане на разноски, тъй като
въззиваемата страна не е била представлявана в съдебното производство.
Мотивиран така и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН, Софийски
районен съд
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-4332-
012447/05.07.2022 г., издадено от началник сектор към СДВР, отдел ”Пътна
полиция” при СДВР, с което на А. В. Ж. са наложени административни
наказания глоба в размер на 700 лв. и лишаване от право на управление на
МПС за срок от три месеца на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП за
нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от получаване от страните на съобщението за
изготвянето му на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от
АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5