Р Е Ш Е Н И Е
№ ……….
гр. София, 09.07.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI-2 състав, в публично заседание провело се на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: АТАНАС МАДЖЕВ
при
секретаря Габриела Владова, като разгледа докладваното от съдия МАДЖЕВ търг. дело № 167/2021г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.
То е
образувано по искова молба, подадена от „Д.Е.П.“ ЕООД срещу „Р.“ ЕООД на
27.01.2021 г.
Ищецът
поддържа, че на 09.01.2013 г. между него и ответното дружество е бил сключен
договор за продажба на недвижим имот, като същия е бил вписан в СВ-София.
Предмет на този договор било прехвърлянето на собствеността върху Магазин с
идентификатор 68134.1001.486.1.18, намиращ се в гр. София, р-н „Триадица, бул.
„********с площ от 154 кв.м. След като получил и фактическата власт върху
имота, на 18.12.2013 г. ищецът сочи да е бил отстранен от същия със
съдействието на ЧСИ-Н. К., като в рамките на провеждано изпълнително
производство в имота било въведено дружеството – „Р.К.“ ООД. През 2014 г.
ищецът предявил иск срещу „Р.К.“ ООД имащ за предмет установяване, че „Р.К.“
ООД не е собственик на обсъждания имот /магазинно помещение/, като дружеството
бъде осъдено да го предаде владението върху него в полза на ищеца. След
разглеждане по съдебен ред на така предявеният иск по чл. 108 ЗС същият бил
отхвърлен с влязло в сила решение, считано от 31.10.2016 г. В коментираното
съдебно производство, като ТЛП участвало и дружеството – ответник по настоящото
дело. Сочи се, че с постановеното решение между ищецът и ответникът се
създавала обвързаност относно обстоятелството, че към датата на сключване на
продажбената сделка през 2013 г. „Р.“ ЕООД не е имало качеството собственик на
имота предмет на договора. Това създавало за ищеца правен интерес да поиска от
съда разваляне на договора за продажба на магазинното помещение сключен на
09.01.2013 г. Предвид изложеното за разглеждане се предявява иск при квалификацията
на чл. 87, ал. 3 ЗЗД, във връзка с чл. 189, ал. 1 ЗЗД за разваляне на сключения
на 09.01.2013 г. между „Д.Е.П.“ ЕООД и „Р.“ ЕООД във формата на нотариален акт
договор за покупко-продажба на недвижим имот – Магазин с идентификатор 68134.1001.486.1.18,
намиращ се в гр. София.
В срока по чл.
367 ГПК ответното дружество - „Р.“ ООД, чрез процесуалния му представител –
адвокат С. О. упражнява правото си на писмен отговор по ИМ, където поддържа, че
предявения за разглеждане против него иск е допустим. Не се оспорва факта на
сключване на описаната в ИМ сделка през 2013 г. имаща за предмет магазин с 68134.1001.486.1.18, намиращ се в гр. София,
р-н „Триадица, бул. „********с площ от 154 кв.м., както и факта, че ищецът е бил
отстранен от така продаденият му имот, със съдействието на ЧСИ- К. на
18.12.2013 г. Вярно било и твърдението за постановено по спор между ищеца и „Р.К.“
ООД решение, в което производство ответникът участвал, като ТЛП и според това „Р.“
ЕООД не било собственик на магазинното помещение към датата на извършената
продажба, чиято развала се иска. Ответникът упоменава, че е закупил магазинното
помещение през 2002 г. от дружеството „А. – БСИ“ АД, като се иска това
дружество да бъде конституирано, като трето лице-помагач по делото.
На 31.03.2021
г. препис от постъпилия писмен отговор е връчен на дружеството-ищец, което в
пределите на срока по чл. 372 ГПК не се е възползвало от процесуалното си право
да упражни допълнителна ИМ по делото.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение,
намира от фактическа и правна страна следното:
С договор за покупко-продажба на
недвижим имот от 09.01.2013 г., сключен във формата на нотариален акт пред
нотариус – С.Ф.се установява, че ищецът – „Д.Е.П.“ ЕООД е встъпило в продажбено
правоотношение закупувайки от ответника – „Р.“ ООД недвижим имот, съставляващ Магазин
с идентификатор 68134.1001.486.1.18, намиращ се в гр. София, р-н „Триадица,
бул. „********с площ от 154 кв.м., като е уговорено да бъде заплатена продажна
цена в размер на сумата от 225 000 лв., като една част от нея – 50 000 лв.
е заплатена към деня на сделката, а остатъка от 175 000 лв. е прието да се
плати на продавача в срок до 01.07.013 г.
Съгласно представен протокол за
въвод във владение на недвижим имот изготвен на 18.12.2013 г. от ЧСИ-Н. К. в
пределите на образуваното и водено по неин опис изпълнително дело № 20117890400940н е осъществено въвеждане във
владение на дружеството – „Р.К.“ ООД в имота придобит от „Д.Е.П.“ ЕООД, въз
основа на цитирания договор за продажба, като „Д.Е.П.“ ЕООД е отстранено от
владението на имота.
Въз основа на решение от 22.07.2015
г. постановено от САС, ГК, 12 с-в по
гр.д. № 2135/2015 г. е отменено решение
от 2.10.2014 г. на СГС, ТО, VI-8 състав по
т.д. № 27/2014 г., като вместо това съдът е отхвърлил предявеният от „Д.Е.П.“
ЕООД против „Р.К.“ ООД иск с правно основание чл. 108 ЗС имащ за предмет да
бъде признато за установено спрямо „Р.К.“ ООД, че „Д.Е.П.“ ЕООД е собственик на
недвижим имот, съставляващ магазинно помещение намиращо се в гр. София, община
Столична, р-н „Триадица“ под цялата сграда на бул. „*******, със застроена площ
от 154,16 кв.м., заедно със съответните общи части на сградата и от правото на
строеж върху УПИ, в който е построена същата. В производството, като трето лице
– помагач е участвало дружеството – „Р.“ ЕООД. Решението е добило стабилитет на
31.10.2016 г.
С решение от 16.02.2017 г. на СРС,
ГО, 26 с-в постановено по гр.д. № 10810/2004 г. е признато за установено по
отношение на „Р.“ ООД, че „Р.К.“ ООД е
собственик по силата на универсално правоприемство и по силата на закона –
преобразуване по реда на чл. 1 от Закона за образуване на еднолични търговски
дружества с държавно участие на държавна фирма „Р.К.“, последната правоприемник
на ТП „Р.“ поделение на държавна фирма – „Р.“, в еднолично дружество с държавно
участие „Р.К.“ ООД на следния недвижим имот : Магазин с площ от около 154 кв.м.
находящ се в гр. София под сградата на бул. „*******, като „Р.“ ЕООД е осъдено да предаде на „Р.К.“ ООД владението на същия имот, по иск с
правно основание чл. 108 ЗС предявен от „Р.К.“ ООД против „Р.“ ЕООД. Това
решение е влязло в законна сила на 03.11.2011 г.
Други доказателства от значение за спора не са ангажирани.
По отношение на иска с правна квалификация чл. 87, ал.
3 ЗЗД, във връзка с чл. 189, ал. 1 ЗЗД
Най-напред с оглед противоречивата
практика относно въпроса, дали действието на развалянето на договор за
прехвърляне на вещни права върху чужд имот настъпва по право по силата на
постановено съдебно решение за отстраняване спрямо приобретателя на имота, или
за такъв ефект е необходимо допълнително упражняване на иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД бе образувано тълкувателно дело № 1/2019 г. пред ОСГТК на ВКС, като в
рамките на същото се постанови тълкувателно решение, с което се прие, че
развалянето не настъпва по право, съответно че иск с правно основание чл. 87,
ал. 3 ЗЗД за постановяване на такова разваляне е допустим. Следователно в
случаят СГС е сезиран с допустим за разглеждане иск от „Д.Е.П.“ ЕООД имащ за
предмет именно разваляне на договор за продажба сключен през 2013 г. след
извършено отстраняване на купувача от придобития недвижим имот.
За успешното провеждане на исковата
защита по така предявения за разглеждане иск ищецът е обременен с тежестта да
проведе пълно доказване на следните материални предпоставки : че е страна по
сключен договор за продажба на недвижим имот упоменат в ИМ, по което има
качеството на купувач, а ответника е действал като продавач; отстраняване на
ищеца от владението на придобития по продажбената сделка недвижим имот от лице,
което заявява самостоятелни права на собственост, които изключват тези с които
се легитимира ищеца. Събраните по делото писмени доказателства, в т.ч.
отделените между страните за безспорни обстоятелства следва да се приеме, че еднозначно покриват всяка една от очертаните
по-горе материални предпоставки необходими за възникването на преобразуващото
право на купувача по договора за продажба на недвижим имот да развали същия. На
първо място договорът за продажба е сключен с участието на страните в настоящото
производство през 2013 г., като в това правоотношение ответникът е имал
качеството на продавач, а ищецът такова на купувач. Този договор е действителен
и обвързващ правната сфера на всяка една от страните, като по силата на същия
продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху описаният в
ИМ магазин, а купувачът да заплати уговорената продажна цена. Установява се
обаче, че продаденият недвижим имот към момента на сключване на договора за
продажба през 2013 г. не е принадлежал на продавача - „Р.“ ЕООД, а на трето
лице - „Р.К.“ ООД, което е установило тези си вещни права и по съдебен ред чрез
защита получена по реда на чл. 108 ЗС. Възползвайки се от така дадената му
защита „Р.К.“ ООД със съдействието на съдебен изпълнител на 18.12.2013 г. е
отстранило купувача и ищец в настоящото производство - „Д.Е.П.“ ЕООД от
владението на имота, а впоследствие предприетата от последния защита на правата
му спрямо дружеството извършило отстраняването - „Р.К.“ ООД се оказва безуспешна, доколкото
предявеният за разглеждане иск по чл. 108 ЗС е отхвърлен, тъй като „Д.Е.П.“
ЕООД не установява да разполага с качеството
собственик на имота. От мотивите на решението по този иск е видно, че „Р.К.“
ООД е дружеството носите на коментираното вещно право на собственост,
респективно „Д.Е.П.“ ЕООД е закупило имота от несобственик в лицето на „Р.“
ЕООД. Последното е обвързано от мотивите на решението по смисъла на чл. 223, ал.
2 ГПК, доколкото е участвало като подпомагаща страна в това производство. При
това положение няма съмнение, че „Р.К.“ ООД е носител на самостоятелни права на собственост върху
имота предмет на договора за продажба, чието разваляне се иска, като тези права
изключват правата на „Д.Е.П.“ ЕООД създадени по силата на продажбеното
правоотношение от 2013 г. Следователно предявеният иск за разваляне на договора
за продажба по смисъла на чл. 87, ал. 3 ЗЗД, във връзка с чл. 189, ал. 1 ЗЗД се
явява доказан в своето основание и следва да бъде уважен, като се постанови
разваляне на сделката.
По разноските: С оглед изхода на делото и на основание
чл.
78, ал. 1 от ГПК, ищецът е субектът, в чиято ползва възниква право да
търси присъждане на разноски. Неговият пълномощник изрично формулира искане с
такъв предмет, като ангажира списък по смисъла на чл. 80 ГПК. Видът на
разноските подлежащи на репариране в полза на ищеца се състои в заплатената
държавна такса по делото в размер на сумата от 1 847 лв. и заплатения
адвокатски хонорар за процесуалното му представителство пред настоящата
инстанция от адвокат Х. в размер на сумата от 6 360 лв. Прегледът на
доказателствата налични по делото показва, че тези разноски са реално извършени
от страната, която ги претендира, поради което и с оглед изцяло благоприятния
за нея краен резултат от спора и се полагат в пълен размер, а именно сумата от 8 207,00
лв. Заплащането на тези суми следва да
обремени ответника, в чиято полза разноски не се следват, поради изцяло
неблагоприятният за него изход на спора.
РАЗВАЛЯ по
предявения от „Д.Е.П.“ ЕООД, с ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление *** срещу „Р.“ ЕООД, с ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление ***, иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД,
във връзка с чл. 189, ал. 1 ЗЗД договор за покупко-продажба на недвижим имот от
09.01.2013 г. сключен във формата на нотариален акт № 1, том I, рег. № 58, дело
№ 1 от 2013 г. по описа на нотариус – С.Ф., с район на действие – Софийски
районен съд, сключен между „Р.“ ЕООД, с ЕИК ******** в качеството на продавач и
„Д.Е.П.“ ЕООД, с ЕИК ******** в качеството на купувач, поради настъпило отстраняване от имота предмет на продажбата
от трето лице притежаващо самостоятелни права върху него.
ОСЪЖДА „Р.“ ЕООД, с ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление ***, да заплати в полза на „Д.Е.П.“ ЕООД, с ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата
в размер от 8 207,00 лв., представляваща съдебни разноски направени от ищеца за
защитата му в развилото се исково производство пред Софийски градски съд.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ :