Присъда по дело №1419/2016 на Районен съд - Видин

                                                                                                                                                                                           

                        МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № Г. ПО НОХД №  Г. ПО ОПИСА НА ВИДИНСКИ РАЙОНЕН СЪД

 

          Делото е образувано по внесен обвинителен акт от Районна прокуратура-Видин, с който е повдигнато обвинение против                   Признава подсъдимия М.А.А. – роден на ***г***, обл.Видин, ул. „Гладстон” № 44, българин, български гражданин, със средно образование, безработен, неженен, осъждан, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 05.03.2016г. в град Видин, на кръстовище на ул. „Гладстон” и ул. „Цар Асен І”, като нанесъл удар с юмрук в лицето на Й.А.И., ЕГН: **********,***, причинил на същия средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на преден горен ляв зъб (резец), без който се затруднява дъвченето и говоренето – престъпление по чл. 129, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК, поради което и на осн.чл.129, ал.2, във вр.с чл.1 от НК.

         Представителят на РП-Видин заяви в с.з., че поддържа обвинението така, както е повдигнато с обвинителния акт.

         Процесуалният представител на подсъдимия А. моли съдът да оправдае подзащитния му.

         По делото няма конституиран частен обвинител и граждански ищец.

         Съдът, като се запозна с доказателствата, прие за установено следното:

        На 05.03.2016 г. подсъдимият А. ***. Следобяд на същия ден А. минавал през кръстовището на ул. „Гладстон" и ул. „Цар Асен II“. Именно там се засякъл с пострадалия И., св. Д., св. Т. и св. Илиев. Тогава възникнал спор между А. и пострадалия И.. Подс. А. твърдял, че св. И. дължал пари на брат му, а пострадалия И. отричал това. В един момент  А. нанесъл удар с юмрук в лицето на И., поради което последният паднал на земята. Вследствие на нанесения юмручен удар и падането на земята, предния горен ляв зъб (резец) на пострадалия И. се счупил. След като му нанесъл юмручния удар,  А. започнал да кара св. И. да прави лицеви опори. Св. Т. се опитала да се спре А., но последния я предупредил да не се меси, поради което св. Т. сигнализирала на тел. 112.Видно от заключението на изготвените по делото Съдебно-медицинска експертиза и Съдебно-дентална експертиза, на св. И. е счупен преден горен ляв зъб (резец), в резултат на което се затруднява дъвченето и говоренето, както и акта на отхапване при хранене.

        Така установената фактическа обстановка се потвърждава от  показанията на свидетелите Д., Т., Илиев, с изключение на заличения свидетел И., на вещите лица д-р И. и д-р П., както  и от приетите писмени доказателства.

         Между посочените гласни и писмени доказателства няма противоречие, поради което Съдът ги кредитира.

          Съдът не дава вяра на показанията на свидетеля Г., който твърди,     че пострадалия И. е бил сам на процесната дата, като безспорно се доказа в процеса, че е имало очевидци-свидетелите Д., Т., Илиев.

         Подсъдимият   А. твърди, че разбира обвинението и не дава обяснения по делото, като не заема становище и по въпроса за вината.   Извършеното престъпление и участието на подсъдимия в него се доказва от показанията на свидетелите , които са последователни, логични, вътрешно непротиворечиви, поради което Съдът ги кредитира. От посочените гласни доказателства, се налага изводът относно извършеното деяние и авторството му. Всички установени по делото релевантни факти относно времето, начина и механизма на извършеното престъпно посегателство, по безспорен начин налагат извода, че именно подсъдимият е автор на престъплението, което е предмет на обвинителния акт.

           При това положение съдът счита, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.129, ал.2, във вр.с чл.1 от НК. Видно от приложената справка за съдимост, подс. не е осъждан/реабилитиран по чл. 86 и чл. 88а от НК/, което следва да се приеме за смекчаващо отговорността обстоятелство.

           От субективна страна подсъдимият е съзнавал противообществения характер на деянието си, предвиждал е общественоопасните последици и е  искал настъпването им. Деянието е извършено с пряк умисъл по смисъла н чл. 11, ал. 2 от НК, който извод се налага от конкретното поведение на подсъдимия.

          От обективна страна  подсъдимият  М.А.А. – роден на ***г***, обл.Видин, ул. „Гладстон” № 44, българин, български гражданин, със средно образование, безработен, неженен, осъждан, ЕГН **********,***, на кръстовище на ул. „Гладстон” и ул. „Цар Асен І”, като нанесъл удар с юмрук в лицето на Й.А.И., ЕГН: **********,***, причинил на същия средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на преден горен ляв зъб (резец), без който се затруднява дъвченето и говоренето – престъпление по чл. 129, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК, поради което и на осн.чл.129, ал.2, във вр.с чл.1 от НК.

          Причина за извършеното деяние е ниската правна култура на подсъдимия, несъобразяването му с установения правов ред в страната, слабите му морално – волеви задръжки.

          Съдът, съобразявайки горното и разпоредбата на чл. 54 от НК, приема, че целите на наказанието по чл. 36 от НК ще се постигнат, като                 Признава подсъдимия М.А.А. – роден на ***г***, обл.Видин, ул. „Гладстон” № 44, българин, български гражданин, със средно образование, безработен, неженен, осъждан, ЕГН **********, в това, че на 05.03.2016г. в град Видин, на кръстовище на ул. „Гладстон” и ул. „Цар Асен І”, като нанесъл удар с юмрук в лицето на Й.А.И., ЕГН: **********,***, причинил на същия средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на преден горен ляв зъб (резец), без който се затруднява дъвченето и говоренето – престъпление по чл. 129, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК, поради което и на осн.чл.129, ал.2, във вр.с чл.1 от НК, вр.чл.36 и чл.54 от НК го осъжда като му налага наказание  „Лишаване от свобода” за срок от ТРИ МЕСЕЦА.

          На основание чл.66 ал.1 от НК отлага изтърпяване на наказанието за срок от ТРИ ГОДИНИ от  влизане на присъдата в сила.

         Осъжда подсъдимия М.А.А. със снета по делото самоличност да заплати по сметка на ОД МВР Видин сумата от 50.00 / петдесет/ лева представляващи разноски за изготвяне на СМЕ.

Осъжда подсъдимия М.А.А. със снета по делото самоличност да заплати  в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Видински районен съд сумата от 100 лв. представляваща разноски за вещо лице по съдебното производство.

         Водим от горното Съдът постанови присъдата си.

 

 

 

                                                  Р А Й О Н Е Н    С Ъ Д И Я  :