РЕШЕНИЕ
№260401/18.3.2021г.
Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
районен съд
двадесет и трети състав
На първи март Година две хиляди двадесет
и първа
В
публично заседание в следния състав:
Съдия Даниела Михайлова
Секретар Пламен Пламенов
като
разгледа докладваното от съдията
НАХД № 4846 по описа на съда за 2020г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и
сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Н.Л.С.–
ЕГН ********** против Наказателно Постановление № 20-0819-004401 / 20.11.2020г. на Началника на група в сектор „ПП“ при
ОД-МВР-Варна, с което му е наложено административно
наказание “Глоба” в размер на 2 000лв. и „Лишаване то право да управлява МПС“
за срок от 24 месеца на основание чл.174 ал.3 от ЗДП.
С жалбата се иска отмяна на
постановлението като неправилно и несправедливо, като въз. С. твърди, че на
05.10.2020г. е претърпял ПТП, в следствие на което е бил настанен в болнично
заведение и няма никакъв спомен да му е била предлагана проверка за употреба на
наркотични и упойващи вещества, извършването на която той да е отказал. Твърди
се още, че в МБАЛ „Св.Анна“ му е била взета кръвна проба, която би могла да
бъде изследвана. Поради това и иска постановлението да бъде отменено.
В съдебно заседание въз. С. редовно призован, явява се лично и с надлежно упълномощен
процесуален представител, който поддържа жалбата на посочените в нея
основания.По същество адв.Ж.Г. излага становище, че вмененото във вина на въз.С.
нарушение не е осъществено от субективна страна, тъй като същият е бил
пострадал от ПТП, бил е отведен в болнично заведение и диагностициран
с черепно-мозъчна травма, поради което и е следвало кръвна проба да бъде взета
в болницата и в последствие евентуално да бъде препратена на компетентната
лаборатория, като невъзможността въззивника да бъде транспортиран не следва да
му бъде вменявана във вина. Поради това
и се иска отмяна на постановлението.
Въззиваемата страна, редовно
призована не се явява представител.Постъпили са писмени бележки, с които депозираната
жалба се оспорва , твърди се, че не са допуснати нарушения на процесуалните
правила и се иска постановлението да
бъде потвърдено.Прави се искане за присъждане на юрисконсутско
възнаграждение.
След
преценка на доводите на жалбоподателя
и с оглед събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено от
фактическа
страна следното:
На 05.10.2020г. около 20,35ч. въз.С. управлявал л.а. „ Ауди А 5“ с рег. № H-RL 1972 / Германия/, собственост на П.Х., като се движел по автомагистрала „Хемус“ в
посока гр.Шумен.На км. 375+300, на
територията на община Ветрино възникнало пътно-транспортно произшествие, при
което въззивникът пострадал, като имал охлузвания и
рани по главата , ръцете и краката. На място пристигнали полицейски служители
при РУ-Провадия, като бил извикан и екип от ЦСМП „Провадия“. Въз.С. , преди пристигането на медицински
екип, бил изпробван за употреба на алкохол с техническо средство, като
резултатът бил отрицателен. Полицейските служители забелязали, че въззивникът не си спомня как е възникнало произшествието
и отговарял на всички въпроси с
изречението „ не помня нищо, сигурно съм бил в безсъзнание“.След това на място
пристигнал екип на ЦСМП „Провадия „ и въз.С. бил
отведен в МБАЛ „Св.Анна“-Варна за преглед. Полицейските служители обаче се
усъмнили, че водача може да е
употребил наркотични и упойващи
вещества .За това докладвали на ОДЧ за състоянието на въз.С..
След пристигането на въззивникът в гр.Варна, той бил настанен в „шокова зала“ на
МБАЛ „Св.Анна“-Варна. Там били изпратени полицейски служители от сектор „ПП“
при ОД-МВР-Варна, един от които св.Е.Г., които следвало да извършат проверка на
въззивника за употреба на наркотични вещества. Св.Г. открил С. на легло в „
Спешен център“ и поискал от него да разбере подробности за произшествието. Въз.С.
не могъл да обясни нищо, а свидетелят останал с впечатлението, че не е
адекватен. Въпреки това св.Г. му предложил да бъде изследван за употреба на наркотични
вещества, като самия тест бил малко по-различен от проверката за употреба на
алкохол. Въз.С. не разбирал какво трябва да направи, поради което и свидетелят
приел, че е налице отказ да бъде извършена съответната проба. Бил издаден и
талон за медицинско изследване, с който въззивникът
бил задължен да се яви във ВМА –Варна.В талона било отразено, че е връчен на
05.10.2020г. в 23.00ч., и макар въззивникът да не го
бил получил, била попълнена частта, касаеща отказ от получаване на талона,
което било удостоверено с подписа на един полицейски служител.
Св.Г.
съставил против въз.С. акт, в
който посочил, че на 05.10.2020г. в 20.20ч. в община Ветрино, на АМ „Хемус“ в
посока гр.Шумен, на кв. 375 + 300, управлявал лек автомобил като отказал да му
бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози с
подробно описано техническо средство. В акта било отразено, че бил издаден
талон за медицинско изследване. Нарушението било квалифицирано като такова по
чл.177 ал.3 пр.2 от ЗДП. Актът не бил предявен веднага след съставянето му на
въз.С., тъй като същия поради получените травми, бил настанен в болничното
заведение в Първа коремна хирургия, с контузия на глава и на корем, без
опасност за живота. Междувременно, полицейските служители от РУ-Провадия,
провели разговор с дежурния лекар на отделението, според който пациента не бил в състояние да бъде
транспортиран и да бъдат извършвани извън болнични манипулации с него, като освен
това му били приложени медикаменти.Тези и други обстоятелства били описани в
съответните докладни записки, изготвени от полицейските служители.
На 08.10.2020г. бил направен опит на
въз.С. да бъде връчен акта.Той отказал да го получи, което било удостоверено с
подписа на един свидетел. На 12.10.2020г. въз.С. депозирал възражения до
Началника на сектор „ПП“-Варна, в които оспорил да е извършил описаното в акта
нарушение, тъй като след пътно-транспортното произшествие бил в лошо
здравословно състояние, не помнел нищо и нямал спомен да му е било предлагано
да му бъде направен тест за употреба на наркотици, който той да е отказал.В
заключение било формулирано искане да не бъде издавано наказателно
постановление, тъй като нямал вина за случилото се.По повод на тези възражения св.Г.
изготвил докладна записка, в която посочил, че при пристигането им в болницата,
на въз.С. се е извършвал преглед, а самия той бил контактен и в адекватно
състояние и отказал да му бъде направен тест за употреба на наркотични
вещества. Докладна била изготвена и от другия полицейски служители- Л.М..Била
изискана информация от ВМА-Варна и се установило , че там не е постъпвала
кръвна проба от въз.С..Депозираните възражения били разгледани от нарочна
комисия и въз основа на събраните доказателства
били приети за неоснователни.
Въз основа на акта за установяване на административно
нарушение е издадено и атакуваното пред настоящата инстанция наказателно
постановление № 20-0819-004401/ 20.11.2020г. , с което административно-наказващият
орган е изцяло възприел описаните в него фактическите констатации , а именно че
на 05.10.2020г. в 20,25ч. на АМ „Хемус“, в посока гр.Шумен, на км. 375+300,
въз.С. управлявал л.а. „Ауди“ , като отказал да му бъде извършена проверка за
употреба на наркотични вещества или техни аналози с подробно описано техническо
средство.В постановлението било посочено още, че след извършена допълнителна
проверка е било установено, че въз.С. не е изпълнил предписанието за медицинско
изследване с талон № 0023845/ 05.10.2020г. за вземане на кръвна проба.Поради
това и след отразяване на депозираните възражения, приети за неоснователни,
нарушението отново било квалифицирано като такова по чл.174 ал.3 от ЗДП.За него, на същото законово основание на въз. С. била
наложена „Глоба” в размер на 2 000лв. и
„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца.
В хода на съдебното производство
бе разпитан св. Е.Г. -актосъставител, чиито показания съдът кредитира като дадени
безпристрастно и обективно и с необходимата конкретика и от които се потвърди
описаната фактическа обстановка. Свидетелят
посочи, че въз.С. действително се е намирал в кабинет в спешния център на МБАЛ
„Св.Анна“, като не могъл да обясни какво се е случило, тъй като не бил
адекватен. Св.Г. обясни още, че са поискали да му направят тест за употреба на
наркотици, но той не знаел какво да прави и реално било невъзможно да се
направи тази проверка.Поради това и той приел, че въз.С. отказва да бъде
тестван, за което и му съставил акт, в който саморъчно вписал датата и часа на
нарушението. По искане на процесуалният представител на въззивника, съдът
допусна до разпит и св.С.П.- лекар в
клиниката по ортопедия и травматология на МБАЛ „Св.Анна“-Варна, чиито показания
съдът също кредитира.Този свидетел посочи, че въз.С. е бил в съзнание, но
объркан, като на въпроси е отговарял едно и също и е бил в неадекватно
състояние. Св.П. посочи още, че въззивникът е имал
наранявания по крайниците и следи от фронтален удар в главата. Съдът приобщи към доказателствата по делото и
представените епикризи по отношение на въз.С., които също кредитира като относими към спора.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от
събраните по делото доказателства по административно наказателната преписка, събраните в
хода на
съдебното производство гласни и писмени доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви
и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по делото
фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му,обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание , съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е
депозирана в законния срок и от легитимен субект,поради което е процесуално
допустима, а разгледана по същество се преценява като основателна поради
следните съображения :
Наказателното постановление № 20-0819-004401/ 20.11.2020г. е издадено от компетентен орган - от
Началника на група в
сектор „ПП“ при ОД-МВР-Варна, съгласно заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра
на вътрешните работи и в шестмесечния преклузивен срок .То е съобразено с нормата
на чл. 57
от ЗАНН и
в него се съдържат всички минимално изискуеми по силата на закона реквизити.
Вмененото във вина на въз. С. нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща
му да
разбере в какво е обвинен и срещу какво да се
защитава. То е описано с необходимата
конкретика, като са посочени съставомерните му
признаци.Направените след предявяване на акта възражения са били разгледани и приети за
неоснователни. Посочена е нарушената материално правна норма, като наказанието за нарушението е индивидуализирано.
Съдът намира обаче, че неправилно е
бил приложен материалния закон.От всички доказателства по делото- показанията
на св.Г. и приложените по преписката докладни записки от служители при
РУ-Провадия, се установява, че въз.С. като водач на МПС е допуснал настъпването
на ПТП и че на място е бил изпробван за
употреба на алкохол , като пробата е била отрицателна.Няма каквито и да било
данни той именно на мястото на ПТП да е отказал да му бъде направен тест за
употреба на наркотици.Служителите на РУ-Провадия в докладните си записки сочат,
че тъй като е отговарял на въпросите им с „ не помня, сигурно съм бил в безсъзнание“
и след отвеждането му с медицински екип на „Спешна помощ“, се усъмнили, че може
да е употребил наркотици и докладвали на ОДЧ.За „ отстраняване“ на това
съмнение в МБАЛ „Св.Анна“-Варна пък са били изпратени св.Г. и неговия
колега.При така безспорно установеното от фактическа страна остава неясно защо
и актосъставителя, и наказващият орган са приели, че въз.С. е отказал да бъде
изпробван за употреба на наркотични вещества на 05.10.2020г. в 20,25ч. на на АМ „Хемус“, в посока гр.Шумен, на км. 375+300, когато на
това място и по това време не е бил направен опит за извършване на проба,
респективно не е бил направен и отказ от страна на въззивника.
На следващо място съдът намира, че
описаното в акта и постановлението нарушение е несъставомерно от обективна и
субективна страна.От показанията на св.Г. и св.П. се установява, че въз.С. не е
могъл да даде обяснения за инцидента, бил е объркан и е отговарял едно и също
на зададените му въпроси. В приложената към жалбата епикриза е посочено, че е
бил приет в Първа коремна хирургия на 05.10.2020г. в 23,43ч. по спешност, като
е бил трудно контактен и неадекватен. Св.Г. от своя страна също сочи, че
състоянието на въз.С. не му е позволявало да му бъде направен тест за наркотици,
поради което и приел, че е налице отказ .От тези писмени и гласни
доказателства, описващи състоянието на въз.С. обективно, по никакъв начин не
може да се направи извод, че същия е отказал да бъде изследван за употреба на
наркотични вещества.Остава неясно и защо след като същият е бил настанен в
болнично заведение, не е била приложена нормата на чл.4 ал.2 от Наредба № 1 от
19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол
в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, която предвижда, че при
невъзможност да се извърши проверка с техническо средство или тест на място, от
водачите на МПС, участници в ПТП, се вземат проби от медицински специалист в
лечебното заведение, в което са транспортирани за оказване на медицинска помощ
или са настанени за лечение. В този случай на основание чл.4 ал.3 от
Наредбата, контролния орган незабавно
предприема мерки за установяване на участниците в ПТП-то транспортирани за
оказване на медицинска помощ или настанени в лечебно заведение, като посочва на
кои от тях да бъде взета проба и попълва и изпраща до лечебното заведение
талона за изследване. В случая въз.С. е бил настанен на лечение в МБАЛ
„Св.Анна“- Варна и е била налице обективна , реална и законова възможност от
същия да бъде взета кръвна проба за изследване за наличие на наркотични
вещества, доколкото в чл.11 от Наредбата изрично е посочено, че вземането на
проби за химическо и химико-токсикологично лабораторно изследване се извършва в
спешните отделения на многопрофилните лечебни
заведения за болнична помощ, в ЦСМП, както и в лечебните заведения, в които
лицата са били транспортирани за оказване на медицинска помощ или са настанени
за лечение.В този смисъл не е било и необходимо въз.С. да бъде транспортиран до
ВМА-Варна да му бъде взета кръвна проба, а е могло тази проба да се вземе в
МБАЛ „Св.Анна“-Варна и да бъде изпратена за изследване във ВМА –Варна съгласно
чл.20 ал.1 от Наредбата. Самият
той пък, с оглед данните за здравословното му състояние, не е могъл сам да
отиде до ВМА, за да даде проба за изследване.
Поради изложеното до тук съдът намира, че нарушението,
което е вменено във вина на въз.С. не е осъществено от него от обективна и
субективна страна.С оглед на това и атакуваното постановление е неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да
бъде отменено.
Доколкото няма искания за
присъждане на разноски в полза на въз.С., съдът намира, че не следва да се
произнася в тази насока.
Водим от горното и на основание
чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 20-0819-004401 / 20.11.2020г. на Началника на група в сектор „ПП“ при
ОД-МВР-Варна, с което Н.Л.С. му е наложено административно
наказание “Глоба” в размер на 2 000лв. и „Лишаване то право да управлява МПС“
за срок от 24 месеца на основание чл.174 ал.3 от ЗДП.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му пред Административен
съд-Варна по реда на АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: