№ 41
гр. Берковица, 07.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ЮЛИТА Н. Г.А-ТРИФОНОВА
при участието на секретаря НИНА ЛЮБ. Г.А
като разгледа докладваното от ЮЛИТА Н. Г.А-ТРИФОНОВА
Административно наказателно дело № 20241610200071 по описа за 2024
година
Производството е по чл. 59, ал. 1 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № 21Б/15.01.2024 година на ВПД Началник
на Районно управление- Берковица към ОД МВР Монтана, упълномощен с
МЗ № 8121к-9478/ 11.10.2012 г. на МВР, на Д. Л.Б., с ЕГН ********** от град
Берковица, ул. ”К.” № 7 е наложена на основание чл. 53 ал. 1 от ЗАНН и чл.
257, ал. 1 от ЗМВР, глоба в размер на 300,00 (триста) лева, за това, че на
17.12.2023 г., около 13:35 часа в град Берковица, ул. ”К.” № 7 при отправено
и изготвено писмено полицейско разпореждане да преустанови всякакви
скандали и разправии с К. А. А.а, с ЕГН ********** същата продължава и не
преустановява скандалите, с което виновно е нарушила чл. 64, ал. 4 във
връзка с чл. 258, ал. 1 от ЗМВР.
Недоволна от наказателното постановление останала жалбоподателката
Брюжие, която го обжалва в срок и излага, че НП е незаконосъобразно и
неправилно. Лично в съдебно заседание излага доводи, че не е извършила
нарушението, за което е наказана. Предвид изложените обстоятелства и
констатации, моли съда да отмени НП като незаконосъобразно и
необосновано.
Ответната страна– ВПД Началник РУ в ОДМВР Монтана, РУ
1
Берковица, не изпраща представител. В писмото с което е изпратена жалбата
моли съда да потвърди наказателното постановление по ЗМВР на РУ
Берковица.
Районен съд- Берковица намира, че при съставянето на акта за
установяване на административно нарушение и издаването на наказателното
постановление са допуснати съществени нарушения на административно
производствените правила, поради което и същите следва да не породят
целените с тях правни последици.
Разгледана и по същество жалбата е основателна, а съображенията на
съда за това са следните:
Изложената в акта и издаденото въз основа на него наказателно
постановление фактическа обстановка се оспорва изцяло от жалбоподателя.
За съдебно заседание актосъставителят и свидетелят, редовно призовани,
явява се само актосъставителя и потвърждава отразените в АУАН
констатации.
Съдът намира, че при издаването на процесното НП са
допуснати процесуални нарушения, които са съществени и не са от
категорията на тези нарушения, които могат да бъдат преодолени по реда на
чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, като същите са достатъчно основание за отмяна на
наказателното постановление.
Съгласно разпоредбата на чл. 64, ал. 4 от ЗМВР „Разпорежданията на
полицейския орган са задължителни за изпълнение, освен ако налагат
извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение или
застрашават живота или здравето му”. Внимателния прочит на тази
разпоредба води до извода, че с разпоредбата на чл. 64, ал. 4 от ЗМВР се дава
възможност на полицейските органи да издават разпореждания, като същите
са със задължителен характер, регламентиращ задължение за изпълнение за
лицата, спрямо които са издадени, освен ако налагат извършването на
очевидно за същите престъпление или нарушение, или застрашават живота
или здравето им.
Макар и непълна описаната в АУАН и НП фактическа обстановка сочи
на извършено нарушение на чл. 64, ал. 4 от ЗМВР, която именно разпоредба
вменява на гражданите задължение за изпълнение на полицейските
разпореждания, издадени по реда на чл. 64 от ЗМВР.
2
Настоящият съдебен състав намира, че в противоречие със словесното
описание на нарушението, само в обжалваното НП (в АУАН липсва), като
нарушена е посочена нормата на чл. 258, ал. 1 от ЗМВР: „Който без
уважителни причини не се яви в местата по чл. 69, ал. 1, след като е редовно
призован, се наказва с глоба до 300 лв.“
Противоречието между словесното описание на нарушението и
посочената като нарушена правна норма, представлява съществено
процесуално нарушение, което е довело до нарушаване правото на защита на
жалбоподателя, предвид това, че го затруднява да разбере вмененото му
нарушение и да се защити срещу него, поради което и представлява
самостоятелно основание за отмяна на обжалваното постановление.
Ето защо съдът намира, че при съставяне на акта, и при издаване на НП
не е посочена прецизна цифрова квалификация на нарушението, което е
нарушение на чл. 42, т. 5 и на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН.
На следващо място съдът намира, че в случая не е ясно какво точно
разпореждане жалбоподателят не е изпълнил- в какво се изразява то.
Описание на издаденото полицейско разпореждане, както и условията на
издаването, липсва и в описателната част на така издаденото НП, което
представлява нарушение на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
Полицейските разпореждания трябва да бъдат ясни, разбираеми за
възприемане и да бъдат необходими за извършване на служебните функции
на полицейските органи, а не да са хаотични, противоречиви, неясни. Не е
посочено писменото разпореждане, за което се твърди, че не е изпълнено, от
коя дата е, кой го е издал, същото не е приложено по делото.
На следващо място, разпитаният в съдебно заседание актосъставител Г.
твърди издаването на протоколи за предупреждение както спрямо
жалбоподателката, така и спрямо другото лице, участник в твърдения скандал
на 17.12.2023 г. в град Берковица, на ул. К. № 7. Съдът не намери подобни
доказателства в кориците на делото, макар че с писмо от 23.02.2024 г. изрично
е поискал представяне на цялата административно наказателна преписка по
случая.
По преценка на съда, нарушението за което е наказан жалбоподателя е и
недоказано.
Предвид на това съдът намира, че не следва да се обсъждат и доводите
3
по същество на спора, както и останалите направени от жалбоподателят
възражения, тъй като въпросите има ли извършено нарушение, кой е неговият
автор и има ли той вина, следва да бъдат разгледани само при
законосъобразно протекъл процес на административно наказание, но не и
когато самото производство е водено и завършено порочно.
С оглед на гореизложеното, съдът счита, че обжалваното Наказателно
постановление следва да се отмени като незаконосъобразно.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 62, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 21Б/15.01.2024
година на ВПД Началник на Районно управление- Берковица към ОД МВР
Монтана, упълномощен с МЗ № 8121к-9478/ 11.10.2012 г. на МВР, с което на
Д. Л.Б., с ЕГН ********** от град Берковица, ул. ”К.” № 7 е наложена на
основание чл. 53 ал. 1 от ЗАНН и чл. 257, ал. 1 от ЗМВР, глоба в размер на
300,00 лева за нарушение на чл. 64, ал. 4 във връзка с чл. 258, ал. 1от ЗМВР,
като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд Монтана по реда на АПК, в 14-дневен срок от
съобщението на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Берковица: _______________________
4