Р Е Ш Е Н И Е
№ 34 / 14.3.2017г. гр.Карнобат,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
КАРНОБАТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, I граждански състав
На тринадесети февруари, две
хиляди и седемнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател:
Татяна Станчева
Секретар: В.Х.
като разгледа докладваното от съдия Татяна Станчева
гр.дело № 402 по описа за 2016 год., за да се произнесе взе пред вид
следното:
Производството по делото е образувано по исковата
молба на ищеца К.Л.Г., ЕГН **********,***, с която е предявил срещу
ответника ТП "ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО" –Карнобат, ЮИДП Сливен с
адрес: гр.Карнобат, ул.“Москва“ № 1, ЕИК: 2016176540260, представляван от инж.С.Т.В.,
при условията на кумулативно обективно съединяване искове по чл. 344,
ал.1, т.1- т. 3
вр. с чл. 225, ал.1
от КТ и чл. 86 от ЗЗД,
с които ищецът иска да бъде признато за незаконно и отменено като такова
уволнението му въз основа на Заповед № РД-10-016/19.04.2016 г. на Директора на ТП „ДГС Карнобат“ на
основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ, да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност и да
му бъде заплатено обезщетение за времето
през което е останал без работа. Претендираното от ищеца обезщетение по чл.225 КТ е за шест месеца по 650 лв. за периода от 19.04.2016 г. до 19.10.2016 г., в
общ размер 3900 лева. Твърди се, че при извършеното от ответника съкращаване на
щата не е извършен подбор, тъй като в процедурата по прекратяването на ТПО са
допуснати съществени процесуални пороци, не са оставени на работа работниците с
по-висока квалификация и които работят по-добре. С допълнителни молби от
14.7.2016г.,11.08.2016г., 25.08.2016г., 17.10.2016г. и 08.11.2016г. ищецът,
чрез процесуалният си представител- адв.Т.Т., е уточнявал претенциите си.
При условията на евентуалност, при отхвърляне на исковете
по чл.344, ал.1, т.1, т.2, т.3 от КТ, е предявен иск по чл.224 ал.1 КТ, за
полагаем, но не ползван платен годишен
отпуск от работника за последните три години преди датата на завеждането на
иска – за периода от 20.06.2013 г. до 19.04.2016 г., разпределен съответно – 3
дни за периода от 20.06.2013 г. ÷ 31.12.2013 г. – 88,64 лева; 7 дни за
периода 01.01.2014 г. ÷ 31.12.2014 г. – 206,82 лева; 7 дни за периода
01.01.2015 г. ÷31.12.2015 г. – 206,82 лева и 3 дни за периода 01.01.2016 г.
÷19.04.2016 г. – 88,64 лева. В общ размер претенцията по чл.224
от КТ е за 590,92 лв.
Ищецът е предявил иск по чл.
159 от КТ за заплащане обезщетение за неначислен и незаплатен допълнителен
платен годишен отпуск за синдикален член: за периода 20.06.2013 г. – 31.12.2013
г. – 4 дни - 118.18 лева; за периода от 01.01.2014 г. до
31.12.2014 г. – за 8 дни – 236.36 лева; за периода 01.01.2015г. до 31.12.2015
г. – 8 дни – 236.36 лева; за периода от 01.01.2016 г. до 19.04.2016 г. – 4 дни
– 118.18 лева. Претенцията за неначислен и незаплатен допълнителен платен
годишен отпуск за синдикален член за периода от 20.06.2013 г. до 19.04.2016 г. е
общо за 24 дни в размер на 472.72 лева.
При условията на евентуалност при отхвърляне на
исковете по чл.344 КТ, се претендира обезщетение по чл.222 от КТ за оставане
без работа за срок от един месец, след прекратяване на трудовото
правоотношение, за периода от 19.04.2016 г до 19.05.2016 г. в размер на 650
лева.
Ищецът е
предявил иск осъждане на ответника да му плати премиално заплащане –
допълнително трудово възнаграждение, на основание чл.132 и следващите от КТД/вж
л.д.442-гръб, том втори/, за което ищецът посочва, че се начислява, дължи и изплаща на работниците при ответника в края на
съответната календарна година. Претенцията е за следните периоди: от
20.06.2013 г. – 31.12.2013г. – 325,00 лева; за периода 01.01.2014 г. –
31.12.2014 г. – 650,00 лева; за периода 01.01.2015 г. – 31.12.2015 г. – 650,00
лева; за периода от 01.01.2016 – 19.04.2016 г. – 325,00 лева. Претендираното премиално заплащане е в общ размер от 1950,00 лева за периода от 20.06.2013 г. до
19.04.2016г.
Ищецът е предявил иск срещу ответника, на основание чл.39 и сл. КТД, за заплащане
на зимно и лятно работно облекло, дължимо до края на съответната календарна
година, както следва: за периода 20.06.2013г. – 31.12.2013 г. – 150,00 лева за
зимно и лятно работно облекло, от които 100,00 лева за зимно работно облекло и
50,00 лева за лятно работно облекло; за
периода 01.01.2014г. – 31.12.2014 г. – 300,00 лева за зимно и лятно работно
облекло, от които 200,00 лева зимно и 100,00 лятно работно облекло; за периода 01.01.2015 г. – 31.12.2015 г. – 300,00
лева за зимно и лятно работно облекло, от които 200,00 лева зимно и 100,00
лятно работно облекло и за периода от 01.01.2016 г. до 19.04.2016г – 150,00
лева за зимно и лятно работно облекло, от които 100,00 лева за зимно работно
облекло и 50,00 лева за лятно работно облекло, в общ размер от 900 лв.
Предявен е иск с правно основание по чл.262, ал.1 т.1 от КТ, като ищецът твърди, че е полагал при
ответника-работодател извънреден труд при работен график от понеделник до
неделя за целия период от 20.6.2013 г. до 19.04.2014 г., изпълнявайки трудовите
си задължения, като е започвал работа в 17.00 ч. на деня и напускал в 07.30
часа на следващия ден. Твърденията на
ищеца са, че за периода от понеделник до петък е работел извън установеното
работно време 5 дни по 2 часа извънреден труд за 52 седмици на година – 650
часа извънреден труд. Ищецът е посочил конкретно датите за периода от 20.6.2013
г. до 20.04.2014 г. и часовете, в които е работил, като общо за посочения
период се твърди ищецът да е работил в извънработно време 209 дни по 2.5 часа
или 522.5 часа по 3.69 лв. на час. Претенцията е в общ размер от 1929.59 лв.
На основание чл.262, ал.1 т.2 от КТ ищецът претендира заплащане на
трудово възнаграждение за работа през почивни дни за периода 20.06.2013 г. – 20.04.2014
г., конкретно посочени по дати и часове общо за 88 дни по 2,5 часа – 220 часа
по 3,693 лева/час, общо за периода от 20.06.2013 г. до 20.04.2014 г.
претенцията е в размер на 812,46 лева.
На основание чл.262, ал.1 т.3 от
КТ ищецът претендира заплащане на възнаграждение за полаган извънреден труд - работа
през официални и празнични дни за периода 20.06.2013 г. до 19.04.2014 г., през
дните: 06.09.2013 г.; 24,25,26, 31.12.2013 г.; 01.01.2014 г.; 03.03.2014 г. –
общо 7 дни по 2,5 часа - 17,5 часа по 3.693
лева/час – общо 64.63 лева.
Върху всички искови претенции се претендира законна лихва върху
главниците от датата на подаване на исковата молба от 20.06.2016 година до
окончателното плащане.
В съдебно заседание ищецът се представлява от упълномощен процесуален представител,
който поддържа исковите претенции и моли за тяхното уважаване.
В законовия едномесечен срок по чл. 131 от ГПК ответникът, редовно уведомен е представил писмен отговор, с
който е оспорил предявените искове, за което е изложил подробни съображения и моли
за отхвърляне на исковете и присъждане на разноските по делото. Ангажира
доказателства.
В съдебно заседание, ответникът ТП "ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО"
–Карнобат чрез упълномощените си процесуални представители моли за отхвърляне
на предявените искове. Представя писмени бележки.
Карнобатският районен съд, след
като взе предвид направените искания и доводи, обсъди поотделно и в тяхната
съвкупност събраните по делото доказателства, и след като съобрази закона,
намира за установено следното:
По делото не се спори, а и от представените писмени доказателства се
установява, че ищецът е работил при ответника като пазач невъоръжена охрана с
трудов договор за неопределено време. От последното допълнително споразумение
към трудовия договор на ищеца/л.д.210, том първи/ се установява, че основното
му трудово възнаграждение е в размер на 420 лв. и допълнително
възнаграждение за трудов стаж и опит
-33% или 138, 60 лв., т.е. брутното трудово възнаграждение на ищеца е било в
размер на 558,60 лв. Няма спор, че ищецът е освободен от тази длъжност със
заповед № РД-10-016/19.04.2016г. на директора на ТП“ДГС Карнобат” на основание
чл.328, ал.1 т.2 от КТ-съкращаване в щата след проведен подбор между лицата
назначени на същата длъжност. Ищецът е освободен, считано от 19.04.2016г., като
заповедта е връчена на дата 19.04.2016г., при отказ на ищеца да я получи, удостоверен
с подписите на двама свидетели.
Предвид направеното от ищеца оспорване на заповедта за уволнение,
законосъобразността ѝ следва да се преценява от съда съобразно
съответствието на посоченото в нея основание за това и действителното
фактическо положение. Доказателствената тежест за доказване на законосъобразно
упражняване на правото да прекрати трудовото правоотношение с ищеца на соченото
в заповедта основание, има работодателят.
До прекратяването на ТПО на
ищеца се е стигнало след като със заповед № РД – 49-230 от 17.06.2015 г. на
Десислава Танева –министър на земеделието и храните е закрито ДГС Сунгурларе,
поделение на ЮИДП Сливен и неговата територия е преминала към ТП ДГС Карнобат.
С писмо изх. № ПО 09-01936/20.101.2015г. Директорът на ТП „ДГС Карнобат“
е уведомен, че с решение на Управителния съвет на „ЮИДП ДП Сливен” е утвърдена
нова структура и щат на ТП ДГС Карнобат. Съгласно новата структура общата
численост на персонала е намалена от 70 на 50 щатни бройки, считано от
04.01.2016г., като за структурно звено „професии неизискващи специална
квалификация“ – „пазач невъоръжена охрана” намаляването на щата е от 5 на 2
щатни бройки, т.е. съкращават се 3 щ.бройки за пазач невъоръжена охрана. От
представеното щатно разписание на длъжностите при ответника към 24.05.2015г. се
установява, че в предприятието щатните бройки за длъжността „пазач невъоръжена
охрана“ са били 5/л.д.61, том първи/, а към 04.01.2016г., съгласно новото щатно
разписание, щатните бройки са намалени общо с 20 бройки, в това число е предвидено
намаляване на щатните бройки за длъжността „пазач невъоръжена охрана” от 5 на 2
бр. Тези обстоятелства се установяват и от назначената ССчЕ, която посочва, че
към настоящия момент в предприятието щатните бройки за длъжността „пазач
невъоръжена охрана“ са две и няма незаети щатни бройки за тази длъжност и не са
назначени лица на тази длъжност.
Със заповед № РД-05-134 от 19.06.2015г.,
директорът на ТП ДГС Карнобат е уведомил
работниците и служителите за предстоящата промяна, срещу подпис. Ищецът К. Л.Г.
също е бил уведомен срещу подпис /л.д.41, том първи/.
Със заповед № РД-05-145/13.07.2015г. директорът на ТП ДГС Карнобат, на
основание чл.329 от КТ е утвърдил „Процедура за подбор при съкращаване на
персонала в ДГС Карнобат ТП на „ЮИДП“ гр.Сливен“. Процедурата за подбор е
приложена към цитираната заповед. Самата процедура по подбор на работниците и
служителите е започнала въз основа на заповед № РД-270/30.11.2015г. директорът
на ТП „ДГС Карнобат“ /л.д.49, том първи/. Видно от заповедта в подбора по
чл.329, ал.1 от КТ са включени петимата служители, заемащи длъжността „пазач
невъоръжена охрана“ в ТП „ДГС Карнобат“, между които е и К. Л.Г.. Със
заповедта е определен съставът на комисията,
която да извърши подбора, да оценява служителите по показателите, критериите и
начина, посочени в „Процедурата за
подбор при съкращаване на персонала в ДГС Карнобат ТП на „ЮИДП“ гр.Сливен. С
протокол от 30.11.2015г. комисията, назначена за извършване на подбора е извършила
оценяване на служителите между които е извършен подбора, включително и тези
заемащи длъжността „пазач невъоръжена охрана“. При оценяването на служителите са
попълнени формуляри за оценка на петимата служители, назначени като „пазач
невъоръжена охрана“, като е взето под внимание становището на прекия им
ръководител. В резултат на оценката на
тези служители, с най –много точки са Е.В.Ч. – 14т., Х.И.Х. -13т., останалите
са получили оценки както следва: К. Л.Г. -11т., К.Д.К. -10т. и Х.Х.О. – 5т. по
твърденията на ищеца че е с най –високо образование и квалификация следва да се
посочи, че оставените на работа служители и ищецът са с еднакво образование и
квалификация и са получили еднакъв брой точки при оценяването от комисията
извършваща подбора – по 1 точка. По твърденията на ищеца, че е с най –дълъг
стаж, следва да се отбележи както той така и двамата служители оставени на
работа при ответника Е.В.Ч. и Х.И.Х. имат еднакъв брой точки, тъй като всички
те са със стаж над 15 години и са получили максималната оценка по този
показател. Оценката на ищеца поставена във връзка с изпълняване на трудовите му
задължения е 2 точки, а на Е.В.Ч. и Х.И.Х. във връзка с изпълнението на
задълженията са поставени по 5 точки. За да бъдат поставени тези оценки
комисията по подбора се е съобразила със становището на прекия ръководител на
лицата заемащи длъжността пазач невъоръжена охрана. Конкретно за ищеца прекият
ръководител е посочил, че като работник винаги е създавал проблеми, разменял е
смените с другите си колеги без да уведоми ръководството на предприятието,
извършвал е размяна на смените със служители, които не са назначени за пазачи е
и допуснал разграбване на имущество на предприятието.
Преди предприемане на действия по прекратяване на ТПО с ищеца Кр.Г., работодателят
е отправил писмено запитване, връчено на ищеца на 11.11.2015г. за установяване
дали същият попада в кръга в някоя от категориите, изброени в чл. 333 от КТ. Тъй като ищецът е посочил, че
страда от заболяване и попада в категорията на защитени лица по чл.333 от КТ,
само за изчерпателност следва да се посочи /ищецът не е въвел твърдения за
нарушаване на процедурата по уволнението му в тази посока/, че преди
прекратяване на ТПО, ответникът е поискал становище-разрешение от ИА „Главна
инспекция по труда“. Работодателят е изпратил на ИА „Главна инспекция по труда“
решението на ТЕЛК № 095 от 11.01.2016г./л.д.93, том първи/, с което ищецът е
освидетелстван, независимо, че в същото е посочено, че същият не попада под защитата
на чл.333, ал.3 от КТ /Наредба № 5, т.1/. С писмо изх.№ 16066402/12.04.2016г., ИА
„Главна дирекция по труда“ е отговорила на работодателя, че ищецът не страда от
заболяване попадащо под защитата на чл.333 от КТ./л.д.131, том първи/.
В предприятието на ответника е създадена синдикална организация към КНСБ.
С решение № 16/01.09.2015г. УС на Федерацията на синдикалните организации от
горското стопанство и дървообработващата промишленост към КНСБ е приел за
редовен член новоучредената синдикална организация при ТП ДГС Карнобат с трима
синдикални члена, между които е и ищецът Кр.Г.. Преди предприемането на
действия, работодателят е поискал и получил съгласието на ръководството на Федерацията на синдикалните организации от
горското стопанство и дървообработващата промишленост към КНСБ за прекратяване
на ТПО с ищеца /л.д.125, том първи/.
По изложените по-горе съображения, съдът намира, че правото на уволнение
е надлежно упражнено работодателя. С оглед основанието за уволнение -
съкращаване на щата, подборът е бил задължителен, след като трудовата функция
се е изпълнявала от повече от едно лице, и той е извършен по критериите по чл. 329, ал.
1 КТ. Подборът действително е предшествал уволнението - извършен е с
оглед предстоящо съкращение в щата.
Служителите, включени в подбора, са били оценявани по критериите
образователна степен, допълнителна квалификация свързана със заеманата
длъжност, трудов стаж и професионален опит оценка на служителя, ниво на
изпълнение на възложената работа – оценка от прекия ръководител за изпълнение
на преките задължения и дисциплинарното минало на работника/служителя. Видно от
протокола за извършен подбор ищецът има по-слаби резултати като обща оценка
(сбор от оценките по отделните показатели) от Е.В.Ч. – 14т., Х.И.Х. -13т.,
които са оставените на работа. Следователно, не се оправдава тезата на ищеца,
че при извършването на подбора не са спазени изискванията на чл. 329, ал.
1 КТ
По изложените съображения претенциите по чл.344, ал.1 т.1 и т.2 от КТ за признаване на уволнението на ищеца
за незаконно и възстановяване на заеманата преди уволнение длъжност са неоснователни
и следва да бъдат отхвърлени.
Поради неоснователността на посочените две претенции, неоснователна се
явява и претенцията по чл.225 ал.1 от КТ за обезщетение за оставането на ищеца без
работа поради незаконното уволнение за периода от 19.04.2016 г. до 19.10.2016
г., в общ размер 3900 лева.
По претенцията по чл.220, ал.1 от КТ.
Съгласно посочената норма, страната която има право да прекрати ТПО с
предизвестие може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието
като дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово
възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието.
В заповедта за прекратяването на ТПО на ищеца е отразено че работодателят
му дължи обезщетение по чл.220, ал.1 във вр. чл.326, ал.2 от КТ за срока на
неспазеното предизвестие. На ищеца е начислено обезщетение в размер на брутното
му трудово възнаграждение от 558,60 лв. която е включена във възнаграждението
за м.април 2016г., с оглед на което тази претенция е неоснователна.
По претенцията по чл.222 от КТ в размер на 650 лв.
Съгласно чл.222 от КТ, при на прекратяване на ТПО с работника или
служителя поради закриване на предприятието или на част от него, съкращаване в
щата, работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя, което
е в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е
останал без работа, но за не повече от 1 месец. С акт на Министерския съвет, с
колективен трудов договор или с трудовия договор може да се предвижда обезщетение
за по-дълъг срок. Ако в този срок работникът или служителят е постъпил на
работа с по-ниско трудово възнаграждение, той има право на разликата за същия
срок. Съгласно чл.15, ал.1 от Браншовия трудов договор на работещите в отрасъл
„Горско стопанство” работодателят дължи обезщетение по чл.222 от КТ за не
повече от 2 месеца. Това обезщетение в размер на две брутни заплати е начислено
за м.май 2016г., като след удръжките ищецът е получил на 06.06.2016г. нетно
възнаграждение в размер на 926,05 лв. и претенцията е неоснователна.
По претенцията по чл.224 ал.1 КТ. Претенцията е в общ размер от 590,92
лв. за полагаем, но не ползван платен годишен отпуск от ищеца за последните три
години преди датата на завеждането на иска – за периода от 20.06.2013 г. до
19.04.2016 г., разпределен съответно – 3 дни за периода от 20.06.2013 г.
÷ 31.12.2013 г. – 88,64 лева; 7 дни за периода 01.01.2014 г. ÷
31.12.2014 г. – 206,82 лева; 7 дни за периода 01.01.2015 г. ÷31.12.2015
г. – 206,82 лева и 3 дни за периода
01.01.2016 г. ÷19.04.2016 г. – 88,64 лева.
Съгласно разпоредбата на чл.155, ал.4 от КТ размерът на основания платен
годишен отпуск на работника /служителя е не по-малко от 20дни. Съгласно трудовия
договор на ищеца уговореният платеният годишен отпуск е 20 работни дни, като
страните не са уговаряли по-голям размер на платения годишен отпуск и такъв не
е предвиден и БКТД. От представените по делото писмени доказателства –заповеди
на директора на ТП ДГС Карнобат от 14.04.2014г., 24.11.2014г. 20.11.215 г., издадени
въз основа на заявление от ищеца за ползване на платен годишен отпуск, е видно,
че ищецът е ползвал по 20 дни платен отпуск съответно за 2013г., за 2014г. и за
2015г. и няма неизползван основен платен годишен отпуск, което се установи и от
ССчЕ.
Относно претенцията за допълнителен отпуск дължим на ищеца като
синдикален член.
Ищецът е синдикален член към синдикална организация КНСБ при ТП ДГС
Карнобат, считано от 1.09.2015г., когато е създадена синдикалната организация в
предприятието и съгласно чл.159, ал.1 от КТ на същия се полага допълнителен
платен отпуск най-малко 25 часа годишно. Съгласно Браншовия КТД за работещите в
отрасъл „Горско стопанство” платеният годишен отпуск на синдикалните членове
варира в зависимост от трудовият им стаж, като за лице с трудов стаж над 20
години, полагаемият годишен отпуск е 24 дни-чл.34, ал.1 от БКТД. Ищецът е с
трудов стаж повече от 20 години и е бил с право на платен годишен отпуск за
периода от 01.01.2015г. до 01.09.2015г. в размер от 20 дни, а за периода от
01.09.2015г. до 31.12.2015г. в размер на 24 дни, изчислени пропорционално за
посочените периоди. Съгласно заключението на назначената по делото ССчЕ, полагаемият
отпуск на ищеца за 2015г. е 21 дни/включващ основен и допълнителен за
синдикален член/, а за 2016 г. полагаемият отпуск към датата на
прекратяване на ТПО е 7 дни/основен и допълнителен за синдикален член/.
Към момента на освобождаването на ищеца от работа, същият не е ползвал полагаем
платен отпуск от 1 ден за 2015г. и 7 дни за 2016 г., общо 8 дни. При прекратяването на ТПО на ищеца е предвидено
обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за 8 дни неползван платен отпуск, което е
начислено в брутното трудово възнаграждение на ищеца за м.април 2016г. и е
платено на ищеца.
Относно претенциите за полагане на извънреден труд по чл.262, ал.1 т.1,
т.2 и т.3 от КТ. Съгласно чл.143, ал.1 от КТ, извънреден е трудът, който се
полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на
работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън
установеното за него работно време, а ал.2 на същия член предвижда забрана за
полагане на извънреден труд.
Предвид направеното оспорване от ответника на претенциите на ищеца за
заплащане на положен извънреден труд в извънработно време, в почивните дни и по
време на официалните празници, в тежест на ищеца е да докаже твърденията си
което той не направи и не доказа твърденията си за положен извънреден труд.
По иска за заплащане на допълнително/премиално/ възнаграждение.
Съгласно чл.11, ал.1 от Вътрешните правила за организацията на работната
заплата в ЮИДП Сливен и неговите териториални поделения/л.д.161, том първи/фонда
работна заплата се регулира тримесечно, според финансово икономическото
състояние на предприятието, установен с Наредба № 22 от 14.12.2012г. за
условията и реда за определяне на средствата за работната заплата в държавните
предприятия по чл.163 от Закона за горите и в техните териториални поделения. След
приключване на отчетното тримесечие директорът на съответното ДГС представя
финансов отчет на директора на ЮИДП за формирания финансов резултат на
предприятието. При реализиране на положителни резултати директорът на ЮИДП определя
със заповед допълнително заплащане на всяко ДП. Въз основа на тази заповед директорът
на ТП ДГС Карнобат със своя с нарочна разпределя между работниците и
служителите суми като допълнително /премиално/ възнаграждение. Във връзка с
реализирани положителни резултати през третото тримесечия на 2013г., директорът
на ТП ДГС Карнобат със заповед № РД-05-153 от 4.10.2013г./л.д.134, том първи/ е
определил персонално допълнително заплащане за работниците и служителите от
предприятието. Видно от заповедта на ищеца е определена и изплатена сумата от
358лв. През 2014г. директорът на ЮИДП не
е издавал заповед за разпределение на средства като допълнително заплащане за
ТП ДП Карнобат и през тази година не са разпределяни на работниците и
служителите допълнителни средства-премиални. През 2015г. –трето тримесечие на
ищеца е начислена сумата от 50лв., а за 2016г. –първо тримесечие е начислена
сумата от 75 лв. Тези средства са включени в брутното трудово възнаграждение на
ищеца и с получаването на нетното си трудово възнаграждение е получил нетната
частта от начислените премиални заплащания. Премиалните заплащания се
начисляват при постигнати финансови резултати, същите не са предварително
уговорени и не са елемент на трудовия договор като конкретна сума между
ищеца и ответника, поради което
предявените искове са неоснователни.
Претенцията за плащане на работно облекло е неоснователна, по следните
съображения:
В чл.41 от БКТД се предвижда, че работодателят осигурява на
работниците и служителите работно и униформено облекло съгласно Наредба № 3 от
15 февруари 2012 г. за определяне на вида, отличителните знаци, условията и
реда за получаване, сроковете за износване на униформеното представително и
униформеното теренно облекло от служителите в изпълнителна агенция по горите,
нейните структури, специализираните териториални звена и държавните предприятия
по чл. 163 от Закона за горите. Това става след издаване на заповед на
изпълнителния директор на ИАГ, съответно след решение на съответния управителен
съвет към държавните предприятия. Такава заповед е издадена само през 2012г.,
като на ищеца на 30.10.2015г. е предоставено полагащото му се лятно работно
облекло -1 бр.панталон, гумени ботуши и шапка.
Съгласно чл.3 от Наредбата, униформеното
облекло се предоставя, за да се отличават служителите на ИАГ, нейните
структури, специализираните териториални звена, служителите на държавните
предприятия и териториалните им поделения при изпълнение на служебните им
задължения. Ищецът не може да претендира от
ответника заплащане на полагаемото работно облекло предвид разпоредбата на чл. 11 от
същия нормативен акт, която предвижда, че не се дължи
компенсация в пари при несвоевременно предоставяне на униформено облекло.
Предвид отхвърлянето на исковите претенции, на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК ищецът дължи на ответника направените разноски по делото –
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.
Мотивиран от гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен
предявеният от К.Л.Г., ЕГН **********,***, иск по чл.
344, ал.1, т.1 от КТ срещу ТП "ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО"
–Карнобат, ЮИДП Сливен с адрес: гр.Карнобат, ул.“Москва“ № 1, ЕИК: 2016176540260,
представляван от инж.С.Т.В., за признаване уволнението на ищеца въз основа на Заповед
№ РД-10-016/19.04.2016 г. на Директора
на ТП „ДГС Карнобат“ на основание чл.
328, ал. 1, т. 2 от КТ за незаконно.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен
предявеният от КТ от К.Л.Г., ЕГН **********,***, иск по чл.
344, ал.1, т.2 срещу ТП "ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО" –Карнобат, ЮИДП
Сливен, с адрес: гр.Карнобат, ул.“Москва“ № 1, ЕИК: 2016176540260, за
възстановяване на ищеца заеманата при ответника преди уволнението работа –
пазач невъоръжена охрана.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен
предявеният от К.Л.Г., ЕГН **********,***, иск по чл.
344, ал.1, т.3 във вр. чл.225, ал.1 от КТ, срещу ТП "ДЪРЖАВНО ГОРСКО
СТОПАНСТВО" –Карнобат, ЮИДП Сливен, с адрес: гр.Карнобат, ул.“Москва“ № 1,
ЕИК: 2016176540260, за заплащане от ответника на ищеца на обезщетение за
оставане без работа, поради незаконно уволнение за периода от 19.04.2016 г. до 19.10.2016 г., в общ размер 3900 лева.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен
предявеният от К.Л.Г., ЕГН **********,***, иск по чл.222,
ал.1 от КТ срещу ТП "ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО" –Карнобат, ЮИДП Сливен
с адрес: гр.Карнобат, ул.“Москва“ № 1, ЕИК: 2016176540260 за осъждане на
ответника да плати на ищеца обезщетение за оставане без работа за срок от един
месец, след прекратяване на трудовото правоотношение, за периода от 19.04.2016
г до 19.05.2016 г. в размер на 650 лева/шестстотин и петдесет лева/.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен
предявеният от К.Л.Г., ЕГН **********,***, иск по чл.224 ал.1 от КТ за
осъждане на ответника да плати на ищеца обезщетение, за полагаем, но не ползван платен годишен отпуск за последните три години
преди датата прекратяване на трудовото праоотношение – за периода от 20.06.2013
г. до 19.04.2016 г., разпределен съответно – 3 дни за периода от 20.06.2013 г.
÷ 31.12.2013 г. – 88,64 лева; 7 дни за периода 01.01.2014 г. ÷
31.12.2014 г. – 206,82 лева; 7 дни за периода 01.01.2015 г. ÷ 31.12.2015
г. – 206,82 лева и 3 дни за периода 01.01.2016
г. ÷19.04.2016 г. – 88,64 лева, в общ размер от 590,92 лева/петстотин
и деветдесет лева и деветдесет и две стотинки/.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен
предявеният от К.Л.Г., ЕГН **********,***, иск по чл.159 от КТ във вр. чл.
34, ал.1 от БКТД за осъждане на ответника да плати на ищеца обезщетение за
неначислен и незаплатен допълнителен платен
годишен отпуск за синдикален член за периода 20.06.2013 г. – 31.12.2013 г. – 4 дни
- 118,18 лева; за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г. – за 8 дни –
236,36 лева; за периода 01.01.2015г. до 31.12.2015 г. – 8 дни – 236,36 лева; за
периода от 01.01.2016 г. до 19.04.2016 г. – 4 дни – 118,18 лева, в общ размер
от 709.08 лева/седемстотин и девет лева и осем стотинки/.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен
предявеният от К.Л.Г., ЕГН **********,***, иск по чл. чл.11, ал.1 от Вътрешните правила за организацията на работната заплата за осъждане на ответника да плати на
ищеца премиално
заплащане – допълнително трудово възнаграждение за периода: от
20.06.2013 г. – 31.12.2013г. – 325,00 лева; за периода 01.01.2014 г. –
31.12.2014 г. – 650,00 лева; за периода 01.01.2015 г. – 31.12.2015 г. – 650,00
лева; за периода от 01.01.2016 – 19.04.2016 г. – 325,00 лева - общо 1950,00 /хиляда
деветстотин и петдесет/ лева.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен предявеният от К.Л.Г., ЕГН **********,*** иск за осъждане на ответника да плати на
ищеца, на основание чл. 41 от БКТД, зимно и лятно работно облекло за периода: 20.06.2013г. – 31.12.2013 г. –
150,00 лева за зимно и лятно работно облекло, от които 100,00 лева за зимно
работно облекло и 50,00 лева за лятно работно облекло; за периода 01.01.2014г. – 31.12.2014 г. – 300,00
лева за зимно и лятно работно облекло, от които 200,00 лева зимно и 100,00
лятно работно облекло; за периода
01.01.2015 г. – 31.12.2015 г. – 300,00 лева за зимно и лятно работно
облекло, от които 200,00 лева зимно и
100,00 лятно работно облекло и за периода от 01.01.2016 г. до 19.04.2016г -
150.00 лева за зимно и лятно работно облекло, от които 100,00 лева за зимно
работно облекло и 50,00 лева за лятно работно облекло, в общ размер от 900 /деветстотин/
лева.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен предявеният от К.Л.Г., ЕГН **********,***, иск срещу ТП
"ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО" –Карнобат, ЮИДП Сливен, с адрес:
гр.Карнобат, ул.“Москва“ № 1, ЕИК: 2016176540260 за осъждане на ответника да
плати ищеца на основание чл.262, ал.1 т.1
от КТ сумата от 1929.59 лв. /хиляда деветстотин двадесет и девет лева и
петдесет и девет стотинки/ за положен извънреден труд - работа в извън работно време.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен предявеният от К.Л.Г., ЕГН **********,***, иск срещу ТП
"ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО" –Карнобат, ЮИДП с адрес: гр.Карнобат,
ул.“Москва“ № 1, ЕИК: 2016176540260 за осъждане на ответника да плати на ищеца,
на основание чл.262, ал.1 т.2 от КТ за периода от 20.06.2013 г.
до 20.04.2014 г. сумата от 812.46 лева/осемстотин
и дванадесет лева и четиридесет и шест
стотинки/ за положен извънреден труд -
работа през почивни дни.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен предявеният от К.Л.Г., ЕГН **********,***, иск срещу ТП
"ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО" –Карнобат, ЮИДП Сливен с адрес:
гр.Карнобат, ул.“Москва“ № 1, ЕИК: 2016176540260 за осъждане на ответника да
плати на ищеца, на основание чл.262, ал.1 т.3 от КТ,
трудово възнаграждение за положен извънреден труд за работа през официални и
празнични дни за периода 20.06.2013 г. до 19.04.2014 г., през дните: 06.09.2013
г.; 24,25,26, 31.12.2013 г.; 01.01.2014 г.; 03.03.2014 г. – общо 7 дни по 2,5
часа - 17,5 часа по 3.693 лева/час –
общо 64.63 лева.
ОСЪЖДА К.Л.Г., ЕГН **********,***, да плати на ТП
"ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО" –Карнобат, ЮИДП Сливен с адрес:
гр.Карнобат, ул.“Москва“ № 1, ЕИК: 2016176540260 сумата от 300 лева,
представляващи направените от ответника разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен
срок от уведомяването пред Бургаски окръжен съд.
СЪДИЯ: