Решение по дело №305/2021 на Районен съд - Бяла Слатина

 Р     Е     Ш     Е     Н     И     E

 

гр.Б.Слатина, 28.10.2021 год.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

БЕЛОСЛАТИНСКИ  РАЙОНЕН  СЪД,  Първи  граждански състав, в публично съдебно заседание на 12 октомври,  Две хиляди двадесет и първа  година, в състав:

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ   ГЕРДОВА

 

при секретаря Таня Тодорова, като разгледа докладваното от Съдия Гердова гр.д. № 305/2021 год. по описа на РС-Б.Слатина, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Постъпила искова молба от Б. „П.П.Ф. С.А., Париж“ рег.№ *********,  клон България ЕИК *********, чрез  Б.П.П.Ф. С.А, клон България със седалище и адрес на управление ***, „Бизнес парк София“, сграда 14, представлявано от Д.Т.Д. - заместник управител, чрез пълномощника юрисконсулт Н.М., с която се иска да се установи наличието на претендираните от ищцовото дружество вземания, като съдът издаде изпълнителен лист срещу ответника Н.И.Б., с ЕГН ********** ***, за сумата от 197,79 лв. главница,дължима по договор за отпускане на потребителски кредит CREX-11658694/21.10.2015г. възнаградителна лихва в размер на 0,00 лв. от 20.08.2016г., мораторна лихва в размер на 79,38 лв. за периода от 20.09.2016г. до 16.10.2020г., ведно със законната  лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 26.10.2020г. /виж датата на куриерската разписка/ до окончателното изплащане на вземането, както и направените  съдебни разноски в исковото и заповедното производство.

В условията на евентуалност в случай, че съдът отхвърли положителният установителен иск, поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на кредита преди депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК, то ищеца желае съдът да постанови решение, с което да осъди ответника Н.И.Б., да заплати горепосочените суми.

ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.422 от ГПК, вр.чл.415 от ГПК вр.чл.124,ал.1 от ГПК, вр.чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

В хода на размяна на книжата по чл.131 от ГПК се установи, че ответника Н.И.Б. не е намерен на посоченият в и.м. адрес в гр.Бяла Слатина, ул.“Т.“ № 41, ет.4, ап.13.

С определение постановено в з.з. на 09.07.2021г. съдът на основание чл.26,ал.2 от ЗПрП назначил адв.М.  Ц.К. от ВрАК за особен представител на ответника Н.И.Б., с ЕГН ********** ***, призован по реда на чл.47 от ГПК, който да го представлява в исковия процес по гр.д.№ 305/2021г. по описа на РС-Б.Слатина с определено адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лв. внесени от ищеца по депозитната сметка на РС-Б.Слатина.

В срока по чл.131 от ГПК адв.М.  Ц.К. от ВрАК депозирал писмен отговор, с който  оспорва иска по основание и размер. Счита, че ответника не дължи процесната искова сума, поради липса на настъпила предсрочна изискуемост на кредита.

Моли да се отхвърли така предявеният иск на ищцовото дружество против ответника, като неоснователен и недоказан по изложените в писменият отговор съображения.

По делото са събрани писмени доказателства. Приложено е ч.гр.д.№ 1241/2020г. по описа на РС-Б.Слатина.

Съдът като взе предвид доводите изложени в исковата молба и след преценка на доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Видно от приложеното ч.гр.д.№ 1241/2020г. по описа на БСлРС срещу длъжника Н.И.Б., с ЕГН **********,*** и настоящ адрес:*** е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 260211/01.12.2020г. в полза на кредитора Б.П.П.Ф. С.А., Париж рег.№ *********,  клон България ЕИК *********, чрез  Б.П.П.Ф. С.А, клон България със седалище и адрес на управление ***, „Бизнес парк София“, сграда 14, представлявано от Д.Т.Д. - заместник управител, чрез пълномощника юрисконсулт Ц.Х.С., за сумата от 197,79 лв. главница дължима по договор за револвиращ потребителски кредит CRЕХ-11658694/21.10.2015г., възнаградителна лихва в размер на 0,00 лв. от 20.08.2016г., мораторна лихва в размер на 79,38 лв. за периода от 20.09.2016г. до 16.10.2020г., ведно със законната  лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 26.10.2020г. /виж датата на куриерската разписка/ до окончателното изплащане на вземането и съдебни разноски в размер на 25,00 лв. внесена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лв.

Заповедта на длъжника Н.И.Б. е връчена по реда на чл.47 от ГПК.

На заявителя са дадени указания да предяви иск за установяване на вземането си, тъй като заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47,ал.5 ГПК и такъв е предявен, въз основа вна който е образувано настоящето производство по гр.д.№ 305/2021г. по описа на БСлРС.

С исковата молба ищеца навежда доводи, че по силата на договор за потребителски кредит CRЕХ-11658694/21.10.2015г., Б.П.П.Ф.“ ЕАД *** е предоставило на ответника Н.И.Б. потребителски кредит в размер на 699,00 лева за закупуването на стока на изплащане. Сумата, предмет на горепосочения договор е била преведена от кредитора по сметка на упълномощеният търговски партньор по начина, уговорен в чл.1 от договора, с което „Б.П.П.Ф.” ЕАД е изпълнил задължението си по него. Превеждането на посочената сума ищеца удостоверил с представяне на заверен препис от превод към търговският партньор на банката „Техномаркет България“ ЕАД(л.74 от делото). Въз основа на чл. 1 от същия, за ответника възникнало задължението да погаси заема на 12 месечни вноски- всяка от които  в размер на 71,97 лв., които вноски съставляват изплащане на главницата по заема, ведно с оскъпяването, съгласно годишния процент на разходите – 29,00 % и годишния лихвен процент – 0,00%, посочени в параметрите по договора.

 От приетите по делото доказателства, включително приложения по делото погасителен план, се установява, че Н.И.Б. е преустановил плащането на вноските по кредит номер CRЕХ-11658694/21.10.2015г. на 20.08.2016, като към тази дата са били заплатени  9/девет/ бр. месечни вноски.

На основание чл.3 от договора вземането на кредитодателя станало изискуемо в пълен размер, тъй като било уговорено, че ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска, вземането става предсрочно изискуемо за целия размер. По този начин ответника останал задължен за остатъка по заема в размер на 197,79 лева, представляващ оставащите погасителни вноски към 20.10.2016 г./падежа на последната вноска/, към която дата кредитът станал изискуем в целия му размер.

По делото е представена от ищеца и приложена Покана от 17.10.2017г.  до ответника Б., с която последният бил приканен да погаси задълженията си към ищцовото дружество в срок от 7 дни, считано от получаване на поканата, но по делото не са били ангажирани доказателства, от които да е видно, че ответникът Б. е получил лично изпратената до него покана.

Назначеният особен представител на ответника с писменият отговор депозиран в срока по чл.131 от ГПК  оспорва иска по основание и размер, като счита, че ответника не дължи процесната искова сума, поради липса на настъпила предсрочна изискуемост на кредита.

При така изложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По отношение допустимостта на предявеният иск:

Предявеният иск е допустим, тъй като е налице  правен интерес от воденето на настоящето производство, като интересът от предявяването му произтича от  наличие на издадена заповед за изпълнение; връчването на тази заповед на основание чл.47,ал.5 от  ГПК,  и спазване на срока по чл. 415, ал. 1 ГПК за предявяване на установителен иск за съществуване на вземането. Предмет на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК е установяване съществуването на обективираните в Заповед за изпълнение на парично задължение № 260211/01.12.2020г. издадена по ч.гр.д. № 1241/2020г. по описа на РС-Б.Слатина, вземания към датата на подаване на заявлението. Успешното провеждане на този иск има за последица влизане в сила на заповедта за изпълнение и осигуряване на възможност за принудително удовлетворяване на отразеното в нея вземане /чл. 416 ГПК/. Предвид изложеното, е налице съществуването на правен интерес за заявителя от предявения иск.

По отношение основателността на предявеният иск:

Уважаването на иск с правно основание чл.415 от ГПК във вр. с чл.422 от ГПК,се предпоставя от установяване на съществуването на вземането.Затова в тежест на ищеца е да установи,съществуването на вземането,чрез ангажиране на съответните доказателства, а ответника следва да докаже наличието на  правоизключващи или правопогасяващи вземането обстоятелства.

В този смисъл предявеният иск е допустим, подаден в законоустановения срок и е   основателен, по следните съображения:

При служебна справка в търговския регистър съдът констатира, че  посоченият в договора кредитор "Б.П.П.Ф." ЕАД е заличен  поради настъпило презгранично сливане в сила от 31.01.2018 г. на основание чл. 13 от Директива 2005/56/ЕО на Европейския Парламент и Съвета от 26.10.2005 г. между  "БНП Париба Пъръсънъл Файненс" АД, регистрирано във Франция, със седалище гр. Париж, и "Б.П.П.Ф." ЕАД, регистрирано в България,  със седалище ***. Считано от 01.02.2018 г., по силата на настъпилото универсално правоприемство, "Б.П.П.Ф." ЕАД упражнява дейността си чрез регистрирания в ТР клон на чуждестранния търговец, а именно: "Б.П.П.Ф. С.А., клон България", при което надлежна страна в исковото производство е посоченият чуждестранен търговец.

От приетите по делото и неоспорени от страните Договор за потребителски паричен кредит CRЕХ-11658694/21.10.2015г. и извършен превод към търговският партньор на банката, се установи, че на посочената дата – 21.10.2015 г. „Б.П.П.Ф.“ ЕАД и Н.И.Б. са постигнали съглашение, по силата на което дружеството се е задължило да предостави на ответника паричен заем в размер на 699,00 лева, при годишен процент на разходите 29,00 % и лихвен процент 0,00%, с цел плащане на телевизор от „Техномаркет България“ АД, при насрещното задължение сумата да бъде върната на 12 равни месечни погасителни вноски, съгласно Погасителен план обективиран в Договора, всяка в размер на 71,97 лв., като падежът на първата погасителна вноска бил 20.11.2015 г., а падежа на последната погасителна вноска бил 20.10.2016 г. С подписването на Договора заемателят удостоверил, че сумата е платена от заемодателя изцяло на търговския партньор „Техномаркет България“ АД, при предаване на стоката - телевизор,

който той получил - по арг. от съдържанието на поле „Удостоверявания“, от подписания договор. Самият договор има характер на разписка за предаване на средствата и други доказателства не са необходими, поради което следва да се приеме, че длъжникът е удостоверил получаването на заемната сума в пълен размер. Постигането на съгласие между страните относно предмета на заема и поемането на задължение за неговото връщане, както и предаването на сумата в държане на ответника по делото се установяват по несъмнен и категоричен начин. Ответната страна не е представила доказателства за изпълнение на задължението в пълен размер.

Неоснователно е възражението на особеният представител на ответника в писменият му отговор, че и.м. е връчена на него, а не на Н.Б., с когото няма връзка и по тази причина ответника не е уведомен за предсрочна изискуемост на кредита.

Фигурата на особения представител цели защита интереса на страна в процеса, която не може лично да вземе участие в него и не се различава от тази на упълномощения такъв. Особеният представител осъществява представителството при единствените ограничения съгласно чл. 29, ал. 5 ГПК, като във вр. с чл. 34, ал. 3 ГПК получаване на отправено до представлявания материално правно заявление не е сред тях. В решение № 198 от 18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 на I ТО на ВКС е прието, че „връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици“, т. е. следва да се приеме, че особеният представител е овластен да приема материалноправни изявления от страна на кредитора, като настоящият съдебен състав приема, че особеният представител е овластен да получи и исковата молба.

Неоснователно е възражението на особеният представител, че в случая е налице предсрочна изискуемост на процесният кредит.  В настоящия случай съдът намира, че не са налице предпоставките за настъпила предсрочна изискуемост на задължението на ответника по сключения между страните договор, тъй като ищеца не посочва в исковата молба кога тя е настъпила и няма доказателства за писмено уведомяване на ответника за предсрочно изискуемо вземането му. Към датата на подаване на заявлението в съда-27.10.2020г. всички погасителни вноски по договора са падежирали.

Възражението на особеният представител на ответника за неравноправност на клаузите на договора за кредит е неоснователно, препращайки към практиката на съда на Европейския съюз по тълкуването и приложението на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, според която съдът е длъжен да следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в потребителските договори дори и такова възражение да не е направено от потребителя.

Съгласно разпоредбата на чл. 143 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Съгласно разпоредбата на чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Следователно, за да се приложи разпоредбата на чл. 146, ал. 1 ЗЗП, което да доведе до нищожност, освен че клаузата трябва да е неравнопоставена, трябва да не е индивидуално уговорена между страните по договора. По аргумент от противното на чл. 146, ал. 2 ЗЗП, индивидуално уговорени са тези клаузи, които не са били изготвени предварително и потребителят е имал възможност да влияе върху съдържанието им. Съгласно разпоредбата на чл. 146, ал. 4 ЗЗП, тежестта за установяване, че договорна клауза е индивидуално уговорена, е върху кредитора.

В процесният случай, от ангажираните от ищеца в тази посока доказателства съдът намира, че не се установи наличието на основание за недействителност, в частност – нищожност, поради противоречие със закона или в нарушение на добрите нрави, като неравноправност на клаузи в Договор № CRЕХ-11658694/21.10.2015г. за покупка на стоки или услуги, сключен между ищеца и ответника, на което и да било от основанията изброени в ЗПК, респективно, че по някакъв начин са били нарушени правата на ответника, в качеството му на потребител по този договор.

В случая е налице сключен в писмена форма между страните двустранен, формален, възмезден договор, като изпълнението на задълженията на едната страна обуславя изпълнение на задължението и на другата страна. Установено е, че дружеството заемодател е предоставило на ответника Н.Б. уговорената сума от 699,00 лв. на датата на сключване на договора – 21.10.2015г., който го е усвоил веднага със закупуването на стоката, за която е отпуснат кредита – посочения по-горе телевизионен приемник от търговски обект на „Техномаркет България“ ЕАД, видно от направеният превод на 21.10.2015г. от ищцовото дружество на търговският партньор. Това  породило насрещното задължение на Б. да върне заетата сума, ведно с уговорения годишен процент на разходите, съгласно уговореното с погасителния план – месечни вноски на точен падеж /посочен в самия договор погасителен план/.

В този смисъл съдът не споделя този довод на особения представител на ответника.

Мораторната лихва се дължи наред с главното задължение, но само при забава в изпълнението на главния дълг. Обезщетението за забава не е уговорено в прекомерни размери. Въпросът дали предсрочната изискуемост е била обявена валидно на ответника не стои практически, доколкото срокът на договора е изтекъл преди депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда/това във връзка с претенциите за главница, а възнаградителна лихва не се претендира от ищеца/. Началният момент и размерът на обезщетението за забава не са обвързани от обявяването на предсрочната изискуемост, поради което претендираната в размер на 79,38 лв. за периода от 20.09.2016г. до 16.10.2020г. мораторна лихва се дължи от ответника.

При тези данни и с оглед установеното от фактическа и правна страна съдът намира, че иска по чл.422 ГПК е основателен за признаване за установено, че ответника Н.И.Б., дължи на ищцовото дружество следните суми: 197,79 лв. главница,дължима по договор за отпускане на потребителски кредит CREX-11658694/21.10.2015г. възнаградителна лихва в размер на 0,00 лв. от 20.08.2016г., мораторна лихва в размер на 79,38 лв. за периода от 20.09.2016г. до 16.10.2020г., ведно със законната  лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 26.10.2020г. /виж датата на куриерската разписка/ до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 260211/01.12.2020г. по ч.гр.д.№ 1241/2020г. по описа на РС-Б.Слатина.

В условията на евентуалност е предявен осъдителен иск, като от исковата молба става ясно, че ищецът предявява осъдителната претенция в случай, че съдът отхвърли УИ по чл.422 от ГПК поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита преди депозиране на заявлението за издаване заповед по чл.410 от ГПК. В случая това условие  не е осъществено, тъй като съдът приема, че към датата на подаване на заявлението в съда-27.10.2020г.(подадено в РС-Велико Търново) всички вноски по кредита са падежирали и претендираните от ищеца искови суми се дължат от ответника.

След като съдът уважава главният УИ, той не дължи произнасяне по евентуално предявеният осъдителен иск.

РАЗНОСКИ:

На основание чл.78, ал.1 ГПК и предвид уважаването на исковете, ответника Н.И.Б. следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по настоящето исково производство разноски в общ размер на 450,00 лв., от които: 50,00 лв.-заплатена държавна такса за производството по делото, 300,00 лв.-възнаграждение за особен представител на ответника, 100.00 лв.-юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП, съгласно приложените платежни документи и с разноските по чл.80 от ГПК/л.8 от делото/.

Съгласно т.12 на ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС по тълкувателно дело № 4/2013г., съдът който разглежда иска с правно основание чл.422 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство. Предвид изхода на спора, ответника Н.Б.  следва да заплати на ищеца и сумата от 75,00 лв. –разноски по ч.гр.дело № 1241/2020г. по описа на РС-Б.Слатина.          

Водим от гореизложените мотиви, съдът                                          

 

 

Р     Е    Ш     И   :

 

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Н.И.Б., с ЕГН ********** ***, че СЪЩИЯТ ДЪЛЖИ на Б. „П.П.Ф. С.А., Париж“ рег.№ *********,  клон България ЕИК *********, чрез  Б.П.П.Ф. С.А, клон България със седалище и адрес на управление ***, „Бизнес парк София“, сграда 14, представлявано от Д.Т.Д. - заместник управител, чрез пълномощника юрисконсулт Н.М., сумата от 197,79 лв. главница,дължима по договор за отпускане на потребителски кредит CREX-11658694/21.10.2015г. възнаградителна лихва в размер на 0,00 лв. от 20.08.2016г., мораторна лихва в размер на 79,38 лв. за периода от 20.09.2016г. до 16.10.2020г., ведно със законната  лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 26.10.2020г. /виж датата на куриерската разписка/ до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед по чл.410 от ГПК № 260211/01.12.2020г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 1241/2020 г. по описа на Районен съд – Бяла Слатина,

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Н.И.Б., с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Б. „П.П.Ф. С.А., Париж“ рег.№ *********,  клон България ЕИК *********, чрез Б.П.П.Ф. С.А, клон България със седалище и адрес на управление ***, „Бизнес парк София“, сграда 14, представлявано от Д.Т.Д. - заместник управител, чрез пълномощника юрисконсулт Н., направените разноски по настоящото исково производство по гр.д.№ 305/2021г. по описа на БСлРС в  общ размер на 450,00 лв., както и сторените от ищеца разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№ 1241/22020г. по описа на БСлРС в размер на 75,00 лв.

 Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок пред ВрОС от уведомяването на страните по делото, че е изготвено.

 На основание чл.7,ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.

Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д.№  1241/2020г. по описа на БСлРС.

 

 

                                                                

                                                                                          

                                                              РАЙОНЕН  СЪДИЯ: