Р Е Ш Е Н И Е
№1683
гр. П., 18.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд,
гражданска колегия, Х – ти състав, в
открито съдебно заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Председател: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА
като разгледа
гр. д. № 03532 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба
от С.В.А.,*** АД кумулативно обективно съединени отрицателни установителни искове
с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията
между страните, че ищцата не дължи на ответното дружество сумата от 1120,48
лв., представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия до
топлоснабден недвижим имот, находящ се в гр. ***за периода от 01.05.2011 г. до
30.04.2013 г. и сумата от 209,96 лв., представляваща законна лихва за забава на
месечните плащания за периода от 30.06.2011 г. до 24.06.2014 г., ведно със
законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението – 17.10.2014 г. до окончателното ѝ изплащане, както и сума в
общ размер от 226,61 лв., представляваща разноски по делото, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 4727 от 17.10.2014 г.
по ч. гр. дело № *****/****
г. по описа на Пернишкия районен съд, въз основа на която е издаден
изпълнителен лист от 12.01.2015 г., по който е образувано изпълнително дело № ***/****
г. по описа на ЧСИ Е.Д., поради погасяване на сумите по давност.
В исковата молба се сочи, че въз основа на
процесния изпълнителен лист е било образувано изпълнително дело № ***/**** г.
по описа на ЧСИ Е.Д., за събиране на удостоверените вземания в размер на сумата
от 1120,48 лв., представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна
енергия до топлоснабден недвижим имот, находящ се в гр. ***за периода от
01.05.2011 г. до 30.04.2013 г. и сумата от 209,96 лв., представляваща законна
лихва за забава на месечните плащания за периода от 30.06.2011 г. до 24.06.2014
г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението – 17.10.2014 г. до окончателното ѝ изплащане,
както и сума в общ размер от 226,61 лв., представляваща разноски по делото, за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 4727 от
17.10.2014 г. по ч. гр. дело № *****/****
г. по описа на Пернишкия районен съд, въз основа на която е издаден
изпълнителен лист от 12.01.2015 г., по който е образувано изпълнително дело № ***/****
г. по описа на ЧСИ Е.Д.. Ищцата посочва, че
процесните суми не са дължими от нея поради погасяването им по давност, започнала
да тече от момента на издаване на изпълнителния лист, когато заповедта за
изпълнение е била влязла в сила. Счита за приложим към вземанията тригодишния
давностен срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, с оглед характера им на задължения за
периодично плащане. Изяснява, че поради бездействието на взискателя, изразяващо
се в отсъствието на поискани изпълнителни действия в продължение на 2 години,
плюс още една година и на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното
производство следва да се счита за прекратено по силата на закона на 12.01.2018
г. С тези съображения отправя искане за уважаване на исковите претенции.
Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Топлофикация –П.“ АД, с ЕИК: *********, е депозирал писмен отговор, чрез юк Софрониева, като с отговора се оспорва така предявеният иск, както по основание, така и по размер. Описано е, че по процесното изп. дело своевременно са били извършвани действия, като същото е било образувано въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение по гр.дело № *****/**** г. по описа на ПРС. Излага се становище, че с образуването на изпълнителното дело, давността се счита за прекъсната. Изложени са и теоритични постановки във връзка с приложението на Постановление №3 от 18.11.1980 г на Пленума на ВС и постановеното по ТР №2/2015 Г ПО Т.Д. №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Посочено е, че е приложима общата давност от пет години.
В съдебно заседание, за ищцеца С.В.А. се явява адв. М., който поддържа исковата молба. За „Топлофикация – П.“ АД се явява юк Софрониева, с пълномощно по делото, която поддържа отговора. По същество на спора, процесуалният представител на ищеца моли за уважаване на иска, а този на ответника моли за отхвърляне на иска, като излага доводи, че вземането не е погасено по давност.
Пернишкият
районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните
по делото доказателства, намира за установено следното:
По делото са приложени материалите по делото изпълнително дело № ***/**** г. по описа на ЧСИ Е.Д., както и представените доказателства от гражданско дело №*****/**** г. по описа на Пернишкия районен съд. Установява се от материалите по и.д., че спрямо ищцата е била издадена заповед № 4727 от 17.10.2014 г. по ч. гр. дело № *****/**** г. по описа на Пернишкия районен съд, въз основа на която е издаден изпълнителен лист от 12.01.2015 г., по който е образувано изпълнително дело № ***/**** г. по описа на ЧСИ Е.Д., за сумите, както следва: сумата от 1120,48 лв., представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия до топлоснабден недвижим имот, находящ се в гр. ***за периода от 01.05.2011 г. до 30.04.2013 г. и сумата от 209,96 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 30.06.2011 г. до 24.06.2014 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 17.10.2014 г. до окончателното ѝ изплащане, както и сума в общ размер от 226,61 лв., представляваща разноски по делото.
Обсъжданата
заповед за изпълнение е влязла в сила, видно от отбелязване на същата и е бил
издаден изпълнителен лист на база същата на дата- 12.01.2015 г. Видно от
изпълнителния лист, по делото, то в същия са възпроизведени сумите от
заповедта.
Въз основа на изпълнителния лист и по молба вх. № *****
от 02.02.2015 г. на „Топлофикация - П.” АД е образувано изпълнително дело № ***/**** г. по описа на ЧСИ Е.Д.. В цитираната
молба е направено искане да бъдат
предприети изпълнителни способи – да се проучи имуществото на длъжника, като са
посочени и конкретни изпълнителни действия в тази насока- изпълнение върху движими вещи на длъжника,
продан на движими вещи, изпълнение върху недвижими вещи, изпълнение върху СИО,
запор върху открити банкови сметки на длъжника и др.
От материалите по изпълнителното
дело се установява, че до длъжника е
била изпратена ПДИ, като са изпращани писма и до Агенция по вписванията П., досежно
недвижими имоти на длъжинка, до Община П., до Дирекция МТП, до сектро ПП-П.,
при ОДМВР-П., като е било установено, че лицето има притежание на лек автомобил
„О.А.“, с рег. № ** **** **, като е посочено, че върху същия има наложен запор
/писмото е от 1509.2016 г./. На 10.10.2016 г. е било изпратено запроно
съобщение до НОИ-П., като е била запорирана пенсията на длъжника, постановени
са забрани по чл. 507, ал.2 и ал. 3 ГПК. На 12.10.2016 г. е било изпратено
писмо от НОИ-П. до ЧСИ, че лицето не е пенсионер. На 20.10.2016 г. е била
изпратена призовка до длъжника за принудително изпълнение, като е била
уведомена, че на 15.12.2016 г., от 10.00 часа до 12.00 часа, ЧСИ ще пристъпи
към опис на вещи на адрес: гр.П., ул. „К.П.“, бл*вх*ап*НА 13.12.2016 г.
постъпва нова молба от кредитора, с която моли ЧСИ да бъде наложен запор на
всички сметки на длъжника в банки, като изброява такива, до погасяване на
вземането. На 18.04.2018 г. е било извършено ново искане, обективирано в молба
от кредитора, за извършване справки в БНБ по и.д. за наличието на открити
банкови сметки. Такава справка е била извършена, но не са се установили открити
сметки с титуляр длъжника.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявен
е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, като съдът с доклада си е разпределил
доказателствената тежест в процеса, както следва: В тежест на ищеца е да
установи правния си интерес от търсената защита – отричане на вземанията, като
докаже наличието на твърдяната форма на извънпроцесуално поведение на ответното
дружество, свързана с претендиране на процесните вземания, както и периода –
начален и краен момент на давността. Ищецът следва да докаже, че в негова полза
е изтекъл предвидения в закона давностен срок.
При установяване на горното обстоятелство, в
тежест на ответника е да установи, че претендираните от него и оспорени от
ищеца вземания съществуват чрез установяване настъпването на обстоятелства,
обуславящи основание за прекъсване/спиране на погасителната давност по смисъла
на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
Ответникът следва да докаже, че е предприел
действия по принудително събиране на вземането си, преди изтичане на твърдяната
давност, т. е., следва да докаже прекъсване или спиране на давностния срок по
смисъла на чл. 116 ЗЗД, конкретно чрез предприемане на твърдените различни
изпълнителни действия в хода на изпълнителния процес..
Ищецът
твърди, че не дължи процесните вземания, като се позовава на изтекла
погасителна давност. В
настоящия случай ищецът може да се позовава на изтекъл давностен срок след
влизане в сила на заповедта за изпълнение. Това е така, защото
заповедта за изпълнение се връчва на длъжника и законът му дава възможност да
възрази срещу вземането по нея. Ако не бъде депозирано в срок възражение,
заповедта влиза в сила и всякакви възражения и твърдения, които длъжникът е
могъл да направи до изтичане срока за възражение се преклудират. Заповедите за изпълнение се ползват със
стабилитет, поради което ищецът може да се позовава на факти
(изтекъл давностен срок), настъпили след влизане в
сила на заповедта за изпълнение.
В настоящия случай се касае за влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № *****/**** г. по описа на Пернишкия районен съд. Установява се от материалите по и.д., че спрямо ищцата е била издадена заповед № 4727 от 17.10.2014 г. по ч. гр. дело № *****/**** г. по описа на Пернишкия районен съд за следните вземания: сумата от 1120,48 лв., представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия до топлоснабден недвижим имот, находящ се в гр. ***за периода от 01.05.2011 г. до 30.04.2013 г. и сумата от 209,96 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 30.06.2011 г. до 24.06.2014 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 17.10.2014 г. до окончателното ѝ изплащане, както и сума в общ размер от 226,61 лв., представляваща разноски по делото.
Обсъжданата
заповед за изпълнение е влязла в сила, видно от отбелязване на същата и е бил
издаден изпълнителен лист на база същата на дата- 12.01.2015 г. Видно от изпълнителния
лист, по делото, то в същия са възпроизведени сумите от заповедта.
Въз основа на изпълнителния лист и по молба вх. № № *****
от 02.02.2015 г. на „Топлофикация - П.” АД е образувано изпълнително дело № ***/****
г. по описа на ЧСИ Е.Д.. В цитираната молба е направено искане да бъдат предприети изпълнителни способи – – да се проучи имуществото на длъжника, като са
посочени и конкретни изпълнителни действия в тази насока- изпълнение върху движими вещи на длъжника,
продан на движими вещи, изпълнение върху недвижими вещи, изпълнение върху СИО,
запор върху открити банкови сметки на длъжника и др.
Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е
установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години.
Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и
установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на
изтичането на срока за подаване на възражение. Целта на заповедното производство е да се провери
дали вземането е спорно или безспорно, което означава, че при влязла в сила
заповед за изпълнение не е налице вече правен спор, каквото е положението при
постановено съдебно решение. Следователно
по действащия ГПК няма основание да се отрече приравняването на влязлата в сила
заповед за изпълнение към съдебно решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. В
подобен смисъл са и редица други актове на ВКС (Определение № 214 от 15.05.2018
г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV г. о., Определение № 480 от
27.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 221/2010 г., IV г. о., ГК, Определение №
443 от 30.07.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1366/2015 г., II т. о., ТК;
Определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV г.
о., ГК; Определение № 480 от 19.07.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2566/2013 г.,
IV г. о., ГК).
Понастоящем
в заповедното производство издаването на изпълнителен лист се предпоставя от
издаването на специален съдебен акт – заповед за изпълнение, чрез която се
установява дали вземането е спорно и която съставлява съдебно изпълнително
основание (арг. чл. 404, т. 1, предл. 3 ГПК). Правните последици на влязлата в
сила заповед за изпълнение са аналогични на последиците на влязло в сила
съдебно решение – същата има установително и
преклудиращо действие в отношенията между страните. Влязлата в сила заповед за
изпълнение препятства оспорването на задълженията, въз основа на обстоятелства
или доказателства, които са били известни на длъжника, и с които е разполагал
или е можел да се снабди до изтичането на срока за възражение.
Установеното със заповедта вземане не подлежи на
пререшаване, освен чрез използване на извънредните способи, лимитативно
очертани в чл. 423 ГПК и чл. 424 ГПК, аналогични на чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК. Същевременно практиката на ВКС е наложила,
че по отношение на заповедното производство, по което е издадено изпълнителното
основание, е допустим и иск по чл. 439 ГПК, макар да не било проведено съдебно
дирене. Чрез тези специални норми законодателят е придал на влязлата в сила
заповед за изпълнение характера на влязло в сила решение за вземането, защото е
ограничил нейното атакуване до степен в каквато е ограничено и атакуването на
влезли в сила решения. Приеме ли се обратния извод за приложение на тригодишна
давност, то това означава, че длъжникът би могъл да избира кратката давност, като
оттегли възражението срещу заповед за изпълнение при вече образувано
производство по предявен иск по реда на чл. 422 ГПК, а това не е повелята на
закона.
По
изложените съображения съдът намира, че погасителната давност за вземанията е
общата 5 - годишна давност по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в
настоящия случай. В този смисъл е Решение № 321 от 16.10.2018 г. по в. гр. д. №
479
по описа за 2018 година на Окръжен съд – гр. П..
В случая заповедта за изпълнение
е влезнала в сила, на 12.01.2015 г., от която дата започва да тече предвиденият
в закона петгодишен давностен срок /най-късната дата, когато е издаден
изп.лист/.
Давността
е прекъсната на 02.02.2015 г. с подаването на молбата за образуване на
изпълнително производство, като от тази датата е започнала да тече нова
петгодишна давност, която давност и към момента не е изтекла, както и към
момента на предявяне на иска-03.06.2019 г. /като същата би изтекла към
02.02.2020 г./ Това е така, тъй като в нея е направено искане да
бъдат предприети изпълнителни способи – да се
проучи имуществото на длъжника, като са посочени и конкретни
изпълнителни действия в тази насока-
изпълнение върху движими вещи на длъжника, продан на движими вещи, изпълнение
върху недвижими вещи, изпълнение върху СИО, запор върху открити банкови сметки
на длъжника и др. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ
прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по
изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко
действие за принудително изпълнение (в този смисъл мотивите от т. 10 от Тълкувателно решение по тълкувателно дело
№ 3/2013 г. на ОСГТК на ВКС).
Впоследствие
давността е последователно прекъсвана на различни дати, видно от гореизложеното
развитие на изп. Дело, като от
материалите по изпълнителното дело се установява, че до длъжника е била изпратена ПДИ,
като са изпращани писма и до Агенция по вписванията П., досежно недвижими имоти
на длъжинка, до Община П., до Дирекция МТП, до сектро ПП-П., при ОДМВР-П., като
е било установено, че лицето има притежание на лек автомобил „О.А.“, с рег. № **
**** **, като е посочено, че върху същия има наложен запор /писмото е от 15.09.2016
г./. На 10.10.2016 г. е било изпратено запроно съобщение до НОИ-П., като е била
запорирана пенсията на длъжника, постановени са забрани по чл. 507, ал.2 и ал.
3 ГПК. На 12.10.2016 г. е било изпратено писмо от НОИ-П. до ЧСИ, че лицето не е
пенсионер. На 20.10.2016 г. е била изпратена призовка до длъжника за
принудително изпълнение, като е била уведомена, че на 15.12.2016 г., от 10.00
часа до 12.00 часа, ЧСИ ще пристъпи към опис на вещи на адрес: гр.П., ул. „К.П.“,
бл*вх*ап.9.-НА 13.12.2016 г. постъпва нова молба от кредитора, с която моли ЧСИ
да бъде наложен запор на всички сметки на длъжника в банки, като изброява
такива, до погасяване на вземането. На 18.04.2018 г. е било извършено ново
искане, обективирано в молба от кредитора, за извършване справки в БНБ по и.д.
за наличието на открити банкови сметки. Такава справка е била извършена, но не
са се установили открити сметки с титуляр длъжника /като от всяка датата е започнала да тече нова петгодишна давност -имат се
предвид датите на запорните съобщения и датите на насочване на изпълнение върху
движими вещи/. Нова давност започна да тече от предприемането на всяко
изпълнително действие, извършено преди да е настъпила перепцията по чл.433, т.8 ГПК, като по право биха се обезсилили
всички изп. действия след перемпцията, която видно от изложеното в случая не е настъпила. По силата на чл.116, б.“в“ ЗЗД давността се
прекъсва във всички случай на
предприемане на принудително изпълнение, независимо от по-нататъчната съдба на
тези действия /в този см. Виж Решение
№45 от 30.03.2017 г. по дело 61273/2016 г. на ВКС, четвърто г.о.,
Решение № 130 от 23.12.2015 г. по гр.д.
855 от 2001 на ВКС първо г.о. и др./. В случая, видно от изложените
дати и действия, съотнесени към посочените правни доводи, нито по изп. дело е
настъпила перемпция, като ритмично са били извършвани изпълнителни действия,
нито от момента на сезиране на ЧСИ още дори с първата молба на- 02.02.2015 г. с
подаването на молбата за образуване на изпълнително производство, като от тази
датата е започнала да тече нова петгодишна давност, която давност и към момента
не е изтекла, както и към момента на предявяне на иска-03.06.2019 г. , като
същата би изтекла към 02.02.2020 г., тоест давността не е изтекла към
сезирането на съда с настоящата искова претенция и искът следователно се явява
неоснователен такъв и следва да бъде отхвърлен. Доводите и съдебната практика,
посочени от ответната страна биха били важими в случая, ако да би настъпила по
реда на чл.433, т.8 ГПК, перемпция по и.д., като съдът както посочи, по-горе
такава не е настъпила, тъй като две години след образуване на делото, ЧСИ е
извършвал изпълнителни действия, всяко от които е прекъсвало давността и е
започвало да тече нова давност.
Съгласно дадените задължителни
разяснения в Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълкувателно
дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС давността се прекъсва с предприемането на кое
да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
(независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е
предприето по инициатива на съдебния изпълнител по възлагане от взискателя) -
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми
от проданта или на плащания от трети задължени лица. Горното налага извод, че
след
прекъсването на давността в случая е
ставало на всяка една от посочените дати, като е започнала да тече нова петгодишна давност и същата
не е изтекла и към момента на заявяване на иска. В
този смисъл и само в допълнение идва да се посочи, че давността за последно е прекъсната на 13.12.2016
г. при постъпването на нова молба от кредитора, с която моли ЧСИ да бъде
наложен запор на всички сметки на длъжника в банки, като изброява такива, до
погасяване на вземането, то когато отново е започнала да тече нова петгодишна
давност. Това води до извод за неоснователност на исковите претенции и
като такива следва да се отхвърлят като неоснователни.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право
да му се заплатят направените по делото разноски съобразно отхвърлената част на
исковете. Ответното дружество е направило разноски за юрисконсултско
възнаграждение, които следва да се понесат от ищеца. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 ЗПрП, вр. чл. 26 от
Наредбата за заплащането на правна помощ, съдът следва да определи размера на
юрисконсултското възнаграждение. Съдът като съобрази конкретния материален
интерес, фактическата и правна сложност на делото, намира, че следва да се
определи юрисконсултско възнаграждение в минимален размер на 100 лева, което да
се заплати от ищцовата страна, като именно такова се претендира и от
представителя на ответника.
Мотивиран от
гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от С.В.А., с ЕГН: **********, с адрес: ***, срещу „Топлофикация –П.“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“, отрицателни установителни искове, че не дължи поради погасяване по давност вземанията в размер на 1120,48 лв., представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия до топлоснабден недвижим имот, находящ се в гр. ***за периода от 01.05.2011 г. до 30.04.2013 г. и сумата от 209,96 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 30.06.2011 г. до 24.06.2014 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 17.10.2014 г. до окончателното ѝ изплащане, както и сума в общ размер от 226,61 лв., представляваща разноски по делото, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 4727 от 17.10.2014 г. по ч. гр. дело № *****/**** г. по описа на Пернишкия районен съд, въз основа на която е издаден изпълнителен лист от 12.01.2015 г., по който е образувано изпълнително дело № ***/**** г. по описа на ЧСИ Е.Д. с район на действие ПОС.
ОСЪЖДА С.В.А., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация
- П.” АД, със седалище и адрес на управление гр. П., кв. ”Мошино”, ТЕЦ
“Република” сумата от 100 лева, представляваща направени
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
След влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. № *****/**** г. на Пернишки районен съд да бъде върнато в архив.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Вярно с оригинала:С.Г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: