Присъда по дело №27/2024 на Окръжен съд - Разград

МОТИВИ към Присъда рег. № 9/13.05.2025г., постановена по нох дело №
20243300200027 по описа на ОС-Разград за 2024 г., съдия-докладчик
Лазар Мичев

Производството е образувано по внесен от Окръжна прокуратура -
Разград обвинителен акт, с който е повдигнато обвинение на:

К. П. П. за това, че:

На неустановени дати в периода от месец април 2021 година до месеца
август 2021 година в град Патра, Република Гърция и в град Разград в
условията на продължавано престъпление, на пет пъти се е съвкупил с лице от
женски пол - А. Б., родена на *** година, като изнасилената не е била
навършила 14 години, като я принудил към това със сила и заплашване -
престъпление по чл. 152, ал. 4, т. 1 вр. с ал. 1, т. 2, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
По процедурата:
Делото се разглежда от Окръжен съд - Разград по общия ред по глава
двадесета от Наказателно процесуалния кодекс.
В обвинителната си реч прокурорът подържа изцяло обвинението. Заявява,
че обвинетелната теза е изградена изцяло въз основа на дадените от
пострадалата А. Б. показания на досъдебното производство, включително и
пред съдия, в които същата много подробно и в детайли описала всяко едно от
деянията, начина на извършване, обстановката, участието на всеки един от
тях, като четири от деянията били извършени на територията на Гърция и
едно на територията на България. Прокурорът счита също, че тези показания
на пострадалата се подкрепят от заключението на назначената Съдебно-
медицинска експертиза, според която при прегледа на 30.09.2021 г. е
установена стара дефлорация., чиято давност не може да бъде точно
проверена. Във връзка с дадените от пострадалата показания в хода на
съдебното следствие, в които същата отрича въобще да е била изнасилвана от
подсъдимия, прокурорът счита, че тези показания на пострадалата не следва
да бъдат кредитирани, както и тези на нейната майка Е. Б., тъй като са
противоречиви, нелогични и непоследователни. Счита, че пострадалата е била
манипулирана преди да даде показания в хода на съдебното следствие.
Предлага на съда, след като признае подсъдимия за виновен по възведеното
обвинение, да му наложи наказание в размер на три-четири години лишаване
от свобода при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. В случай, че наказанието
и до три години лишаване от свобода, прокурорът счита, че не са налице
пречки за отлагане изпълнението на наказанието за изпитателен срок при
условията на чл. 66, ал. 1 от НК, а в случай, че е над три години, същото да
бъда изтърпяно ефективно и да бъде заЧ.но предварителното му задържане с
мярка за неотклонение задържане под стража и домашен арест.
В защитната си реч защитникът на подсъдимия К. П. адв. К. оспорва
обвинението като недоказано, изградено въз основа на показанията на
1

пострадалата, дадени от нея на досъдебното производство и отречени в хода
на съдебното следствие, а дадените от нея показания относно различията в
показанията, според защитата се подкрепят от останалите събрани по делото
доказателства. В заключение защитникът пледира за оправдателна присъда.
В лично изявление подсъдимия К. П. заявява, че подържа становището на
защитника си и се извинява за всичко което се е случило до момента, като
отрича да е извършил това в което е обвинен.
В последната си дума подсъдимият П. заявява, че иска да бъде оправдан.
По фактите:
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, прие за установена фактическа обстановка, отчасти
различна от описаната в обвинителния акт, а именно:
Подсъдимият К. П. П. е роден на *** г. в гр. Русе, живущ в ***, български
гражданин, със средно образование, работещ, живущ на семейни начала,
неосъждан, ЕГН ***.
Подсъдимият К. П. живеел в жилището на своята майка – свидетелката М.
И.а, находящо се в ***. Самата свидетелка М. И.а от години живеела и
работела в Гърция.
Свидетелката Д. Б. имала по-малки братя и сестри от съжителството на
майка й Е. Б. с други мъже. Една от тях била пострадалата А. - М. Б., родена на
*** г.
Веднага след раждането на А. - М. Б., родителите й се разделили, като
през различни периоди от нейното детство всеки от тях полагал грижи за нея.
Първоначално А. - М. Б. останала да живее с баща си в Република Румъния
общ. Гьосени, окр. Бакъу, заедно със свидетелката Д. Б.. През 2012 г.
свидетелката Е. Б., със съгласието на бащата, отвела децата в Гърция. А. - М.
Б. не посещавала редовно училище, не било грамотна, разбирала румънски
език.
През 2018г. подсъдимият П. пребИ.вал в Република Гърция, където
работел в нощно заведение в гр. Патра. Там се запознал със свидетелката Д.
Б., която работела в същото заведение. Сближили се и заживяли заедно.
Свидетелката Б. забременяла. По идея на подсъдимия П. се върнали в
България, като първо се върнал той – през месец февруари 2019 г., а след това
дошла и свидетелката Б.. На 20.05.2019 г. в гр. Русе се родило детето им - Д.
П.. След раждането на детето продължили да живеят в гр. Разград, като
отношенията им не били много хармонични, поради намесата на майката на
свидетелката Б. – свидетелката Е. Б.. По идея на свидетелката Б., подсъдимият
отишъл да работи в Нидерландия, където се намирала майката на
свидетелката Б.. Преди да замине за Нидерландия подсъдимият оставил
свидетелката Б. с детето в Румъния, при нейни роднини. След престой от
няколко месеца в Нидерландия, през лятото на 2020 г. подсъдимият П. се
върнал в България, придружен от свидетелката Е. Б. и нейния приятел, както и
други роднини. Настанили се в жилището в гр. Разград, където свидетелката
Б. и приятелят й останали около месец. Междувременно в гр. Разград се
2

върнала и свидетелката Б. с детето, която след това заедно с майка си и детето
отпътувала за Румъния, като за целта подсъдимият й предоставил
пълномощно да извежда детето от страната. От стар мобилен телефон
подсъдимият П. разбрал за комуникация между свидетелката Б. и непознато за
него лице на име Д.. В тази връзка при телефонен разговор помежду им
възникнал скандал като свидетелката Б. заплашила подсъдимия, че повече
няма да види детето. В един момент подсъдимият узнал, че свидетелката има
намерение да пътува с детето за Гърция през България в период края на 2020
г.- началото на 2021 г. С цел да предотврати извеждането на детето в Гърция,
подсъдимия оттеглил пълномощното. Заедно с баба си – свидетелката М. П.,
подсъдимия изчакал свидетелката Б. да влезе на територията на България
заедно с детето и майка й – свидетелката Е. Б.. При състоялата се между
свидетелката Б. и подсъдимия среща в района на Дунав мост, подсъдимия й
заявил, че е оттеглил пълномощното и не може да изведе детето в Гърция.
След възникнал скандал, повлияна от майка си, свидетелката Б. не послушала
подсъдимия и потеглили с детето за Гърция. След няколко часа подсъдимият
получил телефонно обаждане от свидетелката Б., че се намира на ГКПП
Маказа, с молба за съдействие. Подсъдимият й отказал при което тя му
заявила, че тръгва към ГКПП Кулата. Няколко часа по късно подсъдимият бил
потърсен от служител на Гранична полиция от който разбрал, че детето със
свидетелката Б. и придружаващите ги са там. Подсъдимият П. веднага отишъл
с автомобил при тях. Независимо от настойчивите молби, той не се съгласил
детето да бъде отведено в Гърция. В резултат на всички това свидетелката Е.
Б. отпътувала за Гърция, а свидетелката Б., заедно с детето и подсъдимия се
върнали в Разград. След кратък едноседмичен престой в гр. Разград, по
настояване на свидетелката Б., подсъдимият се съгласил и заедно с детето
отишли в Гърция. Поради настъпили разногласия свидетелката Б. останала в
гр. Комотини при майка й, а подсъдимия с брата на свидетелката Б. и детето
отишли в гр. Патра при неговата майка – свидетелката М. П.. В гр. Комотини
били също по- малките брат и сестрата на свидетелката Б. – Ф. и А. Б..
Свидетелката Б. искала да вземе детето, но след като подсъдимият не й го
давал тя пуснала жалба до полицията, че детето е отвлечено от подсъдимия. В
резултата на това, със съдействието на полицията, детето било върнато на
майката – свидетелката Б.. Междувременно през месец февруари 2021 г.
свидетелката Е. Б. и приятелят й били задържани в Гърция и чрез Интерпол
била екстрадирана в Нидерландия. В резултат на това имало вероятност от
Закрила на детето да бъдат прибрани и малолетните брат и сестра на
свидетелката Б. – Ф. и свидетелката А. Б.. За да се избегне това свидетелката
Б. поела грижата за двете малолетни деца и заедно с нейното дете заживели на
квартира в гр. Патра. Подсъдимият също живеел в този град, но отделно –
задно с неговата майка и сестрите му. След около два месеца, по молба на
свидетелката Б., подсъдимият се преместил при тях, като жилището се
състояло от три стаи. Подсъдимият работел през деня, а свидетелката Б.,
работела вечер, като сервитьорка. Помощ получавали от майката и сестрите на
подсъдимия. Докато живеели заедно подсъдимият забелязал, че свидетелката
А. се държи по- странно. Правил й забележки, когато вдига шум, за да не
3

събуди синът му Д.. След като подсъдимият разбрал, че говори по телефона с
някакво момче, тя поискала от него да не казва на сестра й, както и че това
няма да се повтори. Имало случаи при които установили, че А. като им казва,
че е отИ. при леля си, а това не било вярно. Имало случаи при които
свидетелката Б. се карала на малолетната си сестра, че лъже. Един ден
подсъдимия заварил в квартирата свидетелката Б. със сестра й А. и едно
момче, за което по-късно разбрал, че се казва Н.. С това лице свидетелката А.
осъществила първия си полов контакт, още преди да навърши тринадесет
години.
През лятото на 2021 г. подсъдимия П., свидетелката Б., детето им Д. и
непълнолетните А. и Ф. се прибрали с автобус в гр. Разград и се настанили в
апартамента на свидетелката М. П.. Подпомаган от баба си – свидетелката М.
П. - подсъдимия предприел действия да запишат децата на училище от есента.
Две-три седмици от завръщането всичко било нормално, но след това на
подсъдимия направило впечатление, че свидетелката А. се държи странно.
Когато й правел забележки, тя му отвръщала, че не й е баща. От телефона на
А.-М., подсъдимия разбрал за комуникация между нея и лице от Румъния за
което вече знаел, че има комуникация със свидетелката Б. – Д.. От тази
комуникация подсъдимият разбрал, че А. уведомява това лице, за случващото
се около семейството на сестра й. В резултат на това имало скандал в
семейството.
Междувременно още докато живеела в Румъния свидетелката Б. се
запознала с момче, което се казвало Д., с което няколко пъти се виждали.
Отделно от това впоследствие тя получава от него съобщения на мобилния си
телефон, в които той й казвал, че я харесва и иска нещо по-сериозно с нея. Тя
му казала, че това не може да стане, тъй като има мъж и дете. Поради неговата
настойчивост тя го блокирала. В резултат на това той започнал да комуникира
с малолетната й сестра А.. При тази комуникация това лице искало от
малолетната А. да направи така, че да раздели семейството на сестра й с
подсъдимия, за да може той да заживее с нея. Тази комуникация започнала
още докато били в Гърция и продължила след като се установили в Разград.
Така повлияна от това лице, на 30.09.2021 г. малолетната А., трепереща и
плачеща, казала са сестра си – свидетелката Б., че била изнасилена от
подсъдимия няколко пъти в Гърция и за последно в гр. Разград. Разстроена от
чутото, свидетелката Б. се обадила на майка си да й каже за това, което чула от
сестра си. След това се обадила на румънския консул в София с молба да
подаде сигнал в полицията, тъй като към този момен не знаела добре
български език.
На 30.09.2021 г. бил извършен оглед на местопроизшествие в жилището в
ж.к. “Освобождение“ в гр. Разград, за което бил съставен протокол и били
изготвени фотоснимки.
Впоследствие подсъдимият бил задържан с обвинение за изнасилване на
малолетната А. Б.. Свидетелките А. Б. и Д. Б. дали показания пред
разследващия, включително и пред съдия. След разпитите малолетните деца
А. Б. и Ф. Б. били отведени в Румъния от техния баща Т. Б..
4

Свидетелката Б. не могла да напусне България с детето и била настанена в
специализиран Център, където престояла с детето девет месеца. Във връзка с
дела, свързани с детето, свидетелката Б. разговаряла с подсъдимия и той я
уверявал, че това което е завила сестра й не е вярно и че не я е изнасилвал.
Отделно от това свидетелката Б. също говорила с майка си – свидетелката Е.
Б. за да разбере истината. Едва през 2023 г. сестра й А. й заявила, че не е
изнасилвана от подсъдимия и каква била причината да казва, че е била
изнасилена.
Видно от заключението на вещото лице по назначената съдебно -
медицинската експертиза за освидетелстване и по писмени данни, на
30.09.2021г. не са установени травматични увреждания по лицето, тялото,
крайниците и половата област на А. - М. Б., установена е стара дефлорация,
чиято давност не може да бъде опредЕ.. В съдебно заседание вещото лице
допълва, че не са установени следи от скорошно извършен полов акт с
кръвонасядания. Вещото лице сочи също така, че след десет дни
дефлорацията се превръща в стара и не може да бъде опредЕ. нейната
давност.
Според заключението на вещите лица по назначената на досъдебното
производство Комплексната съдебно психиатрична и психологическа
експертиза освидетелстваната А. Б. не страда от психично заболяване. Няма
данни за провеждани лечения и контакти с психиатрични служби до момента.
- Няма специфични психиатрични симптоми, които да са универсален
резултат от преживяно сексуално малтретиране /вкл. и блудство/, но в
зависимост от вида насилие, продължителността му, възрастта на детето и
връзката между насилника и жертвата се извеждат редица психологични и
поведенчески индикатори. В конкретния случай към момента на прегледа у
освидетелстваната е налице завишена тревожност, потиснатост и страхови
преживявания, които са емоционални и поведенчески индикатори на
злоупотреба, неглижиране в семейството, и могат да бъдат в причинна връзка
с насилствения акт, който е претърпяла.
-Освидетелстваната А. Б. е с нисък, но нормален интелект, съответен за
календарната възраст, но личностово и социално незряла. Интелектуалните
годности й позволяват да разбира извършваните спрямо нея действия, но
поради ниската възраст, личностовата и социална незрялост,
освидетелстваната не е могла първоначално да осъзнае същността на
интимността, което се случва на по-късен етап. Позицията на подчиненост във
връзката, зависимост от семейната роля на извършителя и не на последно
място заплахите от негова страна снижават и ограничават ресурсите за защита
и противодействие на насилието.
-Освидетелстваната е с нисък, но нормален интелект. Неграмотна
поради липса на обучаемост и нестимулираща социална среда, а не поради
интелектуална недостатъчност или психична дисфункция. Налице са
затруднения в социалните умения, главно поради занемареност, неглижиране,
дисфункционално семейство, с честа смяна на местоживеенето, на
обгрижващите я възрастни, социална изолация. В резултат на това общото
5

интелектуално функциониране е ниско, но не излиза извън нормата, така че да
бъде поставена диагноза умствена изостаналост. Освидетелстваната среща
затруднения при ориентиране във времето и календара, обърква се при неясно
зададени и натоварени с абстрактни понятия въпроси, с беден понятиен и
речников запас от думи.
Все още незряла, по детски функционираща личност. Общителна и бъбрИ.,
лесно се привързва. Предимно с екстровертна насоченост на характера.
Активна, енергична, но при повечето действия се нуждае от напътствия и
подкрепа. Обича новостите, но е слабо инициативна, по-скоро пасивна.
Мисленето и поведението й често се определят от външни ситуации. С
променливо настроение, поведение и интереси. Неспокоен тип, неуверена в
себе си, търси покровителство. Предвид незрелостта процесите на
идентификация са в процес на формиране и развитие. С неефективна
динамика на отношенията с другите и затруднена адаптация. Идентифицира
се проблем с поставянето на граници силно изразен при общуване. Няма
ресурс да отстоява позицията си в трудни ситуации. С ниска степен на
социална зрелост. Бедно въображение, конкретност на мисленето и недостиг
на контрол над импулсите /изводимо от възрастовите особености и
личностовата незрялост./ Има неустойчИ. оценка и самооценка. Изследваното
лице е доверчиво, чувствително, лесно внушаемо. Отчита се емоционална
депрИ.ция, стеснен мироглед и нисък набор от познания, предвид
дисфункционалната социална среда, слаба обучаемост.
Всичко това не й пречи да възприема правилно фактите, имащи значение
за делото и да дава достоверни обяснения за тях. В тази връзка, възможността
да възприеме адекватно ситуацията свързана с делото не е нарушена, но е
ограничена от личностовата и социална незрялост, от дисфункцията на
семейството.
- Комуникацията с А. Б. е ефективна на по-ниско, опосредствано ниво, на
румънски език, понякога се нуждае от насочване на вниманието. Обърква се
при задаване на много въпроси, подвластна на внушение, недооценъчна.
Всички тези фактори оказват влияние, повишавайки склонността към
манипулиране, преувеличаване, или прикрИ.не, преиначаване на истината.
Склонността към фантазиране е характерна за малко по-нисък възрастов етап
от нейния /5-10 години/. При А. поведението и мисленето й са в цялост по-
незрели от тези на връстниците й, но това е вследствие на социалната среда, а
не на абнормност или интелектуален дефицит. Фактите описващи
инкриминираното деяние в цялост са логически подредени. Същевременно
възрастовите и личностните характеристики предопределят повишена
внушаемост, лесна минипулируемост, което трябва да се има предвид в хода
на съдебното следствие.
Липсата на заболяване, степента на развитие и общото интелектуално
функциониране й позволява да опише правилно една логична серия от
събития, да възпроизведе случилото се в хронологично правилен ред, което
само по себе си я прави годна да участва в наказателното производство,
естествено при правилен и щадящ подход, но подробното интервю и
психологическото изслезване установява, че зрелостта на осв. е на ниско ниво,
6

на фона на силна зависимост от фамилията и близките, което увеличава
податливостта й от влияние.
- Освидетелстваната А. Б. е с нормален интелект, но личностово,
емоционално и социално незряла. Трудно може да изрази собствено мнение
свързано със сложните интерперсонални и обществени отношения. С
променливо настроение, поведение и интереси. Все още незряла, по детски
функционираща личност, чувствителна, лесно внушаема, с недостиг на
стремежи и амбиции, пасивна. С неустойчИ. оценка и самооценка. Има
овладени основни понятия и принципи свързани с околния свят и
междуличностните взаимоотношения, но няма ресурс да отстоява позицията
си в трудни ситуации. Отчита се емоционална депрИ.ция, стеснен мироглед и
нисък набор от познания, предвид дисфункционалната социална среда.
Към настоящия момент освидетелстваната познава интимните
взаимоотношения. Осъзнати са на елементарно ниво нормите за интимно
общуване между мъж и жена, но това не е било така към момента на
започване на деянието, което според анамнезните данни е с давност от
няколко месеца. Поради това, както и предвид обстоятелството, че към
периода на инкриминираното деяние освидетелстваната е малолетна,
експертизата приема, че А. Б. не е могла да разбира в цялост свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
Отчитайки възрастта, незрелостта, липсата на познания за интимността,
както и заплахите, освидетелстваната може да стане лесен обект на насилие.
От друга страна, културалните и семейни характеристики /дисфункционални/
я поставят в зависимост от грижите на околните /сестра й/, като това
обстоятелство, на фона на незрелите и недоразвити възгледи, личностовите
особености като пасивност, лесна подчиняемост и ограничените познания,
предопределят възможността да бъде лесно манипулирана, повлияна от най-
близките си /сестра й, майка й/, така че да се превърне в инструмент за
„разчистване", уреждане на вътресемейните конфликти.
При изслушване на заключението в съдебно заседание, във връзка с
коренно противоречивите показания на А. Б., вещото лице д-р Б. заявява, че и
в двата случая истината остава под въпрос от гледна точка на това, че тя би
могла да бъде манипулирана, както в посока на първите си показания, така и в
посока на последващо дадените в съдебно заседание. Същата е силно
зависима от чуждо мнение, подчиняема, манипулируема. Вещото лице д-р Б.
счита, че е по-вероятно някаква теза да й бъде внушена, но подробности в
описанието предполагат личен опит, защото те са доста детайлни по
отношение на самото сексуално действие. Тя по принцип е с ограничени
социални възможности, ограничени контакти, тя е израснала в затворена
среда, общувала е с роднини, в тесния социум, включващ роднини, братовчеди
и на практика взаимодействието й с връстници е силно ограничено, тя не е
посещавала училище, т.е. описанието по-скоро предполагат личен
преживелищен опит, има прекъсване на разказа, с неохота говори за това,
което се е случило. Вещото лице сочи също, че е изведена и тезата, че тя
произлиза от семейство, което е силно неглижиращо така, че освен, че може да
7

се дължи на преживяната сексуална злоупотреба, може да се дължи и на
формираните характеристики от факта, че тя е отраснала в семейство, което
пренебрегва нейните емоционални нужди, нуждите й от обучение, нуждите й
за безопасност, т.е. на практика тя е неглижирано дете, израства в условията
на неглижираност, което също може да предполага в една такава среда, ако тя
е била обект на манипулации, внушение, това също да доведе до тревожност,
когато е конфронтирана при изслушването със ситуацията, която е пресъздала.
Според вещото лица нова социална ситуация свързана с разпити, свързана с
откъсване от семейството, това също може да повиши тревожността, но
факта, че тя с неохота разговаря при освидетелстването за преживените
насилствени действия е също един от индикаторите, че е възможно да е
преживяла насилие. Вещите лица категорично считат, че тя и към днешна дата
може да бъде силно манипулируема.
Видно от заключението на вещите лица по назначената на досъдебното
производство Комплексната съдебно психиатрична и психологическа
експертиза, при комплексната интерпретация на данните от делото и
психиатричното изследване на К. П. П. не е установено психично заболяване в
тесния смисъл на това понятие, т.е. психоза при освидетелствания, както
понастоящем, така и в минало време. Той не се води на Диспансерно
наблюдение към ОПП-Разград. Няма данни, а и същият отрича да е лекуван
амбулаторно или стационарно в психиатрично лечебно заведение.
Клиничното изследване отчита наличие на интелектуалния потенциал в
норма, интелектуалното развитие отговаря на съответната възраст,
образователният ценз и придобития житейски опит.
Интелектуалното и личностно развитие на освидетелствания не са пречка
същият да разбира свойството и значението на постъпките си и да ръководи
поведението си в смисъла на чл. 33 от НК.
Освидетелствания притежава добър интелектуален потенциал, развитието
отговаря на съответната възраст и придобития до момента житейски опит.
Към момента на изследването не се регистрират отклонения в психичния
статус. Предвид това, няма нарушена възможност да участва във фазите на
наказателното производство и да носи наказателна отговорност за деянието
си.
Освидетелстваният категорично отрича данните от делото за извършване
на твърдяното престъпление. Със защитно поведение и теза относно деянието,
отричайки го, считайки, че е набеден несправедливо, предвид зачестилите
конфликти с Д.а, свързани с извеждане на сина им в Румъния и нежеланието й
да живеят в България. Проявява обвинително отношение спрямо майката на
Д.а и А..
Преживяванията му към момента на прегледа са от негативният спектър и
в полюса на фрустрацията, породена от настоящият му правен статус на
обвиняем и изолиран в условията на арест.
Експертната оценка е твърде затруднена при обсъждане на сексуалността
на освидетелствания, тъй като за сексуалния му живот и поведение разполага
единствено със сведенията, дадени от самия него, а те са твърде непълни.
8

Освидетелстваният определя сексуалността си като хетеросексуална. Липсват
анамнезни и свидетелски данни за разстроено развитие на сексуалността му.
Освидетелстваният отрича да е имал каквито и да е отклонения в половото си
поведение. Категорични в преценката относно девиантно формирана
сексуалност са единствено при споделяне от освидетелствания на
преживявания и действия в тази насока, или информация за наличие на полови
смущения или девиантни прояви за по-дълъг период /поне шест месеца/ като
постоянна и доминантна тенденция.
От направеното изследване е видно, че при освидетелствания липсват
смущения във възприятно-представната, мисловната, паметовата и останалите
психични сфери - активното му внимание е в норма, мисловният процес е с
нормално реактивно време и темп на протичане, правилно структуриран, в
съдържанието не се долавят патологични отклонения /налудни идеи/.
Емоционално е съзвучен на ситуацията волево - нормобуличен. Няма преки
и/или косвени данни за разстройства на въприятно-представната дейност. Без
паметови смущения. Липсват данни за нарушения по отношение на
интелектуално-мнестичните способности, с интелектуален потенциал в
средно ниво, съответен на възрастта, образованието и житейския опит. Всичко
това е предпоставка за наличие на възможност да възприема имащите
значение за делото обстоятелства и да дава достоверни показания за тях, ако
желае и през призмата на личностовите особености и защитните си
механизми.
При обработка на данните от всички методики става ясно, че са налице в
известна степен защитни механизми целящи да прикрият недостатъците на
личността. Не е предразположен към дълбоки емоционални преживявания, не
умее да съпреживява. Недоверчив, на моменти е обидчив. Пасивен в трудни
ситуации, в отношенията обича да доминира. С нагласа на недоверие към
света и околните, което затруднява общуването и пречи да се изяви цялостния
потенциал. Изследваното лице потиска емоциите си, със силно изразена тъга
и оттегленост от общуване, дистанциране. Идентифицира се нежелание за
разкрИ.не. С променливо настроение, емоционално нестабилен. Личността е с
натрупани комплекси, с нисък праг на фрустрация и недостиг на контрол над
импулсите. В този смисъл поведението е непредвидимо, но е налице известен
риск от агресивно отреагиране при преживяване за ощетеност.
Основавайки се на личностови и ситуативни фактори, вещите лица
считат, че освидетелствания е склонен към собствена интерпретация и
манипулиране на действителността, но не поради качествени нарушения във
възприятно-представната и мисловната сфера, а в рамките на защитно
поведение. Методиката отчита ниски стойности в скалата за откритост, което
показва проявена неискреност от негова страна, склонност към прикрИ.не на
истината и стремеж към социално желателно поведение. Не се установяват
данни за наличие на зависимост към алкохол или наркотични вещества.
В съдебно заседание вещото лице Т. К. заявява, че склонността към лъжа
не означава, че лицето лъже постоянно, т. е. вероятно в момента на
освидетелстването проявява защити именно от объркаността, в която се е
9

намирал, както и той сам казал. Липсата на информация за процеса и самото
обвинение, което вещото лице допуска, също може да се е отразило към онзи
момент. При даване на обяснения пред съда забелязва промяна, като той се
държи доста по-стабилно и уверено. Минал е периодът, в който е получил
отговор на въпросите и най-вече пред семейството и пред общността, в която
функционира и е доказал своята невинност, което също се отразява на
цялостното емоционално състояние, на функционирането му. Вещото лице
сочи също, че в заключението е изведено в един абзац, че е възможно да бъде
набеден на база тези дисхармонични отношения, конфликти, различията във
възгледите, ценностите на семейството и фамилията на съпруга му и сестра на
А. и към момента на изслушване на заключението в съдебно заседание, и след
събиране на всички доказателства по делото по-скоро се придържат към тази
теза след, че най-вероятно е бил набеден. Във връзка с възможността за
прикрИ.не на истината в семейната среда вещото лице д-р Б. заявява, че това
зависи от междуличностовите отношения в семейството, а в случая то е с
доста нарушени граници по отношение близост, дистанция между членовете.
Вещото лице заявява също, че може да се приеме хипотеза за всеобщо
прикрИ.не, с цел преминаване на следваща фаза и извличане на изгода.
Вещото лице счита, че изграждането на защитна теза може да бъде възможно,
когато има правен статут на обвиняем лицето, както е в случая и това не е
нещо извънредно, но това не изключва възможността от набеждаване.
Към месец март 2025 г. свидетелката А. има дете на две години от
румънския гражданин Д.Н..
Междувременно на 11.06.2023 г. е родено второто дете на подсъдимия П. и
свидетелката Д. Б. – А.-Н. К.ова П..
По доказателствата:
Очертаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на обясненията на подсъдимия П., показанията на свидетелите А. Б., Д. Б., Е.
Б., С. Стойчева, М. П. и М. П., заключенията на вещите лица по СМЕ и двете
КСППЕ, протокол за оглед на местопроизшествие с фотоалбум към него и др.
Несъмнено обясненията на подсъдим са както доказателствено средство,
така и средство за защита. На досъдебното производство, по съвет на
защитника, подсъдимият се е възползвал от правото си да не дава обяснения.
Независимо от това същият подържа през цялото време на наказателното
производство тезата, че не е съпричастен към престъплението в извършването
на което е обвинен, както и че е набеден. В този смисъл той прави изявление
пред съда по време на производството при първоначално вземане на мярка за
неотклонение, както и пред вещите лица по назначената Комплексна съдебно
психиатрична и психологическа експертиза, при освидетелстването му. Едва
по време на съдебното следствие, след събиране на всички относими
доказателства, подсъдимият дава пространни и подробни обяснения,
подредени в хронологичен ред.
При анализ на обясненията на подсъдимия, съдът намери, че същите се
подкрепят от показанията на останалите свидетели и най-вече показанията на
свидетелката А. Б.. От друга страна при изслушване на вещите лица по
10

КСППЕ в съдебно заседание, които също непосредствено чуха обясненията на
подсъдимия и показанията на А. Б., същите не изключват възможността от
набеждаване на подсъдимия. Ето защо съдът намери, че в случая обясненията
на подсъдимия следва да бъдат възприети като доказателствено средство, на
което да бъде дадена вяра.
По начало цялата обвинителна теза е изградена въз основа на показанията
на свидетелката А. Б. като пострадала, подкрепени косвено от показанията на
сестра й Д. Б. и майка й Е. Б., които пресъздават разказа на А. Б.. На
досъдебното производство тези нейни показания намират известна опора и от
заключенията на вещите лица по назначените експертизи. По време на
съдебното следствие обаче свидетелката А. Б. се отрече от дадените на
досъдебното производство показания, посочвайки и причините, поради които
е дала тези показания. По подобие на досъдебното производство и по време на
съдебното следствие нейната сестра Д. Б. и нейната майка Е. Б. дават
показания, които по време на съдебното следствие възпроизвеждат по
същество тезата, застъпена в новите й показания, а именно, че не е
изнасилвана от подсъдимия, както и от когото и да било.
При анализ на новите показанията на свидетелката А. Б. съдът намери, че
към настоящия момент не може да бъде проверена с категоричност
достоверността на показанията й. От друга страна този разказ, макар и звучащ
наивно, не може да бъде отречен напълно като възможен, предвид, възрастта
й, средата в която е расла и е възпитавана, отношенията в тази среда и други
имащи отношение обстоятелства. Частично новите показания на А. Б.
досежно съществуването на неустановеното лице Д. и отношенията му със
сестра й Д.-Н. Б. се подкрепят както от показанията на свидетелките Д.-Н. Б. и
Е. Б., така и от обясненията на подсъдимия.
Относно показанията на свидетелката А. Б., дадени от нея по досъдебното
производство, в които същата описва детайли от “насилствения полов акт“,
вещите лица по КСППЕ изтъкват, че следва да е налице преживелищен опит.
В тази връзка свидетелката А. Б. сочи в новите си показания, че първия й
сексуален контакт бил с бащата на детето й, още преди да навърши 13 години,
което означава, че това е било преди края на 2020 г., т.е. преди посочения в
обвинителния акт период и преди да дава показания по досъдебното
производство Вещото лице по СМЕ сочи, че дефлорация с давност от десет и
повече дни се счита за стара, поради което към момента на прегледа й е
посочено именно, че е установена стара дефлорация. По подобие на
гореизложеното и в този случай няма как обективно да бъде проверена
достоверността на тези показания на А. Б., но нито майка й, нито сестра й
отричат, че тя има дете от лицето, за което самата тя сочи, като първия мъж, с
който е имала полов контакт. В тази връзка и сестра й свидетелката Д.-Н. Б., в
новите си показания, сочи за нейни отношения с това лице, което е идвало в
Гърция за няколко дни. В този смисъл са и част от обясненията на подсъдимия,
както и част от показанията на свидетелката Е. Б..
Вещите лица по КСППЕ не се ангажират да посочат с категоричност кои
от даваните от свидетелката А. Б. показания са истина или са резултат на
11

манипулация. Същите не изключват възможността тя да е преживяла насилие,
но не са категорични в този си извод. Считат, че било възможно да е
манипулирана, както във връзка с първите й показания, така и във връзка в
последните й показания, но и в двата случая ИСТИНАТА ОСТАВА ПОД
ВЪПРОС.
Показанията на свидетелките С. М., М. П. и М. П., макар и дават сведения,
които съдът кредитира, относно част от отношенията между подсъдимия,
свидетелката Д.-Н. Б., майката на последната и сестра й А. Б., нямат пряко
отношение към основния факт по делото и не допринасят за изясняването му.
Застъпената от прокурора теза, че новите показания на свидетелката А. Б.
се резултат от манипулация от нейната майка – свидетелката Е. Б. се явява
като предположение, поради липса на категорични доказателства в нейна
подкрепа.
По същия начин, поради липса на доказателства, съдът не приема
изявленията на свидетелката Е. Б. за неверен превод при разпита й по време на
досъдебното производство.
От правна страна:
Съобразявайки всичко гореизложено съдът намери, че обвинението не е
доказано по несъмнен начин, съобразно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 от НПК.
Обвинителната теза, изградена въз основа на дадените на досъдебното
производство показания на свидетелката А. Б. е опровергана от новите й
показания, в които тя отрича въобще да е била изнасилвана, включително и от
подсъдимия. По делото не са налице категорични доказателства, че
подсъдимият е автор на престъплението, описано в обвинителния акт.
Дадените от свидетелката А. Б. показания на досъдебното производство,
макар и приобщени по съответния ред по време на съдебното следствие, не
могат да обосноват една осъдителна присъда, след като са били отречени от
самата нея по време на съдебното следствие по начин, който внася силно
съмнение в обвинението, а съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1 от НПК
присъдата не може да почИ. на предположения.
Тъй като по делото не се установи по несъмнен и категоричен начин, че
описаното в обвинителния акт деяние е действително извършено, на
основание чл. 304 от НПК, съдът призна подсъдимия П. за невиновен в
това, че на неустановени дати в периода от месец април 2021 година до месец
август 2021 година в град Патра, Република Гърция и в град Разград в
условията на продължавано престъпление, на пет пъти да се е съвкупил с лице
от женски пол - А. Б., родена на *** година, като изнасилената не е била
навършила 14 години, като я принудил към това със сила и заплашване и го
оправда по обвинението да е извършил престъпление по чл. 152, ал. 4, т. 1 вр.
с ал. 1, т. 2, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
По разноските:
На основание чл. 189, ал. 4 от НПК подсъдимият не следва да бъде
осъждан да заплаща направените по делото разноски.
В този смисъл съдът постанови присъдата си.
12

Съдия:
13

Номер на акта:	9
Дата:	13 май 2025 г.
Съдия:	Лазар Йорданов Мичев

Дело:	20243300200027
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	30 януари 2024 г.

Присъда по дело №27/2024 на Окръжен съд - Разград

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите