Р Е Ш Е Н И Е
№ V- 239 1.04.2021 г. Град
Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският окръжен съд, второ
гражданско отделение, пети въззивен състав
На втори ноември две хиляди и
двадесета година
В открито заседание в следния
състав:
Председател : Вяра КАМБУРОВА
Членове
: 1. Галя БЕЛЕВА
2. мл.с.Александър
МУРТЕВ
Секретар: Таня Михова
като разгледа докладваното от
съдия Белева
въззивно гражданско дело №2383
по описа за 2020 година,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С решение №1919 от
5.08.2020г. по гр.д.№ 2183/ 20г., състав на РС- Бургас е признал за незаконно и е отменил уволнението на Л.Г.И., извършено със заповед № РД 18 – 01/12.03.2020
г. на Директора на Регионалната дирекция по горите – гр. Бургас, с която
ѝ е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено трудовото
правоотношение между страните и е възстановил И. на заеманата от нея длъжност преди уволнението, а именно- „технически
сътрудник – деловодител“ в Регионална дирекция по горите –
гр. Бургас.
Със същото решение
Регионална дирекция по горите – гр. Бургас е осъдена да заплати на И. сумата от 3285 лева, представляваща обезщетение за
времето от 12.03.2020 г. до 27.07.2020 г., през което е останала без работа
поради незаконното уволнение, ведно със законната лихва върху тази сума от
датата на подаване на исковата молба 13.05.2020 г. до окончателното й
изплащане, като искът е отхвърлен за горницата над присъдената сума от 3285
лева до пълния претендиран размер от 4440 лева и за периода от 28.07.2020 г. до 12.09.2020 г.
Регионална дирекция по
горите – гр. Бургас е осъдена да заплати на И.
и сумата
от 547,98 лева разноски по делото съобразно уважената част от
исковете, а по сметка на Бургаския районен съд държавни
такси в
размер на 291,40 лева.
Срещу решението са постъпили две въззивни жалби.
Първата- вх.№260958 от 18.08.2020г. по описа на БРС е
подадена от РДГ- гр.Бургас, представлявана от Директора- инж. Мариян Маринов
Костадинов. С нея решението е обжалвано в частта, с която исковете по чл.344,
ал.1, т.1, 2 и 3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ и чл.86 ЗЗД против дирекцията
са уважени. Изложени са оплаквания, че в тази му част същото е неправилно и
постановено при превратно тълкуване на материалния закон.
Безспорно било установено, че на 10.03.2019г. ищцата
не изпълнила задълженията си, вменени с длъжностната характеристика- да входира
в деловодна система „Микси“ полученото по факс Разпореждане №144/20/9.03.2020г.
от Районна прокуратура- Карнобат за възлагане на проверка и не информирала
директора за него. Не споделя становището на съда, че наложеното дисциплинарно
наказание не е адекватно на тежестта на извършеното нарушение. Според
въззивника- ответник, извършеното от ищцата е достатъчно основание за
налагането на дисциплинарно наказание „Уволнение“. Съгласно заповед № РД-16-
390 от 29.10.2018г. И. била отговорна за отварянето на електронната поща на
РДГ- гр.Бургас, входяща и изходяща кореспонденция с оглед своевременното
ѝ входиране в деловодната електронна система „Микси“. Моли, решението на
БРС да бъде отменено в обжалваната част, а вместо него да се постанови ново, с
което исковете да бъдат отхвърлени.
В законоустановения срок не е постъпил отговор на тази
въззивна жалба от страна на Л.И..
Последната е подала въззивна жалба вх.№261120 от
19.08.2020г. по описа на БРС срещу тази част от решението на БОС, с която е
отхвърлен искът ѝ по чл.344, ал.1, т.3 от КТ за заплащане на обезщетение
по чл.225, ал.1 КТ. Моли, на основание чл.235, ал.3 от ГПК да се вземе предвид
обстоятелството, че остатъкът от срока, за който се дължи обезщетение за
оставане без работа ще изтече в хода на производството пред въззивната
инстанция, поради което с оглед уважаването на иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ,
както и установяването размера на брутното трудово възнаграждение на
въззивницата- ищца, следва да се приеме, че иска по чл.225, ал.1 КТ е
основателен за целия предявен размер от 4440 лв. Ангажира доказателства, за
установяване твърдението си за оставяне без работа за целия 6- месечен период.
Моли решението да бъде отменено в обжалваната от нея част и се постанови ново,
с което искът ѝ по чл.344, ал.1, т.1 КТ вр. с чл.225, ал.1 КТ бъде уважен
и за отхвърлената част. Претендира разноски за въззивната инстанция.
Регионална дирекция по горите- Бургас е
представила своевременно отговор на въззивната жалба на Л.И., с който я оспорва
като просрочена. Намира, че след като решението е обявено на 5.08.2020г., то
въззивната жалба е следвало да бъде подадена на 18.08.2020г., когато изтичал
двуседмичния срок за обжалването му, а не на 19.08.2020г.
В проведеното пред въззивната инстанция съдебно
заседание процесуалните представители на страните поддържат изразените от тях в
жалбите становища и искания.
Пълномощникът
на ищцата- адв.Г. е заявила, че оспорва жалбата на РДГ- Бургас като
неоснователна и счита, че въззивният съд дължи произнасяне само в рамките на
предявените във въззивната жалба оплаквания, доколкото са изложени мотиви само
по отношение на първото дисциплинарно нарушение. Намира, че в оспорената от
РДГ- Бургас част решението следва да бъде оставено в сила, като изключително
подробно и мотивирано. Представена е справка трудовата книжка на ищцата за
установяване твърденията ѝ за оставане без работа и след приключването на
събирането на доказателствата пред първоинстанционния съд.
Процесуалният представител на ответната РДГ- Бургас е
оспорил въззивната жалба на ищцата.
По допустимостта на въззивното производство Бургаският
окръжен съд намира следното:
Въззивните жалби са подадени в законоустановения срок.
Решението е постановено с дата 5.08.2020г., като в
него е посочено, че двуседмичният срок за обжалването му тече от обявяването
му. Видно от изготвените съобщения до страните, обявяването е станало на
5.08.2020г., макар на страните в съдебно заседание в изпълнение на задължението
по чл.315, ал.2 ГПК да е посочена друга, по-късна дата- 10.08.2020г. Според настоящият
въззивен състав, именно 10.08.2020г. е датата, от която за страните е започнал
да тече срока за обжалване. В случая намира приложение разрешението, възприето
с ТР №
12/2012 г., ОСГК, а именно- срокът за обжалване на решение, постановено при
условията на бързо производство, каквото е това по предявения в случая съгл. чл. 310, ал.1, т. 1 ГПК иск, тече
от датата, която в откритото съдебно заседание по делото съдът е посочил като
дата, на която ще обяви решението си, като връчването на препис от решението на
страната променя началния момент за броене на срока за обжалването му само в
хипотезите, когато съдът не е обявил решението си в публичния регистър на съда на посочената дата, а след това , или когато с връчването на преписа на
страната са дадени други указания за срока на обжалване, които хипотези в
случая не са налице, тъй като съдът е
обявил решението си на по-ранна дата от обявената в откритото съдено заседание. С други думи, срокът за обжалване е следвало да изтече
на 24.08.2020г.
Освен това, макар районният съд неправилно да е указал
в съобщенията до страните по-ранна дата- 5.08.2020г., вместо обявената 10.08.2020г.,
двете жалби са били подадени в посочения в съобщенията до тях двуседмичен срок,
който е изтекъл на 19.08.2020г., когато е подадена жалбата на въззивницата-ищца,
следователно отново може да се направи извод, че не са просрочени.
Страните имат правен интерес да обжалват атакуваните
от тях части на решението, което подлежи на въззивно обжалване. Жалбата на
въззивницата-ищца е подадена от надлежно упълномощен адвокат с общо пълномощно
/л.13 от делото на БРС/, а тази на въззивника- ответник- от неговия законен
представител.
Предвид изложеното въззивният съд намира, че жалбите
са допустими, поради което делото следва да се разгледа по същество.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид
твърденията на страните и събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, въз основа на относимите нормативни
разпоредби намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са и са разгледани от БРС искове
с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ във връзка с чл.225, ал.1
от КТ за отмяна на незаконното уволнение на ищцата, за възстановяването ѝ
на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за срока
на оставане без работа вследствие уволнението- 12.03.2020г.- 12.09.2020г.
Ищцата Л.И. твърди, че от 2017г. е
назначена на длъжност „Технически сътрудник- деловодител“ в РДГ- гр.Бургас,
като трудовото правоотношение между страните било безсрочно. С допълнително
споразумение от 22.03.2020г. било предоговорено трудовото възнаграждение на
ищцата, като същото станало 650 лв. месечно, а по късно размерът му бил
увеличен на 730 лв.
На 12.03.2020г. на ищцата била връчена
Заповед № РД 18-01/12.03.2020г., издадена от Директора на РДГ- гр.Бургас, с
която на ищцата било наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“ по чл.188,
ал.3 от КТ, с което било прекратено трудовото ѝ правоотношение и на
основание чл.221, ал.2 от КТ било определено дължимо обезщетение за срока на
предизвестието. В заповедта за уволнение като основание за налагане на
дисциплинарното наказание били посочени три нарушения на трудовата дисциплина,
описани подробно в исковата молба. Ищцата заявява, че не е допуснала описаните
в заповедта нарушения на трудовата дисциплина, респективно- не е налице
основание за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“.
Твърди, че уволнението е незаконно поради допуснати съществени нарушения на
материалния и процесуалния закон.
Не били спазени изискванията на чл.195,
ал.1 от КТ относно задължителните реквизити на заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание: не били посочени датите, на които били извършени
второто и третото нарушение, липсвало и описание на второто нарушение. Понеже
тези липси били относими към спазването на предвидената в закона форма, това
било достатъчно основание за отмяната на уволнението- решение по
гр.д.№38/2009г. на ВКС, четвърто г.о. по този начин ищцата била лишена от
възможността да узнае за какво нарушение е санкционирана, както и от
възможността за преценка относно спазването на срока по чл.194, ал.1 от КТ. В
тази връзка твърди, че в случая не било ясно и кога били открити второто и
третото нарушение.
На второ място се сочи, че заповедта не
била мотивирана. Липсвало достатъчно конкретно и точно описание на нарушенията,
за които било наложено дисциплинарното наказание, не ставало ясно в какво точно
се изразяват второто и третото нарушение, като работодателят се задоволил да
посочи единствено последиците, до които според него довели тези нарушения. Не
било ясно и кои точно свои задължения ищцата не била изпълнила, а бланкетното
препращане към длъжностната характеристика не изпълнявало това изискване
/Решение по гр.д.№5585/14г. на ВКС, трето г.о./. Липсвало конкретика какво
точно задължение ѝ било вменено, респективно- какво задължение не била
изпълнила, за да се характеризира същото като тежко нарушение на трудовата
дисциплина. Това възпрепятствало ищцата да организира защитата си и представлявало
съществено нарушение на процесуалните правила. Не било ясно и какви
неблагоприятни последици настъпили за работодателя и защо нарушенията на
трудовата дисциплина били квалифицирани като тежки от работодателя.
На следващо място се сочи, че
процедурата по чл.193, ал.1от КТ не била спазена, което било самостоятелно
основание за отмяна на заповедта за уволнение, без съдът да разглежда спора по
същество- чл.193, ал.2 от КТ.
Преди издаването на процесната заповед
не били поискани обяснения от ищцата във връзка с трите нарушения, за които
било наложено уволнението. В писмото от 11.03.2020г. касаело само първото
нарушение, описано в заповедта, свързано с входиране на разпореждане и
извършване на проверка от РП- Карнобат, но не засягало останалите две нарушения.
Не било спазено и изискването на чл.189,
ал.2 от КТ, което също представлявало самостоятелно основание за отмяна на
уволнението- например за второто нарушение /твърдяното от работодателя приемане
на телефон за контакти от участник в търг/ на ищцата вече било наложено
наказание „забележка“ с влязла в сила заповед от 14.01.2020г. на Директора на
РДГ- гр.Бургас.
Налице било нарушение и на разпоредбата
на чл.189, ал.1 от КТ. Описаните в заповедта нарушения не съответствали по
тежест и не били от такъв характер, за да бъдат квалифицирани като тежки
нарушения на трудовата дисциплина по смисъла на чл.190, ал.1, т.7 КТ, както
приел работодателя. Сочи, че от описаните в заповедта нарушения не били
произтекли неблагоприятни последици за работодателя. Към датата на налагането
на дисциплинарното наказание не бил изтекъл срокът за предоставяне на
информация на РП- Карнобат, който бил до 16.03.2020г., поради което директорът
имал възможност своевременно да предостави исканата информация. Отделно от това
ищцата счита, че директорът имал възможност да поиска удължаване на срока или
да уведоми органа, извършващ проверката, че му е необходим по-дълъг срок.
Заявява, че се касае за един ден- разпореждането било получено според
твърденията на работодателя на 10.03.2020г., а дисциплинарното производство
започнало на 11.03.2020г. Освен това от значение бил и фактът, че ищцата
уведомила юристите на Дирекцията още на 10.03.2020г. за полученото разпореждане
от РП- Карнобат. Неблагоприятни последици за работодателя не били настъпили и
вследствие останалите две нарушения.
В заповедта не се твърдяло, нито било
доказано, че нарушенията, за които била наказана ищцата, били извършени
умишлено.
Не можело да се кредитира като
отегчаващо отговорността обстоятелство посоченото в мотивите на заповедта, че
на ищцата вече било налагано дисциплинарно наказание „забележка“ със заповедта
от 14.01.2020г., доколкото същото нарушение било предмет и на оспорената
заповед. Абсурдни били мотивите на работодателя за „неосъзнатост“ от страна на
ищцата на нарушенията на трудовата дисциплина, понеже си била позволила да
подаде възражение срещу годишна оценка. С последното ищцата единствено упражнила
правото си на защита, предвид обстоятелството, че страните по ТПО са
равнопоставени. На следващо място намира, че следва да се отчете обема на
работа от гледна точка на това дали при документооборот от 7845 броя
входяща/изходяща кореспонденция за година, която освен чрез системата „Микси“
се обработвала и на хартиен носител, несвоевременното връчване на една заповед
действително представлявала тежко нарушение на трудовата дисциплина.
Подчертава, че за предходната календарна година- 2018г. годишната работа на
ищцата била отлична- без забележки.
На последно място изтъква, че не са
налице извършени нарушения на трудовата дисциплина. За разпореждането за
възлагане на проверка от прокуратурата своевременно били уведомени юристите на
РДГ- Бургас, а формалното му отразяване или неотразяване в системата „Микси“ не
възпрепятствало по никакъв начин подготовката на необходимата информация с
оглед изпращането ѝ в РП- Карнобат, като според нея очевидно срокът бил
спазен. Освен това на същата длъжност имало назначен и друг служител- Жечка
Недева, която също можела да входира искането в системата, предвид
ангажираността на ищцата в този момент с други служебни задължения. На другият
деловодител обаче не било наложено дисциплинарно наказание. Оспорва и
извършването на второто нарушение- получаване на телефон за контакт от участник
в търг, както и третото- несвоевременно връчване на заповед за търг от
19.12.2019г. на главния счетоводител.
Предвид горните съображения е предявила
искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2, т.3 и т.4 от КТ. Ангажира доказателства.
Претендира разноски.
В законоустановения срок ответникът- Регионална
дирекция по горите гр.Бургас, представлявана от Директора М.Костадинов, е
оспорил основателността на исковете.
В отговор на оплакванията по т.1 и т.2
от жалбата е изтъкнал, че датата на първото от нарушенията, както и подробно
изложение на обстоятелствата, при които е извършено се съдържат в мотивите на
заповедта за уволнение, а по отношение на останалите две нарушения такива са
индивидуализирани в други актове на работодателя към които препраща заповедта,
чието съдържание да е достигнало до знанието на служителя, поради което следвало
да се приеме, че процесната заповед е мотивирана съобразно изискванията на
чл.195, ал.1 КТ. Намира, че дори да не се приеме гореизложеното по отношение на
нарушенията по т.2 и т.3 от процесната заповед за уволнение, уволнението било
законно след като била спазена процедурата по чл.193- 195 от КТ само за едно
или е установено само едно от нарушенията, за които е наложено, стига то да
съответства по тежест на извършеното нарушение. Освен това, според въззивника
нарушенията по т.2 и т.3 от заповедта представляват отегчаващи вината
обстоятелства. На следващо място се сочи, че заповедта за налагане на
дисциплинарното наказание не трябва да съдържа всички обективни и субективни
елементи на изпълнителното деяние, деня и часа на осъществяването им, кои задължения
по длъжностната характеристика не били изпълнени и квалификацията на
нарушението по чл.187 КТ. Достатъчно било както в искането за обяснения, така и
в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание да бъде посочено по
разбираем за работника начин, включително чрез позоваването на известни на
работника обстоятелства и документи.
По оплакванията в т.3 от жалбата се
сочи, че доколкото всяко от нарушенията на трудовата дисциплина, посочени в
заповедта за уволнение, съставлявало самостоятелно основание за търсенето на
дисциплинарна отговорност, то обстоятелството, че не били поискани обяснения за
някои от нарушенията, не давало основание за приложение на чл.193, ал.2 от КТ.
Счита, че за законосъобразността на дисциплинарното уволнение е необходимо да
са поискани обяснения дори и само за едно от визираните в заповедта нарушения.
В случая от ищцата били изискани обяснения във връзка с първото нарушение, като
същата е признала, че е получила разпореждането, не го е входирала в
деловодната система „Микси“ и не е информирала директора на РДГ- Бургас за
неговото постъпване.
По оплакването в т.5 от жалбата е
посочено, че при преценката на тежестта на нарушенията се вземат предвид всички
обстоятелства за извършването им, в т.ч. значимостта на неизпълнените задължения
и възможното настъпване на вредни за работодателя последици. В случая, понеже
разпореждането за възлагане на проверка от 9.03.2020г. от РП- Карнобат било
дадено в изпълнение на указания на Главния прокурор на Република България,
писмени указания на Отдел 02 „Досъдебен“ на ВКП и разпореждане на ОП- Бургас,
невъзможността за изпълнение в срок на информацията, изискана с него и
неизпълнението на разпореждането предполагало отговорността на директора на
РДГ- Бургас пред органите на досъдебното производство. От значение било и
субективното отношения на служителя към конкретното нарушение и въобще към
полагането на труд в дирекцията. Безкритичността към собственото поведение
следвало да се отчита като придаващо тежест на нарушението от субективна страна
по чл.189 КТ. От значение било и това дали в миналото служителят бил привлечен
към дисциплинарна отговорност, за какви нарушения, какво е поведението му след
наказанието. В случая, със заповед от 14.01.2020г. И. била наказана с
дисциплинарно наказание „забележка“ за дисциплинарно нарушение по чл.187, ал.1,
т.8 КТ- злоупотреба с доверието и уронване доброто име на работодателя, която
заповед не била оспорена и влязла в сила.
Акцентира се още веднъж, че извършеното
нарушение по т.1 от заповедта за уволнение е достатъчно основание за наложеното
дисциплинарно наказание „уволнение“. Предявен е насрещен иск с правно основание чл.221, ал.2 от КТ.
Ангажирани са доказателства.
С определение от 18.06.2020г. съдът е
върнал исковата молба в частта на предявения иск по чл.344, ал.1, т.4 КТ- за
поправка на трудовата книжка и е прекратил делото по него, а насрещният иск на
РДГ- Бургас по чл.221 ал.2 от КТ е отделен за разглеждане в отделно
производство.
За да постанови обжалвания съдебен акт, с който е уважил
исковете по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ, районният съд е приел, че работодателят
е изискал обяснения от ищцата само за първото нарушение- за невходираното
разпореждане в деловодната система „Микси“ на разпореждането на РП- Карнобат,
за което не бил информиран веднага директора на РДГ- Бургас. По отношение на
второто и третото нарушение също така не било конкретизирано кога са извършени-
като дата или период. Относно второто нарушение вече било наложено наказание
„забележка“, поради което по аргумент от чл.189, ал.2 от КТ не можело ищцата да
бъде санкционирана за него втори път. Ето защо съдът е приел, че законността на
уволнението следва да се прецени само спрямо първото нарушение. В тази връзка
съдът е приел за безспорно, че същото е извършено, а основният спорен въпрос
бил дали наложеното наказание съответства на тежестта на нарушението. Приел е
също, че проверката не била възложена на РДГ- Бургас, а последната институция
оказвала само съдействие. Разпореждането било входирано на следващия ден след
постъпването му, РДГ- Бургас като институция узнала за него и била назначена
комисия, която изготвила доклад, изпратен на прокуратурата в указания срок-
т.е. задължението било изпълнено. За работодателя не възникнали никакви
неблагоприятни последици, още по-малко „уронване доброто име на РДГ- Бургас“.
Дори срокът за изготвянето на доклада да се окажел недостатъчен, РДГ- Бургас
разполагала с възможност да поиска неговото удължаване. Разпореждането на
прокуратурата не съдържало указание, че неизпълнението му в срок ще доведе до
санкция, а и такава било невъзможно да бъде наложена, без да се установят
причините за евентуалното забавяне. Последните категорично не можело да бъдат
свързани с „безотговорност“ на цялата институция, което би довело до уронване
престижа ѝ като извод, а с нарушение на трудовите задължения на конкретен
служител. Самата ищца съзнавала вината си, т.е. не била безкритична към
случилото се. Освен това свидетелят М. посочил, че на ищцата било предложено да
напусне по взаимно съгласие, а при несъгласие- да ѝ бъде връчена вече
изготвената заповед за дисциплинарно уволнение. Понеже тя отказала да напусне
работа по взаимно съгласие, била уволнена. Затова съдът е счел, че в случай, че
работодателят считал извършените нарушения за много тежки, нямало да предложи
прекратяването на правоотношението по друг начин, освен чрез уволнение. Предвид
изложеното районният съд е приел, че адекватното наказание за допуснатото на
10.03.2020г. нарушение при положение, че вече е била наказвана със „забележка“
е “предупреждение за уволнение“, а не „уволнение“, което съдът е счел за
несъразмерно тежко, поради което е счел, че процесната заповед за уволнение е
незаконосъобразна и следва да бъде отменена.
Предвид изхода по главния иск за отмяна на уволнението
съдът е уважил акцесорните претенции за възстановяване на ищцата на заеманата
преди уволнението длъжност и е присъдил обезщетение за времето , за което е
останала без работа поради незаконното уволнение до датата на приключване на
устните състезания- 12.03.2020г. до 27.07.2020г. /период от четири месеца и
половина/- 3285 лв.
В мотивите на решението си съдът е приел, че на
основание чл.243, ал.2 от ГПК не следва да се бъде постановено принудително изпълнение
на решението, понеже ответникът е държавно учреждение.
За да се произнесе по предявените искове в рамките на
заявените оплаквания (решението е обжалвано изцяло) въззивната инстанция приема
за установено следното:
Фактическата обстановка е установена правилно от
районния съд въз основа на събраните по делото писмени доказателства и
свидетелски показания, като по делото няма оплаквания от страните в тази връзка.
Страните не спорят, че ищцата е била в трудово
правоотношение с ответната дирекция. Заемала е длъжността ”Технически
сътрудник- деловодител” в РДГ, гр.Бургас, като от м. октомври 2019г. основното
ѝ трудово възнаграждение било 730 лв. /допълнително споразумение на л.86
и трудова книжка на л.21 от делото на БРС/.
Със заповед №РД 18-01 от 12.03.2020г. на ищцата било
наложено дисциплинарно наказание уволнение за извършено дисциплинарно нарушение
по чл.190, ал.1, т.7 от КТ- други тежки нарушения на трудовата дисциплина.
С тази заповед трудовото правоотношение между страните
било прекратено без предизвестие, поради наложеното на ищцата дисциплинарно
наказание „уволнение” за допуснати три нарушения на трудовата дисциплина, като
е разпоредено да ѝ се изплатят обезщетения по чл.221, ал.2 от КТ и по
чл.224 КТ.
В заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е
описана подробно само фактологията на нарушението по т.1 /но не и тази на
нарушенията по т.2 и 3/, както следва:
На 10.03.2020г. по факс било получено разпореждане за
възлагане на проверка с вх.№144/20/9.03.2020г. от Районна прокуратура Карнобат
със срок на изпълнение- 16.03.2020г. за извършване на проверка по 5 точки за
периода от 2017г. до извършването на проверката. Разпореждането било предадено
на Л.И. от В.К.- главен специалист - касиер- домакин при РДГ- Бургас на
10.03.2020г. веднага след получаването му между 10:30ч. и 11:00 ч. Същото било
потвърдено от Веска Костадинова с писмени обяснения. В своите обяснения от
11.03.2020г. Л.И. потвърдила получаването на разпореждането, както и че същото
не било входирано от нея в деловодната система „Микси“. Потвърдила и това, че
Директорът на РДГ- Бургас не бил информиран от нея за получаването на
разпореждането.
В обжалваната
заповед са изложени мотиви, съгласно които бездействието на ищцата е
квалифицирано като дисциплинарно нарушение по чл.187, ал.1, т.3 от КТ –
неизпълнение на възложените ѝ задължения, вменени в длъжностна
характеристика, състоящо се в незавеждане в деловодна система „Микси“ на
разпореждането за възлагане на проверка от РП- Карнобат. Посочено е също, че според
работодателя това поведение представлява тежко нарушение по смисъла на чл.190,
т.7 от КТ и е основание за налагане на дисциплинарно наказание уволнение. Изложени
са още съображения, че това нарушение води до невъзможност за изпълнение в срок
на информацията, изискана с него, като предполага отговорност на директора на
РДГ- Бургас пред органите на досъдебното производство.
Безспорно е пред въззивната инстанция, че възраженията
на ищцата досежно останалите нарушения в процесната заповед за уволнение- по
т.2 и по т.3, са основателни. В заповедта не се съдържат конкретни фактически
твърдения кога са били извършени тези нарушения, нито конкретните
обстоятелства, въз основа на които се твърди, че същата е допуснала тези
дисциплинарни нарушения. Освен това от ищцата не са били поискани писмени
обяснения преди налагането на процесното дисциплинарно наказание- уволнение. Освен
това за второто от нарушенията на ищцата вече е било наложено дисциплинарно
наказание „забележка“ /л.16/, което е пречка, на основание чл.189, ал.2 от КТ за
същото нарушение да се налага следващо наказание. По отношение на описаните в
т.2 и т.3 от заповедта нарушение, последната е незаконосъобразна. Но това само
по себе си не е основание за цялостната отмяна на заповедта за уволнение, с оглед
основанието, на което е наложено дисциплинарното наказание- чл.190, т.7 от КТ.
При това положение и доколкото в жалбата липсват
оплаквания на въззивника, касаещи фактическите и правни изводи на БРС по
второто и третото нарушение, пред въззивната инстанция е висящ единствено
въпроса за законосъобразността на заповедта за уволнение по отношение на
първото, посочено в заповедта нарушение-
След съвкупна преценка на събраните доказателства въззивната
инстанция намира, че при прекратяване на трудовото правоотношение между
страните работодателят не е допуснал нарушения на императивните правила на
чл.194, ал.1 КТ, чл.195 КТ и чл.193, ал.1 КТ по отношение на нарушението по т.1
от заповедта.
На 11.03.2020г. са били изискани са писмени обяснения
за визираното в заповедта нарушение /л.32/. Същите са депозирани от ищцата на
11.03.2020г. /л.33/, като същата е признала обстоятелствата, за които са
изискани обяснения- че ѝ е било предадено разпореждане с
изх.№144/20/9.03.2020г. на РП- Карнобат от В.К.- главен специалист касиер-
домакин, че не е входирала разпореждането в деловодната система Микси и че не е
информирала директора на РДГ- Бургас за разпореждането.
Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание
„уволнение“ е мотивирана в съответствие с изискванията на чл.195, ал.1 КТ-
обстоятелствата, при които е допуснато нарушението по т.1 са изложени ясно и
разбираемо, като е посочено конкретното бездействие на ищцата, времето на
извършването му, както и останалите обстоятелства, взети предвид от
работодателя при налагането на наказанието. Посочена е и правната квалификация
на това нарушение- чл.190, т.7 КТ.
Безспорно е, че
нарушението на трудовата дисциплина по т.1 от заповедта е извършено от ищцата-
същата не е въвела в деловодната система „Микси“ полученото на 10.03.2020г.
разпореждане от Районна прокуратура- гр.Карнобат за извършване на спешна
проверка на обстоятелствата, посочени в разпореждането, която е следвало да
бъде извършена съвместно от няколко институции и да приключи с представяне на писмен
доклад от страна на РДГ- Бургас за обобщаване на данните от проверката, срокът
за което е бил 16.03.2020г.
Според въззивната инстанция конкретното бездействие на
ищцата само по себе си съставлява тежко нарушение на трудовата дисциплина. Тя
не е изпълнила свое пряко задължение /това обстоятелство не се оспорва/, поради
което не е престирала дължимото по трудовото си правоотношение. Несъстоятелен е
доводът в исковата молба, че имало и друга служителка, която също можело да
въведе разпореждането в системата, но тя не била наказана. В тази връзка следва
да се посочи, че от обясненията на самата ищца е видно, че полученото по факса
разпореждане е било предадено лично на нея, като не се доказват причини, които
да са препятствали изпълнението на задълженията ѝ във връзка с
въвеждането му в деловодната система. Ирелевантни според настоящият съдебен
състав са и обстоятелствата, че се касае за еднократен акт, при значителен по
обем документооборот, както и че за работодателя не са настъпили конкретни
вреди, тъй като задължението да се представи доклад до 16.03.2020г. е било
изпълнено в срок - така показанията на св.М., както и печата за входящата
регистрация на доклада в РП- Карнобат /л.57/. Несъстоятелен е и доводът на
ищцата, че била уведомила главния юрисконсулт на РДГ- Бургас- св.М., тъй като
видно от неговите показания, това е
станало след като „станала патърдия“, т.е. след като нарушението на трудовата
дисциплина е било открито. Без значение е и обстоятелството, че ищцата е била
уволнена преди да изтече срока, даден в разпореждането на прокуратурата за
изготвянето на доклада, тъй като нейните задължения във връзка с
администрирането на този доклад вече са били приключили към момента на
налагането на наказанието.
В случая настоящият въззивен състав приема, че е от съществено
значение е това, че ищцата не е администрирала по съответния ред, предвиден в
РДГ- Бургас /чрез въвеждане в деловодната система Микси/ документ с приоритетно
значение, който изхожда от Прокуратурата на Република България и с който се
искат спешни действия от страна на органите, до които е адресиран, сред които е
и РДГ- Бургас. Видно от съдържанието на разпореждането, в него многократно се
акцентира и настоява за бързина и спешност както при уведомяването на
посочените в разпореждането лица /включително за това в деня на получаването да
бъдат определени отговорните за проверката лица от съответните органи и
институции, за което незабавно да бъде уведомена прокуратурата/, така и при
изготвянето и представянето на обобщаващия доклад в Прокуратурата. Т.е. това,
че крайният срок, посочен в разпореждането е бил спазен по причини, стоящи
извън поведението на ищцата- своевременната реакция на останалите органи и
длъжностни лица, участващи в подготовката на доклада, не може да се приеме за
смекчаващо отговорността на ищцата обстоятелство. Дали е имало възможност тези
срокове да бъдат продължени е въпрос, който не може да бъде разрешен в рамките
на настоящото дело, тъй като не са ясни целите, за които е бил необходим този
доклад. Но, за пълнота на изложението следва да се отбележи, че с оглед
разпоредбата на чл.215 от ЗСВ държавните органи, както и гражданите са длъжни
да оказват съдействие на органите на съдебната власт, в това число и на
прокуратурата, при осъществяване на функциите им, като в определени случаи
липсата на такова би могло да представлява престъпление. Т.е. не може да бъде
споделена тезата на ищцовата страна, че освен, че не са настъпили вреди, такива
и не биха могли да настъпят евентуално.
Предвид изложеното и като съобрази тежестта на извършеното
нарушение, въззивният съд намира за ирелевантно обстоятелството, че процесното
дисциплинарно нарушение по т.1 от заповедта за уволнение не е било извършено
умишлено от ищцата /т.е. при условията на пряк умисъл, предвид характера на
нарушението/.
Въззивната инстанция приема също, че с оглед всички
обсъдени по-горе обстоятелства по делото наложеното най-тежко дисциплинарно
наказание „уволнение“, съответства на тежестта на извършеното от ищцата
нарушение.
В тази връзка съдът съобрази, че на 14.01.2020г., т.е.
само два месеца преди процесното уволнение на същата вече е било налагано
дисциплинарно наказание забележка за друго нарушение на трудовата дисциплина,
което не е оспорено и е влязло в сила /заповед на л.16/, а при извършената
годишна оценка на изпълнението на задълженията за 2020г. /л.38/ изпълнението на
работата ѝ е оценено като неотговарящо напълно на изискванията /възраженията
ѝ са счетени за несъстоятелни от работодателя/. Затова без значение е, че
през 2018г. към работата ѝ не е имало забележки.
Освен това въззивната инстанция счита, че ищцата не проявява
самокритичност към констатираното неизпълнение на задълженията ѝ- както в
обясненията до работодателя, така и в останалите материали по делото липсват
данни същата да изразява съжаление за извършеното.
Ето защо заповедта, с която на ищцата е наложено
най-тежкото наказание- уволнение, за допуснато нарушение на трудовата
дисциплина, описано в т.1 от заповедта е законосъобразна.
Исковете за отмяната на тази заповед, както и
акцесорните претенции на ищцата за възстановяване на работа и за присъждане на
обезщетение за целия 6- месечен период, през който е останала без работа
вследствие уволнението /което обстоятелство се установява през въззивната
инстанция/ са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Тъй като крайните изводи на въззивната инстанция не
съвпадат с тези на първоинстанционния съд, то неговото решение следва да бъде
отменено в частта, с която са уважени исковете по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3
вр. с чл.225, ал.1 КТ /частично/, като вместо това се постанови решение, с
което тези искове следва да бъдат отхвърлени.
В останалата му, обжалвана от ищцата част /относно
отхвърлената претенция за пълния размер на обезщетението по чл.225, ал.1 КТ/
решението на БРС е правилно като краен резултат и следва да бъде потвърдено,
макар и по различни съображения /тъй като с оглед отхвърлянето на иска за
отмяна на уволнението на ищцата не се
дължи обезщетение по чл.225, ал.1 КТ, поради липса на причинна връзка между
уволнението и оставането без работа/.
С оглед изхода на делото на ищцата не се дължат
разноски.
По делото е постъпила молба от Л.И. за допускане на
предварително изпълнение на обжалваното решение на БРС на основание чл.242,
ал.1, респективно- на основание чл.242, ал.2, т.3 от ГПК. Тази молба е
неоснователна. Както и районният съд е посочил в мотивите към обжалваното
решение, не се допуска предварително изпълнение срещу държавни учреждения- така
чл.243, ал.2 от ГПК, а ответникът по делото е именно държавно учреждение. Освен
това и решението на БРС е отменено, а исковете на ищцата са отхвърлени, поради
което също не следва да се допуска предварителното му изпълнение. Ето защо
молбата на ищцата по чл.242 ГПК следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение
№1919 от 5.08.2020г. по гр.д.№ 2183/ 20г. на РС- Бургас В ЧАСТТА, с която са уважени
исковете по чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ, като е признато за незаконно и е отменено уволнението на Л.Г.И., извършено със заповед № РД 18 – 01/12.03.2020
г. на Директора на Регионалната дирекция по горите – гр. Бургас, с която
ѝ е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено трудовото
ѝ правоотношение с РДГ- Бургас, а Л.И. е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност- „технически
сътрудник – деловодител“ в Регионална дирекция по горите –
гр. Бургас, както и В ЧАСТТА, с
която Регионална дирекция по горите – гр. Бургас е осъдена да заплати на Л.И.
сумата от 3285 лева, представляваща обезщетение за времето от 12.03.2020 г. до
27.07.2020 г., през което е останала без работа поради уволнението, ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба
13.05.2020 г. до окончателното й изплащане, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3, вр. с
чл.225, ал.1 от КТ, предявени от Л.Г.И.,
ЕГН: ********** *** против РЕГИОНАЛНА
ДИРЕКЦИЯ ПО ГОРИТЕ- гр.Бургас, както следва: за признаване незаконността на уволнението на Л.Г.И., извършено със заповед № РД 18 – 01/12.03.2020
г. на Директора на Регионалната дирекция по горите – гр. Бургас, и
прекратяването на трудовото ѝ правоотношение с РДГ- Бургас, за възстановяване
на Л.Г.И. на заеманата преди уволнението длъжност- „технически
сътрудник – деловодител“ в Регионална дирекция по горите –
гр. Бургас, както и за осъждане на РДГ- Бургас да заплати на Л.И. сумата от
3285 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа вследствие уволнението,
за периода от 12.03.2020г. до 27.07.2020г., ведно със законната лихва върху
тази сума.
ПОТВЪРЖДАВА решение
№1919 от 5.08.2020г. по гр.д.№ 2183/ 20г., състав на РС- Бургас В ЧАСТТА, с която е отхвърлен иска на Л.Г.
*** по чл.344, ал.1 ,т.3 КТ във връзка с чл.225, ал.1 КТ за горницата над сумата
от 3285 лева до пълния претендиран размер от 4440 лева и за периода от 28.07.2020 г. до 12.09.2020 г., ведно със законната лихва.
ОТХВЪРЛЯ искането на Л.И. за присъждане на разноски.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на Л.Г.И. за
допускане на предварително изпълнение на решението.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в ЕДНОМЕСЕЧЕН срок от връчването му на страните по отношение на
исковете по чл.344 КТ.
В частта, с която е отказано предварително изпълнение
на решението на БРС, настоящото решение подлежи на обжалване с частна жалба
пред ВКС в едноседмичен срок от връчването на решението.
Препис от решението да се връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.