РЕШЕНИЕ
№ 45
гр. Благоевград, 28.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Маргарита Коцева
Членове:Илияна Стоилова
Величка Пандева
при участието на секретаря Мария Миразчийска
в присъствието на прокурора Евг. Хр. Ст.
като разгледа докладваното от Маргарита Коцева Въззивно административно
наказателно дело № 20221200600033 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 378, ал. 5 вр. чл. 313 и сл. от НПК и е
образувано по въззивна жалба на защитника на обвиняемия Е. М. М. – адвокат
А. Л., срещу Решение № 83 от 20.12.2021 г., постановено по н.д. № 321/2021
г. по описа на РС – Гоце Делчев, с коeто обв. М. е признат за виновен в
извършване на престъпление по чл. 326, ал. 1 НК, като на основание чл. 78а
НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено
административно наказание глоба в размер на 1 000 лв.
Във въззивната жалба и в постъпило допълнение към същата се твърди,
че постановеното решение е неправилно и незаконосъобразно. Излагат се
доводи, че по делото не се е установила категорично и безспорно
фактическата обстановка, като обаждането на обв. М. не е било сигнал за
тревога и с предизвиканата проверка на автобуса не се е нарушил нормалният
ред за функциониране на група хора. Сочи се, че обаждането до св. Д. е било
приятелска шега; сигналът в полицията е бил депозиран от друго лице – от
бащата на шофьора на автобуса, по негова преценка; полицейските служители
1
също били наясно, че сигналът е приятелска шега, защото са проверили
автобуса при пресрещането му по пътя за гр. Гоце Делчев, а не са
разпоредили на шофьора веднага да спре; не били изложени мотиви от съда,
че при обаждането до св. Д., че в автобуса има бомба, последният свидетел се
е уплашил или че възникнало съмнение у него за тревога поради повикването
от обв. М.; твърди се, че направените изводи от съда в мотивите били
различни от изложените от прокурора в постановлението; нямало обаждане
до телефон 112, поради което обвинението не се доказвало по несъмнен
начин; изтъкват се и доводи, че не се установявал субективният елемент при
извършване на престъплението, тъй като обвиняемият не е целял да всява
паника и тревога у хората, а да се пошегува, като проверката от полицейските
служители била, за да изпълнят служебните си задължения, а не защото е
имало паника сред пътниците в автобуса, които били наясно, че става дума за
шега и изобщо не са искали да слязат от автобуса; деянието на обв. М. не
било съставомерно, защото не целял предизвикване на тревога, като след
спонтанното обаждане веднага се обадил на св. Д., за да каже, че е шега, а
бащата на шофьора е подал сигнал по негова преценка, като не се установявал
мотив обв. М. да извърши престъпление. Излагат се доводи, че са налице
основания за приложение на чл. 9, ал. 2 НК, тъй като с оглед конкретиката на
случая следвало да се приеме, че деянието на обв. М. не е престъпно – същият
е млад човек, подвластен на емоцията да се шегува, като в съдебната практика
наказаните лица са подавали сигнал до тел. 112 или полицията; обв. М. бил
трудово ангажиран и няма лоши характеристични данни за него, осъзнал е
грешката си, преживявал случилото се и проявявал критичност, което сочи на
ниска степен на обществена опасност на дееца. Иска се въззивният съд да
отмени обжалваното решение и признае обвиняемия М. за невиновен по
повдигнатото му обвинение на основание чл. 9, ал. 2 НК.
Пред въззивния съд не е проведено съдебно следствие за събиране на
нови доказателства.
В хода на съдебните прения пред Благоевградски окръжен съд
прокурорът изразява становище, че жалбата е неоснователна и решението на
първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено като законосъобразно и
обосновано. Прокурорът сочи, че събраните доказателства установявали по
несъмнен начин вината на обвиняемия в извършено престъпление по чл. 326,
ал. 1 НК, като не са налице основания за приложение на чл. 9, ал. 2 НК, тъй
2
като деянието на М. е предизвикало тревога и напрежение в обществото и
поради това е с висока степен на обществена опасност, като съставът по чл.
326, ал. 1 НК не изисква като обективен признак неверните повиквания да са
предизвикали уплаха или тревога у други лица. Поради правилността на
решението и относно наказанието, което е минимално, прокурорът прави
искане да бъде потвърдено.
Защитникът на обвиняемия – адв. Л., в пледоарията си пред въззивния
съд иска да се отмени обжалваното решение и обвиняемият М. се признае за
невиновен. Излага доводи, че в случая не е имало обаждане на тел. 112;
събраните доказателства били разгледани едностранчиво от съда, като се
навеждат доводи относно твърденията в обвинителния акт и събраните
доказателства за това къде е бил автобусът, когато се е получило обаждането
по телефона като противоречия в мястото на извършване на деянието, като не
се доказало извършването му на мястото, посочено в обвинителния акт. Сочи
се, че в автобуса е имало 12 човека и това било малка група от хора, на които
е нарушен нормалният ред на функциониране, поради което обществената
опасност била незначителна. Излагат се и доводи, че доказателствата
установявали, че деянието на обвиняемия не е създало смут и съмнение за
тревога, не се бил уплашил и разтревожил и св. Д., последният и пътниците в
автобуса били наясно, че това било приятелска шега. Изтъкват се
малозначителност на деянието и основание за приложение на чл. 9, ал. 2 НК,
тъй като същото не е престъпно.
Обвиняемият не се явява пред въззивната инстанция и не изразява
лична позиция по делото.
Окръжният съд, след като обсъди събраните по делото доказателства и
доводите на страните, при спазване изискванията на чл. 314 НПК, към който
препраща разпоредбата на чл. 378, ал. 5 НПК, за да се произнесе взе предвид
следното:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 319, ал. 1 НПК.
Разгледана по същество съдът намира същата за неоснователна, тъй
като са налице предвидените в закона основания за потвърждаване на
постановеното от РС – Гоце Делчев решение поради следното:
С обжалваното решение обв. Е.М., е признат за виновен в това, че на
04.02.2021 г. около 16:40 часа в близост до с. Господинци, обл. Благоевград,
3
предал по телефон неверни повиквания за тревога с думите „В автобуса има
бомба“ посредством А. А. Д. /от мобилния си телефон, ползван с мобилен
номер ********** инициирал повикване към мобилния телефон на А. Д.,
ползван с мобилен номер **********, като му съобщил, че в автобуса, в
който пътува, осъществяващ курс от гр. София за гр. Гоце Делчев, има бомба,
при което Д. уведомил шофьора на автобуса - Н. К., който предал
съобщението на баща си - С. К., като последният го депозирал писмено до
Началника на РУ - Гоце Делчев, като за извършено престъпление по чл. 326,
ал. 1 НК на основание чл. 78а НК районният съд е освободил обв. М. от
наказателна отговорност, като му е наложил административно наказание
глоба в размер на 1 000 лв., обв. М. е осъден да заплати и направени разноски
в производството за експертиза.
От събраните доказателства в хода на проведеното съдебно следствие и
доказателствата по досъдебното производство районният съд е направил
фактически изводи, които се споделят от настоящата инстанция:
Не са налице противоречия в гласните и писмени доказателства, че св.
Н. К. шофирал автобус, собственост на „К.-Т. Г“ ООД, като управител на
фирмата бил баща му - св. С. К., а дейността на фирмата била междуградски
превоз на пътници. Липсват и противоречия за това, че на 04.02.2021 г. св. Н.
К. осъществявал курс с посочения автобус с рег. № *, като в 13:15 часа
автобусът потеглил от Централна автогара в гр. София за гр. Гоце Делчев. На
предната седалка до шофьора – св. Н. К., седял неговият познат - св. Х. К.. В
автобуса пътували около дванадесет пътници, като на Централната автогара
се качил и непълнолетният свидетел А. Д., роден на * г., за който сестра му,
която го изпращала с автобуса в гр. София, помолила св. Х. К. да го
„наглежда“, за да не се „изгуби“ /св. Д. тогава бил на * г. и * м./. Майката на
св. А. Д. – св. Ш. Д.а, този ден си била в селото /с. Слащен, общ. Сатовча/,
където живеели и където трябвало да се прибере св. А. Д.. Св. Ш. Д.а
помолила св. Ю. Л. да отиде с автомобил в гр. Гоце Делчев и да вземе от
автогарата сина й, който пътувал с посочения по-горе автобус от гр. София,
като дала на св. Ю. Л. 20 лв., за да зареди гориво. С управлявания от св. Ю. Л.
от с. Слащен за гр. Гоце Делчев тръгнали св. В. Ц. и обв. Е.М., който седнал
на предната седалка до шофьора. Пътуващите в автомобила на св. Ю. Л.
знаели причината, заради която трябвало да отидат в гр. Гоце Делчев, св. А.
4
Д. нямал записан телефона на обв. Е.М., който имал прякор „З.“, макар и да го
познавал /видно от характеристичните данни за обв. М. същият има дядо в с.
Слащен, като познанството по прякор на обв. М. от св. Д. се установява от
гласните доказателства/. Обв. М. решил да „избъзика“ непълнолетния св. А.
Д., като в 16:40 ч, когато автобусът се намирал в района на с. Господинци,
обл. Благоевград, на мобилния телефонен номер на св. А. Д. - № **********,
обв. М. от ползвания от него тогава мобилен № **********, се обадил и
казал на непълнолетния свидетел, че „в автобуса има бомба“, след което
затворил. Св. А. Д. се уплашил, станал от мястото си в автобуса и „забързано“
отишъл при шофьора на автобуса /вж. показанията на св. И. М. от
досъдебното производство и показанията на св. Х. К., който е възприел
непълнолетния като момче на около 15 г., което било „много разтреперано“/.
Св. А. Д. поискал от шофьора да говори по телефона с лицето, което му е
казало, че в автобуса има бомба, но тъй като св. Н. К. шофирал св. К. се
опитал да се свърже по телефона, когато в същото време в 16:42 часа
последвало ново входящо обаждане на телефона на св. А. Д. от обв. М., като
телефонът вдигнал св. К.. В проведения разговор св. К. започнал да пита кой
се обажда, на което обв. М. отговорил, че е „сержант от пътното“, св. К.
започнал да говори да намери друг, с който да се „бъзика“, обв. М. прекратил
разговора. Св. Н. К. снимал с телефона си номера, от който били обажданията
на телефона на св. А. Д., обадил се на баща си - св. С. К., казал му, че пътник
му казал, че в автобуса има бомба и поискал от него да му каже какво да
прави, св. С. К. казал на сина си да спре автобуса на удобно място и да изведе
пътниците от него. Св. Н. К. спрял автобуса преди разклона за с. Буково, обл.
Благоевград. В автобуса пътувал и св. И. М. /роднина на свидетелите К.и/, с
който шофьорът на автобуса разговарял, по-голяма част от пътниците в
автобуса били изплашени, като разбрали причината, поради която трябвало да
слязат от автобуса. В същото време след телефонния разговор със сина си, св.
С. К., който при разговора се намирал близо до полицейското управление в
гр. Гоце Делчев, подал сигнал в полицията при дежурния служител за това, че
има анонимен сигнал за бомба в автобус на управляваната от него фирма,
движещ се от с. Господинци към гр. Гоце Делчев /сигналът бил подаден и
писмено/. На св. Н. К. било казано да тръгне с автобуса за гр. Гоце Делчев, че
ще бъде пресрещнат от полицейски служители. Пътниците отново се качили
в автобуса и по пътя за гр. Гоце Делчев близо до бензиностанция „Лукойл“ в
5
с. Баничан /след като автобусът изминал няколко километра/ автопатрул по
ООР в състав свидетелите Белемезов и Караджов спрели автобуса, пътниците
отново били свалени и отдалечени от автобуса, като на мястото пристигнали
още трима служители на РУ – Гоце Делчев - свидетелите Попов, Гевреков и
Филипов. Полицейските служители започнали да регулират движението, като
на около 300 м пред и зад автобуса имало полицейски постове, които
отбивали движението по обходен маршрут, багажът на пътниците останал в
автобуса и не могли да го вземат преди приключване на проверката на
автобуса, на мястото пристигнал друг автобус на фирмата, с който пътниците
били извозени до гр. Гоце Делчев с около 2 часа закъснение. При
извършената проверка на автобуса от полицейските служители не било
открито взривно устройство. Междувременно св. Ю. Л. провел разговор със
св. А. Д. от собствения си телефонен номер и разбрал от последния, че
автобусът е спрян от полицейски служители, като му казал, че обаждането за
бомба е шега. Обв. М. бил в колата със св. Л. /и св. Ц./ и разбрал това, като се
уплашил и казал на св. Л. да му спре, след което слязъл от автомобила на
светофар в гр. Гоце Делчев, а когато при следващия телефонен разговор св.
Ю. Л. разбрал, че св. А. Д. се намира в полицията, където Л. и Ц. трябвало да
отидат. След проверката на автобуса, при която не било открито взривно
устройство, било образувано досъдебно производство и същата вечер
проведени разпити на свидетели /свидетелите Д., Н. К., К., Ст. К., Л., Ц./.
Не следва да се кредитират изцяло дадените пред районния съд от обв.
М. обяснения, в които същият макар и да не отрича обаждането до св. А. Д., в
което е казал, че в автобуса има бомба, сочи, че обаждането било приятелска
шега и че няколко минути след първото обаждане бил казал при второто
телефонно обаждане, че е шега. Обясненията на обв. М., че при второто от
двете обаждания през около 2 минути до непълнолетния свидетел бил казал
на последния, че е шега, са в съществено противоречие с останалия
доказателствен материал, от който не може да се приемат за достоверни тези
обяснения на обв. М.. При воденето на втория разговор с обв. М. св. К. е бил
лицето, разговаряло с обвиняемия, като последният не само не е казал, че се
шегува, заявявайки в разговор две минути преди това, че в автобуса има
бомба, ами в разговора е искал да засили верността на казаното преди това по
телефона на св. А. Д., като е заявил, че е „сержант от пътното“, т. е.
полицейски служител. Макар св. К. и автобусният шофьор – св. Н. К., да са
6
изразили съмнение в сигнала, че може обаждащият се непознат да се
„бъзика“, тъй като непълнолетното момче - св. А. Д., който им е казал за
обаждането, е бил „уплашен, трепереше“ /вж. показания на св. К./, не е казал,
че е разбрал, че обаждането е шега, предприели всички действия, които
смятали, че трябва да направят заради сигнала по телефона за бомба в
автобуса /св. Н. К. говорил с баща си и изпълнил това, което баща му казал,
докато св. С. К. уведоми полицията за сигнала; след това св. Н. К. изпълнявал
това, което полицейски служители му казвали да направи, за да се извърши
проверка на автобуса/. Еднопосочни са гласните доказателства /показанията
на непълнолетния А. Д., св. Ю. Л. и св. В. Ц./, че св. Ю. Л., а не обв. М., е
казал на непълнолетния, че сигналът за бомба в автобуса, в който пътувал св.
А. Д., бил шега, както и че това е било, когато вече автобусът е бил спрян от
полицията в с. Баничан /около 20 минути след двата разговора от обв. М./,
както са налице и свидетелските показания на шофьора и возещи се в
автобуса лица /свидетелите К. и М./, които /макар и да са се съмнявали, че
някой може да си прави шега/ не са чули от св. А. Д. да им казва, че
обаждането от непознатия номер и лице е било шега /очевидно
непълнолетният не е могъл и да каже това след като пътуващите в автомобила
от с. Слащен за гр. Гоце Делчев с обв. М. свидетели Л. и Ц., чули
обажданията от обвиняемия, не сочат в показанията си, че обв. М. е казал за
шегата, а заявяват, че разговор за това, че е шега, е проведен между св. Л. и
св. Д./. С оглед направения анализ следва да не се кредитират обясненията на
обв. М. за посочените обстоятелства. Въззивният съд констатира
противоречия в гласните доказателства за това кога св. А. Д. е разбрал, че
сигналът за бомба е шега, като приема за достоверни показанията на
свидетелите, че това е станало едва след проведен разговор със св. Л. –
вторият разговор по телефона с обв. М. е проведен със св. К. и последният е
категоричен в показанията си, че не е разбрал, че обаждането е шега, а дори
обаждащият се е казал, че е сержант от пътната полиция /така е разбрал св.
К./; св. Д. макар и в показанията пред съда да твърди, че още при първото
обаждане бил разбрал, че е шега и не повярвал на обаждането, но непознат
пътник до него от ромски произход бил казал на шофьора, а в следващ
момент сочи, че този пътник го накарал да каже на шофьора, след това пък
твърди, че не казал, че е разбрал, че е шега, обсъдени тези непоследователни
показания на св. Д. в съдебната фаза с показанията на другите свидетели,
7
разпитани в производството, дават основание да не се кредитират изцяло
показанията в хода на съдебното следствие на този свидетел, като се приеме,
че сигнализирането на полицията от св. С. К., който е получил информацията
от св. Н. К., на който пък св. А. Д. е казал, че по телефона от непознат номер
са му казали, че има бомба в автобуса, е било защото до телефонния разговор
със св. Л. /който разговор е бил, когато вече полицията е проверявала
автобуса в с. Баничан/ за непълнолетния тогава св. А. Д. не е била известна
нито информацията кой му се е обадил по телефона със сигнал за бомба в
автобуса, нито че това е шега. От показанията на разпитаните свидетели,
пътували в автобуса /св. Н. К., св. К., св. М./ се установява, че не само св. А.
Д. е бил уплашен след телефонния разговор, в който обв. М. му казал, че в
автобуса има бомба, но и св. Н. К. като шофьор на автобуса е изпитал
„притеснение от това обаждане“, заради което се стигнало до забавяне в
движението на автобуса около 2 часа, сред пътниците от автобуса „се създаде
суматоха, бяха недоволни“ /вж. показания на св. Н. К./; св. К. е възприел
непълнолетния свидетел, че момчето „беше много разтреперано“, а св. М.
сочи, че се е уплашил, а негова позната, която пътувала в същия автобус,
„трепереше цялата“, макар и част от пътниците при първото спиране на
автобуса /преди разклона за с. Буково/ да не са искали да слязат от него,
защото са казвали, че това е шега.
При тази фактическа обстановка въззивната инстанция споделя и
направените от районния съд правни изводи, че обв. М. е осъществил от
обективна и субективна страна състав на престъпление по чл. 326, ал. 1 НК,
като на 04.02.2021 г. около 16:40 часа е осъществил изпълнителното деяние от
състава на престъплението, като е предал по телефон неверни повиквания за
тревога, като от мобилен апарат, който бил в него с мобилен номер
**********, се обадил на мобилния телефон на св. А. Д. и му казал, че „в
автобуса има бомба“ /след което св. Д. уведомил св. Н. К. като шофьор на
автобуса, който предал сигнала на св. Ст. К., уведомил полицията/. Не е
спорно, че съдържанието на обаждането обективно е тревожно, защото
сигнал за наличието на бомба винаги води до тревога за лицата, на които
става достояние сигналът, тъй като наличието на бомба се свързва с
предстояща опасност и очакване за настъпване на неблагоприятни последици
/за живот, здраве и имущество/ и такава информация е винаги тревожна по
своя характер, като доказателствата по делото установяват по несъмнен
8
начин, че същата е невярна, защото в автобуса не е имало реално поставена
бомба. Доказателствата по делото установяват, че обв. М. /макар и да е искал
да се пошегува с непълнолетния св. А. Д./ му е казал по телефона невярната
тревожна информация за наличие на бомба в автобуса, в който е пътувал
непълнолетният свидетел, потвърдил е тази информация в разговор няколко
минути по-късно пред лице /св. К./, което е поискало да разбере дали се
шегува, като дори се е представил за полицейски служител, и в нито един
момент самият обвиняем не е казал на св. Д., че се шегува, а това е казал св.
Л., а обв. М., изплашен от това, което е направил, е слязъл от автомобила в гр.
Гоце Делчев, разбирайки, че автобусът е спрян от полицията. Посоченото по-
горе сочи и на пряк умисъл у обв. М., който е искал с обаждането до св. Д.
последният да разбере тревожната информация /макар и да е знаел, че е
невярна/, като предприеме определено поведение, като се създаде паника в
автобуса, предвид възрастта на св. А. Д., факта, че последният не е знаел
телефонния номер на обв. М. и е познавал последния само по прякор, като
при първоначалния разговор не е разпознал обаждащото му се лице и не е
възприел поради това, че е шега тревожното обаждане, обв. М. е потвърдил
повикването за тревога и при второто телефонно обаждане, в което също не е
казал, че се шегува и че информацията е невярна, поради което се е
достигнало до предаване на сигнала от св. Н. К. на баща му и от последния –
до полицията, като е без значение дали обв. М. е искал и целял да настъпят
точно такива общественоопасни последици, тъй като престъплението му е
довършено с постигане на пряката му цел – невярното повикване за бомба в
автобуса да достигне до адресата /св. А. Д./, който е пътувал в този автобус и
да създаде паника за свидетеля и пътуващите в автобуса, като своевременно
не е уведомил получателя на обаждането, че се шегува, доказателствата сочат,
че изобщо не е имал такова намерение, докато е разбрал, че автобусът е спрян
от полицията, след което св. Л. /а не обв. М./е казал за шегата, поради което
съдът приема деянието на обв. М. за довършено и осъществяващо от
обективна и субективна страна основния състав на престъпление по чл. 326,
ал. 1 НК. Обв. М. като пълнолетно и вменяемо лице е съзнавал
общественоопасния характер на своето деяние и е искал настъпване на
общественоопасните последици, съзнавал е, че подава "сигнал за тревога" по
телефона в разговор със св. Д., който е пътувал в автобуса, че този сигнал е
неверен, че това ще предизвика съответни тревожни последици, като това се
9
установява от следващото поведение на обвиняемия при разговора със св. К.
и разбирайки, че автобусът е спрян от полицията, да напусне автомобила, в
който били очевидците на неговите действия.
И въззивната инстанция счита, че не са налице основания за
приложение на чл. 9, ал. 2 НК, тъй като деянието на обв. М. не е
малозначително. Макар и чл. 326, ал. 1 НК да предвижда формално
престъпление, в конкретния случай следва да се посочат обстоятелства,
сочещи на висока степен на обществена опасност на деянието на обвиняемия,
а не на явна незначителност или на липсваща обществена опасност на
същото. Подаването на тревожния сигнал е било до непълнолетно лице и този
факт е бил известен на обв. М., при втория проведен разговор по телефона
обв. М. не само не е казал, че се шегува, но и се е представил като „сержант
от пътното“, заради обаждането на обв. М. и споделянето за това обаждане от
уплашилото се дете /св. А. Д./, на чийто телефон е получено, с шофьора на
автобуса, като са разбрали за това и другите пътници в автобуса, създала се е
паника и безпокойство у шофьора и част от пътниците, подаден е сигнал в
полицията, като 5 полицейски служители са ангажирани с проверка на
автобуса, с отклоняване на движението, пътниците е трябвало да бъдат
превозени с друг автобус на фирмата, като е имало два часа закъснение с
превоза, уплаха заради обаждането е имало не само за св. А. Д., чиято майка е
изпратила св. Л. да го прибере в с. Слащен, а сестра му го е изпратила в
София и е поискала „да го наглеждат“, но и за някои от около 12 пътници в
автобуса, вкл. и за шофьора, а други пътници макар и да не са се уплашили,
са имали притесненията и неудобствата заради закъснението при пътуването
и извършената полицейска проверка, като всички тези обстоятелства дават
основание да се приеме, че извършеното деяние от обв. М. е престъпно,
защото посочените по-горе обстоятелства въпреки положителните
характеристични данни за обвиняемия сочат на значителна степен на
обществена опасност на извършеното. Следва и да се посочи, че съставът на
чл. 326, ал. 1 НК не изисква като резултат да е предизвикана обективно
тревога у узналите за бомбената заплаха лица, а е достатъчно само невярното
повикване да е от такова естество, че да предизвиква тревога.
Неоснователните са възраженията на защитника на обв. М., че деянието не е
престъпно, защото обаждането не е на тел. 112 или полицията. Обвиняемият е
знаел, че св. Д., който е трябвало да вземат от автогарата в гр. Гоце Делчев,
10
пътува в автобуса, поради проведен разговор преди обаждането на обв. М.
между св. Л. и св. Д., на който обв. М. е присъствал, тъй като се е возел в една
кола със св. Л., е разбрал къде по пътя за гр. Гоце Делчев се намира
автобусът, в който е бил св. Д., знаел е, че в този автобус непълнолетният не е
сам, знаел е, че св. Д. не знае телефонния номер и името на обв. М., както и че
ще се уплаши от обаждането, защото с оглед на посочените за установени
обстоятелства св. Д. не е знаел факти, заради които да направи извод, че
обаждането е шега, за което се прави извод и от следващите действия на св.
Д., които се установяват от показанията на шофьора и пътници в автобуса,
като за съставомерността на деянието не е от значение до кой е подаден
сигналът /тел. 112, полиция, или определено лице/, а неговото съдържание и
последиците, с които е свързано, с оглед адресата на сигнала, като целта на
обв. М. св. Д. да се уплаши от невярното повикване и да се създаде паника в
автобуса е била постигната, като е нарушен общественият ред и спокойствие
на гражданите /в автобуса и други узнали за заплахата/, като по-горе съдът
излага съображения защо не приема за достоверни обясненията на
обвиняемия, че се обадил 2 минути след първия разговор да каже, че се
шегува, както и че изобщо обв. М. не е казал на св. Д., че обаждането е шега.
Във връзка с мястото на извършване на деянието съдът не съзира
противоречия в обстоятелствената част на постановлението и
доказателствата, както и че това по някакъв начин се отразява на правото на
защита на обвиняемия. Поради това, че автобусът е бил в движение при
първото и второто обаждане, достатъчно ясно е конкретизирано мястото на
извършване /в близост до с. Господинци/, което се установява и от гласните
доказателства, а установеното място на спиране на автобуса първия път
/преди разклона за с. Буково/ и втория път от полицията /в с. Баничан/ не
води до противоречия в мястото на извършване на престъплението, тъй като
последно установените места са свързани с мястото на настъпване на
вредните последици /за които няма повдигнато обвинение, тъй като
прокурорът не е приел, че са значителни/ от деянието на обв. М., довършено с
проведените обаждания по телефона на св. Д., когато автобусът се е намирал
в близост до с. Господинци.
Правилна е преценката на районния съд за наличие на всички
предпоставки на чл. 78а НК - обвиняемият М. е пълнолетно лице, извършил е
умишлено престъпление по чл. 326, ал. 1 НК, за което законодателят е
11
предвидил наказание лишаване от свобода до две години, до датата на
извършване на престъплението обв. М. не е осъждан за престъпление от общ
характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на р. ІV от
Глава VІІІ на НК, с деянието му не са причинени имуществени вреди. Във
връзка с определеното наказание, макар и липсата на протест, съответно
определянето на наказание в минимален размер, да обезсмисля излагането на
съображения от въззивната инстанция във връзка със справедливостта на
определеното наказание, следва да се посочи, че освен отчетените от
районния съд само смекчаващи вината обстоятелства, част от които са
необходима предпоставка за приложението на чл. 78а НК /чистото съдебно
минало и липсата на причинени имуществени вреди/, поради което същите са
с относително малка тежест, като смекчаващо обстоятелство следва да се
приеме трудовата ангажираност на обвиняемия и изразеното от същия
съжаление за извършеното, като поради това правилно районният съд е
определил административното наказание на обвиняемия в минималния
размер от 1 000 лв.
Поради горните съображения съдът намира, че атакуваното решение
следва да бъде потвърдено.
Поради изложените по-горе съображения и на основание чл. 378, ал. 5
НПК вр. чл. 334, т. 6 НПК и чл. 338 НПК Благоевградски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 83 от 20.12.2021 година по н.д. №
321/2021 година по описа на Районен съд – Гоце Делчев.
Решението не подлежи на проверка по жалба или протест. Да се съобщи
за постановяване на същото на страните по делото.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12