РЕШЕНИЕ
№ 259
гр. Русе, 22.01.2024
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Русе, V състав, в публично заседание на 21 декември, през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
при секретаря БИСЕРКА ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от съдия ВЪРБАНОВА адм. дело № 597
по описа за 2023 година, за да
се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на АПК във вр. чл. 107, ал. 2 от Закона за автомобилните превози (ЗАвП).
Образувано е по жалба на Д.Н.Ю. против Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка №РД-14-3388/21.09.2023г. на Директор
на Регионална дирекция "Автомобилна администрация" Русе към
Изпълнителна дирекция "Автомобилна администрация" в частта, в която е
приложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл.106а, ал.1, т.4, б.“б“ от ЗАвП - временно отнемане на свидетелство за управление
на МПС № ********* на жалбоподателя, издадено на 14.08.2018г., до отстраняване
на нарушението, но не повече от една година.
В жалбата и по същество се излагат доводи, че тази
заповед е нищожна и незаконосъобразна; иска се обявяването й за нищожна или отмяната
й.
Ответникът по делото, в придружително писмо към
административната преписка, взема
становище за неоснователност по жалбата.
От събраните по делото доказателства съдът приема от
фактическа страна следното:
Жалбата е допустима като подадена от адресата на
заповедта в законоустановения 14-дневен срок. Заповедта е връчена на 27.09.2023
г. (л. 4 от преписката), а жалбата срещу нея е подадена на 05.10.2023г.
С определение №1215/15.11.2023г. съдът е прекратил
производството по жалбата на Ю. срещу Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №РД-14-3388/21.09.2023г. в частта й, в която е приложена
ПАМ „временно спиране от движение на моторно превозно средство лек автомобил
Мерцедес с рег.№Р1091 КМ“, тъй като жалбоподателят не е собственик на
автомобила. Определението е влязло в сила.
Настоящето производство е по втората наложена с
оспорената заповед принудителна мярка - временно отнемане на свидетелство за
управление на МПС № ********* на жалбоподателя.
Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени
доказателства и твърденията на страните, като приема за установено по делото
следното:
ПАМ е приложена за това, че на 20.09.2023 г. около 23, 30
часа в гр. Русе, района на ГКПП "Дунав мост" като водач на МПС, марка
"Мерцедес" модел Спринтер, категория М1, с рег.№Р1091 КМ извършва
международен обществен превоз на седем пътници от България до Германия, Белгия и Холандия без
превозното средство да има издадено заверено копие към лиценз на Общността и
без то да е вписано в списък на МПС към лиценз, издаден от Министерството на
транспорта и съобщенията.
Нарушението е установено след снемане обясненията на седмината
пътници – Н. Н., С. М., Б. Б., Е. Х., Ю. Ю., Г. Х. и А. С.. Всичките твърдят, че предварително са се уговорили с Д.Ю.
да му заплатят по 80 евро за транспорта, след като пристигнат в държавата, за
която пътуват. Всичките обяснения на пътниците са дадени на 16.09.2023г.
За деянието срещу жалбоподателя е съставен Акт за
установяване на административно нарушение № 334221/20.09.2023г. (л. 2 от
административната преписка).
Въз основа на така съставения АУАН е издадена и оспорената
Заповед за прилагане на ПАМ №РД-14-3388/21.09.2023г.
При така установената фактическа обстановка, оспорената
заповед за налагане на ПАМ е правилна, законосъобразна и не страда от
визираните в жалбата пороци.
Съгласно разпоредбата на чл. 107, ал. 1 от ЗАвтП
принудителните административни мерки по чл. 106 и чл. 106а се прилагат с мотивирана
заповед на изпълнителния директор на ИА "Автомобилна администрация"
или от упълномощени от него лица. Със Заповед №РД-01-553 от 23.11.2021 г. (л. 1
от преписката) на основание чл. 107, ал. 1 от ЗАвтП и чл. 7, т. 5 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция
"Автомобилна администрация",
изпълнителният директор на ИА "Автомобилна администрация" е упълномощил
изрично посочени в заповедта длъжностни лица, които да прилагат ПАМ по чл. 106 и чл. 106а от ЗАвтП, в това
число и директорът на Регионална дирекция Автомобилна администрация, поради което
оспорената заповед е издадена от материално компетентен орган.
Заповедта в частта й по т. 2 отговаря на изискванията за
форма и съдържание на административен акт. Изрично в нея е посочено правното
основание за налагане на принудителната административна мярка - чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. "б" ЗАвтП, както и фактическото основание - извършване на
международен обществен превоз на пътници без за МПС да има издадено заверено
копие към лиценз на Общността и същото не е вписано в списъка на МПС към
лиценз, издаден от МТС. Посочени са и всички релевантни факти и обстоятелства
за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на нормативно
регламентираните материалноправни предпоставки, с които законът свързва
прилагането на ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. "б" и ал. 2, т. 3 от ЗАвтП, а именно
извършен международен обществен превоз на пътници с автомобил при липсата на
изискуемите от закона документи за осъществяване на дейността.
Съдът не установи в производството по издаване на
оспорената заповед да са допуснати съществени процесуални нарушения,
ограничаващи правото на защита на жалбоподателя. Заповедта е издадена след
изясняване на фактическата обстановка.
Фактическите констатации, на които се основава оспорената
заповед, са обективирани в съставения АУАН и в писмените обяснения на пътници,
въз основа на които е издадена и заповедта.
Заповедта е съобразена с материалния закон.
Наведените от жалбоподателя възражения са неоснователни.
Твърди се, че на 20.09.2023г. жалбоподателят е пътувал сам, а не със седем
пътници, че не е налице „обществен
превоз“, както и че заповедта не съдържа срок, за който е приложена мярката.
На първо място, независимо, че в оспорената заповед е посочена
датата на превоза 20.09.2023г., съдът намира за безспорно, че той се е
осъществил на 16.09.2023г. В тази връзка съобразява както датите, на които са
написани писмените обяснение на пътниците, така и АУАН№ 334221/20.09.2023г.,
във фактическите основания на който е записано „…на 20.09.2023г., около 23 часа
и 30 минути в гр.Русе в района на ГКПП „Дунав мост“ вход Р.България при оказване на съдействие на ГПУ гр.Русе, констатира следните нарушения: водачът Д.Н.Ю.
управлява лек автомобил…, като е извършил международен превоз на седем броя
пътници до Германия, Белгия, Холандия, видно от обясненията на пътниците на дата 16.09.2023г. срещу заплащане 80
евро на човек, без да притежава лиценз на Общността за извършване на
международен превоз на пътници. Сведенията са снети от служители на ГПУ
гр.Русе“. От така посоченото, съдът прави извод, че самият транспорт с
пътниците е осъществен на 16.09.2023г., тогава служители на ГПУ Русе са снели
обясненията, а АУАН е съставен при връщане на Ю. в България на 20.09.2023г. При
позоваване на АУАН в оспорения акт и данните от писмените сведения за
извършване на транспорта на 16.09.2023г., съдът намира, че административния
орган е допуснал техническа грешка, посочвайки дата 20.09. вместо 16.09.
Другото възражение в жалбата, че осъществяваният от
жалбоподателя превоз не може да се квалифицира като "обществен",
понеже не бил срещу заплащане, също е неоснователно.
Съгласно чл. 6, ал. 1, изр. 1 от ЗАвтП, обществен
превоз на пътници и товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за
извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република
България, лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари -
лиценз на Общността, удостоверение за регистрация за извършване на "Пътна
помощ" или удостоверение за регистрация - за извършване на таксиметрови
превози на пътници, и документи, които се изискват от този закон. За нарушение на изискването за извършване
на обществен превоз на пътници без издаден лиценз и удостоверение в закона, е
предвидено налагането на ограничителните мерки, визирани в чл. 106а ЗАвтП.
Легална дефиниция на понятието "обществен
превоз" се съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗАвтП – всеки
превоз, извършван за чужда сметка или срещу заплащане и икономическа облага,
който се извършва с моторно превозно средство.
Обстоятелството, че превозът е бил осъществяван срещу
заплащане се доказва от представените по делото писмени сведения, снети от всички
пътниците в автомобила. Самият жалбоподател е посочил в даденото от него
сведение, че и друг път е пътувал с някои от пътниците, както и че има уговорка
с тях за заплащане по 80 евро на човек.
Самите писмени сведения, дадени от пътниците, са годно
доказателствено средство, тъй като са снети по реда на чл. 44 АПК. Сведенията са подписани собственоръчно от
лицата, които са ги дали и са подписани от служителя, който ги е снел с
посочено име и длъжност.
За оборване на така установените чрез писмените сведения
уговорки за осъществяване от жалбоподателя на транспортна услуга срещу
заплащане, не са ангажирани доказателства от жалбоподателя. Съставеният АУАН е
официален свидетелстващ документ, който се ползва с материална доказателствена
сила относно удостоверените в него факти и обстоятелства за извършен превоз.
Поради това съдът счита, че в настоящото производство е
безспорно установено, че жалбоподателят е извършвал обществен превоз на пътници.
Предвидено е в разпоредбата на чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. "б" от ЗАвтП, че за преустановяване на административните нарушения се
прилага принудителна административна мярка – временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който
извършва обществен превоз на пътници или товари с моторно превозно средство,
без да има издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или
не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на
таксиметров превоз на пътници, или без да има заверено копие към лиценз на
Общността - до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година,
която мярка се осъществява чрез отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство и контролния талон към него - чл. 106а, ал. 2, т. 3 от ЗАвтП.
При прилагане на чл. 106а от ЗАвтП
административният орган действа в условията на обвързана компетентност, с оглед
императивния характер на разпоредбата. Това означава, че винаги, когато е
установено административно нарушение, посочено в някоя от хипотезите на чл. 106а от ЗАвтП, административните
органи са длъжни да приложат съответните мерки.
Относно възражението при определяне на срока на мярката,
съдът намира, че той е определен в нормата чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. "б" ЗАвтП и не може да бъде изменян по преценка на
административния орган. Моментът, до който ще действа мярката, е изрично
дефиниран в закона и е обусловен от факта на отстраняване на нарушението.
Обстоятелството, че жалбоподателят изобщо не желае да се снабди с лиценз,
защото твърди, че не извършва дейността "обществен превоз" на
пътници, според приетото в посочената норма за налагане на ПАМ определя, че
срокът на мярката ще е до една година, така както е посочено в заповедта.
При горната фактическа обстановка и тази нормативна
регламентация следва извода, че оспорената заповед в частта й по т. 2 е
издадена в съответствие с материалния закон. В резултат от гореизложеното,
жалбата в частта срещу т. 2 от ЗППАМ следва да се отхвърли като неоснователна.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Н.Ю. против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка №РД-14-3388/21.09.2023г. на Директор на
Регионална дирекция "Автомобилна администрация" Русе към Изпълнителна
дирекция "Автомобилна администрация" в частта, в която е приложена
принудителна административна мярка (ПАМ) по чл.106а, ал.1, т.4,
б.“б“ от ЗАвП
- временно отнемане на свидетелство за управление на МПС № ********* на
жалбоподателя, издадено на 14.08.2018г., до отстраняване на нарушението, но не
повече от една година.
Решението може да се обжалва с касационна жалба в
14-дневен срок от съобщаването му пред Върховен административен съд.
Съдия: