Решение по дело №497/2024 на Административен съд - Пловдив

Производство по чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Началник отдел „Оперативни Дейности“ Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при Централно управление на НАП, подадена чрез процесуалния представител старши юрисконсулт Р. Е., против Решение № 135 от 29.01.2024 г. на Районен съд Пловдив, II н. с., постановеното по АНД № 20235330205634/2023 година, с което е отменено Наказателно постановление № 722111 – F719625/28.08.2023 г., издадено от Началник отдел „Оперативни Дейности“ Пловдив при ЦУ на НАП, с което на „СПОРТЕН КЛУБ САМОДИВА“, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, на основание на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000,00 (три хиляди) лева за извършено нарушение на чл. 7, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС. С решението си районният съд е предупредил „СПОРТЕН КЛУБ САМОДИВА, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на съдебния акт, за това друго нарушение на дружеството ще бъде наложено административно наказание и му е присъдил разноски за адвокатско възнаграждение в размер 600 лева.

Касаторът в подадената жалба счита, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, като постановено в противоречие с материалноправните разпоредби. Твърди, че са налице всички предпоставки за ангажиране на административнонаказателната отговорност на Сдружението, тъй като е настъпило събитие, което законът определя като административно нарушение, не са изтекли предвидените от закона давностни срокове, при определяне на размера на административната санкция наказващият орган е приложил стриктно наказващата норма при съблюдаване на установените от ЗАНН изисквания, като наложената имуществена санкция е в минимално установения от закона размер. Счита че не са налице смекчаващи обстоятелства и нарушението не разкрива по-ниска степен на обществена опасност, респективно неправилно е приложен чл. 28 от ЗАНН в конкретния случай. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и потвърждаване на наказателното постановление. Редовно призован, в съдебно заседание не се явява, не се представлява и не излага допълнително становище по същество на спора. Претендира присъждане на направените съдебни разноски за двете съдебни инстанции.

Ответната страна „Спортен Клуб Самодива“, редовно призована, в съдебно заседание не се явява и не се представлява. Не взема становище по основателността на касационната жалба, не депозира отговор в срок. Не претендира разноски.

Контролиращата страна чрез участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, изразява становище за основателност на жалбата, като счита решението на Пловдивския районен съд за неправилно и незаконосъобразно и моли да бъде отменено.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима – подадена е в законоустановения 14 дневен срок от получаване на съобщението, че решението е изготвено, подадена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от надлежна страна, за която е налице и интерес от обжалването.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Районният съд е бил сезиран с жалба, подадена от „СПОРТЕН КЛУБ САМОДИВА“, срещу процесното наказателно постановление с искане да бъде отменено като незаконосъобразно. Обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на АУАН № № F719625/05.08.2023, с който е констатирано, че при извършена проверка на 01.08.2023 г. в 18:00 часа на търговски обект – "Спортен клуб Самодива", стопанисван от Сдружението, намиращ се в гр. Пловдив, ул. "*** било констатирано, че дружеството в качеството си на задължено лице по чл. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистрация и отчитане на продажбите в търговски обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин на МФ било допуснато нарушение на разпоредбите на чл.7 ал.1 същата наредба, като извършвало продажба без налично фискално устройство в обекта. Съгласно ПИПО от 01.08.2023г. при проверката било установено, че преди легитимацията на проверяващите, била извършена контролна покупка за еднократна тренировка по модерни танци за възрастни на стойност 10 лева, платени в брой. За извършеното плащане бил издаден приходен касов ордер № 054/01.08.2023 г. за заплатена "такса танци" на същата стойност. След легитимация на органите по приходите било установено, че задълженото лице е юридическо лице с нестопанска цел и извършва стопанска цел за обществено полезна дейност от 09.09.2019 г., съгласно Устава на спортен клуб "Самодива". В хода на проверката бил изготвен опис на паричните средства с установено фактическа касова наличност в размер на 75,00 лв., за която сума било обяснено, че е сума от такси за танци. Съгласно акта Председателят на Сдружението декларирал, че в проверения обект задълженото лице извършвало дейност от 21.01.2022 г., от която дата в обекта нямало монтирано, въведено в експлоатация и регистрирано в НАП фискално устройство. С описаното в акта деяние е нарушена разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС. Нарушението е било извършено на 21.01.2022 г. в гр. Пловдив и довело до неотразяване на приходи. Съгласно акта нарушението било извършено за пръв път. Актът бил съставен в присъствието на представляващия „Спортен Клуб Самодива“, която го подписала и получила препис от него на датата на съставянето му. Срещу акта в законоустановения срок било депозирано писмено възражение. На основание констатациите в акта е издадено и атакуваното в производството пред районния съд НП, с което е ангажирана административната отговорност на „СПОРТЕН КЛУБ САМОДИВА“. В издаденото НП по идентичен с акта начин е дадено описание на нарушението и посочена нарушената правна норма. Издаденото НП е било получено на 18.09.2023 г. от Председателя на клуба, надлежно удостоверено с попълнена разписка, неразделна част от НП.

За да отмени атакуваното НП, районният съд е приел, че са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН и квалифициране на случая като маловажен случай по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН. Приел е, че в случая при издаване на обжалваното НП административно наказващият орган е подходил формално при анализа на доказателствата и преценка за обществената опасност на извършеното деяние, като не е съобразил всички обстоятелства касаещи нарушението. Следвало е да не налага наказание на нарушителя, като го предупреди писмено, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Преценката относно наличие на основанията за маловажност на деянието следва да се извърши от административно наказващия орган, като се вземе предвид тежестта на нарушението, причините за неговото извършване, причинени ли са вреди от нарушението и други смекчаващи вината обстоятелства, което не е било сторено в случая. По делото не е имало доказателства, Сдружението да е било санкционирано за идентично нарушение, а и в самото НП е отразено, че нарушението е извършено за първи път. Липсват данни чл. 28 от ЗАНН вече да е прилаган по отношение на Сдружението и същото да е предупреждавано, че при повторно извършване на същото по вид административно нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Фактическите констатации и правните изводи, формирани от районния съд, се споделят напълно от настоящата инстанция при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. Съгласно § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН който "Маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид.

Неоснователно в касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно. Обосновано и правилно при надлежно събиране на всички относими за спора доказателства, районният съд е приел в мотивите си, че в случая безспорно се установява извършено административно нарушение на разпоредбата на ч. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. Районният съд правилно и обосновано е извел мотивите си за безспорно установено административно нарушение, като е събрал относимите за делото доказателства, изложил е точни и обосновани доводи относно фактическата обстановка, която е съпътствала извършването и установяването на административното нарушение, както и относно точната правна квалификация на нарушението. Изцяло съответно на приложимия материален закон е прието, че в случая административнонаказващият орган е следвало да приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. В случая не са ангажирани доказателства и не се изтъкват такива обстоятелства, които да обуславят значително по-висока степен на обществена опасност на извършеното от Сдружението нарушение в сравнение с типичните, обичайни случаи. Няма доказателства, които да сочат, че Сдружението е било санкционирано за идентично нарушение, а и в самото НП е отразено, че нарушението е извършено за първи път.

Още повече, в НП липсват данни чл. 28 от ЗАНН вече да е била прилагана по отношение на Сдружението и същото да е предупреждавано, че при повторно извършване на същото по вид административно нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Мотивите на административния акт представляват единство от фактическите и правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява да са разбере волята на административния орган. Мотивите имат съществено значение и за съда при осъществявания контрол за законосъобразност и липсата им възпрепятства този контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения административен акт. Не представлява изложение на фактически мотиви по смисъла на закона извършеното в акта бланкетно посочване, че при определяне на административното наказание са взети предвид тежестта на нарушението, както и всички смекчаващи и отегчаващи обстоятелства и е било констатирано, че не са налице предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. В тази връзка административният орган е следвало да мотивира този свой извод. Посочването на фактическите обстоятелства, обуславящи издаването на административния акт, е абсолютно условие за законосъобразност на същия. Неизпълнението на това законово вменено задължение води до немотивираност на оспореното НП.

При правилна преценка на събраните писмени доказателства по делото и при правилно приложение на материалния закон, районният съд е достигнал до обосновани изводи относно незаконосъобразността на наказателното постановление, като е формирал правилно вътрешно убеждение. С оглед изложените съображения, съдът намира, че не са налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на закона и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, разноски се дължат на касационния ответник, който не е направил своевременно искане за тяхното присъждане и съдът не дължи произнасяне по тях.

Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Административен съд- Пловдив- XXIII състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 135 от 29.01.2024 г. на Районен съд Пловдив, II н. с., постановеното по а. н. д. № 20235330205634 по описа на същия съд за 2023 г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.