№ 14494
гр. София, 25.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20241110100650 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от С с ЕИК *****, с адрес С срещу Ч. Е. Я.
с ЕГН: ********** и адрес: гр. С, общ. Столична, обл. София (столица) по реда на чл.422,
ал.1 ГПК установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1
от Закона за водите и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 1440,40 лева (хиляда четиристотин и
четиридесет лева и 40 стотинки), представляваща цена на потребена вода от длъжника за
имота му на адрес: гр. С, за периода от 05.09.2018 г. до 05.04.2023 г., начислена по кл. №
********** ведно със законна лихва от 18.07.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 7,99
лева (седем лева и 99 стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 10.11.2018 г.
до 12.05.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 40087/2023 г.
Ищецът твърди, че ответникът е потребител на ВиК услуги по смисъла на пар. 1, т. 2,
б. „б“ от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги и чл. 3,
ал. 1 от Наредба №4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите за ползване на водоснабдителни и канализационни услуги. Предвид
посоченото претендира да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника за
предоставяне на ВиК услуги при публично известни общи условия. Поддържа, че съгласно
тези общи условия е доставил за процесния период на ответника ВиК услуги (доставка на
питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води) в посочения обект, като купувачът
не е заплатил дължимата цена в определения за това срок от 30 дни след датата на
фактуриране. Претендира разноски.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК депозира отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани по основание и размер.
Твърди, че между страните не е налице облигационно правоотношение и няма индивидуален
договор Посочва, че не са представени доказателства, от които да се установява, че има
качеството потребител. Възразява срещу претендираните количества потребена вода, като
твърди, че не са потребени. Навежда възражение за погасяване по давност на вземанията.
Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу
1
тях и доказателствата по делото, намира следното от фактическа и правна страна:
Основателността на предявения иск по чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 198о, ал.1 ЗВ е
необходимо да бъде доказано в рамките на производството, че в процесния период между
ищеца в качеството на ВиК оператор и ответника в качеството на потребител на ВиК услуги
е съществувало валидно облигационно отношение, по силата на което ищецът е доставял
ВиК услуги в претендираните количества в посочения обект, чиято стойност възлиза поне на
претендираната сума. Доказателствената тежест за установяване на посочените
обстоятелства с оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК е на ищеца, който ги твърди и
основава претенциите си на тяхното съществуване.
Съгласно разпоредбата на чл.198о, ал.1 от Закон за водите страните по облигационното
отношение по предоставяне на В и К услуги по смисъла на този закон и Закон за регулиране
на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ), са В и К операторите и
потребителите. Съгласно § 1, т. 2, б. "а" и б. "б. " от ДР на ЗРВКУ "потребители" по смисъла
на закона са: юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните
имоти, за които се предоставят ВиК услуги; юридически или физически лица - собственици
или ползватели на имоти в етажната собственост. Сходна е дефиницията и в разпоредбата на
чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, според
която абонати, съответно потребители на услуги В и К, са отделните собственици на имоти
и лица, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилищни
имоти.
С исковата молба ищецът представя справка за вписвания, отбелязвания и заличавания
по персоналната партида на ответницата в Службата по вписванията – София. От същата е
видно, че е налице отбелязване на вписване на 20.06.2017 г. и на заличаване на 16.02.2023 г.
на възбрана на ½ ид.ч. от процесния имот.
Според постъпилата информация от Столична община, Дирекция „Общински
приходи“, Отдел „Красна поляна“ в информационните масиви на общината за процесния
период ответникът е данъчно задължено лице за имота въз основа подадена декларация от
21.04.1998 г.
В доказателствена тежест на ищеца в производството по предявените искове е да
установи обстоятелствата, въз основа на които претендира да е възникнала облигационна
връзка с потребителя, като с доклада по делото това изрично му е указано. Ангажираните от
ищеца доказателства съдът преценява като недостатъчни да установят при условията на
пълно и главно доказване обстоятелства, които да обуславят възникването и съществуването
на твърдяната облигационната връзка между страните. Вписването на възбрана в имотния
регистър няма доказателствена стойност по отношение правото на собственост, а ищцовото
дружество не е ангажирало надлежни доказателства за установяване притежание от
ответника на правото на собственост. Съгласно приетото с Тълкувателно решение № 6 от
14.03.2014 г. по тълк. д. № 6/2013 Г., ОСГТК на ВКС, т.5. принадлежността на имуществото,
предмет на обезпечението, към патримониума на ответницата не е предпоставка за
допускане на обезпечение чрез налагане на възбрана или запор. В тази връзка следва да се
има предвид и че съгласно чл. 449, ал.1 и ал. 2 ГПК, когато изпълнението се насочва върху
имот, съдебният изпълнител едновременно с поканата за доброволно изпълнение до
длъжника, изпраща до службата по вписванията писмо за налагане на възбрана върху имота.
Възбрана се налага чрез вписването й в нотариалните книги по партидата на длъжника,
където се нанасят последователно всички вписвания, отбелязвания и заличавания и се
посочва и съответната книга, том и страница, където е подреден актът - чл. 36, ал.1 от
Правилника за вписванията. Към момента на изпращане на писмото за вписване на възбрана
върху имот на длъжника, съдебният изпълнител не извършва проверка дали длъжникът
действително е собственик на имота. Задължение за извършване на проверка дали имотът е
2
собственост на длъжника възниква за съдебния изпълнител едва при описа на имота/ арг. от
чл. 483 ГПК/.
Не съставлява доказателство за притежание правото на собственост върху имота и
постъпилата от Столична община, Дирекция „Общински приходи“. В случая не се представя
декларация по чл.14 ЗМДТ от ответника за деклариране на имота като негов собствен или
съсобствен, а самото удостоверяването на воденето му като задължен да заплаща местните
данъци и такси не е се ползва с материална доказателствена сила по отношение притежание
правото на собственост. Обстоятелството, че съпругата на ответника, негов представител в
производството при приемане на писмото от СО заявява, че не оспорва, че Ч. Я. е
собственик, не би могло да се тълкува категорично като признание за притежание на
правото на собственост от ответника в пълен обем за миналия период от време, наведен като
процесен от ищеца.
На следващо място, дори и да се приеме, че ответникът е бил собственик в процесния
период и в рамките му съществувала договорна връзка между страните, недоказано от
ищеца е, че реално са извършени ВиК услуги и доставена вода за процесния имот, чиято
стойност се претендира. От страна на ищеца не са представени нито доказателства за
отчитане на потребена вода, нито данни за отказан достъп до имота за отчитане на
индивидуално потребление или каквито и да било доказателства, установяващи твърдението
му, че е възникнало вземане за претендираната стойност. Не са ангажирани доказателства
дори за извършените начисления помесечно в рамките на периода. В този смисъл
изслушаното заключение не съставлява доказателство за тези обстоятелства, тъй като
същото не е изготвено на база надлежно приобщени по делото доказателства, а единствено
въз основа данните, предоставени на вещото лице директно от ищеца. От изслушването на
заключението на вещото лице в о.с.з. също така се изяснява, че количествата са начислявани
служебно, като няма данни в процесния период да е извършван реален отчет. Липсват
каквито и да било доказателства на какво основание е извършвано служебно начисляване за
целия период, за да бъде изобщо обсъждано дали същото отговаря на приложимата
нормативна уредба.
По изложените съображения в рамките на производството не се установява при
условията на пълно и главно доказване ответникът да притежава качеството потребител на
ВиК услуги за процесния обект по смисъла на пар.1, ал.1, т.2, б. „а“ от ДР на ЗРВКУ и на
чл.3, ал.1, т.2 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. и следователно не е задължена страна по
договор при общи условия с ищеца за процесния имот. Не се установява и ищецът да е
доставил вода и да е предоставил ВиК услуги за този имот в рамките на процесния период
или за този период да са налице основания за начисляване на претендираните суми.
Посоченото налага извод за неоснователност на предявените искове, които следва да
бъдат отхвърлени изцяло.
По разноските:
С оглед крайния извод за неоснователност на претенциите на ищеца, последният на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК дължи сторените и доказани в производството разноски,
каквито обаче не се установява ответникът да е извършил.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 ГПК от С, ЕИК ***** срещу Ч. Е. Я. с
ЕГН: ********** и адрес: гр. С искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о,
ал. 1 от Закона за водите и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване дължимостта на сумата 1440,40
лева (хиляда четиристотин и четиридесет лева и 40 стотинки), представляваща цена на
3
потребена вода от длъжника за имота му на адрес: гр. С, за периода от 05.09.2018 г. до
05.04.2023 г., начислена по кл. № ********** ведно със законна лихва от 18.07.2023 г. до
изплащане на вземането, сумата 7,99 лева (седем лева и 99 стотинки), представляваща
мораторна лихва за периода от 10.11.2018 г. до 12.05.2023 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 40087/2023 г. на
Софийски районен съд, 118-ти състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4