РЕШЕНИЕ
№ 18
гр. София, 31.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Стефан Илиев
Членове:Иванка Шкодрова
Калинка Георгиева
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
в присъствието на прокурора Д. Ив. П.
като разгледа докладваното от Иванка Шкодрова Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20211000600991 по описа за 2021 година
С Присъда №260053/05.04.2021год., постановена по НОХД №855/2020год. по описа на
СГС, НО, 7-ми състав, подс.П. В. Л., с ЕГН:**********, роден в гр.***, българин, български
гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан, с постоянен адрес с.***, ул.“***“
№10 за виновен в това, че за времето от 10.09.2017год. до 11.09.2017 в гр.Стара Загора и
гр.София, при условията на продължавано престъпление е извършил две деяния, които
осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление, извършени са през
непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на
вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на
предшестващото, като извършител е прокарал в обръщение подправени парични знаци,
като заплатил с тях закупени движими вещи от различни граждани, като е знаел, че същите
са падпровени /неистински/, както следва:
1. На 10.09.2017год., около 21,30часа в гр.Стара Загора, ул.“***“ №47 прокарал в
обръщение 37 броя подправени парични знаци, представляващи 37 броя банкноти с
номинал от 100/сто/ евро, както следва: 4/четири/ броя банкноти с номинал 100/сто/
евро емисия 2002год., серия и номер Х28245824228, 4 /четири/ броя банкноти с
номинал 100/сто/ евро емисия 2002год., серия и номер Р32855062735, 1 /един/ брой
банкнота с номинал 100/сто/ евро емисия 2002год., серия и номер Р32855062843, 3
1
/три/броя банкноти с номинал 100/сто евро емисия 2002год., серия и номер
Х28245824345, 3 /три/броя банкноти с номинал 100/сто/ евро емисия 2002год., серия и
номер Х28245824219, 4 /четири/броя банкноти с номинал 100/сто/ евро емисия
2002год., серия и номер Х28245824309, 6 /шест/броя банкноти с номинал 100/сто/ евро
емисия 2002год., серия и номер S30422578858, 2 /два/броя банкноти с номинал
100/сто/ евро емисия 2002год., серия и номер Р32855062771, 1/една/ банкнота с
номинал 100/сто/евро емисия 2002год., серия и номер N**********, 3 /три/ броя
банкноти с номинал 100/сто/ евро емисия 2002год., серия и номер Р32855062654, 1
/една/ банкнота с номинал 100/сто/ евро емисия 2002год., серия и номер
V20387039818, 5/пет/броя банкноти с номинал 100/сто/ евро, емисия 2002, серия и
номер Х28245824264, като заплатил с тях на Д. З. Б. компютърна конфигурация, като
знаел, че банкнотите са неистински.
2. На 11.09.2017год., около 21,54часа в гр.***, ж.к.“***“, бл.2, ет.4, ап.18 прокарал в
обръщение 20 броя подправени парични знаци, представляващи 20 броя банкноти с
номинал от 100/сто/ евро, както следва: 1/един/ брой банкнота с номинал 100/сто/ евро
емисия 2002год., серия и номер Х28245824345, 1 /един/ брой банкнота с номинал
100/сто/ евро емисия 2002год., серия и номер Р32855062771, 1 /един/ брой банкнота с
номинал 100/сто/ евро емисия 2002год., серия и номер Х28245824219, 1 /един/брой
банкнота с номинал 100/сто евро емисия 2002год., серия и номер Р32855062654, 3
/три/броя банкноти с номинал 100/сто/ евро емисия 2002год., серия и номер
N26428515354, 2 /два/броя банкноти с номинал 100/сто/ евро емисия 2002год., серия и
номер S30422578858, 2 /два/броя банкноти с номинал 100/сто/ евро емисия 2002год.,
серия и номер Р32855062735, 2 /два/броя банкноти с номинал 100/сто/ евро емисия
2002год., серия и номер Х28245824309, 2/два/ броя банкноти с номинал 100/сто/евро
емисия 2002год., серия и номер Р32855062843, 2 /два/ броя банкноти с номинал
100/сто/ евро емисия 2002год., серия и номер Х28245824264, 2/два/ броя банкноти с
номинал100/сто/евро емисия 2002год. серия и номер Х28245824228, 1/един/брой
банкнота с номинал и 100/сто/ евро емисия 2002год., серия и номер Х28245824309,
като заплатил с тях на А.Н. К. компютърна конфигурация, като знаел, че банкнотите са
неистински.
-престъпление по чл.244, ал.1, във вр. чл.26 ал.2, във вр. ал.1 от НК, поради което и на
основание чл.244, ал.1, във вр. чл.26 ал.2, във вр. ал.1 от НК, във вр. чл.54 от НК, го е
осъдил на наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от две години, чието изпълнение
е било отложено на осн. чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от пет години.
С присъдата, подсъдимият П. В. Л. е бил признат за ВИНОВЕН и в това, че времето
от 10.09.2017год. до 11.09.2017год. в гр.Стара Загора и гр.София, при условията на
продължавано престъпление е извършил две деяния, които осъществяват поотделно един
състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време,
при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява
от обективна и субективна страна продължение на предшестващото, като извършител, с цел
2
да набави за себе си имотна облага в общ размер 6 382,94лв. възбудил у А. Н. К. и Д. З. Б.
заблуждение, че има намерение да заплати продаваните от тях по отделно два броя
компютърни конфигурации-втора употреба със законно платежно средство в Република
България, като вместо това им заплатил с общо 57 броя неистински банкноти от по 100/сто/
евро и с това им е причинил имотна вреда в размер на 6 382,94лв., както следва:
1. На 10.09.2017год., около 21,30часа в гр.Стара Загора, ул.“***“ №47, с цел да набави за
себе си имотна облага в размер 2 798,99лв., възбудил у Д.З. Б. заблуждение, че има
намерение да заплати предоставената от него компютърна конфигурация - втора
употреба със законно платежно средство в Република България, като вместо това му
заплатил с 37 броя неистински банкноти от по 100/сто/ евро срещу което получил от
Д. З. Б. компютърна конфигурация и с това причинил нему имотна вреда в размер на
2 798,99лв.
2. На 11.09.2017год., около 21,54часа в гр.***, ж.к.“***“, бл.2, ет.4, ап.18 с цел да набави за себе
си имотна облага в размер 3 583,95лв., възбудил у А. Н. К. заблуждение, че има намерение
да заплати предоставената от него компютърна конфигурация - втора употреба със законно
платежно средство в Република България, като вместо това му заплатил с 20 броя
неистински банкноти от по 100/сто/ евро срещу което получил от А. Н. К. компютърна
конфигурация и с това причинил нему имотна вреда в размер на 3 583,95лв.
-престъпление по чл.209, ал.1, във вр. чл.26 ал.2, във вр. ал.1 от НК, поради което и на
основание чл.209, ал.1, във вр. чл.26 ал.2, във вр. ал.1 от НК, във вр. чл.54 от НК, го е
осъдил на наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от една година, чието изпълнение
е било отложено на осн. чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от три години.
По отношение на двете наказания, наложени с присъдата, СГС на осн. чл.23 от НК е
определил едно общо най-тежко наказание в размер на две години, чието изпълнение е било
отложено на осн. чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от пет години.
С присъдата, СГС е осъдил на осн. чл.45 от ЗЗД подсъдимия П. В. Л. да заплати на Д.
З. Б., с ЕГН:********** сумата от 2 798,99 лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди от престъплението по чл209, ал.1 във вр. чл.26, ал.2, вр. ал.1 от НК,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на деянието 10.09.2017год. и на
А. Н. К., с ЕГН:********** сумата от 3 583,95 лв., представляващо обезщетение за
имуществени вреди от престъплението по чл.209, ал.1 във вр. чл.26, ал.2, вр. ал.1 от НК,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на деянието 11.09.2017год.
С присъдата, съдът е отнел в полза на Държавата неистинските банкноти, предмет на
престъплението по чл.244, ал.1 от НК, а с оглед изхода на делото и на осн. чл.189, ал.3 от
НПК е осъдил подсъдимия П. В. Л. да заплати на А. Н. К., с ЕГН:********** сумата от 1000
лв. разноски за заплатен хонорар за ангажираната адвокатска защита по делото и в полза на
Държавата и по сметка на МВР направените на досъдебното производство разноски в
размер на 155,20лв., по сметка на СГС държавна такса върху уважените размери на
разгледаните в наказателния процес граждански искове в размер на 256лв. и сумата в размер
3
на 390 лв., представляваща направени разноски в съдебното производство пред СГС, както
и 20лв. такса за издаване на изпълнителни листя.
Против така постановената присъда е постъпила жалба от адв.Д. Д. П. от АК-София,
защитник на подсъдимия П. В. Л. и по изложени в същата съображения, се иска САС да
отмени присъдата и да постанови друга такава, с която да признае подсъдимия П. В. Л. за
невиновен и по двете повдигнати обвинения с обвинителния акт, поради което и да бъде
оправдан. Твърди се, че така постановената присъда е неправилна и незаконосъобразна,
постановена при неправилна преценка на доказателствения материал, а СГС е възприел за
пострадали лицата, посочените като такива в обвинителния акт, без да се съобрази с
доказателствата относно собствеността на компютърните конфигурации, а именно че те са
собственост на „Малчов Консулт“ЕООД и на „Металик“ ЕАД. Според защитата, не е
налице субективния елемент на престъплението по чл.244 от НК, тъй като в производството
не са били събрани доказателства относно знание или предположение у подсъдимия, че
използваните от него евра са неистински парични знаци. Във връзка с това се прави анализ
на заключението на вещите лица, по приетата техническа експертиза за истинност на
инкриминираните банкноти и представените от подсъдимия бонове за закупени от него от
чейндж бюра еврови банкноти в края на месец август 2017год., непосредствено преди
инкриминираните дати. Алтернативно се прави искане за намаляване на размера на
наложените наказания, с оглед завишаването им от СГС.
В направеното допълнение към жалбата, адв.П. доразвива доводите си относно
липсата на субективния елемент по отношение на деянието, с анализ на свидетелски
показания относно обстоятелството, че неистиността на банкнотите не е била забелязана от
пострадалите, същите съдържали всички необходими реквизити, големият брой неистински
банкноти, регистрирани както в България, в частност в района на гр.Пловдив, така и в
Европа, както и това, че същите са били закупени от подсъдимия от чейндж бюра.
Доразвити са доводите и относно несправедливо определения размер на наказанията, тъй
като първоинстанционният съд не е преценил правилно смекчаващите вината обстоятелства,
включително и това, че закупените от него компютърни конфигурации са били върнати
доброволно в досъдебното производство.
Против така постъпилата жалба не е било направено възражение по реда на чл.322 от
НПК от страна на СГС и гражданските ищци от Д. З. Б. и А. Н. К..
В съдебно заседание, представителят на Апелативна прокуратура – София пледира
присъдата като правилна и законосъобразна да бъде потвърдена, тъй като същата почива на
събраните доказателства по делото, които са били анализирани от съда в тяхната съвкупност
и въз основа на което е направен единственият законосъобразен извод, че подсъдимият е
осъществил деянията за които са му повдигнати обвиненията. В мотивите на обжалваната
присъда, СГС е отговорил на всички възражения относно субективния елемент на деянията
и собствеността на компютърните конфигурации, каквито възражения се правят и във
въззивната жалба.
Частният обвинител и граждански ищец Д.Б. пледира да че иска да му бъде изплатена
4
сумата, с която подсъдимия му е причинил вреда, ведно със законната лихва.
Адв.М., повереник на частния обвинител и граждански ищец К. се присъединява към
казаното от прокурора. Подчертава, че изводът на съда относно наличието на субективния
елемент е изведен от обективните факти, установени по делото – две разпоредителни
сделки, извършени в непродължителен период от време, след работно време и напускане на
града, като е спирал да отговаря на обажданията от страна на пострадалите. По изложените
съображения се пледира обжалваната присъда да бъде потвърдена.
Защитата на подсъдимия Л. - адв. П., поддържа жалбата по направените в същата и в
допълнението към нея съображения. Набляга се, че подсъдимият не е знаел, че банкнотите
евро, които е използвал при покупката на компютърните конфигурации са неистински, тъй
като е закупил същите непосредствено преди инкриминираните дати от чейндж бюра, за
което има доказателства по делото. В пледоарията се прави анализ на поведението на
подсъдимия, което според защитата изключва възможността подсъдимият да е действал
виновно – върнатите компютърни конфигурации, оказаното пълно съдействие на органите
на досъдебното производство, изявеното желание пред СГС да заплати сумите на
пострадалите при условие, че компютърните конфигурации му бъдат върнати. Правят се
възражения, че в обжалваната присъда СГС не се е произнесъл по отношение на
веществените доказателства. Прави се искане, САС да съобрази всички съображения,
изложени в Постановлението на ОП-Смолян за прекратяване на наказателното производство
на идентично водено там производство и съответно в Определението на ОС-Смолян.
Поддържа се и алтернативното искане за намаляване на размера на наложените наказания.
Прави се искане САС да се произнесе и по въпроса на веществените доказателства.
Подсъдимият Л. се солидаризира с казаното от своя защитник. В последната си дума
моли да бъде оправдан.
Настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и извърши
цялостна проверка на оспорената присъда в рамките на правомощията си по чл. 314 НПК,
прие следното:
Изложената от първоинстанционния съд фактическа обстановка се установява от
всички събрани по делото доказателства по един категоричен начин. Не се спори, че
пострадалият Б. живеел в гр.***, ул.“***“ №47. Същият притежавал компютърна
конфигурация, за която на 02.09.2017год. в сайта на OLX.BG публикувал обява за
продажба с цена 7300лв. В обявата посочил и телефонен номер ***. На 10.09.2017год.,
около 21,30ч., в отговор на тази обява, подс.Л. се свързал с Б. за закупуване на
компютърната конфигурация. В телефонния разговор, подсъдимият заявил че пътува от
гр.София за гр.Русе, както и че разполага с 3 700евро с които иска да заплати обявената
цена. Частният обвинител Б. се прибрал в къщи, приготвил вещта и се обадил по телефона
на подсъдимия, като му посочил адреса на който живее и където щяла да се осъществи
срещата. След около 20 минути, на адреса пристигнал подсъдимият Л.. Същият пътувал с
л.а.марка“Форд“, модел „Галакси“ с рег.№***. При разпита си, частният обвинител Б. е
5
описал подсъдимия като висок около 180см, на видима възраст 30-35години, късо
подстриган, леко мургав, доста пълен – около 120-130 кг, облечен с шорти, тениска и
маратонки. Двамата влезли в дома на Б., където била и св.М. Б., майка на частния обвинител
Б.. Подсъдимият разгледал предлаганата за продажба компютърна конфигурация, като
двамата мъже разговаряли и за криптовалута. Подсъдимият заявил, че желае да закупи
предложената и показана му компютърна конфигурация и двамата излезли навън. Пред
къщата подсъдимият извадил нови банкноти евро, което смутило Б. и изявил желание
банкнотите да бъдат проверени за тяхната истинност. Подсъдимият започнал да успокоява
продавача, с думите, че е получил банкнотите евро от сигурни хора от гр.София във връзка
с продадени им от него компютри, но въпреки това му дал няколко банкноти за проверка.
Св.Б. посетил последователно бензиностанция „ШЕЛ“ в кв.“***“ гр.Стара Загора и
бензиностанция „ЕКО“ в същия квартал, но и на двете места нямало апарати за проверка на
банкноти. Според търговския работник на бензиностанцията, банкнотите били истински.
При това положение, св.Б. заявил на подсъдимия, че иска да посети чейндж бюро, където да
направи проверка за истинността на банкнотите евро. Подсъдимият наблегнал, че времето
напредва и го чака път до гр.Русе. С посочените аргументи и желанието на св.Б. да продаде
компютърната конфигурация, сделката се осъществила. Подсъдимият получил
компютърната конфигурация от частния обвинител Б. срещу 37 броя банкноти с номинал от
100евро. При пренасянето на вещта от жилището до автомобила на подсъдимия, помогнала
и св.М. Б.. Последната видяла и новите банкноти, с които подсъдимия заплатил на сина й.
Св. Б. се върнал до дома си за да вземе и предаде и гаранционните карти, като през това
време подсъдимият чакал в автомобила. При предаването на гаранционните карти,
подсъдимият говорейки по телефона, ги взел и потеглил. Веднага след това св.Д.Б. отишъл
до денонощно чейндж бюро „Център“, намиращо се срещу „Верея“ на ул.“М.М.К.“№22
гр.Стара Загора, за да провери банкнотите, с които подсъдимия му заплатил. Служителят,
който бил на работа в този момент /св.П. Я./, още при вземането на банкнотите заявил, че
същите са фалшиви. Веднага последвал телефонен разговор между св.Б. и подсъдимия, при
който подсъдимият заявил, че пътува и че от чейндж бюрото грешат относно истинността на
банкнотите. За успокоение на Б. заявил, че ще се върне обратно до гр.Стара Загора.
Уговорена била среща в центъра на града. Последвал още един телефонен разговор, този
път иницииран от подсъдимия към св.Б.. В същият, подсъдимият съобщил, че е провел
разговор и с хората от гр.София, от които е получил банкнотите евра и че същите са го
уверили за невъзможността банкнотите да са фалшиви. Подсъдимият предложил на Б., през
времето което го чака да направи още една проверка за истинността на банкнотите в друго
чейндж бюро. В последствие, Б. установил, че телефона на подсъдимия е изключен и не
може да се свърже с него, както и че подсъдимият повече не го потърсил. Пострадалият Б.
потърсил помощта на свой приятел – св.Д. Е. и отново посетили чейндж бюрото, където
били посъветвани да подадат сигнал в полицията. Св.Б. се обадил на тел.112, в резултат на
което на място пристигнали служители на Първо РУ- МВР гр.Стара Загора. С Протокол за
доброволно предаване, Д.Б. предал 37 броя банкноти с номинал от 100евро, емисия
2002год., подробно описани в протокола със съответните серийни номера. Същите са били
6
обект на изследване от страна на назначената Техническа експертиза за истинност,
обективирана в Протокол №205/12.02.2018год. и видно от заключението на същата, се
установява, че банкнотите са неистински. Стойността на компютърната конфигурация,
съгласно заключението на приетата оценителна експертиза е в размер на 2 798,99лв. към
момента на извършване на деянието-10.09.2017год.
Не се спори от страните по делото и че на 11.09.2017год. по повод публикувана обява
на сайта на OLX.BG от св.А.К. за продажба на станционарен компютър с няколко
видеокарти за сумата от 4000лв., се е отзовал подс.Л.. Около 19,53часа, подсъдимият се
обадил на св.К. на публикувания на сайта телефон за връзка. Двамата се договорили да се
чуят и срещнат по-късно и ако подсъдимият хареса машината, да я заплати с банкноти евро.
По – късно, съгласно уговорката, подс.Л. се обадил на св.К. и му съобщил, че пътува от
гр.Стара Загора към гр.София. Около 21,39часа подсъдимият отново телефонирал на К., за
да му бъде предоставен адрес, на който би могъл да разгледа предлаганата за продажба вещ.
Св.К. посочил адреса си: гр.***, ж.к.“***“ бл.2, ет.4, ап.18. В 21,54 часа подсъдимият се
обадил, че е адреса. Бил посрещнат на входната врата на блока от св.К.. С него имало още
едно лица от мъжки пол. Свидетелят описал едното лице като мъж на видима възраст около
40 години, много дебел, с едро отпуснато телосложение, с отпуснат корем, около 140-150 кг
и височина около 170-175см, тъмна на цвят коса, леко мургав. Именно това лице се
представило като човека, с който разговарял по телефона във връзка закупуването на
компютъра. Свидетелят и подсъдимият се качили до апартамента, където подсъдимият
разгледал компютъра и го харесал. Предложил на свидетеля да заплати с банкноти евро и
последният се съгласил. Подсъдимият извадил 20 броя банкноти евро с номинал от 100
евро. Банкнотите видимо били истински, имали подобие на воден знак. При предаването на
парите присъствала и съпругата на частния обвинител К. – св.В. Н. и св.С. Н.. За
осъществената сделка не бил съставен документ. Подсъдимият си тръгнал, като се
договорили в последствие подсъдимият да изпрати имейл адрес, на който св.К. да му
изпрати гаранционните карти. Не след дълго св.К. получил съобщение на телефона си със
съдържание ***. На другия ден, св.К. изпратил гаранцонната карта от своя имейл *** След
няколко дни, св.К. посетил клон на Пощенска банка, намиращ се в МОЛ в гр.София и
пожелал да бъдат проверени банкнотите евро, с които заплатил подсъдимият. Служителката
в банковия клон го насочила към чейндж бюро „Тавекс“, намиращо се на първия етаж. При
извършената проверка, се установило, че банкнотата не е истинска. Служителката на бюрото
– св.С. задържала банкнотата, съставила протокол за изземването й. Св.К. разбрал, че е
измамен и подал жалба в полицията. Там, с Протокол за доброволно предаване, свидетелят
предал 19 броя банкноти с номинал 100 евро, подробно описани в същият. Същите са били
обект на изследване от страна на назначената Техническа експертиза за истинност,
обективирана в Протокол №1830/28.09.2017год. и видно от заключението на същата, се
установява, че банкнотите са неистински. Стойността на компютърната конфигурация,
съгласно заключението на приетата оценителна експертиза е в размер на 3 583,95лв. към
момента на извършване на деянието-11.09.2017год. Банкнотата с номинал 100 евро, серия и
номер Х28245824309, иззета с протокол от Чейндж бюро „Тавекс“ била предадена на БНБ,
7
в последствие изискана от СГС и видно от заключението на изготвената в хода на съдебното
следствие техническата експертиза за истинност, се установява, че същата е неистинска.
Изложената от първоинстанционният съд фактическа обстановка, се установява по един
категоричен начин от всички събрани по делото доказателства. Съдът подробно е обосновал
приетата от него фактическа обстановка, която е подкрепил с анализ на всичките
доказателства в тяхната съвкупност, излагайки съображения относно това на кои от тях дава
вяра и защо.
Показанията на свидетелите, дадени в съдебното производство и показанията им, дадени
в досъдебното производство, приобщени по реда на чл.281 от НПК - А. Н. К. /стр.64 от СП и
стр. и л.16, т.3 от ДП – относно дата, час, телефонен номер, име на чейндж бюрото,
електронния адрес, изпратен му от подсъдимия чрез СМС/, Д. З. Б. /стр.66 от СП и л.50, т.2
от ДП-относно датата, сумата, модела и марката на лекия автомобил/, С. И. Н. /л.68 от СП и
л.19, т.3 от ДП-относно датата и броя на банкнотите/, В. С. К. /л.68 от СП и л.18, т.3 от ДП-
относно присъствието на баща й при срещата между подсъдимия и К./, М. А. Б. /л.69 от СП
/, П. И. Я. /л.95 и 96 от СП и л.52, т.2 от ДП, в цялост/, Д. Д. К. /л.97 от СП/, Р. Д. В. /л.98 и
99 от СП/, Ц. С. С. /л.155 от СП/ - не противоречат на обясненията, дадени от подсъдимия
преди съдебната прения /л.155 от СП/. Частните обвинители и граждански ищци Б. и К. са
дали показания, които са последователни и непротиворечиви относно начина на свързване с
подсъдимия, проведените срещи, осъществяване на сделките с компютърните
конфигурации, проверката на истинността на евровите банкноти, с които им е било
заплатено от подсъдимия. Двамата пострадали, още в досъдебното производство са дали
подробно описание на външния вид на подсъдимия. Показанията им, както правилно е
посочено и възприето от първоинстанционният съд не противоречат на останалите събрани
доказателства – свидетелските показания на М. Б., П. Я., Д. К., В. К., С. Н., Ц. С., както и на
писмените доказателства: документи за собственост на компютърната конфигурация,
протоколи за доброволно предаване и такъв за задържане на банкнота, заключенията на
експертизите за истинност на банкнотите. Показанията на свидетелите са в синхрон и в по –
голямата част от обясненията на подсъдимия. Изключение е обяснението на подсъдимия в
частта относно това, че след като е приключила срещата му със св. Б., не е имало повече
контакти по телефона между двамата, а обяснението за това на подсъдимия е, че живеел на
място, където няма добро покритие на мобилната мрежа. В този им част обясненията на
подсъдимия следва да се възприемат като средство на защита от негова страна, тъй като
същите са изолирани и противоречат на останалите изяснени обстоятелства по делото.
Твърдението, че живее на място където няма добро покритие, което е и причина да не могат
да се свържат пострадалите с него, е несъотносимо като конкретиката в показанията на св.Б.,
че непосредствено след тръгването е направил проверка за истинността на банкнота в
чейндж бюро и е имало проведени разговори с подсъдимия, единият във връзка с проблема
при проверка на банкнотите и втория с уговорката да се върне и да решат проблема, както и
в последствие на липсата на връзка с подсъдимия. Посочените разговори са били проведени
в кратки срокове след като подсъдимият си е тръгнал с автомобила, бил е на път и не се
8
поставя въпросът за лошо покритие на мобилната мрежа по местоживеенето му.
Във връзка собствеността на компютърните конфигурации, са били правени
възражение още пред първата инстанция. СГС се е спрял обстойно на това и е направил
разбор на доказателствата, което се възприема и от настоящата съдебна инстанция. Св.Д.
К. е дал показания във връзка с обстоятелствата по предаване на компютърната
конфигурация от „Металик“АД на частния обвинител и граждански ищец Б. и собствеността
й. Св. Р. В., пък свидетелства относно обстоятелства по предаване на компютърната
конфигурация от „Малчов Консулт“ЕООД на частния обвинител и граждански ищец К. и
собствеността й. В тази връзка в досъдебното производство са предоставени по делото и
документите, касаещи въпросните компютърни конфигурации. И в двата случая липсват
доказателства за спор между посочените лица, във връзка със собствеността.
В досъдебното производство е извършено разпознаване на подсъдимия от страна на
частните обвинители К. и Б. и от свидетелите С. Н. и В. Н., при което и четиримата
свидетели са посочили подсъдимия като лицето, което е заплатило с неистинските банкноти
евро. Налице е и заключение на приетата лицево идентификационна експертиза по
протокол №337/2018год. /стр.47, т.1 от ДП/, съгласно което на видеоизображението от
11.09.2017год. и на снимката на П. В. Л. е вероятно да е заснето едно и също лице. По
отношение на този факт не се спори и от страна на подсъдимия. Процесните банкноти са
били надлежно приобщени към доказателствения материал по делото, чрез съставяне на
протоколи за доброволно предаване и протокол за задържане на банкнота. Истинността на
същите е била обект на изследване с експертизи за истинност. Съгласно заключенията на
същите /протокол №205/12.02.2018год., протокол №1830/28.09.2017год. и протокол
№1836/22.03.2021год. иззетите банкноти са неистински. Стойността на закупените с
неистинските банкноти евро от подсъдимия, е установена със заключението на приетата
оценителна експертиза на в.л. К. – компютърната конфигурация, закупена от св. К. е
оценена на 3 583,95лв., а тази от св.Б. на 2 798,99лв. Левовата равностойност на
неистинските банкноти евро е в размер на 7 236,57лв., което е установено със заключението
на приетата икономическа експертиза на в.л. Н. Г., което само по себе си няма отношение
към повдигнатите обвинения, доколкото тази стойност не е част от обективната им страна. В
хода на производството е установено, че посоченият от св.Б. автомобил, с които е
пристигнал купувача на компютърната конфигурация на срещата им, се е ползвал от
подсъдимия.
САС споделя мотивите на присъдата във връзка с направеният доказателствен анализ от
първоинстанционнят съд, поради което не намира за необходимо да приповтаря същият,
още повече, че тези обстоятелства не се оспорват и от страна на подсъдимия, с изключение
на коментираното по – горе в настоящите мотиви относно последващите разговори между
св.Б. и подсъдимия по телефона във връзка с истинността на банкнотите евро.
При така установеното, СГС правилно и законосъобразно е приел, че подсъдимият е
осъществил от обективна и субективна страна деянията, за които са му повдигнати
обвинения.
9
По отношение на повдигнатото обвинение по чл.244 от НК, подсъдимият е осъществил
деянието, в условията на продължавано престъпление, като на две последователни дати 10 и
11.09.2017год., съответно в гр.Стара Загора и гр.София е прокарал в обръщение подправени
парични знаци, като е заплатил с тях закупени движими вещи – компютърни конфигурации
от различни граждани – свидетелите К. и Б., като е знаел, че същите са неистински.
По отношение на повдигнатото обвинение по чл.209 от НК, подсъдимият е
осъществил деянието като в условията на продължавано престъпление, на две
последователни дати 10 и 11.09.2017год., съответно в гр.Стара Загора и гр.София с цел да
набави за себе си имотна облага в общ размер от 6 382,94лв. , възбудил у К. и Б.
заблуждение, че има намерение да заплати продаваните от тях поотделно два броя
компютърни конфигурации със законно платежно средство в Република България, като
вместо това им заплатил с общо 57 броя неистински банкноти от по 100евро номинал и с
това им е причинил имотна вреда в общ размер от 6 382,94лв.
Двете норми на чл.244 и чл.209 от НК се намират в идеална съвкупност, тъй като не са в
отношение на специалност, субсидиарност или поглъщане, поради което подсъдимият
следва да носи наказателна отговорност и по двете повдигнати обвинения.
Защитата на подсъдимия и подсъдимият оспорват наличието на субективния елемент и
по отношение на двете деяния, а именно че е липсвало знание от страна на подсъдимия за
неистинността на банкнотите евро, с които е закупил компютърните конфигурации от св.К.
и св. Б.. Тези възражения са били предмет на разглеждане още от първоинстанционният съд,
който е направил изводът си въз основа на поведението на подсъдимия. Изложените мотиви
се споделят и от въззивната инстанция. Безспорно е установено, че подсъдимият е
осъществявал връзка с продавачите след приключване на работния ден и по този начин е
целял избягване на възможности за проверка на банкнотите от страна на продавачите, и в
двата случая е твърдял че е придобил банкнотите от сигурни хора и е гарантирал, че няма да
има проблем при обмяната им. При първото деяние на 10.09.2017гоод., подсъдимият е
заявил, че бърза и не може да чака през времето през което св.Б. е искал да направи
проверка на банкнотите, в последствие и имитирал поведение, че предприема действия за
връщането си при св.Б. за да се разреши проблема с банкнотите, след което е изключил
телефона си и е преустановил контактите си със свидетеля. Твърдяното от подсъдимия пред
свидетелите, че е получил еврото от сигурни хора, противоречат на обясненията, дадени в
последствие пред СГС, където вече застъпва тезата, че банкнотите са били закупени от
чейндж бюро в гр. Пловдив. Именно там, според подсъдимият, е имало проблеми с пуснати
на пазара неистински банкноти евро, който случай е нашумял в медиите. Тази
непоследователност по отношение на версиите на подсъдимия относно начина на
придобиване от него на банкнотите евро, както и отразеното по-горе във връзка с неговото
поведение, мотивира съдът да приеме, че подсъдимият е знаел, че банкнотите с които
заплаща стоката са неистински и е действал при пряк умисъл и по отношение на двете
деяния. Представените по делото разписки за закупени от него големи суми в евро от
чейндж бюро в гр.Пловдив на дати, близки до инкриминираните, не доказват че именно тези
10
банкноти са били използвани от подсъдимия при закупуването на компютърните
конфигурации на фона на цялостното му поведение и заявеното от него пред св.Б. и св.К.
откъде има еврото. При така посоченото, правилно и законосъобразно е прието от СГС, че
приетите касови бележки не следва да се вземат в предвид във връзка с предмета на
доказване.
В предвид изложеното по – горе, направените фактически и правни изводи, основани
на съвкупния доказателствен анализ, искането на защитата и подсъдимия за отмяна на
присъдата и постановяване на друга такава, с която да бъде признат за невиновен и по двете
обвинения, са неоснователни. Обвиненията се явяват безспорно доказани както обективна,
така и от субективна страна.
По отношение на искането да бъде изменена обжалваната присъда, като въззивната
инстанция намали размера на наложените наказания, същото е неоснователно. При
индивидуализация на наказанията първоинстанционнят съд не е допуснал нарушение,
налагащи намаляване на наложените две отделно наказания, както и във връзка с
определяне на общо такова при наличната престъпна съвкупност. Въз основа на данните за
степента на обществена опасност на всяко едно от деянията, както и тези за личността на
подсъдимия, првоинстанционнят съд правилно е преценил, че наказания в размер на две
години „Лишаване от свобода“ за деянието по чл.244, ал.1 от НК /минималният предвиден в
закона/, съответно една година „Лишаване от свобода“ за деянието по чл.209, ал.1 от
НК/минимално предвиденият в закона/, се явяват съответни и съразмерни на извършеното,
както и достатъчни за достигане целите на наказателната репресия. За степента на
наказателната отговорност са важни както действителната парична равностойност на
прокараните в обръщение неистински парични знаци, която е значителна, така и че се касае
за по две деяния, осъществени във връзка със всяко едно от обвиненията и фактът, че не са
възстановени причинените имуществени вреди на пострадалите. От друга страна, СГС е
отчел и смекчаващите вината обстоятелства – чистото съдебно минало, семейното му
положение, както и изминалият период от време от момента на извършване на деянието до
постановяване на присъдата. При тази преценка на смекчаващите и отегчаващите вината
обстоятелства, СГС правилно и законосъобразно е приел, че не са налице условията за
приложение на чл.55, ал.1, б.“а“ от НК, за да бъде определено наказание под минималните
размери, предвидени в посочените норми.
Първоинстанционният съд се е съобразил със събраните по делото доказателства
относно личността на подсъдимия и е приел, че за неговото поправяне и постигане целите
на наказанието, не е необходимо да търпи ефективно наложените наказание „Лишаване от
свобода“, поради което е приложил разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК по отношение и на
наказанията, касаещи двете обвинения. По отношение на размера на изпитателния срок,
СГС е правилно и законосъобразно е приел, че размерът на същият по отношение на
наложеното наказание по чл.244 от НК следва да бъде в максимално предвидения в закона
от пет години, а по отношение на наказанието по чл.209 от НК в минималния такъв от три
години.При определяне на по – дългия изпитателен срок от пет години, СГС е взел в
11
предвид спецификата на деянието по чл.244 от НК, които изводи се споделят и от
настоящата съдебна инстанция.
Неоснователни са доводите на защитата, че подсъдимият е искал да възстанови
имуществените вреди, което следва да бъде отчетено при индивидуализация на наказанието
по чл.209, ал. 1 от НК. Действително в обясненията си, дадени преди хода на съдебните
прении, подсъдимият е декларирал това, но е поставил условие да му бъдат върнати на него
иззетите компютърни конфигурации. С Протокол за доброволно предаване от 04.07.2019год.
/т.4, л.13 от ДП/ подсъдимият е предал на разследващите органи два броя компютърни
конфигурации, за които е заявил че са предмет на повдигнатото обвинение по чл.209 от НК.
Същевременно се установява, че същите не са идентични с представените документи за
собственост от страна на пострадалите лица. Т.с. не е възможно да се приеме, че така
предадените вещи от подсъдимия могат да бъдат върнати на собствениците. По отношение
на заплащането на тяхната равностойност на пострадалите лица, такова не е било направено
към настоящия момент от подсъдимия и по никакъв начин декларативното му изявление, че
ще възмезди пострадалите лица, с поставяне на условие в чия полза да се разпореди съда с
вещите, може да се приеме като смекчаващо вината обстоятелство.
Неоснователно е и искането на защитата на подсъдимия, настоящата съдебна инстанция
да се съобрази с Постановление от 05.08.2019год. на Зам.окръжен прокурор при Окръжна
прокуратура –Смолян по ДП №348/2017год. по описа на РУ-Смолян /преписка
№3267/2017год. по описа на ОП - Смолян/, изменено с Определение постановено по ЧНД
№61/2019год. по описа на ОС-Смолян по реда на чл.243, ал.6 от НПК. По отношение на
разгледаните въпроси по идентични случай, с извършител подсъдимия, съдебните
инстанции са взели отношение при мотивирането си на актовете. Посочената практика на
ОС-Смолян, не е сред задължителната такава за съдилищата, в частност за АС-София.
Настоящата съдебна инстанция, се е съобразила със събраните по делото доказателства,
направила е оценка на същите в тяхната съвкупност, изложила е съображенията си относно
на това на кои от тях дава вяра и въз основа на кои е взела решението си, съгласно
изискванията на чл.14 от НПК. В допълнението към жалбата, се изтъква, че
първоинстанционният съд неправилно е преценил прекратеното наказателно производство
срещу подсъдимия, като обстоятелство в негова вреда. Към мотивите на обжалваната
присъда, СГС се е позовал на въпросното постановление на две места. На първо място,
относно това, че мотивите на Постановление от 05.08.2019год. на Зам.окръжен прокурор
при Окръжна прокуратура –Смолян по ДП №348/2017год. по описа на РУ-Смолян /преписка
№3267/2017год. по описа на ОП – Смолян/, не са предмет на настоящото производство и
разгледаното деяние от ОП-Смолян не касае деянието по чл.244 от НК в настоящото
производство от обективна страна. При преценката на субективната страна на деянието по
чл.244 от НК, СГС действително неправилно е приел, че наличието на досъдебно
производство за деяние по чл.244 от НК би следвало да действа предупредително по
отношение на подсъдимия при боравене с еврови банкноти, което е отнесъл към субективия
елемент на деянието. Видно от приложеното в ДП Постановление, се установява че
12
въпросното досъдебно производство е било образувано на 17.10.2017год. за деяние
извършено на 20.08.2017год., т.с. след извършване на деянията, предмет на настоящото
производство – 10.09.2017год. и 11.09.2017год. Въпреки това, следва да се вземе в предвид,
че извън соченото доказателство, СГС е мотивирал изводите си относно субективния
елемент на деянието по чл.244 от НК и на други доказателства по делото, обсъдени в
тяхната цялост, което не води до извод, че не е налице субективната страна на това деяние.
След като първоинстанционният съд е определил и наложил наказания за всяко едно от
обвиненията, при наличие на предпоставките и изискванията на разпоредбата на чл.23 от
НК, правилно и законосъобразно е определил едно общо най-тежко наказание, а именно
„Лишаване от свобода“ за срок от две години, чието изпълнение е било отложено при
условията на чл.66 от НК за срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила.
Направеното искане в съдебните прении пред САС от страна на защитата на
подсъдимия, че СГС не се е произнесъл и разпоредил на иззетите като веществени
доказателства компютърните конфигурации, поради което следва то следва да бъде ценено
като смекчаващо вината обстоятелство, е неоснователно. Разпореждане по отношение на
тях, съдът е длъжен и може да направи с определение, постановено по реда на чл.306, ал.1,
т.4, пр.1 от НПК, след като не е налице произнасяне по този въпрос с присъдата. В това
бъдещо производство предстои преценка на всички обстоятелства, имащи значение за
разпореждането с тях, включително и предмета на разгледаните и уважени граждански
искове в наказателното производство.
В резултат на извършената служебна проверка, въззивната съдебна инстанция не
констатира допуснати нарушения на материалния или процесуалния закон, които да са
основания за отмяна или изменение на постановената присъда.
В предвид на изложеното и на осн. чл.338 от НПК, Апелативен съд- София, НО, 3 –ти
състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда №260053/05.04.2021год., постановена по НОХД
№855/2020год. по описа та СГС, НО , 7-ми състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в 15-дневен срок от датата на
уведомяване на страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13