Решение по дело №15/2023 на Районен съд - Благоевград

Номер на акта: 138
Дата: 13 март 2023 г. (в сила от 29 март 2023 г.)
Съдия: Гергана Мирчова Симеонова
Дело: 20231210200015
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 януари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 138
гр. Благоевград, 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Гергана М. Симеонова
при участието на секретаря Димитрина В. Павлова
в присъствието на прокурора Е. Г. К.
като разгледа докладваното от Гергана М. Симеонова Административно
наказателно дело № 20231210200015 по описа за 2023 година
въз основа на закона и доказателствата по делото
РЕШИ:
ПРИЗНАВА обвиняемия Д. Г. А., ЕГН **********, за ВИНОВЕН в
това, че на 15.09.2020 година около 11.10 часа в град Благоевград, на улица
„Ветрен“ в района на дом №2, като правоспособен водач на МПС /категория
„В" и „М'7, управлявайки в посока от ЮЗУ „Неофит Рилски" към улица
„Вардар“ лек автомобил марка и модел „Б." с peг.№ СВ АВ, негова
собственост, е нарушил правила за движение по пътищата, установени в
ЗДвП, а именно: движейки се в уличен участък срещу пътен знак В26,
указващ забрана за движение със скорост по-висока от 30 км/ч , а именно с
71,02 км/ч /чл.21, ал.2, вр. ал.1 ЗДвП/, в резултат на което нарушение при
условията на независимо съпричиняване със З. С., с ЕГН **********, който
управлявал лек автомобил марка и модел „С. ЦЗ П.“ с peг.№ Е.МН причинил
по непредпазливост средна телесна повреда на пътника в лек автомобил
марка и модел „С. ЦЗ П." с peг.№ ЕМН Д. Б. А., с ЕГН **********,
изразяваща се в диафизарно счупване на дясната раменна кост, довело до
трайно затруднение на десен горен крайник за период от време около 5-6
месеца- престъпление по чл.343, ал.1, б. „б", пр.2, вр. чл.342, ал.1, пр.3 НК във
вр. с чл.21, ал.2, вр. ал.1 ЗДвП, поради което и на основание чл.343, ал.1, б.
1
„б", пр.2, вр. чл.342, ал.1, пр.3 НК във вр. с чл.21, ал.2, вр. ал.1 ЗДвП във
връзка чл. 78а, ал.1 НК вр. чл. 378, ал.4, т.1 НПК го ОСВОБОЖДАВА от
НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и му НАЛАГА
АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ "ГЛОБА" в размер на 1500/хиляда
и петстотин/ лева, като го ОПРАВДАВА по обвинението деянието да е
осъществено при нарушение на разпоредбата на чл. 20, ал.2 ЗДвП.
ОСЪЖДА на осн.чл. 189, ал.3 НПК обвиняемия Д. Г. А. (с установена
самоличност) ДА ЗАПЛАТИ в полза на ОДМВР Благоевград направените в
досъдебното производство разноски за експертизи в размер на 896,70лв.
(осемстотин деветдесет и шест лева и седемдесет стотинки).
ОСЪЖДА на осн. чл. 189, ал.3 НПК обвиняемия Д. Г. А. (с установена
по делото самоличност) ДА ЗАПЛАТИ в полза на РС Благоевград
направените в съдебното производство разноски за експертизи в размер на 40
лв (четиридесет лева) както и държавна такса от по 5.00 (пет) лева за всеки
служебно издаден изпълнителен лист.
Решението може да се обжалва и протестира в 15-дневен срок от днес
пред ОС - Благоевград по реда на Глава XXI НПК.

Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
2

Съдържание на мотивите Свали мотивите

Мотиви по НАХД № 15/2023г. по описа на РС Благоевград, НО, 7 състав:

Делото е образувано по внесено от Районна прокуратура Благоевград
Постановление с предложение за освобождаване на обвиняемия Д.Г.А с ЕГН
********** от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по
досъдебно производство № 1899-ЗМ-371/2020 г. по описа на 01 РУП гр.Благоевград, за
това че на 15.09.2020 година около 11.10 часа в град Благоевград, на улица „Ветрен“ в
района на дом №2, като правоспособен водач на МПС /категория „В" и „М'7,
управлявайки в посока от ЮЗУ „Неофит Рилски" към улица „Вардар“ лек автомобил
марка и модел „Б." с peг.№ СВ...АВ, негова собственост, е нарушил правила за
движение по пътищата, установени в ЗДвП, а именно: движейки се в уличен участък
срещу пътен знак В26 /указващ забрана за движение със скорост по-висока от 30 км/ч /,
а именно с 71,02 км/ч /чл.21, ал.1 и ал.2 от ЗДвП/, която скорост не е била съобразена и
с характерните конкретни пътни условия -ограничена видимост от ляво в зоната на
левия завой, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие,
каквото представлява и автомобилът в населено място /чл.20, ал.2, изр.1, предл.
последно от ЗДвП/, в резултат на които нарушения при условията на независимо
съпричиняване със З.С, ЕГН**********, който управлявал лек автомобил марка и
модел „С.“ с peг.№ Е....МН причинил по непредпазливост средна телесна повреда на
пътника в лек автомобил марка и модел „С." с peг.№ Е....МН Д.Б.А, ЕГН **********,
изразяваща се в диафизарно счупване на дясната раменна кост, причинило трайно
затруднение на десен горен крайник за период от време около 5-6 месеца -
престъпление по чл.343, ал.1, б. „б", пр.2, вр. чл.342, ал.1, пр.3 НК вр. с чл.20, ал.2,
изр.1, предл. последно ЗДвП вр. с чл.21, ал.1 и ал.2 ЗДвП.
Първоинстанционното съдебно производство е проведено по реда на глава
XXVIII от НПК.
В хода на съдебните прения, пред настоящата инстанция, представителят на РП
Благоевград поддържа внесеното предложение. Намира, че събраните по делото
доказателства установявали по категоричен начин, че обвиняемият А. е извършил
деянието, за което му е повдигнато обвинение. Прави искане обвиняемият да бъде
признат за виновен за извършеното престъплението по чл.343, ал.1, б. „б", пр.2, вр.
чл.342, ал.1, пр.3 НК вр. с чл.20, ал.2, изр.1, предл. последно ЗДвП вр. с чл.21, ал.1 и
ал.2 ЗДвП, като предвид наличието на законовите предпоставки да бъде освободен от
наказателна отговорност. Предлага да му бъде наложено административно наказание
„глоба” в размер на законоустановения минимум от 1000лв., като не бъде налагано
наказание „Лишаване от право да управлява МПС“.
Защитникът на обвиняемия– адв. У. счита за доказана описаната в
постановлението на РП Благоевград фактическа обстановка. Пледира по отношение на
А. да бъде наложено административно наказание в предвидения от законодателя
минимален размер. Акцентира, че естеството на упражняваната от А. трудова дейност
изисква управление на МПС, поради което моли да не бъде налагано наказание
„Лишаване от право да управлява МПС“.
Обвиняемият А. поддържа становището на своя адвокат и изразява съжаление
за извършеното. В правото си на последна дума, моли съда за справедливост.
Съдът, като съобрази доводите на страните, обсъди събраните по делото
доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, и предвид
разпоредбите на чл.13, чл.14 и чл.18 НПК, приема за установено следното:

От фактическа страна:
1
Обвиняемият Д.Г.А е роден на 15.02.2000 г. в гр.Благоевград, живее в
гр.Благоевград, ул.“Страцин“ № 11, ет.3, ап.5, българин, с българско гражданство,
неженен, със средно образование, неосъждан с ЕГН **********.
А. е правоспособен водач на МПС, категория „А,М, В, АМ“, притежаващ
свидетелство за управление на МПС № ...., издадено на .... от МВР Благоевград.
Свидетелят З.С също е правоспособен водач на МПС, категория „А,М, В, АМ“,
притежаващ свидетелство за управление на МПС № ....., издадено на 13.10.2010 г. от
МВР Благоевград.
На 15.09.2020 г. около 08.30 часа свидетелят Е.А паркирал управлявания от
него лек автомобил с марка и модел „С.“ с рег.№ ВН.....АК на пътното платно на
ул.“Ветрен“ в Благоевград срещу жилищна кооперация с №2, като предната част на
автомобила била насочена към сградата на ЮЗУ „Неофит Рилски“ Благоевград.
На същата дата около 11.10 часа С. управлявал л.а. „С.“ c peг. № Е....МН, в гр.
Благоевград в посока от ул.“Вардар“ към ул.“Ветрен“, посока ЮЗУ „Неофит Рилски“
Благоевград /към кръстовище с ул.„Славянска“/, като се движел със скорост от 40.51
км/ч . В автомобила до него на предната седалка се намирала пострадалата Д.А, а зад
нея на задната седалка била тяхната дъщеря .
В този уличен участък имало поставен пътен знак „В 26“, указващ забрана за
движение със скорост по –висока от 30 км/ч, и непрекъсната пътна маркировка, като на
15.09.2020 г. асфалтовата настилка била суха.
Срещу жилищна кооперация с уличен № 2 на ул.“Ветрен“ в Благоевград С.
предприел маневра „заобикаляне“ на спрелия в дясно на улицата по посока на
движението лек автомобил с марка и модел „С.“ с рег.№ ВН.....АК.
В същото време в процесния уличен участък, но в обратна посока по
ул.“Ветрен“ от ЮЗУ „Неофит Рилски“ Благоевград към ул.“Вардар“ обвиняемият А.
управлявал собствения си лек автомобил с марка ...., модел „...“ с peг. № СВ...АВ, със
скорост от 71.02 км/ч, като се движел по лявата крива на пътното платно, което било
със значителен възходящ наклон.
С. управлявайки лек автомобил „С.“ c peг. № Е....МН със скорост от 40.51 км/ч
извършил маневра заобикаляне на спрялото в дясно на уличното платно в неговата
лента на движение МПС - лек автомобил с марка и модел „С.“ с рег.№ ВН .... АК.
Докато С. извършвал маневра заобикаляне с управлявания от него лек
автомобил, навлязъл в насрещната лента, която била лентата за движение на
управлявания от обвиняемия автомобил.
С. преди започване на маневра по заобикаляне на лек автомобил марка и модел
„С.“ с peг. № ВН.....АК не се е убедил, че няма да създаде опасност за участниците в
движението, които минават покрай него, като навлязъл в съседна пътна лента, без да
пропусне пътното превозно средство, което се движи по нея - лек автомобил марка и
модел „Б." с peг. № СВ...АВ.
От своя страна А. управлявал автомобила си с превишена скорост от 71,02
км/ч, при което последвал челен, изместен леко в ляво удар между управляваните от
С. и А. автомобили.
Първоначалното съприкосновение било осъществено с леви части на предни
брони на двата леки автомобили, като след изравняване на скоростите двата
автомобила се придвижили след мястото на удара до окончателно установяване в
покой. Междувременно С. се ударил и в паркирания на уличното платно лек автомобил
„С.“ с рег.№ ВН.....АК, по който били причинени незначителни материални щети.
В резултат на ПТП пострадала пътуващата в управлявания от С. автомобил
Д.А.
2
За възникналото ПТП обвиняемият А. подал сигнал на телефон 112, във връзка
с който на мястото на произшествието били изпратени полицейските служител М.Б и
Д.Н които констатирали възникналото ПТП с причинена телесна повреда на А.. На
място бил изпратен и екип от ЦСМП Благоевград, който транспортирал пострадалата
Д.А и дъщеря й за оказване на медицинска помощ. След извършени контролни
прегледи е установано диафизарно счупване на дясната раменна кост, поради което
пострадалата А. била приета за лечение в „Ортопедично отделение“ на МБАЛ
Благоевград.
Съгласно заключението на назначената в досъдебното авто-техническа
експертиза съобразно релефа на местността и конфигурацията на улицата в участъка на
завоя в ранна фаза преди удара водачите нямали техническа възможност да се видят
взаимно, движейки се един срещу друг. В момента, в който водачът на лек автомобил
„Ситроен“ се е намирал преди мястото на удара на разстояние равно на „опасната
зона“ - 21,41 м., респективно време - 2,606 сек., водачът на лек автомобил .... модел
„.330 XD“, движейки се със установената скорост - 71 км./ч. се е намирал преди
мястото на удара на разстояние - 51,43 м. Съобразно пътните условия видимостта в
процесния участък от западна страна била ограничена. Вещото лице разяснява, че
моментът, в който двамата водачи имали техническа възможност да се видят взаимно
било възможно в момента, когато са пристигнали на линията на директно виждане,
доколкото позволявал брегът от западната страна на улицата, като при първо виждане
на водачите, автомобилите се намирали преди мястото на удара на време - 2,606 сек., в
който момент водачът на лек автомобил „Ситроен“ отстоял от мястото на удара на
разстояние - 21.41 м., a лек автомобил .... отстоял от мястото на удара на разстояние -
51,42 м. Съгласно заключението в този момент водачите нямали техническа
възможност за пряка визуална връзка, независимо от паркирания в дясната лента лек
автомобил „С.“, представляващ реална опасност за движението.
От резултатите на направените изчисления, съобразно ограничената видимост е
видно, че водачите имали техническа възможност за първо взаимно виждане при
вариант, когато лек автомобил „Ситроен“ отстоял от мястото на удара на разстояние -
20,75 м. респ. във време- 2,106 сек., а лек автомобил .... на същото време отстоял от
мястото на удара на разстояние - 41,5 м, като според направените изчисления след
2,106 сек. последвал ударът.
Ударът в мястото на инцидента възникнал между лек автомобил, управляван от
С. с марка и модел „С.“, който извършвал маневра заобикаляне на спрял на уличното
платно в неговата лента лек автомобил марка „С.“ т. е. известна част от него се е
намирала в насрещната лента, или в лентата за движение на лек автомобил ,,БМВ“ ,
който се е движил в дясната за него лента. В мястото на инцидента около половината
от габаритната широчина на лек автомобил „С.“ се намирала в насрещната за него
лента, с предна част насочена на юг, а насреща лек автомобил .... съобразно посоката
си на движение се намирал изцяло в дясната за него лента с предна част насочена на
север. Ударът за двата автомобила следва да се счита за челен-ляво изместен.
Според експерта причините за възникване на пътно- транспортното
произшествие /ПТП/ са следните:
- причини от обективен характер: улицата била изградена в силно
пресечена местност, което в известна степен било причина за ограничение на
видимостта на водачите в двете посоки; към момента на ПТП на уличното платно в
дясната лента за движение в посока към ЮЗУ Благоевград бил паркиран лек автомобил
марка „С.“, затрудняващ движението на МПС в уличния участък.
- причини от субективен характер: водачът на лек автомобил „С.“ , c peг. №
3
Е....МН се движил в процесния уличен участък срещу знак „В 26“ (забранено е
движението със скорост по-висока от посочената при указана скорост 30 км./ч.) със
скорост над указаната. От гледна точка на безопасността скоростта му на движение не
била съобразена с характерните пътни условия - ограничена видимост от дясно в
зоната на десния завой, гледано по посока на огледа. В момента на първо виждане на
насрещния автомобил до мястото на удара оставало разстояние - 20,75 м, във време
2,106 сек. Предвид характерните особености на процесния уличен участък не е
ангажирал и лице извън автомобила, предупреждаващо го за евентуално възникнала
опасност - приближаващо в насрещната лента МПС.
Водачът на лек автомобил „Б.“ c peг. № СВ .... АВ се движил в процесния
уличен участък срещу пътен знак „В26“ (забранено е движението със скорост по-
висока от посочената при указана скорост 30 км./ч.) със скорост над указаната. От
гледна точка на безопасността скоростта му на движение не била съобразена с
характерните пътни условия - ограничена видимост от ляво в зоната на левия завой,
гледано по посока обратна на огледа. В момента на първо виждане на насрещния
автомобил до мястото на удара е оставало разстояние - 41,5 м., във време 2,106 сек.
След направени изчисления и изготвената мащабна скица предвид заснетите
параметри на процесния уличен участък и определените скорости на движение на
МПС се оказвало, че първа видимост на водачите била технически осъществима при
вариант, при който разстоянието на видимост за водачите на двата автомобила била- за
водача на лек автомобил „Ситроен“ - 20,75 м. за време -2,106 сек.
На основание материалите по делото и резултатите от извършения оглед на
местопроизшествието и МПС след инцидента, както и направените изследвания
вещото лице е направило следните изводи:
Скоростта на движение на автомобила „С.“ c peг. № Е .... МН -начална скорост
- 40,51 км/ч.
-лек автомобил .... с peг. № СВ ... АВ - начална скорост - 71,02 км./ч., в мястото
на удара- 71,02 км/ч.
Експертът пояснява, че при движение на МПС в процесния уличен участък със
скорост по- висока от позволената, поради ограничаване на видимостта насрещните
МПС се виждат по-късно, респективно опасността се възприема от водачите в по-късна
фаза преди инцидента, което води след себе си негативни последствия.
Според заключението на експертизата пътно – транспортното произшествие е
било предотвратимо, в случай че водачът на лек автомобил „С.“ c peг. № Е .... МН се е
движил в процесния участък със скорост, съобразена с пътната обстановка, като
следвало да се движи със скорост, с която при възникналата опасност - поява на МПС в
насрещната лента да му осигури безпрепятствено преминаване. Освен това при
стеклите се обстоятелства имал възможност да възложи на лице вън от автомобила да
наблюдава движението и при поява на опасност- автомобил в насрещната лента
своевременно да сигнализира на водача.
Пътно транспортното произшествие било предотвратимо, ако водачът на лек
автомобил с марка .... с peг.№ СВ .... АВ - към датата и часа на станалото произшествие
се бе движил с максимално позволената означена на пътен знак „В26“ скорост - 30
км./ч., и при която скорост двата автомобила биха се разминали безпрепятствено.
В проведеното в съдебното следствие лично изслушване вещото лице
разяснява, че управляваният от обвиняемия автомобил се е намирал на 41.5 м от
мястото на удара, когато е имал техническа възможност да възприеме опасността, а
именно навлизането на л.а.„С.“, с рег.№ Е....МН в неговата лента за движение. Според
експерта, в случай че обвиняемият се е движил с позволената скорост за движение,
4
като се съобрази посоченото разстояние от 41.5м, не би настъпило ПТП.
От назначената и изготвена в хода на разследването медицинска експертиза,
все установява, че пострадалата Д.А получила следното травматично увреждане:
счупване на дясната раменна кост в областта на диафизата й. Диафизарното счупване
на дясната раменна кост осъществило критериите на медико-биологичния признак
трайно затруднение на движенията на десен горен крайник за период от време около
5-6 месеца, имайки предвид времето за имобилизация на крайника и времето
необходимо за рехабилитация и възстановяване на нормалните му функции.
Описаното в медицинската документация травматично увреждане
локализирано в областта на десен горен крайник било получено в резултат от
действието на твърд тъп предмет, със значителна по интензитет травмираща сила, по
механизма на удар от или върху такъв предмет и е възможно и отговаря да е получено
по начин и по време, за които се съдържат доказателства в материалите по досъдебното
производство, а именно в резултат от претърпяно ПТП - като пътник в лек автомобил
седяща на предна дясна седалка в автомобила /до водача/, при инцидента настъпил на
15.09.2020 г.
Съгласно приложената по делото справка съдимост обвиняемият А. не е
осъждан.

По доказателствата:
Така приетата от съда фактическа обстановка е установена от събраните в хода
на досъдебното производство доказателствени материали, обсъдени от съда по реда на
чл.107, ал.5 и чл.378, ал.2 НПК: гласните доказателства, съдържащи се в показанията
на свидетелите Д.А, Е.А, С.Д, М.Б и З.С, писмените доказателства и доказателствени
средства и заключенията на СМЕ и АТЕ.
При анализа на показанията на свидетелите З.С и Д.А, съдът съобрази
участието на С. в реализираното ПТП, както и близките му отношения с пострадалата,
което обуславя извод за заинтересованост им от изхода на делото. Независимо от
горното, с оглед тяхната последователност, липсата на вътрешните противоречия и
съответствието им с писмените доказателства и заключението на САТЕ и СМЕ, съдът
приема за достоверни показанията на двамата свидетели. Високата доказателствена
стойност на показанията на тези свидетели се основава на възпроизвеждането на
непосредствените им възприятия на обстоятелства, относими към предмета на делото.
От показанията на С. и А. съдът установи времето, мястото и детайли за пътната
обстановка и механизма на настъпилото пътно-транспортно произшествие.
Като достоверни следва да се приемат и показанията на свидетелите Е.А, С.Д и
М.Б доколкото същите са последователни и пълни. Тези показания са носител на
доказателствена информация относно датата на инкриминираното деяние, като
показанията на А. установяват местоположението на паркирания от него лек
автомобил с марка и модел „С.“ с рег.№ ВН.....АК. Показанията на Благоев съдържат и
данни за уврежданията на пострадалата.
Районният съд кредитира и приетите по надлежния ред писмени доказателства,
доколкото по делото не са налични доказателства, които да ги опровергават.
Травматични увреждания на пострадалата и извършените медицински
манипулации се установяват чрез приложената по делото медицинска документация.
Изводите за липсата на минала съдимост на обвиняемия, съдът направи въз
основа на приетата по делото справка за съдимост.
От протокола за оглед с приложения към него фотоалбум се установява
мястото и времето на ПТП, както и разположението на автомобилите.
5
Съдът приема за обосновано и обективно заключението на извършената
съдебно-медицинска експертиза, изготвена от лице с необходимите специални знания,
приобщена към доказателствения материал по надлежния ред. От заключението на
СМЕ се установява, че на пострадалата е причинена диафизарното счупване на дясната
раменна кост, което довело до трайно затрудняване движението на десния горен
крайник за срок по-дълъг от един месец, като според вещото лице такова увреждане
може да бъде получено от реализираното на 15.09.2020 г. ПТП .
Като изготвено с нужната задълбоченост и обоснованост, районният съд
кредитира и заключението на назначената в хода на досъдебното автотехническа
експертизи.
От назначената експертиза съдът установи скоростта на двата автомобила,
дължината на опасната зона, като заключенията съдържат изводи за предотвратимост
на ПТП при различните варианти, изготвени от вещото лице.
От протокола за оглед на местопроизшествие, показанията на свидетелите и
заключението на САТЕ, съдът установи датата, мястото и механизма на осъщественото
ПТП. Така описаните доказателства по изложените по-горе аргументи за
кредитирането им съдържат данни за всички съществени елементи от деянието на
обвиняемия и негово авторство.

От правна страна:
Предвид бланкетния характер на разпоредбата на чл. 343, ал.1, б. "б" НК,
съставомерността на инкриминираното деяние е обусловена от наличието на всички
признаци от обективна и субективна страна на основния законов състав, към който
горната препраща, а именно – този по чл. 342, ал.1 НК, както и нарушаването на
регламентираните със ЗДвП правила за движение.
При така изложената фактическа обстановка и предвид характера на
настъпилите за пострадалата А. телесни увреждания, съдът приема, че обвиняемият А.
е осъществил от обективна и от субективна страна състава на престъплението по
чл.343, ал.1, б. „б", пр.2, вр. чл.342, ал.1, пр.3 НК във вр. с чл.21, ал.2, вр. ал.1 ЗДвП.
На 15.09.2020 г. около 11.10 часа в град Благоевград, на улица „Ветрен“ в
района на дом №2, като правоспособен водач на МПС /категория „В" и „М'7,
управлявайки в посока от ЮЗУ „Неофит Рилски" към улица „Вардар“ лек автомобил
марка и модел „Б." с peг.№ СВ...АВ, негова собственост, е нарушил правила за
движение по пътищата, установени в ЗДвП, а именно: движейки се в уличен участък
срещу пътен знак В26 /указващ забрана за движение със скорост по-висока от 30 км/ч /,
а именно с 71,02 км/ч /чл.21, ал.2, вр. ал.1 ЗДвП/, в резултат на което нарушение при
условията на независимо съпричиняване със З.С, с ЕГН **********, който управлявал
лек автомобил марка и модел „С.“ с peг.№ Е....МН причинил по непредпазливост
средна телесна повреда на пътника в лек автомобил марка и модел „С." с peг.№ Е....МН
Д.Б.А, с ЕГН **********, изразяваща се в диафизарно счупване на дясната раменна
кост, довело до трайно затруднение на десен горен крайник за период от време около
5-6 месеца.
Поради действията си, А. реализирал пътнотранспортно произшествие с
управлявания от свидетеля С. лек автомобил марка и модел „С.“ с peг.№ Е....МН, в
който пътувала пострадалата А.. В резултат на ПТП при условията на независимо
съпричиняване със З.С, обвиняемият причинил на Д.А средна телесна повреда,
изразяваща се в диафизарно счупване на дясната раменна кост, довело до трайно
затруднение на десен горен крайник за период от време около 5-6 месеца.
В случая именно заради умишленото нарушение на правилото за движение
6
регламентирано с чл.21, ал.2, вр. ал.1 ЗДвП, адресат на които са водачите на МПС е
настъпило ПТП с управлявания от С. автомобил, при което е причинено диафизарно
счупване на дясната раменна кост на пострадалата А..
Ето защо по делото е безспорно доказана пряката причинно-следствена връзка
между нарушението на въведеното с чл. 21, ал.2, вр. ал.1 ЗДвП правило за движение и
последвалото ПТП с л.а. „С.“ с peг.№ Е....МН, което е довело и до настъпването на
вредоносния резултат – травматични увреждания на пътник в л.а. „С.“ с peг.№ Е....МН,
обусловили юридическия критерий на средна телесна повреда по отношение на
последната.
С разпоредбата на чл.21 ал.2 ЗДвП е въведена забрана за движение със скорост,
по-висока от указаната с пътен знак В26. Като не е изпълнил задълженията си по този
текст, А. виновно е допуснал нарушение на правилата за движение.
От субективна страна деянието е извършено по непредпазливост, като в случая
е налице "несъзнавана непредпазливост" /небрежност/. Както беше посочено по-горе,
доколкото А. е бил правоспособен водач и е познавал правилата за движение и е бил
наясно със задълженията си да ги спазва, нарушението на разпоредбите на ЗДвП е
било умишлено. Същевременно той нито е целял, нито се е съгласявал със
съставомерния резултат, свързан с телесната повреда на пътуващата л.а. „С.“ с peг.№
Е....МН А., като не е предвиждал общественоопасния характер на деянието си и
неговите общественоопасни последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди и
предотврати. Несъзнателната непредпазливост на обвиняемия се изразява в липса на
представи за настъпилото общественоопасно деяние, но въпреки това за него е било
психически възможно да предвиди неблагоприятните последици от своето поведение.
В конкретния случай това му поведение на водач на МПС е било несъобразено с
указаните със ЗДвП правила, като по делото отсъстват данни за наличието на такова
психическо състояние у дееца, което да го е лишило от възможността да изведе в
съзнанието си представи за общественоопасните последици от деянието.
Констатираната на пострадалата телесна повреда е настъпила в резултат на
независимо съпричиняване с З.С, ЕГН**********, който при управлявлението на лек
автомобил марка и модел „С.“ с peг.№ Е....МН също е допуснал нарушение на
ЗДвП,довели до настъпилото ПТП.
Съдебната практика последователно приема, че едновременното приложение
на чл. 20, ал. 2 и чл. 21, ал. 1 от ЗДП е несъвместимо. Ако водачът е избрал скорост по-
висока от разрешената, за движение с несъобразена скорост не може да се говори / ТР
№ 28/84 г. ОСНК/. Разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП регламентира поведението на
водачите на МПС по отношение на скоростта за движение, когато тя е в рамките на
максимално допустимата. Текстът изброява примерно и неизчерпателно факторите от
пътната обстановка, с които шофьорът следва да се съобразява при избиране скоростта
на движение, като колкото повече са отрицателните фактори, толкова по-ниска скорост
следва да се избере. Следователно чл. 20, ал. 2 от ЗДвП дава възможност да се
преценява дали автомобилът се движи със "съобразена скорост", а всяко движение със
скорост над определената по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е такова с "превишена" скорост,
която винаги се явява несъобразена. Доколкото в случая е прието, че катастрофата е
резултат от движение с превишена скорост, то подсъдимият е нарушил задълженията
си по чл. 21 ЗДвП, а не по чл. 20, ал. 2 ЗДвП. /В този смисъл Решение № 408 от
2.11.2011 г. на ВКС по н. д. № 2075/2011 г., II н. о., НК, Решение № 546 от 20.02.2014 г.
на ВКС по н. д. № 1998/2013 г., II н. о., НК .
Предвид горното съдът оправда обвиняемия по обвинението деянието да е
осъществено при нарушение на разпоредбата на чл. 20, ал.2 ЗДвП./
7

По приложението на чл. 78а, ал.1 НК и по наказанието:
В настоящия случай по отношение на обвиняемия е приложима разпоредбата
на чл.78а НК, доколкото са налице кумулативно предвидените със закона
предпоставки- обвиняемият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на Глава XXVIII от НПК; предвиденият размер на наказанието за
извършеното умишлено престъпление е лишаване от свобода до три години или
пробация, и от престъплението не са настъпили подлежащи на възстановяване
съставомерни имуществени вреди /съгласно задължителните указания на т. 3 от
Тълкувателно решение № 2 от 22.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 2/2016 г., ОСНК,/.
Същевременно инкриминираното деяние не попада в изрично посочените в
чл.78а, ал.7 НК изключения - от деянието да е причинена тежка телесна повреда или
смърт, деецът да е бил в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества и
техни аналози, както и при множество престъпления или когато престъплението е
извършено спрямо орган на власт при или по повод изпълнение на службата му.
Чистото съдебно минало на обвиняемия и липсата на имуществени вреди е
отчетено от законодателя при уреждане на възможността за прилагане на чл.78а НК,
като по аргумент от чл.56 НК, съдът не ги взе предвид при индивидуализацията на
наказанието "глоба".
При индивидуализация на размера на административното наказание, съдът
отчете младата възраст на обвиняемия и изразената критичност към деянието му. Като
отегчаващи вината обстоятелства съдът приема наличието и на други данни за
нарушения на ЗДвП и повече от двойното превишаване на скоростта на движение при
управляване на автомобила. Посоченото индицира на баланс на отегчаващите и
смекчаващите вината обстоятелства.
Независимо от горното, съдът счете, че на А. следва да бъде наложено
административно наказание глоба малко над размера на законоустановения минимум,
а именно глоба в размер на 1500 лв. за престъплението по чл.343, ал.1, б. „б", пр.2, вр.
чл.342, ал.1, пр.3 НК във вр. с чл.21, ал.2, вр. ал.1 ЗДвП.
Така определената административна санкция е съобразена с тежестта на
конкретното деяние, като предвид имотното състояние и семейно положение на
обвиняемия ще изиграе ролята си за превъзпитание на извършителя и ще постигне
целите на индивидуална и генерална превенция, предвидени с чл. 12 ЗАНН.
В случая, предвид това че упражняваната от А. трудова дейност е свързана с
управление на МПС, съдът намира, че налагането на наказание „лишаване от право да
управлява МПС“ съществено ще засегне правата на Атаносов и ще затрудни
изпълнението на служебните му задължения. Отделно от горното първата инстанция
намира, че целите но наказанието могат да бъдат успешно реализирани и без
налагането на наказанието "Лишаване от право да управлява МПС", която възможност
е предоставена на съда с разпоредбата на чл. 78а, ал.4 НК, поради което съдът не
наложи такова наказание на обвиняемия.

По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал.3 НПК, съдът осъди
обвиняемият да заплати в полза на Държавата и по сметка на ОДМВР- Благоевград
направените в досъдебното производство разноски за експертизи в размер на 896,70лв.,
а в полза на РС Благоевград, направените в съдебното производство разноски в размер
40 лв (четиридесет лева) както и държавна такса от по 5.00 (пет) лева за всеки
служебно издаден изпълнителен лист.
8
При тези съображения първоинстанционният съд постанови решението си.

13.04.2023 г РАЙОНЕН СЪДИЯ:
9