РЕШЕНИЕ
№ 678
гр. Пловдив, 05.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Иван Ал. Анастасов
Мария Анг. Ненова
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20255300501193 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, вх.№ 15345/25.04.2025 г. по описа на ПОС, подадена
от Я. П. Н., ЕГН **********, длъжник по изпълнително дело № ***/***г. на ЧСИ П.И., рег.
№ *** на Камарата на ЧСИ, с район на действие Пловдивски окръжен съд, чрез
пълномощника си чрез адв.Д.Б., срещу решение №869/28.02.2025 г. по гр.д.№17915/2023 г.
на РС-Пловдив, 22 гр.с., в частта, с което е отхвърлен предявеният от него против ЕВН
БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ ЕАД, ЕИК ********* отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, с който се претендира да бъде признато за установено в
отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 1864, 78 лв. –
представляваща стойност на доставена топлинна енергия до обект находящ се в ***, за
периода 01.03.2006 г. - 30.04.2009 г. и сумата от 402, 21 лв. - обезщетение за забава върху
главницата за периода 01.05.2006 г.- 17.11.2009 г., ведно със законната лихва върху главното
вземане считано от 18.11.2009 г. до окончателното му изплащане, за които суми е издаден
изпълнителен лист от 05.01.2010 г. по ч.гр.д. № 15069/2009 г., по описа на Районен съд
Пловдив, XIV- ти гр. с-в и за събирането на които е образувано изпълнително дело №
***/*** г. по описа на ЧСИ П.И. и е осъден ищеца да заплати на ответника разноските по
делото. Във въззивната жалба са изложени съображения за неправилност и
незаконосъобразност на решението. Конкретно са изложени оплаквания, че РС не е обсъдил
1
всички доводи и твърдения на ищеца, че вземането за доставената топлинна енергия за м.
април 2009 г. е станало изискуемо на 1.6.2009 г. и от този момент е започнала да тече 3-
годишната погасителна давност по основание чл. 114, ал. 1 ЗЗД за целия период, тя е била
прекъсвана с издаване на Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 15069/2009 г. на ХІV гр.с. на
ПдРС, която считано най-късно от издаване на изпълнителния лист - 5.1.2010 г. е влязла в
сила, от който момент е започнала да тече нова давност, която съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД е 5-
годишна и счита, че е изтекла на 5.1.2015 г. Изпълнителното дело е образувано 2016 г.,
поради което въззивникът счита, че към момента на предприемане на принудителни
действия вземането на ответника е било погасено по давност. Иска се отмяна на решението
и постановяване на друго такова, с което да се уважи предявения иск. Претендират се
разноски по делото, съгласно представения списък на разноските.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ
ЕАД, с който се оспорва жалбата, изложени са съображения за правилност и
законосъобразност на постановеното решение. Конкретно са изложени доводи, че с
образуване на изп. д. № ***/*** г. на ЧСИ Л. е прекъсната погасителната давност, тъй като с
молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е изискал предприемане на
изпълнителни действия спрямо длъжника и е възложил на ЧСИ правомощия по чл. 18, ал. 1
от ЗЧСИ. Възлагането за изпълнение на ЧСИ е действие, водещо до прекъсване на
давността, в който смисъл е богатата съдебна практика на ВКС. Отмяната от ВКС на
Постановление № 3/18.11.1980 г., извършена с т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.6.2015
г. има действие занапред, поради което до 26.6.2015 г. по време на изпълнителния процес
давност не тече. От образуване на изпълнителното дело през 2010 г. до датата на
прекратяването му 15.5.2015 г. давност не е текла. Нова погасителна давност за вземането е
започнала да тече от датата, на която е поискано последното валидно изпълнително
действие. Плащанията също съставляват акт, водещи до прекъсване на погасителната
давност и срокът на перемпцията, съгласно цитираното по-горе тълкувателно Решение №
2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС. По изложените съображения се иска да се отхвърли
въззивната жалба и да се потвърди решението на РС. Иска се потвърждаване на решението и
присъждане на разноски, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение.
Приложено е копие от изпълнителното дело.
Пловдивският окръжен съд, след като разгледа жалбата и приложените с нея
доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице,
останало недоволно от постановеното решение, откъм съдържание е редовна, поради което
се явява допустима.
Предявен е иск с пр.осн. чл.439 ГПК във връзка с чл. 124, ал.1 от ГПК -отрицателен УИ
за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на
ответника поради погасяване по давност процесните суми, за събирането на които е било
образувано по молба на взискателя „ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ“ ЕАД до ЧСИ
П.И. изпълнителното дело № ***/***г., въз основа на издаден на 5.1.2010 г. изпълнителен
2
лист по ч.гр. д. №15069/2009 г. по описа на РС-Пловдив, въз основа на заповед за
изпълнение на парично задължение.
В ИМ се твърди, че сумите по ЗИ са недължими поради погасяването им по давност
съгл.чл.11 ЗЗД, настъпила след издаване на ИЛ по вл.с. на Заповедта за изпълнение в
периода 05.01.2010 г. – 05.01.2015 г., в който са изтекли 5 г., преди образуване на
изпълнителното дело на ЧСИ П.И. с молба на ЕВН от 19.9.2016 г.
ПОС намира, че процесното вземане произтича от неплатени суми по договор за
топлинна енергия- главница и лихви. Съгласно новата задължителна практика на ВКС по
чл.290 ГПК – решение №118/07.07.2022 г. на ВКС, 3 ГО по гр.д.№4063/2021 г. е прието, че
изискването по чл.117,ал.2 ЗЗД за 5 годишен срок на новата давност, която тече от
прекъсването на давността, се прилага както, когато вземането е установено с вл.с.съдебно
решение, така и с влязла в сила заповед за изпълнение, при което обстоятелството, дали
вземането е за периодични или непериодични плащания е без значение.
Вземането по ИЛ се погасява с изтичането на 5-годишната погасителна давност, тъй
като съгласно чл.117,ал.2 ЗЗД, когато вземенето е установено със съдебно решение /както е в
случая, т.к. вземането на кредитора е установено с влязла в сила заповед за изпълнение,
която е съдебно изпълнително основание, срокът на новата давност всякога е 5 години, а
съгласно чл.439,ал.2 от ГПК –искът на длъжника може да се основава само на факти,
настъпили след приключване насъдебното дирене в производството , по което и е издадено
изпълнителното основание.
От приетото по делото удостоверение от ЧСИ Т. Л. /л.63 от д.РС/ се установява, че на
16.02.2010 г. е образувано ИД №***/*** на ЧСИ Т. Л. със взискател ЕВН БЪЛГАРИЯ
ТОПЛОФИКАЦИЯ ЕАД и длъжник Я. П. Н. за събиране на вземанията на взискателя по ИЛ
от 5.01.2010 г., издаден от ПРС по гр.д.№15069/2009 г. ,14 гр.с., което ИД е прекратено на
15.05.2015 г. на основание чл.433,ал.1,т.8 ГПК. С образуването на ИД №***/*** г. на ЧСИ
Т.Л. се прекъсва погасителната давност, тъй като с молбата за образуване на ИД /приложена
на л.56 от д.РС/, взискателят е изискал предприемането на изпълнителни действия и е
възложил на ЧСИ правомощията по чл.18,ал.1 ЗЧСИ - в т.см.съд.практика – р.451/29.3.2016
г. по гр.д.№2306/2015 г. на 4 ГО на ВКС.
След прекратяване на ИД №***/*** г. на ЧСИ Т. Л., въз основа на същия ИЛ от
5.01.2010 г., издаден от ПРС по гр.д.№15069/2009 г. ,14 гр.с. по молба на взискателят на
19.09.2016 г. е образувано ново ИД ***/*** г. на ЧСИ П.И..
Дори и да е перемирано делото на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, съгласно
актуалната съдебна практика на ВКС, цитирана в отговора, единствената правна последица
от настъпилата вече перемпция е, че СИ следва да образува новото искане на взискателя в
ново - отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане
съответно прекъсва давността независимо дали СИ е образувал ново дело, тъй като той е
длъжен да приложи искания изпълнителен способ.
ПОС намира, че в периода 16.02.2010 г.- 15.05.2015 г. не е текла погасителна давност,
3
тъй като съгласно ППВС №3/18.11.1980 г. , действащо до отмяната му с т.10 от
ТР№2/26.6.2015 г. на ОСГТК на ВКС, давност не тече по време на изпълнителния процес.
Съгласно чл.116,б.“в“ от ЗЗД и разясненията, дадени в мотивите по ТР № 2/2013 г. на
ВКС по тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК, нова погасителна давност за вемането започва да
тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително
действие; изпълнителни действия /независимо от това дали прилаганото им е поискано от
взискателя или са предприети по инициатива на частен съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя/ прекъсващи давността са: насочването на изпълнението чрез налагането на
запор или възбрана, присъединяването на кредитор, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на
справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязлото в сила разпределение и др. давността се прекъсва от предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ; давността се прекъсва
с насочване на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана /от момента на вписането
на възбраната в Агенцията по вписвания/, с присъединяването на кредитор, с насрочването и
извършването на публична продан и изпълнителните действия след нея до постъпване на
парични суми от проданта или на плащания от трети ЗЛ.
Не се спори по делото, че по ИД ***/*** г. на ЧСИ П.И. от образуването му до
настоящият момент са извършени изпълнителни действия, които са прекъснали давността.
От горното следва, че от последното валидно изпълнително действие, за което са
приложени доказателства по делото, давността за вземанията още не е изтекла.
С оглед изложеното съдът намира, че в изпълнителното производство взискателят не е
бездействал, а е поддържал висящността му, като своевременно е отправял искания за
извършване на изпълнителни действия, посочвал е изпълнителни способи.
Ето защо ПОС намира, че ищецът не е доказал твърдените от него положителни факти,
в т.ч. правопогасителното си възражение – че е изтекла предвидената в закона погасителна
давност за остатъка от дължимите вземания на взискателя по ИЛ. От друга страна е
доказано съществуването на задължението и прекъсването на предвидения в закона
давностен срок. Горното налага извода, че жалба е неоснователна и следва да се остави без
уважение. До същият извод е достигнал и РС, поради което решението му като правилно и
законосъобразно следва да се товърди. С оглед изхода на от спора, въззвиваемия има право
на разноски за въззивното производство, поради което такива му се присъждат в размер на
100 лв.- юриконсулско възнаграждение.
Така мотивиран, Пловдивският окръжен съд
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №869/28.02.2025 г. по гр.д.№17915/2023 г. на РС-Пловдив, 22
гр.с.
ОСЪЖДА Я. П. Н., ЕГН ********** да заплати на ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ
ЕАД, ЕИК ********* сумата 100 лв.- разноски пред ПОС за юриконсулско възнагрждение.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5