РЕШЕНИЕ
номер ………../……03.2015,
град В.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
на дванадесети февруари Година 2015
в публично
заседание в следния състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ДИАНА МИТЕВА
Секретар К.М.
като разгледа докладваното от съдията ( определен на
случаен принцип)
търговско дело номер N1351 по описа за 2014 год, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на гл. 32 ГПК.
Приет е за разглеждане конститутивен иск по чл. 74 ТЗ,
предявен от П.С.И., ЕГН **********,*** срещу «МЕДИЦИНСКИ ЦЕНТЪР ЗА
РЕПРОДУКТИВНА МЕДИЦИНА – РАДОСТ»ООД, ЕИК *********, гр. В., ул. ***, представлявано от управител А.Е., за отмяна
на решенията на общо събрание на съдружници, проведено на 25.07.2014г, от
10.30ч. основано на твърдения за нарушение на императивни законови норми за ред
на свикване и вземане на решенията на събранието.
Ищецът основава
претенцията си на твърдения за вземане на решение при допускане на нарушение при свикване на
събранието, като отрича да е получавал покана за събранието. Отделно оспорва да
е получил отделно предварително предупреждение за изключване, като предпоставка
за решение на общото събрание по този въпрос. Позовава се на липса на решение
на общото събрание, за отправяне на предупреждението преди насрочването на
събрание за произнасяне по изключването. Допълнително ищецът твърди, че
събранието е проведено на ден, за който е било насрочено на друго място
събрание на същия колективен орган. По същество пълномощникът на ищеца в
подробни писмени бележки се позовава на незаконосъобразност на нотариалното
удостоверяване на връчването на покана-предупреждение, като счита за недоказано
получаването й от адресата, излага доводи за бланкетност
на предупреждението, включено в поканата, като сочи, че така отправено същото
не може да осигури надлежна защита на изключвания съдружник, поради което и е
опорочено взетото въз основа на това предупреждение решение. Моли претенцията
за отмяна на решенията, протоколирани на събранието, проведено на 25.07.2014 да
бъде изцяло уважена.
Ответникът е оспорил изцяло твърденията за
незаконосъобразност на взетите решения. Позовава се на извършено свикване на
събранието с покана, в която изрично са формулирани както твърдения и нарушенията
на съдружника и предупреждение за изключването му при липса на коригиране на
поведението му, така и данни за насрочено събрание, на което да се констатира и
обсъди поведението на съдружника. Процесуален представител по същество излага
довод за установено връчване на тази покана, признато и от самия ищец чрез
упълномощаването на представител, явил се на събранието. В писмено становище
ответното дружество, чрез законния представител се позовава на събраните гласни
доказателства за начина на връчването на поканата и излага доводи относно
постигната цел на предупреждението, дори и когато е отправено от управител
едновременно с покана за събрание. Счита че липсват нарушенията по изключване
на съдружник, който с поведението си умишлено затруднява дейността на
дружеството. Моли претенцията да бъде изцяло отхвърлена.
Само ищецът претендира разноски, посочени в списък по
чл. 80 ГПК(л. 134). Ответникът е оспорил размера на адвокатския хонорар като
прекомерен.
По предварителните въпроси и допустимостта на
претенцията, съдът се е произнесъл в закрито заседание с определение № 4374/07.11.14
(л.88), като е изложил изрично мотиви относно квалифицирането на спора като
търговски и активната легитимация на ищеца, спазване на преклузивния срок за
упражняване на правата на съдружник по оспорване на дружествено решение. В
определението подробно е мотивирано изключването от предмета на спора на
нарушения, които не са били очертани като основания за отмяна на решението в
срока за предявяване на конститутивния иск. Оплакванията за процедурни
нарушения на закона или дружествения договор следва да се е квалифицират като
самостоятелни искове, различни от необосноваността на решението поради липса на
материално правни предпоставки за вземане на спорното решение (решение № 74 от 14.07.2011 г. на ВКС по т.
д. № 633/2010 г., I т. о., ТК). Съобразно указанията по т.6 от ТР 1/2002г на
ОСГК, съдът е отказал да докладва и разглежда добавени едва при изразяване на
становище по отговора позоваване на материална незаконосъобразност на взетото
от събранието решение поради липса на нарушения, извършени от съдружника. По
същите съображения не следва да се разглеждат и оплаквания, посочени едва в
писмените бележки на ищеца, каквито са доводите за ненадлежно уведомяване за
събранието поради неясно посочен дневен ред на събранието. Съдът понастоящем не
намира основание за преразглеждането на произнасянето си, основано на
установената практика със задължителен характер.
При подготовката на делото съдът е съставил и проект(л.90), утвърден след
корекция като окончателен устен доклад в с.з. на 11.12.2014г (л. 130) с
мотивите на съда относно окончателната правна квалификация на претенциите,
по-подробно изложение на релевантните твърдения за незаконосъобразност на
оспореното решение и възраженията на ответника за основанията за вземане на
решенията, приети като предмет на спора.
След проверка на представените по делото
доказателства, и въз основа на доводите на страните, съдът приема следното:
Съдът следва да ограничи първоначалната си преценка
само на твърденията за липса на каквото и да било уведомление за свиканото
събрание, тъй като подобно нарушение би изключило законосъобразността на
каквото и да е решение на колективния орган.
Безспорно е установено по делото, че на 25.07.2014 от
10.30ч на адреса на управление на ответното дружество са се явили съдружника А.Е.
и пълномощник на съдружника П.И., наред с други лица, посочени в протокола като
свидетели, адвокат, протоколчик и помощник-нотариус.
При справка за вписаните по партидата на търговеца обстоятелства, се установява
че представените на събранието съдружници притежават равни дялове – по 50 % от
регистрирания капитал, а в дружествения договор няма уговорено отклонение от
диспозитивния законов режим - гласовете им при формиране на решенията на
колективния орган са равни на дяловете, които съответстват на участието им в
капитала (чл. 21 ал. 3, чл. 7 и 11 от
дружествения договор). Съответно явилите се лица изчерпват състава на общото събрание
в цялост. Явяването на всички съдружници изключва проверката за надлежно
свикване само ако те признаят, включително и с конклудентни действия редовното
си уведомяване. На самото събрание не е правено оплакване по фактическо
уведомяване на И. за датата, часа и мястото на събранието, респективно за
невъзможност той да организира навреме присъствието си, напротив пълномощникът
на съдружника И. се е легитимирал с пълномощно (чиято официално заварена
автентичност не е била оспорена), в което изрично са вписани изявления на
съдружника по всеки един от въпросите на дневен ред, подробно цитиран по
нотариална покана рег. № 11154/16.07.2014г, както и начално изявление,
представляващо позоваване на пороци на свикването. Изцяло в съответствие с тези
права, пълномощникът е заявил изрично противопоставяне на провеждане на
заседанието на органа на дружеството, като се е позовал на нередовно свикване
по две самостоятелни основания: наличие на друго свикване по инициатива на
съдружник за същата дата от същия час, но на друго място и друг дневен ред и липса
на надлежно отправено предупреждение за изключване на съдружник(въз основа на
изрично решение на ОС и за нарушения, извършени от изключвания), която липса според
упълномощителя препятства и разглеждане на такъв въпрос.
По делото е представена съставена от управителя Е.
покана за общото събрание със съдържание, съответно на представения по делото
документ на л. 12-15. Освен изложението на обстоятелства, формиращи
предупреждение за изключване, в документа е формулирана покана за свикване на
събрание, съдържаща дата, час, място и дневен ред, изцяло съвпадащи с
цитираните в пълномощното, съответно и протоколирани при провеждането на
процесното събрание(с изключение на началния час, които е протоколиран 30
минути по-късно от обявения в поканата). Именно получаването на този документ
се оспорва в настоящия процес.
Видно от поставената заверка(съвпадаща с посочената в
пълномощното), този документ е бил предоставен на нотариус А. за връчване по
реда на чл. 592 ГПК. Няма спор, че разписка не е била съставена от адресата на
поканата при връчването й, удостоверено от нотариуса като осъществено на
16.07.2014г в 11.00ч на адрес бул. Вл. Варненчик 281.
От показанията на разпитаните свидетели, които съдът
кредитира като съвпадащи си по отношение на съществените обстоятелства, се
установява, че адвокатът и нотариусът са намерили адресата(разпознат лично от
адвоката), който е потвърдил самоличността си, в помещение посочено им от
специално натоварено с издирането на адресата лице. И двамата свидетели
потвърждават, че съдружника И. е възприел писмения документ като връчван от
нотариус документ, но не е заявил становище по него. Свидетелите са
категорични, че екземпляр от поканата е останал на разположение на адресата,
след напускане на свидетелите, като наличното разминаване в посочения начин на
предаването му(подадени в ръцете на адресата или поставени на бюрото пред него)
е незначително и не може да разколебае доказателствената стойност на
свидетелските показания.
Въз основа на така установеното, съдът преценява, че
нотариалното удостоверяване не може да бъде ценено като официален документ.
Доводите на ищеца за нарушение на процедурните правила по удостоверяване на
връчването следва да бъдат споделени по отношение на пропуска на нотариуса да
състави разписка за връчването. Установена е съдебна практика по прилагане на
общите правила на чл. 37 и сл. ГПК за връчване на съдебни книжа към реда за
връчване на нотариалната покана(Решение № 84 от 5.06.2014 г. на ВКС по т. д. №
1220/2013 г., II т. о., ТК). Разпоредбата на чл. 44 ал.1 ГПК изисква
получателят да удостовери с подпис, че е получил съобщението. Липсата на такава
разписка изключва надлежното удостоверяване на обстоятелството на лично
връчване по реда на чл. 592 ал.1 вр. 540 ал.1 ГПК.
Порочността на нотариалното удостоверяване обаче не
изключва установяването на връчването на документа по общия ред. В константната,
вкл. задължителна съдебна практика (Решение № 196/17.12.2009 г. по т. д. №
208/2009 г. на II т. о., Решение № 74/14.07.2011 г. по т. д. №
633/2010 г. на I т. о., Решение № 157 от 8.11.2011 г. на ВКС по т. д. №
823/2010 г., II т. о., ТК., Решение № 5
от 5.09.2013 г. на ВКС по т. д. № 785/2011 г., II т. о., ТК) е наложено
широко тълкуване на чл. 139, ал. 1 ТЗ като правило, допускащо връчването на
покана, чрез всички възможни и допустими способи. Доколкото чл. 23 от дружествения
договор не урежда специален способ, следва да се приеме, че законът акцентира
най-вече върху доказаността на факта на получаването на поканата за събранието
от съдружника, като способът, по който е станало това, няма решаващо значение. Свидетелски
показания на връчителя на нотариална покана се
приемат за допустими, независимо от забраните на чл. 164, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, а отговорността по чл. по чл. 290 НК, гарантира тяхната
достоверност(Решение № 157 от 8.11.2011 г. на ВКС по т. д. № 823/2010 г., II т.
о., ТК).
В настоящият случай въз основа на свидетелските
показания, съдът установява достигането на писмената покана със изискуемото по
закон съдържание лично до съдружника И. осем дни преди датата на насроченото
събрание. Че документът е получен от съдружника се потвърждава и от
съдържанието на издаденото от него по-късно изрично пълномощно. Изцяло
ирелевантни в случая са доводите на ищеца относно начина на това връчване –
законът не предвижда изискване адресата да бъда търсен и съответно намерен на
конкретен адрес(напротив, общите правила по чл. 49 ГПК допускат връчване да се
осъществи на всяко място, където лицето може да бъде открито); снемането на
самоличността на адресата може да бъде заместена от разпознаване от лице, което
несъмнено познава адресата(какъвто е адвокатът, обслужвал търговската дейност
на дружеството). Разясняване на съдържанието на поканата и последиците от
получаването й или възможностите за отказ да бъде получена е изобщо несъвместимо с нормативното изискване
документа да достигне до получателя. Напротив, съдът възприема изразеното в
решение № 104 от 3.10.2011 г. по т. д. № 876/2010 г. на ВКС, I т. о.,
становище, според което поведението на съдружника и неговите субективни
съображения да приема или не поканата са без значение за изискванията за
редовно уведомяване при условията на чл. 139, ал. 1 ТЗ. Не би могло да се разграничават последиците на
отказ или приемане на поканата, тъй като ако съдружникът, след като е уведомен
за това, че му се връчват книжа, при заявяване на нежелание да ги получи, сам би
се поставил в ситуация, да не узнае тяхното точно съдържание към този момент. В
случая книжата несъмнено са оставени в негова фактическа власт, което му е
позволило да се запознае с текста. Не би могло да се въвежда за дружеството и
последващо задължение за доказване на принудителното узнаване на съдържанието
на документите, които се връчват, тъй като подобно задължение не е
регламентирано в закона, нито е част от съдържанието на дружествения договор.
Не би могло да се въвежда задължение за търговското дружество да удостоверява
при връчване на покана за общото събрание и практическото узнаването на
съдържанието на поканата от съдружника, тъй като за дружеството съществува
единствено задължение да изготви съответните книжа, в това число и поканата за
събранието, със съответния дневен ред и да се погрижи тези покани да бъдат
получени от всеки съдружник преди законово установения минимален срок за
провеждането му. Поведението на съдружника и неговите съображения за това дали
ще приеме поканата, или ще откаже да я получи, са ирелевантни за основанието на
иска по чл. 74 ТЗ.
В заключение
, съдът приема, че ищецът е бил надлежно
поканен и е успял своевременно да организира упражняване на членските си права,
чрез овластяване на пълномощник, който се е явил на събранието.
По второто оплакване на
ненадлежно свикване поради „дублиране“ на събранието с вече насрочено друго
такова по искане на ищеца, съдът отчита, че макар и да притежава значителен
дружествен дял, съдружникът И. не е надлежно легитимиран да свиква
самостоятелно колективния орган. Това правомощие е предоставено на управителя (чл.
27 ал. 3 от дружествения договор), и само при негово бездействие законът
овластява съдружник да го замести (чл. 138 ал. 2 ТЗ). В процесният случай,
самият ищец признава (в изричното пълномощно), че е поискал свикване на
събрание за същата дата и час, но на друго място, но управителят Е. не е
изпълнил това искане. Липсват доказателства обаче, искането е било направено
поне две седмици преди насрочената от съдружника дата. Напротив, по партидата
на дружеството се установява признато от И. в заявление за вписване на
обстоятелства рег. № 20140725172200 отправяне на искане до управителя на
17.07.2014г, съответно до посочената от съдружника дата на исканото от него
събрание, управителят не би могъл добросъвестно да отправи покани в изискуем
срок (поне 7 дни преди датата 25.07.14). Съответно към момента на свиканото
по-рано (с покана връчена на 16.07.2014) от управителя събрание, не би могло да
изтече изискуемия от чл. 138 ал. 2 ТЗ двуседмичен срок на бездействие, едва
след което самият И. би получил лична легитимация като съдружник да организира
сам свикването на събранието на дата, позволяваща зачитането на уведомяване на
съдружника Е. едновременно с искането, отправено към него като управител (Решение № 11 от 26.04.2012 г. на ВКС по т. д.
№ 615/2010 г., II т. о., ТК). Съпоставката
на данните сочи, че доводът за злоупотреба с право от страна на дружеството
(действащо чрез управителя) провеждащо по-рано свикано събрание в деня, посочен
от съдружник по реда на чл. 138 ал.2 ТЗ, е недоказан. Напротив, отправяне на
искане за „дублиращо“ заседание, след като вече И. е бил уведомен за насрочено
на адреса на управление събрание е индиция за предприет опит за осуетяване на
работата на колективния орган. Съдът приема, че събранието е било надлежно
свикано, съответно липсва основание за отмяна на всички решения поради това
процесуално нарушение.
Останалата част от посочените от ищеца основания за отмяна на взетите
решения касаят процедурата по подготовка на решение за изключване на съдружник.
Съдържанието на отправеното предупреждение за
изключване е безспорно, тъй като и двете страни са се позовали на документа, представляващ началната част от
възприетата вече от съда като връчена покана за свикано събрание. Подобно
обединяване на двете изявления не представлява нарушение на закона. Съдът
изцяло възприема установеното тълкуване в съдебна практика, вкл. и със
задължителен характер(Решение № 3 от 19.02.2010 г. на ВКС по т. д. № 482/2009 г., I т. о., ТК и
Решение № 160 от 26.01.2010 г. на ВКС по т. д. № 379/2009 г., TK, I т.о.), с
оглед на целта на писменото
предупреждение по чл.
126, ал. 3 ТЗ, като уведомление за наличието на констатирани
нарушения по повод на участието или неучастието му в дружествените работи, и предоставяне
на възможност да се подготви за ОС, на което ще се разглежда този въпрос.
В случая връчения на съдружника документ описва подробно поредица от
действия, чийто вредоносен за дружеството резултат е посочен като вече настъпил.
Посочени са от една страна осъществени активни действия по: предявяване на
неоснователни претенции, налагане на запор върху сметките на дружеството, с
което е накърнена платежоспособността и дружеството е застрашено от позоваване
на предсрочна изискуемост по редица кредитни сделки; разгласяване на неверни
данни, уронващи престижа на медицинския център пред държавни институции. За
добросъвестното отстраняване на вредите от подобно поведение предоставения 7
–дневен срок (до събранието) е напълно достатъчен, доколкото налагат същото по
интензитет обратно поведение (оттегляне на претенции, вдигане на запорите,
оттегляне на жалбата). Посоченото пасивно вредоносно поведение (осуетяване на
приемането на ГФО) изобщо не може да бъде преодоляно, доколкото е пропуснат
нормативен срок за това действие. Укриването на съществена информация от
дружеството (за наличие на изпълнително производство срещу наемодател на
основната сграда на медицинския център) също не би могло да бъде поправено,
след като фактическите действия по описа на помещенията и разгласяването на
затрудненията на наемателя се твърдят като факт. При така формулирано
вредоносно за дружеството поведение на съдружника, предоставянето на срок за
подготовка за защита в рамките на 7-те дни до насроченото събрание е напълно
достатъчен. Още повече, че всички тези факти несъмнено не са били новоузнати от ищеца, който насрещно ги посочва като
нарушения, допуснати от другия съдружник в становището си пред събранието ( т.
2.4 и 2.5 от изричното пълномощно). Съдът приема, че в случая отправянето в
един документ на предупреждението за изключване и покана за събрание за
решаване на въпроса за изключване по тези нарушения не представлява нарушение
на закона, тъй като не е накърнило възможностите на предупредения съдружник да
изложи защитни доводи, доколкото от самата защита е явно, че това лице няма
намерение да съобразява поведението си с предупреждението.
Необосновано е твърдението, че предупреждението е бланкетно, напротив
изложени са подробно факти както за поведението на съдружника, така и за
резултата, произтекъл от това поведение, като са указани настъпили вреди и
хипотези на реално застрашени интереси, които водят сигурно до неблагоприятни
последици при липса на поведение, което да прекъсне причинно-следствената
верига. Дали описаното поведение обаче може да представлява основание за
изключване, респективно дали е осъществено именно от ищеца е въпрос по наличие
на материално правното основание за вземане на решението за изключване, а
поставянето на този въпрос е преклудирано и е извън предмета на настоящото
дело.
Оплакването за съставяне на предупреждението по чл.
126, ал. 3 ТЗ от некомпетентен орган не намира основание в закона.
Противоречивото тълкуване на разпоредбата на чл. 126, ал. 3 ТЗ е изрично
преодоляно по задължителен за съдилищата начин с Решение № 56 от 8.09.2010 г.
на ВКС по т. д. № 472/2009 г., II т. о., ТК, което съответства и на
въведената в закона разлика в третирането на различните основания за
прекратяване на членство поради неизпълнение на задължения на съдружник по ал.1
и ал. 3 на чл. 126 ТЗ. Съдът изцяло възприема разрешението, че предупреждението
по чл. 126,
ал. 3 ТЗ може да бъде отправено както от всеки съдружник, така и от
управителя, с оглед подготвителния характер на това действие и предвидената
неотменима компетентност на общото събрание да се произнесе с окончателен акт,
в зависимост от резултата от предупреждението и упражнената защита от
съдружника (Решение
№ 160 от 26.01.2010 г. на ВКС по т. д. № 379/2009 г., I т. о., ТК).
В заключение съдът преценява, че твърдяните
нарушения на правата на съдружника за информирано участие в надлежно свикано
събрание и възможност за защита срещу
посочени в предупреждение за изключване нарушения не установяват.
Липсата на процедурни нарушения води до извод, че липсват
основанията за отмяна на решението, въведени
от ищеца като основание на претенцията
му по чл. 74 ТЗ. Искът е неоснователен и следва да се отхвърли.
Акцесорната претенция за разноски е обусловена от
основателността на иска. Ответната страна не е претендирала разноски, поради
което такива не следва да се определят за тази инстанция.
По гореизложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявен конститутивен иск по чл. 74 ТЗ на П.С.И.,
ЕГН **********,*** срещу «МЕДИЦИНСКИ ЦЕНТЪР ЗА РЕПРОДУКТИВНА МЕДИЦИНА –
РАДОСТ»ООД, ЕИК *********, гр. В., ул. ***,
представлявано от управител А.Е., за отмяна на всички решения на общо
събрание на съдружници, проведено на 25.07.2014г, от 10.30ч. основано на
твърдения за нарушение на императивни законови норми за ред на свикване и
вземане на решенията на събранието.
Разноски за първа съдебна инстанция не се определят.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните, чрез
пълномощниците им адв. К. и адв. Д. със съобщение образец № 11 от Наредба № 7.
Да се обяви в регистъра по чл. 50 ал.2 от ПАС на
осн. чл. 273 от ГПК вр. чл. 235 ал.5 ГПК.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: