№ 32
гр. Сливен, 23.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети януари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Светослава Костова
Симеон Ил. Светославов
като разгледа докладваното от Симеон Ил. Светославов Въззивно частно
наказателно дело № 20232200600026 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 от НК.
Образувано е по въззивна частна жалба с вх. № СД-02-03-434/10.01.2023 г. на А. В. П.,
ЕГН **********, срещу Определение № 811/23.12.2022 г. по ЧНД № 1459/2022 г. по описа
на РС Сливен, с което е оставена без разглеждане подадената жалба срещу постановление за
прекратяване на наказателно производство от 15.12.2022 г. на РП Сливен.
Жалбоподателката счита, че обжалваното определение е неправилно, тъй като съдът е
приел, че тя няма качеството на пострадало лице по смисъла чл. 74, ал. 1 от НК. В
посочената разпоредба било предвидено, че пострадало е лицето, което е претърпяло вреди
от престъплението, а тя претърпяла такива от образуваното изпълнително производство,
което било инициирано срещу от нея от адв. Мавродиев, който ползвал договор за правна
помощ и пълномощно. Назначената в досъдебното производство експертиза установила, че
именно тези документи са неистински. Районният прокурор обаче не е изследвал кой е
заплатил и как адвокатския хонорар на адв. Мавродиев в размер на 200 лв. Тази сума била
калкулирана и прибавена към сумата, която тя трябвало да заплати. Прокуратурата
пропуснала да отбележи, че адв. Мавродиев е посочил своя лична банкова сметка в
изпълнителното производство по която се превеждали удържаните от нея суми.
Изпълнителното производство по изп. Д. № 683/2021 г. било спряно, но не и прекратено, а
от него претърпяла имуществени вреди, изразяващи се в удържаните от нея суми, и
неимуществени вреди, изразяващи се оставянето и без средства за 16 дни за водене на
нормален живот и за довършване на лечението и от усложненията, настъпили от
Коронавирусна инфекция. Жалбоподателката счита, че предвид настъпили вреди тя има
качеството на пострадало лице от престъпление по чл. 309, ал. 1 от НК.
Първата инстанция не разгледала въведеното от нея възражение свързано с
1
родствената връзка на адв. Мавродиев с член от съдийския състав на РС Сливен – Иван
Мавродиев, което създавало съмнение за предубеденост и заинтересованост от изхода на
делото от съдията-докладчик, постановил обжалваното определение.
Посочва, че е направила искане до РС Сливен да изпрати делото до ВКС гр. София за
да бъде определен друга местна подсъдност на равен по степен съд съгласно чл. 43 от НПК.
Към 09.01.2023 г. такова произнасяне от страна на съда нямало, поради което обжалвала
определението.
Жалбоподателката преповтаря доводи си за неправилност на обжалваното
постановление за прекратяване, а именно, че изводите на прокуратурата за прекратяване не
съответствали на събраните по делото доказателства. По досъдебното приложила редица
документи, сред които бил и договорът за правна помощ и съдействие от 21.02.2019 г.,
сключен в Лас Вегас за представителство пред ВКС, съдържал видимо различен подпис от
този на Б. пълномощно за представителство от 21.02.2019 г. с предмет представителство
пред ВАС ( договорът бил сключен 1 година по-рано, и не било техническа грешка да е
посочено за една година напред). Експертизата приела, че всички подписи върху договорите
и пълномощните са изпълнени категорично от Б. с изключение на договора за правна помощ
и пълномощно от 08.10.2020 г. (08.12.2020 г.). Те не били подписани и от адв. Мавродиев и
В.К. т.е. че са подписани от неизвестно лице
Жалбоподателката сочи, че именно въз основа на пълномощното от 08.10.2020 г. е
образувано изп. Д. № 683/2021 г. по описа на ЧСИ М. Минкова, като съгласно
пълномощното е уговорена правна помощ в размер на 200 лв., която е прибавена към сумата
от 1200 лв., която тя трябвало да възстанови на Б. Адвокат Мавродиев посочил лична
банкова сметка по която да бъде преведена сумата. Прокуратурата приела, че макар да
имало извършено престъпление по чл. 309, ал. 1 от НК от неустановено лице, без да е
засегната волята на Б. деянието е малозначително по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК и не било
общественоопасно. Изводът бил неправилен, тъй като документите от 08.12.2020 г. били
неистински, а въз основа на тях е претърпяла вреди, понеже по изпълнителното дело са и
удържани суми, и е наложен запор върху банковата и сметка и обезщетението за отпуск по
болест. Това последно обстоятелство довело до оставянето и без средства за преживяване и
излекуване на усложненията от Ковид инфекцията. Следователно това деяние нямало как да
попадне в хипотезата на чл. 9 от НК, тъй като са засяга нейното право на живот и лечение, и
са настъпили имуществени и неимуществени вреди.
В договорите, подписани от Лас Вегас изрично било записано, че адвокатското
възнаграждение е платено в брой, а същевременно прокуратурата не отговаряло на въпроса
как са платени хонорарите. Доказването на плащането имало съществено значение по
смисъла на чл. 78, ал. 3 от ГПК. Образуваното изпълнително производство било именно,
заради направените и претендирани разноски, за които тя била осъдена. Наличието на
умисъл в съзнанието на адв. Мавродиев се извеждало от факта, че е дал своя лична банкова
сметка по изпълнителното дело, по което сумите са преведени удържаните от нея суми.
Нямало спор, че адв. Мавродиев е употребил съставените договори и пълномощни в своя
2
полза, поради което жалбоподателката счита, че извършеното деяние е обществено опасно и
виновно съгласно чл. 11 от НК.
Прокуратурата не дала отговори на въпроса защо са объркани имената на свидетелите
от страна на ответницата Б. едно от които било на нейния брат, с който адв. Мавродиев
комуникирал. Не е даден отговор на въпроса защо в един и същи ден в Лас Вегас били
сключени два договора за правна помощ за сумата от 2350 лв. Не била разпитана и Б. която
от известно време се намирала в България.
В заключение иска от въззивната инстанция да отмени обжалваното определение и да
върне делото на прокуратурата за продължаване на разследването и със задължителни
указания относно прилагането на закона. Ако бъде установено, че е налице основание по чл.
29, ал. 2 от НПК, иска делото да бъде върнато на РС Сливен с указание то да бъде изпратено
на ВКС на основание чл. 43, ал. 3 от НПК, което е обосновано от факта, че е съдебен
заседател в ОС Сливен. Моли да бъдат разгледани възражения и по същество против
постановлението на прокуратурата.
Настоящият съдебен състав, като съобрази изложеното в жалбата, материалите по
делото, както и разпоредбите на закона, намира за установено следното:
С постановление от 14.12.2022 г. по ДП № 174/2021 г. на РП Сливен е прекратено
наказателното производство на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК,
което е водено за извършено престъпление по чл. 316 вр. чл. 309, ал. 1 от НК.
Въззивният жалбоподател А. П. е обжалвала горното постановление и в
производството по чл. 243, ал.5-6 от НПК първият съд е счел, че подадената от нея жалба е
недопустима, тъй като нямала качеството на пострадало лице по смисъла на чл. 74 от НПК,
поради което не е включена в кръга от лица, посочени в чл. 234, ал. 4 от НПК, които могат
да обжалват постановлението за прекратяване на наказателното производство, т.е. не е
процесуално легитимирана. До този решаващ извод първият съд е достигнал въз основа на
констатацията, че воденото срещу неизвестен извършител разследване е за престъпление по
чл. 316 вр. чл. 309, ал. 1 от НК, а обект на тези престъпления са обществени отношения,
свързани със съставянето, ползването и съхраняването на документи. Следователно
пострадал нямало как да бъде физическо лице, тъй като документите престъпления са
формални и вредите не са елемент от техния състав, поради което тези деяния засягали по-
широк кръг от правни субекти, но не и отделни лица.
Предмет на въззивното производство е именно постановеното от първият съд
определение, с което е прието, че частната жалба е недопустима, понеже жалбоподателката
не е процесуално легитимирана да обжалва постановленията по чл. 243 от НПК.
Разглеждането на доводите по същество относно констатациите на прокуратурата по
фактите, елемент от престъпния състав на чл. 316 вр. чл. 309, е излишно, тъй като не попада
в предмета на обжалване.
Настоящият съдебен състав намира, че процедурата по чл. 43 от НПК визира
правомощията на ВКС при три вида хипотези, изрично изброени в разпоредбата, които в
3
конкретния случай не са настъпили за да бъде обусловен и извода за липса на местна
подсъдност на съда постановил обжалваното определение.
Съмненията на жалбоподателката за предубеденост и заинтересованост на първият съд
от изхода на делото, не могат да бъдат споделени. Оценката за безпристрастност на съдията,
разглеждащ конкретно наказателно дело има не само обективно измерение, но и субективно
такова, което може да бъде оценено единствено от него самия. При осъществяване на
контрол проверяващата инстанция преценява наличието на основание по чл. 29, ал.2 от НК
въз основа обективното измерение, а в случая и с оглед производствения ред, от
процесуалната дейност на съда не може да бъде направен извод за съмнение за
предубеденост и заинтересованост от изхода на делото.
Съгласно нормата на чл. 74 НПК пострадал е лицето, което е претърпяло имуществени
или неимуществени вреди от престъплението и според утвърдената съдебна практика,
такова е лицето, което би могло да се конституира валидно в един съдебен наказателен
процес като частен обвинител и граждански ищец за претърпени имуществени и
неимуществени вреди от престъплението. Досъдебното производство образувано и водено
за престъпления по чл. 316, вр. с чл. 309, ал. 2 НК, като специфичните обекти на нарушаване
изключват наличието на "пострадал", защото при осъществяването на тези престъпните
състави не се нарушават права на отделната личност и/или юридическо лице. От значение е
систематичното място на визираните престъпленията - против правоотношенията,
гарантиращи и осигуряващи правилното документиране.
Вредите, които биха обусловили легитимацията на А.П. в лично качество като
пострадал трябва да са пряко и непосредствено следствие на конкретното престъпление, а
не на деянието в широк смисъл, тъй като причинната връзка между деянието и престъпния
резултат е обективен елемент на конкретното престъпление. В конкретния случай, от една
странна, престъплението е формално, а от друга, липсва причинно следствена верига, която
да направи жалбоподателката пострадало лице от кръга на визираните в чл. 243, ал. 4 от
НПК, т. е. субект със законно признат интерес да атакува акта на прокурора пред съда.
Следва да се отбележи, че в съдебната практика въпросът за невъзможността поначало да
има пострадал от престъпление, което в своя състав не предвижда причиняването на вреди
за някого, е дискусионен. Настоящият съдебен състав се солидаризира именно със
становището, в каквато насока е и по- голямата част от практиката, че фигурата на
пострадал от престъплението при горепосочените случаи не е налице. Ето защо
жалбоподателят няма качеството на пострадало лице по смисъла на НПК, поради което не е
процесуално легитимирана да инициира съдебен контрол върху постановлението от
14.12.2022 г. на РП Сливен за прекратяване на наказателното производство.
Горното обаче не означава, че обезщетение за тези вреди не може да се потърси по
гражданскопроцесуален ред от увредения. Противоправното деяние е престъпление, когато е
инкриминирано от закон, но не всеки деликт е престъпление и няма пречка исковият съд да
установи елементите от фактическия състав на деликта. За жалбоподателката е налице и
друг ред на защита – този пред горестоящата прокуратура. Този извод следва от
4
разпоредбата на чл. 243, ал. 10 от НПК, в чиято хипотеза е предвиден прокурорски контрол
върху постановленията за прекратяване на наказателното производство, когато същите не са
били обжалвани пред съда / такъв е и случая, когато жалбата не е разгледана и оставена без
разглеждане като недопустима/. Оттук следва, че постановленията за прекратяване на
наказателни производства, по които не съществуват лица с право на жалба по чл. 243, ал. 4
НПК, също могат да бъдат атакувани пред горестоящата прокуратура, защото тя има
правомощия и служебно да се самосезира за проверка на правилността им. Легитимацията
на лицата, които имат право да възбудят съдебно обжалване, не е идентична с тази на
лицата, които могат да поискат инстанционен прокурорски контрол. Това е така, доколкото
прокуратурата, поради конституционното си правомощие по чл. 127, ал. 1 Конституцията на
РБ, може да преценява на кои лица и за кое престъпление ще повдига обвинение, може да
извърши пълна ревизия както на фактите на престъплението, предмет на разследването, така
и на правната му квалификация и да прецени, не само дали е извършено първоначално
разследваното престъпление, но и дали има данни по делото за друго и за вината на други
лица. Тази проверка е дължима с оглед осигуряването на правото на достъп до правосъдие
на всяко лице.
Предвид съвпадението на крайните решаващи изводи на въззивната инстанция с тези
на първият съд, обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно, а
жалбата оставена без уважение.
Ръководен от горното и на основание чл. 243, ал. 8 от НПК, настоящият съдебен състав
на Окръжен съд Сливен
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 811/23.12.2022 г. по ЧНД № 1459/2022 г. по описа
на РС Сливен.
Определението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5