Присъда по дело №267/2021 на Районен съд - Велико Търново
| Номер на акта: | 14 |
| Дата: | 16 март 2022 г. (в сила от 1 април 2022 г.) |
| Съдия: | Емил Бобев |
| Дело: | 20214110200267 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 15 февруари 2021 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
по НОХД № 267/2021 год. по описа на РС – В. Търново.
Районна прокуратура - гр. Омуртаг е повдигнала обвинение срещу И. Б.
Н., ******, с постоянен адрес: ******, българин, български гражданин, с
виеше образование, неосъждан, неженен, с ЕГН **********, за това, че на
16.09.2018 год. в гр. Велико Търново, ул. *****, чрез нанасяне на удар с
дръжка на кепче, причинил на Я. В. К. от гр. Велико Търново средна телесна
повреда, изразяваща се в подкожно разкъсване (руптура) на разгъвача
(екстензорното сухожилие) на трети пръст на лявата ръка, довело до трайно
затрудняване движението на левия горен крайник за срок над 1 месец -
престъпление по чл. 129, ал. 2, пр. 2, алт. 2, хип. 1 вр. с ал. 1 от НК.
По делото е постъпила писмена молба от адв. Н.И. от ВТАК в
качеството й на повереник на пострадалия Я. В. К., с която е предявен от
името на Я.К. граждански иск срещу подсъдимия И. Б. Н. в размер на сумата
от 15 000 (петнадесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за
причинените му неимуществени вреди вследствие на извършеното от Бончев
престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК, ведно със законната лихва от
датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата. Със същата
молба се моли на основание чл. 76 от НПК пострадалия Я. В. К. да бъде
конституиран и в качеството му на частен обвинител.
Съдът в разпоредително заседание след като се запозна със становищата
на страните и след като разгледа така предявения граждански иск, намери, че
молбата е подадена своевременно от активно легитимирано лице и отговаря
на изискванията на чл. 84 и сл. от НПК, както и на изискванията на ГПК.
Поради това съдът намери, че молбата следва да бъде уважена поради и с
протоколно определение от 17.03.2021 год. в разпоредително заседание прие
за съвместно разглеждане в настоящото наказателно производство на
предявения от пострадалия Я. В. К. граждански иск срещу подсъдимия И. Б.
Н. в размер на сумата от 15 000 лв., представляваща обезщетение за
причинените на К. неимуществени вреди в резултат на деянието, описано в
обвинителния акт, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано
от датата на увреждането – 16.09.202018 год. до окончателното изплащане.
Със същото определение съдът конституира пострадалия Я. В. К. в качеството
му на граждански ищец, както и в качеството му на частен обвинител.
В съдебно заседание представителя на прокуратурата счита обвинението
срещу подсъдимия Н. за доказано по безспорен и категоричен начин, като
излага доводи в тази насока. Моли съда да го признае за виновен по
повдигнатото с обвинителния акт обвинение, като сочи, че при
индивидуализацията на наказанието следва да бъде в насока по-скоро на
превес на смекчаващите вината обстоятелства с оглед на събраните данни по
делото за личността на подсъдимия, макар и от донякъде заинтересовани
лица, както и липсата на отегчаващи към момента обстоятелства. Предвид
1
това предлага на съда да наложи наказание към предвидения в закона
минимален размер, като счита, че няма пречки изпълнението на наказанието
да бъде отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК с три годишен изпитателен
срок. По отношение на предявения граждански иск, представителя на
прокуратурата счита, че същия е доказан по неговото основание, като
досежно размера му предоставя по преценка на съда.
Процесуалния представител на частния обвинител и граждански ищец -
адв. Н.И., се присъединява към изложените от прокурора доводи, като моли
подсъдимия да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение. Счита
обаче, че в случая е налице превес на отегчаващите вината обстоятелства. По
отношение на предявения граждански иск адв.- И. счита, че същият е доказан
по основание и размер дотолкова, доколкото възстановителния период
доказан по безспорен начин в процеса, е довел до трайно затрудняване на
левия горен крайник на К. за време по-дълго от един месец, поради което
моли да бъде уважен изцяло.
Частния обвинител и граждански ищец лично поддържа заявеното от
повереника си.
Защитника на подсъдимия - адв. Л.М., счита, че обвинението срещу
подсъдимия не е доказано по безспорен и категоричен начин. Счита, че ако
изобщо се приеме, че има такова деяние, то е несъстовомерно и не
осъществява признаците на престъпление по чл.129, ал. 2 от НК, поради което
и не може да бъде ангажирана и наказателната отговорност на Н.. Моли съда
да оправдае подсъдимия, ведно с всички законови последици от това, като
отхвърли и предявения граждански иск изцяло като неоснователен и
недоказан. Излага подробни доводи в тази насока.
Защитника на подсъдимия - адв. С.Н., се присъединява към изложените
от адв. М. доводи, като излага и допълнителни такива. По същество адв. Н.
моли съда да постанови оправдателна присъда, с която да отхвърли и
гражданския иск.
Подсъдимия лично дава обяснения в които не се признава за виновен.
Описва фактическа обстановка, при която действително между него и
пострадалия е имало спречкване и дърпане, но отрича, да му е нанасял удар с
предмет. По същество подсъдимия моли да бъде оправдан, като поддържа
изложените от защитниците му доводи.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и устни
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено
следното:
На 16.09.2018 год., около 16:00 ч. пострадалият Я. В. К. се намирал в
гаража си, находящ се в гр. Велико Търново, ****. На улицата бил паркирал
автомобила си. В един момент пред отворената врата на гаража спрял друг
автомобил, чиито водач бил подсъдимия И. Б. Н., с когото не се познавали.
Подсъдимият попитал К. чия е паркираната кола, като имал предвид
автомобила на пострадалия. След като се уверил, че става дума за неговия
2
автомобил К. се отправил, за да го премести, но недоволен от отношението на
подсъдимия се отказал и се върнал обратно в гаража. Последвали словесни
пререкания между двамата, като в един момент обвиняемия блъснал на входа
на гаража пострадалия в гърдите, който за да не падне се хванал в рибарско
кепче, находящо се на маса в гаража. Последвало сборичкване между
двамата, при което подсъдимия издърпал кепчето от ръцете на К. и започнал с
него да го удря по главата и по ръцете. От ударите кепчето се счупило, но
подсъдимия продължил да нанася удари на К. с дръжката му. К. се предпазвал
от ударите като вдигнал ръцете си над главата си, при което подсъдимия
нанесъл няколко удара и по ръцете му. Един от ударите попаднал в областта
на гърба на трети пръст на лявата ръка на К.. В този момент се появил
свидетеля Р.Д. - зет на пострадалия Я.К., който по това време бил на гости със
съпругата си в дома на пострадалия. Д. като видял, че подсъдимия замахва с
дръжката на кепчето да удря за пореден път Я.К., я хванал и успял да я
издърпа. В този момент се появили и свидетелите В.К. (син на пострадалия
Я.К.) и В.В. (познат и приятел на В.К.), като физическото съприкосновение
между подсъдимия и пострадалия било преустановено. След това подсъдимия
се качил в автомобила си и си тръгнал. Я.К. се качил с другите свидетели в
дома си, където видял, че по средния и безименния му пръст на лавата ръка
тече кръв, при което бил привързан от роднините му.
Тъй като по наранените пръсти имало оток и болки, на следващия ден
след инцидента Я.К. посетил лекар. След посещение при лични лекар,
Каккоров посетил и ортопед, като му поставил шина за обездвижване, която
пострадалия трябвало да носи около двадесет и пет дни, след което да се яви
на преглед.
Преди изтичане на указания от ортопеда срок К. самоволно свалил
шината. Последвало влошаване на състоянието на наранения пръст, като се
наложило допълнително лечение и оперативна намеса.
Горната фактическа обстановка се установи от показанията на
свидетелите Р. К. Д., В. Я. К., В. С. Я., Й. И. Й., от заключението на
множество съдебно-медицински експертизи, включително и назцначена от
съда тройна такава, както и от останалите, събрани и приложени към делото
гласни и писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните
правни изводи:
Съдът намира за безспорно доказано от събраните по делото
доказателства, че подсъдимия И.Н. е нанесъл удари с кепче и с дръжката на
същото по главата и ръцете на Я. В. К., като един от ударите е попаднал върху
трети пръст на лявата му ръка, вследствие на което на К. е било причинено
телесно увреждане. Пострадалия в показанията си пред съда категорично
твърди, че подсъдими му е нанасял многократно удари с въпросното кепче, а
след това и с дръжката на същото след като се е счупило. Свидетеля Р.Д.
също категорично потвърждава в показанията си пред съда, че лично е
3
възприел как подсъдимия нанася удари с метален предмет по главата и ръцете
на Я.К., а след като е успал да измъкне този предмет от ръцете му,
подсъдимия е продължил да нанася удари на К. с ръце. Свидетелят Д.
потвърждава и обстоятелството, че непосредствено след ударите е видял, че
Я.К. е имал нараняване и кръв по пръстите на лявата ръка, като след
инцидента ръката му е била превързана.
Свидетелите В.К. и В.В. също потвърждават, че са пристигнали на място
пред гаража в края на инцидента, като св. В.К. е видял подсъдимия да нанася
удари с ръце по Я.К., а св. В.В. е видял подсъдимия да нанася удари на Я.К. с
ръце и с кепче. И двамата свидетели завяват пред съда, че са видели
непосредствено след инцидента, че по пръстите на лявата ръка на Я.К. е
имало кръв, като той се е оплаквал от болки.
Наличието на травмата непосредствено след инцидента се потвърждава
и от свидетелката А. К.а - съпруга на пострадалия Я.К.. Същата в показанията
си пре съда потвърждава, че през есента на 2018 год. е имало инцидент със
съпруга й в гаража им, при който той е бил наранен от непознато лице при
възникнал спор за паркиране на автомобила на К.. Същата потвърждава, че
след инцидента Я.К. е имал нараняване на средния пръст на лявата ръка, като
същия е бил подут, като са му правили компреси.
Наличието на нараняването на третия пръст на лявата ръка на Я.К. при
инцидента на 16.09.2018 год. се потвърждава и от останалите доказателства
по делото, а именно заключенията на вещите лица по изготвените множество
съдебно-медицински експертизи.
При така събраните доказателства, съдът прие за безспорно доказано, че
при инцидента на 16.09.2018 год., подсъдимия И. Б. Н. е причинил на Я. В. К.
телесно увреждане - нараняване на средния пръст на лявата ръка.
От събраните в хода на съдебното следствие доказателства обаче, съдът
прие, че това телесно увреждане няма характера на средна телесна повреда по
смисъла на чл. 129 от НК. В хода на съдебното следствие бяха изслушани
различни вещи лица, изготвили заключения по назначени в хода на ДП
съдебно-медицински експертизи. Съдът също по искане на страните назначи
тройна съдебно-медицинска експертиза с участието на вещи лица съдебен
лекар, ортопед и травматолог. От заключението на тази експертиза се
установява, че при инцидента на 16.09.2018 год. на Я.К. са били причинени
следните телесни увреждания: кръвонасядане на дясната ушна мида,
кръвонасядане по главата, разкъсно-контузна рана по гърба на трети пръст на
лявата ръка, кръвонасядане на крайната фаланга на трети пръст на лявата
ръка, разкъсно-контузна рана по гърба на четвърти пръст на лявата ръка и
частично разкъсване на екстензорното (повдигащо) сухожилие на трети пръст
на лявата ръка. По отношение на тези телесни увреждания и най-вече
констатираните травми като цяло в областта на главата и прстите на лявата
ръка, вещите лица и преди всичко съдебния лекар Д.Г., дават заключение, че
същите са довели до промяна в общото клинично здраве на пострадалия за
4
срок от около 25 дни, които са проява на временно разстройство на здравето
без опасност за живота, съпроводено с болки и страдания за един по-дълъг
период от време, който е строго индивидуален и зависещ от професията,
която упражнява лицето. Вещото лице Г. е категоричен, че констатираните
увреждания по своята съвкупност и клинично проявление, са довели до
промяна в общото клинично здраве на Я.К., определящо медико-
биологичните критерии на лека телесна повреда. Вещото лице Г. е
категоричен в заключението си пред съда, че в случая е налице частична
руптура - нарушаване на анатомичната цялост на това сухожилие, което
позволява при правилно проведено лечение, което е трябвало да бъде със
шина, и тогава оздравителния процес обичайно е за три седмици. Вещото
лице е категорично, че в случая е налице частична лезия на нарушаване на
анатомичната цялост и няма пълно прекъсване. Съгласно цялата представена
и събрана по делото документация и свидетелски показания от проведеното
лечение се установява, че недоброто проведено лечение е било причината за
удължаване на втория възстановителен процес, като се приема, че този срок е
месец и половина - два, даже и три. От доказателствата по делото се
установява, че пострадалия Я.К. самоволно, без указания и преглед от лекар, е
свалил поставената му шина преди изтичане на определения от лекаря срок,
което е довело до непълно зарастване на нараненото сухожилие и
впоследствие до усложнения и необходимостта от допълнителни процедури и
оперативно лечение. Към момента на увреждане травмата е от лек характер и
тя определя леката телесна повреда.
От заключението на вещото лице се установява, че в резултат на тази
травма - частичната лезия на сухожилието на третия пръст, обичайният
възстановителен процес е в рамките на 21-25 дена. В резултат на проведеното
неправилно лечение, видно от доказателствата по делото, оздравителният
процес може да бъде месец и половина - два месеца. Съдът установи обаче, че
пострадалия Я.К. като бе посочено сам по своя воля е свалил поставената му
шина преди изтичане на срока, което е довело до неправилно лечение, тъй
като в добрите практики се приема, че носенето на такава мека шина, че
възстановяването на частичното разкъсване сухожилието от анатомична
гледна точка има синовия и тя може да бъде само тя наранена. При правилно
проведено лечение срока за възстановяване на целостта на нараненото
сухожилие е 21 дена, но вследствие на самоволното премахване на шината,
впоследствие се е наложило провеждане на допълнително лечение с
възстановяване и целият този процес е усложнен от самия пострадал, тъй като
не е проведено правилно лечение. Поставянето на К-игла да фиксира пръста е
зависело от него, като пострадалия отива на оперативно лечение в един по-
късен период, което е следствие от неправилното лечение, консервативно и
по-късно с усложняване, и до него се стига когато оздравителният процес не
върви. Това дава основание да се приеме, че лечението е проведено
неправилно по причина от самия пострадал.
От показанията на св. Й.Й. - лекар-ортопед, се установява, че К. го е
5
посетил, лекарят го е прегледал, както и самият той заяви, препоръчал му е и
му е поставил шина за имобилизация на пръста с цел ограничаване на
движението, за да може спонтанно да се възстанови сухожилието. Тази шина
следва да бъде носена непрестанно, както заявява свидетеля Й. и останалите
вещи лица, включително и д-р Т., за период не по-малко от 21 дни, след което
е следвало пострадалият да посети отново лекаря, който му изписал този
начин на лечение, да прецени съответният специалист дали е време за
отстраняване на шината проследявайки целия оздравителен процес на
заболяването, да му предпише и съответното последващо лечение - нещо
което пострадалият не е сторил и самият той го признава, че сам махнал
шината, не е посетил лекуващия си лекар Й., не се консултирал с него и три
или четири месеца по-късно, в което време имайки предвид, че той е работил.
Предвид горните мотиви, настоящия съдебен състав счете, че са налице
основанията за ангажиране наказателната отговорност на подсъдимия И.Н.,
който е осъществил от обективна страна престъпния състав на чл. 130, ал. 1
от НК, поради което го призна за виновен в извършването на това
престъпление. От всички така събрани доказателства съдът прие, че
подсъдими И. Б. Н. е извършил деяние, с което е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, доколкото
на 16.09.2018 год. в гр. Велико Търново, ул. *****, чрез нанасяне на удар с
дръжка на кепче, причинил на Я. В. К. от гр. Велико Търново лека телесна
повреда, изразяваща се в подкожно частично разкъсване (руптура) на
разгъвача (екстензорното сухожилие) на трети пръст на лявата ръка, довело до
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, съпроводено с болка
и страдания за срок около 25 дни, поради което го призна за виновен в
извършването на това престъпление.
От субективна страна подсъдимият е извършил деянието виновно, при
форма на вината пряк умисъл. Той е съзнавал общественоопасния характер на
деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал
тяхното настъпване. Н. е нанесъл няколко удара към главата и тялото на К. с
метален предмет (дръжка на кепче), с достатъчна по интензитет сила, за да се
стигне до резултат нараняване на средния пръст на лявата ръка на
пострадалия. Т.е. подсъдимия целенасочено е нанесъл ударите с цел да
причини телесно увреждане на К..
Причини за извършване на престъплението - незачитане физическата
неприкосновеност, здравето и личното достойнство на човека.
За престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК е предвидено наказание
лишаване от свобода до две години или пробация. Видно от приетите по
делото доказателства подсъдимия И. Б. Н. е пълнолетен, не е осъждан за
престъпление от общ характер, не представлява лице с висока обществена
опасност, не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание по реда на Раздел ІV на Глава осма от НК и от
престъплението не са причинени съставомерни имуществени вреди.
6
Изложеното обоснова извод, че са налице основанията на чл.78а от НК
за освобождаване на И. Б. Н. от наказателна отговорност за извършено
престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, с налагане на административно
наказание – глоба, поради което съдът на основание чл. 78а от НК освободи
подсъдимия от наказателна отговорност, като му наложи административно
наказание "Глоба".
При определяне на административното наказание, съдът съобразно
разпоредбите на ЗАНН обсъди тежестта на деянието, подбудите за неговото
извършване, както и смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства.
Като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете чистото съдебно минало
на Н., ниската степен на неговата обществена опасност като личност, както и
данните, че при инцидента той също е получил някакви увреждания.
Предвид на това и като съобрази целите на наказанието - неговата
превантивна и превъзпитателна функция по отношение на дееца, съдът прие,
че за извършеното деяние на И.Н. следва да бъде наложено наказание – глоба
малко над предвидения в закона минимум, а именно в размер на 1 500 (хиляда
и петстотин) лева, поради което му наложи наказание в този размер. Съдът
счита, че така наложеното по вид и размер наказание на подсъдимия е
съобразено с разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН. Същото ще изиграе своята роля
за поправянето и превъзпитанието на осъдения към спазване законите и
добрите нрави, както и ще въздейства предупредително върху него.
Предвид горните мотиви съдът прие, че с деянието си подсъдимия И. Б.
Н. не е осъществи престъпния състав на чл. 129, ал. 2, пр.2, алт. 2, хип. 1 вр. с
ал. 1 от НК, поради което го оправда по това обвинение.
По отношение на предявения и приет за съвместно разглеждане
граждански иск, съдът прие следното:
Настоящия съдебен състав намира, че по безспорен начин се установи
виновно противоправно поведение от страна на подсъдимият Н. и вреда с
неимуществен характер, изразяваща се в засягане здравето на пострадалия
Я.К. и причинна връзка между тях. Съдът намира предявения граждански иск
с правно основание чл. 45 от ЗЗД за основателен. Предвид претърпените от
престъплението болки и страдания и съобразно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД,
съдът счете, че гражданският иск е доказан и следва да бъде уважен. По
отношение размера на сумата, която следва да бъде присъдена, съдът взе
предвид вида, характера и степента на телесното увреждане, причинено на К.
и най-вече последиците, които той е претърпял вследствие на това увреждане.
В хода на делото се събраха доказателства относно това, че непосредствено
след инцидента на К. е била поставена шина, което е довело то това, че в
следващите двадесетина дни е било затруднено движението и ползването на
лявата ръка. На следващо място е установено, че вследствие на усложненията
се е наложило допълнително оперативно лечение и поставяне на К-игла,
което е продължило един не малък период от време, през който К. отново е
бил затруднен и не би могъл да използва пълноценно лявата си ръка. Всички
7
тези обстоятелства мотивираха съда да уважи предявения граждански иск,
като прецени, че следва да бъде присъдена сумата от 6 000 (шест хиляди)
лева. Съдът прие, че следва да бъде присъдена и законната лихва върху тази
сума, считано от датата на увреждането - 16.09.2018 год. до окончателното
изплащане, като горната сума следва да бъде заплатена от подсъдимия на
пострадалия.
Предвид така установените обстоятелства, настоящия съдебен
състав като намери, че гражданския иск, предявен от пострадалия Я.К. е
основателен до размер на сумата от 6 000 (шест хиляди) лева, отхвърли
предявения от Я. В. К. граждански иск за претърпените от него
неимуществени вреди в резултат на извършеното от подсъдимия
престъпление за горницата над 6 000 лева до предявения размер от 15 000
лева - като неоснователен и недоказан.
При този изход на делото, подсъдимият Н. бе осъден да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на ВТРС сумата от 240.00 (двеста и
четиридесет) лева, представляваща държавна такса върху уважения
граждански иск, както и да заплати на гражданския ищец и частен обвинител
Я.К. сумата от 3 000 (три хиляди) лева, представляваща направените от К.
разноски по делото за процесуално представителство.
На основание чл. 189 ал. 3 от НПК подсъдимият И.Н. беше осъден
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВТРС и
направените по делото разноски в размер на 3 805.48 лева (три хиляди
осемстотин и пет лева и четиридесет и осем стотинки), както и сумата от 5.00
(пет) лева за служебно издаване на изпълнителен лист.
Водим от изложените съображения, съдът постанови присъдата си.
8