Решение по дело №2855/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1471
Дата: 19 ноември 2020 г.
Съдия: Светла Величкова Пенева
Дело: 20203100502855
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 2 октомври 2020 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
Номер 147118.11.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаI състав
На 09.11.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев

Невин Р. Шакирова
Секретар:Веска П. Петрова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20203100502855 по описа за 2020 година
Настоящото производство е въззивно и е образувано по жалба на М. К. К. чрез адвокат
К.М. срещу решение № 260035 от 14.08.20209 г., постановено по гр.д.№ 21137 по описа за
2019 г. на Районен съд – Варна, осемнадесети състав, с което е отхвърлен иска на
въззивницата против К.Р.К. за осъждането му да й заплаща издръжка в размер на 450 лева
месечно, считано от датата на предявяване на иска /30.12.2019 г./ с падеж пето число на
месеца, за който издръжката се отнася, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска,
на основание член 144 от Семейния кодекс /СК/; както и е отхвърлен иска на въззивницата
против К.Р.К. за осъждането му да заплати в полза на въззивницата издръжка в размер на
665 лева за периода от 08.11.2019 г. до датата на предявяване на иска /30.12.2019 г./, на
основание член 149 от СК във връзка с член 144 от СК.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност и необоснованост на
решението, както и за постановяването му при съществени нарушения на процесуалните
правила. Сочи се, че първоинстанционният съд е приложил неправилно нормата на член 144
от СК, приемайки две противоречиви становища – от една страна, че липсва последната
предпоставка на посочената норма, а именно – издръжката да може да се заплаща без
особени затруднения, а от друга страна – че за ответника е напълно невъзможно да заплаща
издръжка на ищцата в какъвтко и да е било размер. По делото са събрани достатъчно
доказателства, че в хода на производството ответникът е отчуждил собствено имущество,
част от което безвъзмездно, а другата част – на занижена цена. Съдът се е позовал, че
ответникът има разходи за погасяване на банкови кредити, без да съобрази, че средствата от
получените потребителски кредити следва да бъдат взети предвид като доходи. Сочи се, че
при недопускането на гласни доказателства за установяване какъв стандарт на живот има
ответника, включително и пътувания до чужбина, е направено процесуално нарушение,
доколкото това е относимо към предмета на спора. Набляга се, че съдът е основал изводи си
на предположения, а не въз основа на събраните по делото доказателства, с което е
нарушена разпоредбата на член 235, алинея 2 от ГПК. Излага се, че въпреки категоричните
доказателства за доходите на ответника чрез справка за осигурителния доход от ТД на НАП
1
– Варна, съдът е преценил, че доходите му се свеждат единствено до основното трудово
възнаграждение. Не са допуснати от първоинстанционния съд доказателства относно
оспорения договор за наем на ответника.
Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което исковете да
бъдат уважени изцяло.

Въззиваемата страна в срока по член 263, алинея 2 от ГПК е депозирала писмен
отговор, в който оспорва жалбата. Излага, че към момента е безработен и получава
обезщетение от 9 лева на ден; здравословното му състояние е влошено и не може да
упражнява тежък физически труд, за какъвто е квалифициран; обяснява, че разпореждането с
имотите е вид доброволна делба със сестра му на наследствени имоти.

Въззивната жалба е подадена от лице, легитимирано да обжалва първоинстанционното
решение, като неизгодно за него. Правото си на жалба, то е упражнило в срок. Жалбата
отговаря на изискванията на член 260 и член 261 от ГПК.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение, като
съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и след
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и становищата на
страните и по вътрешно убеждение, и съобразно чл. 235 от ГПК, счита за установено от
фактическа и правна страна следното:

В исковата молба се твърди, че ищцата е дъщеря на ответника. С решение № 5392 от
29.11.2013 г., постановено по гр.д.№ 11506/2013 г. на Районен съд - Варна, К. Р. К. е бил
осъден да заплаща в полза на дъщеря си месечна издръжка в размер на 200 лева с падеж до
десето число на месеца, за който се дължи. С искова молба, подадена в Pайонен съд - Варна
на 08.07.2019 г., е предявен иск с правно основание член 150 от СК за увеличаване на
размера на издръжката, по която е образувано гр.д.№ 10708/2019 г., по което съдебното
дирене е приключило и предстои постановяване на съдебен акт. На 08.11.2019 г. ищцата е
навършила пълнолетие, с което е отпаднало основанието, на което ответникът е бил осъден
за издръжка в нейна полза. Същата обаче все още е ученичка в Средно училище за
хуманитарни науки и изкуства „Константин Преславски“ - Варна за учебната 2018/2019 г.
Ищцата няма собствени доходи и имущество, от което да може да се издържа, нито да
покрива разходите си за храна, облекло, учебни материали, такси за частни уроци, подготвя
се за приемни изпити във висше училище, което е свързано с регулярни месечни разходи,
посещава частни уроци по химия и биология, за да се подготви за държавните зрелостни
изпити и приемните изпити за ВУЗ, като за уроци месечно се разходват около 260 лева.
Освен всичко друго ищцата има извънредни нужди поради здравословното си състояние. На
04.10.2015 г. е постъпила в КДБДК - София, отделение по детска кардиология, с диагноза
„коарктация на аортата", където й е била направена интервенционална процедура -
стениране на коарктация на аортата. След извършената медицинска процедура състоянието
й се налага да бъде следено редовно от специалист-кардиолог, за да се избегнат усложнения.
Също така страда от хиперметропия, което налага носене на контактни лещи. Твърди, че
ответникът е работоспособен, има постоянни доходи от трудова дейност, както и доходи от
2
други източници и може да дава издръжка без особени затруднения в размер на 400 лева
месечно. През последните четири години ответникът се е разпоредил със свои недвижими
имоти, от които сделки е получил допълнително финансови средства.
В срока по член 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, който излага, че искът е
допустим, но неоснователен. Твърди, че ищцата през летния сезон е полагала труд по трудов
договор и си е набавяла средства за издръжка, тоест може да се издържа и сама. Сочи, че за
него ще представлява особено затруднение да заплаща издръжка в полза на дъщеря си по
следните съображения: В края на 2013 г. претърпял операция от ингвинална херния, а през
2016 г. и 2017 г. е претърпял още две операции - една от пъпна херния и една урологична,
свързана с простата и образувани камъни. Оказало се, че има и слаба коремна стена и не
трябва да извършва тежък физически труд и да вдига тежко. За периода 2016 г.-2019 г. е
ползвал изключително много болнични и това се отразило на трудовото му възнаграждение.
В края на 2018 г. започнал нова работа, но работодателят спрял да изплаща месечните му
трудови възнаграждения. От 10.05.2019 г. започнал друга нова работа като монтажник.
Трудовото му възнаграждение е бруто в размер на 1 000 лева месечно, включително и през
времето, когато е бил командирован в чужбина. Поради влошено здравословно състояние на
02.02.2020 г. се прибрал в страната и на 03.02.2020 г. бил приет по спешност в болница за
извършване на спешна оперативна намеса. Сочи, че трудовото му възнаграждение възлиза
бруто на 1 000 лева, а има за погасяване и три кредита, за които месечните вноски общо
възлизат на около 1 000 лева. Освен това живее под наем, тъй като няма собствено жилище
и заплаща наемна цена в размер на 300 лева. Разчита на помощта на съпругата си за
погасяване на разходите за консумативи на наетото жилище. Оспорва наведеното твърдение,
че се е разпоредил с недвижимо имущество и сочи, че единственият имот, с който се е
разпоредил, е този, закупен по време на брака с майката на ищцата. Твърди, че следва да
бъдат взети в предвид и доходите на майката на ищцата, като по данни от гр.д.№
10708/2018 г. същата е с осигурителен доход от около 830 лева, както получава и
допълнителни доходи, поемайки извънредни часове и дежурства. Освен това живее в
собствено жилище и няма разходи за наем и други подобни.

Не се спори по следните факти, а и същите се установяват от събраните по делото
писмени доказателства:
1/ Че ответникът е баща на ищцата;
2/ Че ищцата през учебната 2019/2020 г. е била ученичка във дванадесети клас;
3/ Че към настоящия момент ищцата е студентка редовно обучение в Русенски
университет „Ангел Кънчев“.

От представените по делото епикризи, амбулаторни листи и друга медицинска
документация, се установяват по безспорен начин твърденията на ищцата, че е с влошено
здравословно състояние – има вродено заболяване на сърцето, което трябва да се следи и
контролира, трябва да носи очила или контактни лещи, има алергии. Настоящият състав на
въззивния съд намира, че не следва да обсъжда представените от ищцата бележки, че
посещава два пъти седмично уроци по български език и литература, за което е плащала по
20 лева на учебен час, и кръжок по философия, за което е заплаща по 10 лева на посещение,
тъй като същите са издадени от Е.С. и М.Ц., следователно представляват свидетелски
показания в писмен вид, което е недопустимо доказателство по ГПК. Ноторно известно е на
съда обаче, че частните уроци се заплащат.
3
От представените от ответника писмени доказателства се установява, че е ползвал
отпуск за временна неработоспособност поради общо заболяване за периодите 29.04.2015 г.-
27.06.2015 г., 15.09.2015 г.-16.10.2015 г., 14.12.2015 г.-31.12.2015 г., 04.04.2016 г.-04.08.2016
г., 06.06.2017 г.-10.08.2017 г., 19.05.2018 г.-28.05.2018 г., 06.08.2018 г.-07.09.2018 г.,
03.02.2020 г.-06.03.2020 г., като е бил хоспитализиран за периода 06.08.2018 г.-08.08.2018 г.,
както и за периода 03.02.2020 г.-05.02.2020 г.
Представен е трудов договор, сключен между К.К. и „Си Пи Би“ ООД – Варна, от
10.05.2019 г. с основно трудово възнаграждение от 1 000 лева. Този трудов договор е
прекратен на 01.06.2020 г., след което ответникът К. е бил регистриран като безработно
лице и е получавал обезщетение в размер на 9 лева на ден. Пред въззивната инстанция е
представен трудов договор, сключен между К.К. и „Си Пи Би“ ООД – Варна, от 07.10.2020 г.
с основно трудово възнаграждение от 1 000 лева. Също така пред въззивната инстанция по
реда на член 193 от ГПК „Си Пи Би“ ООД – Варна е представило фишовете за начислени и
изплатени възнаграждения за периода ноември 2019 г. – май 2020 г., от които се установява,
че през този период ищецът е получил общо брутно трудово възнаграждение в размер на
20 410,46 лева.
Видно от представените справки от ТД на НАП за периода месец май 2019 г. – месец
януари 2020 г. ищецът е бил с осигурителен доход в размер на 3 000 лева, а от
представените фишове е видно, че осигурителният му доход за периода месец февруари
2020 г. – месец май 2020 г. също е бил в размер на 3 000 лева или по-нисък съобразно
получената сума.
От заповед № 165 от 13.03.2020 г. се установява, че трудовото правоотношение на
майката на ищцата – С.С.Т. - също е прекратено, считано от 16.03.2020 г.
Ответникът е представил доказателства за сключени следните договори за кредит: на
18.03.2019 г. в размер на 1 500 лева с падеж 15.02.2020 г. и месечна вноска от 178,08 лева;
на 19.08.2019 г. в размер на 3 000 лева с падеж 25.08.2020 г. и месечна вноска от 333,50
лева; на 17.07.2018 г. в размер на 52 000 лева с падеж 20.05.2028 г. и месечна вноска от
601,08 лева.
Пред въззивната инстанция ответникът е представил доказателства, че на 25.06.2020 г.
с три платежни нареждания е погасил по сметка и в полза на „БНП Париба“ пърсанъл
Файненс“ ЕАД общо сумата от 9 343,10 лева, за което твърди, че е погасяване на договора
му за кредит. Също така е представено и удостоверение от „TBI Bank“ ЕАД, от което се
констатира, че К. е ползвал кредит в размер на 5 488 лева съгласно договор за
потребителски кредит от 23.12.2019 г., като към 08.10.2020 г. задълженията по него са
напълно погасени.
Съгласно представен договор за наем ответникът заплаща сумата от 300 лева месечно
за наем на апартамента, в който живее, на К.Х.Х.. От полученото пред въззивната инстанция
писмо от ТД на НАП – Бургас се установява, че последната няма декларирани доходи от
наем за периода 08.11.2015 г.-31.12.2019 г.
Видно от приложени нотариални актове К. Р. К. и А.Р.Г. са продали на 24.06.2020 г.
недвижим имот от 18 003 кв.м в землището на село Пет могили за сумата от 2 500 лева. На
същата дата К. Р. К. е дарил на сестра си ½ идеална част от имот от 5 001 кв.м в землището
на село Жегларци и ½ идеална част от имот с площ от 7145 кв.м в землището на село Пет
могили.
С оглед направеното възражение от ищцата, че даренията прикриват покупко-
4
продажби, а цената, на която е сключен договора за покупко-продажба не е реалната, която е
платена, пред въззивната инстанция е изслушано заключение за определяне пазарната цена
на имотите. Вещото лице е дало заключение, че пазарната цена на ½ идеална част от имот от
5 001 кв.м в землището на село Жегларци е в размер на 4 138,50 лева, на ½ идеална част от
имот с площ от 7145 кв.м в землището на село Пет могили е в размер на 5 659,50 лева, на ½
идеална част от имот от 18 003 кв.м в землището на село Пет могили – 14 867,50 лева.

Съгласно член 144 от СК родителите дължат издръжка на своите навършили
пълнолетие деца, ако последните не могат да се издържат от доходите си или от използване
на имуществото си, когато учат редовна форма на обучение в средно учебно заведение за
предвидения срок на обучение, до навършване на 20-годишна възраст, и родителите могат
да дават издръжка без особени затруднения.
За да бъде уважен така предявеният иск с правно основание член 144 от СК, е
необходимо по делото да бъде установено по безспорен начин, че ищецът е навършил
пълнолетие, но не и 25- годишна възраст, че същият се обучава във висше учебно заведение,
редовна форма на обучение, че не може да се издържа от доходите си или от използване на
имуществото си и че родителят може да дава издръжката без особени затруднения.
Установяването на тези обстоятелства, съобразно разпределянето на доказателствената
тежест в настоящият процес следва да се извърши от ищеца по пътя на пълно и главно
доказване.
За разлика от издръжката по член 143 от СК, където задължението на родителите за
издръжка е безусловно, то претендираната в случая издръжка от родител е при хипотезата
на член 144 от СК, тоест даването на издръжка от родителетите е постановено под
условието това да не представлява за тях особено затруднение. В конкретния случай видно
от събраните по делото доказателства е, че въззивницата е навършила 18 години и
продължава обучението си във висше учебно заведение, редовна форма на обучение. По
делото не се събраха доказателства, от които да е видно, че същата разполага с доходи или
имущество, от което да може да се издържа. За сметка на това се безспорно бе доказано, че
страда от вродено заболяване на сърцето, трябва да носи очила или контактни лещи, има
алергии – все заболявания, които са перманентно протичащи, лечението е непрекъснато и
които трябва да се следят и контролират, тоест редовно да се посещава лекар.
Преценката за наличието на кумулативно изведената от закона предпоставка
даването на издръжка да не представява особено затруднение за родителя, следва да се
изведе от неговото материално състояние и възможности. Това се следва и от смисъла и
същността на института на издръжката като задължение за доставяне на средства за
съществуването на нуждаещия се.
Безспорно се установи по делото, че ответникът работи и получава доходи с
изключение на периода от 01.06.2020 г. до 07.10.2020 г., като до месец юни трудовото му
възнаграждение е било значително по-високо от средната работна за страната заплата за
този период, като и е осигуряван на доход от 3 000 лева. От 07.10.2020 г. основното му
трудово възнаграждение е 650 лева, няма данни за дохода, върху който се осигурява в
момента, но съдът намира, че брутното му трудово възнаграждение ще е доста по-високо.
Този извод се прави, съобразявайки, че К. е сключил трудов договор при същия работодател
и, че при основно трудово възнаграждение от 1 000 лева е получавал между 1 255 лева и
5 312 лева брутно месечно възнаграждение.
Възражението, че въззиваемият с оглед здравословното си състояние има повишени
5
разходи и не може да полага труд е неоснователно. Вярно е, че К. е боледувал и ползвал
отпуск по болест, както и, че са му извършвани оперативни интервенции, но следва да се
отбележи, че поставените диагнози не са за заболявания, които протичат непрекъснато, а и
въпреки претърпените оперативни интервенции той е продължил да работи.

В хода на първоинстанционното производство ответникът е отчуждил три свои
недвижими имоти, като два от тях е дарил на сестра си, а третият е продал заедно с нея за
сумата от 2 500 лева. На първо място съдът намира, че е житейски нелогично да бъдат
дарявани недвижими имоти при твърдение за липса на доходи и оставане без работа от
страна на К., както и да бъде продаден имот от 18 дка за сума от 2 500 лева при пазарна цена
от около 30 000 лева. Поради това и с оглед даденато от вещото лице заключение за
пазарната цена на имотите, с които са извършени разпоредителни сделки, се явява
неоснователен доводът за липса на доходи на въззивника от извършените сделки. В тази
връзка от доказателствената съвкупност се установява, а и е заявено от въззиваемия, че с
получената сума от продажбата е погасил задълженията си по сключените от него договори
за кредит, е доказано, че същият е продал имота на цена, различна от посочената в НА, тъй
като би трябвало да е получил сумата от 1 250 лева за собствената си идеална част, а на
следващият ден след продажбата /на 24.06.2020 г./ е превел на банката сума от почти 10 000
лева. Също така е погасен е кредит към друга банка на стойност 5 488 лева.
Тези действия показват завишените възможности на въззивника да участва пълноценно
в осигуряване на средства за издръжка на детето му. Ето защо не би могло да се приеме за
вярно твърдението за намалели материални възможности на въззивника.
Също така е необходимо да се отбележи, че К. твърди, че заплаща месечен наем в
размер на 300 лева, но безспорно се установи, че наемодателката му не е декларирала
доходи от наем за срока на договора, респективно следва да се приеме, че не се доказва, че
същият има разходи за наем.
Изложените обстоятелства навеждат съда да изводи за създаване на доказателства само
с оглед представянето им в хода на процеса за постигане избягване плащането на издръжка.
Поради това и намира, че не следва да обсъжда изобщо събраните пред въззивната
инстанция гласни доказателства, доколкото и двамата разпитани свидетели са
заинтересовани от изхода на спора и показанията им следва да се ценят при условията на
член 172 от ГПК. Свидетелят Г.И. живее на съпружески начала с майката на ищцата и
следва да бъде третиран като съпруг, свидетелят Д.Т. е вуйчо на ищцата, а свидетелката Р.Д.
е дъщеря на съпругата на ответника. На следващо място техните показания не
кореспондират със събраните по делото писмени доказателства.
При така събраните и обсъдени доказателства по-горе, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, въззивният съд намира наличните у ответника финансови затруднения
да не съставляват особени затруднения по смисъла на СК за заплащане на издръжка на
пълнолетното си дете в размера от 200 лева за осигуряване на възможността за обучението
му във висше учебно заведение до навършване на 25 годишна възраст или настъпване на
друга причина за нейното изменение или прекратяване на основание член 144 от СК, който
размер се намира за подходящ за задоволяване на част от нуждите на ищцата за обучение и
свързаните с това необходими съпътстващи разходи за учебни такси, транспорт, храна,
пособия и учебни помагала.

6
Поради несъвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на ВРС,
първоинстанционното решение по иска с правно основание член 144 от СК следва да
бъде отменено частично и вместо него постановено друго в изложения по - горе смисъл,
а по иска с правно основание член 144 във връзка с член 149 от СК – да бъде отменено
частично за сумата от 350 лева и вместо него да се постанови такова за осъждане на К.
за посочената сума.

По разноските
Тъй като делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса, то следва да
бъде постановено осъденото лице да заплати всички дължащи се такси и разноски в полза
на съда съгласно член 78, алинея 6 от СК, които са в размер на 507 лева - държавна такса за
разглеждане на делото пред двете инстанции.
Също така на основание член 78, алинея 1 от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени
сторените от него разноски пред двете инстанции съобразно уважената част от исковете.
Ищцата е представила доказателства, че упълномощения от нея адвокат я е защитавал по
реда на член 38, алинея 2 от ЗА, поради което и на адвокат К.М. следва да се присъди сумата
от 600 лева за двете инстанции на основание член 7, алинея 1, точка 6 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260035 от 14.08.20209 г., постановено по гр.д.№ 21137 по описа
за 2019 г. на Районен съд – Варна, осемнадесети състав, в частта, с която е отхвърлен иска
на М. К. К. против К.Р.К. за осъждането му да й заплаща месечна издръжка в размер на 200
лева, считано от датата на предявяване на иска /30.12.2019 г./ с падеж пето число на месеца,
за който издръжката се отнася, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, на
основание член 144 от Семейния кодекс /СК/, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА К.Р.К. ЕГН ********** от град Варна - ж.к. „Владислав Варненчик“ бл.303
вх.15 ап.236 да заплаща в полза на М. К. К. ЕГН ********** от град Варна - ж.к.
„Възраждане“ бл.76 вх.Г ет.1 сумата от 200 /двеста/ лева месечна издръжка, считано от
30.12.2019 г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска с падеж пето число на
месеца, за който се дължи, до настъпването на законово основание за прекратяване или
изменяването на издръжката, на основание член 144 от СК.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му обжалвана част по иска с правно
основание член 144 от СК– за разликата над 200 лева до 450 лева претендирана месечна
издръжка.

ОТМЕНЯ решение № 260035 от 14.08.20209 г., постановено по гр.д.№ 21137 по описа
за 2019 г. на Районен съд – Варна, осемнадесети състав, в частта, с която е отхвърлен иска
на М. К. К. против К.Р.К. за осъждането му да заплати в полза на въззивницата издръжка в
размер на 350 лева за периода от 08.11.2019 г. до датата на предявяване на иска /30.12.2019
г./, на основание член 149 от СК във връзка с член 144 от СК, и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
7
ОСЪЖДА К. Р. К. ЕГН ********** от град Варна - ж.к. „Владислав Варненчик“
бл.303 вх.15 ап.236 да заплати в полза на М. К. К. ЕГН ********** от град Варна - ж.к.
„Възраждане“ бл.76 вх.Г ет.1 сумата от 350 /триста и петдесет/ лева, представляваща
месечна издръжка от 200 лева, считано от 08.11.2019 г. до 30.12.2019 г., на основание член
149 във връзка с член 144 от СК.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му обжалвана част по иска с правно
основание член 149 от СК – за разликата над 350 лева до 665 лева.

ОСЪЖДА К. Р. К. ЕГН ********** от град Варна - ж.к. „Владислав Варненчик“
бл.303 вх.15 ап.236 да заплати в полза на държавата по сметка на Окръжен съд – Варна
сумата от 507 /петстотин и седем/ лева, представляваща дължими държавни такси за
производството пред двете инстанции, на основание член 78, алинея 6 от ГПК.

ОСЪЖДА К. Р. К. ЕГН ********** от град Варна - ж.к. „Владислав Варненчик“
бл.303 вх.15 ап.236 да заплати на адвокат К.М. ЛН ********** от Адвокатска колегия –
Варна, ул. „Драгоман“ № 43, сумата от 600 /шестстотин/ лева, представляваща
възнаграждение за оказана на основание член 38, алинея 2 от ЗА безплатна правна помощ на
М. К. К. пред двете инстанции, на основание член 78, алинея 1 от ГПК.

Решението не подлежи на обжалване на основание член 280, алинея 2, точка 2,
изречение първо от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8