ОПРЕДЕЛЕНИЕ
09.01.2019 г., гр.Хасково
Административен съд – Хасково, в закрито заседание на девети януари, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Съдия: Ива Байнова
разгледа докладваното от съдия Байнова Адм. дело №1230 по описа за 2018 година.
Делото е образувано по жалба от Д.С.Я. ***, с посочен съдебен адрес ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №18-0351-000737 от 25.11.2018г. , издадена от младши автоконтрольор към ОДМВР-Хасково, РУ-Свиленград.
Жалбата не е подадена чрез административния орган, а е депозирана директно в съда, поради което с разпореждане от 11.12.2018г. , а след неизпълнението му в указания срок – и с повторно разпореждане от 19.12.2018г. , е изискано представянето на заверено копие от пълната административна преписка по издаване на оспорената заповед.
С Писмо
вх.№70/04.01.2019г. е постъпила
изпратената от РУ-Свиленград към ОДМВР Хасково преписка по издаване на Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка №18-0351-000737 от 25.11.2018г.
Жалбата е редовна и допустима, поради което делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.
В жалбата е направено искане за спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед.
Оспорващият моли да бъде спряно изпълнението на обжалваната заповед до решаване на въпроса за отговорността му като твърди, че от същото за него биха настъпили труднопоправими последици. В тази връзка сочи, че работи на трудов договор като шофьор, а освен това има и малолетни деца, които следва да издържа.Твърди, че предварителното изпълнение на заповедта без да има постановен правораздавателен акт, с който да се реши въпросът за отговорността му по повдигнатите с АУАН № 802589 от 25.11.2018г. обвинения ще го постави в невъзможност да упражнява професията си, както и ще лиши него и семейството му от очаквани и предвидими доходи. Сочи,че предварителното изпълнение на заповедта не е разпоредено изрично и не е мотивирано като не е посочено на кое правно основание същата следва да бъде предварително изпълнена. Прилагането на подобно предварително изпълнение нарушавало правата му, гарантирани от Конституцията, от националното и общностното право и противоречало на презумпцията за невиновност. – основен принцип на всички дела с характер на наказателни.
В подкрепа на горните твърдения, жалбоподателят представя заверено копие от Трудов договор №91/07.10.2016г. и Удостоверение изх.№01154/10.12.2018г. за родствени връзки, издадено от длъжностно лице от Общинска администрация – Свиленград.
Във връзка с направеното искане по чл.166 от АПК съдът намира следното:
Искането е допустимо, а по същество е неоснователно, поради следните съображения:
С оспорената заповед младши автоконтрольор към ОДМВР-Хасково, РУ-Свиленград е приложил спрямо жалбоподателя принудителна административна мярка по чл. 171, т.1, б.“б“ от ЗДвП - временно отнемане на Свидетелство за управление на МПС (СУМПС) на водач, управляващ моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда,установена с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, до решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от 18 месеца.
Според правилото на чл. 172, ал. 6 от ЗДвП, жалбата против заповедта за прилагане на принудителната административна мярка не спира изпълнението на ПАМ. Тъй като специалният закон – ЗДвП, не сочи основанията и реда, при които съдът може да спре изпълнението на административния акт, то в случая намира приложение общата норма на чл. 166, ал.4 вр. ал. 2 от АПК, сочеща основанията, при наличието на които може да се спре предварителното изпълнение на административните актове.
В конкретния случай предварителното изпълнение на заповедта по чл. 171, т.1, б.“б“ от ЗДвП е допуснато по силата на закона, което презюмира наличието на предпоставките по чл. 60, ал. 1 от АПК. При това положение в тежест на оспорващия е да докаже, че от предварителното изпълнение на акта се засяга негов личен интерес, който е със същата или по-висока степен на важност от тази на защитения от законодателя обществен интерес.
Съдът счита, че в случая такова засягане не се установява.
Видно е от представеното удостоверение за родствени връзки, че жалбоподателят има съпруга и три деца. От представения Трудов договор №91/07.10.2016г. е видно, че жалбоподателят е назначен в ЕТ „В. – М.Д.“ - Хасково на длъжността „шофьор“ за неопределено време. Действително професията „шофьор” изисква притежването на СУМПС и предвид отнетото такова на жалбоподателя, последният не би могъл да я упражнява. Последното обаче не означава автоматично, че последният е лишен въобще от тази възможност, нито че е възпрепятстван да изпълнява друга работа, респ. да реализира доходи, с които да издържа семейството си. Отнемането на СУМПС е пречка единствено за упражняване на професията „шофьор”, но не и за извършване на други трудови функции, неизискващи подобна професионална квалификация. Обстоятелството, че жалбоподателят временно е в невъзможност да упражнява шофьорска професия и да получава доходи от нея не би могло да се приеме за такова по смисъла на чл.166 ал.4 вр. ал.2 от АПК, обосноваващо спиране на допуснатото предварително изпълнение на оспорения акт. Личният финансов интерес на жалбоподателя не може да се приеме за по-значим по степен на важност спрямо защитения от законодателя обществен интерес, а именно да се осигури безопасността на движението по пътищата и в тази връзка - живота и здравето на гражданите, както и да се преустановят административните нарушения по чл. 174 и сл. ЗДвП.
Неоснователен е наведеният довод, че предварителното изпълнение не е изрично разпоредено и в тази връзка , че не е мотивирано. Както се посочи по-горе, предварителното изпълнение на процесната ПАМ е допуснато по силата на закона, поради което не е необходимо издаването на изричното разпореждане за допускането му, нито е необходимо да се излагат мотиви за това .
Неоснователен е и доводът, че предварителното изпълнение на ПАМ противоречи на презумпцията за невиновност. Следва в тази връзка да се отчете характера на самата ПАМ , както и да се има предвид, че въпросът за вината на жалбоподателя, респ. отговорността му, подлежи на изследване в друго производство, различно от това по прилагането на ПАМ.
Предвид гореизложеното искането по чл.166, ал. 4 вр. с ал. 2 от АПК следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 07.02.2019г. от 10.30 ч. , за които дата и час да се призоват:
Жалбоподател - Д.С.Я. – на посочения съдебен адрес
Ответник - Младши автоконтрольор към ОДМВР-Хасково, РУ-Свиленград (Д. Н. Д.)
Препис от жалбата
да се изпрати на ответника с указания относно възможността в 14-дневен срок от
получаването му да представи писмен отговор по същата и да посочи доказателства
като приложи писмените такива.
УКАЗВА НА ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ, че носи
доказателствена тежест да установи наличието на обстоятелствата, от които черпи
благоприятни за себе си последици.
УКАЗВА НА ОТВЕТНИКА, че носи
доказателствена тежест да установи наличието на фактическите основания за
издаване на оспорената заповед и спазването на всички изисквания за
законосъобразността ѝ.
ОТХВЪРЛЯ искането на жалбоподателя за
спиране предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №18-0351-000737 от 25.11.2018г. , издадена от младши
автоконтрольор към ОДМВР-Хасково, РУ-Свиленград.
Определението в частта на отхвърленото искане за спиране предварителното изпълнение на оспорената заповед подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: