№ 233
гр. Русе, 05.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Венцислав Д. Василев
при участието на секретаря Юлия К. Острева
като разгледа докладваното от Венцислав Д. Василев Административно
наказателно дело № 20224520202308 по описа за 2022 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Същото е образувано по жалба на Д. П. Д. против наказателно постановление № 22-
1085-002762/21.10.2022г. на Началника сектор “Пътна полиция” при ОД на МВР – Русе, с
което са му наложени наказания за нарушение по чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП. Същият моли
съда да отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно и необосновано.
Жалбоподателят, редовно призован не се явява. Постъпило е писмено становище от
упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и моли съда да отмени
наказателното постановление, като незаконосъобразно и необосновано.
Ответникът по жалбата,редовно призован не изпраща представител и не взема
становище по жалбата.
Русенската Районна прокуратура редовно призована, не изпраща представител и не
взема становище по жалбата.
Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Жалбоподателят е правоспособен водач на МПС, категории “В”, „С“, „СЕ“, ”АМ”,
„ВЕ“, „ТКТ“. На 30.08.2022 год. в гр.Русе около 22,35 ч. управлявал товарен автомобил
„Волво“с ДК № СН 28 27 АР и прикачено към него полуремарке с ДК№ СН 77 88 ЕЕ в
района на ГКПП “Дунав мост“, изход. В този район имало полицейски служители в района
на кръговото кръстовище, които да регулират движението, защото имало струпване на
множество превозни средства и по този начин се образували задръствания, които пречели на
нормалния трафик. За пристигащите товарни автомобили имало създадена организация да се
1
подреждат на опашката и да се придвижват поетапно. Жалбоподателят опитал да навлезе в
района на ГКПП „Дунав мост“ от второто кръгово кръстовище в посока гр.Мартен, като по
този начин щял да пререди опашката от превозни средства. Там бил св.Д. Н., полицейски
служител, който го спрял и му обяснил, че трябва да излезе от кръговото кръстовище и да
продължи към гр.Мартен където да се подреди в края на опашката. Въпреки това
жалбоподателят не изпълни това разпореждане и от кръговото движение се наредил в
посока към трасе „изход“ и така прередил цялата опашка. Тогава св.Н. застанал пред него и
за втори път му казал да излезе от кръговото и да се нареди в края на опашката. Вместо да
изпълни това разпореждане, жалбоподателят заобиколил полицейския автомобил и
продължил към трасе „изход“ където се наредил на опашката. Св.Н. отново го настигнал,
като му разпоредил да си предаде документите за проверка, като жалбоподателят
първоначално отказвал, но впоследствие ги предал. Св.Н. отново му разпоредил да излезе от
опашката и да се накрая и, но жалбоподателят заявил, че няма намерение да чака по опашки.
Св.Н. поискал съдействие от „Пътна полиция“, като бил изпратен св.Ц. П., младши
автоконтрольор, който съставил АУАН против жалбоподателя, а въз основа на него АНО
издал обжалваното наказателно постановление с което му били наложени наказания „глоба“
в размер на 60 лв. и ЛПУМПС за срок от един месец за нарушение по чл.175 ал.1 т.4 от
ЗДвП.
Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на делото
доказателства .
Жалбата е допустима, защото е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице,
което има право на това.
Разгледана по същество е неоснователна.
От показанията на св.Н., очевидец на нарушението се установява по несъмнен начин
извършването на нарушението. Същият неколкократно , по съвсем ясен и разбираем за
жалбоподателя начин му е разпореждал устно и със знаци да излезе от кръговото движение
и да продължи пътя си към гр.Мартен където е свършвала опашката от превозни средства за
изход от страната.
По отношение на второто нарушение - съдът намира, че жалбоподателят е осъществил
състава на чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП за което са му наложени и кумулативните наказания глоба
и ЛПУМПС. От разпита на актосъставителя се установява, че всъщност жалбоподателят не е
изпълнил задълженията си по чл.6 т.2 от ЗДвП и не изпълнявал разпорежданията на лице,
оправомощено да регулира и контролира движението по пътищата, което е било облечено с
униформено обллекло на служител на МВР. Тези разпореждания са отдавани по съвсем ясен
и разбираем за жалбоподателя начин, вкл. и ясно на български език, като по делото няма и
не може да има съмнение ,че той не ги е възприел , което води до извод и за наличието на
субективна страна на извършеното от него умишлено административно нарушение. Нещо
повече , всъщност св.Н. му е разпоредил на три пъти да напусне кръговото кръстовище, но
2
безрезултатно, като дори е заобикалял полицейският автомобил, който му препречва пътя.
От разпита на св.Н. стават ясни и мотивите за извършване на нарушението –
жалбоподателят не е искал да чака на опашката от превозни средства за трасе „изход“ от
страната и по този начин той е искал да се постави в по-благоприятно и по-
привилегировано отношение спрямо останалите водачи на МПС. Всички тези обстоятелства
в своята съвкупност водят до извода, че жалбоподателят е бил с ясното съзнание, че
разпореждането идва от лице, оправомощено да контролира движението, но въпреки това не
е изпълнил разпореждането му да спре с което е нарушил разпоредбата на чл.6 т.2 от ЗДвП.
По тези причини съдът не кредитира и единственото възражение на жалбоподателя, че
не е разбрал, смисъла на разпореждането на св.Н., мислейки, че всъщност е било да се
нареди на трасе „изход“, защото както бе посочено на три пъти последният му е отдавал
ясни и недвусмислени разпореждания да направи точно обратното. В този смисъл и
доколкото в жалбата не се оспорва изобщо главният факт на доказване – изпълнил ли е
жалбоподателя разпореждането да излезе от кръговото кръстовище и да се нареди в края на
опашката намира, че нарушението е правилно установено и доказано, като не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила.
От субективна страна жалбоподателят е знаел, че му се отдава разпореждане от лице,
оправомощено да контролира и регулира движението да напусне кръговото кръстовище , но
вместо да стори това той е продължил движението си през него с което не е изпълнил
разпореждането.
Наказанието е неправилно индивидуализирано и несъобразено с критериите по чл.27
ал.2 от ЗАНН, защото видно от справката за извършени административни нарушения по
ЗДвП на жалбоподателя същият е системен нарушител на този закон, тъй като е наказван 28
пъти за различни нарушения на този закон с влезли в сила НП и ЕФ. В този смисъл и
предвид трикратния отказ да изпълни разпореждането на св.Н., вкл. и първоначалния си
отказ да си предаде документите за проверка , АНО е следвало да му наложи наказание към
максималния, а не към минималния размер и на двете кумулативни наказания, но доколкото
липсва протест на прокурора за утежняване на положението му, за съда това е процесуално
недопустимо.
При това положение съдът намира, че наказателното постановление е обосновано и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, тъй като не са налице основания
за неговата отмяна или изменение..
Мотивиран така и на основание чл.63 ал.2 т.5 вр. ал.9 от ЗАНН ,съдът :
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-1085-002762/21.10.2022г., издадено
3
от Началника на сектор “Пътна полиция” при ОД на МВР гр.Русе, с което на Д. П. Д. с ЕГН
********** са му наложени административни наказания „глоба” в размер на 60 лв. и
„ЛПУМПС“ за срок от един месец на основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните
пред Русенския Адмнистративен съд.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4