Р Е Ш Е Н И Е
Гр. Своге, 01.11.2021
г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД - СВОГЕ, 3-ти състав, в публично съдебно заседание на петнадесети
октомври, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Стефан Стойков
при
секретаря Ирена Никифорова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 264
по описа на РС Своге за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба на ищеца „Профи Кредит
България“ ЕООД, гр. София, срещу ответникът Н.А.М., ЕГН **********. Иска да
бъде установено съществуване на вземане на ищеца срещу ответника в размер на сумата
от 1 990.72 лева, представляваща неплатено задължение по договор за
потребителски кредит „Профи кредит
Стандарт“ от 27.02.2016 г. № **********, както и законната лихва, считано от
момента на подаване на заявлението по заповедното производство до окончателното
заплащане
Претендират се направените по делото разноски.
Твърди се, че ищеца и ответника са сключили договор за потребителски
кредит от 27.02.2016 г. с № **********, съгласно който ищецът е отпуснал сумата
от 2300 лева със срок за 24 месеца.
В съдебно заседание ищецът не изпраща представител. В
хода на производството ищеца не ангажира други доказателства, освен писмените,
представени с ИМ. Поддържа предявената претенция като представя списък на
разноски – общ размер от 379.62 лева, съответно по 189.81 лева за настоящото
п-во и за заповедното, като в тези суми се включват ДТ в размер на 39.81 лева и
150 лева за адвокатско възнаграждение при условията на чл. 78, ал. 8 от ГПК.
В срока за отговор, ответницата, чрез адвокат Е.П. оспорва
предявения иск.
Твърди, че взетият кредит е платен и се оспорва
твърдението, че договора е обявен за предсрочно изискуем. С отговора представя платежни
нареждания за изплатени суми по кредита. Твърди, че не е доказано уведомяването
му за предсрочна изискуемост на задълженията.
В съдебно заседание ответницата не се явява, както не се
явява и упълномощения представител
Установителната
претенция е допустима, след като в производството по ч. гр.д. № 146/19 г. по
описа на съда по заявление на ищеца е издадена заповед за изпълнение срещу
ответницата за заплащане на сума, идентична с претендираната с ИМ. Без значение
обстоятелството, че заповедта за изпълнени е издадена срещу ответницата и трето
лице – поръчител по договора за кредит. Заповедта за изпълнение е връчена на
ответницата и от нейна страна в срок е депозирано възражение.
От правна и
фактическа страна съдът приема следното.
Предявената
претенция е допустима, след като в едномесечния срок от уведомяването на ищеца
по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК в заповедното производство, последният е
предявил настоящата искова молба.
Исковата
претенция е обозначена като обща сума, макар, че съгласно договора за кредит
ответницата дължи различни суми по перата главница, договорна лихва,
възнаграждение за пакет от допълнителни услуги, както и лихва за забава.
Налице е
договор за кредит, сключен между ищеца и ответницата, съгласно който на ответницата
е предоставена заемна сума в размер на 2 300 лева, която е следвало да
бъде върната с двадесет и четири месечни вноски, всяка в размер на 142.19 лева,
в което число се включва главница и договорна лихва. Общото задължение п
кредита е в размер на 3 412.56 лева. Без съществено значение е факта, е
със заемната сума са погасени задължения на ответницата по два други кредита,
съответно сумата от 1 200 лева в полза на „Изи финанс“ и 1000 лева в полза
на „Фератум България“, а сумата от 100 лева е изплатена по сметка на
ответницата в банкова институция.
С договора е
постигнато съгласие ответницата да заплати на равни вноски, и възнаграждение за
закупен от ищеца допълнителен пакет услуги в размер на общата сума от
1 724.88 лева, като вноската за изплащане на това възнаграждение е в
размер на 71.87 лева и се добавя към цитираната по-горе вноска за главница и
договорна лихва, при което общата месечна вноска е следвало да бъде в размер на
214.06 лева, а общото задължение за изплащане е в размер на 5 137.44 лева.
Според
извлечение, представено от ищеца ответницата е изплатила четиринадесет пълни
вноски, според погасителния план, всяка в размер на 214.06 лева, както и една
непълна в размер на 149.88 лева, всичките обозначени в погасителния план за
периода 03.04.2016 г. – 03.06.2017 г., а изплатени реално в периода 02.03.2016
г. – 24.04.2018 г., като са отбелязани и дните забава, както и дните за
предсрочно плащане. Според изчислението на ищеца ответницата е извършила общи
плащания в размер на 3 172.72 лева,
от която сума е приспадната сума от 26 лева за дължима лихва за забавено
изплащане на вноска съгласно чл. 12.1 от ОУ. Според ищеца е настъпила
предсрочна изискуемост, автоматична при неплащане на и на една месечна вноска
на основание чл. 12.3 от ОУ, като твърди, че на 20.10.2016 е изпратено
уведомление до ответницата за настъпване на предсрочната изискуемост.
Според
представените от ответницата платежни нареждания – част от които са плащания
чрез система Изи пей, част чрез Банка ДСК, в периода 02.03.2016 г.- 24.04.2018 г. са платени общо
2 917 лева.
Доколкото от
страна на ищеца са посочени факти, които са неизгодни за него – извършени
плащания от ответницата, в размер по-голям от удостоверените с документи от
нейна страна, съдът приема, че от страна на ответницата са извършени общи
плащания в размер на посоченото от ищеца, а именно сумата от 3 172 лева.
При тези
факти, за установяване на които не са необходими специални знания съдът намира,
че претенцията на ищеца е частично основателна за размер на сумата от 239.84
лева, представляваща разликата между дължимата сума за главница и договорна
лихва в общ размер на 3 412.56 лева и общо извършените плащания по договора от
страна на ответницата в размер на 3 172.72 лева.
В останалата
част претенцията на ищеца следва да бъде отхвърлена поради нищожност на
споразумението за купуване на пакет от допълнителни услуги в размер на сумата
от 1 724.88 лева, поради което тази сума не се дължи от ответницата, а
отчетените от ищеца плащания по това перо следва да бъдат отнесени и добавени
към плащанията по главница и договорна лихва.
В изпълнение
на служебните се задължения по чл. 7, ал. 3 от ГПК съдът служебно следи за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, а без
съмнение кредитополучателят по цитираният договор за кредит има качеството
„потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 от Закона за защита на потребителите.
Клаузата от
ОУ и споразумението за купуване на пакет от допълнителни услуги са нищожни на
основание чл. 146 от Закона за защита на потребителите и чл. 21, ал. 1 от
Закона за потребителския кредит, както и на основание чл. 26 от ЗЗД. Според
съда остава неясно по какъв начин е формирано възнаграждението за закупен пакет
от допълнителни услуги, което е в размер на 2/3 от отпусната заемна сума, като
без съмнение такъв пакет услуги се договаря в зависимост от заемната сума и се
определя /по необясним начин/ именно според този размер. Няма ясно разписани
правила или тарифа, според която се определя цената на този допълнителен пакет
от услуги, като съдържанието на описаните допълнителни услуги дава основание за
извод, че това споразумение е част от договора за кредит, тъй като сумата е
определена и вписана в договора за кредит, но не и в изричното споразумение за
предоставяне на този пакет от услуги. Това споразумение е сключено със самият договор за кредит, макар
и с отделна точка – т. V, както и с изрично уточнение, че не представлява
условие за получаване на заемната сума. Споразумението за предоставяне на такъв
пакет услуги е част от договора, още повече и предвид характера на описаните
услуги, които пряко касаят сключване на договора – приоритетно разглеждане на
документи, и изпълнението му – отлагане или изменение на вноски, промяна дата
на падеж и улеснен отпускане на доп. средства. Според съда тази клаузите,
уговарящи заплащане на възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги и самото споразумение са нищожни
като неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143, ал. 1 и ал. 2, т. 5 и т. 19 от
Закона за защита на потребителите, тъй като вписаната цена на услуги, включени
в един общ пакет, е необоснована и
неясно формирана на първо място. Кредиторът по договор за потребителски кредит
има право да събира такси или комисионни за допълнителни услуги – чл. 10а от
Закона за потребителския кредит, но по своя смисъл разпоредбата предвижда
възможност за начисляване на такива суми за предложени и съответно ползвани
услуги. Остава неизвестно дали е ползвана услугата приоритетно разглеждане и
изплащане на кредита, намаляване размера на погасителните вноски, смяната на
дата на падеж и улеснение при допълнително кредитиране, но предвид липсата на
каквото и да е позоваване на на такива факти може да се направи извод, че пакетът услуги не
е ползван.
Според съда
по същество тази клауза представлява и нерегламентирано допълнително
възнаграждение за кредитора, което се определя съобразно размера на отпусната
сума и срока за връщане на заемната сума, което представлява заобикаляне на ЗПК
що се отнася до формиране на ГПР, в който следва да бъдат включени /освен
лихвата/ всички преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, което се определят като процент от размера на кредита на годишна
база. Заобикалянето на закона се изразява в начисляване на дължими суми при
сключване на договора, без включването им при изчисление на ГПР /според чл. 19
от ЗПК/, по който начин се заобикаля изискването на посочената разпоредба за
максималния размер на тази основна характеристика на конкретен договор за потребителски
кредит.
Отделен е
въпроса за прекомерния размер на цената на този пакет допълнителни услуги, в
която насока съдът намира, че не следва да излага допълнителни аргументи, освен
вече посочения – цената на допълнителните услуги е в размер над 2/3 от заемната,
което противоречи на закона и морала, съответно клаузите в тази насока са
нищожни и на основание чл. 26 от ЗЗД.
Не може да
бъде възприето за нормално и законосъобразно отчитането от ищеца на сума от 26
лева за забавени плащания. Без съмнение такива са налице, но липсва изрична
претенция в тази насока, както и обозначаване на период на забава, я а както бе
посочено ищецът е обозначил една обща претенция без да посочи отделните суми,
които я формират.
Не следва да
бъде обсъждано подробно твърдението на ищеца за настъпване на предсрочна
изискуемост, като се отбележи само, че такава не настъпва автоматично, а само
след достигане до ответницата на изрично изявление на ищеца за това. По делото
липсват доказателства за достигане до ответницата на уведомлението от
20.10.2016 г., за което се твърди че е изпратено, съгласно което договора е
прекратен едностранно от ищеца на 18.10.2016 г. и всички дължими суми по
договора са обявени за предсрочно изискуеми.
Предвид
изложеното претенцията на ищеца следва да бъде уважена само за сумата от 239.84
лева, като бъде отхвърлена в останалата част – до пълния размер от
1 990.72 лева.
Съобразно
изхода от делото следва на ищеца да бъдат присъдени разноски в размер на 45.73
лева, определена съразмерно с уважената част от претенцията.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
съществуване на вземане в полза на ищеца - „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК
*********, седалище/адрес на управление: гр. София, бул. „България“ 49, бл.
53Е, вх. В, представляван от С.Н.Н., Ц. Г. С. и Я. К. Ч. - управители,
пълномощник по делото: юрисконсулт Р. И. И., срещу ОТВЕТНИЦАТА - Н.А.М., ЕГН **********
***, В РАЗМЕР
НА 239.84 /двеста тридесет и девет лева и осемдесет и четири стотинки/ лева,
ведно със законна лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на заявлението – 01.03.2019 г., до
окончателното заплащане, като ОТХВЪРЛЯ ИСКА НА ИЩЕЦА, за разликата над сумата
от 239.84 лева до пълния размер на иска от 1 990.72 /хиляда деветстотин и
деветдесет лева и седемдесет и две стотинки/ лева.
ОСЪЖДА Н.А.М., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ НА „ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ********* СУМАТА ОТ 45.73
/четиридесет и пет лева и седемдесет и три стотинки/ лева, представляваща
обезщетение за направени разноски, както в настоящото производство, така и в
хода на ч. гр. д. № 146/2019 г. по описа на РС Своге, като ОТХВЪРЛЯ искането за
присъждане на разноски за разликата над сумата от 45.73 лева, до пълния размер на искането в размер
на 379.62 /триста седемдесет и девет лева и шестдесет и две стотинки/лева.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок,
считано от получаването му пред Софийски окръжен съд.
Препис от решението да се изпрати на страните чрез адвокат
А. и адвокат Б.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: