№ .................../…………………….. ,гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Варна, седемнадесети състав, в открито съдебно заседание
на десети март 2020 година, в състав:
Председател: Мария Иванова - Даскалова
Секретар: Оля Йорданова
Като разгледа докладваното от административния
съдия М. Иванова-Даскалова административно дело №2957 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.215 и чл.219 от ЗУТ, във вр. с чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба вх.№16074/30.10.2019г. на „Еко
уикенд и спа”ЕООД-гр.Варна срещу Заповед №522/17.10.2019г. на Кмета на Район „Приморски” - Община Варна, с която на основание
чл.57а, ал.1, т.1 от ЗУТ е наредено да премахне обекта си: „Павилион за
търговия – врати „Porta Nova”,
представляващ павилион за търговия на едро и дребно с врати, разположен ПИ идентиф.10135.2553.648
по КККР на гр.Варна, ул.”Р.”№29 собственост на „Джентли 77” ЕООД-гр.Варна.
С жалбата се оспорва заповедта като нищожна, тъй като
била издадена от некомпетентен орган, тъй като издаването на заповед на
основание чл.57а, ал.3 от ЗУТ било в изключителната компетентност на кмета на
общината. В условие на евентуалност се излагат доводи за незаконосъобразност на
заповедта и издаването й в нарушение на административнопроизводствените
правила. В случая не били налице условията на чл.57а, ал.2, т.1 от ЗУТ. Констативният
акт №14 от 29.08.2019г. не бил съставен от служители по чл.223, ал.2 от ЗУТ, т.к.
двама от служителите изпълнявали функции в „Контрол търговска дейност” и
„Екологичен контрол”, а не в ”Контрол строителство”. Заповедта не съдържала
фактически и правни основания за издаването й. Иска се съда да прогласи нищожността
й, а в условие на евентуалност – да я отмени. Претендира се присъждане на съдебни
разноски в общ размер на 1 100лв. В съдебно заседание явилият се процесуален
представител поддържа жалбата. Твърди, че няма законова регламентация при
промяна на титуляра на правото на собственост на преместваемия обект или на
имота, в който такъв е поставен, разрешението за поставяне на обекта да губи
правното си действие. Предвид това и основанията, при които може да бъде
отменено издаденото разрешение за поставяне в чл.57а от ЗУТ, след като ответника
се е позовал на т.1, следвало преди издаване на заповедта за премахване на
обекта да отмени действащото разрешение за неговото поставяне. Поддържа доводите
за липса на компетентност у лицата, съставили констативния акт, да изготвят
такъв, тъй като не били длъжностни лица по чл.223а, ал.2 от ЗУТ. Моли жалбата
да бъде уважена и присъдени направените разноски.
Ответникът – Кмета на Район „Приморски”-Община Варна
се представлява от юрисконсулт, който изразява становище за неоснователност на
жалбата. Твърди, че заповедта е издадена от компетентен орган, предвид
предоставените правомощията със Заповед №4794 от 25.11.2015г. на Кмета на
Община Варна. В производството били спазени административно-производствените
правила. Длъжностните лица съставили констативния акт били компетентни за това,
с оглед длъжностните им характеристики, в които фигурирало съставянето на
констативни актове по чл.57а ал.2 от ЗУТ.
Акцентира, че КА №14 от 29.08.2019г. е съставен от ст. инспектор ”Контрол по
строителството”, а останалите дл. лица били свидетели по съставянето му. В
случая било безспорно установено, че павилионът е преместваем обект по смисъла
на §5, т.80 от ДР на ЗУТ, собственост на „Еко Уикенд и Спа” ЕООД, разположен в ПИ
идентиф.10135.2553.648 собственост на „Джентли 77”ЕООД съгласно договор за наем
на 80кв.м., сключен на 04.01.2019г. За него нямало издадено разрешение за
поставяне на дружеството – жалбоподател и то не подало заявление за издаване на
такова, поради което били налице предпоставките за премахването му. Жалбоподателат
се позовавал на чуждо разрешение за поставяне на преместваем обект. Съгласно
чл.55 от Наредбата на Общински съвет Варна за поставяне на преместваеми обекти
по смисъла на чл.56 от ЗУТ, разрешенията за поставяне на преместваеми обекти в
частни имоти се издавали на името на ползвателя от кмета на района, по искане
на ползвателя и съобразно скица, като в разрешението фигурирало и името на
собственика на имота. Поради това оспорват доводите на жалбоподателя, че разрешението
за поставяне не е персонално и че при промяна на собственика на обекта не е
необходимо иницииране на производство по издаване на ново разрешение на името
на новия собственик. Претендира се отхвърляне на жалбата като неоснователна и
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Направено е възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Като съобрази приетите по делото доказателства,
становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на
оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл.146
от АПК, съдът достигна до следните фактически установявания и правни изводи:
На 26.08.2019г. в район „Приморски“-Община Варна
постъпила жалба с вх.№ УСКОР19001895ПР /л.73/ от управителя на „Джентли 77”ЕООД-гр.Варна.
В нея дружеството заявило, че е собственик на ПИ №10135.2553.648 по
КККР на гр.Варна с адрес ул.”Р.” №29, който придобило с Нотариален акт №172,
том 4, дело №837 от 12.12.2018г. „Еко Уикенд и Спа” ЕООД ползвало имота въз
основа на договор за наем на недвижим имот от 04.01.2019г., който не се спазвал
от наемателя. Освен това се сочи подадено от „Джентли 77”ЕООД заявление за
издаване на разрешение за поставяне на павилион за търговска дейност в имота,
му било издадено разрешение за поставяне от 24.04.2019г. на два броя павилиона
с обща площ 140 кв.м. Приложено е издаденото Разрешение за поставяне на ПО за
търговска дейност №Ч-54/24.04.2019г. за обект "Павилион за търговска
дейност" с площ 140 кв.м. В жалбата е посочено, че тъй като това била максималната
площ за тази дейност, а „Еко Уикенд и Спа” ЕООД нямали издадено разрешение да
развиват дейност в имота, от „Джентли 77”ЕООД поискали от общинската
администрация да разпореди проверка и да бъдат предприети действия по
премахване на обекта на „Еко Уикенд и Спа” ЕООД. Посочили, че е са стартирали процедура
по прекратяване на договора за наем на имота.
Във връзка с жалбата била извършена проверка на
място и съставен констативен акт № 14/29.08.2019г./л.57-60/ по чл.57а
ал.1, т.1 вр. ал.3 от ЗУТ от длъжностни лица от Район
„Приморски” Община Варна. Работната група била в състав – един старши инспекстор
в отдел "контрол на строителството“, инспектор в отдел „Контрол търговска
дейност” и инспектор в отдел „Екология и търговска дейност” в район
„Приморски“- Община Варна. От представените по делото дл. характеристики за
заеманите длъжности от тези инспектори се установява, че сред преките им
задължения са съставяне на констативни актове по чл.57а, ал.2 от ЗУТ. Проверката
на обекта била извършена в отсъствие на собственика му. Установено било, че
обекът е поставен в ПИ №10135.2553.648 – частва собственост на „Джентли 77”
ЕООД съгласно НА за покупко-продажба №172, рег.№17637, дело №837 от
12.12.2018г.; че се касае за павилион за търговия с врати „Porta Nova”, адрес гр.Варна, ул.”Р.” №29. Основание за заемане
на поземления имот от „Еко Уикенд и Спа” ЕООД бил сключен с „Джентли 77” ЕООД договор
за наем на недвижим имот от 04.01.2019г. В КА е отразено установеното от
проверяващите, че няма издадени разрешителни документи, че към момента на
проверката павилионът се стопанисва и експлоатира от ДЗЗД „Тилбург 77” с
управител И. А.без разрешение съгласно чл.56, ал.2 от ЗУТ и писмено съгласие –
договор за наем между това ДЗЗД и собственика на земята, съгласно чл.56, ал.5
от ЗУТ. В КА било отразено, че за павилиона няма подавани заявления за издаване
на разрешително за поставяне и няма такова издадено съгласно Наредбата за реда
за поставяне на преместваеми обекти по смисъла на чл.56, ал.1 от ЗУТ на Община
Варна. Поради това обекта бил разположен в нарушение на чл.56, ал.2 и ал.5 от ЗУТ, във вр. с чл.57а, ал.1, т.1 от ЗУТ, което съставлявало основание за
премахването му.
Препис от констативния акт e получен на 09.09.2019г. от управителят на „Еко Уикенд и Спа” ЕООД, с указание
за възможността за възражения в 3-дневен срок. На 16.09.2019г. било депозирано
възражение с приложени: Разрешение за поставяне №Ч-175/11.12.2017г, договор за
наем от 11.12.2017г. и договор за наем от 04.01.2019г. /л.46-54/. Във
възражението пълномощника на „Еко Уикенд и Спа” ЕООД посочил, че обекта е
поставен в поземления имот имота и той се ползва считано от 11.12.2017г.,
съгласно сключен договор за наем между „Еко Уикенд и Спа” ЕООД и тогавашния
собственик на имота - „С.” ЕООД-гр.Пловдив. След промяна на собствеността на
имота такъв договор за наем бил сключен на 04.01.2019г. с „Джентли 77” ЕООД-гр.Варна.
Изтъкнато е, че по договорите за наем предоставената площ посочено, че е
индивидуализирана в Разрешението за поставяне на преместваем обект за търговия №Ч-175/11.12.2017г.
, че към моменат на промяна на собствеността на имота въпросният обект е бил вече
изграден, а договора за наем на имота бил подновен с новия му собственик и разрешението
за разполагане на обекта, което било със срок 5г. не е изтекло. То не било
персонално, поради което при промяна на собственика или ползвателя на обекта не
било необходимо ново разрешение. Поради това са оспорени констатациите и
изводите в акта, че преместваемия обект е поставен без разрешение.
Възражението и материалите в преписката са
докладвани на Зам. Кмета на Район „Приморски” Община Варна, който въз основа на
констативния акт издал Заповед № 522/17.10.2019г., с
която на осн. чл.57а, ал.1, т.1 от ЗУТ наредил премахване на преместваемия
обект, представляващ павилион за търговия на едро и дребно с врати „Павилион за
търговия – Врати „Porta Nova“,
разположен в частен имот - ПИ №10135.2553.648 по КККР на гр.Варна, ул.“Р.“ №29 от
„Еко Уикенд и Спа“ ЕООД. Административният орган възприел констатациите в акта
и ги изложил в обстоятелствената част на Заповедта, както и извода, че обектът е
собственост на жалбоподателя „Еко Уикенд и Спа“ ЕООД и е поставен без
разрешение за поставяне, а депозираното възражение и представени с него
документи не променяло верността на констатациите.
На 18.10.2019г. от Кмета на Район „Приморски” е
изпратено писмо до „Еко Уикенд и Спа“ ЕООД, с което са уведомени, че за
преместваемия им обект е издадена Заповед № 522/17.10.2019г. за премахването
му, в която е указано в 14-дневен срок от датата на уведомяване да бъде
изпълнена доброволно от дружеството и да премахне обекта. В писмото е указано, че
със съдържанието на заповедта може да се запознае, както и да получи екземпляр
в сградата на районното кметство. Писмото е получено на 22.10.2019г. и считано
от тази дата в 14-дневен срок от дружеството–жалбоподател е упражнено правото на
оспорването й по съдебен ред с жалбата, по повод на която е образувано
настоящото производство.
Жалбата е депозирана от активно легитимирано лице,
чиито права и законни интереси са засегнати неблагоприятно от Заповедта, в
срок, с оглед на което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Между страните няма спор, че разпореденият за
премахване обект: "Павилион за търговия – Врати „Porta Nova“ е разположен върху частен имот - ПИ 10135.2553.648
по КККР на гр.Варна въз основа на издадено Разрешение за поставяне
№Ч-175/11.12.2017г. от Кмета на Район „Приморски“ при Община Варна за срок от 5
години. Не се спори, че обекта е с характеристиките на "преместваем обект"
по смисъла на §5, т.80 от ДР на ЗУТ, както и че след издаване на разрешението
за разполагане е изпълнен във вида и с разположението, в което е установен към
датата на проверката и съставянето на КА и на издаване на Заповедта.
Съгласно разпоредбата на чл.57а, ал.3 от ЗУТ
заповедите за премахване на обектите по чл.57, ал.1 от ЗУТ се издават от кмета
на съответната община. Съгласно § 1, ал.3 от ДР на ЗУТ, кметът на общината може
да предостави свои функции по този закон на заместниците си, на главния
архитект на общината и на други длъжностни лица от общинската (районната)
администрация. Видно от приетата по делото Заповед №4794/25.11.2015г. /лист 39/,
с нея Кмета на Община Варна е делегирал на кметовете на райони в гр.Варна
функциите си по ЗУТ, сред които и тези по издаване на мотивирани заповеди по
чл.57а, ал.3 от ЗУТ за обекти по чл.56, ал.1 и чл.57, ал.1 от ЗУТ, при
констатирани нарушения по чл.57а, ал.1,
т.1-7 от ЗУТ - т.ІІ.2 от заповедта. С оглед изложеното в несъответствие с тази
правна уредба са доводите в жалбата, че изключително в правомощията и от
компетентността само на кмета на общината е издаването на заповед за премахване
на преместваем обект на основание чл.57а, ал.3 от ЗУТ. С оглед възможността за
делегиране на правомощията и доказателствата за това, обжалваната Заповед №
522/17.10.2019г., която е издадена от кмета на район „Приморски“ е акт
постановен от материално и териториално компетентния орган да постанови
премахване на преместваем обект, разположен в този район.
Заповедта е издадена в писмена форма, с
обстоятелствена част, в която са изложени фактическите и правни основания, въз
основа на които е постановено премахване на обекта, поради което са спазени изискванията
за форма и съдържание в чл.59, ал.2 от АПК. Обектът е индивидуализиран по местонахождение
и технически характеристики, посочен е адресата й, задълженията и срока за
изпълнението му, указания за реда и сроковете за обжалването й.
Поради това не е налице основание за обявяване
нищожност на обфалваната заповед за нищожна, нито за отмяната й на основание
чл.146, т.1 и т.2 от АПК.
Неоснователно е оплакването в жалбата, че не е
спазена процедурата по чл.57а, ал.3 от ЗУТ, че КА, на който се позовава
заповедта за премахване е съставен от некомпетентни длъжностни лица. Съгласно чл.57а,
ал.2 от ЗУТ наличието на обстоятелства, водещи до премахване на преместваем
обект, се установява с констативен акт, съставен от служителите по чл.223, ал.2
от ЗУТ. Чл.223, ал.2 от ЗУТ определя като компетентни да съставят такъв акт
служителите за контрол по строителството в администрацията на всяка община или
район. Видно от Констативен акт № 14 от 29.08.2019г., с който е поставено
началото на производството за премахване по чл.57а от ЗУТ, той е съставен и
подписан от старши инспектор "Контрол по строителство", в
присъствието на двама инспектори "Контрол търговска дейност" и
„Екология и контролна дейност“. От представените от ответника длъжностни
характеристики / в т.5.4 и в т.5.9/ се установява, че както за старши
инспектора по „Контрол на строителството“, така и за инспекторите "Контрол
търговска дейности" и „Екология и контролни дейности“ е предвидено заемащите
такава длъжност да съставят констативни актове по чл.57а, ал.2 от ЗУТ. След
като съставилото КА лице заема тази длъжност в "Контрол по
строителството", не е налице некомпетентност за съставяне на КА и
производството е започнало в съответствие с изискванията на чл.57а ал.2 от ЗУТ.
Подписването на акта и от други длъжностни лица от други отдели в общината не
го опорочава до степен на нищожност, нито води до съществено нарушение на
процедурата и до липса на валиден констативен акт. Поради това неоснователни са
възраженията на процесуалният представител на жалбоподателя, че представените
длъжностни характеристики са за определени длъжности в администрацията, а не са
подписани от дл. лица, подписали КА. След като за конкретната длъжност е
предвидено, че това са част от задълженията на заемащия я, то всеки служител,
назначен на такава длъжност е натоварен изпълнението на посочените задължения.
Основателни и доказани са доводите в жалбата, че не
са били налице основания за издаване на заповед за премахване на обекта и с
процесната заповедта неправилно е приложен закона. В осем точки в чл.57а, ал.1
от ЗУТ са изброени основанията, при които обектите по чл.56, ал.1 и чл.57, ал.1
от ЗУТ се премахват. Обжалваната Заповед № 522/17.10.2019г. е издадена на
основание чл.57а, ал.1, т.1 от ЗУТ с оглед преценката, че конкретният
преместваем обект е поставен без издадено разрешение за поставяне. Основателни
и подкрепени от доказателствата са доводите в жалбата, че неправилно в КА и в
Заповедта е прието, че за обекта няма издадено разрешение за поставяне, тъй
като за разполагането на обекта в имот №10135.2553.648 с адрес гр.Варна, ул.“Р.“
№29 има издадено Разрешение за поставяне №Ч-175/11.12.2017г. за срок от 5г. Това
разрешение е издадено по заявление на „С.строй“ ЕООД-гр.Пловдив, което е
собственик на имота към момента на издаването му. В разрешението е посочено, че
същото е валидно само за посоченото в него място и само за срока, за който е
издадено – а той е 5 години. С договор от 11.12.2017г. за наем, „С.строй“ ЕООД
отдава под наем за временно и възмездно ползване 80кв.м., съгласно разрешение
за поставяне от 11.12.2017г. в имот с идентификатор №10135.2553.648 по КККР на
гр.Варна. Срокът на договора е за не повече от 5г. от датата на издаденото
разрешение за поставяне. Налага се извода, че процесния преместваем обект е
поставен в имота въз основа на валидно издадено разрешение за поставяне. След
като няма спор между страните, че наличния в имота обект е този, който е бил
поставен въз основа на това разрешение от 2017г., неправилно административният
орган приел и посочил в Заповедта, че за него няма издадено разрешение за
поставяне. В издаденото такова на 11.12.2017г. изрично е посочено, че е за срок
от 5г., т.е. валидността му е до 11.12.2022г.
Фактът, че с имота след разполагането на
преместваемия облект му са били извършени разпоредителни сделки не променя валидността
на издаденото разрешение за поставяне, нито прави обекта поставен без
разрешение. При наличието на валидно издадено разрешение за поставяне на
преместваемия обект в конкретния имот, издадената заповед за премахването му на
основание чл.57а, ал.1, т.1 от ЗУТ е неправилна и незаконосъобразна и е налице
основание за отмяната й по чл.146 т.4 от АПК.
ПИ №10135.2553.648 по КККР на гр.Варна е придобит от
„Л. и Е.“ ЕООД на 22.02.2018г., а в последствие с НА №172, том VІ, дело №837 от
12.12.2018г. е продаден на „Джентли 77“
ЕООД. Именно „Джентли 77“ ЕООД в качеството си на собственик с договор от
04.01.2019г. за наем на недвижим имот е предоставил за временно и възмездно
ползване част от имота в гр.Варна, ул.“Р.“ №29, с площ 80 кв.м. на „Еко Уикенд
и Спа“ ЕООД и това дружеството е продължило да държи обекта си в имота на
основание сключеният договор за наем с новия му собственик. В Наредбата на Общ.
съвет- Варна за реда за поставяне на преместваеми обекти /Наредбата/ по смисъла
на чл.56, ал.1 от ЗУТ не е предвидено при промяна на собствеността на имота да
се инициирана нова процедура и да се издава, респ. да се подновява разрешението
за поставяне на преместваемия обект, който вече е бил разположен в имота на
съответното място въз основа на валидно и действащо разрешение. Разрешението за
поставяне е издадено за процесния преместваем обект от 11.12.2017г. за
разполагането и държането му на съответното място в дадения имот за срок от 5г.
и не е издадено с личността на собственика на терена. Поради това промяната на
собствениците на имота не водят до отмяната му, както неправилно е прието при
издаване на КА и на Заповедта.
Неоснователно процесуалния представител на ответника
се позовава на чл.55 от Наредбата, като аргумент за преценката, че разрешението
за поставяне на преместваемия обект издадено през 2017г. за срок от 5 години не
следва да бъде зачетено. В чл.55 от Наредбата е разписано, че разрешението за
поставяне на преместваеми обекти в частни имоти се издава на името на
ползвателя от Кмета на района по искане на ползвателя в 14-дневен срок от
постъпване на искането, като в разрешението фигурира и името на собственика,
която редакция е в сила от 29.01.2020г. Предходната редакция на чл.55 от
Наредбата е предвиждала, че Разрешението за поставяне на преместваеми обекти в
частни имоти се издава на името на ползвателя от Кмета на района по искане на
ползвателя и съобразно скица, съгласувана по реда на настоящата наредба, в
14-дневен срок от постъпване на искането, като в разрешението фигурира и името
на собственика. Видно е, че и по действалата 2017г. и по сега действащата
редакция се предвижда в разрешението да фигурират имената на собственика на ПИ
и на обекта. В тази връзка съдът констатира, че в издаденото разрешение за
поставяне на преместваем обект е посочено името на юридическото лице, на което
се разрешава разполагане на преместваемия обект - „С.строй“ ЕООД, което е било тогава
собственик на имота, съобразно изискванията на наредбата и закона. Поради това
разрешението е следвало да бъде зачетено в настоящото производство при издаване
на КА и на Заповедта, след като не е отменено по надлежния ред с изричен акт.
То не е предмет на проверка в настоящото производство и неправилни и
неоснователни са противоположните доводи на представителя на ответника, които
обясняват незачитането му. След като за описания в процесната заповед обект е
налице разрешение за поставяне, чийто срок не е изтекъл към момента на съставяне
на КА и към датата на издаване на заповедта, а продължава да действа,
преценката на административният орган, че обекта е разположен без издадено разрешение
за поставянето му е незаконосъобразна. Неправилно е намерено, че е налице
хипотезата предвидена в чл.57а, ал.1 т.1 от ЗУТ.
При хипотеза като процесната, когато има издадено разрешение
за разполагане на преместваем обект в даден имот за срок от 5г. и въз основа на
него е разположен обекта в имота, администрацията, която го е издава, а и всеки
нов собственик на имота в рамките на действието на разрешението следва да го
отчитат и съобразяват. В случай, че собственик на имота желае да промени това
фактическо и правно положение, той следва да предприеме нужното съобразно
клаузите на договора за наем на терена със собственика на обекта, а
администрацията да предприеме нужното за преустановяване действието на издаденото
2017г. разрешително за поставянето му. В тази връзка неоснователни са доводите
на процесуалният представител на ответника, че към момента на проверката е
установено, че павилиона е преотдаден от жалбоподателя на трето лице, за което
няма договор за наем със собственика на ПИ е неоснователно. В Заповедта за
премахване такива факти и обстоятелства не са съобразявани и изтъквани като основание
за издаването й, а и административният орган, респ. административният съд нямат
компетентност да уреждат отношенията между наемодателя и наемателя на обекта,
респ. между наемодателя и наемателя на имота.
С оглед изложеното искането в жалбата за отмяна на
заповедта е основателно и доказано и следва да бъде уважено. При този изход на спора,
своевременно направеното искане на представителя на жалбоподателя за присъждане
на разноски също следва да бъде уважено и на основание чл.143, ал.1 от АПК
ответната страна Община Варна следва да заплати на жалбоподателя „Еко Уикенд и
Спа“ ЕООД-гр.Варна сумата в размер на 650лв., представляваща 50лв. заплатена
държавна такса за образуване на делото и 600лв. – заплатено адвокатско
възнаграждение, който размер е предвиден в чл.8, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от
9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвид
своевременно направеното възражение за прекомерност и фактическата и правна
сложност на спора. Претенцията за присъждане на жалбоподателя на още едно адвокатско
възнаграждение в размер на 500лв. на основание чл.80, ал.3 от Наредба № 1 от
9.07.2004г. е неоснователна, тъй като съгласно чл.143, ал.1 от АПК ответната
страна може да бъде осъдена да заплати само едно адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.1 от АПК,
Съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед №522/17.10.2019г. на Кмета на Район
„Приморски“-Община Варна, с която на основание чл.57а ал.1, т.1 от ЗУТ е
наредено премахването на преместваем обект „Павилион за търговия–„Porta Nova“ върху частен имот“, находящ се в имот с
идентификатор №10135.2553.648 по КККР на гр.Варна, ул.“Р.“ №29, представляващ –
павилион за търговия на едро и дребно с врати, собственост на „Еко Уикенд и
Спа“ ЕООД-гр.Варна с ЕИК *********.
ОСЪЖДА Община Варна да заплати на „Еко Уикенд и Спа“
ЕООД-гр.Варна с ЕИК ********* сумата в размер на 650/шестотин и петдесет/лева, включваща
50лв. заплатени за държавна такса и 600лв. – за адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно.
СЪДИЯ: