РЕШЕНИЕ
№ 46
гр. Пловдив, 25.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Васил Ст. Гатов
Членове:Милена Б. Рангелова
Елена Й. Захова
при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова
в присъствието на прокурора Божидарка Т. Попова
като разгледа докладваното от Елена Й. Захова Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20245000600084 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава 21-ва НПК.
С присъда № 95/12.12.2023г. на Окръжен съд- Пловдив, постановена по
НОХД№1567/2023 г. по описа на същия съд, подсъдимите Н. В. М. и Д. Д. С.
са признати за виновни в извършването на престъпления и наказани, както
следва:
- подсъдимият Н. В. М. е признат за виновен в извършването на
престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл.198, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „б“ ,
вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1от НК, за което при условията на чл.54, ал.1 от НК му
е наложено наказание от шест години лишаване от свобода. На основание чл.
57, ал. 1, т. 2, б.“а“ и “б“ от ЗИНЗС е определено да изтърпи наказанието при
първоначален строг режим. На основание чл. 59, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 от НК от
изтърпяване на наказанието е приспаднато времето, през което подсъдимият
М. е бил задържан;
подсъдимият Д. Д. С. е признат за виновен в извършването на
престъпление по чл. 198, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК, за
което при условията на чл.54, ал.1 от НК му е наложено наказание три
години и шест месеца лишаване от свобода. На основание чл. 57, ал. 1, т.
1
3 от ЗИНЗС е определено подсъдимият да изтърпи наказанието при
първоначален общ режим. На основание чл. 59, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 от НК
от изтърпяване на наказанието е приспаднато времето, през което
подсъдимият С. е бил задържан.
Съдът се е произнесъл по направените разноски и приложените по
делото веществени доказателства.
Присъдата се обжалва от всички страни в съдебното производство.
Прокурорът я протестира с оплакване за несправедливост на наказанията
и искане същите да бъдат увеличени: за подс. М.- на 12 години лишаване от
свобода, за подс. С. на 6 години лишаване от свобода.
Подсъдимият М., чрез защитника си адв. Б. е депозирал въззивна жалба
с оплакване за необоснованост и незаконосъобразност на присъдата. Отстоява
позиция за отсъствие на доказателства, които да формират осъдителни изводи
спрямо този подсъдим. Общо заявява и съществени нарушения на
процесуалните правила в хода на досъдебното производство. Иска отмяна на
присъдата. От оплакванията се извежда искане за постановяване на
оправдаваща го присъда.
В депозираната въззивна жалба от адв. У.- сл. защитник на подс. С., се
изразява несъгласие с отредения му размер на наказанието лишаване от
свобода и се иска намаляването му.
В пледоариите пред настоящия съд представителят на АП-Пловдив
поддържа изцяло протеста и допълнението към него- със същите възражения
и искания. Намира, че първоинстанционният съд правилно е отчел
индивидуализиращите отговорността на всеки от подсъдимите обстоятелства,
но неправилно при това е отдал изключителен превес на смекчаващите
вината обстоятелства, като е игнорирал отегчаващите такива при отредения
размер на наказанията, които са значително под средния размер и
ориентирани към минимално предвиденото за съответното престъпление.
Счита, че наказанието на подс.С. трябва да се наложи при баланс на
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, а на подс.М., при превес на
отегчаващи такива. Прокурорът изразява несъгласие с приетото като
смекчаващо вината обстоятелство ниска стойност на имуществото, предмет
на престъплението. Счита за установено, че подсъдимите са отишли в дома на
пострадалия свидетел Ч. с предварително взетото решение да отнемат желязо
или жици, които да продадат за скрап. И двамата предварително са знаели, че
в двора на свид.Ч. има кабели, тъй като и двамата вече са били влизали там.
Ако кучетата на пострадалия Ч. не са се разлаяли и не са го събудили, то
стойността на отнетите вещи би била по- висока. Умисълът на двамата
подсъдими е бил за отнемането точно на тези вещи, знаейки за ниската им
стойност. Въпреки това са проявили прекомерна агресивност по отношение
на пострадалия, за да прекъснат владението му върху тях. Намерението им е
било да отнемат всичко налично в двора и за това са действали с
продължителна и ненужна агресия, надхвърляща необходимото, като се има
2
предвид и възрастта на пострадалия, за да си осигурят отнемането на
инкриминираните вещи. С оглед на така заявените съображения поддържа
отправеното в протеста възражение, че наложените наказания са явно
несправедливи и искането за увеличаването им.
Въззивната жалба на подс.С., съдържаща оплакване за явна
несправедливост на наказанието и искане за намаляването му, по същите
съображения счита за неоснователна. Оспорва и наведените в жалбата на
подс. М. възражения за отсъствие на доказателства, които да установяват
участието му в процесното престъпление. Изразява становище, че то е
категорично доказано по делото от изводимото от гласните и писмени
доказателствени източници.
Защитникът на подс. С.- адв. У. поддържа въззивната жалба и изразеното
в нея оплакване, че отреденото на подсъдимия наказание от три години и
шест месеца лишаване от свобода е завишено. Отстоява невисока степен на
обществена опасност на С.. Счита за несъотносимо обстоятелството, че това е
второ негово посегателство срещу имуществото на пострадалия, тъй като
първото е времево отдалечено- през 2013 г., когато той е бил на 13 г.(бел., от
справката му за съдимост се установява към онзи момент да е бил вече
наказателноотговорен). Акцентира на необремененото му съдебно минало,
съдействащото му процесуално поведение, отсъствието на предварително
взето решение да извършат действия и спрямо личността на пострадалия- да
го нападат или нараняват. Счита, че от доказателствата по делото не се
установява участие на този подсъдим в упражнената спрямо пострадалия
принуда. Самият пострадал сочи като „доста оперен възрастен господин“,
който след като е чул шум по двора си, е излезнал на провери какво става
„въоръжен с два кухненски ножа“. Пледира поради това, в ситуацията на
отбраняващ се подс. С. да е „тръгнал да се бори със стареца “ в опит да му
отнеме единия нож и при захващането му за острието разрязал ръката си.
Отстоява позиция подс. С. нито да е имал намерение да употреби агресия за
сломяване на съпротивата на пострадалия, нито да е реализирал такава.
Твърди действията му да са били ответни на предприетото от пострадалия,
целта му- „да обезоръжи нападнатия дядо“, който „ ги е изненадал със
сериозен отпор“. С твърдение, че пострадал от тези действия е не свидетелят
Ч., а подсъдимият С. поддържа оплакването за явна несправедливост на
наказанието и искането за намаляване на същото.
В предоставената му възможност за лична защита подс. С. изразява
съжаление, декларира желание да се поправи и отправя искане за „възможно
най-малка присъда“. Същото становище изразява и в последната си дума.
Защитникът на подс. М.- адв.Б., поддържа жалбата и пледира протестът
на прокурора да не бъде уважен. Твърди наличието на съществени
процесуални в хода на ДП, тъй като подсъдимият е неграмотен, не е могъл да
прочете обясненията, които е подписал без знание за действителното им
съдържание. Ценените от първоинстанционния съд доказателства намира за
3
„съмнителни“ и негодни да подкрепят обвинението по несъмнен начин.
Счита, че пострадалият Т. Ч. е бил въоръжен и двукратно е нападнал групата,
която е влезнала в дома му, при това с нож, за какъвто се върнал и втори път.
Железата и кабелите(предмет на престъплението) са намерени в пристройки,
обитавани не само от М., но и от неговия брат, като имотът им не е ограден.
Отстоявайки позиция, че този подсъдим не е участвал в разследваното
престъпление, иска постановяване на оневиняваща го присъда.
Подс. М. в лична защита сочи, че не е виновен и не е участвал в
процесното деяние. В последната си дума заявява желание да е на свобода.
Пловдивският апелативен съд, като въззивна инстанция, след като
провери изцяло законосъобразността и правилността на обжалвания акт,
служебно и във връзка с направените оплаквания и обсъди доводите и
съображенията на страните, приема следното:
Жалбите и протестът са допустими. Депозирани са от страни,
легитимирани да обжалват съдебния акт, в предвидения за това срок.
І. Досежно процесуалната законосъобразност на действията на
разследващите органи и съда.
1. Наведените от адв. Б. твърдения за процесуална незаконосъобразност
на присъдата следва да се обсъдят приоритетно, тъй като се навежда
наличието на отстранимо при ново разглеждане на делото съществено
нарушение на процесуалните правила, от категорията на „абсолютните“,
изразило се в нарушено право на защита на подс. М.в хода на ДП, който е
неграмотен.
1.1.От данните по делото се установява подсъдимият М. да е с
начално образование. Това е отразено не само в ОА, но още в протокола за
проведения му пръв разпит като обвиняем, който без възражения е
подписал(л. 67-68 от ДП). Не е налице нито един процесуален документ, в
който обв. М. да е заявил себе си като лице, което не владее писмено
български език. Протоколите за разпит като обвиняем е подписал при
изричното отразяване в тях, че е прочел съдържанието им. Сочените
документи са подписани без възражения и от защитника адв. Б..
1.2.Внимателният прочит на материалите по делото установява от
първия момент, в който лицето е привлечено като обвиняем на 07.03.2023 г. и
насетне всяко процесуално- следствено действие с негово участие да е било
реализирано с участието и на служебно назначения му защитник- адв. Б..
Т.е., наведените възражения от защитника, че в хода на досъдебното
производство не е била оценена с дължимите от това процесуални последици
4
неграмотността на подс. М. са неоснователни, защото: 1.той е с начално
образование; 2. образованието му е било достатъчно лично да прочете
протоколите за действията, извършени с негово участие и 3. от първия
момент, в който лицето е придобило качество на обвиняем и до приключване
на заседанието пред въззивния съд той винаги е бил със защитник- адв. Б..
Ако защитникът визира(не е уточнено) обясненията на същото лице,
депозирани в хода на предварителната проверка, то съдебната практика
никога не ги е приемала като допустим източник на доказателства, не им е
придавана такава стойност и в производството пред окръжния съд.
2. Ненаведено като оплакване, на подлежащо на обсъждане е следното
обстоятелство:
Съдебното производство по делото е протекло по общия ред. Съобр.
глава 19, раздел І от НПК, след провеждане на разпоредителното заседание
по делата от общ характер, ако са налице основания за разглеждане на делото
по общия ред съдебното заседание се насрочва в едномесечен срок от
разпоредителното заседание- чл. 252, ал. 2 от НПК. Съдът може да пристъпи
към незабавно разглеждане на делото само ако приеме, че са налице
основания за разглеждането му по реда на глава двадесет и седма, двадесет и
осма или двадесет и девета от НПК- чл. 252,ал. 1 от НПК.
В случая, без да са били налице основанията на чл.252, ал.1 от НПК и
по- важното- без да даде възможност на страните да изразят становище за
това и да изложи мотивите, от които се е ръководил, окръжният съд е
пристъпил към разглеждане на делото веднага след проведеното РЗ. Дал е ход
на съдебното следствие, разпитал е пострадалия свидетел, след това е
отложил делото за друга дата, с призоваване на страните, свидетелите,
вещите лица.
Описаното по- горе установява несъмнено нарушение на процесуалните
правила, установени в чл. 252 от НПК. Същото не може да се разглежда като
съществено, доколкото основните начала на процеса са спазени.
Подсъдимите, защитниците им, прокурорът са могли да възразят срещу
незабавното даване ход на делото и на съдебното следствие, но не са го
сторили. Възражение в тази насока не се изтъква и пред настоящия съд.
Пловдивският апелативен съд намира, че не са налице процесуални
нарушения, от категорията на “абсолютните”, ограничаващи правото на
5
защита на страните в производството, които да повеляват присъдата да бъде
отменена, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на ОС-
Пловдив.
ІІ. Относно фактическата установеност на деянието:
Съдебното производство пред първостепенния съд е протекло по общия
ред. Въз основа на доказателствената съвкупност, формирана от веществени,
гласни и писмени доказателствени материали, както и на експертизите,
подробно обсъдени в първоинстанционните мотиви, Пловдивският окръжен
съд е възприел следната фактическа установеност на извършеното:
Подсъдимите Н. В. М. и Д. Д. С. към инкриминираната дата живеели в
село *, обл.*. Следва да се добави, че двамата са братя.
Подсъдимият Н. М. е с обременено съдебно минало. Последните му две
осъждания, за които не е реабилитиран(за първото е), са от значение за
правната квалификация на извършеното по настоящето дело:
1. С Присъда № 97/09.05.2016 г. по НОХД № 588/2016 г. по описа на РС-
Пазарджик, в сила от 26.05.2016 г., той е бил признат за виновен и
наказан за две престъпления:1. по чл. 195, ал.1, т.2, т.4, пр. 1-во и 2-ро и
т.5 във връзка с чл. 194, ал.1 във връзка с чл. 18, ал. 1 от НК и 2. по
чл.216, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 от НК. На основание чл.23, ал.1 от
НК му е било наложено едно общо най-тежко наказание в размер на
шест месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което при условията
на чл.66, ал.1 от НК е било отложено за срок от три години;
2. С определение от 24.09.2019г. по НОХД № 5725/2019г. по описа на РС-
Пловдив е било одобрено споразумение между страните по делото. За
престъпление по чл.343б, ал. 1 от НК на подс. М. е било наложено
наказание осем месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 100
лева. На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС е определено наказанието
лишаване от свобода подс. М. да изтърпи при първоначален общ режим.
То е било изтърпяно на 09.04.2020 г.
Подсъдимите Д. С. и Н. М., както и свидетелите М. Д. и Н. И. живеели в
една махала в село *, обл.*. Четиримата се познавали и се случвало да
излизат заедно.
На 04.03.2023 г., около 18:00 ч., четиримата посетили заведение в
центъра на село*, известно като „*“. Всеки изпил по една бира, още и
„патронче ракия“. Сметката била заплатена от подс. М.. Около 20:00 ч. всички
си тръгнали от заведението и се прибрали по домовете си.
Пострадалият Т. И. Ч., на 74 години, живеел сам в къща с двор в с. *, обл.
*, на ул.“*“№ *. Навремето бил техник и съхранявал в двора на къщата си
много ел. кабели, както и железа. Това било известно на живущите в селото,
вкл. на подсъдимите. Вечерта на 04.03.2023 г., около 22:30 ч., постр. Ч. легнал
да спи в спалнята на първия етаж на къщата си, като изгасил осветлението
навсякъде.
6
Същата вечер около 23:00 ч. подсъдимите Д. С. и Н. М., заедно със свид.
Н. И., отишли до дома на свид. Д. и го извикали навън. Подсъдимите
предложили на свид. Д. да идат до къщата на пострадалия Т. Ч., от където да
вземат желязо, което да предадат за скрап..
В изпълнение на намисленото, на 04.03.2023 г. около 23:00 ч,
подсъдимите Д. С. и Н. М., заедно със свид. Н. И. влезли в двора на къщата на
постр. Ч., като преминали през двора на съседната къща на ул.“*“№ *,
собственост на Н. С. Б., преодолявайки мрежестата ограда между двата имота.
Свид. Д. вървял след тях и също влязъл в имота. Четиримата имали
намерение да отнемат кабели и железни вещи от двора на къщата на постр.
Ч., с които впоследствие да се разпоредят, като ги продадат в пункт за
изкупуване на отпадъци.
Докато тършували из двора, реагирала алармената система, разположена
по двора на имота, като сигнализирала звуково и светлинно на пострадалия за
присъствие в охранявания район. Кучетата на двора също се разлаяли силно.
Постр. Ч. станал и погледнал през прозореца на спалнята си, при което
забелязал движещи се силуети в двора си. Помислил си, че някой от съседите
му е дошъл за услуга и излязъл през входната врата на къщата. След като
видял, че постр. Ч. излиза от къщата, свид. Н. И. се изплашил и си тръгнал,
без да вземе участие в последващите побой и отнемане на вещи.
Постр. Ч. видял три непознати за него лица от ромски произход и им се
развикал, питайки ги какво правят в дома му. Подс. М., който държал дървен
прът с дължина 95 см, се приближил към свид. Ч. и с него блъснал
пострадалия в областта на гърдите, назад към входната врата на къщата.
Казал му да мълчи, да не вика, че са дошли за пари, а подс.С. пребъркал
джобовете на пострадалия. След това подс. М. хвърлил дървения прът навън
пред къщата. Като не намерили нищо у пострадалия, подсъдимите М. и С.
започнали да му нанасят удари с юмруци в областта главата и горната част на
тялото. Пострадалия залитнал, ударил се в огледалата в антрето на къщата,
които се счупили, след което паднал на земята. Успял да се изправи, взел
нож от масичка в коридора, с който се опитал да се защити, замахвайки с
него към подс.С., но не успял да го нарани. При едно от замахванията, подс.
С. успял да хване ножа и да го изкриви, като дръжката и острието се
разделили, острието останало в ръката на подс.С. и той го изкривил. След
това пострадалият се пресегнал към масата и успял да вземе втори нож, но
свид. Д. се намесил и хванал постр. Ч. за ръката, за да му попречи да замахва
с другия нож. Ножът бил отнет от ръката на пострадалия и преминал у
нападателите. В този момент подс. М. и подс. С. бутнали силно пострадалия
назад и той паднал на прага на входната врата на къщата, след което започнал
да крещи с все сила. Страхувал се, че подсъдимите могат да използват срещу
него ножа, който държат.
От действията на съизвършителите(трите сочени по- горе лица) на
пострадалия били причинени: две охлузвания на челото вляво;
7
кръвонасядане, което обхваща кожата над дясната вежда, горния и долния
клепач на дясното око; охлузване в лява лицева половина; охлузване на
шията; охлузване на лява предмишница; охлузване на 1-ви пръст на лявата
ръка.
Подсъдимите, след като сломили съпротивата на пострадалия, се
оттеглили, отнемайки от двора му вещи, които били негова собственост и
които той владеел, на обща стойност 91,91 лева, както следва: 1 бр. ръчна
строителна количка, на стойност 27,00 лева; 1 бр. черен четирижилен кабел
без надпис, с дължина 200 см. на стойност 3,20 лева; 1 бр. черен четирижилен
кабел без надпис, с дължина 166 см. на стойност 2,65 лева; 1 бр. черен
петжилен кабел без надпис, с дължина 218 см. на стойност 5,45 лева; 1 бр.
черен трижилен кабел без надпис, с щепсел в единия край и клеми в другия
край, с дължина 193 см. на стойност 3,40 лева; 1 бр. бял четирижилен кабел
без надпис, с дължина 13,93 м на стойност 22,29 лева; 1 бр. бял четирижилен
кабел без надпис, с дължина 330 см. на стойност 5,28 лева; 1 бр. бял
четирижилен кабел без надпис, с дължина 435 см на стойност 6,96 лева; 1 бр.
бял четирижилен кабел без надпис, с дължина 414 см. на стойност 6,63 лева; 1
бр. сив четирижилен кабел без надпис, с дължина 394 см. на стойност 6,30
лева; 1 бр. бял трижилен кабел без надпис, с щепсел в единия край, с дължина
150 см. на стойност 2,75 лева.
Отнетите вещи отнесли до масивна стопанска постройка, намираща се в
двора на къщата на подс. М. в с. *, обл. *, ул.“*“ № *, където ги оставили в
една от стаите. Отнетите вещи били открити на същото място и иззети при
извършено на 06.03.2023 г. претърсване и изземване.
Първостепенният съд е възприел фактическата установеност на
извършеното въз основа на подробен и задълбочен анализ на доказателствата
по делото. Доказателствената основа, послужила за възприемане на
изведените в обжалвания акт фактически изводи, е задълбочено анализирана
и правилно оценена от контролираната инстанция. Не се констатира
процесуален порок в дейността на съда по формиране на вътрешното му
убеждение по фактите, релевантни за обвинението, нито отклонение от
принципните положения, установени в чл. 13, чл. 14 и чл. 107 от НПК. Към
момента на постановяване на обжалваната присъда не е имало процесуална
забрана свидетелите- полицейски служители, извършили оперативни беседи
по делото, да имат соченото качество и показанията им, несъдържащи
придобитата чрез такива беседи информация, да са годен източник на
доказателства.
ІІІ. По доказателствата:
Отправените упреци от подс. М. и защитника му адв. Б., отчасти- и от
подс. С. и защитника му адв. У., са неоснователни.
При извършената цялостна проверка на атакувания съдебен акт
настоящият състав на съда не констатира нарушения в дейността на
първоинстанционния съд по оценка на доказателствата и доказателствените
8
средства. Контролираният съд не е надценил едни доказателства за сметка на
други, не е пропуснал да извърши проверка на достоверността на
доказателствените източници, а осъществената от него интерпретация на
доказателствения обем е според действителния му смисъл и съдържание.
Обжалваният съдебен акт съдържа подробна аргументация на
доказателствената обезпеченост на обвинението, за което подсъдимите М. и
С. са признати за виновни. Извадените фактически изводи не са произволни,
а резултат от внимателен анализ на всички доказателства по делото,
разгледани както поотделно, така и в тяхната логическа връзка и съвкупност.
Окръжният съд е изложил задълбочени и споделяеми съображения и относно
тяхната достоверност. Различният прочит на настоящия съд относно
процесуалната годност на част от гласните доказателствени източници се
дължи на законодателна промяна, настъпила след постановяването на
обжалваната присъда.
Контролираната инстанция е подходила с особено внимание към
обясненията на подсъдимите, отчитайки двойствената им функция на
доказателствено средство, но и на средство за защита.
Съдържанието на мотивите сочи съдът да е направил необходимата
преценка и анализ и на обясненията на подс. Д. С., депозирани в проведения
му пред съда разпит (л.106 НОХД№ 1567/23г.), които са ценени в
преобладаващата им част при съответствие с изводимото от останалите
доказателствени източници. От тях се установява: инкриминираното по
делото поведение да е реализирал дружно с подс.Н. М. и свид. М. Д.; че са
решили да влязат в къщата на пострадалия, като самият той е влизал там по-
рано като непълнолетен(което съответства и на писменото отразяване на този
факт в справката за съдимост на С.). С юридически усет съдът е
аргументирал, че настъпилата за този подсъдим реабилитация не е пречка да
се полза отразеното в справката му за съдимост като надлежно установен
факт относно лицето, за престъпление спрямо което е било предходното му,
макар и със заличени последици осъждане. Установява се още: да са имали
намерение да влязат в двора на свидетеля, не в дома му, с цел да вземат
намиращи се там „железа“; че са се разлаяли кучетата и пострадалият
излязъл; че е държал в ръцете си 2 ножа(съдът добросъвестно е анализирал
доказателствената съвкупност и е приел, че се касае за последователно взети
от пострадалия ножове, а не едновременно); че било тъмно, но светела
крушка вътре в стаята и една в двора; че не носели маски, но пострадалият не
ги разпознал там; че подсъдимият е хванал единия нож и при това се порязал
на острието му; че е блъснал пострадалия, още и го ударил, след което
извършителите взели „една строителна количка“, която той лично изкарал от
дома (има предвид двора), а св. Н. И. след това поел бутането й; че избягали
от дома на пострадалия; че количката оставили в необитаваната от
семейството стая.
Основателно съдът не е възприел твърденията на подсъдимия С. от
9
двора на пострадалия да са взели само количка, тъй като противоречи както
на показанията на пострадалия свидетел Ч., поставил инкриминираните вещи
в двора си и установил липсата им, така и на намерените и иззети вещи от
дома на подсъдимите вещи, идентични с описаните от пострадалия.
Настоящият състав на съда,за разлика от първостепенния не ползва за
проверка на обясненията на подсъдимия показанията на разпитаните
свидетели- полицейски служители, но това не променя извода относно
неподлежащия на кредитиране обем от обясненията на подс. С.. Не подлежи
на кредитиране и заявеното, че пострадалият е излязъл с два ножа в ръката си.
За обстоятелствата, че е касае за взимане в предверието на дома(а не
излизане) на един нож в ръка, а след отнемането му точно от този подсъдим
пострадалият да е взел и втори, също отнет му, че преди това и двата ножа
той е държал в близост до входната врата на къщата си (на масичка в
антрето), следва да се кредитират показанията на св. Ч.. Твърдяната от
подсъдимия С. „агресия“ от страна на пострадалия, която се поддържа като
възражение и пред настоящата инстанция, всъщност има субективно-
оценъчен характер и е избрана от него линия на защита, опровергана от
доказателствата по делото. Подсъдимият С. се опитва да изгради версия той и
съучастниците му да са били жертва на нападение, което е в противоречие с
подлежащите на кредитиране показания на пострадалия свидетел Ч. и с
отразената в огледния протокол обстановка в дома му.
Със споделяеми съображения първостепенният съд е отхвърлил изцяло
като годен източник на доказателства обясненията на подс. Н. М., депозирани
в хода на съдебното следствие(л. 106 гръб НОХД№1567/23г.), в които той
съвсем лаконично сочи да не е участвал в процесното деяние, а твърденията,
че е бил там определя като лъжи. Обясненията му са израз на правото му на
защита, оборени са от наличните по делото доказателства, установяващи по
непораждащ съмнения начин не само присъствието му на
местопрестъплението, но и активното му участие и в упражнената спрямо
пострадалия принуда, и в отнемането на инкриминираните предмети.
И според настоящия съд подлежат на кредитиране в преобладаващата си
част показанията на свид. М. Д., депозирани в разпита му пред
първостепенния съд(л. 104 гръб-л. 106 от първоинст. дело), както и частично
присъединените по реда на чл. 281, ал. 2 вр. с ал. 1 от НПК такива от ДП(л.
102). Той е съучастник на подсъдимите М. и С.. Същият в хода на ДП е бил
привлечен като обвиняем-съизвършител за инкриминираното по делото
деяние. С влязъл в сила на 13.07.2023 г. съдебен акт по НОХД №1523/2023 г.
на ОС-Пловдив (определение за одобряване на споразумение) е осъден и
наказателното производство спрямо него е прекратено. Процесуалната
допустимост да бъде разпитван като свидетел по делото е правилно обсъдена
от съда. От показанията му се установява: предхождащата инкриминираното
деяние среща на тримата и свид. И., при което в питейно заведение в селото
употребили алкохол; че в късните часове на инкриминираната дата бил
извикан от дома си от подсъдимите „двамата братя“ и свид. Н.И., за да
10
отидат „за желязо“, като му съобщили още, че „има желязо при този човек“;
че в двора на пострадалия свидетел влезли чрез прескачане на ограда на
съседен имот; че било тъмно, но имало запалена лампа; че при излизането на
собственика от къщата по- малкият брат (подс. С.) му казал „дай парите“, при
което получил отговор от пострадалия, че няма пари; че „братята“ го ударили
един- два пъти; че пострадалият взел два ножа, за да се отбранява; че единият
от ножовете свидетелят лично взел от ръката му; че чрез бутане двамата
братя са съборили пострадалия на земята; че не носели маски; че докато
блъснали пострадалия на земята свид. Н.И. избягал, но след като излезли с
количка от дома на пострадалия и той се присъединил към тях; че количката
взели от двора на същата къща, като я бутал подс. М.. За обстоятелствата, за
които е била приложена техниката на чл. 281, ал. 2 вр. с ал. 1 от НПК, следва
да бъде ценено заявеното в хода на ДП, като съобщено в момент, по- близък
да инкриминираните събития. Следва да се констатира още, че се касае за
несъществени различия.
Не подлежи на кредитиране заявеното и от този свидетел, че от дома на
пострадалия свидетел са отнели единствено количка, тъй като това
противоречи на съобщеното от самия пострадал и на вече обсъденото
наличие на вещи, идентични с инкриминираните в стая от имота, в който се е
намирал домът на подс.М. и семейството му. Това е отразено в протокола за
претърсване и изземване и приложения към него фотоалбум (л. 38-38 и 41-50
от ДП).
Задълбочено, при съпоставка с изводимото от останалите
доказателствени източници са били обсъдени показанията на св. Н. И.,
депозирани в хода на съдебното следствие (л. 71-73 НОХД№1567/23г.) и
присъединените такива от ДП по реда на чл. 281, ал. 1, т. 1 от НПК (л.136 –
137 по ДП). Съображенията на първоинстанционния съд относно
подлежащите на възприемане факти, респ. тези, за които показанията му са
недобросъвестни, са аргументирани, правилни и споделяеми. Този свидетел,
макар да не е придобивал в нито един момент качество на обвинено по
настоящето дело лице, несъмнено е заинтересован от изхода на делото
поради:1. установените близки приятелски отношения между него,
подсъдимите, св. М. Д., при което е логично той да се опитва да депозира
показания, обслужващи избраната от подсъдимите линия на защита и 2. по
делото е несъмнено установено, вкл. и от показанията на свидетеля, че той е
знаел за намерението на подсъдимите и св. Д. да извършат нощен набег в
двора на пострадалия с цел да крадат вещи от там, при което сам се е
съгласил да се включи, но при пристигането пред имота се е отказал и е
решил да остане отвън. Не е взел участие нито в принудата, нито в
изнасянето на отнетото от дома на собственика, но е придружил двамата
подсъдими и свид. Д. и при отдалечаването от местопрестъплението, при
което отнемането на инкриминираните вещи му е било известно.
Констатацията на окръжния съд, че в хода на съдебното производство
свидетелят е депозирал показания, целящи да обслужат избраната от
11
подсъдимите, и най- вече от подс. М. защитна позиция, е правилна. От
подлежащите на кредитиране показания на този свидетел се установяват
значими за предмета на делото факти. Заявени и в двете фази на процеса са:
причината да се отправят към дома на пострадалия свидетел на
инкриминираната дата е била желанието да отнемат вещи- „имаше бакър в
тази къща“; такива били взети. От подлежащите на кредитиране
първоначални показания на свидетеля се установява: срещата на четиримата-
тримата извършители и този свидетел на инкриминираната дата в питейно
заведение; предложението на „Д.“ да отидат да вземат железа от „едно
място“; отиването на четиримата до това място; отнемането от подсъдимите и
св. Д. на желязо, което било в количка и „бакър“- меден кабел, навит на кръг,
с бяла обвивка; оставянето на бакъра под диван в стаята на „*“- подс. Н. М., а
количката подс. Д. С. оставил в необитаема и необзаведена стая. На
кредитиране подлежи и заявеното от този свидетел пред съда, че при
приближаване до дома на пострадалия започнали да лаят кучета, „старецът“
запалил лампата, излязъл, после „дъртият“ влязъл „да вземе нещо като нож“,
но паднал и се развикал. Тук следва да се отчете, че в момента на падането
свидетелят е бил отдалечен от мястото и е логично да не види действията на
подсъдимите, предпоставили падането на пострадалия.
Контролираният съд е подложил на задълбочен анализ показанията на
пострадалия от процесното деяние свидетел Т. Ч.- л. 44-47 от съд. дело и
присъединените по реда на чл. 281, ал. 5 вр. с ал.1, т. 1 и т. 2 от НПК такива
от ДП(стр.131 от ДП). Същият, с оглед това му качество, несъмнено е
заинтересован от изхода на делото, макар да не се е ползвал от правото да се
конституира като гр. ищец и/или частен обвинител. След извършена
внимателна съпоставка на заявеното от пострадалия с изводимото от
останалите доказателствени източници правилно е преценено при
проведените по делото разпити той да е бил добросъвестен, а показанията му-
убедителни, последователни, вътрешно непротиворечиви в тяхната цялост и
кореспондиращи с другите доказателства по делото, поради което същите са
приети с доверие. Противоречията между заявеното в двете фази на процеса
съдът е обосновал с продължителния времеви период от момента на
събитията до разпита му пред съда, при което е дал вяра на по- рано
депозираните показания. Съдържащи по- подробна информация за събитията
от инкриминираната вечер са показанията му пред съда. От показанията на
този свидетел се установяват: времето и мястото на извършване на
престъплението; вида на отнетите му движими вещи; конкретните действия
на нападналите го две непознати за него лица; поредица от действия на
нападателите; колко ножа е имало на масата в дома му, колко ножа е успял
да вземе, какво се е случило с ножа, който е държал в ръката си; описанието
на третото лице; дали е наранил някой от нападателите си. Със споделяеми
мотиви окръжният съд е приел, че по делото отсъства разпознаване на
подсъдимите от пострадалия свидетел, а съотнасянето на част от заявените от
него факти към присъстващите в залата подсъдими няма такава стойност. От
12
тях се установява лицето, което първо го посрещнало на вратата на дома му,
да го е ударило с дърво(подобна на бастуна му) в гърдите. Такава пръчка е
иззета и приложена като веществено доказателство по делото, като е била
открита близо до входа на къщата, (според протокола за оглед е с дължина
95см, отразена е и във фотоалбума към него - снимка 2 и 4); установява се
още, че същият подсъдим го отблъснал назад,той залитнал, но не паднал, тъй
като блъскащият го бил хванал за ръцете му; след блъскането му назад по -
ниският му поискал парите, а другият нападател, явяващ се по-високия от
двамата подсъдими, претърсил джобовете му. Тук следва да се констатира, че
претърсването на джобовете на пострадалия е реализирано именно от подс. С.
( според св. Д.), при което предходно възпроизведените от пострадалия
действия на другия от нападателите му се съотнасят към подс. М.; след като
не открили пари в дрехите му, по-високият от нападателите му /подс.С./ го
ударил с 2-3 юмрука в лицето, заедно с третия съучасник; двамата го
избутали навътре в къщата и по-високият го удрял в главата с твърд предмет,
а по-ниският /подс.М./ му държал ръцете отзад; при едно от блъсканията
пострадалият залитнал и се ударил в огледалата в антрето на къщата, които се
счупили. Правилно е съотнесено от контролирания съд, че в протокола за
оглед са констатирани счупени огледални парчета на местопроизшествието -
на земята и на дивана до входа на къщата, в антрето й. На кредитиране
подлежи заявеното от същия свидетел в присъединените от досъдебното
производство показания, че в момент на падане от негова страна на земята е
бутнал един от нападателите си със себе си; че все пак успял да се изправи,
пресегнал се и взел нож от масичката в антрето на къщата му; по-високият
/подс.С./ забелязал това и издърпал ножа от ръката му, острието и дръжката
на ножа се разделили, като острието останало в ръката на нападателя, който
го изкривил( на местопроизшествието е открито и приобщено като ВД по
делото чрез протокола за оглед изкривено острие на нож и дръжка на нож);
след като ножът му бил отнет, той се пресегнал за втория нож на масата,
който бил по-голям по размер, замахнал да прободе единия от нападателите
си, но другият измъкнал ножа от ръката му, а по- късно го хвърлил навън;
съпротивата му е била сломена с последващото му събаряне на пода от
нападателите му, когато вторият нож останал у тях, а той самият останал на
земята и започнал да вика за помощ.
Упражненото спрямо пострадалия насилие (несподеляемо твърдяно от
подсъдимите и свид. Д. като отговор на негова „агресия“) се установява и от
обективно установени данни по делото, изводими от експертното заключение,
според което от нанесения побой са оставени следи по тялото и лицето на
пострадалия Ч.: две охлузвания на челото вляво; кръвонасядане, което
обхваща кожата над дясната вежда, горния и долния клепач на дясното око;
охлузване в лява лицева половина; охлузване на шията; охлузване на лява
предмишница; охлузване на 1-ви пръст на лявата ръка. Според вещото лице
тези травматични увреждания са причинени от удар или притискане с или
върху твърд тъп предмет и/или неговото тангенциално действие и отговарят
13
на давност от около 2-ро-3-то денонощие като е възможно да са получени по
начин и по време така както е съобщил пострадалият. На същият е било
причинено болка и страдание без разстройство на здравето.
На кредитиране подлежи заявеното от св. Ч., че: не е видял оттеглянето
на извършителите от имота му; не сочи да е възприел изнасяне на вещи от
двора му, но липсата на такива установил по-късно, когато оглеждал имота
си; че било тъмно, самият той не е с добро зрение и поради динамичната
обстановка, при която е видял нападателите си предвид нанесеният му от тях
побой не би могъл да ги разпознае, включително и по глас.
Настоящият съд намира, че от доказателствената съвкупност следва да
бъдат изключени кредитираните от окръжния съд показания на св.И. В.(л. 75-
гръб- л. 78 от съд. дело) и присъединените такива от ДП. Към момента на
инкриминираното деяние и до приключване на производството пред ПдОС
той не е бил сред кръга лица, които съобр. чл.118 от НПК( в редакцията му
до изм. с ДВ бр. 18 от 1.03.2024 г.) не могат да участват като свидетели. След
изменението на същата норма с ДВ бр. 18 от 1.03.2024 г. е установена забрана
да имат качество на свидетели по делото и лицата, които са извършвали
“разузнавателни беседи по смисъла на Закона за Министерството на
вътрешните работи“. Следва да се констатира, че нито ЗМВР, нито НПК,
нито друг общодостъпен нормативен акт съдържат определение на понятието
„разузнавателна беседа“. Този израз е споменат единствено в чл. 10, т. 1 от
ЗМВР като един от способите за извършване на оперативно- издирвателна
дейност. Липсата на дефиниция обуславя необходимост от тълкуване волята
на законодателя, чрез анализ на мотивите за изменението на закона.
Прочитът им сочи въплътената в актуалната редакция на чл. 118, ал. 2 от НПК
идея на законодателя да следва възприетото от съдебната практика
виждане(след осъдителните решения на ЕСПЧ, вкл. делото "Д. М."-жалба №
34779/09) за недопустима доказателствената стойност на показанията на
свидетели- полицейски служители, провеждали оперативна беседа със
заподозряно лице. Законодателната промяна е наложена от необходимостта за
пълно транспониране на изискванията на Директива 2012/13/ЕС на
Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 г., установяваща правила
относно правото на информация на заподозрените или обвиняеми лица
относно техните права в наказателното производство и относно обвинението
срещу тях. С обсъжданото изменение на чл. 118, ал.2 от НПК по
законодателен път се обезпечава правото на защита от най-ранен етап от
протичащото разследване, като се препятства изобщо възможността да бъдат
разпитвани като свидетели полицаите, пред които заподозреният преди
привличането му като обвиняем е възможно да е направил самопризнание.
Законодателят не разграничава случаите на отсъствие и на направено такова.
Щом полицейски служител е провеждал „разузнавателна беседа“ със
заподозрян, той не може да бъде разпитван като свидетел в наказателното
производство.
За св. В. тази забрана е приложима, тъй като по силата на чл. 3 от НПК
14
при изменение на процесуалния закон той се прилага към неприключилите
наказателни производства, освен ако в преходните и заключителните
разпоредби не е предвидено друго. Изменението действа ex nunc, като се
счита, че регламентира по-добра процедура от отменените правила. В
ЗИДНПК, обн. с ДВ бр. 18 от 1.03.2024 г., отсъства разпоредба, която да
изключва приложението на чл. 118, ал. 2 от НПК в заварените случаи. По
изложените съображения показанията на св. В. следва да се изключат изцяло
от доказателствената съвкупност.
На същото основание следва да се изключат от доказателствената
съвкупност и показанията на св. свид. Т. П. ( л. 74-75 от НОХД№1576/2023г.).
Внимателният им прочит сочи той също да е провеждал беседа не само със
свид. И., който не е имал качество на обвинено лице по настоящето дело, но и
с подс. Н. М.. Заявеното от този свидетел, че „ при беседата с Н./Д./ много не
съм разговарял с него, същият нямаше желание да дава обяснения.. При
беседата поясни, че е нямал желание да участва… не е влизал в двора и не е
влизал при пострадалия“( л. 74 гръб) го съотнася към лицата, сочени в
актуалната редакция на чл. 118, ал. 2 от НПК. В настоящия момент и за него
съществува процесуална недопустимост да има качество на свидетел.
Показанията на последните двама свидетели настоящият съд изключва
от доказателствената съвкупност изцяло. Това не се отразява на направената
от първостепенния съд оценка на доказателствата, тъй като за нито едно от
тях сочените показания не са били единствено основание за кредитиране,
респ. дискредитиране на заявеното от подсъдимите и свидетелите. Това не
внася промени и във възприетата по делото фактическа обстановка на
извършеното.
Пловдивският окръжен съд е кредитирал изцяло заключенията на
изготвените по делото експертизи и този подход е правилен. Видно е, че те са
задълбочено изготвени, от лица с изискуемите специални знания и опит,
които са изследвали съществените за предмета на делото обстоятелства.
Според заключението на приетата след разпит на вещото лица съдебно-
медицинска експертиза но пострадалия (л. 146-147 от ДП), са установени
следи по тялото и лицето на св. Ч., както следва: две охлузвания на челото
вляво; кръвонасядане, което обхваща кожата над дясната вежда, горния и
долния клепач на дясното око; охлузване в лява лицева половина; охлузване
на шията; охлузване на лява предмишница; охлузване на 1-ви пръст на лявата
ръка. Според вещото лице тези травматични увреждания са причинени от
удар или притискане с или върху твърд тъп предмет и/или неговото
тангенциално действие и отговарят на давност от около 2-ро - 3-то денонощие
като е възможно да са получени по начин и по време така както е съобщил
пострадалия. На същият е било причинено болка и страдание без
разстройство на здравето.
Заключението на експерта умело е било ползвано от съда за съпоставка
на така установените наранявания с твърденията на подсъдимите и
15
свидетелите Ч., И., Д. относно различно заявените действия по реализиране
на насилието спрямо него. Направеният извод, че така установените
травматични увреждания са получени по възпроизведените от пострадалия
време и начин, е правилен.
От заключението на стоково-оценъчната (л. 161-163 от ДП) се установява
стойността на инкриминираните вещи- 91,91 лв.
В подкрепа на заявените от обвинителната власт доказателства, както
правилно е констатирал и окръжния съд, са приложените по делото
веществени и писмени доказателства, изводимото от писмените
доказателствени средства.
Веществените доказателства са надлежно приобщени към
доказателствената съвкупност чрез прококолите за: 1. оглед на
местопрестъплението(л. 13-15 и фотоалбум л. 16-27 от ДП) на 06.03.2023 г. и
2. за претърсване и изземване ( л. 38- 39 и фотоалбум л. 41-50 от ДП).
Иззетите от дома на подс. М. вещи са били обект на оглед ( л. 1 и фотоалбум
към него л. 172-184 от ДП) и при това се установява те да са от вида вещи,
които пострадалият свидетел твърди да е установил като липсващи му след
деянието. Същите са му били върнати, като направеното от същия свидетел
изявление в тази насока (в разпита му пред съда) е, че са му върнати вещи,
които му принадлежат.
ІV. По приложението на закона:
При така възприетата фактическа обстановка, възприета въз основа на
надлежен анализ на доказателствата по делото, не е налице и претендираното
от подс. М. и защитата му нарушение на материалния закон с приетото, че
той е осъществил престъпление по чл.199, ал.1, т.4 НК вр. с с чл.20, ал.2, във
вр. с ал.1 вр. с чл.29, ал.1, б. „б“ от НК, като е доказано и неоспорваното от
подс. С. престъпление по чл. 198, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с ал.1 от
НК.
И двамата подсъдими са пълнолетни, психически здрави и не съществува
съмнение относно годността им да бъдат субекти на посочените
престъпления.
Правилно първостепенният съд е приел, че в съучастие помежду си и със
св. М. Д. на инкриминираната по делото дата те са извършили координирани,
целенасочени действия в изпълнение на предварително взетото решение да
отнемат от владението на Т. Ч. от село * инкриминираните по делото вещи в
обема, за който им е възведено обвинение, а именно:1 бр. черен четирижилен
кабел без надпис, с дължина 200 см. на стойност 3,20 лева;1 бр. черен
четирижилен кабел без надпис, с дължина 166 см. на стойност 2,65 лева;1 бр.
черен петжилен кабел без надпис, с дължина 218 см. на стойност 5,45 лева;1
бр. черен трижилен кабел без надпис, с щепсел в единия край и клеми в
другия край, с дължина 193 см. на стойност 3,40 лева;1 бр. бял четирижилен
кабел без надпис, с дължина 13,93 м на стойност 22,29 лева;1 бр. бял
четирижилен кабел без надпис, с дължина 330 см. на стойност 5,28 лева; 1 бр.
16
бял четирижилен кабел без надпис, с дължина 435 см на стойност 6,96 лева;1
бр. бял четирижилен кабел без надпис, с дължина 414 см. на стойност 6,63
лева; 1 бр. сив четирижилен кабел без надпис, с дължина 394 см. на стойност
6,30 лева;1 бр. бял трижилен кабел без надпис, с щепсел в единия край, с
дължина 150 см. на стойност 2,75 лева;1 бр. ръчна строителна количка на
стойност 27,00 лева, всичко на обща стойност 91, 91 лева, обл.Пловдив, с
намерение да ги присвоят, като за това са употребили сила.
С действията си подсъдимите са прекратили фактическата власт на
собственика на предмета на престъплението върху същия и са установили
своя такава. За отнемането на вещите и двамата подсъдими употребили сила
спрямо пострадалия, при което му причинили травматични увреждания,
довели до болка и страдание за същия(леки телесни повреди по смисъла на
чл.130, ал.2 от НК). Силата, приложена от подсъдимите е била насочена към
сломяване съпротивата на пострадалия, който е реагирал на движението на
хора в двора на имота му, видял подсъдимите, попитал ги кои са и какво
правят, с което ясно изразил несъгласието си с присъствието им там изобщо,
при което негово съгласие за отнемане на вещите не може да се обсъжда.
Именно с цел да попречат на пострадалия да осуети намеренията им
подсъдимите му нанесли удари, по който начин създали обстановка за
безпрепятствено извършване на деянието по отнемане на вещите.
Упражненото физическо въздействие е предшествало отнемането и е било
средство за преодоляване съпротивата на пострадалия, като обективно е
улеснило отнемането на инкриминираните вещи. Престъплението е
резултатно и в случая е довършено, тъй като предметът на престъплението
преминал във фактическата власт на извършителите, които се отдалечили от
местопроизшествието заедно с ръчната количка и кабелите, собственост на
пострадалия, при което са установили собствена фактическа власт върху тях.
От обсъденото по- горе обременено съдебно минало на подс.М. следва
извод, че е извършил деянието при условията на опасен рецидив, в
предвидената в чл.29, ал.1 б.“б“от НК форма. Той е бил двукратно осъждан за
извършени престъпления от общ характер, наложеното му наказание е било
лишаване от свобода в размер под една година всяко, второто такова
наказание е изтърпяно ефективно до 09.04.2020 г. За нито едно от двете
осъждания не е изтекъл срокът по чл. 30 от НК.
Правилно е прието още престъплението да е извършено с пряк умисъл,
като в представите на всеки от дейците е било налице съзнание, че действа
дружно, подпомаган и от други две лица, че общата им цел е отнемане на
чужди на дейците вещи, че за това отнемате силом сломяват съпротивата на
владелеца им. Изложените в тази насока мотиви от първостепенния съд се
споделят изцяло и от настоящия.
Направените пред въззивния съд възражения за отсъствие на
доказателства, които да установяват подс. М. като участник в
инкриминираните по делото събития, са били наведени и пред
17
първостепенния съд, при което са намерили убедителен отговор. И според
въззивната инстанция възражението е неоснователно.
Източник на доказателства за участието на този подсъдим са обясненията
на подс. С.(брат на подс. М.), депозирани в хода на съдебното следствие. Той
ясно описва, че на мястото, за което дава сведения са били четиримата-
двамата подсъдими, М.(св. Д.) и Н.(св. И.),който напуснал дома на
пострадалия, като използва множествена форма за вземането на решение за
посещение на имота на пострадалия, за упражнената спрямо него принуда, за
изнасянето на вещите (в признатия от подсъдимия обем- количка). Ясно
заявява удар на подсъдимия да е нанесъл всеки от нежеланите трима
посетители, вкл. и подс. М.. Тези обяснения за депозиралия ги подсъдим са
самоуличаващи го, при което следва да се констатира, че не е налице
нарушение на установената в чл. 116, ал. 1 от НПК забрана, нито са
единствен източник на доказателства и за дейността на подс. М.. Налице са и
други доказателства, изводими от разнородни доказателствени източници,
които са установени със средствата на процеса и са в унисон с обясненията на
подс. С., поради което те не могат да бъдат единствено "оговор", сам по себе
си недостатъчен за формиране на извод за виновно поведение и за авторство.
Касае се за "оговор" не от класически тип, тъй като в обясненията си
подсъдимият С. не се отрича от личния си принос в осъществяване на
престъпната дейност и не приписва извършването на престъпление
единствено на останалите участници в деянието, в частност – и на подс. М..
Твърденията му и за собственото, и за на съучастника му поведение
кореспондират с кредитираните показания на свид. Н. И., депозирани при
разпита му пред съдия в хода на ДП, в които описва участието на подс. С., а
така също сочи „*“ /името, с което е известен подс. М./ като активен участник
в отнемането на вещите. В същия смисъл са и кредитираните от съда
твърдения на св. Д.. Самият пострадал последователно твърди да е бил обект
на нападение от три лица, две от които са му нанасяли удари. При несъмнено
установеното св. Ив. да не е влизал в имота, то логичният извод е третото
лице да е било съобщеното от подс. С., от св. И., от св. Д.- подс. М..
Направеното от подс. С. признание(както и показанията на свидетелите И., Д.,
Ч.) е в съответствие и с обективно установеното по делото, че от дома,
обитаван от двамата братя Д. С. и Н. М. ( л. 75 от ДП) са намерени и иззети
вещи, идентични с отнетите от дома на пострадалия свидетел, а както беше
вече отбелязано, те са му върнати и той убедено сочи да е получил обратно
именно отнетото му. Заявеното от подс. С., от св. Д., от св. Ч., че последният
е бил обект на физическо насилие с немалък интензитет се потвърждава и от
обективно установените травматични увреждания по последния. В
обобщение- обясненията на подс. С. и за собственото му участие в
разследваното по делото събитие, и за участието на съпроцесника му- подс.
М., са подкрепени в достатъчна степен от други доказателства.
Макар и ненаведено пряко като оплакване от подс. С. и защитника му
адв. У., то подлежи на обсъждане като съставомерен признак на
18
престъплението( принудата) твърдението на подсъдимия, че той и
придружилите го лица са били обект на „агресия“ от страна на пострадалия
свидетел и упражнените от тях спрямо него действия са били „за да се
защитят“. На първо място следва да се констатира, че такава „агресия“ не
може да се обсъжда с оглед установеното по делото влизане на подсъдимите
не само в имота, но и в жилището(остъкленото антре) на пострадалия, при
това нощем, което обосновава допустимостта на действията му(защитни
според настоящия съд). На следващо място следва да се изтъкне, че след като
са били забелязани като нежелани посетители в двора на пострадалия и трите
лица са имали избор да се оттеглят оттам или да продължат намисленото,
като сломят възможността на собственика на имота да ги възпрепятства. Те са
избрали второто, отправяйки се от двора към предверието на къщата. Именно
там са нанесли множество удари върху пострадалия, като пръв е започнал
подс. М. с намерената впоследствие на мястото дървена пръчка. Поискали са
парите му, не са получили такива. Блъскали са го, той паднал на земята,
чупейки огледала. Пострадалият свидетел, неукоримо при това, е понечил да
се защити с наличните в близост ножове, които също са му били
последователно отнети- първият от подс. С., вторият- от св. Д. Така
преценени сочените събития установяват, че през цялото време пострадалият
възрастен човек е бил обект на яростна физическа атака. Неуспешните му
опити да отблъсне нападателите си с нож са в рамките да допустима защита
срещу непосредствено противоправно нападение. Несподелимо е виждането
на подс. С., отстоявано и от защитника му, че е бил обект на „агресия“ от
пострадалия и действията им( негови и на другите двама участващи) не са
били насочени към сломяване на съпротива, а са имали защитен характер.
V. По размера на наказанията:
Направените в протеста оплаквания за явна несправедливост на
наложените наказания са основателни.
За извършеното от подс. С. престъпление по чл. 198, ал.1 от НК се
предвижда наказание от три до десет години лишаване от свобода.
За извършеното от подс. М. престъпление по чл. 199, ал.1 т.4 вр. чл. 198
ал.1 вр. чл. 29 ал.1 б.“а“ и б.“б“от НК предвиденото наказание е лишаване от
свобода от пет до петнадесет години, с алтернативно кумулативна санкция
конфискация до една втора от имуществото на виновния.
Окръжният съд е определил наказанията при следните
индивидуализиращи отговорността на дейците обстоятелства:
1. За подс. С. като смекчаващи са намерени чистото му съдебно минало,
направеното пред съда самопризнание, при което е дал подробни обяснения
за деянието, ниската стойност на имущественият предмет на престъплението-
значително под една минимална работна заплата за страната към
инкриминираната дата.
Срещу така приетото не се отправят възражения в протеста, доколкото
19
упреците са срещу придаването на прекомерна тежест на последното
обстоятелство.
Прокурорът намира за коректно възприети от окръжния съд и
отегчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства: навлизането в
имота на пострадалия нощно време, напредналата възраст на пострадалия- на
75 години, причиняването на няколко леки телесни повреди, реализирането
на престъплението в съучастие с още две лица.
В допълнителния протест и пред настоящия съд прокурорът отстоява
виждане, че като такова обстоятелство следва да се счита установеното по
делото, че през 2013 г. този подсъдим е осъждан за имуществено
престъпление, реализирано спрямо същия пострадал. Изразеното становище е
несподеляемо. Доколкото по делото е несъмнено установено, че е настъпила
реалибитация за коментираното осъждане, то по силата на закона всички
последици от него са заличени. Не могат да се извеждат никакви
неблагоприятни за подсъдимия изводи, основани на осъждане, за което е
реабилитиран.
Неотчетени, ненаведени от прокурора, но несъмнено налични според
настоящия съд са обстоятелства със значителен негативен потенциал, които
формират извод за завишена обществена опасност и на деянието, и на
дейците: употребената по- тежка по форма принуда- физическа, при това със
значителен интензитет. Трима здрави, млади мъже, сред които и този
подсъдим, са удряли и блъскали до събаряне(двукратно) на земята самотно
живеещ, възрастен мъж. Те са били неразколебими и неустрашими в
действията си, реализирайки физическата си агресия дори след опитите на
последния да им се противопостави с нож, двукратно отнемайки оръжието му
за самозащита. И тримата са били наясно не само с количественото, но и с
явното си физическо надмощие и на всеки от тях, и на тримата заедно над
пострадалия. Въпреки това са му нанесли множество удари. Налице е ярко
изразена престъпна упоритост- даже опасността да бъдат прободени с нож не
ги е възпряла да осъществят намисленото.
Въззивният съд счете оплакването на прокурора за явна несправедливост
на наложеното на подс. С. наказание за основателно.
Решаващата инстанция не е оценила коректно сумарното смекчаващо-
отегчаващо действие на доказаните по делото индивидуализиращи
обстоятелства и в резултат на това е определила наказание, несъответно на
обществената опасност на деянието и дееца и негодно да обезпечи целите по
чл. 36 от НК. Вярно е, стойността на предмета на престъплението е ниска, а
депозираните от подсъдимия обяснения са спомогнали съществено за
разкриване на обективната истина. Тези смекчаващи обстоятелства обаче не
биха могли да се противопоставят успешно на отегчаващите такива като
формират извод за справедливост на наказание, незначително надвишаващо
минималния размер на предвиденото за съответното престъпление.
Индивидуализиращите отговорността на дееца обстоятелства убедително
20
сочат, че за постигане целите по чл. 36 от НК е необходимо изолирането на
дееца от обществото за по-продължителен период от определения от
окръжния съд. Според настоящия съд съответно на установената по делото
обществена опасност на деянието и дееца и годно да обезпечи целите, които
преследва е наказание, определено при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, но значително над минимума- четири години и
шест месеца лишаване от свобода. В сочения смисъл присъдата следва да
бъде изменена. Наказание в размера, поискан от прокурора- шест години
лишаване от свобода, би имало неоправдано репресивен характер.
Оплакването на подсъдимия и защитника му, че следва подс. С. да
понесе по- ниска санкция от определената му с обжалваната присъда, по
изложените по- горе съображения, е неоснователно. Аргументът, че подс. С.
не е осъществил принудата спрямо пострадалия, а се е защитавал, вече беше
обсъден и оценен като неоснователен. Налагането на наказание под сочения
от настоящия съд размер няма да способства за поправяне и превъзпитание
на подсъдимия, нито ще въздейства предупредително и възпиращо върху
останалите членове на обществото.
Не са налице матералноправните предпоставки за приложение на чл. 55
от НК, както правилно е приел и окръжният съд.
2. За подс. Н. М. окръжният съд е намерил като смекчаващо отговорността
му обстоятелство единствено ниската стойност на имущественият
предмет на престъплението, значително под размера на установената към
инкриминираната дата минимална работна заплата за страната.
Възстановяването на вещта не се дължи на усилия на самия подсъдим,
нито на съпроцесниците му, за да се отчита като смекчаващо
обстоятелство
Като отегчаващи и за този подсъдим правилно са отчетени навлизането в
имота на пострадалия нощно време, напредналата възраст на пострадалия(на
75 години), причиняването на св. Ч. на няколко на брой леки телесни повреди,
реализирането на престъплението при усложнената престъпна форма на
съучастие с още две лица.
И за подс. М. следва да се констатира също наличието на неотчетени като
отегчаващи отговорността обстоятелства по- тежката форма на употребената
принуда, престъпната упоритост на дееца и прекомерността на упражнената
сила от трима здрави, млади мъже спрямо възрастен, самотно живеещ мъж.
Въззивният съд счете за основателно оплакването на прокурора за явна
несправедливост на наложеното на подс. М. наказание.
Общото смекчаващо-отегчаващо действие на доказаните по делото
индивидуализиращи обстоятелства не е правилно оценено от окръжния съд и
това е рефлектирало върху преценката му за справедлив размер на
наказанието, способстващ постигане на целите по чл. 36 от НК. Неправилно
първостепенният съд е проявил едно неоправдано снизхождение, като е
21
намерил, че наказанието следва да бъде определено в размер, близък до
санкционния минимум. Ниската стойност не е от такова значение, което да
надделее над проявеното неуважително отношение и несъобразяване с
възрастта и слабостта на пострадалия. На това единствено смекчаващо
отговорността обстоятелство са противопоставими множество отегчаващи,
всяко от което със значителна тежест. И според настоящия съд наказанието
следва да бъде определено под средния предвиден за престъплението размер,
но близък до него- девет години лишаване от свобода. Предложеното от
прокурора наказание от дванадесет години лишаване от свобода би било
прекомерно тежко.
Наведените от подсъдимия и защитника му адв. Б. възражения за
доказателствена необезпеченост на обвинението бяха вече обсъдени като
неоснователни. Виждането на защитника, че нападението е било реализирано
от пострадалия спрямо подсъдимите също беше обсъдено и отхвърлено.
Коректни и подлежащи на потвърждаване са решенията на окръжния съд
относно приложението на чл. 59 от НК, режима на изтърпяване на
наказанията за всеки от подсъдимите, разноските и веществените
доказателства. Те не се и атакуват пред въззивната инстанция.
При цялостната служебна проверка на присъдата съдът в настоящия
състав не откри основания за нейната отмяна или други основания за
изменение.
Воден от горното и на основание чл. 334, т. 3 вр. чл. 337, ал. 2, т. 1 НПК,
Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № 95/12.12.2023г. на Окръжен съд- Пловдив,
постановена по НОХД № 1567/ 2023 г., като УВЕЛИЧАВА:
наложеното на подсъдимия Н. В. М. наказание лишаване от свобода от 6
години на 9 години и
наложеното на подсъдимия Д. Д. С. наказание лишаване от свобода от
три години и шест месеца на четири години и шест месеца.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест пред Върховния
касационен съд в 15-дневен срок от съобщението до страните за неговото
изготвяне .
Председател: _______________________
22
Членове:
1._______________________
2._______________________
23