Р Е Ш Е Н И Е
№ 49
Гр.Оряхово,20.07.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Оряховският районен съд, в публично съдебно заседание на седемнадесети
юни две хиляди и двадесета годИ.в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:И.КЪНЕВА-САНКОВА
при секретаря А.Бориславова, като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 422 по описа за 2019 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
От И.А.М., с ЕГН ********** *** против Б.И.М.,
с ЕГН **********,***, е предявен иск с правно основание чл.32 ал.2 СК, вр.чл.127 ал.2 и чл.86 ал.1 ЗЗД, за
осъждане на ответника, да заплати на ищцата И.А.М., сумата от 21 005.70 лв./двадесет и една
хиляди и пет лева и седемдесет ст./, представляваща половИ.та от сумата от
42 011.41 лв., платена от ищцата за погасяване на кредити към „ОББ“ АД и
„ЮРОБАНК и Еф Джи България“ АД, ведно със законната лихва върху сумата, считано
от предявяване на иска, до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се сочи, че страните са
бивши съпрузи, като бракът е сключен на 01.10.1978 г. и е прекратен с влязло в
сила решение на 28.03.2018 г. по гр.д. № 6/2018 г. на ОРС. Ищцата твърди, че по
време на брака, е изтеглила два банкови кредита за задоволяване нуждите на
семейството. Първият е отпуснат по Договор за предоставяне на потребителски
кредит без обезпечение, сключен между нея и „ОББ“ АД на 13.12.2007 г., като е
усвоена сума в размер на 5 500 лв. /пет хиляди и петстотин лева/ На
22.12.2017 г., кредитът е изцяло погасен от ищцата, като общо е платена сума в
размер на 10 551.32 лв., от които главница в размер на 5 500 лв.,
лихви в размер на 4 678.42 лв., застраховка в размер на 276.65 лв., такса
управление на кредита в размер на 96.25 лв.
Сочи се, че вторият кредит е отпуснат по
Договор № FL397336/29.04.2008 г. с
„ЮРОБАНК и Еф Джи България“ АД, като е усвоена сума в размер на 12 600 лв.
към м.юли 2014 г. са заплатени 75 месечни вноски в общ размер на 12 990.75
лв. На 11.08.2014 г., ищцата е предоговорила договора за кредит, като отпуснати
средства в размер на 10 734.00 лв. На 27.03.2019 г., кредитът е изцяло
погасен, като общо ищцата е заплатила сума в размер на 18 478.34 лв.
Ищцата твърди също, че общо към банковата институция е върнала сума в размер на
31 460.09 лв. и всички погасителни вноски по кредитите са направени
единствено от нея, тъй като тя е тази, която преимуществено е реализирала
доходи по време на брака.
В ИМ се твърди, че усвоените пари са
послужили за общите потребности на членовете на семейството главно за
снабдяване с храна, стоки, продукти, лични нужди на членовете на семейството.
Счита, че с оглед посоченото, е налице нарушаване в имущественото равновесие на
двамата бивши съпрузи, което ще се възстанови единствено като ответника поеме
припадащата му се част от това, което е платено за погасяването на дълговете от
ищцата.
Претендират се и направените по делото разноски, ведно с
адвокатско възнаграждение.
В подкрепа на
иска са представени писмени и гласни доказателства.
Направено е
искане за допускане на съдебно икономическа експертиза и за събиране на гласни
доказателства.
В срока за отговор по чл.131 ГПК, от
ответника е постъпил писмен такъв, в който се оспорва предявеният иск като неоснователен
и недоказан. В отговора се сочи, че ищцата е похарчила изтеглените пари за
задоволяване на своите нужди за модни дрехи, обувки, екскурзии в чужбИ.и
пазарувала онлайн. Единствените пари, които е дала за нуждите на семейството, е
сумата от 1 200 лв., с които е платила смяната на дограмата на къщата, в
която тя живеела сама. Ответника сочи, че той живее в лятната кухня, която е
пристройка към къщата, хранели се отделно и не са имали общо домакинство от
2010 година. Твърди, че сумите изтеглени
по кредите са превеждани по нейна банкова сметка, ***. Сочи, че действително
вноските по кредитите е изплащала ищцата, тъй като е изразходвала парите само
за задоволяване на нейните нужди, нямащи нищо общо с тези на семейството.
Родената по време на брака между страните дъщеря се е омъжила още на 18 години
не е живяла през това време с родителите си.
На следващо място в отговора се сочи, че
потребителският кредит от 11.08.2014 г. с Юробанк България е усвоен от ищцата
след фактическата раздяла между страните през 2010 г. и ответника дори не знае
за това.
Счита, че искането на ищцата за заплащане
на сумата от 21 005.07 лв., представляваща половината от разходите и по
изплащане на теглените от нея банкови кредити за текущо потребление по време на
брака им е неоснователно и недоказано и като такова следва да бъде отхвърлено.
Към отговора е приложено Допълнително
споразумение към Трудов договор № 80/07.09.2011 г.
Претендират се и направените по делото
разноски.
В откритото съдебно заседание ищцата
редовно призована се явя лично и с пълномощника си адв. К.-***. Същата поддържа
предявения иск и оспорва писмения отговор.
За ответникът
редовно призован, се явява лично и с пълномощника си адв. Й.-***, която оспорва
ИМ и поддържа подадения писмен отговор.
Допусната и
изслушана е съдебно-икономическа експертиза със задача на вещото лице да
отговори на следните въпроси:
-кога
са усвоени и съответно погасени банковите кредити, от кого,
-какви са общите стойности на усвоените
средства, съответно-погасените, включително всички такси, застраховки,
неустойки и комисионни по кредитите.
Съдът,
като анализира и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Страните не спорят,
че са били съпрузи, като са сключили граждански брак на 01.10.1978 г, като им
бракът е бил прекратен с развод, с решение № 34/28.03.2018 г. по гр.д. № 6/2018
г. по описа на РС Оряхово. Не се спори и по отношение на това, че бракът е прекратен по реда на
чл.50 СК - по взаимно съгласие на съпрузите, като с решението съдът е утвърдил
постигнатото между страните споразумение относно предоставяне ползването на семейното жилище, издръжката
между съпрузите след прекратяване на брака и фамилното име на съпругата след
развода, което се установява от представеното по делото съдебно решение. Не се
спори също и че страните са били във фактическата раздяла от м.октомври 2010 г.
От представеното Удостоверение №
ИД-6194-27.03.2019 г. се установява, че между ищцата и Обединена Българска Банк
е бил сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит. без обезпечение от
13.12.2007г, като на ищцата на 14.12.2007г. е усвоила потребителски кредит в
размер на 5 500 лв. На 11.10.2012 г. кредита е предоговорен. Същият е
погасен изцяло на 22.12.2017 г. Общата платена сума по кредита е в размер на 10 551.32 лв.,
от които главница в размер на 5 500 лв., лихви в размер на 4 678.42
лв., застраховка в размер на 276.65 лв., такса управление на кредита в размер
на 96.25 лв.
Ответника не спори, че страна по този договор за кредит е била
именно ищцата и че кредитът е изтеглен по време на брака им.
От представеният Договор за потребителски кредит № FL397336/29.04.2008 г. без обезпечение, сключен
между ищцата И.М. и „Юробанк и Еф Джи България“ АД /с предишно наименование
Българска пощенска банка/ се установява, че на ищцата е отпуснат кредит в
размер на 12 600 лв. На 11.08.2014 г., ищцата е предоговорила договора за
кредит, като отпуснати средства в размер на 10 734.00 лв. На 27.03.2019
г., кредитът е изцяло погасен, като общо ищцата е заплатила сума в размер на
18 478.34 лв.
Не е спорно между страните, че страна по този договор за банков кредит
е била именно ищцата, който е изтеглен по време на брака и с ответника.
Страните не спорят, че ищеца в качеството си
на кредитополучател по тези договори за потребителски кредити, е заплащала
вноските за погасяването им, а и в договора
на ОББ е посочено тя да се погасява чрез преводи по сметка, която
кредитополучателят е длъжен да осигурява необходимите средства на посочения
падеж. В Договора за кредит с „Юробанк и Еф Джи България“ АД е посочено, че
кредитът се погасява безкасово, чрез удръжка от разплащателна или влогова
сметка на кредитополучателя в „Юробанк и Еф Джи България“ АД.
От разпита на
свидетелите доведени в с.з от ищцата се установява следното:
От
показанията си свидетелката ВалентИ.Николова се установява, че познава страните
по делото от дълги години. Ищцата познава, като добра домакиня и съпруга. През
годините семейството на страните имали финансови затруднения и се е случвало да
им дава пари на заем. Ищцата и е споделяла през 2007 г., че иска да изтегли
кредит от ОББ, тъй като не може да смогне с всички разходи на семейството. Тогава
с изтегления кредит си страните си купили кола. След около година, ищцата и
свидетелката отишли до офиса в гр.Оряхово на „Пощенска банка“ /„Юробанк и Еф
Джи България“ АД/, за да изтегли нов кредит. Със средствата от кредита ищцата
направила ремонт на къщата, сменили дограмата, подменили всички мебели.
Свидетелката сочи, че след ремонта, страните се разделили, като ищцата живеела
в къщата заедно с бащата на ответника, а ответника живеел сам в кухнята. По
това време ищцата работела в Кметството в с. Галово и получава заплата, но
никога не е носила скъпи дрехи. От нея знае, че е ходила на екскурзии в
Македония, Турция и Гърция, но те били организирани на местно ниво и били на
ниски цени. От разпита на свидетелката се установява също, че ответникът в периода 2007-2010 г.е бил без работа, като
в момента работи в ОбщИ.Оряхово.
Свидетеля
Валери Нинов в показанията си сочи, че със страните по делото били семейни
приятели, но отношенията им се влошили. Сочи,
че не знае дали са теглили кредити, но през 2006-2007 г. си купили ново
обзавеждане, дограмата сменили, купили си и лек автомобил „Ауди“. По това време
ответникът Б. не работел никъде, а ищцата била магазинерска в селския магазин и
това направило впечатление на всички в селото. След това отношенията между
страните по делото се влошили, всички в селото говорели, че живеят в една
къща,но по отделно, всеки си пазарува отделно. Престанали да бъдат семейни
приятели, но свидетелят е ходил да помага на ищцата – да и цепи дърва, да реже
асмите. Сочи, че в къщата е влизал преди три години и тогава е видял мебели,
фризер, хладилник, климатици. Сочи, че при новите придобивки живеела ищцата, а Б.
живеел в кухнята. По време на брака си имали три коли, като две от тях били
„Ауди“ и били купени в близък период от време и ги управлявал Б.. В показанията
си свидетеля сочи, че бащата на
ответникът живеел в мазата на къщата и за него се грижела ищцата, тя ходела да
му пазарува. Това го знаели всички в селото. Преди да почине ищцата наела един мъж и една жена,които да се грижат за
него, тъй като ходела на работа.
От разпита на
свидетелите доведени от ответника се установява следното:
В разпита си
свидетелката Цветана Иванова сочи, че познава страните по делото. Отношенията
им се влошили след 2009 г. като ищцата
живеела сама на етажа в къщата, а Б. живеел в пристройка към къщата.
Свидетелката сочи, че ищцата извършила ремонт на къщата, като сменила дограмата
с алуминиева. Знае че същата теглила заеми. Сочи също че ищцата е ходила на
почивки, на екскурзии с пенсионерския клуб от Оряхово. Свидетелката твърди, че
през годините ответникът е работил като шофьор на камион в ДАП, а след това бил
шофьор на ученически автобус. Свидетелката Иванова сочи също, че бащата на Б.
живеел в мазата на къщата, като И.имала пълномощно да му взима пенсията му.
Същата наела жена да го гледа, но той починал. Докато били живи родителите на Б.,
свидетелката твърди, че те плащали сметките за ток и телефон. След тяхната
смърт, тока плащал Б..Свидетелката твърди също, че когато е ходила в дома на
страните, те живеели разделено. Заявява, че знае че ищцата купила печка,
сменила е дограмата с алуминиева, а след развода си взела всички мебели. От
ищцата свидетелката знае, че е теглила заеми, тъй като нямали пари. Знае, че
страните притежавали и автомобили, които управлявал ответникът.
Свидетелката
Виолета Фердинандова сочи, че през 2010 г. се преместила да живее в Галово и
тогава поддържали приятелски отношения с ищцата. Сочи, че страните по делото
тогава не живеели добре, но живеели заедно. Към края на 2010г. ответникът се изнесъл в лятната кухня, а ищцата останала
в къщата, като всеки си имал
домакинство, отделно от другия. Свидетелката е твърди, че през годините ищцата
купила нов телевизор, камИ.с фурна, нов фризер и хладилник. Свидетелката сочи, че от ищцата знае че е
теглила кредити, но не знае в какъв размер. Докато са били близки, ищцата не е
споделяла за финансови затруднения, даже се е хвалила с покупките си, имала и
много тоалети. Ходила по два пъти в годината на почивки в Хисаря и Вършец, но
незнае дали е отсядала в хотел или на квартира.
От
заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза изготвена от
вещото лице П.О.А. се установява, че ищцата
е усвоила два банкови кредита- от „Юробанк и Еф Джи България“ АД /Пощенска
банка/ и от Обединена българска Банк АД.
На 29.04.2008
г., „Юробанк и Еф Джи България“ АД е отпуснал на ищцата кредит в размер на
12 990.75 лв., който кредит е предоговорен на 11.08.2014 г., със сумата от
10 734 лв. Общо към банката ищцата е погасила сумата от 18 478.34
лв., включваща главница 10 734 лв., лихви в размер на 7 469.34 лв. и
такси по обслужване на кредита в размер на 275.00 лв.
На 14.12.2007 г., ищцата е изтеглила кредит
от „ОББ“ АД, в размер на 8 967.72
лв., от които главница в размер на 5 500 лв., лихва 3 206.50 лв.,
застраховка 276.65 лв. и такси в размер на 96.25 лв.
Вещото лице
сочи, че кредитът е изплатен в размер на
10 813.78 лв., от които главница 5 500 лв., лихва в размер на
4 940.88 лв., включваща 3 206.50 лв.договорна лихва и 1 736.50
лв. просрочена наказателна лихва, 276.65 лв. застраховка и 96.25 лв. такси по
обслужване на кредита.
В
заключението е посочено също, че от погасените 10 813.78 лв., ищцата И.М.
е погасила сума в размер на 10 203.78 лв. Останалите 610.00 лв. са
погасени от ответника Б.И. на 30.09.2009 г. – 105.00 лв., на 30.10.2009
г.-105.00 лв., на 07.12.2009 г.-100.00 лв., на 29.12.2009 г.-100.00 лв., на
29.01.2009 г.- 100.00 лв. и на 01.03.2009 г.-100.00 лв.
В заключение
вещото лице сочи, че ищцата И.М. е изтеглила и погасила в „Юробанк и Еф Джи
България“ АД сумата от 24 276.16 лв., а в „ОББ“ АД, сумата от
10 203.78 лв. След фактическата раздяла, същата е погасила към двете банки
сума в общ размер на 21 618.34 лв.
Въз основа на
приетото от страните заключение на вещото лице, по искане на ищеца съдът на
осн. чл. 214 ГПК е допуснал намаление на размера на иска, като същият се счита
предявен за сумата от 10 809.17 лв.
При
така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави
следните правни изводи:
Съгласно чл.
127, ал. 2 ЗЗД солидарният съдлъжник дължи припадащата му се част не от общия
дълг такъв, каквото е бил в момента на възникването му, а припадащата му се
част от това, което е платено за погасяването на дълга такъв какъвто е бил в
момента на погасяването. Без значение е дали дългът е погасен чрез плащане, или
чрез поемането на ново задължение от погасилия дълга.
Когато един от солидарните длъжници /бивш
съпруг/ удовлетвори кредитора след прекратяване на брака или след настъпване на
фактическа раздяла, той придобива регресно право срещу другия съпруг, за да
възстанови нарушеното имуществено равновесие - чл. 127, ал. 2 ЗЗД, във вр. чл. 32, ал. 2 СК. Основанието да се търси
част от платеното е в нарушения принцип на неоснователно обогатяване, защото се
предполага, че погасеното задължение е задоволило нужди на семейството.
Установената в чл. 127, ал. 1 ЗЗД презумпция
за равна задълженост във вътрешните отношения между солидарните длъжници е
оборима. В отношенията им с кредитора всеки от тях дължи всичко и може да се
освободи от отговорност само ако общото задължение е изпълнено изцяло, докато
във вътрешните им отношения само се предполага, че те дължат по равно. Същото
важи и за съпрузите съгласно чл. 36, ал. 2 СК, когато единият от тях поеме
задължение за задоволяване на нуждите на семейството. В двата случая на поемане
на солидарно задължение общото е, че се предполага, че длъжниците са се
облагодетелствали в равна степен, т.е. в тежест на този, който твърди, че
отговаря за по-малка част от задължението е да докаже, че е получил по-малка
част или че някаква част е облагодетелствала в по-голяма степен другия. При
оборването на презумпцията за равна задълженост важно доказателствено значение
имат изявленията на страните, тъй като те очертават предмета на доказване и
съставляват признания за факти, които следва да бъдат ценени от съда с оглед на
всички обстоятелства по делото. Когато солидарните длъжници са съпрузи, дори
само един от тях да е получил заема, той трябва да заяви за какво е разходвана
сумата. В тежест на оспорващия съпруг е да докаже, че твърдените разходи не са
извършени или че удовлетворената нужда не е семейна. Ако получилият заема
съпруг не заяви за какво е разходвана сумата, следва да се приеме, че тя е у
него и във вътрешните отношения съпрузите не дължат по равно. Ако оспорващият
съпруг не докаже неизвършването на заявените разходи или обстоятелството, че
удовлетворената нужда не е семейна, следва да се приеме, че сумата е разходвана
и то за семейни нужди.
По делото безспорно се установява, че и
двамата бивши съпрузи по силата на чл.36, ал.2 СК са съдлъжници по кредита
получен по Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение,
сключен между нея и „ОББ“ АД на 13.12.2007 г Договор № FL397336/29.04.2008 г. с „ЮРОБАНК и Еф Джи
България“ АД който кредит е предоговорен на 11.08.2014 г., със сумата от
10 734 лв. само от единия съпруг ищцата Ина А.М.. Фактът на извършено от
ищеца плащане на дълга по двата договора от 2007г. и 2008г., чрез внасяне на
сумата след фактическата раздяла, същата е погасила към двете банки сума в общ
размер на 21 618.34 лв., е безспорно установен от приетото по делото заключение
на вещото лице.
Ищецът твърди, че сумите получени по
договорите Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение,
сключен между нея и „ОББ“ АД на 13.12.2007 г. и Договор № FL397336/29.04.2008 г. с „ЮРОБАНК и Еф Джи
България“ АД са изразходвани за семейни нужди, а с извършеното от ищеца
плащане, за него е възникнало регресно право срещу другия съдлъжник за
припадащата му се част от платеното за погасяването на дълга към този момент.
Ответникът възразява, срещу това твърдение,
като твърди сумите по тези договори да не са разходвани за семейни нужди, а за
лични нужди на ищцата – прически, дрехи, екскурзии, домакински ел. уреди и др.
За
доказване на твърдението, че средствата получени по кредите са изразходвани за
семейни нужди по делото са разпитани свидетелите Валентина Николова и Валери
Нинов.
От
показанията на двамата свидетели се установява, че през 2007г. и през 2008г.
били правени ремонти на семейното жилище на страните купили ново обзавеждане,
дограмата сменили, купили си и лек автомобил „Ауди“. Било закупено обзавеждане
– нов телевизор, камина с фурна, нов фризер и хладилник, подменили всички
мебели.
Показанията
на тези свидетели се потвърждават и от показанията на свидетелите доведени в
с.з. от ответника – Цветана Иванова и Виолета Фердинандова. От показанията на
двете свидетелки се установява, че знаят че ищцата е теглила кредити с които
извършила ремонт на семейното жилище на
страните – собственост на родителите на ответника, както и купила нов
телевизор, камина с фурна, нов фризер и хладилник.Твърдят, че ищцата ходила и
на екскурзии и имала тоалети, както и че същата работела в кметство с.Галово.
От показанията на свидетели не се установява
ищцата да е разходвала средства от получените кредите за лични нужди.
От констативно съобразителна част на ССЕ се
установява, че до месец октомври 2010г. - до фактическата раздяла на съпрузите че ищцата е усвоила два банкови кредита- от
„Юробанк и Еф Джи България“ АД /Пощенска банка/ и от Обединена българска Банк
АД.
На 14.12.2007 г., ищцата е изтеглила кредит
от „ОББ“ АД, в размер на 8 967.72 лв.,
от които главница в размер на 5 500 лв., лихва 3 206.50 лв., застраховка 276.65
лв. и такси в размер на 96.25 лв.
Вещото лице сочи, че кредитът е изплатен в размер на 10 813.78 лв., от
които главница 5 500 лв., лихва в размер на 4 940.88 лв., включваща 3 206.50
лв.договорна лихва и 1 736.50 лв. просрочена наказателна лихва, 276.65 лв.
застраховка и 96.25 лв. такси по обслужване на кредита.
На 29.04.2008 г., „Юробанк и Еф Джи България“
АД е отпуснал на ищцата кредит в размер на 12 990.75 лв., който кредит е
предоговорен на 11.08.2014 г., със сумата от 10 734 лв. Общо към банката ищцата
е погасила сумата от 18 478.34 лв., включваща главница 10 734 лв., лихви в
размер на 7 469.34 лв. и такси по обслужване на кредита в размер на 275.00 лв.
В заключението е посочено също, че от
погасените 10 813.78 лв., ищцата Ина М. е погасила сума в размер на 10 203.78
лв. Останалите 610.00 лв. са погасени от ответника Б.И. на 30.09.2009 г. –
105.00 лв., на 30.10.2009 г.-105.00 лв., на 07.12.2009 г.-100.00 лв., на
29.12.2009 г.-100.00 лв., на 29.01.2009 г.- 100.00 лв. и на 01.03.2009
г.-100.00 лв.
В заключение вещото лице сочи, че ищцата Ина М.
е изтеглила и погасила в „Юробанк и Еф Джи България“ АД сумата от 24 276.16
лв., а в „ОББ“ АД, сумата от 10 203.78 лв.
След фактическата раздяла, същата е погасила
към двете банки сума в общ размер на 21 618.34 лв.
Други доказателства, които да сочат
средствата получени от ищеца по сключените Договор за предоставяне на
потребителски кредит без обезпечение с„ОББ“ АД на 13.12.2007 г. и Договор № FL397336/29.04.2008 г. с „ЮРОБАНК и Еф Джи
България“ АД с ЦКБ АД да са разходвани само за нужди на Ина А.М. не са
ангажирани.
Ето защо и съдът намира, че презупцията
средствата получени по сключените с Договор за предоставяне на потребителски
кредит без обезпечение, с „ОББ“ АД на 13.12.2007 г. и Договор № FL397336/29.04.2008 г. с „ЮРОБАНК и Еф Джи
България“ АД от единия съпруг да са отишли за покриване на семейни нужди не е оборена от ответника. Под "нужди на
семейството" се разбират общите потребности на членовете на семейството,
които според практиката главно са за снабдяване със храна, стоки, продукти,
материали, заплащането на необходимите за съвместния живот разходи /включително
за оправданите лични нужди на членовете на семейството/, задоволяването на
които произтичат от изискванията за семейна солидарност, благополучие и
взаимопомощ. Счита се, че всичко закупено от съпрузите по време на брака
/включително и закупуването на недвижими имоти/ с посочената цел е за нуждите
на семейството. Вместо това се установява, че всъщност тези средства са
разходвани за семейството, а именно за ремонт на семейното жилище, закупуване
на обзавеждане и вещи за домакинството, както и за закупуване на автомобил.
Кредита теглен през 2007г. е на 11.10.2012 г.
кредита е предоговорен и е погасен изцяло на 22.12.2017г. от ищцата.
Договор
№ FL397336/29.04.2008 г. с
„ЮРОБАНК и Еф Джи България“ АД е погасен именно с тегления през 2014г. нов
кредит.
И тъй като съгласно императивната разпоредба
на чл. 32, ал. 2 от СК съпрузите отговарят солидарно за задълженията, поети от
двамата или от единия от тях за задоволяване на нужди на семейството. А когато
през време на брака единият съпруг е поел парично задължение по банков кредит,
за да погаси с получените парични средства предходни парични задължения, за
които двамата съпрузи отговарят солидарно, тъй като са били поети за
задоволяване на нужди на семейството, то новото парично задължение по банковия
кредит несъмнено и във всички случаи, също е поето за общи нужди на двамата
съпрузи (за погасяване на техни общи задължения), т.е. за задоволяване на нужди
на семейството, поради което двамата съпрузи отговарят солидарно и за него.
Именно затова чл.127, ал. 2 ЗЗД е във ср. с чл.32, ал.2, дава основание да се
търси част от платеното от единия съпруг, тъй като е нарушен принцип на
неоснователно обогатяване - чл. 59 ЗЗД - 61 ЗЗД, защото се предполага, че
погасеното задължение е задоволило нужди на семейството.
Въз основа на така установеното от
фактическа страна и по изложените съображения, съдът намира, че в случая -
ответникът само е оспорил твърдението на ищцата че средствата от кредитите не
са отишли за семейни нужди, но не е доказал, че тези средства са разходвани за
нещо друго или че не са извършени разходи /т.е. че средствата са налични при
ищеца/ или че удовлетворената с тях нужда не е семейна, а е лична на ищеца. При
липса на ангажирани от него доказателства, следва да се счете, че дължи сумата от
10 809.17 лв, представляваща 1/2 ид. ч. от солидарно поетите от съпрузите по
време на брака задължения по сключени договори за банкови кредити „ОББ“ АД и
„ЮРОБАНК и Еф Джи България“ АД, като е платено за погасяването на дълга от
ищеца сума в размер на 21 618.34 лв. - такъв, какъвто е бил в момента на
погасяването се дължи от ищеца, ведно със законната лихва за забава, считано от
03.07.2019г. – датата на подаване на искова молба, явяваща се и покана за
плащане, тъй като с оглед нормата на чл. 127, ал. 2 от ЗЗД солидарният
съдлъжник дължи припадащата му се част не от общия дълг такъв, каквото е бил в
момента на възникването му, а припадащата му се част от това което е платено за
погасавянето, /решение № 211 от 23.07.2012 г. по гр. д. № 177/11 г. на IV г. о.
на ВКС/.. .
Предвид изхода на делото и на осн. чл.78 от ГПК, на ищеца следва да се присъдят направените от него деловодни разноски в
общ размер от 1090.22 лв., в това 840,22 лв. за държ.такса и 250 лева за вещо
лице.
Съгласно чл. 38, ал.2 ЗА в случаите на
оказана безплатно адвокатска помощ и съдействие, ако насрещната страна е
осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, което в
случая възлиза на сумата от 854 лева, съгласно чл.7 ал.2 т.4 от НАРЕДБА № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от горното и на осн. чл.127, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 32, ал.2 СК, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Б.И.М., с ЕГН **********,***, да
заплати на Ина А.М., с ЕГН ********** ***, сумата от 10 809.17 лв. /десет
хиляди осемстотин и девет лева и 17 ст./ - главница представляваща 1/2 ид. ч.
от солидарно поетите от съпрузите по време на брака задължения по сключени
договори за банкови кредити с „ОББ“ АД и „ЮРОБАНК и Еф Джи България“ АД, като е
платено за погасяването на дълга от ищеца сума в размер на 21 618.34 лв. след
фактическата раздяла на страните през м.октомври 2010г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 03.07.2029г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Б.И.М., с ЕГН **********,***, да
заплати на Ина А.М., с ЕГН ********** ***, сумата от 1090.22 лв./хиляда и деветдесет
лева и 22 ст./, представляваща разноски направени в производство.
ОСЪЖДА Б.И.М.,
с ЕГН **********,*** да заплати на адв. А.К. *** сумата от 854 лева, адвокатско
възнаграждение на осн. чл.38 ал.2 от ЗА.
Решението подлежи на
обжалване пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: