ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 439
гр. Благоевград, 20.04.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети април през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Георги Янев
като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно гражданско дело
№ 20241200500406 по описа за 2024 година
съобрази следното:
„Б“ АД обжалва решение № 90008 от 16.01.2024 г., постановено по гражданско
дело № 395 от 2018 г. на Районен съд Благоевград, в отхвърлителната му част. В
жалбата се твърди, че атакуваният с нея съдебен акт е неправилен поради
противоречие с материалния закон. Първата инстанция погрешно приела, че в
договора за кредит липсва фиксиран размер на лихвата. Съгласно разпоредбата на
чл. 20, ал. 1 от ЗКСД, лихвата, която кредитополучателят дължи на банката, не
можела да надхвърля седем процентни пункта, като уговорката за по-висока лихва
била нищожна. С тази уговорка, с оглед на особената защита на
кредитополучателя, бил определен максимален размер на лихвата, която банката
може да начислява върху отпуснатата сума. Съгласно практиката на ВКС, при
конкретна преценка на клаузи от договори за кредит, в които размерът на
възнаграждението /лихвата/ на търговеца е изразен в абсолютна стойност - като
процент към момента на сключване на договора, било спазено изискването за
яснота и разбираемост. Посочването на задължение за лихва в отнапред известен
размер не нарушавало изискването за добросъвестност и не водело до значително
неравновесие между правата и задълженията на банката и заемополучателя. Такъв
бил и настоящият случай, още повече че в приетата като доказателство по делото
декларация по чл. 5, ал. 2 от ЗПК, от 17.12.2013 г., кредитополучателят
декларирал, че е получил предварителна информация относно параметрите на
1
кредита, с оглед на сравняване на различни предложения и вземане на
информирано решение за сключване на този договор. В същата ясно бил посочен
лихвен процент от 7 %. Наред с това, в получения от кредитополучателя
погасителен план, в колона „лихвен %“, ясно бил посочен фиксираният размер от
7 %. От изложеното можел да се направи обоснован извод, че кредитополучателят
е приел сключването на договора при заплащане на възнаградителна лихва,
определена в абсолютна стойност от 7 %. От заключението на вещото лице се
установило, че за целия период на договора кредиторът е прилагал лихвата,
уговорена от страните. Премахването изцяло на клаузата за определяне на лихвата
по кредита, при изрична и ясна уговорка за възнаграждение, изразено като
абсолютна стойност към момента на сключване на договора, щяло да променило
възмездния му характер, което не съответствало на разпоредбите на закона - чл.
430, ал. 1 и 2 от ТЗ. Изводът на съда, че не се дължи изобщо възнаградителна
лихва, а оттам - и санкционираща такава по процесния договор за кредит, бил
неоснователен. Трайно установената практика на ВКС приемала, че уговорките,
които определят основния предмет на договора, дори да не са индивидуално
договорени, не могат да бъдат преценени като неравноправни, ако са ясни и
разбираеми - чл. 145, ал. 2 от ЗЗП. Клаузата за възнаграждението на
кредитодателя била съществен елемент на договора за кредит и изискването за
яснота и разбираемост се считало за изпълнено не само когато цената е посочена
ясно от граматическа гледна точка, но и когато от съдържанието й може точно да
бъде разбран обхватът на поетото задължение и средният потребител,
относително осведомен и в разумна степен наблюдателен и съобразителен, да
разбере икономическите последици от сключването на договора. Когато клаузата
съдържала конкретизирано по размер задължение на длъжника и доколкото
касаела основния предмет на договора - възнаградителната лихва, и била
формулирана по ясен и разбираем начин, съгласно изискването на чл. 145, ал. 2 от
ЗЗП, не следвало да се преценява като неравноправна. Основанието, на което се
дължала установената с експертизата сума, представляваща санкционираща лихва,
бил чл. 17.1 от общите условия, представляващи неразделна част от договора за
кредит и получени и приети от кредитополучателя. Макар дължимият размер за
санкционираща лихва да бил установен от вещото лице, претенцията била
отхвърлена без допълнителни аргументи. Моли се за отмяна на решението в
обжалваната част и уважаване на предявените искове.
Подаден е отговор от особения представител на ответника. В него се изтъква, че
жалбата е неоснователна. Съответният специален закон предвиждал максимален
2
размер на лихвата, но същевременно овластявал/признавал на страните правото да
договорят свободно точния размер на дължимата лихва до размер от 7 %. Банката
не посочила точен размер на възнаградителната лихва в договора. Съдът правилно
приел, че в процесния договор липсва фиксиран размер на възнаградителната
лихва, което от своя страна води и до нарушение на чл. 17 и 18 от ЗКСД. Преди
сключване на договора, банката следвало да уведоми кредитополучателя за
всички условия по кредита. Самият договор следвало да съдържа всички
необходими реквизити, един от които е точно фиксиран размер на дължимата
лихва. Съдът правилно приел, че договорът е недействителен в частта, касаеща
дължимата от кредитополучателя лихва. Оплакванията на жалбоподателя били
несъстоятелни. В процесния договор липсвало именно фиксиране на
възнаградителната лихва в абсолютна стойност. Жалбоподателят несъстоятелно и
неправилно слагал знак за равенство между абсолютно фиксирана стойност,
каквато би била уговорка за дължима лихва в размер на 7 %, и уговорка за
дължима лихва в размер на до 7 %, каквато била посочена в процесния договор,
като по този начин неуспешно се опитвал да втълпи, че ситуацията е идентична, а
лихвата - ясно определена, поради което и дължима. Това съждение било правно
неиздържано и абсурдно. Доводите и мотивите на съда, изложени в обжалваната
част на съдебното решение, били правилни. То следвало да бъде потвърдено.
Жалбата и отговорът са редовни и допустими. С тях не са направени процедурни и
доказателствени искания. Следва да се насрочи и проведе открито заседание на
въззивната инстанция.
Воден от изложеното и на основание чл. 267 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито заседание по делото, което да се проведе на 30.05.2024 г. и
да започне в 09:00 ч.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните, като им се връчат и копия на настоящия съдебен
акт, а на банката - и екземпляр от отговора.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
3
2._______________________
4