Р Е Ш Е Н И Е № 260013
гр.Оряхово, 19.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РС –
Оряхово, в публично съдебно заседание, проведено на 10.09.2020г. в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:Н.Крумова
при секретаря Г.Цветкова, като разгледа докладваното
от съдията гр.д.№557/2019г. по описа на РС – Оряхово, за да се произнесе взе
предвид следното:
От „ БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.
Париж „, рег.№********* чрез „ БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. „, клон
България, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.София, п.к.1766,
ж.к.“ Младост 4 „, „ Бизнес парк София „, сграда 14, представлявано от Димитър
Димитров – зам.управител чрез юрисконсулт Н.а.м., с правно основание
чл.415, ал.2 от ГПК, вр.чл.9 и чл.11, т.7 и т.11 от ЗПК, вр.чл.240 от ЗЗД,
вр.чл.33 от ЗПК, вр.чл.79 от ЗЗД, вр.чл.86 от ЗЗД срещу М.С.П., ЕГН:**********, с постоянен и настоящ адрес ***
за приемане за установено по отношение на М.С.П., на вземането на ищцовото
дружество, предмет на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №276/02.07.2019г., издадена по ЧГД №406/2019г. по описа на РС – Оряхово,
т.е., че ответникът дължи на ищеца по договор за отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD-15744356,
сключен между ищцовото дружество и ответника, както следва:
-
сума в размер на 3151.62 лева / три хиляди
сто петдесет и един лева и шестдесет и две стотинки / - главница;
-
възнаградителна лихва за периода от
01.05.2018г. до 06.12.2018г. в размер на 343.58 лева / триста четиридесет и три
лева и петдесет и осем стотинки /;
-
мораторна лихва в размер на 164.36 лева / сто
шестдесет и четири лева и тридесет и шест стотинки / за периода от 06.12.2018г.
до 11.06.2019г.;
-
законната лихва по чл.86, ал.1, изр.1 от ЗЗД
върху главницата, от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл.417 от ГПК до окончателното изплащане на сумата;
- направените
от кредитора разноски в заповедното производство, възлизащи на 73.19 лева /
седемдесет и три лева и деветнадесет стотинки / - държавна такса и 50.00 лева /
петдесет лева и нула стотинки / - юрисконсултско възнаграждение;
- разноски по
настоящето исково производство;
В условията
на евентуалност, в случай, че не бъдат уважени кумулативно предявените
обективно съединени положителни установителни искове, да се постанови решение,
с което ответникът М.С.П. да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество горепосочените
суми.
В подкрепа на
иска са представени писмени доказателства.
В исковата молба ищцовото дружество твърди, че при сключване
на договор за кредит за покупка на стоки или услуги с номер №CREX-15744334 ответникът М.С.П.
е дал съгласието си, освен посочения усвоен кредит, да му бъде отпуснат
револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта МаstеrСаrd.Сочи,
че на 01.04.2018г. ответникът е активирал предоставената му от него кредитната
карта CARD-15744356 с максимален кредитен лимит в размер 3000.00 лева.Посочва,
че върху усвоената сума се начислява годишна лихва и такси за обслужване за
използвания период, съгласно определения годишен лихвен процент.Изтъква, че
съгласно чл.1 и чл.14 от договора за отпускане на револвиращ потребителски
кредит, за кредитополучателя възниква задължение да заплаща минимална месечна
погасителна вноска, представляваща променлива величина, съобразно усвоената
сума до пълното погасяване на задължението.Твърди, че ответникът е преустановил
редовното обслужване на кредитната карта на 01.05.2018г., когато е последното
му плащане по нея, като балансът по същата е в размер на минус 3495.20 лева,
поради което е блокирал използването й.Поддържа, че въпреки многократните опити
за контакт с длъжника и отправените покани да погаси натрупалите се задължения
доброволно, същият продължавал виновно да не изпълнява, което е породило
интерес за ищцовото дружество да потърси съдебна защита на вземането си.Посочва,
че за събирането на вземането си е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК до РС - Оряхово, въз основа на което е образувано ЧГД№406/2019г.,
по което е била издадена заповед за изпълнение.Твърди, че към датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, задължението на ответника по
кредитната карта е било в размер на 3495.20 лева, представляващо както следва –
използвана главница в размер на 3151.62 лева, договорна лихва от 01.05.2018г. /
първа пропусната вноска / до 06.12.2018г. / дата на изпращане на поканата за
доброволно изпълнение / върху използваната сума в размер на 343.58 лева и
обезщетение за забава в размер на законната лихва в размер на 164.36 лева за
периода от 06.12.2018г. / дата на изпращане на поканата за доброволно изпълнение
/ до 11.06.2019г. / датата на завеждане на делото /.
При условие, че установителният иск
бъде отхвърлен поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по
кредита преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
моли съда да приеме, че при условията на евентуалност предявява осъдителен иск.Счита,
че осъдителният иск има характер на волеизявление за обявяване на кредита за
изискуем, чрез връчване на препис от същия на ответната страна.
Тъй като заповедта за изпълнение е била
връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, по указания на съда се
предявявал настоящия установителен иск.
Отразено е, че " БНП Париба
Пърсънъл Файненс " С. А. Париж, Франция е универсален правоприемник на
" БНП Париба Пърсънъл Файненс " ЕАД, гр.София и осъществява дейността
си на територията на Република България чрез " БНП Париба Пърсънъл Файненс
" С. А., клон България.
Моли се съда да осъди ответника да му
заплати и направените съдебни разноски в заповедното производство и в
настоящото производство.
В срока за отговор по чл.131 от ГПК,
от ответника чрез назначения му особен представител – адв.Г.С. е постъпил
писмен такъв.Със същият изцяло се оспорва исковата претенция, както по
отношение на процесуалното основание, процесуалната легитимация и материалното
основание.Счита се, че искът е необоснован и недоказан.
По
делото е приложено ЧГД №406/2019г. по описа на РС – Оряхово.
В съдебно заседание
за ищцовото дружество не се явява представител.Ответницата се представлява от
назначения особен представител адв.Г.С. ***, който оспорва изцяло предявения
иск както по отношение на процесуалната легитимация, така и по отношение на
процесуалното основание и претенциите.
По делото е назначена
и изготвена съдебно – счетоводна експертиза.Според заключението на вещото лице,
кредит с №CREX-15744334 е револвиращ, с максимален размер 3000.00 лева, като
ответницата на 01.04.2018г. с кредитна карта CARD-15744356 е активирала
кредита, с покупка от „ Технополис България „ ЕАД.Отразено е, че към датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, задължението на ответницата е било в
размер на 3495.20 лева, от които 3151.21 лева – главница и 343.58 лева –
възнаградителна лихва /.Сочи се, че ответницата е спряла обслужването на
кредита на 01.05.2018г., поради което дължи и законна лихва за забава в размер
на 164.58 лева, която лихва за забава е изчислена върху главница от 3151.62
лева.Посочва се, че сумата в размер на 403.01 лева, представляваща услуга „
сигурност на плащанията „, е включена в главницата от 3151.62 лева.
Отразено е, че по
кредита към датата на изготвяне на експертизата – 12.07.2020г. няма плащания.
Съдът, като
анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На 13.02.2018г.,
ответникът М.П. сключил с „ БНП
Париба Пърсънъл Файненс „, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление
гр.София, договор за кредит за покупка на стоки или услуги №CREX-15744334.
В договора били
уговорени следните параметри и условия:
- обща цена на
стоките – 2199.00 лева;
- първоначална вноска
– 100.00 лева;
- размер на кредита –
2502.01 лева;
- месечна погасителна
вноска – 139.27 лева;
- брой погасителни
вноски – 24 броя;
- обща стойност на
плащанията - 3442.48 лева;
- ГПР – 31,91 %;
- лихвен процент – 28,01 %;
Отразено е, че
финансираните стоки и услуги са както следва – за ТВ марка „ Панасоник „, модел
„ 7000 „ с цена – 2199.00 лева и за предвидена в договора услуга „ сигурност на
плащанията „ с размер на застрахователната премия в размер на 403.01 лева.
В договора се съдържа
погасителен план, от който е видно, че първата падежна дата е на 01.04.2018г.,
а последната на 01.03.2020г..В същия са посочени единствено размера на
вноската, който за всички вноски е в размер на 139.27 лева и размера на
оставащата главница.
На същата дата бил
сключен и договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта CARD-15744356.Съгласно чл.1 от договора – кредиторът
отпуска на кредитополучателят револвиращ кредит в размер на 3000.00 лева, при
годишна лихва и такси за ползването му, посочени в договора.В чл.2 е
договорено, че кредиторът издава на кредитополучателя кредитна карта, а в чл.3,
че кредитополучателят ще може да използва услугите превод на пари по сметка от
размера на револвиращия кредит в рамките на съответните наличноти.Страните са
уговорили отпускане от страна на ищцовото дружество на ответницата на
револвиращ потребителски кредит под
формата на кредитна карта „ Мастъркард „, с максимален кредитен лимит 3000.00
лева, с годишен лихвен процент 35% и годишен процент на разходите 44,90 %.Договорено
било сумата по кредита да се усвоява чрез теглене в брой от банкомати и
плащания чрез терминални устройства в страната и в чужбина.Кредиторът се е
задължил да издава месечно извлечение за осъществените транзакции до 15 – то
число на месеца, като ответницата се е задължила да върне взетата сума с
лихвите на месечни погасителни вноски дължими до 1 – во число на месеца,
следващ издаването на извлечението, най – малко в размер на 180.00 лева, при
усвоен кредитен лимит до 3000.00 лева.
Поради невнасяне на
дължимите вноски, на 11.12.2018г. ищцовото дружество е изпратило до ответницата
последна покана.Видно от съдържанието на същата, ответницата била уведомена, че
е преустановила плащането по договора на 01.05.2018г., както и, че дължи по
договора главница в размер на 3151.62 лева, договорна лихва – 343.58 лева и
обезщетение за забава – 04.39 лева.С поканата ответницата била поканена да
погаси задължението си в 7 – дневен срок, както и уведомена, че ако не плати,
ищцовото дружество ще прибегне до съдебно събиране на вземането.
В чл.14 от договора е
уговорено, че за ползването на револвиращия кредит кредитополучателя дължи
годишна лихва в посочения в договора размер.Лихвата се начислява върху усвоения
размер на кредитния лимит за времето на ползването му.За използването на
картата кредитополучателят заплаща таксите предвидени в тарифата поместена в договора.При
всички случаи и по всяко време кредиторът предоставя услугите си по действащите
и приложими към момента на трансакцията лихва, тарифа и условия.Всички такси
дължими на кредитора и/или трети лица по повод и/или във връзка с извършване на
трансакции с кредитната карта ще бъдат удържани от разполагаемия кредитен лимит.
В чл.16 е предвидено,
че кредиторът
ще блокира кредитната карта по собствено решение, по искане на кредитополучателя,
при изтичането на валидността и/или при неплащане на една или повече месечни
погасителни вноски.Отблокирането на картата се извършва след заплащането на
всички дължими от кредитополучателя суми и/или решение на кредитора.
Според
чл.17, при забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят
дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на
забавата върху всяка забавена погасителна вноска.При просрочване на две или
повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска,
вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер,
включително всички определени от договора надбавки, ведно с дължимото
обезщетение за забава без да е необходимо изпращане на съобщение от кредитора
за настъпването на предсрочната изискуемост.Законната лихва за забава е равна
на ОЛН обявен от БНБ, в сила от 1 януари , съответно от 1 юли на текущата
година плюс 10 процента на основание ПМС №100/29.05.2012г..Лихвените проценти в
сила от 1 януари на текущата година, са приложими за първото полугодие на
съответната година, а лихвените проценти, в сила от 1 юли са приложими за
второто полугодие.Законната лихва за забава се изчислява на дневна база като
дневният й размер за просрочени задължения е равен на 1/360 част от годишния
размер, определен в предходното изречение.Неизпълнението на задълженията по договора
може да доведе до неблагоприятни имуществени последици за кредитополучателя.
По делото е представен
и единен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските
кредити.
Към договора са приложени Сертификат
№CREX-15744334, с който се удостоверява, че
застрахователите " Кардиф Животозастраховане „, Клон България и " Кардиф
Общо застраховане „, клон България срещу заплащане на застрахователна премия се
задължават да застраховат М.П. съгласно Общи условия на застраховка " Закрила
на плащанията Плюс ".Приложени са и посочените в сертификата Общи условия
на застраховка " Закрила на плащанията Плюс ".Посочените документи са
подписани от кредитополучателя М.П. и от представител на кредитора.
На 26.06.2019г. /
видно от пощенското клеймо / ищцовото дружество депозирало в РС – Оряхово заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответника.В РС –
Оряхово по така депозираното заявление било образувано ЧГД №406/2019г..
По същото на дата 02.07.2019г. била
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която
било разпоредено ответника да заплати на дружеството заявител както следва – сума
в размер на 3151.62
лева / три хиляди сто петдесет и един лева и шестдесет и две стотинки / -
главница по договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта CARD-15744356, сключен между ищцовото дружество и
ответника, възнаградителна лихва за периода от 01.05.2018г. до 06.12.2018г. в
размер на 343.58 лева / триста четиридесет и три лева и петдесет и осем
стотинки /, мораторна лихва в размер на 164.36 лева / сто шестдесет и четири
лева и тридесет и шест стотинки / за периода от 06.12.2018г. до 11.06.2019г.,
ведно с законната лихва върху главницата, от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК – 26.06.2019г. до
окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 73.19 лева / седемдесет и три лева и деветнадесет
стотинки / - държавна такса и 50.00 лева / петдесет лева и нула стотинки / -
юрисконсултско възнаграждение.
По ЧГД №406/2019г. по описа на РС – Оряхово
на 22.08.2019г. било постановено Разпореждане, с което на основание чл.415 от ГПК е указано на заявителя, че може да предяви установителен иск относно
вземането си срещу длъжника в
едномесечен срок от съобщението, като довнесе дължимата държавна такса.
С оглед изложеното за ищеца
възникнал правен интерес от предявяване на настоящия иск.
Производството по разглеждане на иск
по чл.422 от ГПК е свързано с производството по чл.410 и следващите от ГПК,
като заведеният установителен иск по чл.422 от ГПК по своето правно естество е
специален установителен иск и е допустим единствено при условията на депозирано
писмено възражение в срока по чл.414 от ГПК против издадена Заповед за
изпълнение.Предявеният установителен иск в едномесечния преклузивен срок, след
като вземането по издадената заповед за изпълнение е оспорено от длъжника, ще
установи със сила на присъдено нещо неговото съществуване.
Целта на предявяването на иск при
подадено възражение в срок от длъжника, е да се установи наличието на
вземането, към момента на подаване на заявлението, за което е издадена заповед
за изпълнение, но вече със сила на присъдено нещо, тъй като подаденото
възражение срещу заповедта за изпълнение или част от нея, представлява пречка
за влизането й в сила.
Съгласно чл.154 от ГПК, всяка от
страните по делото е длъжна да установи фактите, на които основава своите
искания или възражения.
В настоящия случай, в сключения между
страните договор са инкорпорирани два вида кредитни правоотношения, които по
своята същност представляват два отделни вида договори, а именно - договор за
предоставяне на потребителски кредит и договор за предоставяне на револвиращ
потребителски кредит.Според изложените в заявлението и в исковата молба
твърдения претендираните вземания на ищеца произтичат от втория договор - за предоставяне
на револвиращ потребителски кредит.При така очертаното от ищеца основание на
предявените искове, съдът следва да извърши преценка относно действителността
на договора за потребителски кредит.
По делото няма спор, а и след служебна справка в публичния
регистър на БНБ по чл.3а от Закона за кредитните институции / ЗКИ / се
установява, че посоченият в договора кредитор е регистриран като финансова
институция по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми
със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или
други възстановими средства.Така констатираното обстоятелство определя
дружеството и като кредитор по смисъла на чл.9, ал.4 от ЗПК.
От друга страна отпуснатият кредит, в т.ч. и револвиращия
кредит на ответника като физическо лице представлява предоставяне на финансова
услуга по смисъла на §13, т.12 от ДР на Закона за защита на потребителите / ЗЗП
/ и същия има качеството на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК, както и
по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП.
Съгласно разпоредбата на чл.9, ал.1 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или
се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.Законът
въвежда императивни изисквания относно формата и съдържанието на този вид
договор, посочени в разпоредбите на чл.10 - чл.12 от ЗПК.
По делото се
установи, че на ответницата е бил отпуснат револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта №CREX-15744334 от 13.02.2018г., като по
този начин между страните се е породила облигационна връзка по договор за
кредит, намираща правното си основание в разпоредбите на чл.240 от ЗЗД, вр.чл.9 от Закона за потребителския кредит и
чл.86, ал.1 от ЗЗД.По силата на договора за кредит ищцовото дружество е
предоставило на ответницата и кредитополучател М.П. револвиращ потребителски
кредит под формата на кредитна карта Мастъркард, с максимален кредитен лимит 3000.00
лева, с годишен лихвен процент 35% и годишен процент на разходите 44,90 %, като
сумата по кредита е договорено да се усвоява чрез теглене в брой от банкомати и
плащания чрез терминални устройства в страната и в чужбина.Револвиращият
потребителски кредит кредитополучателят усвоявал посредством всякакви
тарнзакции – теглене в брой от банкомати ATM,
плащания чрез терминални устройства / POS / и др.,
осъществявани чрез издадената му кредитна карта, като върху усвоената сума се
начислявала годишна лихва и такси за обслужване за използвания период, съгласно
определения годишен лихвен процент.Било уговорено, че ответницата следва да
върне усвоената сума, заедно с лихвата, като заплаща месечни погасителни
вноски, включващи и уговорените застрахователни премии по застраховка защита на
плащанията до 1 – во число на месеца, следващ издаване на месечно извлечение за
осъществените транзакции от ищеца, най – малко в размер на 180.00 лева, при
усвоен кредитен лимит до 3000.00 лева.Установи се от заключението на вещото
лице по съдебно - счетоводната експертиза, че ответницата е активирала
кредитната карта на 01.04.2018г. и е усвоила сума от нея с покупка от „
Технополис България „ ЕАД, като към датата на депозиране на заявлението по
чл.410 от ГПК – 26.06.2019г. е дължала главница в размер на 3151.62 лева,
343.58 лева – възнаградителна лихва и законна лихва за забава в размер на
164.58 лева.
Страните уговорили и,
че при забава на една или повече месечни погасителни вноски, кредитополучателят
ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода
на забавата върху всяка забавена погасителна вноска.
Следва да се
отбележи, че както в заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, така и в исковата молба липсват твърдения за настъпила
предсрочна изискуемост на кредита.Обстоятелствата на които ищецът основава
вземанията са – съгласие за отпускане на револвиращ потребителски кредит под
формата на кредитна карта „ Мастеркард ”,активиране на картата на 01.04.2014г.
от ответницата, преустановено редовно обслужване на кредита, считано от
01.05.2018г. и изразяващо се в заплащане на минимална месечна погасителна
вноска, представляваща променлива величина, съобразно усвоената сума до пълното
погасяване на задължението, блокиране на картата, продължаващо неизпълнение
въпреки многократните опити за контакт с длъжника и отправените и покани за
погасяване на натрупаните задължения.
Също така съдът
намира, че настоящия случай по същество не е за предсрочна изискуемост предвид
спецификата на договора, а за неиздължаване на крайна падежна дата, поради
което и с оглед уговореното в договора при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от
падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора става
предсрочно изискуемо в целия му размер и не е било необходимо за настъпване на
предсрочна изискуемост на кредита да е налице упражнено от кредитора право да
обяви кредита за предсрочно изискуем.Това е така, тъй като погасяването на задълженията
по процесния договор не се изпълнява на предварително договорени анюитетни
вноски, като, кредитополучателят има възможност
да тегли суми в брой или да нарежда плащания за суми до определен
лимит.Кредитният лимит може да се
използва при необходимост и се погасява с всяко постъпване на средства по
сметката, като е определена единствено минимална месечна вноска, която е в
зависимост от използваната сума и лихвата, която се заплаща, се начислява само
върху ползваната част и за дните, през които тя е ползвана.Това означава, че в
конкретния случай договорната лихва има характер на периодично плащане с
начален момент на изискуемостта, считано от датата на начисляването като
дължима при съобразяване със съответните условия на договора, включително и по
отношение на процента, в който е определена.
В случая данните по делото налагат извод за надлежно
възникнало правоотношение между страните по договор за потребителски кредит –
налице е писмен документ, материализиращ съвпадащите насрещни волеизявления на страните
относно конкретен размер на кредита, както и относно договорените лихви и
обезщетения за забава.
Установява се по безспорен начин и, че именно ответникът е
получил издадената от банката кредитна карта и чрез използването й ясно и
недвусмислено е изразил съгласието си по предложените от кредитора конкретни
клаузи на договора за револвиращ кредит, в съответствие с уговореното между
страните в договор №CREX-15744334 от 13.02.2018г..Чрез усвояване на сумата от 3151.62
лева чрез използване на процесната кредитна карта е изпълнено и задължението на
ищеца за предоставяне на потребителски кредит на насрещната страна по процесния
договор.
Предвид изложеното
съдът намира, че предявения иск с правно основание чл.422 от ГПК е основателен,
тъй като е налице неточно изпълнение по договор за отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD-15744356 с
№CREX-15744334 до размера на сумата от 3151.62 лева / три хиляди сто петдесет и
един лева и шестдесет и две стотинки /, представляваща главница,
възнаградителна лихва за периода от 01.05.2018г. до 06.12.2018г. в размер на
343.58 лева / триста четиридесет и три лева и петдесет и осем стотинки /,
мораторна лихва в размер на 164.36 лева / сто шестдесет и четири лева и
тридесет и шест стотинки / за периода от 06.12.2018г. до 11.06.2019г., ведно
със законната лихва по чл.86, ал.1, изр.1 от ЗЗД върху главницата, от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК
до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №276/02.07.2019г., издадена
по ЧГД №406/2019г. по описа на РС – Оряхово.
По отношение
на предявените в условията на евентуалност осъдителни искове с правно основание
чл. 240, ал.1 и ал.2, вр.чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД, вр.чл.9 от ЗПК:
Тези искове са предявени в условията
на евентуалност - в случай, че съдът не уважи главните искове по чл.422, ал.1,
вр.чл.415, ал.1 от ГПК, поради ненастъпила предсрочна изискуемост на вземанията
по договора за револвиращ потребителски кредит.Същите са допустими за
разглеждане в настоящото производство, тъй като т.11б от ТР №4/2013г. на ОСГТК
на ВКС допуска такова съединяване с оглед действието на разпоредбата на чл.210,
ал.1 от ГПК и в това производство.Няма пречка от процесуална гледна точка да се
съединят при условията на евентуалност предявен установителен иск по чл.422,
ал.1, вр.чл.415, ал.1 от ГПК с осъдителен такъв с правно основание чл.240, ал.1
и ал.2, вр.чл.79, ал.1 и чл.86, тъй като и двата иска са от компетентността на
районния съд с оглед разпоредбата на чл. 103 от ГПК.
В случая и предвид обстоятелството,
че главно предявените установителни искове по чл.422, ал.1 от ГПК са уважени
изцяло, то съдът не дължи произнасяне по предявените в условията на
евентуалност осъдителни искове.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Съгласно т.10 от ТР
№4/2013г. на ОСГК – ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на
чл.422, респ.чл.415, ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на
спора раздели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство.Поради това в случая, ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца и разноските, направени по ЧГД №406/2019г. по описа на РС –
Оряхово, а именно 73.19 лева / седемдесет и три лева и деветнадесет стотинки /
- държавна такса и 50.00 лева / петдесет лева и нула стотинки / -
юрисконсултско възнаграждение.
В исковото
производство ищецът е направил разноски в общ размер на 938.87 лева / деветстотин
тридесет и осем лева и осемдесет и седем стотинки /, както следва – 152.87 лева
/ сто петдесет и два лева и осемдесет и седем стотинки / – държавна такса; 486.00
лева / четиристотин осемдесет и шест лева / - внесен депозит за особен
представител, 100.00 лева / сто лева / - юрисконсултско възнаграждение и 200.00
/ двеста лева / - депозит вещо лице.Съдът констатира, че ищцовото дружество е
внесло вместо указаната му ДТ в размер на 73.19 лева, с 79.68 лева / седемдесет
и девет лева и шестдесет и осем стотинки / повече, които след влизане на
Решението в сила следва да му се върнат.При това положение и този изход на
спора ответницата следва да бъде осъдена да заплати сторените от ищцовото
дружество разноски в съдебната фаза на процеса в общ размер на 859.19 лева /
осемстотин петдесет и девет лева и деветнадесет стотинки /.
Мотивиран
от горното, Съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
М.С.П.,
ЕГН:**********, с постоянен и
настоящ адрес ***, че същата дължи на „ БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. Париж „,
рег.№********* чрез „ БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. „, клон България,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.София, п.к.1766, ж.к.“
Младост 4 „, „ Бизнес парк София „, сграда 14, представлявано от Димитър
Димитров – зам.управител, сума в размер на 3151.62 лева / три хиляди сто петдесет и един лева и шестдесет и
две стотинки / - главница по договор за отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD-15744356 с
№CREX-15744334/13.02.2018г. , сключен между ищцовото дружество и ответника,
възнаградителна лихва за периода от 01.05.2018г. до 06.12.2018г. в размер на 343.58 лева / триста четиридесет и три
лева и петдесет и осем стотинки /, мораторна лихва в размер на 164.36 лева / сто шестдесет и четири
лева и тридесет и шест стотинки / за периода от 06.12.2018г. до 11.06.2019г.,
за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК №276/02.07.2019г., издадена по ЧГД №406/2019г. по описа на РС – Оряхово,
ведно със законната лихва по чл.86, ал.1, изр.1 от ЗЗД върху главницата, от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417
от ГПК – 26.06.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК М.С.П., ЕГН:**********, с постоянен и настоящ адрес ***
да заплати на „ БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А. Париж „, рег.№********* чрез „ БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А. „, клон България, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление гр.София, п.к.1766, ж.к.“ Младост 4 „, „ Бизнес парк София „, сграда
14, представлявано от Димитър Димитров – зам.управител, направените
деловодни разноски в общ размер на 982.38 лева / деветстотин осемдесет и два лева
и тридесет и осем стотинки /, от които 123.19 лева / сто двадесет и три лева и
деветнадесет стотинки / - разноски в заповедното производство и 859.19 лева /
осемстотин петдесет и девет лева и деветнадесет стотинки / - разноски в
съдебната фаза на процеса.
След влизане на Решението в сила
надвнесената сума за държавна такса в размер на 79.68 лева / седемдесет и девет
лева и шестдесет и осем стотинки / да се върне на ищцовото дружество.
Решението подлежи на обжалване пред Врачанския окръжен
съд в двуседмичен срок от съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: