Решение по дело №367/2025 на Административен съд - Велико Търново

Производство по реда на чл.63в от ЗАНН.

 

Касаторът П. Н. Х., чрез адвокат Т. от ВТАК, е обжалвал като незаконосъобразно решение №119/27.03.2025 година, постановено по АНД №134 от 2025 година по описа на ВТРС, с което е потвърдено наказателно постановление №24-1275-003119/14.11.2024 година на началник група в сектор „ПП“ при ОДМВР – Велико Търново, с което на касатора на основание ч.183, ал.3, т.6 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба от 30 лева.

Доколкото може да се съди от оплакванията в касационната жалба, релевира се неправилност на решението на съда поради нарушение на закона - касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Неправилно съдът е приел, че актосъставителят е компетентен да установи нарушения от вида на процесното, неправилно съдът е приел и процесуалната законосъобразност на процесното пред него наказателно постановление и неправилно е приел, че поведението на касатора е съставомерно по текста на чл.183, ал.3, т.6 от ЗДвП. Иска се отмяната на решението и постановяването на друго, с което наказателното постановление да бъде отменено.

Ответникът по касация, Началникът на група в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР –Велико Търново оспорва основателността на касационната жалба в писмения отговор, представен по делото, прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба, като предлага решението да остане в сила.

Административният съд – В. Търново, като прецени наведените в нея касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а по същество е неоснователна.

С обжалваното решението въззивният съд е потвърдил като законосъобразно наказателно постановление №24-1275-003119/14.11.2024 година на началник група в сектор „ПП“ при ОДМВР – Велико Търново, с което на касатора на основание ч.183, ал.3, т.6 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба от 30 лева.

За да постанови този резултат ВТРС е приел от фактическа страна в решението си, че на 21.10.2024 година в 10,10 часа, в община Велико Търново, на път I-4, километър 133+480 касаторът, като водач на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с №[рег. номер], движейки се в посока към [населено място], е извършил маневрата „изпреварване“ като не се е съобразил с изискването на пътен знак „В24“ забранено е изпреварването на автомобили и мотоциклети с кош“, действащ за процесният участък до км.133+350, като бил спрян от контролните органи на МВР, които непосредствено забелязали въпросната маневра.

Съдът е приел, че тази обстановка се потвърждавато събраните доказателства, както писмени, така и гласни, като са съобразени и показанията на свидетеля Б. и представената схема за вертикалната сигнализация и за пътната маркировка.

От правна страна съдът приема, че АУАН и НП съдържат реквизитите по чл.4, ал.1, т.1-10 и по чл.57, ал.1,т.1-13 от ЗАНН, като липсва допуснато нарушение на процесуални правила при издаването на акта за нарушение и на процесното пред съда наказателно постановление. Аргументирано е, че е без значение за правото на защита факта, че в наказателното постановление не е изписано от обективна страна призната „несъздаване на опасност за движението“, посочен в сдъстава на нарушението, доколкото обективният признак създаване на опасност за движението /който има предвид разпоредбата на чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП/ не се претендира от АНО и изписването на несъздаване на опасност за движението в постановлението е без правно значение.

По същество съдът е приел, че АНО правилно е подвел поведението на касатора под състава на чл.183, ал.3, т.6 от ЗДвП, като правилно и законосъобразно е определил е следващото се наказание.

Така постановеното решение настоящата инстанция намира за правилно, като не са налице касационни основания за отмяната му.

Неоснователно е оплакването за некомпетентност на актосъставителя поради неустановяването на факта на познаване на закона и на нормативните актове по прилагането му, доколкото компетентността на съответните органи по смисъла на ЗАНН представлява нормативно установен сбор от правомощия, предоставени на съответните органи, чрез които се реализира прилагането на закона, а не нивото на професионална квалификация на един или друг служител от системата на МВР, който прилага такива предвидени от закона правомощия.

Неоснователно е и оплакването за неправилно приложение от страна на съда на състава на чл.183, ал.3, т.6 от ЗДвП. Тази норма гласи следното: „Наказва се с глоба 30 лв. водач, който при неправилно изпреварване, не създава опасност за движението;“. Субект на нарушението е водач по смисъла на §6, т.25 от ДР на ЗДвП, който изпреварва неправилно. Нарушението е формално, доколкото не създава никаква опасност за останалите участници в движението по отворените за обществено ползване пътища, като именно това обстоятелство е отбелязано в обстоятелствената част на процесното пред съда НП. Обратно на това, съставът на чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП визира резултатно нарушение, доколкото изисква поведението на водача да е в причинно следствена връзка със създадена непосредствена, /близка и вероятна/ опасност за останалите участници в движението по пътищата, каквито обстоятелства не са констатирани, съответно не е приложен по – тежкият административно- наказателен състав.

Що се касае до процесуалната и формална законосъобразност на нарушението, то касационната инстанция на основание чл.221, ал.2, изречение второ от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН препраща към мотивите и аргументите на районният съд, които напълно споделя.

Правилното решение следва да бъде оставено в сила.

 

Разноски за ответника по касация не се следват, доколкото не са претендирани, нито извършени.

 

Водим от горното Административният съд – Велико Търново, първи касационен състав

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение №119/27.03.2025 година, постановено по АНД №134 от 2025 година по описа на Великотърновският районен съд.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно.