Р Е Ш Е Н И Е
№ 714
гр. Пловдив, 19 април 2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- Пловдив, VІІІ-ми състав, в открито заседание на тридесети март, две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
при секретаря Д. Й., като разгледа административно дело №3009 по описа на съда за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.27,
ал.7 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), чл.73, ал.4
от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено
управление (ЗУСЕФСУ) и Наредба №29 от 11.08.2008г. за условията и
реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка “Подкрепа за
създаване и развитие на микропредприятия“ от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. (Наредба
№29/11.08.2008г.).
ЕТ “Джи Ес-Хотелс – Г.С.“, със седалище и адрес на управление: ***, ЕИК *********, представляван от адвокат Г.Г.- пълномощник, обжалва Решение за налагане на финансова корекция с №16/312/02541/3/01/04/02 (Изх.№01-6500/8695#32) от 12.09.2022г. на изпълнителния директор на Държавен фонд “Земеделие“ (ДФ“З“), с което на жалбоподателя е определена финансова корекция в размер на 391 160,00 лв., от които погасена главница в размер на 24,54 лв. и остатък за възстановяване в размер на 391 135,46 лв., представляваща безвъзмездна финансова помощ по Договор №16/312/02541 от 07.10.2014г. за отпускане на финансова помощ по мярка 312 “Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013г. (ПРСР-2007-2013), подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР).
Претендира се отмяна на оспорения акт поради незаконосъобразност. Алтернативно се поддържа искане за намаляване размера на наложената финансова корекция, както и присъждане на направените по делото разноски, съгласно списък с разноските (лист 368).
Ответникът- изпълнителен директор на Държавен фонд “Земеделие“, чрез юрисконсулт Я.К.- пълномощник (лист 316), изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на направените по делото разноски, както и юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност, се прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на насрещната страна, ако такава е налице.
Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не се представлява и не изразява становище по жалбата.
По допустимостта на жалбата настоящият състав на съда констатира следното:
Според приетото по делото заверено копие на известие за доставяне (лист 287, 317) на 19.09.2022г. от И.П.(вероятно пълномощник), е получена пощенска пратка, съдържаща “01-6500/8695*2“, адресирана до жалбоподателя и изпратена от ДФ”З”. От своя страна, жалбата (листи 5-12) е подадена чрез изпълнителния директор на ДФ“З“ на 30.09.2022г. или в рамките на законоустановения срок. Освен това, жалбата е подадена и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Според разпоредбата на чл.20а, ал.5 от ЗПЗП, в сила от 28.06.2019г. и към 12.09.2022г., изпълнителният директор (на ДФ“З“) издава актове за установяване на публични държавни вземания по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и решения за налагане на финансови корекции по реда на глава пета, раздел III от ЗУСЕФСУ.
В случая, оспореното решение (листи 15-23, 278-286) е издадено от Г. (Щ.в) Т., назначен за изпълнителен директор на ДФ“З“ с решение по точка 2.2., прието с Протокол №197 от 19.08.2022г. на Управителния съвет (УС) на ДФ“З“ (лист 289).
Предвид посоченото до тук, оспореният по делото акт се явява издаден от компетентен орган, по отношение на което обстоятелство и между страните липсва формиран спор.
По делото няма ангажирани доказателства жалбоподателят да е регистриран земеделски производител (ЗП) и/или земеделски стопанин (ЗС) по смисъла на ЗПЗП, като е регистриран под уникален регистрационен номер (УРН) 602363 в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК).
От страна на жалбоподателя е подадено Заявление за подпомагане по мярка 312 “Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ по образец, представляващ Приложение №5 към чл.26, ал.1 от Наредба №29/11.08.2008г., с уникален идентификационен номер (УИН) 16/312/02541 от 13.05.2013г. за проект “Преработка на проект за жилищна сграда с магазини в апартаментен хотел, УПИ VIII-5028, кв.42а, гр. Хисаря, община Хисаря, област Пловдив“.
Жалбоподателят декларира общ размер на разходите по проекта (сума на инвестицията) от 715 200,00 лв.
Представен е бизнес план (листи 30-86, както и файл “1062733_BP_M_312_ET_Dji Es Hotels-Gergana Simova_C_OK (1)“, записан върху приетия по делото оптичен диск (лист 29)), съгласно Приложение №3 към чл.16, ал.1 от Наредба №29/11.08.2008г. Според бизнес плана, сумата на инвестицията е 715 200,00 лв. Представен е коригиран бизнес план (листи 92-107).
На 07.10.2014г. е сключен Договор №16/312/02541 за отпускане на финансова помощ по мярка 312 “Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ от ПРСР-2007-2013, подкрепена от ЕЗФРСР (листи 109-115), между жалбоподателя (ползвател) и ДФ”З” (фондът). Неразделна част от договора са: Приложение №1 “Таблица за одобрени разходи” (лист 116), според която таблица одобрените за финансиране разходи са 664 600,00 лв.; размерът на одобрената субсидия е 391 160,00 лв. (≈60%), от които 312 928,00 лв. (80%) субсидия от ЕЗФРСР и 78 232,00 лв. (20%) субсидия от НБ (национален бюджет); Приложение №2 (лист 117) “Застрахователни рискове по видове застраховки в зависимост от инвестициите, обект на подпомагане“.
Ползвателят се задължава да извърши инвестицията в срок до 15.09.2015г.
Според приетото по делото заверено копие на Уведомително писмо за одобрение с Изх.№01-6500/443 от 21.01.2015г. (лист 127) на заместник изпълнителен директор на ДФ“З“, на жалбоподателя е изплатена сума от 195 580,00 лв. на 29.12.2014г.
А според приетото по делото заверено копие на Уведомително писмо за одобрение с Изх.№01-6500/5 от 04.01.2016г. (лист 137) на заместник изпълнителен директор на ДФ“З“, на жалбоподателя е изплатена сума от 195 580,00 лв. на 27.11.2015г.
Съответно, на жалбоподателя е изплатена цялата субсидия (безвъзмездна финансова помощ (БФП)) по Договор №16/312/02541 от 07.10.2014г.
С нарочно
писмо с Изх.№01-6500/8695 от 01.11.2019г. (листи 205-208) на изпълнителния
директор на ДФ“З“, на основание чл.26, ал.1, във връзка с чл.34, ал.3 от АПК,
се уведомява жалбоподателят, че се открива производство по издаване на акт за
установяване на публично държавно вземане (АУПДВ). В посоченото писмо
изчерпателно се посочват констатации на органите на ДФ“З“, установени въз
основа на извършена на място извънредна проверка и допълнително извършени
административни проверки, представляващи неизпълнение на задължения, съгласно
одобрения бизнес план с Договор №16/312/02541 от 07.10.2014г. За всяка от
годините са заложени годишни приходи от нощувки, наем на конферентна
зала и от търговски обект в размер на 321 380,00 лв. (лист 95). Конкретните
стойности, въз основа на които е извършена оценка на бизнес плана за три
последователни пълни години (2016г., 2017г. и 2018г.) са както следва: Общо
приходи за 2016г. от 35 913,79 лв. (листи 173, 176-177), което съставлява
11,17% изпълнение на одобрения бизнес план (лист 95); Общо приходи за 2017г. от
55 546,98 лв. (листи 182, 185), което съставлява 17,28% изпълнение на
одобрения бизнес план (лист 95); Общо приходи за 2018г. от 46 150,27 лв.
(листи 190, 193), което съставлява 14,36% изпълнение на одобрения бизнес план
(лист 95). Установеното изпълнение на бизнес плана за три последователни години
е средноаритметично 14,27%
((11,17% + 17,28% + 14,36%) / 3), което е под 20% от
приходите.
За констатираното неизпълнение, свързано с неизпълнение на одобрения проект (непостигане на нивата на показатели, предвидени в бизнес плана) за три цели години (2016, 2017г. и 2018г.), на основание чл.27, ал.7 от ЗПЗП ще бъде издаден АУПДВ за сумата от 391 160,00 лв., представляваща 100% от предоставената БФП. Размерът на публичното задължение се определя съгласно т.30, пр.1 от Приложение към раздел I „Общи положения“ от “Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27, ал.6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г.“ (ПРАВИЛАТА, обн. ДВ бр.69 от 30.08.2019г., в сила от 30.08.2019г.).
На 13.11.2019г. в ДФ“З“ постъпват писмени възражения с Вх.№01-6500/8695 (листи 209-211) от адвокат Г.Г.- пълномощник (лист 212), против писмо с Изх.№01-6500/8695 от 01.11.2019г.
Издаден е АУПДВ с №16/312/02541/301/04/01 (Изх.№01-6500/8695) от 04.12.2019г. (листи 215-223) от изпълнителния директор на ДФ“З“, с който на жалбоподателя е установено публично задължение в размер на 391 160,00 лв., представляваща 100% от предоставена на жалбоподателя БФП по Договор №16/312/02541 от 07.10.2014г.
По жалба на ЕТ “Джи Ес-Хотелс – Г.С.“ против АУПДВ №16/312/02541/301/04/01 (Изх.№01-6500/8695) от 04.12.2019г. (листи 2-7, дело №1716/2020г.) е образувано административно дело №1716 по описа на Административен съд- Пловдив за 2020г., V-ти състав.
С Решение №674 от 06.04.2021г. (листи 254-264) жалбата на ЕТ “Джи Ес-Хотелс – Г.С.“ е отхвърлена.
По касационна жалба на ЕТ “Джи Ес-Хотелс – Г.С.“ против Решение №674 от 06.04.2021г. е образувано административно дело №7902 по описа на Върховния административен съд (ВАС) за 2021г., Осмо отделение.
С Решение №4496 от 11.05.2022г. (листи 24-26, 249-253) на ВАС, Осмо отделение, се отменя изцяло Решение №674 от 06.04.2021г., както и АУПДВ с №16/312/02541/301/04/01 (Изх.№01-6500/8695) от 04.12.2019г.
С писмо с уникален номер 16/312/02541/3/01/22/02 (Изх.№01-6500/8695#30) от 21.07.2022г. (листи 265-269) на изпълнителния директор на ДФ“З“, на основание чл.73, ал.2 от Закона за управление на средствата от структурните и и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), понастоящем ЗУСЕФСУ, се уведомява жалбоподателят, че се открива производство по налагане на финансова корекция. При извършване в периода 20.06.2019г. – 28.06.2019г. на извънредна проверка на място след плащане по проект №16/312/02541 и след извършени допълнителни административни проверки е констатирано неизпълнение на задължения, съгласно одобрения бизнес план с Договор №16/312/02541 от 07.10.2014г. Установено е изпълнение на бизнес плана средноаритметично за 3 пълни финансови години (2016г., 2017г. и 2018г.) в размер на 14,27% от заложените приходи. За всяка една от годините са одобрени годишни приходи от нощувки, наем на конферентна зала и от търговски обект в размер на 321 380,00 лв. За финансовата 2016г. общите приходи са 35 913,79 лв. (листи 173, 176-177), което съставлява 11,17% изпълнение на одобрения бизнес план за годината (лист 95); за финансовата 2017г. общите приходи са 55 546,98 лв. (листи 182, 185), което съставлява 17,28% изпълнение на одобрения бизнес план за годината (лист 95); за 2018г. общите приходи са 46 150,27 лв. (листи 190, 193), което съставлява 14,36% изпълнение на одобрения бизнес план за годината (лист 95). За констатираното нарушение, свързано с неизпълнение на одобрения проект (непостигане на нивата на показатели, предвидени в бизнес плана) за три цели години (2016, 2017г. и 2018г.), съгласно точка 30 от ПРАВИЛАТА, когато реализираните приходи от подпомаганата дейност, изчислени средноаритметично за всички проверявани пълни финансови години, са под 20% от предвидените приходи съгласно одобрения бизнес план, изчислени средноаритметично за същия период и това е продължило над две финансови години, размерът на подлежащата за възстановяване финансова помощ е 100% от предоставената БФП по договора или 391 160,00 лв. на жалбоподателя се предоставя 14-дневен срок за представяне на писмени възражения по основателността и размера на финансовата корекция, както и да представи писмени доказателства.
Според приетото по делото заверено копие на известие за доставяне (лист 270), посоченото писмо е получено на 25.07.2022г. от Г.С..
На 05.08.2022г. в ДФ“З“ постъпва възражение с Вх.№01-6500/8695#31(листи 272-274) от адвокат Г.Г.- пълномощник (лист 275), след което е издадено оспореното по делото решение.
При така установената фактическа обстановка настоящият състав на съда намира производството за проведено при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противно на направеното от жалбоподателя възражение в тази насока.
Оспореното по делото решение е издадено в съответствие с изискванията за форма на този вид актове, съгласно чл.73, ал.1 от ЗУСЕФСУ, тъй като същото е мотивирано- посочени са фактическите и правните основания, послужили за издаването му, както и редът за неговото оспорване. Разбира се, в оспореното решение е посочено, че се издава и в съответствие с влязло в сила съдебно решение №4496 от 11.05.2022г., постановено по адм. дело №8902/2021г. на ВАС на Република България – Първо отделение, вместо в съответствие с влязло в сила съдебно решение №4496 от 11.05.2022г. (листи 24-26, 249-253), постановено по адм. дело №7902/2021г. на ВАС на Република България – Осмо отделение. Посоченото несъмнено представлява нарушение на изискването за форма на административния акт по смисъла на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, но същото не е съществено такова, тъй като не препятства правото на адресата на решението да разбере съдържанието на обективираното от административния орган волеизявление, с което се засягат негови права и законни интереси, нито пък препятства съдебния контрол.
На следващо място, настоящият състав на съда намира за неоснователно възражението на жалбоподателя за липсата на основание за образуване на производството за налагане на финансова корекция, тъй като проверката, приключила с издаването на оспореното решение, е извършена след изтичане на мониторинговия период и не може да послужи като основание за издаване на акта на ответника, доколкото като с изтичане на този период е преклудирана и възможността за извършване на проверки.
В тази връзка, следва да бъде споделена в пълна степен актуалната съдебна практика на ВАС по аналогични случаи, израз на която е Решение №2966 от 21.03.2023г. по дело №10521/2022г., Четвърто отделение, докладчик председателят Кремена Хараланова.
ВАС приема, че мониторинговият период обхваща времето, през което ползвателят на помощта е длъжен да изпълнява инвестицията, за която му е предоставена финансовата помощ, както и всички, поети по силата на договора за отпускане на БФП задължения, в това число съгласно одобрения бизнес план, а не времето, през което органът има правото да извършва проверки. При това счита, че единствено извършените от ползвателя на помощта нарушения на договора му с ДФ“З“ в рамките на мониторинговия период могат да дадат повод на органа за оттегляне на вече изплатената финансова помощ, чрез налагането на финансова корекция или установяването на публично държавно вземане, но не и нарушения, допуснати от ползвателя след изтичането му. В аналогичен смисъл е въведеното за първи път с §1, т.38 от ДР на ЗПЗП (обн. ДВ, бр.102/23.12.2022г., в сила от 1.01.2023г.), легално определение на понятието “период на мониторинг“, като период от 5 години след последното плащане по интервенцията, в който бенефициентът е длъжен да спазва задължението за дълготрайност на операциите по интервенциите, свързани с инвестиции, като за бенефициенти, които са микро-, малки или средни предприятия, периодът е три години. Посоченото съответства и на §64 от Преамбюла на Регламент (ЕС) №1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013г. за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) №1083/2006 на Съвета (Регламент (ЕС) №1303/2013), според който за да се гарантира ефективност, справедливост и устойчиво въздействие на интервенцията на европейските структурни и инвестиционни фондове следва да се предвидят разпоредби, които да гарантират дългосрочността на инвестициите в предприятия и инфраструктура, и предотвратяване използването на европейските структурни и инвестиционни фондове за неправомерни облаги, като периодът от пет години е подходящ като минимален период, който да бъде прилаган, въпреки че в съответствие с принципа на пропорционалност е възможно един по-кратък период от три години да може да бъде обоснован, когато помощта се отнася за запазване на инвестициите или работните места, създадени от малки и средни предприятия. Наред с това, според чл.4, §5 от Регламент (ЕС) №1303/2013 уредбата за изпълнението и използването на европейските структурни и инвестиционни фондове, и по-специално финансовите и административните ресурси, необходими за тяхната подготовка и изпълнение във връзка с мониторинга, отчитането, оценяването, управлението и контрола, спазват принципа на пропорционалност, като отчитат равнището на разпределената подкрепа и общата цел за намаляване на административната тежест за органите, участващи в управлението и контрола на програмите. Цитираното нормативно изброяване сочи, че понятието “мониторинг“ не е еднозначно с понятието “контрол“, включително предвид съпоставянето на различните езикови версии на приложимите европейски регламенти, в които то е употребено /“monitoring“ - английски език, “suivi“ - френски език, “seguimiento“ - испански език, “sorveglianza“ - италиански език, “begleitung“ - немски език и др./, сред които са Регламент (ЕС) №1303/2013, както и новият Регламент (ЕС) 2021/2116 на Европейския парламент и на Съвета от 2.12.2021г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на Регламент (ЕС) №1306/2013, в сила от 1.01.2023г. (Регламент (ЕС) 2021/2116/, съгласно които значението на понятието “мониторинг“, по необходимост възприето и от българския законодател, е на проследяване, наблюдение, съпровождане при изпълнението на договора. Предвид изложеното, мониторинговият период, разглеждан от настоящия касационен състав, като проследяващ изпълнението на инвестицията период, през който ползвателят на помощта е длъжен да изпълнява договорните си задължения, е без значение относно упражняването във времето на правомощието на административния орган да извършва проверки за изпълнението на договор за отпускане на БФП, за което липсва съмнение, че не се преклудира с изтичането на периода на мониторинг. В нито един от приложимите в разглежданата материя, европейски и национални нормативни актове, не е въведен краен срок или каквото и да било друго времево ограничение относно извършваните от съответния компетентен орган на проверки относно изпълнението на сключените договори за предоставяне на БФП по линия на европейските фондове и в частност на ЕЗФРСР, още по-малко - такова, произтичащо от изтичането на периода на мониторинг. Единствената предпоставка, при това относима не конкретно към крайните срокове за осъществяване на проверки по договорите за БФП, а въобще към възможността на органа да потърси възстановяване на недължимо платената финансова помощ /включваща и извършването на проверки/, е въведеният в чл.3, §1 от Регламент (ЕО, ЕВРАТОМ) №2988/95 на Съвета от 18.12.1995г. относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности, четиригодишен срок на давност. Следователно, без значение дали мониторинговият период е изтекъл или не, административният орган винаги има правото, а с оглед разпоредбата на чл.27, ал.3 ЗПЗП - и задължението, да извърши необходимите проверки, за да установи точното изпълнение в рамките на периода на мониторинг на поетите по силата на договорите за БФП задължения от страна на ползвателите, а в случай, че констатира нарушения - и да наложи съответните финансови корекции, с единственото правнозначимо за него законодателно ограничение, свързано с четиригодишния давностен срок по чл.3, ал.1 от Регламент (ЕО, ЕВРАТОМ) №2988/95. Изводът се вписва в логиката на пряко приложимата в случая европейска правна уредба, чиято водеща цел, независимо от законодателните ѝ изменения през годините, е защитата на финансовите интереси на бюджета на Съюза, при която на държавите членки са вменени задълженията да предотвратяват, откриват и да се справят ефективно с всякакви нередности или неспазване на задълженията от страна на ползвателите на помощта, както и да вземат необходимите мерки, за да се уверят, че финансираните от фондовете трансакции са действителни и правилно извършени, като за тази цел прилагат Регламент (ЕО, ЕВРАТОМ) №2988/95 /в този смисъл - §39 от Преамбюла на Регламент (ЕС) №1306/2013, и т.48 от Преамбюла и чл.59 от Регламент (ЕС) 2021/2116/.
Предвид това и безспорните данни по делото, че констатираните от органа нарушения са извършени от ползвателя на помощта в рамките на мониторинговия период (2016г., 2017г. и 2018г.), то според настоящия състав на съда, процесната финансова корекция е законосъобразно наложена. От значение в случая е не дали извършената извънредна проверка на място след плащане в периода 20.06.2019г. – 28.06.2019г. е извършена след изтичане на мониторинговия период (07.10.2019г.), а дали нарушенията, установени от административния орган, са допуснати от жалбоподателя преди изтичане на периода на мониторинг, както и че отговорът на този въпрос с оглед установеното по делото от фактическа страна, е несъмнено положителен.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя за липса на основание за образуване на настоящото производство, като се съобрази отменителното Решение №4496 от 11.05.2022г. по дело №7902/2021г. на ВАС.
ПРАВИЛАТА не предвиждат срок за образуване на производство за издаване на решение за налагане на финансова корекция. Обстоятелството, че производството е образувано през 2022г. няма отношение към законосъобразността на процедурата и издаденото решение, тъй като по правило процедурата по налагане на финансова корекция трябва да започне винаги, когато е налице предпоставка, визирана в някоя от десетте точки на чл.70, ал.1 от ЗУСЕФСУ, като и тази правна норма не определя конкретен срок за упражняване на правото на управляващия орган на съответната програма да инициира производство по администриране на нередност и определяне на финансова корекция.
Освен това, изтичането на мониторинговия период (07.10.2019г.) е също ирелевантен към законосъобразността на оспореното решение факт, тъй като нарушенията, заради които е наложена процесната финансовата корекция и които са предпоставка за започване на производство по налагане на финансова корекция, са извършени в този мониторингов период, в какъвто смисъл са изложени по-горе мотиви. Крайният акт, издаден след проверката, е приет от съда за незаконосъобразен поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила, защото е издаден АУПДВ по реда на ДОПК, вместо решение за налагане на финансова корекция по реда на ЗУСЕСИФ (понастоящем ЗУСЕФСУ). Всъщност, след постановяване на Решение №4496 от 11.05.2022г. по дело №7902/2021г. на ВАС, изпълнителният директор на ДФ“З“ не извършва никакви други действия по установяване на нарушения, а единствено спазва задължителния ред по чл.73, ал.2 от ЗУСЕФСУ- преди издаване на решението да се осигури възможност бенефициентът (бенефициерът) да представи в разумен срок, който не може да бъде по-кратък от две седмици, своите писмени възражения по основателността и размера на финансовата корекция и при необходимост да приложи доказателства.
Съответно, изтичането на мониторинговия период не преклудира възможността на ДФ“З“, въз основа на установени в рамките на извършена проверка нарушения, да издаде решение за налагане на финансова корекция, предвид наличието на предпоставка по чл.70, ал.1, т.7 от ЗУСЕФСУ. Противоположната теза, застъпена от жалбоподателя, означава установените нарушения на нормативни и договорни задължения да се оставят без последствия въпреки нанесените вреди на бюджета на ЕС и на националния бюджет.
Настоящият състав на съда намира, че периодът на мониторинг има значение единствено и само да определи времето, в което ДФ“З“ има правомощие да следи и контролира изпълнението на сключения договор за предоставяне на БФП. Това не е период от време, след изтичането на който се преклудира правомощието на фонда да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта, защото мониторингът предполага единствено и само наблюдение. Правомощието за налагане на финансова корекция не е обвързано със срок, както се написа вече.
Неоснователно е възражението, че решението за налагане на финансова корекция противоречи на съдебната практика и липсва основание по чл.70, ал.1, т.7 от ЗУСЕФСУ.
Напротив, от страна на ДФ“З“ е констатирано неизпълнение на конкретни финансови показатели, залегнали в бизнес плана, във връзка с поетите ангажименти за реализиране на приходи от субсидираната дейност. Правилно и законосъобразно е установено, че средноаритметичното изпълнение на бизнес плана е в размер на 14,27% от заложените приходи за финансовите години 2016г., 2017г. и 2018г., което е незадоволително. Очакваните приходи от дейността са с конкретизирани стойности и са посочени от самия жалбоподател в бизнес плана, като същите са основание за одобряването на проекта за финансиране от ЕЗФРСР. Според чл.27, ал.3 от Наредба №29/11.08.2008г., решението за одобряване или отхвърляне на заявлението за подпомагане се взима въз основа на неговото съответствие с целите, дейностите и изискванията, определени с тази наредба, и критериите за оценка, посочени в приложение №6. Съответно, заложените в бизнес плана финансови показатели са решаващи за оценката, получена в процедурата по разглеждане на заявлението за подпомагане и за одобряването му за получаване на финансовата помощ.
От друга страна, именно реализирането на планираните приходи от дейността доказва на практика, че бизнес планът е икономически жизнеспособен, тъй като според легалното определение, дадено в нормата на §1, т.6 от ДР на Наредба №29/11.08.2008г., “икономическа жизнеспособност“ е генериране на доходи от дейността, гарантиращи устойчивост на предприятието за периода на бизнес плана. Т.е., по определение преценката за икономическа жизнеспособност изисква преценка на реализираните доходи от дейността, а не на идейното предложение, каквото по същество представлява бизнес плана, както и на съдържанието на бизнес плана. В този смисъл, осъщественото подпомагане на жалбоподателя не допринася за постигне на крайната цел – създаване на нови работни места в микропредприятия за неземеделски дейности в селските райони и насърчаване на предприемачеството в селските райони, посочени в чл.2 от Наредба №29/11.08.2008г.
Тук е мястото да се посочи, че заключението на вещото лице И.Н.С.
(листи 358-366) по назначената съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ), прието
неоспорено от страните и което съдът кредитира като компетентно и
безпристрастно изготвено и съответстващо на останалите по делото доказателства,
не позволява формирането на извод, че констатациите, послужили за издаване на
оспореното решение, са оборени, тъй като реализираните приходи от дейността на
жалбоподателя през процесните 3 години са общо 14,27%
от записаните в бизнес плана.
Съгласно чл.46, ал.1 от Наредба №29/11.08.2008г., в случай че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта. Следователно, предпоставка за започване на производство по връщане на изплатени суми е неизпълнението на нормативни или договорни задължения, безспорно установени в случая, настъпило след изплащане на финансовата помощ, какъвто е настоящият случай.
Спазено е правилото на чл.46, ал.2 от Наредба №29/11.08.2008г. за определяне на конкретния размер на средствата, които трябва да бъдат възстановени от ползвателя на помощта, като са взети предвид вида, степента и продължителността на неизпълнението. В настоящия случай, както се написа вече, степента на неизпълнение е 14,27% от заложените приходи, което е по-малко от 20,00%, а продължителността на неизпълнението е пълни три финансови години от целия петгодишен мониторингов период.
Правилно и законосъобразно е определен размерът на наложената на жалбоподателя финансова корекция, предвид установеното от точка 30. от Приложение към раздел I „Общи положения“ от ПРАВИЛАТА, според която при неизпълнение на одобрения проект (не са постигнати нивата на финансовите показатели, предвидени в бизнес плана), в случай, че реализираните приходи от подпомаганата дейност, изчислени средноаритметично за всички проверявани пълни финансови години, са под 20% от предвидените приходи съгласно одобрения бизнес план, и нарушението е продължило повече от две пълни финансови години, то размерът на финансовата корекция е в размер на 100% от предоставената финансова помощ по договора.
За пълнота на изложението следва да се посочи изрично, че според чл.2, ал.1 от ПРАВИЛАТА, същите се прилагат в случаи на нарушения, установени от ДФ“З“ -Разплащателна агенция (РА), или друг оправомощен да извършва контрол орган, произтичащи от установени неспазвания на критерии за допустимост или нарушения на ангажименти или други задължения, поети от ползвателите на БФП по мерките от ПРСР-2007–2013, произтичащи от предоставена БФП, какъвто е настоящият случай.
А съгласно
съображенията, изложени в Решение №3618 от 10.03.2022г. по дело №14514/2019г.
на ВАС, Първо отделение, докладчик председателят Емилия Миткова, на ПРАВИЛАТА
няма придадено обратно действие; с ПРАВИЛАТА не се определят
и налагат финансови корекции на бенефициенти; редът и основанията за налагане
на финансови корекции са изрично уредени в чл.70 от ЗУСЕФСУ (понастоящем
ЗУСЕФСУ), който се прилага за бенефициентите по всички оперативни програми,
включително и за тези от ПРСР-2007-2013, след приключването на програмния
период, т.е. от 2016г.
При това положение, настоящият състав на съда приема за
установено, че е налице посоченото фактическо основание по чл.70, ал.1, т.7 от
ЗУСЕФСУ неизпълнение на одобрени индикатори, послужило за издаване на
оспореното по делото решение, поради което решението се явява издадено без
противоречие с относимите материалноправни
разпоредби на ЗУСЕФСУ, ЗПЗП, Наредба №29/11.08.2008г. и ПРАВИЛАТА.
Най-сетне, настоящият състав на съда намира, че оспореното по делото решение е издадено и в съответствие с целта на закона за насърчаване на създаването на възможности за заетост и повишаване на доходите в селските райони, за насърчаване на развитието на интегриран туризъм в селските райони, предоставяните средства по ПРСР-2007-2013 да се управляват на основата на законността, доброто финансово управление и устойчивото развитие, както и да се препятства тяхното неправомерно разходване.
Предвид гореизложеното, като издаден от компетентен орган, без противоречие с материалноправни разпоредби, при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на изискванията за форма на акта, както и в съответствие с целта на закона, оспореното по делото решение е валиден и законосъобразен административен акт, жалбата против който акт е неоснователна, включително и по алтернативно заявеното искане за намаляване размера на наложената финансова корекция, поради което не следва да бъде уважена.
С оглед очерталия се изход на делото, искането за присъждане на разноски в полза жалбоподателя е също неоснователно и не следва да бъде уважено.
В полза на ДФ“З“ следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, представляващи заплатен депозит за вещо лице от 150,00 лв. (лист 342), както и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, определен съгласно чл.37 от Закона за правната помощ (ЗПП), респективно по реда на чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП) и чл.143, ал.3 от АПК.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ “Джи Ес-Хотелс – Г.С.“, със седалище и адрес на управление: ***, ЕИК *********, против Решение за налагане на финансова корекция с №16/312/02541/3/01/04/02 (Изх.№01-6500/8695#32) от 12.09.2022г. на изпълнителния директор на Държавен фонд “Земеделие“, с което на жалбоподателя е определена финансова корекция в размер на 391 160,00 лв., от които погасена главница в размер на 24,54 лв. и остатък за възстановяване в размер на 391 135,46 лв., представляваща безвъзмездна финансова помощ по Договор №16/312/02541 от 07.10.2014г. за отпускане на финансова помощ по мярка 312 “Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони.
ОСЪЖДА ЕТ “Джи Ес-Хотелс – Г.С.“, със седалище и адрес на управление: ***, ЕИК *********, да заплати на Държавен фонд “Земеделие”, ЕИК/БУЛСТАТ *********, сумата от 150,00 (сто и петдесет) лева, представляваща направените по делото разноски; както и сумата от 100,00 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Адм. съдия:.........................
/Н.Бекиров/