ОПРЕДЕЛЕНИЕ
25.07.2018г., гр.Хасково
Административен съд – Хасково, в закрито заседание на двадесет и пети юли през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Съдия: Хайгухи Бодикян
разгледа докладваното от съдия Бодикян Адм. дело № 158 по описа за 2018 година.
Производството по делото първоначално е образувано по Искова молба, подадена под вх.№43563/30.03.2016 г. на Софийски градски съд, от С.Н.Д. ***, с посочен по делото съдебен адрес:***, чрез адв. Й.Т., срещу Държавен фонд „Земеделие“ гр.София.
С Определение от 28.09.2016г. на Софийски градски съд по гр. д. №3813 по описа за 2016г. е прекратено като неподсъдно производството по гр. д. №3813/2016г. на СГрС, I-5 състав и делото е изпратено на Софийски районен съд по подсъдност. Във връзка с горното е образувано гр. д. №60408/2016г. по описа на Софийски районен съд, по което с Разпореждане в з. з. на 28.12.2017г. съдът е счел възражението на ответника за неподведомственост на спора за основателно и е прекратил производството по гр. д. №60408/16 на СРС, 38 с-в и е изпратил делото на Административен съд – София. Във връзка с горното, в Административен съд – София-град е образувано адм. д. №180/2018г. по описа на съда, като с Определение №906/08.02.2018г. е прекратено съдебното производство по адм. д. №180/2018г. по описа на Административен съд – София –град и е изпратено по подсъдност делото на Административен съд – Хасково.
Предвид горното, в Административен съд – Хасково е образувано адм. д. 158/2018г. Във връзка с дадени с разпореждане в з. з. на 19.02.2018г. указания на жалбоподателката да конкретизира предмета на оспорване, предвид данни за разминаване по приложените дела в изразената воля на оспорващата и в съответствие със ЗУСЕСИФ, от С.Н.Д. е подадена Молба вх. № 1797/22.03.2018г. в Административен съд – Хасково, в която сочи, че обжалва мълчалив отказ на административен орган за заплащане на сумата от 24 446 лв., представляваща втората част на плащането по договор №26/112/06007/15.02.2010г.
Оспорването е уточнено допълнително в първото проведено по делото съдебно заседание, като от пълномощника на жалбоподателката се сочи, че се претендират и законните лихви от датата на исковата молба в СГС до окончателното изплащане.
Ответникът, Изпълнителен Директор на ДФ „Земеделие”, в съпроводително писмо-становище изх. №01-261-1100/17 от 14.05.2018г., с което административната преписка е изпратена в съда, чрез процесуален представител моли жалбата да бъде оставена без уважение, като неоснователна. Моли се в случай на оставяне на жалбата без разглеждане, отхвърлянето й като неоснователна или при оттегляне на жалбата, в полза на ДФЗ да бъдат присъдени съдебни разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
В съдебно заседание чрез процесуален представител излага съображения за недопустимост на жалбата.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
На 15.02.2010 г. между Държавен фонд „Земеделие“ гр.София и С.Н.Д. като „ползвател“, е сключен Договор №26/112/06007/15.02.2010 г. (л.125-132) за отпускане на финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. (ПРСР), подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР). Договорът се сключва на основание чл.21, ал.2 от Наредба №9 от 03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярката. В т.1.1 от Договора е предвидено, че Фондът предоставя на ползвателя безвъзмездна финансова помощ в размер на 48 892 лева за изпълнение на всички инвестиции, основните дейности и цели, заложени в бизнес плана по проект №26/112/06007 и включени в Приложение №1. В т.2.2 от Договора е предвидено помощта да се изплаща на два етапа, като второто плащане (т.2.4), в размер на 24 446 лева – при нарастване на икономическия размер на стопанството с 5 икономически единици. Според т.4.4 от Договора, Фондът отказва да извърши второто плащане и изисква да се възстанови цялата сума на полученото първо плащане заедно със законната лихва към него, в изброени случаи. Според т.4.13, Фондът се задължава да изплати на ползвателя, предвидената в т.2.4 от този договор финансова помощ в срок от четири месеца от постъпване на заявката за второто плащане заедно с всички необходими документи. В т.3.1 от Договора е предвидено, че ползвателят се задължава да извърши всички инвестиции, основни дейности и цели, предвидени в бизнес плана, до годината на проверка и предмет на договора (Приложение 1) в срок до 15.02.2013 г., а в т.5.1 – че заявката за второ плащане след третата или четвъртата година се подава от ползвателя не по-късно от един месец след изтичане на срока по т.3.1.
По делото (л.136-137) са представени документи за извършено на 24.03.2010 г. първо плащане по договора в размер на 24 446 лева.
От Изпълнителен Директор на ДФ „Земеделие“ до С.Н.Д., чрез Нотариус Х. К., рег.№081 с район на действие РС – Хасково, е изпратена Нотариална покана за доброволно изпълнение с изх.№01-6500/26806 от 02.05.2011 г. и нотариално е удостоверено (л.139) връчването на екземпляр от нотариалната покана на 09.05.2011 г. на Ангелина Колева – братовчедка, която живее на същия адрес, срещу разписка. В поканата е посочено, че поради противоречие на сключения договор между С.Н.Д. и ДФ „Земеделие“ №26/112/06007 от 15.02.2010г. по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“ с разпоредбата на чл.9, ал.1, т.8 от Наредба №9 от 03.04.2008г., същият се счита за нищожен. На основание чл.34, във връзка с чл.26, ал.1 от Закона за задълженията и договорите, е посочено на адресата – С.Н.Д., че дължи на Агенцията сумата от 24 446 лв. главница плюс законната лихва от датата на уведомяване за задължението до датата на окончателно плащане, като в поканата се съдържат указания относно начина и срока на връщане на дължимата сума, както и е посочено, че ако не бъде изпълнено задължението в този период, ДФ „Земеделие“ ще предприеме необходимите стъпки за принудително събиране на дълга. /Действията по принудително събиране на дълга, произтичащ от първото плащане, както и установяването му, не са предмет на настоящото производство. Видно от изявления на страните, налице е производство пред общия съд/. Видно от данни по делото от С.Н.Д. е подаден отговор на покана за доброволно изпълнение (л.141-142), заведен с вх. №01-6500/26806/17.05.2011г. в ДФ „Земеделие“.
В Заявление (л.147-148), заведено с вх. № 02-260-6500/1485#1 от 02.04.2013г. в ДФ „Земеделие“, от С.Н.Д. е посочено, че на 15.03.2013г. е представила Заявката за второ плащане по мярка „Създаване стопанства на млади фермери“ УРН 440145 и Договор 26/112/06007 от 15.02.2010г., като заявката, придружена от необходимите документи съгласно Приложение №4 към чл.24, ал.1 от Наредба №9, била входирана с Придружително писмо до Директора на ОД на ДФЗ – Хасково с вх. №02-260-6500/1485 чрез деловодството на ОД на ДФЗ-Хасково, без да бъде приложена разпоредбата на чл.25, ал.1 от Наредба №9. Със заявлението поискала да бъдат представени причините, поради които не била приложена разпоредбата на чл.25, ал.1 от Наредба №9 по отношение на заявката й за второ плащане по мярка „Създаване стопанства на млади фермери“ УРН 440145 и Договор 26/112/06007 от 15.02.2010г.
В отговор до Д. е изпратено писмо изх. №02-260-6500/1485 от 16.04.2013г. от Зам. Изпълнителен Директор на ДФ „Земеделие“. Липсват данни на коя дата писмото е връчено на адресата си.
По жалба на С.Н.Д. против мълчалив отказ на Директор на Областна Дирекция на ДФ „Земеделие“ – гр. Хасково да се произнесе по Заявка за второ плащане по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“ УРН 440145 и Договор 26/112/06007 от 15.02.2010 г. с вх.№02-260-6500/1485 от 15.03.2013 г., е било образувано адм.дело №236/2013 г. по описа на Административен съд – Хасково. С Определение от 30.07.2013 г. е оставена без разглеждане жалбата на С.Н.Д. против мълчалив отказ на Директора на Областна Дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ – гр. Хасково да се произнесе по Заявка вх. №02-260-6500/1485 от 15.03.2013г. за второ плащане по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“ УРН 440145 и Договор №26/112/06007 от 15.02.2010г. и е прекратено производството по адм. д. 236/2013г. по описа на Административен съд – Хасково.
С Определение №11689/17.09.2013г. на Върховен административен съд на Република България по адм. д. №11619/2013г. е оставено в сила Определение от 30.07.2013г. по адм. д. №236/2013г. на Хасковския административен съд. Посочено е, че определението е окончателно.
С писмо изх. №13-217/10.01.2014г. (л.289) на Министерство на земеделието и храните, адресирано до Изпълнителен Директор на ДФ „Земеделие“, е изпратено копие от жалба вх. №94-5717 от 05.12.2013г. на Министерство на земеделието и храните, на С.Н.Д. за комплектуване на административната преписка и изразяване на становище по основателността й в срок до 24.01.2014г. Видно от приложената към писмото жалба (л.290-296) от С.Н.Д., същата е относно отказ на ДФЗ – Разплащателна агенция за второ плащане по проект по мярка 112 „Създаване стопанства на млади фермери“, на основание твърдяна от страна на ДФЗ – Разплащателна агенция нищожност на Договор №26/112/06007 от 15.02.2010г.
В отговор е изпратено писмо изх. 01-6500/26806 от 03.02.2014г. (л.297) на Зам. Изпълнителен Директор на ДФ „Земеделие“, с изложени в същото съображения, поради които проектът на г-жа Д. е недопустим за финансиране и договор №26/112/06007 от 15.02.2009г. е обявен за нищожен.
Съдът намира, че
подадената жалба следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по
делото следва да бъде прекратено, по следните съображения:
За да е налице мълчалив отказ по смисъла на чл.58, ал.1 от АПК, следва административният орган да е бил длъжен по силата на изрична законова разпоредба да се произнесе по искането, с което е сезиран, с издаване на изричен административен акт, а той да не е изпълнил това задължение.
В конкретния случай жалбоподателката твърди, а и от приложените по делото доказателства се установява, че на 15.03.2013г. С.Н.Д. е депозирала пред ДФ „Земеделие“ ОД – Хасково заявка за плащане по мярка 112: Създаване на стопанства на млади фермери (заявка за извършване на второ плащане по договор №№26/112/06007 от 15.02.2010г. от ПРСР за периода от 2007-2013).
Съгласно чл.26, ал.1 от Наредба №9 от 03.04.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“ по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013г., в срок до 3 месеца от подаване на заявката за второ плащане по чл.6, т.2 РА: т.3 – одобрява или мотивирано отказва изплащането на финансовата помощ със заповед на изпълнителния директор на РА след извършен анализ за установяване на фактическо съответствие и съответствие по документи между одобрения и реализирания проект.
Такава заявка жалбоподателката е подала на 15.03.2013г., а тримесечния срок за произнасяне по същата е изтекъл на 15.06.2013г. След тази дата именно компетентният орган е формирал мълчалив отказ, оспорването на който следва да бъде съобразено с разпоредбата на чл.149, ал.2 от АПК, съгласно която мълчаливият отказ или мълчаливото съгласие може да се оспори в едномесечен срок от изтичането на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе. В случая, към дата на подаване на исковата молба пред Софийски Градски съд – 30.03.2016г. (с която първоначално е образувано производството по делото), срокът по чл.149, ал.2 от АПК безспорно е изтекъл. След изтичане на предвидения в последната разпоредба срок за оспорване на мълчалив отказ, жалбата срещу такъв се явява просрочена и недопустима.
Наред с това, в случая е налице и влязъл в сила мълчалив отказ по заявлението на Д. от 15.03.2013г., което се установява от изисканото и приложено за справка адм. д. №236/2013г. по описа на Административен съд – Хасково. На 12.07.2013г. от С.Н.Д. е подадена жалба срещу Мълчалив отказ на Директор на ДФ „Земеделие“ към Разплащателна агенция гр. София, чрез Областна Дирекция гр. Хасково по Заявка за второ плащане по мярка „Създаване стопанства на млади фермери“ УРН 440145 и Договор №26/112/06007 от 15.02.2010г. С Определение от 30.07.2013 г. е оставена без разглеждане жалбата на С.Н.Д. против мълчалив отказ на Директора на Областна Дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ – гр. Хасково да се произнесе по Заявка вх. №02-260-6500/1485 от 15.03.2013г. за второ плащане по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“ УРН 440145 и Договор №26/112/06007 от 15.02.2010г. и е прекратено производството по адм. д. 236/2013г. по описа на Административен съд – Хасково, като това определение е оставено в сила с окончателно Определение №11689/17.09.2013г. на Върховен административен съд на Република България по адм. д. №11619/2013г.
Наличието на влязъл в сила съдебен акт, който е установил по задължителен начин недопустимостта на съдебното производство, е абсолютна процесуална пречка за образуване на ново производство със същия предмет.
Отделно от изложеното, следва да се посочи, че не могат да се споделят твърденията на оспорващата, че на 30.03.2016г., с подаване на исковата молба пред СГС, била направена покана на ДФ „Земеделие“ да изпълни задължението си за заплащане на втория транш от финансовата помощ, предмет на договора, но дори и тези твърдения да се приемат, жалбата отново се явява недопустима. Искането, по което жалбоподателката твърди, че е налице мълчалив отказ, който е предмет на разглеждане в настоящото производство, е депозирано на 30.03.2016г. Административният орган отново не се е произнесъл. В случая обаче мълчалив отказ не е формиран. Съгласно чл.27, ал.2, т.1 от АПК, наличието на влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни е процесуална пречка, поради което, с оглед наличието на вече влязъл в сила мълчалив отказ, искането от 30.03.2016г. е недопустимо. Административният орган не е длъжен да се произнася по това недопустимо искане и следователно в случая не е формиран Мълчалив отказ. В тази връзка, ако се приемат така направените твърдения от оспорващата, производството следва да се прекрати поради това, че липсва годен за обжалване индивидуален административен акт. В този смисъл са редица определения на различни състави на Върховен административен съд на Република България, например Определение №6680 от 19.05.2014г. на ВАС по адм. д. №5185/2014г., II о.; Определение №2165 от 26.02.2015г. на ВАС по адм. д. №2348/2015г., II о.; Определение №5313 от 16.04.2014г. на ВАС по адм. д. №4595/2014г., II о. и др.
По изложените съображения съдът намира, че оспорването, като недопустимо, следва да бъде оставено без разглеждане, а производството по делото следва да бъде прекратено.
При този изход на делото, основателно се явява искането на ответника за присъждане на разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Предвид липсата на изрична уредба в АПК и с оглед чл.144 от АПК, същото е дължимо на основание субсидиарното приложение на чл.78, ал.8, вр. ал.4 от ГПК, и следва да бъде определено по реда на чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ. Според последната разпоредба, по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лв. Съгласно чл.78, ал.8 от ГПК, конкретният размер по всеки спор се определя от съда. В случая е проведено едно съдебно заседание, а и казусът не се отличава с фактическа и правна сложност. Поради това съдът счита, че присъждането на по-голямо юрисконсултско възнаграждение от минимално предвиденото в чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ не би било обосновано. С оглед изложеното, съдът счита, че на ответника се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева на основание чл.144 от АПК, във вр. с чл.78, ал.8, вр. ал.4 от ГПК, вр. чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Водим от горното и на основание чл.159, т.1, т.5 и т.6 от АПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на С.Н.Д. ***, против Мълчалив отказ на Изпълнителен Директор на Държавен фонд „Земеделие“ гр.София за заплащане на сумата от 24 446 лв., представляваща втората част на плащането по Договор №26/112/06007/15.02.2010г.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело №158/2018 г. по описа на Административен съд – Хасково.
ОСЪЖДА С.Н.Д. ЕГН **********,***, да заплати на Държавен фонд „Земеделие”, гр.С., направените по делото разноски в размер на 100 (сто) лева.
Определението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му с частна жалба пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: