Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.Кюстендил, 04.03.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Кюстендилският окръжен съд, наказателно отделение,
в откритото заседание
на двадесети втори януари
през две хиляди и двадесета
година, в състав
Председател:МИРОСЛАВ НАЧЕВ
Членове:ПЕНКА БРАТАНОВА
НАДЯ ГЕОРГИЕВА
при секретаря Галина Кирилова
с участието на прокурора от КОП
Владимир Мицов
като разгледа докладваното от
съдия Братанова ВНОХД
№ 568
по описа за 2019 г. на КнОС, и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на част IV, глава XХІ НПК- “Въззивно производство”.
С присъда № 86/ 27.11.2019 г. на Дупнишкия
районен съд по НОХД № 686/2019 г. по
описа на същия съд подс. Р.С.И. е признат за виновен в извършване на
престъпление по чл.144, ал.3 вр.ал.1 НК- затова, че на 18.04.2017 г., в хижа „Ловна“, се е
заканил на Н.Г. Д.с престъпление против личността му и тази закана е могла да възбуди основателен страх
за осъществяването й. Със същата присъда е оправдан по обвинението, че по
същото време и място се е заканил на Е.А.Б.с престъпление- убийство и тя е могло да възбуди основателен страх от
осъществяването й. На осн. чл.55, ал.1, т.2 НК от НК му е наложено наказание
пробация с налагане на пробационните мерки „задължителна регистрация по настоящ
адрес“ за срок от 1 година при периодичност два пъти седмично, задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от 1 година и безвъзмезден труд в полза на обществото в
размер на 200 часа годишно за срок от 1 година.
С присъдата на подс. И. са възложени и разноските по делото в размер на 112, 65 лева.
Присъдата се протестира
от Е.П.- прокурор в ДнРП в частта на наложеното наказание. Сочи се, че същото
е явно несправедливо и че разпоредбата
на чл.55, ал.1, т.2 НК е приложена неправилно. Изтъква се, че не са налице
многобройни или смекчаващи отговорността обстоятелства, поради което
наказанието следва да се определи при условията на чл.54 НК. Иска се изменение на присъдата в атакуваната част
и определяне на наказание при условията на чл.54 НК.
Представителят на КнОП не поддържа протеста на ДнРП.
Служебният защитник на подс. И.- адв.Н.Б. оспорва протеста и счита, че
размера на наказанието е определен правилно. Пледира за потвърждаване на
присъдата на ДнРС.
Производството по отношение на подс. Р.С.И. е протекло при усл. на
чл.269, ал.3, т.2 НПК, като същият, въпреки проведеното издирване, не е открит
на територията на страната.
Кюстендилският окръжен съд, след
цялостна проверка на фактическия и доказателствен материал, след неговото
обсъждане както поотделно, така и в съвкупност, и при пределите, установени в чл.314 НПК и като съобрази релевираните в
протеста оплаквания, доводите и възраженията на страните, намира същият за
допустим, доколкото е предявен от надлежна страна в наказателния процес и в
срока по чл. 319 НПК. Разгледан по същество, протеста е неоснователен по следните съображения:
Фактическата обстановка е
подробно изяснена от ДнРС. По делото са събрани в съответствие с процесуалния
ред необходимия обем доказателства, имащи съществено значение за правилното му
решаване. Доказателственият материал по делото, събран в хода на съд.
следствие, е попълнен с неодходимите материали и е анализиран от
първоинстанционния съд поотделно и в своята съвкупност. Той изяснява по
несъмнен начин всички обстоятелства от съществено значение за правилното решаване на делото по
същество. От доказателствената съвкупност по делото се установява следната
фактическа обстановка, която изцяло се споделя и от въззивния съд:
Подс. Р.С.И. ***. Живеял е на
съпружески начала със св. Г.Р.в периода от м. април 2017 г. до м. октомври 2019
г. Същият е осъждан общо 15 пъти, вкл. като непълнолетен, за част от
осъжданията е реабилитиран. Последната му присъда е влязла в сила на 07.11.2011
г. по НОХД №30257/2011 г., за деяние от 09.04.2011 г. на ЛС за срок от 2 г. и 6
м., изтърпяно на 09.09.2013 г.
Св. И.П.и Е.П. били наематели на хижа
„Ловна“ през 2017 г. в община Сапарева баня. Били наели на работа подс. Р.И. и
св. Г.Р.като хижари. На 18.04.2017 г. в ранния следобед св. Н.Д., Е.Б.(Д.а), В.Н.и
А.С., придружавани от испански гражданин А. П., извършвали преход към хижа
„Рилски езера“. Планирали да пренощуват в нея. Същите се загубили и се озовали
пред хижа „Ловна“ където срещнали св. П., подс.И. и св. Р.. Подс.И. констатира,
че свидетелите нямат необходимата екипировка и е невъзможно да стигнат до посочената хижа.
Предложил им да останат да пренощуват в хижа „Ловна“, като им казал, че той и
св. Р. спят в отделно бунгало близо до хижата. Групата се съгласила и се
настанили. Св. Д.а, Н. и Д.били настанени да спят в общото помещение в ниша на
втория етаж, от който по стълби се стига до партера и столовата на хижата.
Двата етажа били с общо въздушно пространство без преградни стени. Двойката С.
и А.П. били настанени в единствената самостоятелна спалня на партера на хижата,
в която нямало други отседнали туристи в този ден. Заплатили нощувките
си на подсъдимия и тръгнали да се разходят наоколо, след което се
върнали за вечеря в хижата. Изяли носената от тях храна и заплатили за храна
сготвена им в хижата и няколко канички с вино. По-късно подсъдимият им
предложил и ракия, която опитали.
По време на вечерта подс. И. пиел
алкохол заедно с туристите, пускал музика и режел мезето си с голям нож. Около
22 часа св. Р. напуснала хижата и отишла да си легне в намиращото се наблизо
бунгало. След нея св. Н.Д.се качил на втория етаж в столовата и легнал да си
почива.
Около полунощ, след като бил изпил
голямо количество алкохол, подс. И. бил помолен от св. Е. Д. да изгаси музиката
и да ги остави сами в хижата, за да си легнат всички да спят, тъй като били
уморени от дългия преход. Тази нейна молба подразнила подс. И., който искал да
продължи да пие и да слуша силно музика. Св. Д. му припомнила какво им е обещал
и настояла да ги остави сами в хижата, при което подсъдимият се отнесъл много
грубо с нея, като и заявил, че ще си прави каквото си иска и че тя не може да
му каже кога да си ляга, след което увеличил нарочно още повече музиката.
Св. Д.а помолила за телефон на
собственика на хижата, на когото да се оплаче от поведението му, което още
повече вбесило И., той й дал телефона, но никой не вдигнал. След това
подсъдимият продължил спора си със св. Е. Д., напсувал я няколко пъти и й казал
да се маха. Междувременно на балкона на втория етаж се показал св. Н.Д., който
потърсил сметка на подсъдимия за думите и поведението му, като му извикал
„ ей сега ще дойда да ти кажа аз на тебе“. Подс. И. се ядосал от
тази реплика, отишъл до кухнята и се върнал с камуфлажен на цвят калъф за пушка
в ръцете си, който държал пред себе си и казал на няколко пъти общо към всички
присъстващи, че ще ги гръмне, ще ги зарови и ще го извадят от затвора след
няколко часа. Обърнал се конкретно към св. Н.Д.с репликата „искаш ли да те
гръмна“, казал му да се махат от хижата. Св. Н. се опитал да успокои приятелите
си, както и подсъдимия, за да останат да спят там. Св. Д.по едно време се
ядосал наново и напсувал подсъдимия с неприличен израз на английски означаващ „майната
ти“, което вбесило И., той прибрал бързо калъфа за пушка и се върнал в
столовата с голям нож в ръка, като се насочил директно към св.Д.. От
непосредствена близост, стоейки до него, му отправил словесни закани с реплики,
че ще го убие с ножа. Св. Д.силно се изплашил, смекчил веднага тона си и му
заявил, че всички ще си съберат багажа и си тръгват веднага.
По-късно, след като събрали багажа си, някъде около 02:00 часа на
19.04.2017 г. петимата напуснали хижата. Докато ги гледал как се изнасят, подс.
И. им се подигравал, смеел се и държал отново същия камуфлажен калъф за пушка в
ръце. По- късно през нощта той набрал телефоните на св. П. и П., които не му
вдигнали.
Около 03:00 часа свидетелите, придружавани от испанеца П.пристигнали до
колата си, където имали обхват на телефоните си и се обадили на тел. 112,
откъдето ги насочили на следващата сутрин да отидат и да подадат жалба в
РУ-Дупница. Пренощували в намиращ се в гр. Сапарева баня хотел след което на
сутринта сезирали полицията за случая.
За да стигне до описаната фактическа
обстановка, първостепенният съд е събрал доказателствата, необходими за
правилно решаване на делото. Направил е анализ на събрания по делото
доказателствен материал, като е обмислил доказателствата както поотделно, така
и в съвкупност. Разпитал е подробно свидетелите И. П., Е.П., Н.Д., Е. Б., понастоящем с фамилия Д.,
В.Н.и А.С., приобщил е по надлежния
процесуален ред на чл. 281, ал.4, вр. с ал. 1, т.1 и т.2 от НПК, показанията на
св. Д. и С., приел е по реда на чл. 283
от НПК писмени доказателства. Съдът е извършил подробен и задълбочен анализ на
гласните доказателства, като ги е разграничил като такива, депозирани от три
групи свидетели: първа- свидетелите
очевидци - Д., Н., Д.а и С., втората изцяло противоположна в релевантните да
обвинението части- на св. Р.и третата- на св. П. и П.. Към показанията на
всички свидетели съдът е изпълнил задълженията си по чл.107, ал3 НПК. Така към
първата група свидетели- очевидци ДнРС е подходил отговорно и прецизно;
изтъкнал е подробни доводи за причините, поради които ги кредитира и ги приема
за достоверни. Към този анализ КнОС се присъединява и не намира за необходимо да
анализира допълнително, още повече и, поради обстоятелството, че протеста на
ДнРП не е насочен към оправдателната част на присъдата. Не са пренебрегнати и
показанията на св. Р., като ДнРС
подробно ги е анализирал; изтъкнати са
доводи за наличието на вътрешни противоречия
в тях, респ. за съвпадането им в
други от показанията на първата група
свидетели; съобразил се е с обстоятелството, че същата е живяла на семейни
начала с подс. И.; изложени са мотиви за
причините, поради които същите се отхвърлят в отделните им части; както и за
причините, поради които се дава вяра на показанията на св. П. и П. (относно
последващото състояние на хижата).
В този аспект ДРС е проверил всички гласни
доказателствени средства и ги е съпоставил
помежду им, респ. спазил е разп. на чл.107, ал.3 НПК и е извършил проверка на твърденията на
страните с всички доказателствени способи.
При оценката на доказателствения материал стриктно са спазени процесуалните правила
и ясно е заявено на каква част от него
се дава вяра, в коя част и защо, като извършената аналитична дейност от
страна на първоинстанционния съд е задълбочена и ДнРС е дал убедителен отговор на всички въпроси,
релевантни за повдигнатото обвинение. ДнРС е дал и обоснован отговор на
защитната теза; успешно е мотивирал вътрешното си убеждение съгл. чл. 14 НПК и
е изложил достатъчно убедителни и законосъобразни доводи, поради което
въззивната инстанция няма основания да променя направените в атакувания съдебен
акт фактически констатации, в това число
и относно наличието на виновно извършено
от подсъдимия деяние.
В тази връзка е необходимо да се посочи,
че когато изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната
инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно
доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за
да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста. В случая
се оспорва единствено справедливостта на наказанието, поради което въззивният
съд няма да се занимава подробно с този въпрос.
При излагане на съображения досежно
наличието на деяние по чл. 144, ал.3 вр. ал.1 НК, осъщестевно спрямо личността
на пострадалаия Д.ДнРС е изложил правни аргументи, които изцяло се споделят от въззивния съд.
Изтъкнатите доводи относно деянието от чл.144, ал.3 НПК от обективна и
субективна страна са задълбочени, съобразени
с правната теория практика, поради което (и с оглед протеста на ДнРП
само относно вида на нказанието), въззивният съд изцяло се присъединява и не
намира за небходимо да преповтаря.
При
определяне вида и размера на наказанието са съобразени всички обстоятелства,
обуславящи наказателната отговорност на подсъдимия- степента на обществена
опасност на деянието и дееца, както и
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. Преценката на ДнРС за
наличие на многобройни смекчаващи вината
обстоятелства, превишаващи значително по брой и интензитет наличните отегчаващи
такива, а от там и намаляващи обществената опасност на дееца и деянието, е
обоснована и съответна на доказателствата по делото. Разпоредбата на чл.55
от НК е относима към всички престъпления, визирани в особената част
от НК, независимо от характера и естеството им, но за приложението и е
необходимо кумулативното наличие на две предпоставки: 1. смекчаващите
обстоятелства да са изключително и/или многобройни; 2. и най-лекото наказание,
предвидено за съответното престъпление да се явява несъразмерно тежко.
В случая правилно като отегчаващо
отговорността обстоятелство е отчетен употребения от подсъдимия алкохол и
предишните осъждания.
КнОС се съгласява и с другите обстоятелства, отчетени от ДнРС
като смекчаващи-наличието на провокация от страна на св. Д., който също е бил
пиян, отправените от този свидетел закани към подсъдимия, отправената псувня, както
и поведението на св. Д. - все действия на
свидетелите, които са довели до допълнителна ескалация на напарежението.
Като смегчаващо отговорността обстоятелство следва да се отчете и изминалия
период от време от последното осъждане на подсъдимия (близо 6 години), през
които същият не е извършвал общественоопасни деяния. Като следващо такова съдът
отчита факта, че същият е упражнявал общественополезен труд, независимо от
криминалното си минало, което обстоятелство несъмнено сочи на социализация в обществото и трайно
прекратяване на противообщствения начин на живот, датиращ от непълнолетието му. На следващо място като такива обстоятелства
се отчитат и сравнително младата му възраст и и изключително тежкото му
материално, социално и битово положение в годините след излизането му от
затвора, респ. липсата на родителска и материална подкрепа. Посочените
обстоятелства са многобройни по см.
на чл.55, ал.1, т.2 НК и обосновават
приложението на посочената разпоредба.
КнОС се съгласява с довода
на ДнРП, че продължителността на разследването има разумен характер по см. на
ЕКПЧ. НП е образувано в началото на
м. май 2017 г. и до края на м. август същата година са били провеждани
активни процесуално следствени действия- разпити на свидетели, претърсване и
изземване и пр. От този момент НП е било спирано няколко пъти поради
невъзможността да бъде издирен подсъдимия и периодично е възобновявано, като са
събирани и допълнителни доказателства (разпити на свидетели). НП е протекло
задочно спрямо подсъдимия именно поради невъзможността на бъде открит на
територията на страната. Ето защо продължителността на разсредването е било
обективно затруднена и същата не представлява смекчаващо отговорността
обстоятелство. То обаче не води до промяна в изводите на съда за необходимостта
от приложение на чл.55, ал.1, т.2 НК,
доколкото горепосочените обстоятелства имат многоброен характер и не
препятстват възможността от приложение на посочената разпоредба.
Не се споделя и довода на
ДнРП, че като допълнително отегчаващо отговорността обстоятелство следва да се
отчете напускането на хижата от страна на свидетелите, които били принудени да останат сами в планината. Това напускане е
станало доброволно от тях, като същите са стигнали безпрепятствено до
автомобила си и оттам- до гр. Сапарева баня, поради което този довод се
отхвърля като несъстоятелен.
От друга страна, доколкото
деянието е резултат от провокативното поведение на част от свидетелите,
преценката на ДнРС, че и най- лекото
наказание, предвидено в закона, би било
несъразмерно тежко с оглед степента на обществена опасност на деянието и дееца, е обоснована и правилна. В този аспект, ДнРС, като е определил наказание „пробация“ в размер на
1 година, с посочените по- горе пробационни мерки, е определил напълно
адекватно и справедливо наказание, съответстващо на степента на обществена
опасност на деянието и дееца.
Изводите на съда по същество са
обосновани, почиват на вярна интерпретация на доказателствата по делото,
направени са след събиране и проверка на
всички възможни доказателства. При разглеждане на делото не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, поради което присъдата на ДнРС следва да
бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.
По тези съображения и
на осн. чл. 314 НПК, вр. чл.334, т.6 НПК вр. чл.338 НПК, окръжният съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 86 от 27.11.2019 г., постановена от
Дупнишкия районен съд по НОХД № 686/2019
г. по описа на същия съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.