ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1700
гр. Пловдив, 23.08.2019 г.
ОКРЪЖЕН СЪД
- ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, V въззивен
състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети август през две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛАНА ИЗЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
РАДОСТИНА СТЕФАНОВА
АННА ДЪБОВА
като
разгледа докладваното от младши съдия Дъбова гражданско дело № 1354 по описа на
Окръжен съд - Пловдив за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 и т.
2 ГПК във вр. с чл. 248, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 71468/26.11.2018 г.
на Т.Ч., Е.П. и М.Ч. - П. против Определение № 10233/11.10.2018 г., постановено
по гр.д. № 13040/2011 г. по описа на Районен съд – Пловдив, с което е оставена
без уважение частната жалба на жалбоподателите, в частта й имаща характер на
молба по чл. 248 ГПК за изменение на Определение от 13.03.2018 г., с което са
присъдени разноски в полза на съделителя Б. У. чрез пълномощника й адв. В..
Частните жалбоподатели излагат доводи за неправилност,
незаконосъобразност и необоснованост на постановеното определение. Твърди се,
че във втората фаза на делбеното производство са били допуснати процесуални
нарушения, довели до опорочаване на процеса и постановяване на
незаконосъобразни актове. Посочва се, че в първото съдебно заседание в
производството по извършване на съдебна делба, е заявена претенция по сметки,
производството по която е било прекратено от съда с определение от 02.10.2018
г., по направено възражение на процесуалния представител на съделителя Б. У. и
след като е приел тези претенции за разглеждане на 22.06.2017 г. Считат, че в
полза на съделителката У. не следва да се присъждат разноски за производството
по сметки, доколкото такова реално не се е развило и така предявените искове не
са били разгледани от съда в открито съдебно заседание, а досежно тяхната
допустимост е взето становище с молба от 25.07.2017 г. Намират, че не следва да
се присъждат разноски за всяко едно процесуално действие в делбеното
производство, като представителната власт и договореното адвокатско
възнаграждение следва да са за защита и съдействие в цялото делбено
производство. Сочи се, че договорът за правна защита и съдействие, в който е
посочен заплатеният адвокатски хонорар е следвало да бъде представен с
депозирането на писмената молба – становище, а не по-късно. Твърди се, че
относно разноските на страните, сторени в производството по разглеждане на
съединените искове, следва да намери приложение разпоредбата на чл. 78 ГПК, в
който смисъл се позовават на съдебна практика. Съгласно правилото на чл. 78,
ал. 3 ГПК при прекратяване на производството по делото разноски следвало да се
присъдят в полза на ответните страни, а не в полза на съделителя, предявил иска
за делба. Считат, че тъй като исковете по сметки не са приети за разглеждане,
не се дължат и разноски за защита и съдействие по тях. Твърди се, че с
определението от 13.03.2018 г. съдът се е произнесъл по реда на чл. 248 ГПК и е
разгледал молба за изменение на определението в частта за разноските, без да е
бил представен списък на сторените разноски. Посочват, че договорът за правна
защита и съдействие е с дата 02.08.2017 г. – изготвен след представяне на
писменото становище по исковете по сметки, като е бил приложен по делото в
о.с.з. на 28.09.2017 г. Считат, че неправилно с обжалваното определение
първоинстанционният съд е приел, че искането за присъждане на разноски в размер
от 1 000 лева е основателно, доколкото освен писмената молба по исковете по
сметки, не са осъществявани други действия от процесуалния представител на този
съделител – по тези искове не било проведено открито съдебно заседание.
Намират, че размерът на адвокатския хонорар не следва да се съобразява с
размера на предявената претенция по сметки. Моли се за отмяна на обжалваното
определение, с което е оставена без уважение молбата за изменение на
Определение от 13.03.2018 г., постановено по делото, като бъде отменено и
определението, чието изменение е било поискано с оставената без уважение молба.
В законоустановения за това срок по чл. 276, ал. 1 ГПК
не е постъпил отговор на частната жалба от насрещните страни.
Частната жалба е процесуално
допустима – подадена е в законоустановения срок, от легитимирани лица с правен
интерес от обжалването против подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.
Съгласно задължителните за
съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 6 от 15.01.2019 г. по
тълк.д. № 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС ограниченията относно обхвата на дейността
на въззивния съд, предвидени в чл. 269, изр. второ ГПК, не се прилагат в
производството по обжалване на определения. Според мотивите на цитираното
тълкувателно решение съдът служебно проверява всички правно релевантни факти,
сам преценява доказателствата, събрани от първата инстанция, тези представени с
частната жалба и отговора, както и събраните от него, въз основа на което
разрешава въпросите, включени в предмета на производството. По този начин съдът
изпълнява своето задължение да осигури прилагането на процесуалния закон, която
дейност не е обусловена от волята на страните, обективирана посредством
оплакванията за незаконосъобразност.
Следователно и въззивната инстанция
в производството по чл. 274 и сл. ГПК дължи освен проверка за валидност и
допустимост на обжалвания съдебен акт, и такава досежно неговата правилност без
да е обвързана от доводите за незаконосъобразност, посочени в частната жалба.
Съдът в настоящия съдебен състав
намира първоинстанционното определение за правилно, предвид следните съображения:
С Решение № 1161/03.04.2015 г., постановено по
гр.д. № 13040/2011 г. съдът е допуснал до делба посочените в решението
недвижими имоти между съделителите Б.А.У., И.А.Ц. (Д.), А.А.Ц., Д. К. Ц. и
Г.Н.П.. Със съдебното решение е обявен за недействителен по иск на Б.А.У., в случай че при делбата вещта
не се падне в дял на И.А. Д. (Ц.), сключеният с
нотариален акт № 98, т.I, рег. № 830, дело № 70 от 2007г. на нот. Донка Солакова, вписан в
АВ-СВ под Акт № 100, т.4 от 30.01.2007 г., договор за
покупко-продажба между И.А. Д. (Ц.) като продавач и Т.Ц.Ч. и съпругът й А. Ч.
като купувачи. В тази част решението е обжалвано от ответните страни Т.Ц.Ч. и
А. Ч. и е потвърдено с Решение №
671/10.05.2016 г., постановено по възз.гр.д. № 1966/2015 г. на Окръжен съд –
Пловдив. В хода на въззивното производство е починал ответникът по иска с
правно основание чл. 76 ЗН А. Ч. и на негово място в производството на
основание чл. 227 ГПК с Определение от 13.10.2015 г. са конституирани
наследниците му – Е.А.П. и М.А.Ч..
С молба от 22.06.2017 г. Т.Ц.Ч.,
Е.А.П. и М.А.Ч. са предявили иск по сметки на основание чл. 346 ГПК за
заплащане на сумата от 307 260 лв. – разходи за покупка, строеж на жилищна
сграда и по промяна статута на земеделската земя, като на основание чл. 349,
ал. 2 ГПК е направено искане за присъждане в дял на Т.Ч. нива с площ от 0,489
дка, представляващо имот № 002276 в местността „Горни локви“ в землището на с.
Бойково, Община Родопи.
В съдебно заседание, проведено на
22.06.2017 г. съдът е приел претенцията по сметки на съделителите, както и
претенцията за възлагане, като е оставил без движението иска по сметки с
конкретни указания за отстраняване на констатираните нередовности. В съдебното
заседание е участвал процесуален представител на съделителката Б. У. – адв. В.,
която е заявила, че не може да вземе становище по претенцията за сметки и е
помолила да й се даде възможност за запознаване с предявените искове. С молба
от 28.06.2017 г. процесуалният представител на ищците по претенцията по сметки
е уточнил последната в изпълнение указанията на съда. Препис от молбата е
връчен на насрещните страни и е получен от адв. В. на 12.07.2017 г.
С молба от 27.06.2018 г.
процесуалният представител на съделителката У. е взел становище по претенцията
по сметки и тази за възлагане, като е посочил, че последните са недопустими,
тъй като предявилите ги лица не са от кръга на лицата, допуснати като
съделители в производството по съдебна делба.
В открито съдебно заседание на
28.09.2017 г. е представен договор за правна защита и съдействие № 169006 от
02.08.2017 г., сключен между съделителката Б. У. и адв. В., с който е уговорено
възнаграждение в размер от 5 000 лв. за защита по предявените искове по
чл. 346 ГПК, изразяваща се в депозиране на становище по допустимостта на иска и
защита по основание, като е установено, че сумата от 1 000 лв. се дължи за
действията на процесуалния представител във връзка с допустимостта на
претенцията по сметки и 4 000 лв. за зашита по основателността на
последната. В договора е посочено, че сумата от 1 000 лв. е заплатена на
упълномощения адвокат в брой. В това съдебно заседание процесуалният
представител на Б. У. е заявил, че поддържа депозираното по делото становище,
като е посочил и какви са доводите й досежно допустимостта на заявените за съвместно
разглеждане претенции, като е поискал в случай на прекратяване на
производството да бъдат присъдени разноски в полза на доверителя й.
С Определение № 9054/02.10.2017 г.,
постановено по делото първоинстанционният съд е прекратил производството по
претенциите по сметки на Т.Ч., Е.П. и М.Ч. – П. и претенцията за възлагане на
Т.Ч., което е потвърдено с Определение № 196/24.01.2018 г. по ч.гр.д. №
114/2018 г. на Окръжен съд – Пловдив.
С Определение № 10430/09.11.2017 г.
съдът е оставил без уважение молбата по чл. 248 ГПК на Б. У. чрез адв. В. за
допълване на Определение № 9054/02.10.2017 г. в частта му за съдебните разноски
чрез присъждане разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в
производството по исковете по сметки и претенцията за възлагане, което е
прекратено с определението, чието допълване се иска. Така постановеното
определение е отменено с Определение № 196/24.01.2018 г. по ч.гр.д. № 114/2018
г. на Окръжен съд – Пловдив и делото е върнато на районния съд за произнасяне
по молбата и направеното от ответните страни възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение.
По повод молбата на Б. У. с правно
основание чл. 248 ГПК е депозирано становище от Т.Ч., Е.П. и М.Ч. – П. чрез
процесуалния им представител, с която последните са направили възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение на основание чл. 78,
ал. 5 ГПК.
В изпълнение на указанията на
въззивния съд с Определение от 13.03.2018 г. първоинстанционният съд е допълнил
Определение № 9054/02.10.2017 г. като е осъдил Т.Ч., Е.П. и М.Ч. – П. да
заплатят на Б. У. сумата от 1 000 лв. – заплатен адвокатски хонорар
относно допустимостта на иска. По депозирана от ответните страни по молбата
частна жалба против определението от 13.03.2018 г. въззивният съд се е
произнесъл в производството по ч.гр.д. № 1138/2018 г. с Определение от
28.05.2018 г., като е приел, че частната жалба има характер на молба по чл. 248 ГПК за изменение на Определение от 13.03.2018 г. в частта му за разноските,
като съдът обсъди всички доводи на ответните страни, включително възражението
за прекомерност, като постанови мотивиран съдебен акт.
С Определение № 5776/06.06.2018 г.
първоинстанционният съд е приел възражението на ответните страни за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение за неоснователно, като е
постановил допълване на определението за прекратяване на производството по
исковете по сметки в посочения смисъл. Така постановеното определение е
отменено от въззивния съд с Определение № 1906/03.10.2018 г. по ч.гр.д. №
2103/2018 г. и делото е върнато за произнасяне по частна жалба вх. №
18625/26.03.2018 г., имаща характер на молба по чл. 248 ГПК, като измени
определението от 13.03.2018 г., съответно остави без уважение молбата.
С обжалваното пред настоящата
съдебна инстанция Определение № 10233/11.10.2018 г. съдът е оставил без
уважение молбата по чл. 248 ГПК, обективирана в частна жалба от 02.07.2018 г.
Следва да се посочи, че с
определението, постановено по ч.гр.д. № 2103/2018 г. въззивният съд е върнал делото
на първоинстанционния за произнасяне по заявеното в частна жалба от 26.03.2018
г. искане за изменение на определението досежно разноски чрез произнасяне по
релевираното в последната възражение за прекомерност. С атакуваното пред
настоящия съдебен състав определение съдът е оставил без уважение частна жалба
от 02.07.2018 г., което следва да се приеме за техническа грешка, доколкото
първоинстанционният съд в мотивите се е произнесъл по направеното възражение по
чл. 78, ал. 5 ГПК. Нещо повече – двете частни жалби – от 02.07.2018 г. и от
26.03.2018 г., са със сходно съдържание, като и в двете се съдържа искане за
намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение.
За да постанови обжалваното
определение първата инстанция е приела, че адвокатския хонорар, заплатен от
съделителката У. не е завишен, а е дори под нормативно установения минимален
размер, с оглед цената на предявените искове по сметки.
Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК, в срока
за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването
му, съдът по искане на страните може да допълни или измени постановеното
решение в частта му за разноските.
В случая определението по чл. 248 ГПК, което съдът е отказал да измени на основание чл. 248 ГПК, е постановено в
хипотеза, при която съдът е бил сезиран с искане по чл. 248 ГПК за
допълване на определение за прекратяване на делото, в което е липсвало
произнасяне по отговорността за разноски. Поради това допустимостта на искането
не е обусловена от наличието на списък по чл. 80 ГПК и неговото отсъствие не би
могло да доведе до недопустимост на определението по чл. 248 ГПК.
На
следващо място в частната жалба се твърди, че не следва да се присъждат
разноски на страната, тъй като по делото не е представен списък на разноските,
съгласно разпоредбата на чл. 80 ГПК. Действително, дори и страната да е
направила само един разход в производството или да има единствено претенция за
възнаграждение за юрисконсулт, доказателствата за това не могат да заменят
списъка на разноските по чл. 80 ГПК, като в тази насока са и задължителните
указания на ВКС, дадени с т. 2 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по
тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК. Това тълкуване обаче са отнася до допустимостта
страната да иска изменение на постановеното решение, при положение, че не е
представила списък на разноските по чл. 80 ГПК. Липсата на списък за разноски
съставлява процесуална пречка да се иска изменение на решението в частта за
разноските чрез пререшаване на въпроса за размера им, но не рефлектира върху
искането присъждане на разноски, направено своевременно, като липсата на списък
не е пречка за присъждане на разноски съобразно доказателствата по делото.
Ирелевантен е и фактът, че договорът
за правна помощ е подписан след изготвяне на становището по претенцията по сметки.
За присъждане на разноските правнорелевантен е моментът, когато те са направени
- в случая подписването на договора за правна помощ на 02.08.2017 г., да
предхожда датата на постановяване на определението на съда, което в случая е
постановено на 02.10.2017 г.
Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК
урежда процесуалната възможност по искане на насрещната страна съдът да намали
претендираните от другата страна разноски за адвокатско възнаграждение, ако
прецени, че възнаграждението е прекомерно спрямо фактическата и правна сложност
на делото.
В случая окръжният съд е върнал
делото на районния с указания за произнасяне по направеното от жалбоподателите
възражение за прекомерност на присъденото възнаграждение за адвокатска защита в
полза на съделителката У.. С определение от 13.03.2018 г. съдът е допълнил
определението за прекратяване на производството по делото, като е присъдил в
полза на съделителката У. сумата от 1 000 лв. – разноски за адвокатско
възнаграждение в производството по исковете за сметки и произнасяне по тяхната
допустимост. С обжалваното пред настоящата съдебна инстанция определение съдът
е оставил без уважение искането за изменение на определението от 13.03.2018 г.,
като намали размера на така присъденото адвокатско възнаграждение, което счел,
че не е прекомерно.
Макар въззивният съд по ч.гр.д. №
114/2018 г. да се е произнесъл по въпроса досежно допустимостта на възражението
за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, настоящата съдебна
инстанция намира, че следва да осъществи самостоятелна преценка.
Жалбоподателите са релевирали
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение едва с отговора на
молбата по чл. 248 ГПК. Въпреки това последното следва да се счита заявено в
срок. В съдебното заседание, в което е направена претенцията за разноски,
ответните страни по молбата са били редовно призовани, като последните, както и
упълномощеният им процесуален представител, не са се явили. Възражението по чл.
78, ал. 5 ГПК обаче не може да се счита преклудирано, тъй като освен, че
искането за присъждане на разноски е било заявено за пръв път в това съдебно
заседание, в последното е представен и договорът за правна защита и съдействие,
в който е уговорен размера на адвокатското възнаграждение. Съдът не се е
произнесъл по искането на насрещната страна по претенцията по сметки с
определението за прекратяване на производството, поради което и жалбоподателите
за пръв път са имали възможност да се запознаят с последното едва с молбата на
процесулания представител на съделителката У. по чл. 248 ГПК. Когато страната,
поради естеството или развитието на процеса, не е могла да вземе участие в
него, поради непровеждане на открити заседания, тя разполага с възможност да
заяви прекомерността по чл. 78, ал. 5 ГПК в срока и по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК. В гореизложения смисъл е и задължителното разрешение, дадено в ТР №
6/06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Така - Определение №
157 от 30.05.2017 г. на ВКС по гр. д. № 5375/2016 г., III г. о., ГК.
В съобразителната част на Тълкувателно решение
№ 6/06.11.2012 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС - т. 3, са дадени
подробни разяснения относно предпоставките на чл. 78, ал. 5 ГПК за намаляване
поради прекомерност на адвокатско възнаграждение, уговорено за защита по
конкретно дело. Разясненията са в смисъл, че основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК
се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатската защита и
фактическата и правна сложност на делото. Когато съдът е сезиран с искане по
чл. 78, ал. 5 ГПК, той следва да съобрази доказателствените факти и
доказателствата, които ги обективират, и дължимото правно разрешение на
повдигнатите правни въпроси, което е различно при всеки отделен случай. След
тази преценка, ако се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и
усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, съдът намалява
договореното възнаграждение, като не е обвързан от предвиденото в § 2 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАС ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба
минимален размер, определен за адвокатска защита на конкретния вид права.
С Определение № 253/29.05.2017 г.,
постановено по ч.търг.д. № 2614/2016 г. на ВКС, ТК, I т.о.
е прието, в отговор на правния въпрос, по който е
допуснато касационно обжалване, че подлежащо на възмездяване, при условията на
чл. 78, ал. 3 ГПК, адвокатско възнаграждение не може да бъде намалявано поради
прекомерност , на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, само предвид факта, че
производството не се е развило напълно, т.е. само предвид факта, че не са се
осъществили всички очаквани процесуални действия, за които е било заплатено
възнаграждение за процесуално представителство. В тази хипотеза
възнаграждението може да бъде намалено, като прекомерно, само ако още към
момента на договарянето му е било несъответно на очакваната фактическа и правна
сложност на делото.
В случая с определението, чието
искане за изменение е оставено без уважение с определението, предмет на
частната жалба, с която е сезиран въззивният съд, първата инстанция е присъдила
в полза на съделителката У. – ответна страна по претенцията по сметки,
1 000 лв. – адвокатско възнаграждение за защита по допустимостта на така
предявените искове от адв. В..
На първо място следва да се посочи,
че макар жалбоподателките да са имали качеството на ответни страни в
производството по допускане на делбата, по заявените претенции по сметки,
последните като носители на претендираното и заявено за разглеждане право, имат
качеството на ищци, а останалите съделители – съответно ответни страни по тази
претенция, поради което правилно първоинстанционният съд е приложил
разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК и е присъдил разноски в полза на ответната
страна У. при прекратяване на производството по сметки, заявено за разглеждане,
ведно с иска за делба в неговата втора фаза.
На следващо място, макар
производството по така заявените претенции по сметки и за възлагане, да е било
прекратено, без по него да са извършвани процесуални действия и да са събирани
доказателства, процесуалният представител на ответната страна У. е осъществил
действия по защита на нейните права, като е заявил писмено и устно становище,
което е счетено за основателно от делбения съд. Също така съдът съобрази и така
цитираната съдебна практика, постановена от касационната инстанция, съгласно
която размерът на адвокатското възнаграждение не може да бъде намален под
минималния, установен с Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, която установява, че по дела с определен
материален интерес, размерът на адвокатското възнаграждение се определя
съобразно него.
С молба от 22.06.2017 г. Т.Ц.Ч.,
Е.А.П. и М.А.Ч. са предявили иск по сметки на основание чл. 346 ГПК за
заплащане на сумата от 307 260 лв., поради което и съобразно така заявения
материален интерес, минималният размер на адвокатското възнаграждение в това
производство, определен на основание чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредбата е в размер
на сумата от 7 675, 20 лв., в който смисъл общо уговореното възнаграждение
за защита по допустимостта и основателността на иска от 5 000 лв. е под
минималния размер, като съдът в случая е присъдил сумата от 1 000 лв.,
досежно която в договора е посочено, че се дължи за процесуално
представителство по допустимостта на претенциите по сметки и тази за възлагане.
По така изложените съображения
първоинстанционното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Определението на въззивния съд не
подлежи на касационно обжалване по арг. на разпоредбата на чл. 248, ал. 3 ГПК.
Така
мотивиран, Окръжен съд – Пловдив
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 10233/11.10.2018 г., постановено по гр.д. № 13040/2011 г. по
описа на Районен съд – Пловдив, с което е оставена без уважение частната жалба
на жалбоподателите, в частта й имаща характер на молба по чл. 248 ГПК за
изменение на Определение от 13.03.2018 г., с което са присъдени разноски в
полза на съделителя Б. У. чрез пълномощника й адв. В..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.