РЕШЕНИЕ
№ 3499
гр. Пловдив, 27.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Владимир Р. Руменов
при участието на секретаря Катя Г. Грудева
като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело №
20225330101428 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по исков спор.
Искова молба на М. Ж. М., ЕГН **********, с адрес в ****************,
депозирана против „4финанс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в София , ул. „Никола Габровски „ № 79 , и с предявени обективно и
кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. в чл. 146 от
Закона за защита на потребителите , чл. 22 от Закона за потребителския кредит и чл. 26
от Закона за задълженията и договорите. В хода на производството е променено
наименованието на ответника – търговско дружество , което вече се назовава
„Вивус.бг“ ЕООД, ЕИК *********, факт , който съдът отчита съобразно чл. 235 ал. 5
от ГПК при постановяване на решението си.
Твърди се, че между страните има сключен на дата 26.04.2016 година договор за
потребителски кредит *********. По силата на същия, на дата 04.05.2016г. ищеца
получил назаем сума от 400 лева , която трябвало да бъде върната след тридесет дни ,
на 03.06.2016г , заедно с договорна лихва в размер от 40.93 % , годишен процент на
разходите от 49.60 % и такса за експресно разглеждане в размер на 104.10 лева. Сумата
е отпусната на 04.05.2016г. чрез паричен превод посредством „Изипей“ АД.
Срокът на договора изтекъл с падежа на последната вноска.
Изложени са обаче доводи, че договорката за заплащане на такса за експресното
разглеждане е неравноправна като дължимо без насрещна престация плащане. Тази
1
договорка заобикаляла и разпоредбата на чл. 19 ал. 4 от Закона за потребителския
кредит – следвало плащането на тази такса да бъде включено като елемент на
годишния процента на разходите по кредита , което не било направено от кредитора.
Затова се иска от съда да прогласи договорката в допълнителното споразумение за
заплащане на такса за експресно разглеждане за нищожна, и присъждане на
разноските по спора.
Ответното дружество оспорва иска като неоснователен, моли да се отхвърли и да му
се присъдят разноските по него. Не оспорва сключването на договора или своята
престация, но отрича пороци на договора или отделните му клаузи.
Искове с правно основание в чл. 22 от Закона за потребителския кредит, чл. 143 от
Закона за защита на потребителите и чл. 26 от Закона за задълженията и договорите.
Предвид изложеното от страните и ангажираните от тях доказателства, съдът
съобрази следното:
Сключването на договора № ********* не е спорно, представено и е копие от
същия на л. 4 от делото.Установява се при прочита му , че страните са договорили
ищеца като кредитополучател да заплати на кредитодателя си такса за експресно
разглеждане в размер на 104.10 лева, за да разгледа последния искането му за кредит в
рамките на по – кратък от обичайно предвидения срок.
Тъй като договорът попада под дефиницията на чл. 9 от Закона за потребителския
кредит, той следва да се подчинява на закрепените там правила за потребителска
защита на кредитополучателите. Не се намериха основания за недействителност на
целия договор според специалния закон , чл. 22 от ЗПК.
Недействителна е обаче - нищожна – договорката на ред 20 от документа, озаглавен
„специални условия „ кам договора на л. 4 от делото, която предвижда заплащането на
сума пари като такса за експресно разглеждане на искането за отпускане на кредит, тъй
като е неравноправна по смисъла на чл. 143 от Закона за защита на потребителите. Тя
води до значително неравновесие между договорените права на страните, като
облагодетелства недобросъвестно и нееквивалентно кредитора по договора, който така
или иначе е длъжен по закон да оцени кредитното досие на кредитоискателя. Няма
данни тази клауза да е индивидуално договорена, ответната страна не доказва такива
преговори , следователно тази клауза е нищожна на основанието по чл. 146 от ЗЗП.
На следващо място, всяка договорка в договор за потребителски кредит,
предвиждаща плащания на суми извън съществените му елементи ( главница и
възнаградителна лихва) или разумно по размер обезщетение за забава, всъщност
прикрива допълнително възнаграждение на кредитора по договора, доколкото
плащанията се дължат и при точно изпълнение на длъжника. Затова всички подобни
плащания следва да бъдат включени в годишния процент на разходите, дори в
2
хипотезата, когато плащането им е договорено под (трудно изпълнимо) условие. Тъй
като нито таксата „ експресно разглеждане „ , нито неустойката са включени в ГПР,
което е и изрично отбелязано в самия договор, при евентуалното им включване ,
процента на общите разходи по кредита ще надхвърли 50 % на годишна база , което на
практика означава, че договорката за такса „ експресно разглеждане„ заобикаля
императивната норма на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, респ,. нищожни е на специалното
основание по чл. 19 ал. 5 от същия закон.
Искът е основателен.
Разноските по иска се присъждат в тежест на ответника. На адвоката на ищеца се
присъжда минимален хонорар от 300 лева, на основание чл. 38 от Закона за
адвокатурата ( не се ангажираха доказателства за имущественото състояние на ищеца и
съдът не може да отрече отрицателното му твърдение за липса на средства).
Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
Признава за установено, по иска на М. Ж. М., ЕГН **********, с адрес в
****************, че в отношенията му с ответното дружество „Вивус.бг“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в София , ул. „Никола Габровски
„ № 79, е нищожна клаузата на ред 20 от специалните условия на договора за кредит
********* от дата 26.04.2016г. за заплащане на такса за експресно разглеждане в
размер на 104.10 лева, на основанието по чл. 143 от Закона за защита на
потребителите.
Осъжда „Вивус.бг“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
София , ул. „Никола Габровски „ № 79 да заплати на М. Ж. М., ЕГН **********, с
адрес в ****************, сумата от 210 лева разноски по делото.
Осъжда „Вивус.бг“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
София , ул. „Никола Габровски„ № 79, да заплати на адвокат Е. Г. И., адрес на дейност
****************личен номер на адвокат **********, сума от 300 лева хонорар по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
3